ПРОБУЖДАНЕ


По дяволите...какво главоболие.Отворих очи и сякаш главоболието се усили.
Не си спомням да съм имал такова главоболие някога...но като се позамисля...
аз не си спомням нищо...абсолютно нищо,дори собственото си име.Огледах се наоколо-голямо помещение нахвърляно с инструменти,парцали,всякакви боклуци,но наи-голямо впечатление правеше кръвта...тя беше навсякъде-върху мръсните скалпели,по стените,а на места прясната кръв се смесваше със старата и образуваше сенкав оттенак...Оттърсих се от гледката и продължих да разглеждам.На пръв поглед наоколо обикаляха хора,но само на пръв поглед.При по внимателно оглеждане се виждаха конците стърчащи от телата им и олюлчващаша се походка.Тъкмо се изправях,когато от тъмнината бавно се приближи...череп...в буквалния смисал.Той се приближи до мен и изненадата ми стана двойна,когато той проговори.
-Ер...какво става шефе?За малко да си помисля че няма да се събудиш.
-Какво?Как по дяволите левитираш над земята?А да не говорим за това как изобщо МИСЛИШ?
-Ами виж сега-нямаме много време,защото виждаш ли собствениците на тези зомбита наоколо скоро ще дойдат да проверят докъде са стигнали с разфасоването ти...
Две неща се набиха в мозъка ми-,,собственици'' и ,,разфасоване''
-Значи преди да умр...искам да кажа да изпаднеш в несвяст ти ми каза като се събудиш да ти прочета надписа на гърба ти,а между другото аз съм Морте.
-Тогава да не губим време Морте.Чети!
-Значи тук пише ,,Ако сега се събуждаш и не помниш нищо-Запомни-Не казвай на никого кой си,за къде отиваш или откъде си дошъл!...
-Нищо чудно че гърбът ме боли!Там има цял проклет роман...
-Има и още ,,Първото нещо което трябва да направиш задължително е да намериш Парод!Търси Парод!!!
-Добре да тръгваме после ще говорим тогава...
-Добра идея шефе,но докато те пазих от тези зомбита...ами разбираш ли...стана случайно...
-Говори Морте!
-Ами едно от тези зомбита глътна ключът за вратата...
-Какво?!
-Ами стана случайно...
-Значи свга трябва да убием зомбито,за да го разпорим и вземем ключа?
-Ер...виждаш ли шефе...те вече са мъртви-няма как да ги убием два пъти-просто трябва да го умъртвиш,да бръкнеш в гърлото и да извадиш ключът(едва ли е отишал далеч все пак...).
Все пак Морте беше прав-неможе да убиеш мъртво същество.Не на последно място имаше и ново нещастие-Морте незнаеше кое беше зомбите ,,крадец''.
След няколко минути и три изкормени зомбита ключът най-после беше в нас.За това време успях да огледам и себе си.Наистина се удивих от силата,с която отлепих главата на първото зомби(не че беше кой знае колко здраво закрепена там),но тялото ми...По него имаше много белези.Белези от велики битки,белези от предателства,тежки сражения и подли атаки.И всичко това в едно тяло?!А как не съм мъртъв след всичко това?А може би съм...Отхвърлих тези мисли и насочих вниманието си към стаята в която влязохме.Видях стълби водещи на долу,но пред тях имаше човек.Той стоеше на стол пред огромна книга и гледаше замислено,а възраста му определено отдавна беше надхвърлила 100(а може би и 1000).С Морте се приближихме към него и аз го заговорих
-Здравейте,Ще ми кажете ли къде е изходът?
Човекът бавно се обърна и ме огледа от глава до пети.
-Здравей,Безименни!Няма да те питам за името,защото знам че не го знаеш.
За момент се стреснах.Как се предполага да крия информация за себе си ако всички около мен знаят повече от мен?!
-Познаваш ли ме от някаде?
-Не,но това пред мен е книгата на всички живи и мъртви...а теб те няма никъде-нито при живите нито при мъртвите!А аз разбирам името на всеки веднага щом го погледна.
Това не ме стресна много...все пак някакв дъртак с няква книга
-Но кой си ти?-попитах го аз
-Името ми е Драл
-Можеш ли да ми кжеш къде точно се намираме?
-Намирате се в града Сигил-по точно в така наречения ,,погребален дом''.Така наречен защото както виждате нищо в него не погребано,но не е и опасно-Така наречените Дъстмани използват зомбитата за бармани,указатели и т.н.Донася им печалба,с която поддържат тази сграда.Не че им трябва те имат за цел в живота да умрат колкото се може по бързо-по възможност не чрез самоубийство или да бъдат убити...
Този Драл явно отдавна не беше говорил с хора,защото ме заля с информация...реших да се махна колкото се може по бързо от тук и затова направо го попитах
-Къде можем да намерим изхода?
-Той е точно зад мен,по стълбите и трябва да говорите с главния дъстман-Саего-като разбере че не си бил мъртав когато са те донесли ще те освободи,но преди това трябва да ти кажа нещо.Ти не дойде тук сам...С теб имаше една жена.
В този момент осъзнах някак че той е прав-с мен е имало хора...повече от един човек,ако изключим жената и този Морте според мен е имало още от 3-4 човека,които са споделяли моя път...а какво е станало с тях?
Разделихме се с Драл и поехме по стълбището към първия етаж.Там намерихме малко по различна картина-да кажем че беше по чисто-или по точно нямаше я разлятата навсякъде кръв.
Там видяхме гробници и попитах първият дъстман който срешнах за новодокарана жена.
След като внимателно се увери,че не съм зомби(и отговорът определено го учуди)той ми каза че са я погребали в дъното на трета зала.С това той окончателно сложи край на илюзийте ми,че ще разбера кой съм.
Когато стигнахме на мястото се поклоних на гроба й.Морте чакаше до мен и продължаваше да упорства че никога не е виждал тази жена,но в този момент стана нещо странно...
Духът на мъртвото тяло се изправи,а през него виждах отсрещната стена.
-Ти дойде за мен,моя любов...
-Ааа...коя си ти?
-Нима прегръдката на смъртта е изтрила и името ми от паметта ти?Името Дианора не ти ли говори нищо?
-Ааа...разбира се...но само името-излъгах,но какъв избор имах?Кой знае какво би направил един разгневен дух?
-Чудесно...дори смъртта неможе да изтрие лубовта ни,моя любов!
-Какво имаш предвид?Аз не съм мъртъв!
-Не,моя любов,но не си и жив!Ти си този,който е едновременно благословен и прокълнат моя любов!
-Благословен и прокълнат?
-Ти си умирал много пъти,моя любов,но нито един път напълно-единственото,което губиш е твоята памет-губиш душата си бавно но сигурно.
-Но как?Не разбирам...-в този момент осъзнах всичко.Аз съм живял много,повече от всеки друг...и съм умирал много пъти и може би тепърва ще разбирам какво е станало с мен.Виждах че тя не знае много за мен...
-Аз трябва да се збогувам с теб...
-Почакай,моя любов...Аз съм мъртва но все още мога да използвам една своя дарба-да пресказвам...И ще ти кажа това.,,Ти ще срещнеш врагове трима,но никой по опасен от теб в твоята пълна слава-ще бъдат сенки на доброто,злото и неутралноста.В края ще бъдеш принуден да направиш ужасна саможертва,моя любов,за да възтоновиш това което си загубил ще трябва да унищожиш това което те държи жив''...Сбогом,моя любов...
Тя изчезна и ме остави с моите въпроси...хиляди въпроси без отговор.След като говорих със Саего с Морте излязохме и пред нас се разкри Сигил.Огромен град и може би там ще намеря моите отговори...и Парод...

