Иди на:  
търсене   регистрация   чат   помощ   правила   влизане в сайта
Автор Съобщение

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие: Сянка в тъмнината
Публикувано на: 19 Авг 2004 14:11


След като направих малкото си проучване реших да го пускам на няколко части.
Ето първата


-…Легендата гласи,че на всеки 5 години тя се появява отново,за да отмъсти за постъпката на приятеля си.Никой не можел да й избяга и веднъж решила ли е да те хване,няма измъкване от гибелта ти.
-Стига глупости-прекъсна я Димитър.Елена беше се толкова увляква в разкази,че беше забравила колко време е минала и когато Митко я сепна тя се втренчи в него без дао съзнава какво става.-Това,че сме на палатка и сме седнали около огън не значи,че трябва да си разказваме измислици,които са от на баба ми времето.
-Май само на теб не ти е интересно-заключи Кирил,който с интерес слушаше Елена.
-Заяждаш ли се?-попита леко ядосано Димитър и понече да стана,но Мария го дръпна за блузата и каза разочаровано.
-Не сме дошли тук,за да се караме за глупости.Ако ще е така по-добре още сега да се прибираме.Последва мълчание.Никой нищо не казваше,а всеки се беше се замислил за станалато сякаш беше някакъв голям проблем.Накрая Ваня реши да разчупи настаналата тишина:
-Хайде да играем на “Истина или действие”.
Всичко я изгледаха с такова учудване и нежелание,че Ваня се почувства леко смутена и отново замълча.След като никой не каза нищо,Кирил отвърна:
-Аз ще си лягам и без това е късно.
Всички само кимнаха и Кирил се запъти към палатката,където смяташе да се наспи добре и да се приготви за утрешното изкачване.Бяха тръгнали на поход,но решиха първата вечер да я прекат на брега на язовира в Марково.Имаха четири почивни дни и им беше дошла налудничавата идея да ги прекат на поход над седлото.Да избягат от “шума на града” както казваше Ваня,докато се опитваше да ги обеди да дойдат.Накрая все пак бяха се събрали пет човека,но засега вечерта не беше много сполучлива.
Мария стана и отиде до водата,където започна да хвърля камънчета.Елена се приближи и заговори с тих,шепнещ глас сякаш я беше страх,че някой ще я чуе:
-Недей!Опастно е,може да я събудиш.
Мария я погледна учудено и весоло отговори:
-Спокойно,единстевеното нещо,от което сме заплашени в момента са комарите.
Елена не каза нищо и разочараво не се опъти към палатката,където Кирил вече спеше дълбоко.Край огъня бяха останали само Ваня и Димитър,които се гледаха един друг,но никой не казваше нищо.Ноща беше спокойно,всичко наоколо вече беше потънало в дълбок и всичко,което се чуваше бяха песните на щурците,премесена с грозната мелодия на жабите.Небете беше ясно,без звезди,имаше пълнолуние и светлината падаха върху язовира,придавайки му вълшебен вид.
Мария беше се загледала към водата,която беше застинала като замръзнала.Язовира беше спокоен,потънал във вечен сън,излъчващ някакво спокойстви,което караше човек да се чувства сигурен и уверен.Все така загледана,Мария не видя когато до нея беше дошла Ваня.Тя погледна към мястото,към кеото беше насочен погледа на Мария,но след като не разбра какво толкова гледа попита:
-Ще си лягаме ли?
-Аз ще остана още малко-отвърна Мария без дори да си отмества погледа.Ваня не каза нищо повече,а се отправи към палатката,където всичко останали вече спяха,а Димитър похърклваше лекичко.Тя погледна към мъничкото ъгълче,което й бяха оставили,с тъга.Легна и се зави с тънково одеяло.Опита се да се обърне,но не можеше защото краката на Мирко и Елена й пречеха.Нямаше избор,затвори очи и се остави сънят да я настигне.
