Заглавие: Публикувано на: 28 Авг 2004 22:03
Пускам разказите от първия двубой за олимпийските игри. Не го приемайте като някакво озурпиране на състезанието, просто човекът, който трябва да свърши тази работа започна да ругае и сипе обиди, сърди се и т.н. И Попа и Хай искаха да бойкотират игрите, дълго време ги разубеждавах. Защото мисля че фактът, че сме се събрали и правим нещо заедно е достатъчен за да простя детинщината на организатора. Надявам се и да няма сърдити и недоволни (макар че без тях неможе) и УСПЕХ! (баси словата, отивам да гледам финала по баскет!)
Фелиск значи щастлив. Или денят на на един писател.
Санкт Петербург. Мрачна и дъждовна утрин, облаци покриваха цялото небе и отвреме навреме леко ръмеше. Въпреки че навсякъде беше мокро, влажно и хладно, хората неспираха да обикалят градът. Всички хора имаха някаква работа и зъбързано ходеха по улиците с цел по-скорошното и свършване. Ходеха така все едно че светът около тях им беше безразличен! Необръщаха внимание на нищо, просто бързаха ли, бързаха. И тук се спираме върху нашия герой, Феликс Екзистенович (да същия). Този човек се различаваше от останалите хора, ходеше бавно и си подсвиркваше с уста, наслаждавайки се на живота и заобикалящия го свят. Той беше изключително весел човек и непоправим оптимист и видимо нищо не щеше да промени веселото изражение на лицето му. От както беше напуснал своя дом преди десет минути, дъждът отихваше, слънцето се показваше и Феликс беше все така щастлив, наслаждавайки се на чуруликането на градските врабчета. Той бавно оглеждаше хората отминаващи го с бърза крачка и ги изучаваше! Едни изглеждаха уморени, други тъжни, трети напрегнати и всеки носише своята неволя, а Феликс като че ли беше единствения весел човек наоколо. Той беше писател, работа която му осигуряваше добър начин на живот, а и Феликс беше доволен! Не харчеше много и затова парите му стигаха. През повечето време пишеше за различни културни вестници или пък правеше рецензии на филми. Нямаше жена и деца и най – близкия му човек беше племеницата му Паула. Тя наскоро беше завуршила университет, но за съжаление небеше успяла да си намери работа по специалноста а тя беше атомен инжинер, и затова сега работеше в едно малко уютно градско кафене. Тя живееше близо до чичо си заедно с приятеля си Олег, който също беше атомен инжинер и с който се бяха запознали в университета. Но да се върнем към нашия герой. Феликс се беше запътил точно към кафенето в коео работеше любимата му племенница. Почти беше стигнал до него, но първо се спря и си купи днешният вестник от близката бутка.
- Здравейте г-н Юровски, как сте днес и може ли новият “Новинар”-жизнерадостно каза Феликс.
- Добър ден, г-н Екзистенович, не съм много добре, но благодаря че попитахте, ето ви вестника, заповядайте.
Не много добре!? – учуди се нашият герой. -Е не бива така, г-н Юровски, сигурен съм че ще се оправите. Довиждане и приятен ден- отвърна Феликс разплащайки се с вестникаря.
- Кхъм, да и на вас – промърмори едрият мустакат и унил продавач на вестници и списания.
Феликс продължи напред, отвори вратата на кафенето и влезна поздравявайки племенницата си.
- Добър ден, Паула. Добре ли спа днес!
- Добър ден чичо, да добре спах! Виждам че и ти си в добро настроение, както винаги. Какво ще желаеш днес?
- Обичайното скъпа, кифла с шоколад и кафе. Виждам че един приятел е дошъл и затова ще седна на ей онази маса – посочи с пръст чичото и с пръст.
Феликс се приближи до една маса близо до прозореца, до която седеше един видимо загрижен човек.
- Здравей Бленер, не те учаквах тук днес! Как е времето в Париж?