Значи опитвам се да пиша за една игрица-PLAN SCAPE TORMENT.Доста амбициозно като се има предвид че има над 20 начина за превартане и над 200 куеста!!!Нядявам се да съм се справил добре.



П.П.Кажете ако искате продължение

Значи разказа е по играта PLAN SCAPE TORMENT.Това,което съм започнал е доста амбициозно,защото играта е нелинейна,има над 20 начина за превартане и освен това над 200 куеста-дано съм се справил добре.Съжалявам за правописа ако има гтрешки,обаче бързам


П.П.Кажете ако искате продължение

Добре бе разбрахме няма нужда да го повтаряш това три пъти.

Съжалявам,моя грешка...

Евала , много як разказ , супер е ..... Ощe като прочетох заглавието ( ) и си викам '' Еи тоя разказ щe е супер '' !

Аиде де ..... чакаме продължение .

Идва скоро-най-късно утре щот запецнах баш накрая.Както и да е,следващата част се казва ,,Парод'',а след нея-,,Мъртвата нация'',а по нататък кой знае,ако има интерес...

ПАРОД

Двамата дъстмани обсъждаха как тук,в тази стая,преди няколко часа е имало труп,а след това той е станал и просто си тръгнал,отнасяйки главата на 2-3 зомбита със себе си!Човек би го помислил за зомби,но той определено не бил такова...
Докато дъстманите гледаха замислини в празнотата неусетно няколко сенки зад тях започнаха да се материализират.Полупрозрачната материя сякаш добиваше все по големи сили от тъмнината в стаята,около десетина бяха застанали зад нищо неподозиращите дъстмани,а пипалата поставени вместо ръце се протягаха напред.Едно от пипалата се протегна и удари като с камшик по-близкия дъстман,а главата му отхвръкна като че бе залепена.Вторият дъстман се обърна навреме само за да види безформената фигура и бързият като светкавица удар,а последният въпрос който си зададе преди да умре бе ,,Защо?’’-отговор на,който така и нямаше да получи.Сенките огледаха стаята явно търсейки някой,но след като не го намериха отново изчезнаха в тъмнината така както бяха дошли.Единствената следа за чуждо присъствие бяха двата обезглавени трупа на дъстманите.