Сутринта дойде бързо и Ваня отвори очи,оглеждайки се наоколо.Нямаше никой.Ваня разтри очи и излезе,беше рано и сутрешния хладен вятър духаше в лицето й.Огледа се ,но навсякъде цареше гробна тишина,светът още спеше.Приятелите й не се виждаха наоколо,а огънят беше изгаснал отдавна.Тръгна към язовира да се увери,че няма никой,който да се мие.Терена беше неравнинен и каменист,а обувките,които беше обула не бяха приспособенни към такива условия.Кой носеше токчета в планината?Огледа се,но отново не зърна никой.Къде бяха?Тръгна по малката патечка,когато силен писък се разнесе из цялата местност,отеквайки някъде зад хълма.Всичко сякаш спря и Ваня чуваше само ужасния звук,който разтрепери краката й,пълсът й се ускори и усещаше как вената на челото й пулсираше.Тя тръгна бързо напред,надявайки се че това е една от поредните извратени шеги на Елена,но когато ги стигна очите й се разшириха сякаш щяха всеки момент за излезнат от орбитите й.Всичко сочеха напред към устея на реката,там над водата,на едно дръво седеше обесена на въже Мария.Безжизненото й тяло се вееше от вятъра сякаш беше някакво куха кукла,с която вятъра се гавреше.Очите й бяха отворени и вперени напред като че беше запръзнала,лъцето й бяло като сняг имаше вид на човек,който сякаш се е срещнал очи в очи със смъртта точно преди да умре.
Всички гледаха втренчено,Елена и Ваня плачеха,седнали на скалата,а Кирил беше закрил лицето си с очи.Труповете на филмите го плашеха,а какво оставаше когато беше видял един на живо.Димитър стана,все така гледаше към овисналата на вашето Мария и се опитваше да осъзнае какво става,бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон.Набра полицията и им съобщи за станалото.
Не знаеха колко време беше минало от позвъняването на Митко до идването на полицаите.За тях времето сякаш беше сряло и всичко им се струваше някак безсмислено.Ваня и Елена бяха прегърнали и гледаха към язовире,лицата им бяха червени,а по бузите им все още се стичаха сълзи.Кирил и Димитър бяха се отдалечили,за да посрещнат полицаиите.Когато униформите се появи,двете момичета не можеха да кажат нищо,опита се,но от гласовете им не излезе нищо повече освен няколко глухи стона сякаш в гърлото им беше заседнало нещо.
Двама полицаи им помогнаха да се изправят и ги заведоха заедно с двете момчета до една от колоте.Елена погледна към язовира и тогава по водата се очерта лице,бяло като платно ,с очи по ярки и от светлината,които бяха втренчени в нея.Елана извика отново,спъна се на един камък и се сгромуляса на земята,започна да пълзи на горе по каменистия хълм,всички я гледаха с учудване и с уплаха.Тя крачеше на горе,крещейки,не можеща да се увладее.Все така гледаше към язовира,където образа на момичето ставе все по ясен,то сякаш започна да изплува от водата,черната му коса беше мокра и плътно прилепнала до главата й.Елана продължаваше да крещи истерични сякаш някой я биеше или душеше.Ваня се затича към нея,но полицая я дръпна.Тя изпищя,но не можеше да направи нищо.Кирил и Димитър бяха в колата,но не можеха да излезнат,бяха заключени.Те тропаха на прозореца и викаха за помощ.Елена се заизвива като че получаваше гърч,тялото й се тресеше от болка и студ,накрая се успокои и остана да лежи неподвижна на земята.