- Не толкова лошо колкото тук – отсече седналият. – Сядай, Сядай! Тук съм по работа и искам да поговорим. – прикани го същия.
- По работа! Още ли работиш в онова френско списание. ( И тук е времето да вметна факта че Бленер всъщност е един дълбоко уважаван от повечето интелектуалци по света писател, автор на редица публиститични статии и тн, както и горд притежател на малка парижанска печатница)
- Да, още. И имам да ти задам няколко въпроса.
- Казвай, чакам с нетърпене – отвърна му Феликс!
- Бих искал да узная кой според теб е най – талантливият писател в Русия?
- Аз! – усмихна се Екзистенович, правейки изражението на лицето си още по – жизнерадостно, добродушно и открито. – Това е ако трябва да съм честен. А по принцип трябва да отговоря: Бунин, Горки, Блок.
- Бунин е в Париж, мен ме интересува в Петербург.
- Бунин може да бъде дори и в Африка, но той принадлежи само на Русия.
- Добре съгласен съм с вас. Нека преминем към следващия ми въпрос. Къде мога да си купя вашите книги?
- Мен много не ме издават тук.... – отвърна Феликс сравнително спокойно и хладнокръвно. Като че ли се беше загубила тази така весела нотка в гласът му.
- Готов съм да ви помогна за издаване в Париж. – предложи му францизинът.
Феликс замълча за около една минута, премисляйки добре ситуацията и отпивайки от чашата с кафе, която току що беше пристигнала на масата заедно с кифлите с шоколад.
- Да разбирам. Очаквате да се съглася...и това и ще направя! Няма да е лошо да посетя Париж за малко! А и мисля да направя голям сватбен подарък на племеницата ми Паула за бъдещата им сватба с нейният приятел.
- В такъв случай, трябва само да направите постъпка за паспорт. А ако ми дадете някои ваши ръкописи сега, то може би около времето на вашето пристигане книгата ще бъде готова.
- Но това е чудесно! Тогава елате днес пак тук в 17 часа. Тъкмо ще имам време да се приготвя както и да попълня молбата за паспорт, а и вие може да разгледате Петербург, който е един наистина чудесен град, може би един от най – хубавите на 20-те години на нашия век. (действието се развива някъде в периода 1917-1920)
- Благодаря, но се боя че градът съм го разглеждал хиляди пъти! Смятам да посетя едни приятели живеещи на близо. А сега ме извинете, но се налага да ви напусна! Приятен ден!
- И на вас, Бленер! Очаквам ви днес, следобед!
“Даа, днес наистина е чудесен ден”, мислеше си Феликс Екзистенович и въздъхна щастливо! Най – добре щеше да е ако по бързо свършеше със закуската и да отиде да извади ръкописите си от прашните полици на секцията му. Трябваше също така и да отиде в консулството в Петербург и да попълни молба.
Очакваше след една седмица да замине за Париж, затова привърши закуската си, стана обличайки сакото си и се отправи към изходът. Целуна племеницата си по бузата и излезе навън. Облаци вече нямаше толкова, а слънцето огряваше целия град. Феликс се забурза към домът си и гледан от високо сигурно приличаше на всички онези хора винаги бързайки за работата си, но с една разлика, Феликс винаги беше щастлив и усмихнат!
Даа, днес наистина беше чудесен ден!
Понеделник 20,Юни,2004г.
7:10 А.м
"НЕ ПЕЗПОКОЙ,ЗЪЛ МЕТАЛИСТ ОБЛАДАВА ТОВА МЯСТО" гласеше табелката на вратата.Отвъд нея спях аз.Стаята ми,както на всеки друг 17 годишен тийн,беше мръсна.Дрехите ми бяха разпилени навсякъде.На бюрото ми има монитор.17 инчов,плазмен.Но не беше нужен.Компютъра ми изгоря на вчера.Аз съм си виновен, не трябваше да играя докато се гърми.
