Играл съм AVP-то и какво?Ше ми кажеш че не е ли непобедим и могъщ???Това че ти не можеш да играеш с него не означава че и другите не могат.
Нямам проблем че Лара победи КАЗАХ че ме издразни пасажа в който хищника си го представил че се страхува.Това е.
Аре PEACE.
Аре някой да направи разказ по Люк VS Пришелеца и Masterchief-а от Halo VS Zealot-a от Starcraft.

Калис погледна отново пушката си. Беше обикновенна плазмена пушка, характерна за войните Тао, с такава всеки млад боец се обучаваше още от детството си, но тази беше негова и това я правеше специална. Беше минал през стотици битки с нея и никога не му бе изневерила. Още от първата мисия, когато му я дадоха с думите “носи чест за кастата на огъня” тя се бе превърнала в негов приятел. Сега може би отново щеше да му влезе в работа. Корабът се разтресе и пилотът съобщи по радиото, че вече са близо. Калис провери за последен път щита си и със задоволство установи, че бачка. Стана от пейката, взе си меча, запаса го на кръста си, сложи електрогранатите на бедрото си и нарами пушката. На тази мисия беше сам. Той трябваше да разследва изчезването на група войници в джунглите на Хекеру. Предполагаше се, че са ги изненадали баталион човешки войници, но те едва ли биха останали досега.
Корабът кацна и вратата се отвори шумно. Обикновенно в този кораб се возеха по 10-20 войника, но сега имаше само един. Калис излезе, отдалечи се и махна на пилота да излита, щеше да го викне по-късно по радиото си. Калис закрачи из джунглата, а жълтата му броня лъщеше на слънцето. “ На къде да тръгна сега” запита се той ”нека проверим картата.” Последният сигнал на групата беше изпратен от задап спрямо сегашното му положение. Калис въздълха и закрачи през гъстата растителност. Беше сенчесто, но все пак адски горещо. Войнът се зарадва, че поне бронята го защитава от влажният въздух.
След около десетина минути Калис забеляза някаква странна сянка прехвърчаща по горните етажи на растителността, “Вероятно е някаква котка”попмисли си войнът Тао, но все пак остана на щтрек, не знаеше какви животни има на тази планета. След още около десет минути, Калис видя, в далечината нещо лъскаво. Затича се към него и видя плазмена пушка, съвсем същата като тази, която носеше на рамото си, вече трябваше да е близо. Реши, че трябва да бъде по-внимателен, ако бяха останали още военни, те със сигурност щяха да са наблизо.
По клоните на дърветата подскачаше странно същество. То приличаше на човек, толкова колкото и расата Тао, но беше много по-древно и от двете. Още когато хората тепърва бяха излетели в космоса, неговата раса вече кръстосваше вселените и търсеше свой достоен противник.
- Каква е тази миризма- каза си Калис- тук мирише на бойно поле след битка.
В този момент Калис погледна нагоре и вече съжаляваше за това. Той падна на колене и се бореше със стомаха си, който все по-силно се бунтуваше. На клоните на дърветата висяха осем огнени война, всичките брутално убити, оставени на дивите животни, без глави.
- Хората ще платят за стореното- смънка Калис- ще ги накарам да съжалявват за всяка една пролята какпа кръв.
Младият войн се изправи и отново видя сянката. А, дали това не беше човешки шпионин? Калис свали пушката от гърба си и стреля. Няколко сини лазера излязаха от пушката и се насочиха към шпионина, но той като по чудо скочи в последният момент, превъртя се два пъти във въздуха и падна близо до войника. Не, не падна. Чу се падане, но нямаше нищо наоколо. Къде отиде? Калис се огледа и ги видя. На едно дърво стоеше високи хуманоидно същество. То беше най-странното нещо, което младият войн беше виждал. Носеше маска, а в ръката му имаше някакво острие, което Калис не успя да види хубаво, косата му сякаш беше на плитки, а стойката му показваше, че е опитен боец. След миг съществото изчезна и от там.
- Харса, какво беше това по дяволите?
- Някакъв войн шефе- отвърнаха от кораба майка. Ще потърся в базата данни.
- Търси бързо, защото ако то е причинило това, на цял отреад, едва ли ще има някакъв проблем да се справи и с мен.
- Открих нещо. Цитирам: Ревао, древна раса войни-ловци, забелязани за пръв път преди 38 хиладолетия от хората.
- Какво?
- Така пише шефе, като главно оръжие използва диск, с който набелязва целите си, а след като го пусне той се самонасочва, копие, пушка или по-скоро харпун, плазмено оръдие...
- Какво?!
- Така пише, не знам какво значи, но щом е плазмено, щита ти ще издържи, поне първият път, а той се зарежда автоматично, както знаете. Така, до къде бях стигнал, а да... има и някаква енергийна мрежа. Расата е развила стелт технологията...