1 година по-късно.


следва продължение...


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Юли 2002 17:14
Мнения: 496
Местоположение: София
В момента играе: Много и все различни неща :)
Заглавие:
Публикувано на: 19 Авг 2004 15:31


Много интересно започва. Ще очаквам с интерес продължението.

___________________________________
"Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.", Конфуций
"Надеждата е нещо хвърковато - то, кацайки в душата - те намира - и пее свойта песничка без думи - и никога не спира." - Емили Дикинсън


Профил ICQ Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 19 Авг 2004 15:52


Това е добро,много добро.Почти да ме изплашиш и мен.

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 19 Авг 2004 18:08


...oще малко от разказчето


....
Минаваше обяд,но времето си оставяше все така лошо.Черните облаци се сгъстява над града и се очертаваше да вали силно.Въпреки климатичните усложнение това не пречеше на преподавателите в пловдивския университет да държат студентите с часове,говорейки им за нещо,което дори не е по темата.Отекчена от лекцията,която вече продължаваше 3 час,Ваня една държеше очите си отворени.Искаше й се да се махне от това място колкото се може по-бързо и да иде на кафе с приятелките й,но в момента всичко това й се струваше някаква далечна мечта,която сигурно никога нямаше да се сбъдне.Сякаш някой беше чул молбата й,в коридора отеккна звънеца,който още с първия су звън накара студентите да се запътят към изхода,сякаш в сградата имаше пожар.Всички се бутаха,всеки искаше да напусне стаята колкото се може по бързо и да се запъти към по-приятни занимания,които не са свързани с учението.
След дълга “битка” на изхода,Ваня успя да излезе и се озова в дългия коридор,който водеше към двора.Деляха я няколко метра от свободата,но за съжаление,когато се озова извън сградата на университета вече валеше,а тя беше обляква едно оскъдно потниче,което повечето момчета се чудеха защо е сложила.Прокле няколко пъти гопода и като отговори в небето присветна.Ваня ядоса затърси с поглед приятелките си,с надеждата че са някъде на близо и няма да й се налага да върви много в това време.Не ги намери никъде,сигурно са се уплашили от времето и са решили да прецакат приятелката си.Ваня се ядоса още повече,но нямаше избор,тръгна бързо напред,изполвайки малката си торбичка като чадър.Спирката не беше далеч,но явно не само на нея беше й дошла идеята,че може да се подслони там за момент.Цялото пространство,което беше защитено срещу дъжда беше вече заето от баби и дядовци,които от сутринта са чакали на пенсиите си и сега нямат търпение да се приберат,за да гледат сериалите си.Ваня се огледа и след като видя,че няма да успее да се скрие застна по едно дърво,което едва,едва я скриваше и зачака 44,с надеждата,че ще се появи скоро.
Замислена върху плановере й за вечерта,които за сега се очертаваха да бъдат обилно хранене със слънчоглед,премесен с индустриално количество минерална вода,докато гледа някоя романтична комедия,тя не усети как зад нея се промъкна фигура.
-Ваня-сресна я гласа на човека зад нея и тя подскочи.Погледна назад и видя до нея да седи момче,което беше сложило качула на главата,но по изражението му човек можеше да си каже,че не я е сложил токова заради дъжда,колкото да прикрие от нещо.Ваня се вгледа в лицето на странника и накрая с голяма изненада каза:
-Димитър?!
-Ела с мен,трябда да поговорим-двамата се опътиха към близкото кафене,където седнаха на най-забутаната маса.Митко свали качулката и разкри рошавата си черна коса,която не беше постригвал от много време.Кафявите му очи се озъртаха сякаш очакваше някой.Ваня все още не можеше да разбере какво става,но се опита да не започва с бруталния си разпит още в началото и просто попита:
-Е,как си?От колко време не сме виждали?Година?
-Знаеш ли какъв ден е утре?-Димитър изтреля въпроса си сякаш щеше да я застреля,ако не знаеше отговора.Ваня се почувства притисната,сякаш някой беше опрял пистолет в челото й и отговори със съмнение.
-30 май?
-Не помниш ли?-попита отново Митко и се вгледа в погледа й,който започна да придобива тревожен вид.Тя също се огледа както него,търсейки някой,който трябваше да се появи всеки момент.
-Естествено,че помня.Сякаш такова нещо може да се забравя.Ходех на терапия цяло лято,за да избия кошмарите от главата си,а ти се появяваш отново тук,за да ми пропомниш всичко.
-Дойдох тук,защото става нещо-Димът започна да говори още по-тихо и се приближи към Ваня.-Мисля,че тя сме я събудили.