-Морте,сигурен ли си че знаеш къде отиваме?
-Ер...шефе,единственото място където се ходи когато търсиш някого е барът,все някой там ще чувал за този Парод...
Докато излизахме от ,,Погребалния дом’’ успях да отмъкна една лека(и определено доста ръждива)брадва окачена на една стена.Определено ще ми е доста полезна като се има предвид че незнам кои са ми врагове и кои приятели!Докато се приближавахме към барът,който бе веднага след ,,Погребалното’’ имах възможност да огледам тази част на града.Наоколо щъкаха търговци,всеки бързащ за някъде,на всеки ъгъл имаше поне по две(а по някога и повече)жени предлагащи да ме опътят/предскажат бъдещето/,,начин да си прекарам добре’’.Аз нямах време(нито пари,което май е най-важното)за това,но едва откъснах Морте на два пъти(въобще не ми се мисли какво иска да му правят).Неможеше да се каже че Сигил е много чист град,а наоколо имаше разни банди,които не ни закачаха поне засега-може би заради малката си численост,а и заради брадвата на кръста ми.Почти бяхме стигнали бара когато един крадец(явно всички крадци тук държат да се виждат отдалеч,защото носеха едни и същи наметала с качулки задължително с кафяв цвят)ни забеляза и тръгна да бяга нанякъде,явно скоро щяхме да имаме неприятности...
Когато най-после стигнахме до бара мястото ми се стори много познато и започнах да се питам дали съм просто пияница пияница,който си е ударил главата след поредната пиянска вечер?Когато влязохме в бара атракцийте които видях бяха една от друга по впечатляващи.Първото нещо което се набиваше на очи не бяха нито полуразсъблечените сервитьорки,нито странните същества седящи на масите,а един ГОРЯЩ човек посредата на помещението!Хората около него се забавляваха като хвърляха вода върху него,а огънят така и не изгасваше!Една жена която беше близо до мен видя огромното учудване в очите ми и ме попита:
-Ти си нов тук нали?
-Ами може да се каже.-все пак незнаех дали съм нов...
-Името му е Игнус и тук от много време.Бил е велик магьосник преди да се превърне в горяща атракция.Казват че е заспал дълбок сън или нещо такова,знае се само че сърцето му поддържа огъня и когато то спре,огънет ще изгасне с него.Би трябвало някой в Северната част на града да знае но пътят до там отдавна е прекъснат,казват че могъща магия спирала всякави опити за преминаване...
В момента това не ме касаеше особенно.
-Аз се казвам Индил.Как е твоето име?
-Ерр...ааа...казвам се Адан-Леле какво име измислих...
-Е Адан,какво те води насам?
-Търся един човек,името му е Парод.
-Парод?Хм чувала съм това име-той май беше най-известният колектор...
Първо се зачудих какво е колектор,но изведнъж ми проблесна-Събирач на мъртви...или тези,които снабдяват Погребалното казано по друг начин.
-Трябва да поговориш със съдържателя,мисля че той знае повече.
Разделих ме се с Индил,като преди това тя ми разказа за града.Той се дели на три зони и две които са отцепени от останалите.Източната и Южната са обикновенни зони за живеене,Западната е място за обитаване на повечето колектори като е наричана още центърът на плъховете,заради умразата на хората към колекторите...Северната зона е последната и най-влиятелна-там се намира Центърът на Магьосниците,Сградата на железните богове(?),че даже и една адвокатска кантора и сграда на умението(което въобще незнам какво е)
Когато се приближих до съдържателя той явно ме позна:
-Аха,най-после дойде да си платиш дълга а?
Само това ми и оставаше да дължа пари на някой...
-Ер...дълг?
-Аааа сега не помниш а?Преди време дойде с една банда хора и започнахте битка насред хубавото ми заведение с некви крадци.Изпотрошихте всичко!!!И тогава нямаше пари,но ми остави това в замяна.
Той ми показа нещо от което щях да падна от изненада-част от окото ми!!!Това беше проклетото ми око!Тогава пипнах очите си и разбрах че са на място!Тогава какво е това!
-Но очите ми са място!Как това ще е моето око?
-Това не е цялото ти око,а някакво твое приспособление,каза че го използваш за да виждаш по добре.
Взех приличащото на око нещо и го сложих...И не само зрението ми се подобри,но и скориста ми и рефлексите.
-А сега очаквам моите 50 Фулда!
,,Е сега вече го закъсах’’ си казах и вече бях готов да го върна когато се чу гласа на странен мъж,който се бе приближил тихо до бара и бе чул зелия разговор.
-Аз ще платя за това.-каза той и подаде 50 Фулда на съдържателя който окори големи и алчни очи.
-Името ми е Дра’Акон и ти дължа услуга от преди много време,а каква няма да кажа.За името ти няма да питам,защото знам че не го знаеш.Ще позволиш ли да се присъединя към теб защото и аз имам задача,за която също няма да говоря.
Сега имах възможност да огледам по добре странника-той беше висок,слаб,със странна рижава коса вдигната на горе,не беше стар,но тъмните му очи говореха за голяма мъдрост и сила,но в ръката му забелязах най-странното нещо.Той държеше син меч,който прибра с невиждана ловкост!
-Човек винаги има нужда от приятели когато търси себе си,но първо имам няколко въпроса.
След полови час разговори разбрах,че с него сме били в битка рамо до рамо,но отказа да съобщи всякакви подробности.Също разбрах че мечът който държи се движи с помоща на мисълта му-което обяснява бързината-и може да се използва само от неговия вид,а от неговия вид са останали неколцина...Когато го попитах за вида му той отговори,,Мехарди’’.Реших да не го тормозя повече и след като се присъедини към мен се обърнах отново към съдържателя:
-Трябва ми информация за човек на име Парод.
-Ааа,Кралят на колекторите!Можеш да го намериш единствено в ,,Заровеното село’’Веднага след Западния участък.Живее в голям палат,който вече почти се разпада.До него можеш да стигнеш единствено през подземието на крадците,но се съмнявам че ще те пуснат лесно оттам