- Тоест?
- Тоест, става невидим.
- Моля!
- Става невидим... а, ето нещо, което може да ти послужи, тези, хищници, както сами се наричат, виждат топлинното излъчване... могат да виждат и светлината, но не и както нас. Разбиеш ли му маската, той си остава един обикновен особняк с няколко странни оръжия.
- Нещо друго, което ще ми е полезно да знам?
- Мммм, да, доколкото ни е известно, едва ли харпуна ще мже да проникне през бронята ти от веднъж, вероятно и насочването на диска ще е трудно, тъй като щита ти разсейва маркирането. За съжаление, той те прави видим, но вероятно вече си маркиран с диска и ако го изключиш ще бъдеш лесна мишена.
- Благодаря ти, сега да видим как да му прецакаме невидимостта.
- Шефе, ето още нещо, при движение се получава лека аномалия, пречупването на светлината се нарушава леко, ако знаеш какво да тръсиш, вероятно ще го намериш.
Калис се огледа, но аномалия нямаше. Той продължи да върви, оглеждайки се за своя враг, не беше възможно да няма начин да го победи. Изведнъж война чу нещо, обърна се и видя енергийно кълбо да лети право към него. Нямаше време за никаква реакция, кълбото го удари, а той излетя малко назат и падна по гръб. Щита му беше почти свален. Той се скри и зачака. След малко щита започна да се зарежда. Няколко жилоподобни стрели удариха дървото зад което стоеше, след всеки истрел то все повече се накланяше и почти щеше да падне. Щита се зареди. Калис смъкна пушката си и стреля в посоката, от която идваха стрелите. Този път хищникът беше изненадан. И трите плазмени куршума се удариха в нещо невидимо, след това се чу рев и нещото сякаш започна да пада. Сега вече видя малката аномалия и се прицели в мястото където щеше да падне. Чу се туп и Калис стреля. Още три светлини изчезнаха внезапно, а на тяхно място се появи хищникът. Почти нищо му нямаше, само едната по едната му ръка се стичаше тънка струйка зелена кръв. Той се изправи от клекнато положение и тръгна към огнения войн с копие в ръка. Калис на свой ред се опита да го гръмне, но от пушката не излезе нищо, батерията беше свършила, но сега нямаше време да я презареди, извади меча си и се впусна към съществото. Копието и меча се срещнаха и се заклещиха, и двамата войни натискаха, но силата им беше равна. Тогава жищникът пусна копието с едната си ръка и замахна. На китката излязаха 2 големи резци и сега те се стремяха към главата на Калис. Той също пусна меча и подегна да се предпази. Шиповете се забиха в ръката му и Калис изпища, отпусна захвата, но след това светкавично замахна, хищникът отскочи, но меча лизна корема му и по него сееее разля зелена кръв. Хищникът в този момент блъсна таото с крак и изпрати срещу него своята мрежа. Тя падна върху Калис, но и пушката беше под нея. Той я взе и започна да презарежда батерията. През това време, Хищника бърникаше компютъра на ръката си, и след малко се чу рев отново. Когато Калис се обърна видя, че раните, които бе причини преди малко вече ги нямаше. Ловецът все още беше объркан след процедурата и Калис се възползва, той вдигна пушката си и стреля няколко пъти, плазмата се заби в маската на противника и я изхвърли от лицето му. Под нея се откри страховита картина. Лицето на ловеца приличаше на огромно насекому, Устата му беше смесица от челюстите на няколко бръмбара, а очите му бяха като на оса, кръвожадни и безмилостни. Калис се ужаси от гледката и се вцепени, тази гледка може би щеше да бъде последното, което щеше да види, но в този момент се чу шум от двигателите на пристигащ транспортьор, идваше подкрепление и те не се шегуваха. В кораба имаше 20 елитни огнени война, те бяха тук по една или друга причина, но всички бяха длъжници на Калис. Хищникът отново побърника в компютъра си и изчезна. След секунда няколко дървета паднаха под напора на жълтият транспортьор. След още един миг се отвори вратата и искочиха петима огнени война, те освободиха Калис и го замъкнаха в транспортьора.
- Излитай, излитай!- чуха се няколко гласа в хор.
Калис сега беше на сигурно място, но още беше уплашен от съществото, пред което се беше изправил, то беше по-страшно от всички битки, които беше водил, от всичката смърт, която беше виждал...
- Какво беше то?- попита Дето.
- Няма значение какво беше, но ако някога тези същества имат армия, те биха завладели целият свят, дори да се съюзим с империята на хората, пак няма да ги спрем.