В гардероба ми имаше тетрадки и учебници от първи до клас до сега.Имам всеки лист,всяка награда,всеки учебник който някога е докосвал ръцете ми.В другата част на гардероба ми се намират дисковете с музика. Метъл,метъл и само метъл.Сякакви групи,сякакви албуми.И аз не знам защо си ги бях купувал когато всичко което слушам беше на хард диска ми. ПРозореца ми винаги стоеше затворен.Но никога не беше заперден.Обичах светлина да влиза в стаята ми.Придаваше нещо което никога не съм могъл да опиша.В десния ъгъл на стаята ми,имаше малко шкафче.В него държах чорапите си и боксерките.А под него бяха най-важните неща в живота ми.Тях не мога да разкрия.
Във 7:10 сутринта, последния ден от живота ми започна!
Алармата на бюрото ми почна да пищи.Звука както винаги убийствен.Бях я сложил там поради една причина. Не исках да купувам нова. Свлекох се на земята и със всички сутрешни сили се изпавих и започнах сутрешната ми йога.Отне ми 15 минути. Беше време да се придвижа към банята. Изкъпах се за минута със студена вода. Изсуших се и отидох до огледалото.Хванах четката ми за зъби и почнах да търкам.Така за 5 минути.
-Стефооооо-извика глас.
По дяволите Петйо.Трябва да е 7:30 вече,Кога мина времето.
-Стефоооо-извика Петйо отново.
Докато той викаше аз истичах до стаята ми.Обух си боксерките на сърчица,черните дънки и ризата ми.
-Сте-Идвам,идвам,спри да викаш наще ще те застрелят-го прекъснах аз и затворих външната врата.
-Най сетне-извика Петйо. И той като мен харесваше метъл,даже живеехме в еднкавия блок,И двамата на 3тия етаж.Родителите му бяха разведени и той живееше при майка му,баща му беше в затвора от 6 години и имаше да лежи още дълго.
-Вече сме закъснели да даскало,хайде бързо-казах аз и тръгнахме по стълбите.Асансйора никой не го използваше.Всеки го беше страх че ще се счупи.От 3 години никой не се беше качвал на него.Само една баба на 79 години която живееше на осмият етаж го използваше.Тя беше вдовица и всеки ден тя ходеше на гроба на мъжа си в близкото гробище.
-Как върви с прятелката-пита Петйо и ме удари в рамото.
-Добре,добре даже днес ще ходя в нейната къща на парти и ти си поканен-казах аз и се осмихнах.
Стигнахме училището.В двора нямаше никой.Това значеше че сме закъсняли и то много.
-Ще се видим в биология.
-Добре-каза Петйо и се затича към баскетболната зала за първи час физическо.
Аз имах първи час Български език.Когато влязох в стаята дъртата кукумяфка ми изнесе още едно конско за закъсненията ми и сега даже и двойка ми написа.На мен не ми пукаше,все пак всичките други оценки ми бяха петици и шестици.Правих се че слушам през цялото време,Накрая измърморих едно "ДОБРЕ" и се прилепих до гаджето ми,Тя се казваше Лили,красиво момиче,на 17 години.Перфектно тяло.Усмивка впленяваща всеки.Тя беше моята гордост.Тя извади тетрадката й.В нея ние си пишехме по време на час.Продължихме да си "ЧАТИМ" до 7 час.Беше време за биология.Петйо се показа на вратата ухилен до уши.
-Разбрах за партито-каза Петйо на Лили и се охили още повече-Неще като за мен ще има ли?
-Петйо егати прасето си,само за секс мислиш-извика Лили с нейния нежен момичешки глас.
Петйо се изхили и залепи чина където той седеше за нашия.Така беше първите 15 минути от часа докато госпожата не ни изгони.На Петйо това не му направи впечатление но Лили почти се разплака.
-Баща ми и майка ми заминават при баба ми след 1 час-каза Лили-Какво ще правим.