Ваня го изгледа с учудване,не можеше да разбере за какво говори,а и трябваше да пита,защото явно Митко беше разбрал всичко от погледа й.
-Момичето от язовира.
Пред очите й изниква образа на момичето,цяло в бяло,с поглед,който се смразяваше.Тя потрепна и се облегна на стола,разтърквайки ръце.Запази самообладание и попита:
-От къде знаеш?
-Елена ми каза-отговори Димитър и си погледна часовника.
-Но,тя е в ...психо диспансера-отговори Ваня несигурна в отговора,не беше ги виждала след онази нощ.Димитър беше заминал за София,Кирил се върна при родителите си в Пазарджик и Елена беше затворена в психодиспансера след като беше остановена,че не е мъртва.
-Да,знам бях при нея вчера и тя каза да те намеря.Всичко те първа започва.
Димитър говореше сякаш скоро щеше да настъпи края на света.Ваня го погледна и с усмивка отвърна:
-Какво започва?Май и ти си за там.
Митко явно не беше в настроение за шеги,защото се нашръщи и яросттно отговори:
-Ако ще се присмиващ тогава няма какво да правя тук.Можеш сама да посрещнеш съдбата си.
Ваня млъкна.Не беше правилно да се присмива.Пред очите й отново изплува образа на Мария,висяща на дървото над пропаста.
-Ела утре пред пощата в 7 вечерта.
Митко си сложи качулката и излезна от заведението все отглаждайки,очаквайки някой да го нападне.Ваня остана на стало,обмисляща случилото се.През главата и минаваха хиляди въпроси,но нито един не посмя да зададе на Димитър.Накрая плати сметката и се отправи към дома си.
Живееше близо до университете в един малък апартамент на ул”Иван Вазов”.Не беше нещо особенно,но поне се беше откъснала от родителите си и сега можеше да се наслаждава на независимостта си.Съквартиранката й,Марина,отсъстваше през повечето време и понякога на Ваня й се струваше,че се занимава с нелегални нещо,които човек може да види късно вечерта.Какво и да беше,тя си знаеше и не беше в работата на Ваня да се меси.
След като си прибра имаше ужасната нужда да се скъпе и да махне от себе си този разговор,който колко и абсурден да беше будеше у нея само не приятни мисли.Беше си внушила,че вече няма да си спомни за случлото се,за онази нощ,когато животът й се обътна на опаки и сега,когато всичко отново беше започнало да си идва на мястото, никой се опитва да развали всичко.Престана да търси обяснение и се потопи в горещата ваня,оставяйки се на доброто ухание на мента да я завладее.Бяха минали едва 15 минути,когатото силно тропане по вратата я извади от спокойствието й.
Реши да не отвори.Който и да беше щеше да си тръгне след няколко опита.Послед второ тропане,по-силно от предишното.Ваня се наддигна но умората все още я тресеше и реши,че въпреки любопитството й няма да отвори.Третия тропот беше толкова силен,че на Ваня й се стори,че ще се разбие вратата.Не можа да издържи,стана и се уви в хавлията си ,след което отиде да види,кой няма търпение да я види.
Отвори вратата,но нямаше никой.Сърцето й започна да бие лудо.До преди секунди някой щеше да разбие вратата,а сега не виждаше никой.Огледа се плахо,но не видя никой.Затвори бавно вратата,все гледайки към стълбището,от където не се чиваше някой да слиза,нито някой се качваше.
Върне се отново в банята и се потопи във ваната отново.
Внезапен,силен звук на счупен стъклен предмет се разнесе по целия апартамент.Погледа на Ваня се втренчи в стената.Сърцето й щеше да спре всеки мометн,взе хавлията си и потърси нещо,с което искаше да се защити в случай,че се наложи.Намери само едно малко ножче,но нямаше избор,трябваше да се опита.Бавно пристъпи от бяната и се огледа.Нямаше никой.Не се чуваше никой.С несигурност се устреми към кухнята,все един голям нож и хвърли бърз поглед към холаТишина цареше навсякъде,сякаш всичко беше замръзнало като на картина.Само страхът се прокрасваше навсякъде,проникващ през всичко.
Огледа добре хола,а после и спалните,но не видя нищо необичайно.Само счупената ваза,на чиито парчета за малко не се наряза.Взе една метла и ги събра,после седна на един стол,но все така държеше ножа.Не можеше да разбере какво беше станало.Всичко се беше случило толкова бързо,че не можеше да проуме дали наистина се случваше или си въобразяваше,но счупената ваза беше доказателство,че халюцинациите още не я тресят.
Остана седнала в хола до късна вечер,нейната съквартирантка все така я нямаше.Към 2 часа реши да си легне.След като се увери,че няма никой по всички стаи се настани в леглото си и заспа учудващо бързо,изгонвайки всички лоши мисли от главата си.Нощта се изтъркули бързо като миг,а сутринта беше ясна и слънчева.Ваня отвори бавно очи и стреснато извади ножа по възглавницата и замахна,но човека срещу него го хвана и със смях каза:

има още продължения :)


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 19 Авг 2004 19:29


Ееееее,това вече много напмня на "Все още знам какво направи миналото лято".А и още една забелжка - много правописни грешки.

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 19 Авг 2004 20:18


Taка,искам да каже,че накрая едва ли става като "знам какво направи миналото лято" и мн се извинявам за грешките


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 20 Авг 2004 10:04


още продължения ....

-Май снощи си прекалила със страшните филми.
Беше Марина и след като Ваня се разсъни започна да изсипка купища извинителни слова за внезапното й постъпка,но след като с усмивка,съквартирантката й сложи въка на устата каза:
-Няма от какво да се притесняваш.Важното е,че не ме набоде,а сега ела хапни,направих ти закуска.
-Колко е часа?-попита Ваня докато се запътваше към тоалетната.
-Минава 9 и половина.
Ваня застана на едно място и за миг всичко спря.Тя хвърли един поглед към часовника,който беше спрял на 10 без 15.С учудваща бърза скорост тя се гримира,облече и вече беше готова за лекции.Имаше при най-гадния лектор,при който закаснението граничеше с двойка на изпита дори да му изрицитираш целия учебник.След бърза визита на банята,тя се отправи към входната врата,проверявайки джобовете си дали всичко си е на мястото.Порфейл,телефон,ключове-всичко си беше на мястото и скоро вече пресичаше “Иван Вазов” и тичешко се отправи към университета.
След спринт,който коства почти целият й въздух тя стигна секунди преди професора и заеме мястото си в залата.От там започна скучната три часова лекция,която все пак и помогна да навакса със съня си.Накрая на лекцията,успя да се съвземе и набързо написа какво трябваше да свърши за следващия път.
Имаха междучасие и Ваня се отправи към кафето,където смяташе да умъртви веднъж завинаги тази сънливост с чаша кафе.Гергана и Емилия я чакаха на обичайната им мяса в ъгъла на заведението.Тези две госпожици бяха “жриците на университета”.Сигурно нямаше момче,което не беше опитало от насладата да прекара една вечер с...двете.Никой не знаеше,че са лезбийки освен Ваня и това я караше да се чувства специална.
-Здрасти,мила,как си?-попита Гергана,докато се оглеждаше в огледалцето си,за да види как е грима й.
-Добре-смъмри Ваня и си поръча едно кафе на сервитьорката,която изгледа доста странно Емилия,която ровеше като в кош за буклук из дамската си чанта,в търсене на телефона си.
Заведението беше малко,но хората в него бяха повече отколкото изглеждаха.Масите бяха събрани толкова близо една до друга,че без да се опитваш можеше да чуеш за какво си говореха студентите до теб.Повечето слухове тръгваха точно от тук.Както и слуха,че Ваня беше приспала с един от лекторите,за да я даде изпита.След холяди разправии беше успяла да си изчисти името,но все още имаше ученици,които я поглеждаха с онзи странен поглед,в който лесно се причиташе за какво си мислят.Без да се задълбава много в проблемите на двете момичета,Ваня си поръча едно кафе и реши да поразпита за вечерните им планове:
-Къде ще ходим довечера?
-Ние смятаме...-започна Гергана докато Емилия си слагаше червило.-..че имаме нужда от разнообразие ,за това довечера ще ходим в Неолита.
Ваня ги излегда изненадано.Те почти всяка вечер бяха в тази дискотека.След няколко бурни нощи с бодигардовете още от далече им отваряха вратите и ги пускаха безплатно,а вътре познаваха всички.Понякога Ваня се притесняваше,когато е около тях,защото непрестанно се лепяха всякакви момчета,които можеха да накарат и най-пияното момиче да изтрезнее.