Браво Сентри трябва да отбележа със задоволство че това бе една от най-добртие части в която очаства Хищникът . Поздравление .


Имаш моя глас !

Моят глас също.
Но пак ми се струва че нещо липсва-нещо в атмосферата.
Хареса ми това че си запазил неутралитет тоест нито един от героите не побеждава.

На мен края не ми харесва, ама ужасно много, просто това наплашване не е характерно.

Колкото до атмосферата. да наистина не е като за хищник, по-близо е до FireWarrior...

Сентри - Разказа е много як.Определено знаеш какво правиш.Само да знаех повече за тези Огнени Войни.
А забележките ми - е тях ще си ги запазя,защото някой ще каже ,че се повтарям.

Джони - Да така ще ти кажа.Видя ли,щом един Огнен Войн би се сетил за такива неща,значи и човек ги може.А и ти какво очакваше от Хищника,да се радва че умира.И мога да играя с него,но е истин че съм по-добър с Пришалеца и Маринката.Абе аз ко ти се обяснявам,знай само че ако можех,щях да ти докажа,че той е уязвим.

П.П.:Мир.

Айде бе, Мистрал, кво стана?
Ще даваме ли вече оценките?

Ако прочетеш правилата ще забележиш, че ни е необходим поне още един разказ, преди да завърши кръгът и да се почне оценяването (това също е описано как става в началото на темата). Ако до няколко дни не се постне нищо, ще участвам с откъс от един мой разказ, колкото да се запълни бройката та да може да продължим нататък.

E това вече е глупаво.Такава добра идея,толкова хора се постараха и какво?Ами едно голямо нищо.Вие оставихте една уникална тема да остане в неизвестността.Е дано все пак се сетите какво сте обещали и най-накрая да се свърши.Поне от достойнство ТРЯБВА да завършим първи кръг.Дано да сте ме разбрали и да направите нещо,а не отново да подминете.

П.П.:Мистрал,нищо от това горе не е адресирано към теб.Ти не си виновен за нищо.

Аре бее, кво стана?!Тъкмо ми стана итересно и потъна пак всичко!Какво толкова, не можем ли само с 5 разказа?Ако не, давай Мистрал, пиши ти!

Оххх, добре. Явно желаещите изведнъж изчезнаха, така че ето един набързо скалъпен кратък "разказ". Използвам и аз Хищника, за да е по-лесно накрая сравняването между разказите.
С това обявявам първият кръг на Арена за завършил. Подробности за това как точно става гласуването можете да намерите в началото на темата. Резултатите, заедно с избраните от победителя персонажи за втори кръг, ще бъдат постнати в нова тема, когато гласуването/преброяването приключи.

