Заглавие: Човекът на новия век...
И така дойдевремеза моя първи сериозен разказ във творческия форум.Реших да е разказ, който ще бъде на части.Когато ги сглобите ще получите направо цяла книга
Имам планове това да бъде дълъг и интересен разказ, но разбира се имам нужда от вашата подкрепа, демек да ви хареса.Приемам всякакви критики! И така ето разказа :
Част 1
26/10/95-та.Германия.Берлин.Нормален ден,в един голям град.В 23 : 25 в местната болница се ражда момче.
- Къде е детето ми? - Франка Минер, току-що станала майка.
-Един момент, сега ще ви го донесем.
Медицинска сестра, облечена в бяло носи детето на новата майка.Тя прелива от щастие, ипрегръща рожбата си.
-Франк.Ще се казва Франк.
- Добре мила, нека бъде Франк - 26 годишния Хавър Минер.
----------------------------------------------------------
13 години по-късно.
-Мамо, прибрах се!
-Ето те и теб!Ела да ми помогнеш.Дръж това за малко.
Бяха се минали 13 години откато Франк се беше родил.За това време не се беше променило нищо особено.Германия отново просперираше, САЩ си мрънкаха за тероризъм, Глобалното затоляне притесняваше все повече хора.А Франк Минер беше също толкова красиво дете, колкото и през 95-та.Ходеше на училище, изкарваше добри оценки, имаше приятели и се интересуваше от новата спортна мания - геймънгът.
-Почва мача!Тук на проектора ли ще го гледаш или в стаята ти?
-На проектора, увеличи колоните!
Като всяко нормално семейство, и семейство Минер имаше свой начин на живот.И той беше обвързан с гейминга.Бащата на Франк е от онова старо поколение геймъри, първото, което е видяло цялата индустрия до днешни дни.Майка му също е проявявала интерес към това хоби.И ето че синът им е луд запалянко на тема РС игри и всичко свързано с тях.
-Еха, тая вечер ще е турнира по UT 2008!Това ще е жестоко!ачът ще е 1в1 и ще бъде наистина жесток - ERRoR.exe от Австарлия срещу XXL_Man от Франция!
-До колко фрага ще играят? - пита бащата подтичвайки с пуканки в ръка.
-Май до 50 на dm_Mixer2!
-Страхотно!Ето ги и тях!
На големия екран на стената се показаха двама души които си стиснаха ръцете.И двамата изглеждаха уверени и надъхани за подвизи.
-Ето, почват, увеличи звука!
След секунди всяка крчка на виртуалните съперници се чуваше като малка бомба в дома на семейството.Напрежението нарастваше...
-Ебати фрага!
-Опа, още един!
-Май французина е по-силен!
-Не е!
-Я гледай!
-Я гледай ти по къкъв тъп начин реши да заобиколи...
-Аре бе, не можа ли да го гръмнеш!
-Давай!
-Хайде още малко!
-Французина ще бие!
-След фраг ще разберем.
-Кой ще бие?
-Австарлиеца е с по-яко оръжие!
-Само в близък бой!
-И ето видяха се!
-Кой би!?
БУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУМ!
-Ооооооооооооо!
-Какво стана, колоните ли гръмнаха?
-Не, няма образ!
-Какви са тия звездички?
-Какво по дя...
-
Дами и господа, не мога да се свържа с колегите от залата, не се знае какво стана като че ли нещо там гръмна.Какво?Един момент, имаме камера която ще предава пред залата...
-Майко мила!
-Та тя е разрушена!
На екрана се видя горяща сграда, която Франк веднага позна.
-Та това е гейм-залата!Тя гори!
-Не може да е пожар, нямаше да гръмне толкова силно...
-
Не вярвам на очите си, уважаеми зрители, гейм-залата е тотално рухнала!
-Какво?Как така?Нали уж бяхте предприели мерки за безопасност, гадни...
-ТИХО!
-
...очевидно това е терористичен акт,засега няма данни колко може да са жертвите, но във тази гейм зала е имало минимум 1000 души, о, Господи, такова нещо никога не се беше случвало!
Звън се чу в къщата на сем. Минер.
-Ало,Франк?
-Олив, видя ли?
-Че как да не го видя, това бееше ужасно...
-О, не!Майк беше отишъл да гледа на живо!
-Не!Това е гадно, та той е бил вътре...
-
Дами и господа, пожарът е загасен, но засега неса намерени оцелели...