Ясно на къде трябваше да вървим,но ме притесняваше нещо друго.Колкото повече се приближавах до този Парод толкова повече въпроси изникваха.Дори тези,които бяха с мен не ми казваха всичко,но имах странното чувство че трябва да им се доверя.
Точно когато водихме нов спор с Морте(отново се опитваше да ме обеди че жените зомбита са привлекателни,а аз бях на път да извадя брадвата срещу този инат череп)и навлизахме в Западния участък една старица ме позна и ме поздрави.
-Извинете,познавате ли ме от някъде?
-Да,мисля че да...о,не,не неможе това да си ти,тази среща беше преди много години,най-малко 40.
40 години?!Колко възрастен съм по дяволите???
-Пътуваше ли с някого този човек тогава?
-О да,да разбирасе!Никога няма да забравя неговите спътници-те бяха трима:
Първият беше сляп,но сякаш виждаше всичко,вторият държеше меч и съкаш не се страхуваше от нищо,а третият бе жена и съкаш не виждаше нищо освен теб.За съжаление немога да си спомня много.
-Това,с което ми помогнахте бе предостатъчно!
Жената явно беше Дианоре-призракът,който срещнах,описанието на втория напомня за Дра’Акон,но не съм сигурен.Третият човек е истинската загадка...
Когато най-накрая прекосихме и Западния сектое пред нас се разкри малък тунел,в който влязохме-явно тук щяхмя да си имаме неприятности-такова чувство ме бе завладяло.Вече стигахме края на тунела,но то не отслабваше,а само се засилваше!Предупредих спътниците си да се готвят за битка.
-Стига шефе,все пак почти излезнахме-ето го изхода.
Тъкмо се канихме да излезем,когато стрела долетя от една от скалите на тунела.Капан!От тъмнината излязоха поне 15 въоражени мъже,а на скалата имаше стрелец!Морте бързо се шмугна в тъмнината и отнесе няколко проклятия от мен.
-Ето че пак се срещаме,след като уби много от мойте хора предния път си решил да се върнеш за още?Но този път съм се приготвил!Хаха,смъртта ти ще бъде бавна и мъчителна!
В този момент се чу писък и стрелецът падна мъртъв с отхапано гърло!
-Морте!-все пак черепът не беше избягал
В този момент няколко мъже се хвърлиха срещу нас.Първиът се засили срещу мен размахвайки огромен чук,но едвали би могъл да предвиди моята ловкост.Гмурнах се под дъгата,която описа с чука и забих брадвата в гърдите му!Той издаде предсмъртен стон и рухна на земята,Дра’Акон също уби първият срещу него-отделяйки главата от раменете му.Но в този момент всички тръгнаха срещу нас.Щяха да ни смачкат,а аз трябваше да мисля бързо-главатарят-там им е упората,няма ли го него,няма пари,няма я и смелоста им!Успях да мина между две скали и да повлеча повечето банда след себе си,а и избегнах няколко удара с брадва.Главатарят им ме очакваше,извади тежка брадва и замахна,когато се приближих,а аз едва успях да избегна удара.В този момент забелязах първият който се приближаваше беше на три крачки.Засилих се към главатаря,а нагла усмивка се появи на неговото лице.Замахна с брадвата за разсичащ удар,а в този момент се хвърлих настрани-брадвата одраска рамото ми и се заби дълбоко в черепа на засилилия се враг зад мен.Само това и чаках,за да стана бързо и докато главатаря вадеше брадвата си с бърс ъдар му отсякох главата,а наглата усмивка продължи да стои на ъстните му.В този момент смелоста на бандата се изпари и тези,които не избягаха,бяха покосени от оръжията ни.Побързахме да се махнем от това място и скоро стигнахме до къщата на Парод.Някогашен голям замък се тя бе по скоро руина.Влязохме вътре,а атмосферата вътре бе както и от вън всичко се разпадаше,а въздухът миришеше на застояло...Пред нас стоеше Много,много стар човек с бастун,когато ме видя той ми каза:
-А ти се завърна!
-Дошъл съм,за да разбера кой съм аз!На гърба ми е изписан текст,който казва че ти ще ми помогнеш!
-Аз?Но аз не знам почти нищо за теб!Но ще ти разкажа малкото,което знам.Преди много години ти иска разрешение да говориш с мен.
-С теб?Разрешение?
-Да...Тогава бях различен,и всичко беше различно.Ти каза ,,-Кралю на колекторите,имам една молба към теб’’,а аз попитах,,-Каква молба има силен войн като теб към човек като мен?’’.И ти поиска следното,,Ще ти дам пари,но искам ако твоите хора намерят моето тяко някъде да не го взимат,а да го оставят там където е’’
-И ти какво отговори?
-Съгласих се разбирасе,ти предложи много пари!
-Но защо тогава твоите хора са престъпили обещаното?
-Не са!Но моята дъщеря е намерила твоето тяло,а тя не е знае нищо за това.
-Ще може ли твоята дъщеря да ми посочи мястото където ме е открила?
-Да,но първо трябва да направиш две неща!Когато си тръгваше ти ми каза още нещо,,Ако някога дойда при теб и те попитам кой си и разпитвам за себе си,кажи ми да потърся моят ЖУРНАЛ!Не забравяй!’’А и аз искам да намериш една жълта сфера,която се намира някъде в старите катакомби!Не задавай въпроси,а просто се съгласи!
Съгласих се с исканията на стареца,все пак нямах друг избор.Тръгнах ме към катакомбите,а на пътя имаше стражи
-Стойте,трябва да ви предупредим че много хора изчезнаха в тези катакомби.Не влизайте ако ви е мил живота!
-Ние можем да се грижим за себе си.-казах аз,но като че и аз не си вярвах.Когато влязохме вътре тъмнината ни погълна изцяло,скоро очите ни свикнаха с тъмнината(освен Морте,той виждаше и без очи и въобще беше пълна загадка за мен,но и за себе си)Едиственият път водеше към голяма гробница с огромна врата.Когато влязохме вътре усетих шептене,а вратата зад нас се затвори с трясък!Изведнъж лумна светлина и се оказахме заобиколени от стотици скелети и зомбита!Тогава един огромен скелет излезе напред подпирайки се на тоягата си и каза:
-Добре дошли странници!Запознайте се с новият си дом,зощото ще останете тук до края на вечноста!-Бях готов да се изправя срещу многобройните орди и посегнах към брадвата си,но преди това усетих силен удар по главата...всичко потъна в тъмнина...


