Ами кратко и ясно - пътища много, но един от тях е най-важен - този, по който сме дошли дотук, т.е. пътят назад, към дома, към сигурната обител и защитено място, където можем да се скрием от неприятностите на живота и да си отпочинем, да намерим гостоприемство и топлина сред близките ни. И винаги трябва да го помним, не само заради това, а и защото никога не трябва да забравяме откъде сме дошли.
Но също така и не трябва да поемаме по "прекалено грешен път", защото той може и да ни отреже пътят назад към дома.
Разбира се, всичко това в метафори. Лично на мен ми хареса, макар и да не ме обогати с нещо ново. Но пък мисля, че беше добре казано, изразено по добър начин.
Знаеш ли, дори си мисля, че можеше да го кажеш дори и по-кратко (т.е. щеше да е по-добре). Така щеше да стане като афоризъм (сега е малко по-дългичко, но и като такова дори може да се разлгежда), нали знаеш кавко е това. Та щеше да е добро. Не че сега не е де...