-Няма оцелели!Не!Майк!
-Това е ужасно!Не мога да повярвам не, не е истина...
-Ох, не не е възможно...
-Олив, ще ти се обадя утре, сега не ми се говори....
-Добре, айде чао...
-Кой беше?
-Ами Олив, мамо, Майк беше в залата!
-Ужасно!Та тя се е сринала цялата, погледни!
На екрана се виждаше една огромна развалина.Сграда, която беше висока 5 етажа и със 1200 места за гледане на зрелищни мачове по огромни видеостени, всичко беше изпепелено.Имаше някакви останки, сиви, огромни и всички знаеха че 1000 души са заровени отдолу.Възможно ли е някой да е оцелял?Да има живи?Засега никой не знаеше.Никой от семейство Минер не каза нищо повече до сутринта.Шокът, че един от най-добрите приятели на Франк е загинал, беше огромен.
На 1700 километра южно от къщата на Минер на една маса седяха няколко възрастни мъже, доста богати.Всеки от тях пушеше хаванска пура и имаше невероятно скъпи дрехи.Тези мъже си говореха на арбски.
-Ха-ха видя ли?Как сградата рухна!Браво за добре свършената работа, най-сетне света да види че геймингът е едно ужасно нещо!Така и трябваше да стане, утре ще слушаме кой е обивнен в това!Парите могат да направят всичко, приятели!А ние ги имаме!ха-ха!
-Направо страхотно, бомбата беше изключително мощна!Браво за добре свършената работа!Щети се изплатя след малко, само да се нагледам на тази прекрасна гледка...
-Удивително.Символът на гейминдустрията е разрушен.Тотално сринат.Преливам от щастие...
------------------------------------------------------------
1 септемри 2008-ма.Светът е в траур.1000 души са загинали в гейм-залата "Кармак" в Берлин.На площада са се събрали над 3500 души които искат да отдадат почит на загиналите.
В дома на семейство Минер също цари тишина.Дори котката на Франк пази тишина.Изведнъж се чува звън.Франк тихо вдига телефона и отива в стаята си.
-Бабо?Здрасти.Да, как да не разбера.Наистина, много тъжно.Лошото е, ох, не...Най-добрия ми приятел беше вътре.Ох, ето ти мама.
Франк отиде мълчаливо в стаята си.Седна на леглто.За пръв път по това време компютъра и телевизора да са изключени.Щорите бяха спуснати.Младежа се прегърби.Той плачеше.Спомняше си как е прекарвал с Майк.Как като малък си е играл с него на улицата.Как са се стреляли с пластмасови пистолети.Как са играели на криеница.Как ходили в баба му и тя им правела курабийки.Как дошъл първия учебен ден, и те седяли заедно на един чин.Как преди контролно учели.Как преди 2 години започнали да си подсказват.Как когато Франк преживял първата си несподелена любов Майк го подкрепял.само той знаел.Как заедно са се измъквали от неприятностите.Как излизали с класа.Невероятното мулти което правели в кварталния клуб.И четелизаедно гейм списания.Толкова хубав живот.Ако не се било случило това, в този миг Франк щеше да идена училище с приятеля си и да се почувства щастлив.Но вече всичко беше свършило, Майк вече го нямаше.Утре, когато отиде на училище ще седне сам, всички ще мълчат.Няма да разменят шеги,няма да се правятна идиоти, няма да ходят някъде, няма да купонясват.И защо?Защото някакво богато копеле е решило, че трябва на този велик мач да се случи нещо лошо.И не само той беше нещастен, но и още хиляди души, които са познавали онеци 1000 мъртъвци.Толкова човешки животи бяха разбити, толкова майки и бащи тъжаха, толкова деца плачеха, само за да се угоди на някакъв скапан нещастник.Такива мисли се въртяха в главата на Франк.Той никога повече нямаше да бъде същия, никога повече нямаше да почувства онова детско безгрижие, което се беше настанило в него.Защото една част от сърцето му бе разрушена.Ако имаше начин да знае, четова ще се случи, ако мжеше да предупреди Майк...Това вече бе мечта.Мечта, която едва ли щеше да го напусне.Като се замисли, той беше виновен за смъртта му, защото той беше показал тази велика игра на приятеля си.
Главата на Франк щеше да гръмне от тези мисли.Той се чувстваше зле.Виеше му се свят, очите му бяха замъглени.А всъщност едва сега започваха неприятностите....