-Смятаме да идем на детска дискотека-поясни Емилия,след като видя учудения послед на Ваня.
Всичко стана ядно.Да ли?
-Решихме да опитаме малко свежа кръв.Имаме нужда от малки пиклювци,които без проблем ще ни подарят малките си пенисчета,в замяна на една свирка.
Тези думи шокираха Ваня и тя направи още по изненадана физионимия,но този пък двете лезбийки не успяха да разберат причината за това само се спогледа и засмяха.След бързо изпитото кафе и разоговора,който се насочи към това-какви намаления има на главната и да ли е изгодно двете да си вземат прашки,които нямат предница,дойде време и за поредната лекция,която обаче,въпреки кафете се стори на Ваня още по мъчителна.Правото не беше за нея.Знаеше от мига,в който прекачи прага на залата и се запозна с групата си.Тези хора живееха в друго време,за тях нямаше нещо по важно от учението.Имаха фикс идеи,които следваха и принципи,които спазваха.Всеки има право да избира как да живее,но и 21в. си има закони,а тязи хора изглежда още не бяха влезни в новото хилядолети.Ваня незнаеше имената на нито един от съучениците,а и така се чувстваше по-добре.Винаги гледаше да седна малко встрани от тях,докато те се скупчваха на едно място,за да дебатират над даден проблем,който Ваня изобщо не я вълнуваше.Нека да започнат да обсъждат абсурдните цени в Seven Seconds,тогава да видят за както става въпрос.
Замина си още един учебен ден.Минаваше 2,когато излезна от университета и се озова в положение,което най-много мразеше.Нямаше какво да прави.Потърси с поглед някакви познати лица,към който да се прикачи с надеждата,че с тях ще остане до късен следобед,но се оказа,че единствения приятел,който й беше останал в момента лежеше на дъното на чантата й и носеше не малко познатото име Victory.Цигарите бяха я открила докато беше в криза след инцидента в Марково и донякъде бяха я издърпали отново на повърхността.След като прилючи терапията и й казаха,че може да започне на ново,тя реши да ги спре,но се оказа,че корените им вече бяха много се нагнездили в белите й дробове и едва ли щеше да намери лек.
Тръгна бавно към апартамента си,замислена върху предложението на лезбийките за(както беше чула да се изразява един студент в кафенето) “келеш паритито” в Неолита,но колкото повече се замисляше върху това,толковa по-абсурдна й се струваше идеята.
В апартамента отново нямаше никой.Светлината проникваше през прозорците и осветяваше целия хол.Ваня се настани на дивана и реши да отпучине с някоя безсмислена сапунка.Имаше голям избор,от 10 канала на 5 даваха безкрайните сериали.След едночасово седене пред телевизора и опит да открие логиката как може мъжа на една от главните герои да й се окаже брат,тя се предаде и отиде да се изкъпе.След краткия душ,хвърли поглед към часовника и видя,че е 6 без 10.Тогава се сети за Димитър.Мисълта за него я връхлетя внезапно и я разтресе,беше напълно изкючила за днешната им среща в 7.Поне беше се измъкнала от скучната дискотека.Хапна остатаъците от някогашна мусака и взе да се приготвя.Въпреки,че не отиваше на някакво парти или официално събиране,тя подбра бавно своите дрехи и обувки.След бързо обличане на всичко,което имаше в гардероба си,тя отново се озова в безизходица,защото нищо не й се струваше подходящо за среща със стар приятел.Всичко беше или твърде официално или твърде открито.