-Да отидем на кафе-предложи Петйо.Идеята беше одобрена на мига и след 15 минути ние бяхме в кафето.Петйо пиеше бира,ЛИли искаше капучино, а аз си взех едно обикновенно кафе,Говорихме си за края на даскалото и как щяхме да си прекараме прекрасно лято.Незнайно времето се мина и вече беше време да се приготвим за партито. По пътя към къщата на Лили се одбихме до най-близкия магазин за алкохол и купихме 2 каси бира.Всеки който идваше трябваше да донесе по една каса бира.Щеше да бъде атомно парти.Къщата на Лили беше огромна.3 етажна.7 стаи със 5 тоалетни.Окраса за партито нямаше да има.Но "МЕЗЕТО" беше на лице.Салати Лили беше купила от Метро вчера и само трябваше да ги сложим в чиний.Беше 6:30 когато бяхме готови със всичко.Навън слънцето се скриваше зад съседната къща и със нетърпение очаквахме партито да започне.Пуснахме си "ГОУ,ЖИВОТА ЗАПОЧВА В 3 часа" на ДВДто й.Настанихме се на дивана и се наслаждавахме.Филмът беше интересен.Във 7 и нещо се чуха скърцане на гуми.Петйо изтича до прозореца и извика
-Ицо и компания пристигат!
Ицо имаше черно БМВ с което както винаги се правеше на пич.Баща му беше много богат и Ицо имаше всичко в живота.БМВто одби и паркира точно пред къщата.От колата излязоха пет човека.3 момчета и две момичета.Едното от момичетата се казваше Дени.Тя беше гаджето на Ицо.Ходеха заедно откакто се познавам с него.Ицо отиде до багажника и от него извади 3 каси бира.Не трябваше да донася толкова много но сигурно искаше пак да се направи на важен.
Излезохме да му помогнем.
-Ицо как е-извика Петйо и хвана едната каса с бира.
-Добре е,добре-отговори Ицо и се захили.По характер Ицо наподобяваше Петйо,Не му пукаше за училище,оценки или закон.Просто си живееше живота.
-Стефо ти как си-попита Боби.Другото момче което дойде с Ицо,С него не бях голям приятел но си помагахме.
-Добре съм и съм готов за голямо парти.
-Хаха,така трябва-отговори Ицо.Приближих се до багажника и какво да видя.5 ботилки с уиски.Ицо май наистина искаше да ни убие с пиене. Към 10:00 часът партито се разгорещя и вече имаше пияни до кръста момчета и момичета.Петйо се мляскаше с едно леко пияно момиче а ние с Лили седяхме на ''Нашият" фотйол и се натискахме.
-Ше ти еба майката,педераз с педераз това е мойто гадже-изкрещя едно момче-Педерас,махни се от нея,ще те убия-продължи той.Той се приближаваше към. Петйо. Момичето с което беше Петйо се обърна и почна да крещи по ''гаджето'' си.
-Колко пъти да ти казвам не искам да те виждам Емиле-извика тя.В този момент момчето/Емил/взе едно празно шише и се затича към Петйо.Петйо не беше толкова пиян и разбра каква става.Той стана и бутна Емил на пода.Взе шишето от ръката му и го завлачи към вратата.След 10 минути се върна в къщата и продължи да се целува с новата си приятелка.Съраунд саунда на двдто беше усилен до край и Лил'Джон-Гет лоу озвучаваше цялата къща.
-Кой лайнар ми строши стъклото-изкрещя Ицо-Кой ве,да се покаже веднага ще го спукам от бой-продължи той.
-Ти ли ве педерас-изкрещя Ицо в ухото на едно момче.
-Кво искаш бе тъпак-отговори момчето.Ицо без да му мисли повали момчето на земята и почна да го удря.