------------------------------

Не знаеше къде се намира. Нямаше понятие, каква я бе вършил автопилотът на корабът му. Когато излезе от хибернетичния сън, космическата карта нямаше нищо общо със зоната която си бе набелязал – Длюкската небула – гъмжащо от живот място, родина на няколко от най-опасните видове в известната вселена.
Следвайки предварително зададената програма, скенерите на кораба бяха търсили подходящата за богат улов планета. Автопилота си бе избрал подходящо място на нея и бе приземил кораба. Младия Хищник бе решил, че щом като така или иначе е тук, поне може да погледне по-отблизо този непознат свят. Първоначално бе разочарован. Цивилизацията на повърхността, до колкото можеше да я нарече така според собствените си стандарти, бе примитивна. Въпреки това, някакво вътрешно чувство го накара да продължи с наблюденията си. За няколкото дни прекарани на този свят, ловецът стигна до извода, че има какво да си заслужи вниманието му. Природата бе пищна, а местните видове - най-разнообразни.
Ловът, дебненето, победата над достоен трофей… Именно това бе чистото удоволствие за един Хищник. Нищо друго нямаше значение и точно с това се занимаваше той в момента. Перфектно прикрит от камуфлажа си, той наблюдаваше седящото на петнайсетина метра от него създание. Женски представител на вида си, хуманоидно и покрито с къса черна козина същество. Бе облечено в прости дрехи, покриващи торса и краката, а на гърба си носеше примитивно оръжие – дълго петдесетина сантиметра широко острие.
Създанието безпроблемно четеше някаква книга, явно бледата светлина на украсяващите нощното небе две луни бе достатъчна за очите му. Ловецът се зачуди дали да не си потърси по-внушителен екземпляр. Все пак този бе доста дребничък, едва около сто и шестдесет сантиметра, и не изглеждаше особено войнствено.
Съществото безгрижно остави книгата и започна напевно да чете от някакъв свитък. Гласът звучеше странно и мелодично, имаше и нещо покоряващо е него. Хищникът изведнъж си даде сметка, че се чувства изморен и му се доспива. Натисна няколко бутона на компютъра си и умората моментално се отми, прогонена от тонизиращото действие на екипировката му. Какво пък, като за първи улов на тази планета и дребното черно същество щеше да свърши работа. После щеше да продължи с разузнаването и да си намери по-значимо предизвикателство.
Заспала нощна птица тупна на земята пред Хищника. Сблъсъкът изтръгна от нея изненадан врясък, след което гадината стреснато побърза отново да се вдигне във въздуха. Нещо тук не бе наред. Вродените инстинкти подсказаха на дебнещия за доближаващата го изотзад опасност. Хищника мълниеносно се извъртя и озовалото се в ръката му копие разсече със страшна сила въздуха в широк хоризонтален полукръг. Не намери целта си. Ловецът вдигна поглед и нещо го халоса в лицето. Ударът бе жесток и го извади от равновесие, карайки го отстъпи няколко крачки назад.
Маската му се пропука, образът примига и изчезна. Хищника трескаво захвърли вече безполезният визьор и внимателно се огледа. Наоколо нямаше никой. Не можеше да повярва. Бяха му направили засада! Но как дори го бяха видели? Не му остана време да мисли за това. Нещо зад него изсвистя и той се хвърли встрани, претъркулвайки се по меката трева. През мястото, където само до преди миг бе стоял, с пращене прелетя огнено кълбо и се изгуби в далечината, озарявайки за миг по пътя си поляната и околните дървета.
Възцари се тягостна тишина. Минутите се нижеха бавно, нищо не се случваше. Това бе позор! Някой си играеше с него. Някакво примитивно създание му ходеше по нервите! Хищника изключи камуфлажа си и нададе вледеняващ кръвта предизвикателен вик. Щом като някак си можеха да го видят, щеше да е по-разумно да насочи енергията за прикриващото поле към другите си системи. Искаше да накара противника да излезе в открит двубой. Бе сигурен, че технологичното превъзходство и собствените му оттренирани бойни умения ще му осигурят победа. Победа и трофей, явно много по-ценен отколкото първоначално бе смятал. Трудния лов бе добър лов.
Хищника чу зад себе си шумно прокашляне и бавно се извърна. Смъртоносния метателен диск, най-любимото му оръжие, се намери в лявата му ръка. В дясната още държеше копието. На десетина метра от него стоеше същество подобно на това, което доскоро бе наблюдавал. Индивида пред него обаче бе мъжки, рижо-кафеникав и доста по-едър – с телосложение на опитен войн. Къде бе другото създание, сега не бе важно. Имаше пред себе си достоен за усилията си трофей.
Пространството между двамата бе открито и равно. Съществото свали от гърба си широко острие, досущ като на женската плячка. След миг острието започна да излъчва бледо синкаво сияние, хвърлящо призрачни сенки около държащият го. Рижавият започна да си тананика някаква мелодия, известна в един друг свят като “Имперският Марш”. Явно не бързаше. Хищника реши да направи първия ход.
Вярното оръдие запрати топка от гибелна енергия, а миг по късно към целта полетя и ужасяващият диск. Създанието обаче просто леко се наклони на една страна, пропускайки яркият заряд край себе си, а след това с невероятна скорост се устреми към Хищника, оставяйки във въздуха зад себе си сякаш изригнал от земята облак трева и пръст.
В движение противника замахна с оръжието си и отби летящият към него диск. Отклоненият диск премина през ствола на едно дърво в края на поляната и изчезна в мрака. Хищника нямаше време да се чуди как това дори е възможно, защото разстоянието между двамата вече съвсем се бе скъсило. Съществото описа смъртоносна дъга със светещото си острие и Хищника едвам успя да парира с копието си. Миг по късно осъзна, че опонента му именно това бе очаквал, но вече нямаше какво да стори. Едно рязко движение и лакътя на непознатия войн намери корема му. Невъобразим шок обхвана цялото му тяло и сякаш светът се сгромоляса.