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 20 Авг 2004 11:35


Тоя разказ само ми гъделичка любопитството.Най-много ми харесаха лесбииките,искам продължение с тях :wink: .

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW

Аватар
Регистриран на:
01 Юли 2002 17:14
Мнения: 496
Местоположение: София
В момента играе: Много и все различни неща :)
Заглавие:
Публикувано на: 20 Авг 2004 11:58


Съгласен съм с Reaf по всички точки. Наистина, като четеш разказа ти става все по - интересно и по - интересно. Това с лесбийките също е странно и забавно, като същевремено е и ново. Не съм чел в скоро време за нещо такова. А има и минимална прилика с "Знам какво направи миналото лято", но тя не е голяма и по скоро приликата е в плюс на разказа ти. Ще чакам с нетърпение продължението. :live:

___________________________________
"Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.", Конфуций
"Надеждата е нещо хвърковато - то, кацайки в душата - те намира - и пее свойта песничка без думи - и никога не спира." - Емили Дикинсън


Профил ICQ Skype

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 20 Авг 2004 15:05


Накрая облече един черен панталон и с една хубава червена блузка и беше готова да тръгне.Беше 7 без 15,имаше достатъчно време,но не искаше да закъснява,а имаше предимството на повечето жени,че не използваше грумове,зашото вярваше,че мъжете трябва да я оценяват такава какво е,въпреки че често си изневеряваше на това правило.В 7 без 10 вече беше сред тълпата от младежи,които чакаха гаджетата си ,с който възнамеряваха да прекарат ноща.Гледайки заобикалящите я хора,Ваня си споми за славните време,когато бяха в гимназията и колко просто беше всичко.Тогава беше гадже с Димитър,а Мария с Кирил.Четиримата бяха неразделини,а когато се появи и Елана стаха най-популярните гимназисти.Всяка вечер бяха на купони и се забавляха безкрай,но всичко това си остава във славното минало.Сега Ваня беше различен човек,беше възрастен,който не иска да е такъв.Тя искаше отново да живее по начина,по който го правеше по-време на гимназията,да зареже университета и да направи нещо шуро,но вече не можеше,инцидента я беше травмирал до края на живота й.Месеци нареед след случката тя сънуваше едно и също нещо всяка вечер и иживяваше ужава отново и отново.Беше на косъм да не влезе в заведение за психично болни,където от година вече седи Елена,която я сметнаха за луда след като(според докторите) опитала да се самоубие в пристъп на голяма мъка.
Минаваше 7 и 30,а все още нямаше и след от Димитър.Жалко за времето,което прекара в приготвяна за тази среща.На крачка от това да си тръгне,в последния момент се появи Митко,който беше целият потен,блузата му беше покрита с петна от пот,а косата му беше влажна.
-Съжалявам за закъснението-промълви той все още неспособен да диша равнометно.
Ваня искаше да му се скара,но като че видът му я накрада да си замълчи и просто кимна.Все още не знаеше къде ще ходят,а и не беше разбрала смисъла на тази среща.Вчера беше й наговорил куп глупости,от който я побиха тръпки и се надяваше,че днес няма да се повтори същото.След възтанови дишането си,Димитър я погледна и заяви:
-Отиваме при Елена.
Ваня застина на едно място,беше очаквала всико,но не и това.Да идат при Елана,та тя е психо-диспансер.Ваня беше си казала,че никога няма да стъпи на такова място.Само мисълта за всичко онези луди,кръжасти около нея,я караше да повърне.
-В никакъв случай.Няма да стъпа там!-отсече категорично Ваня,не беше осъзнала,че около нея има хора,който сега я гледаха изненадано.Димитър се приближи към нея и тихо започна да говори на ухото й:
-Нима ще оставиш приятелката си сама?Нима си забравила какво направи тя за тяб?
Думите на Димитър имаха желания от него ефект.Ваня се загледа към тепето и се опитваше да отрече очевидното,но не можеше.Елена и беше помогнала много след смъртта на майка й,беше толкова самотна и единствения човек,който я разбираше беше Елена.Една вечер бяха се събрали петината и бяха се заклели,че винаги ще ги помагат какво и да стане.Ваня нямаше избор,миналото я беше настигнало и нямаше избор.Тя се обърна и само кимна в знак на съгласие.
Двамата с Митко се отправиха към диспансера.Сградата беше стара и излгеждаше изоставена,намираше се в подножието на едно от тепетата и никой не се доближаваше до това място,което сееше само страх у околните,много слухове се носят,че вечер се чуват писъците на пациентите,които отекват по цялото тепе.Ваня и Димитър застанаха пред вратата на сградата.Всичко беше като изоставено,мазилката по стените беше паднала,прозорците изпочупени,а покрива се бяха събрали ято гарвани,в очакване на някоя своя жертва.ваня потръпан,мястото й се виждаше толкова словещо,че беше готова на всичко,за да се махне от тук.Димитър отиде напред и звънна.Нямаше никой,не се чуваше нищо,слънцето все още грееше,но скоро щеше да залезе и тогава Ваня нямаше да може да идържи.Нещо се размърда от другата страна на стената,чу се силен,скърцащ свук и ръждясалата врата бавно започна да се отваря,разкривай вътрешния дворм,в който цветята отдавна не бяха поливание и сега жълтееха до големите дървета.