Следва Продължение...

Бива бива , добро продължение ....

Огромната болка в главата ми пак се появи,но този път поне не бях мъртъв,а приятелите ми не бяха получели различно отношение.Тъкмо търсехме оръжията си,когато в затворническата стая,в която се намирахме нахлу този,с когото говорихме в началото и гласът му оттекна като ехо:
-Оставете ни сами-и десетте съпровождащи го скелета се оттеглиха с тропот надолу по коридора.
-Е Безсмъртни,Тихия крал е заинтригуван от твоето присъствие тук.Той иска да знае дали мислиш зло на нашето кралство?Може би си пратен от нашите врагове?
-Вярно е това,че съм безсмъртен,но това е по-скоро проклятие за мен,отколкото благословия.А затова дали искам да навредя на вашето кралство отговорът ми е ,,не’’.Не и ако то не ми навреди първо,пък и дори не съм чувал за този Тих крал.Защо той сам не дойде да говори с мен ако е толкова заинтригуван и знае толкова много?
-Силни и смели думи казваш Безсмъртни,но и много безрасъдни.Никой неможе да говори с Тихия крал,защото само аз мога да издържа на неговите думи,никой простосмъртен,нито дори безсмъртен неможе да издържи на неговата мощ.Той знае всичко и той може всичко...
-Щом знае толкова много нека да каже как е моето име.
-Той предположи,че ще зададеш този въпрос и даде отговора предварително-Никой на този или онзи свят,никой дори в цялото съществуване не знае твоето име.То е забулено в огромна тайна и единсвения,който знае отговора на този въпрос си ти,или по точно твоето първо превъплащение като смъртен.Така,че неможеш да намериш отговора на този въпрос...Но имената носят сила Безименни.Този,чийто име е неизвестно става невидим,става сянка в светлината.-Той замълча за момент,сякаш трябваше да каже нещо,което не искаше.Потпря се на тоягата си и загледан в тъмния коридор заговори много бавно:
-Никой не си е тръгвал от домът на мъртвите-нито жив,нито мъртъв.Но ти ще си първи Безименни...първият и последният,а твоите приятели ще останат тук...
-Никъде не тръгвам без тях!Ако трябва ще се бия с всички тук,но те идват с мен!-Морте и Дра’Аон ме изгледаха изумени,явно не са очаквали това от мен,сякаш ме бяха виждали и преди,но с това щях да се занимая по-късно...
-Както казах и в началото смел си ти,но и много глупав,трябваше да изчакаш да се доизкажа...Ще отидеш на място където твоите спътници немогат,защото само ти знаеш пътя.Безброй капани има там,но и награда ще получиш,част от себе си ще разбереш-така каза Тихия крал.Тръгни надолу към подземията и там ще откриеш каквото търсиш.Пътят ти открит Безименни!-След тези думи той тръгна към вратата,но се спря на входа и каза-Ако успееш ме намери и твоите приятели ще бъдат свободни.
Неможех да резбера дали ми правят услуга или ме пращат на сигурна смърт,защото немогат да ме убият.Имах един единствен път и тръгнах по него...
На тръгване през тунела един скелет ми подаде остър меч
-Вземи това,ще то потрябва...-и бързо се отдалечи.
Тръгнах по тунела към долните участъци и тъмнината моментално ме обви.Извадих предварително приготвената факла и продължих с бързи стъпки напред.Светлината на факлата ми едва пробиваше тъмнината, тунела ставаше все по тесен.И тъкмо когато си мислих,че няма да мога да продължа напред той изведнъж се разшири и навлязох в огромна зала със всевъзможни врати,а над всяка имаше знак.Тъкмо бях решил да разгледам какво има зад вратите,когато ме връхлетя чуество за смъртна опасност,а дори в битката с крадците нямах такова усещане!Скрих се в наий-близкия ъгъл и зачаках.Мина доста време и тъкмо мислех да се откажа,когато се чуха тешки стъпки и от един скрит коридор се показа странна твар.Ходеше на два крака,но те не завършваха със стъпала,а копита!Височината му бе над 2 метра и имаше могъщ гръден кош,а в лявата ръка стискаше огромна брадва,но най-странна бе главата му.Тя бе по-скоро вълча и вместо с нос завършваше с голяма зурла с огеомна хълка на нея...,,Минотавър’’-Нещо дълбоко в съзнанието ми ми прошепна тази дума.В този момент видях и още нещо.Вратата,до която беше застанал Минотавара имаше странно познат знак.Сякаш го бях виждал някъде,но къде?Просветлението дойде изведнъж!Веднага погледнах рамото си видях същата татуировка като знака на вратата-нещо в мен отново ми прошепна,,Знакът на страданието’’.Той представляваше права пресечена от 2 линий в различни посоки разделящи се във вечноста.Не просто усещах,а знаех,че трябва да мина през тази врата,но големият проблем сега беше Минотавара!Явно трябваше да го изненадам по някакъв начин преди да ме е смачкал в близък бой.Но това беше практически невъзможно!Той се оглеждаше във всички посоки така покриваше огромен периметър.Във всички посоки освен една...
Бавно и колкото е възможно по тихо се прехвърлях по сталактитите на тавана и ми оставаше още по-малко от метър.Тъкмо когато стигах края се отрони малко камъче и тръгна точно към главата на Минотавъра.Той веднага вдигна глава,но вече беше твърде късно,успя само да види острието на меча насочено към него...