- Добре, в безсъзнание е – каза Бала, приближавайки се към доскорошната сцена на битката. – Не мислиш ли обаче, че попрекали малко? Можеше да го убиеш с толкова много ки в една атака.
- Не се коси, доста добре мога да преценя колко му трябва на подобен демон. Нали не искаш да се свести докато го пренасяме. Каква грозотия само, такъв досега не съм срещал. Дай да му смъкнем бронята и другите глупости. Все пак на ръце ще го мъкнем, а лагера не е нокак близо.
- Изненадана съм, че приспиващата магия не му подейства. Изглеждаше напълно подходящ избор за да го неутрализира. Ще трябва внимателно да го изследваме това същество. Да ти кажа, сега, като го гледам от близо, изобщо не ми прилича на демоните които обичайно ловим.


Така, прочетохте историята как един компютър - най-напредналата технология някога попадала на този магичен свят – се намери на самотна поляна, оставен на произвола на природата. Е, най-напредналата технология, ако не броим прикрития в гъстата джунгла космически кораб, чакащ неидващото завръщане на собственика си.

Хора -мъка ми е ама няма как.Некви цигани са откраднали кабела за и-нета и за тва нямах възможност да го постна.А сега пък излизам но междувремено ,докато си виках що нема нет д**** и го написах така че утре мисля да го постна.И пак се извинявам за отъсъствието .Аре че трябва да се умием.

Това е много гадно Хелуйнд,ама сега незнам дали ще стане твойта.Все пак закрихме рунда.Ама всичко зависи от Мистрал.

Ми HELLwINd, извинението ти си го бива. Пускай го разказа ти, щом вече е готов. И без друго до момента само Reaf ми е пратил оценки, и то не съвсем според правилата в началото на темата.
Моля: прочетете ги правилата, наистина ще ме улесните.
Изчакайте го АДСКИвЯТЪР още няколко часа, после подновявам оценяването.