-Ицо спри се бе,спри се-изкрещя Дени.Ицо се обърна и я бутна-Махни се от тук,тоя педерас си плати за стъклото ми-изкрещя Ицо. Тогава Боби се показа отнякъде и ги раздърпа.
-Знам кой ти строши стаклото-каза Боби.
-Кой педерас а?-попита вече изправилия се Ицо. Тоя пиятния дето Петйо се занимава с него.Преди малко го видях да тича по улицата.
-Кой идва с мене да го проследим тоя шибаняк-извика Ицо. Петйо веднага скокна да отива с него.Колкото и да не исках,трябваше да отида.Те можеха да го убият.А пък и Петйо ми беше приятел.Аз,Боби,Ицо и Петйо се качихме в БМВто на Ицо.Задното стъкло беше счупено а на задната седалка имаше един голям камък.Качихме се в колата.и потеглихме към посоката която Боби ни даде.След няма и пет минути го стигнахме.Когато ни видя Емил веднага заби в една барачка/къща.Ицо наби спирачките и веднага слязохме да го гоним.Той вече се беше скрил в барачката но на Ицо не му пукаше. Той бутна старата врата с един ритник и след секунда се озовахме вътре.Тъмно и мръсно.Имаше една лампа,канапе и маса.На масата имаше трева.
-Къде е тоя педал-изкрещя Ицо.Тогава видяхме в един ъгъл дупка покрита с кашони.Емил се беше измъкнал от там.
-Вземи тревата Боби-каза Ицо. Боби взе тревата и всичките пак се вмъкнахме в колата.След моменти вече бяхме пред партито.Това което не знаехме беше че олигофрените на които принадлежеше дрогата ни проследиха. В къщата видях Лили да танцува с някакъв русокос чеп.Бързо го избутах и заведох Лили на втория етаж.В нейната стая.Паднахме на леглото.Тя умееше да се целува.Всичко беше прекрасно.Музиката почти не се чуваше а нашите тела се сливаха.
Първо тя се съблече до кръста,Усещах нещо в корема.Любовта ми към нея.Тя със леки и бавни движения ми разкопча ризата.Възхити се на мускулното ми тяло и ме погали по корема.Прегърнах я и пак се сляхме в едно.Ръката ми бавно се придвижи към бедрата й.Беше облечена с къса дънкова пола с железен колан. Ръката и с бавни и предпазливи движениея разкопча дънките ми а аз нежно свалих колана от полата и....Изгасихме лампата.
******************************************************
Лили сe oбличаше когато се чу изтрел.Лили подскочи и ме погледна с уплашен поглед.В този момент всичко се преобърна.Веднага слязохме долу да видим какво става.Още от стълбите видяхме един ром с пистолет в ръката си.
-Де ми е мойта трива бре ей-крещеше той-де е?
-Еби се в гъза бе мангал-отговори глас.Това беше Петйо,Той беше най-добрия ми приятел трябваше да му помогна.Без да мисля слязох бързо по стълбите.Секундата в която стъпих на последната стълба,още един потресаващ звук прониза стаята.Тогава всичко се срути.Очаквах Петйо да падне на земята безжизнен.Като камо ли на забавен кадър тялото ми се строполи на земята безжизнено.Бях се объркал,не Петйо а аз бях на земята безжизнен.Куршумът ме прониза през бъбрека.Последното нещо което чух беше виковете на Лили и Петйо.НЕ можех да направя нищо.АЗ УМРЯХ.
P.S. не, не поемам игрите, надявам се че танаси ще се поправим, ако ли не - няма да зарязваме начинанието нали? На този етап просто трябваше да започнат игрите и затова публикувах разказите от първия сблъсък, но от там нататък се надявам танаси първо да се извини и после да се върне към огранизацията. От части го разбирам, защото никой не беше спазил ограничението в броя на символите, а това е правило все пак! Надявам се разказите от следващите двубои да са в нормата!
___________________________________ Революцията е запазена марка на човешката еволюция
шол мъст гол он
|