Тъкмо изваждах меча си от пробитият череп на Минотавъра,когато се чуха бързи стъпки.Нямах време,за да се скрия и пред мен изкочиха трима,почти точни копия на Минотавъра,който преди малко убих...Виждайки трупа и окървавеният ми меч те не чакаха друга покана,нададоха мощен вик и тръгнаха срещу мен.Нямах друг вариант освен да тръгна да бягам през врата.Отворих бързо огромните порти и се забягах по коридора докато след 20-тина метра не стигнах до зала която бе абсолютно празна,а на 50 метра от другата страна имаше врата.И за глупак бе ясно,че тук има капани.Тежките стъпки се усилваха,те идваха,а аз бях в капан!Колко ли щях да издържа срещу три Минотавра?,,Върви аз ще те водя’’-сякаш чух себе си,или по точно моето под съзнание.Не чаках друга покана и се втурнах напред скачайки и променяйки посоката си доста често.Тъкмо бях стигнал 10-я метър,когато Минотаврите се зададоха-Двама тръгнаха мигновенно,но третия се спря.Още на първата крачка мощна мълния удари 1-ят и той падна мъртъв.Вторият се спря и погледна мъртвия си приятел и веднага тръгна да се връща,но вече беше късно.Огнена топка се появи сякаш от нищото и се удари със страшна сила в минотавъра.След секунди от него бяха останали само брадвата и костите му.Третият моментално тръгна да бяга надавайки силен вой,повече от ясно беше,че пред врата ще ме чака комитет по посрещането...
Най-накрая стигнах до вратата,отвори я,а вътре намерих Голям запечатаб ковчег и изписани докрая стени.Половината символи дори не познавах,но разбирах смисъла!А тампишеше:,,Ти си безсмъртен,ти не можеш да умреш!Но затова плащаш скъпо-всеки път,когато умреш и част от твоята същност и част от твоя ум умират с теб!Умирал си толкова много пъти,че вече дори незнаеш кой си,незнаеш името си,незнаеш какъв си бил,наказан си да повтаряш грепките си вечно.И това е страшната цена за твоето безсмъртие...моето безсмъртие.Защото ти си написал тези думи,в едно от предишните ти превъплащения...и това е твоята гробница.Ти я направи,за да спреш тези,които те преследват.Да ти си плячката за този,който те преследва,но освен това си и ловецът,защото и ти търсиш него!Единственото,което ти знаеш сега е,че трябва да потърсиш Нощната вещица-Равел.Тя е тази,която те е направила безсмъртен и от нея ще търсиш отговори.Търси адвоката...’’Тук стената е разбита,а накрая има само едно изречение-,,Не вярвай на черепа!’’.Какво пък означава това?Морте ми помогна много до тук.А един от последните надписи беше ,,Отвори ковчега за силата на...’’Явно единственият начин да разбера беше да отворя ковчега.
Бавно пристъпих към него и го отворих,а от вътре излезе някакъв зеленикав въздух и ме обгърна.В началото му се съпротивлявах,но сякаш той не искаше да ми стори зло.Оставих го да ме обгърне целия и изведнъж ме обхванаха спомени...
Водех огромна армия,до един готови да смачкат врага,а врага...Огледах се и видях,че са 20 пъти повече от нас и се смееха злобно.Огледах моите хора и видях твърдост в лицата им,сякаш това не беше битка,а само тренировка за тях.Армията ми беше въоражена с тежки мечове и щитове,а противника беше два пъти по тежко екипиран...Но въпреки това всички виждаха победата съвсем ясно.Аз извадих тежка митрилова брадва и с рев се хвърлих напред,а другите само това чакаха и тръгнаха след мен.Първия ред от връга приготвиха щитовете си за посрещане на атаката и това беше последното нещо,което направиха.Първи влезнах в битката и с един замах успях да бутна двама-единият умря на място с тежка рана във врата,а вторият тежко ранен,кръвта му изтичаше през дълбока рана в ребрата.Железните им щитове се търкаляха на парчета...В този момент удари и останалата част от армията със същия успех!Само с първата атака бяхме успели да намалим численото превъзходство от 10:1 на 7:1!В този момент паниката надделя у противника,а моите войни само това и чакаха!Армията ми се вряза дълбоко в противника и той започваше да се разбягва.Към мен се бяха засилили двама с мечове,но с единзамах на брадвата ми мечовете им бяха пречупени,а останалата част от армията ми носеше мечове от същия материал като брадвата ми-МИТРИЛ.Най-мощният метал съществувал някога.След като безпощадно обезглавих двамата глупаци се насочих към следващия,после към следващия,и към следващия, и към следващия, и към следващия...
Накрая битката бе свършила и спечелена.Виждах се да крещя целия в кръв и нито една рана,а загубите на армията бяха,бяха минимални!От армията на врага бяха останали шепа хора,които бягаха,но армията ми ги настигаше и ги избиваше.