мога да се хвана. но 2000знака

Лара Крофт седеше на последните седалки в претъпкания Конкорт ,въпреки честите турболенций тя се чувстваше добре .Мисълта ,че на следващия ден вече ще е забравила за проклетите египетски жеги,за досадните и груби местни ,които се държаха към чужденците нахално и аругантно я караше да се усмихва доволно.Всичката тази воня и мизерия които не спираха да лъхат в лицето и ,нападателните погледи ,летището ,града ,брега бяха вече на няколко хиляди километра зад гърба и.Подредента атмосфера в самолете и приятния парафюм на момчето до нея я караха да все по-рядко да мръщи красивото си лице.Нова турболенция разтърси машина ,това извади Лара от унеса и,и тя забеляза ,че момчето до нея трепери,по челото му се стичаха едри капки пот,беше пребледнял.
-Зле ли си?
Попита красивата блондинка .
-Не…не добре съм, ще се справя.И…мам страх от летене това е вичко.Извинете сигурно ви притеснявам..
-Успокой се това е само турболенция след малко ще отмине.
Момчето поклати глава .Всъщност това беше мъж на около 25 години ,беше с къса черна коса сресана напред, хубави тъмни очи и нежни черти.Въпреки бледоста и страха му можеше да се види ,че много красив.
Лара се опитваше да го успокои ,но явно не постигаше особен резултат,момчето стваше все по-зле а и трусовете зачестяваха.Лара реши да извика една от стюардесите и поиска оспокоително,жената се приближаваше когато последва нов много по-мощен трус .Тя залитна и падна ,потърси с ръка опора за да се изправи ,но последвалия удър я изпрати в другия край на коридора .Лара чу писъците на хората около себе си ,обърна се към момчето-беше припаднал.
В един миг тя самата полетя напред,колана се вряза в корема и,болката кочто изпита бе нечовешка,сякаш някой я бе ритнал ,но толкова силно ,че кракът му сякъш просто би прреминал през корема му.Последва силен удър,главата и отскочи от тапицерията ,за миг всичко се завъртя и Лара изгуби съзнание.
След няколко часа тя отвори очи .Изправи се бавно и трудно.Точно пред нея беше путника от задната седалка,гръбнакът му беше счупен ,а тялото му описваше брутално изкривеня дъга ,която завършваше с изкривеното му крещящо лице и празните очи. Лара запази спокойствие ,тя не веднъж бе виждала и по-отвратителни гледки,но все пак извъртя глава .Доскоро естетично подредения коридор на Конкорта беше пробит и повресен,зеещите дупки и набраздения метал показваха безопомощността на хората пред прищявките на природата .Тази безпомощност се четеше още по ясно по лицата на мъртвите мъже и жени ,млади ,стари ,преуспели,мечтаещи ,сега бяха равни пред смъртта бяха нейни роби ,бяха само мъртавци.
Лара отърси глава и се изправи ,вдигна ръцете си пред гърдите ,направи крачка напред ,странно но беше невредима.След втората си стъпка напред тя рязко се извърна заемаики бойна стоика.
Но бързо свали гарда си,този странен звук беше клокотенето на момчето което седеше до нея в самолета.Той бе опрял ръце на една от стените и повръщаше.
Час по-късно Лара и томи вървяха рамо до рамо в търсене на населено място където да се приютат ,а по-късно да намерят летище с полет към Канада или Щатите.След дълго и изморително вървене те стигнаха до подножието на рязко издигащ се хълм .Точно кум него се бяха стремяли последните часове .като се надяваха изкачваики го да открият град или поне малко селце.Техните желания за летище бяха се вече превърнали в миждукаща надеждица да срещнат някой пътник .Почивката им под едно голямо дъбово дърво приключи само за минутка и двамата отново устремиха крачка сред тревата стигаща до кръста им.След десет минутно плуване в огромното поле и обилно стичащата се пот Лара и Томи забелязаха две бели построики високи не повече от три метра.Те нямаха покрив ,само големи и тежки врати,формата им напоммяше бункер ,бяха обградени с дълга ограда ,но си личеше че обекта не е охраняван много стриктно. Когато се качиха на най-високата част от хълма Лара и Томи със задоволство гледаха градът, той се разливаше в малката долина,и опираше до големи иглалисни гори оповестяващи началото на другия хуълм,на другата планина.
Все пак двамата решиха да погледнат в построиките който видяха, защото градът беше още далеч а тук можеше да има хора.Полегналата телена мрежа ,която обграждаше една от белите бетонени фигури не беше проблем за Томи и Лара.С един лек скок ,няколко крачки и леко побутване на открехнатата врата те бяха вече вътре.Слабата светлина от последната здрава крушка проблясваше по повърхността на пенещата се от работата на огромна помпа вода.Това явно беше огромен кладенец ,водоем който снабдява неголемия град в долината с прясна вода.Но странно бе защо толкова огромна и мощна машина бе оставена без човешки контрол,защо вратата бе отворена,защо имаше само една здрава крушка и толкова много огаснали.Когато имаше толкова много защо Лара нямаше как да не напрегне в трескаво пресмятане мозъкат си измъкнал я от толкова много екстремни ситуаций .Тренираните и движения образуваха нова сексапилна стойка ,завършваща с пушка в ръцете и.Бе я откачила от стената,явно е била на пазача ,но все пак оръжието беше прекалено страно,тя не бе виждала такова никога до сега ,но в едно Лара бе сигурна, моща на това оръжие е нейното огромно предимство пред какъвто и да е противник.
В това време Томи се беше надвисил на железния парапед от заварени в някъква странна форма тръби. Гледаше бошуващата вода питаики се колко дълбоко е това чудо.Но на лара далеч не и бе до такива детинщини,тя искаше възможно най-бързо да се махне от това шибано място.
Викна Томи,но гласът и остана сподавен от шума на помпата.Дръпна го за ръката ,а той се свлече по терасата.Окървавените му устни изхвърляха обилно количевство кръв редом с неразбираеми думи.Ловък скок прикри Лара зад тежката врата от вътрешната и страна.
На мястото на сянката и в стената сега беше забит странен метален диск.Тя неусетно сложи ръката си върху рамото,изпод нежната и длан изпулзя тунка струика кръв.Лара се притисна по силно до студената бетонова стена .Ушите и бяха готови да чуят всеки звук различен от бумтенето на тоновете вода, очите и бързо обходиха всички ъгли на помещението.В този момент в лицето и се блъсна силна струя .Лара вдигна ръка за да избърше водата от очите си ,отвори ги широко и стреснато стрелна по огромен силует стоящ само на няколко метра срещу нея.Лара знаеше ,че е стреляла само по изхвърлена извън водоема вода .Но дупка в стената нямаше а хуманоидната форма срещу нея не плисна на пода както очакваше .Изненадата и удивлението и се изразиха във втори изтрел .Този път куршума се заби в бетона срещу нея ,тънка цепнатина рисуваше провала и върху стената.Младата архелолложка не можеше да осъзнае какво се случи в последните няколко секунди.През мозука и се прехвърлиха лицата на всички трупове които бе видяла днес.Веднага след това през мозъкът и мина още един импулс,гигантско нервно съобщение за болка.Хищникът се беше възползвал от секундата колебание на Лара.Заби огромните шипове на дясната си ръка в голия хълбок на момичето ,и вдигна тялото и в знак на победа.Тя се завъртя и увисна хоризонтално* ,по ръката на нещото се стичаше кръв.Нежните и устни помръднаха за последно.
После кладенецът скри в пенливите си струй поредния труп.