Събудих се от този кошмар на пода пред Ковчега и осештах нещо ново и странно!Усещах,че мога да победя и 200 война,такава сила бе придошла в мен,знаех и как да изкормя враг с удар!Погледнаг в кожчега си и открих доста онтересни неща.Първо Митриловата брадва от видението!Сложих я на колана си и усетих така сякаш е стояла там вечно!Второто нещо беше нещо като огледало,но в полукръгла форма,обградено от златна обшивка.Незнаех за какво ми е,но въпреки това го пробрах,а третото нещо беше това,което търсих-Сфера,цялата от беонз.Когато погледнаг сферата,сякаш повърхноста й стана течна и започнах да виждам в нея,но някаква мощана сила веднага ме изтласка извън сферата.Странен предмет.Тъкмо мислих да тръгвам,когато забелязах странна ботилка с вода.Тъкмо когато я взимах тя се изплъзна от ръката ми и падна на земята,а капачето се отви.Тъкмо когато мислих да я зарежа видях,че от нея тече прекалено много вода!Тече ли тече и не спира!Погледах я около 1 минута и вдигнах бутилката,за да видя колко вода има вътре...и изненада!Бутилката беше пълна догоре!!!Закакво може да се използва безкраен изтояник на вода?В този момент ми хрумна една идея,но първо трябваше да се измъкна от тук!Забелязах тайна врата скалата и минах през нея.Вървях докато не стигнах до таен изход,но след като излязох чух как вратата се затваря след мен-явно служеше само за изход,но не и за вход.Озовах се срещу вратата,в която влязох в гробницата,а отвъ ме чакаха трима Минотавъра,гледайки зорко към вратата!Тъкмо бях готов да изчезвам бързо,когато нещо в мен закипя!Трябваше да вляза в тая битка!Трябва!Извадих брадвата,засилих се и нададох боен вик!Със страховито свистене брадвата мина през гръдния кош на най-близкия минотавър.Този до него се засили за удар,но брадвата ми мина праз лявото ми коляно и той се строполи за земята,а коляното му си остана на място.Третия видял моща ми тръгна да бяга,но аз хвърлих брадвата след него.Тя се заби в гърба му и се чу пукотът на ребра.Минотавърът се строполи на земята мъртъв,а само дръжката на брадвата й бе попречила да продължи своят ход напред.След като довърших и куция тръгнах да се връщам,а и с новите си умения,можеше и да поспоря малко по дълго с този Тих крал,но когато излязох от тунела вместо като враг...като герой!там ме чакаха Морте и Дра’Акон,заедно със скелета,с който говорих заедно с много ,,доволни’’ скелети.
-Тихия крал ни разказа за твоите подвизи безсмъртни!Ние бяхме във война с тези минотаври и много от нашите войни намериха своята втора смърт.А сега след катом изби толкова много от тях едвали биха се показали отново!А наградата си ти вече взе откривйки част от това,което търсиш!Но ние ще ти дадем и малкото,което с личната благодарност на Тихия крал!Първо този,за когото търсиш сферата е вече мъртъв,както ще бъде и всеки който ти е помогнал и не държиш близо до себе си,защото е много силе този когото търсиш!Второ-Ти намери портала,с който ще отидеш при Равел,защото нощната вещица се завинаги прокудена от тази земя!Трябва ти кръвта на дъщеря й,която трябва да намериш в сектора на магьосниците.Сега върви и знай,че винаги ще имаш приятели тук!
Нямаше нужда от повече думи и бързо се насочих към Парод,но когато пристигнах той вече беше мъртъв.В този момент в стаята усетих присъствие.Може би убиецът?Тъкмо щях да изтегля брадвата си,когато усетих кинжал в гърба си.
-Ах вие убийци!Да не мислите,че това щеше да ви се размине?
Рязко хванах ръката на нападателя и го хвърлих на няколко метра.Изтеглих брадвата си и я насочих към гърлото му,когато видях,че това е жена?!
-Жена?Незнам коя си,но не сме ние тези,които са убили Парод!Той ни даде задача в замчна на информацията,която има.Наградата беше дъщеря му да ни заведе до мястото където ме е открила мъртъв.Но сега всичко пропада и няма как да открия този когото търся!
-Този когото търсиш ли е убил Парод?
-Може би...
-Тогава ще те заведа до мястото където те открих,но и ще се присъединя към вас,докато не открия убиеца на баща ми!-Всички от групата се стренаха,когато тя махна плаща си,защото отзад се показваше...опашка?!Тя я въртеще свободно из въздуха,а всички бяха насочели погледи натам...
-Какво сте ме зяпнали?Несте ли виждали човек-демон?!В тоя град са на всяка крачка,само че се крият зад плащове!А между другото моето име е Ана,а кои сте вие?Особенно ти мъртвецо...
-Моето име Дра’Акон,потомък на Дра’Нон,син на могъщия Дро’Рен от изчезващата раса ,,Мехарди’’ на твоите услуги.-и той се поклони ниско до земята.
-Ер...Моето име е Морте,еми това е май...-черепът едвали имаше кой знае колко да каже...
-А ти страннико?Как е твоето име?
-Бих ти отговорил ако знаех.Немога да ти кажа нищо за себе си,защото и нищо не знам!-набързо й разказах какво е станало до тук.
-Значи искаш да те заведа до мястото където те открих?Добре тогава следвйте ме и не изоставайте много,защото...-Не я слушах повече,но някак си знаех,че току що съм спечелил нещо повече от приятел,а й след няколко часа престанахме да забелязваме опашката.
Стигнахме до някъква забравена уличка,а наоколо имаше само боклуци,а постройките се разпадаха.
-Ето тук те намерих да лежиш мъртъв.
-Но какво съм правил на такова...-преди да си довърша мисълта от стената изкочи някакъв камък,който доби форма на лице.
-ТИ?НЕМОЖЕ ТОВА ДА СИ ТИ!ТА АЗ ТЕ ВИДЯХ КАК УМИРАШ!-приготвих се за битка...
Приятелите ми също-Череп,Жена-демон и един Мехарди-каква странна компания!Но някак си усешах,че лицето няма лоши намерения,и се приближих,прибирайки оръжието си.Тогава то заговори...

NoName благодаря ти за подкрепата човече,обаче като гледам май само ти го четеш тоя разказ затова ше спирам да го пиша,макар че съм по средата(остават още 2-3 части).Все пак си чупих пръстите от писане та поне някой да се беше изпсувал,та поне щях да знам да не пиша толкоз много !Или да почна да го пиша на по 5 изречения та всички да го прочетат

Е , сигурно повече хора са го прочели ! Не вярвам само аз да съм го прочел . Просто сигурно останалите хора които са го прочели , не са оставили коментар по темата ....

Е добре де ето го продължението...Истината е,че нямах време и не ми се пишеше...Остават още 2 или 3 части.Ще видя кога ще ги напиша,защото става доста сложно по нататък...

ПОРТАЛЪТ

…Прибирайки брадвата зададох въпроса на каменното лице:
-Как да съм сигурен,че не ти си ме убил?Как да съм сигурен,че не примамваш хората в тази мрачна уличка в капан?-Предварително знаех отговора…
-Не съм аз,а и по лицето ти пише,че не вярваш в това което каза.Ти стоеше тук пред мен и тъкмо започнахме да говорим,когато тъмни сенки влязоха в тази задънена уличка.Ти не се изплаши!Извади брадвата си от закалено желязо и…
В този момент си припомних всичко!Тъкмо щях да питам лицето за портала.Странното огледало с поставка,което носех на колана си.Още си спомнях за могъщите минотаври,които трябваше да убия и за пълната с капани гробница в подземията на Мъртвата нация.
Видението дойде изведнъж!Стоях с гръб към лицето,когато сенките се приближаваха с учудваща бързина.Приготвих брадвата си и се хвърлих към тях с боен вик!Брадвата описа дъга,после разсичащ удар,тя свистеше наоколо всявайки смърт сред тези,които вече бяха мъртви.Пронизваше полу-прозрачната плът с лекота,но те бяха много…Аз не се предавах…Поредното разсичане и нова сянка се беше изпарила…Тогава усетих болка!Тя беше толкова реална,въпреки че знаех че това е видение.Болката идваше от към гърба.С мощен удар една от сенките бе оставила следа от от пипало.Кръвта се стичаше от дълбоката рана.С мощен замах на отчаян човек впих брадвата си в прозрачната плът на сянката и тя нададе рев и изчезна.Нови три удара последваха.Строполих се на земята,а брадвата падна на около метър от мен…Последното,което видях беше мощния удар насочен срещу лицето ми…
Събудих се от транса с вик.Ръката ми беше застанала на лицето и все още усещах силната болка!Ана беше застанала до мен и страхът й се виждаше в очите й.
-Добре ли си?-В гласът й личеше тревогата…
-Да-казах аз-Но споменът беше толкова изтински…
-Какво видя?
-Моята смърт…
Тя ме погледна невярващо.Протегнах ръка и й помогнах да се изправи.Обърнах поглед отново към лицето и зададох своя въпрос:
-Как мога да активирам този портал?
-Значи все пак си си спомнил!Добре тогава Безсмъртни,ще ти кажа!Трябва ти само един човек,който знае думата за активирането му!Но този човек едвали ще ти каже…
-За кого говориш?
-Съжалявам,че ще те разочаровам,но това е Игнус!Човекът,прокълнат да стои в пламъци за вечни времена!Единственото,което може да го изкара от транса е прокълнатата ботилка с вода,но тя също е изгубена и никой…
Извадих ботилката от колана си и му я показах:
-Да не би да имаш предвид тази бутилка?-Лицето ококори невярващи каменни очи.Имах чувството.че ще изкочат и ще се търколят по каменния под…
-Ти наистина си пълен с изненади страннико!Много са се опитвали да намерят тази ботилка и малцина са се връщали от търсенията си!Да това е ботилката!А сега трябва да се сбогувам с теб.Ти имаш отговора на своя въпрос,а сега сбогом!-И той потъна отново в стената,сякаш не се беше появявал никога!
Все повече се доближавах до истината!Сякаш още малко и щях да мога да я докосна!Но нещо ми подсказваше,че ще има още много път…
След малко стояхме пред Бара на ,,Пушещият Труп”,щяхме да отпочинем,но първо трябваше да събудим този горящ чоек…
Когато влязохме обстановката беше същата!Същите посетители и същите хора се подиграваха на ,,Горящия човек”.Жената,която ми разказа за него ме забеляза и се приближи до мен.А когато видя и бутилката с несвършваща вода очите й се разшириха:
-Ти…ти имаш водата!!!Бързо страннико!Хвърли я върху него и пробуди спящия!
Послушах я и се приближих до Игнус.От близо забелязах как пламъците го обгръщат,но той не изгаряше.Очите му бяха затворени и той спеше своя непробуден сън…Хвърлих ботилката върху него и тя със съскане мина през огъне.Игнус се събуди моментално и сякаш пламъците се усилиха от това събуждане…
-Ти се събуди!-По очите й се четеше радост.
В този миг Игнус направи магия и огнено кълбо се запъти към нея с голяма скорост.Изпепели я за по-малко от секунда…
-Игнус??!!Защо я изпепели?Та тя се опитваше да ти помогне!-Учудването ми нямаше край!Това беше напълно безсмислена постъпка!Тогава той се приближи до мен:
-ГОРИИИИИ!ГОСПОДАРЮ!-По очите му не се четеше нито злоба,нито доброта…Имаше само огън.Поне анех,че съм спечелил могъщ съюзник.А компанията около мен стана още по странна дори от преди!На пръв поглед спътниците ми нямаха нищо общо…освен мен.
Наехме голяма стая и се запътихме да отдъхнем.Това беше един дълъг ден,който щях да запомня!Ден ли?Струваше ми се,че са минали години от както се събудих в ,,Погребалното”.След като всички се настаниха и успях да заспя доста бързо.Умората веднага каза своята дума.
Сънувах странен сън.Бях застанал насред пустошта и бях заграбчил брадвата.Пред мен бяха застанали някакви същества,които никога не бях виждал!Странни полу-изгорели криле,обърнати очи,люспеста кожа-нещо в мозъка ми прошепна-Тан’Нари.Приятелите ми бяха до мен и бяха готови за битка,но аз усещах нещо!Усещах,че няма време.Последва битка,но когато избихме демоните повече дойдоха на тяхно място!Бихме се докато приятелите ми не започнаха да падат един по един!Брадвата ми падна надалеч,а един от тях замахна,за да отсече главата ми…
Събудих се дишайки тежко.Това определено беше предсказание!Навън вече беше сутрин и аз събудих спътниците си.Вече беше време да отворим портала.
-Игнус,кажи ми думата за активиране на портала!
-,,Рашага” е думата,Господарю!-Рашага?Това бе думата за затвор на древните езици!Е добре,нямаше време за губене.Поставих портала на земята и произнесох ,,Рашага” на висок глас.Портала бавно се отвори и всички минахме през него.Когато бяхме вече от другата страна портала се затвори и на земята остана само малкото огледало.Мислено отправих молитва да върши работа и за връщане!
Огледах мястото,където се намирахме.То представляваше някакъв вид градина,но в разтенията имаше нещо странно.Сякаш всичко тук излъчваше тъмнина!Дори небето беше някак облъчно и тъмно кафяво,а земята камениста.Нямаше и следа от живот!Разтенията сякаш правеха дълга пътека напред и се губеха някаде в центъра!Явно там щях да намеря Равел и отговорите,които търся.Бавно тръгнахме напред като следяхме за опасности от всички страни.Приготвих брадвата си,Дра’Акон изтегли меча, Ана се вкопчи в извитите кинжали,Морте и Игнус вървяха близо до мен.Когато стигнахме видяхме дребна фигура на около пет метра да стои с гръб към нас.Другите останаха назадм,а аз се приближих към нея:
-Равел?Нощната вещица Равел?Това ти ли си?
Жената бавно се обърна.Над сламените й коси стоеше шапка,а сбръчкания й нос постоянно душеше нещо.Ококори двете си надменни очи към мен и аз леко се стреснах.Уамивката бавно се появи по беззъбата й уста:
-Аааа,ти отново дойде!От последният път,когато те видях мина доста време!…

Следва продължение…