*позата е такава като на dete durjano na ruce s oprqna на глава

Сухия ми и напукан разказ чака да бъде напоен с вашите критики:)

Така, с това първи кръг завършва. Искам само пак любезно да помоля: ПРОЧЕТЕТЕ ПРОКЛЕТИТЕ ПРАВИЛА!
HELLwINd - идея си нямам какво искаш да ми кажеш с "Сентри- 6-2-5 ,10-1-8". Пише го в правилата, ще го напиша и тук...

Авторите на разказите желая да ми пращат следното: Кой разказ смятат за най-добър. Кой разказ според тях заема втора позиция. Кой разказ е на последно място. Авторите нямат право да посочват своят разказ, освен като последен, ако така смятат. "Точките" ще ги оправя аз и накрая ще ви дам резултатите. През времето, докато чакам авторите да ми пратят по "лично съобщение" оценките си, всеки който желае - нека да поства своето мнение и критики в темата. Ако към тях прикрепи и "първо/второ/последно" място коментар - ще участва в гласуването.
Гласуването приключва и започва втори кръг, когато получа съобщенията от авторите и поне четири поста с мнения от "не-автори". Разбира се, преди да продължим с втори тур, първо ще пратя лично съобщение на победителя за да ми прати той избраните от него персонажи.

Моля HELLwINd и Reaf да ми изпратят наново класацията си, чакам и другите.

Извинявам се, ако с острия тон в началото съм накърнил някой. Правилата по оценяването обаче са достатъчно ясни и от вас само се иска да ги прочетете. Ако всеки си измисля собствени, нищо няма да можем да класираме.

Hellwind, аз ли се бъркам или Лара Крофт не е блондинка?

хахахахахахахахах
Внимателно четеш за разлика от начина по който аз пиша.
Е... за едно си мислиш друго пишеш и така,но това са подробности,
Аре кажи нещо за разказа че това ми е първия свестен опит ,мислиш ли че се е получило добре?

Така... До тук класирането е доста оспорвано. Все още чакам лс от Сентри и евентуално от Реаф, ако класацията, която ми бе пратил преди разказа на АДСКИвЯТЪР, с нещо се е променила.
Желая да подканя неучаствалите с разказ също да започнат да постват коментарите си. Най-вероятно именно от техните гласове ще се реши крайният резултат.

Между другото, когато класирането приключи, ще помоля всеки от авторите да постне рецензия на разказа, който е посочил като най-слаб. Добре написаната градивна критика винаги е от помощ. Все пак това е и идеята на темата - да пишем по-добре.