На портата се появи стара жена,в бяла престилка,чието телосложение можеше да се сравнямва с това на кечист,големите й влажни очи гледаха двамата посетители неодобрително и гневно.
-Времето за посещения свърши!-извика се тя и мислеше,че ще успее да прогони Ваня и Димитър.
-Имаме разрешение от родителите на Елена да идване на свиждане,по което и да е време-Митко размаха някакъв смачкан лист хартия,който извади от джиба на панталона си.Жената срещу тях ги изгледа още по гневно,присвивайки очи толкова,че те изчезна някъде навътре в лицето й,което беше добре напоено с мазнини.Тя не каза нищо,а само се отдръпна,което трябваше да ознавача,че можеха да влезнат.
-3 етаж,15 стая-измърмори сестрата докато Ваня и Димитър минаваха покрай него.Ваня нямаше куража дори да погледна тази жена в очите,беше като голямо лоено чудовище излязло от някой филм.
След бързо минаване на стълбите,двамата се озована на 3я етаж.Дълъг коридор с много врати,които бяха добре заключина.Лампите пресветкаха сякаш всеки момент щяха да изгорят,по стените имаше какви ли не драсканици със текстове,които надминаваха дори тези на рап парчетата.Ваня вървеше бавно,плътно до Димитър и се молеше на ум да си тръгнат от това място колкот се може по скоро,усещаше ужасното присъстие на пациентите докато минаваха прес стаите,заключени в малките помещение,където щяха да прекарат по-голямата част от живота си.Ваня се приближи до една от стаите и надникна вътре,нямаше никой,само едн старо легло и тоалетна,по която имаше какви ли не гадости.Сигурно пацианта е преместен в друга стая?Точно в този момент на малкото прозорче предназначено за наблюдение се появи едно голяма усмивка,която накара Ваня да изпищи,тя се одръпна все още втренчена в ухилената физиономия,на която й липсваха повечето зъби.Димитър се обърна и се затича към нея.
-Няма нищо.Недей да гледаш повече през прозорчетата.
Ваня само кимно,а по лицето й се стичаха сълзи,Митко я хвана за ръка и двамата бавно закричаха напред.Стая 15 беше в дуното на коридора с изглед към стълбището.Нямаше никой,който да им отвори.Огледаха се,но всичко беше така запустяло сякаш хоратата бяха оставени на произвола на съдбата.Ваня се тресеше,не знаеше да ли ще може да издържи още дълго на това място,от тишината и самотата,която цареше на това място и се повръщаше.
Димитър погледна през прозореца и махна на Елена,Ваня все още не беше готова за срещата,след като бе видял човека в онази стая незнаеше какво да очаква зад вратата с номер 15.Имаше странното чувство,че някой я гледа.Митко се обърна и каза:
-Ела да поздравиш приятелката си.
Ваня се обърна плахо и тръгна към малкото прозорче,вътрешен глас и казваше да не поглежда през него,но не можеше да направи нищо в момента.С леко притворени очи тя надникна в стаята.Беше бяла и изглеждаше по-добре от предишната,в която имапе нещастието да надникне.В ъгъла седеше свито малко фугурка на жена,в усмирителна риза тя пишеше нещо на стената с нокти,бавно извърна глава и погледна към прозорчето.Ваня видя лицето на приятелката си,с която беше изживяла най-хубавите си години,но сега няйното изражение не бе така весело,под очите й имаше големи торбички,а челото й беше силно набръчкано,косата й рошава и неподържан стърчеше във всички посоки.Тя се усмихна,но лицето й направи физионимия,която можеше повече да отврати човек,от колкото да го засмее.Въпреки ужасния й вид Ваня виждаше пред себе си все така усмихната си приятелка,която винаги знаеше как да я успокои.Двете се усмихнаха една на друга.Елана бавно се изправи и тръгна напред,ръцето й бяха вързани с жилетката и й беше трудно да върви.Приближи се към прозорчето и погледна със красивите си зелени очи Ваня,която плачеше,но не от мъка,а от радост,всичко сега и се виждаше отново толкова хубаво и красиво,нямаше го онзи страх от неизвестното,нямаше го притеснението от настоящето.
Елена се обърна към Димитър,който седеше до Ваня,но погледа й стана тревожен,тя се втренчи в нещо зад тях.Пристъпи назад и започна да вика истерично,Ваня се уплаши и викайки се обърна,но не виждаше нищо освен тъмния коридор,който й се стори по-дълъг.Елана викаше все по-силн,искаше да каже нещо,но не можеше,очите й все така бяха втренчени към стълбището,от където се появи две сестри,едната държеше в ръката си спринцовка,а другата търсеше ключа за стаята.Отвориха бързо и по-едрата сестра хвана Елана и я залепи за стената с гръб към приятелите.
-Не!-извика Ваня и се втурна към Елена без дори да усмисля какво прави,но Димитър я внаха.
-Това е за нейно добро-Ваня плачеше,гледайки как течността в инжекцията проникваше в кръвоносната система на Елана.Тя се унесе почти след миг и двете сестри я поставиха на леглото.
-Ще е добре след няколко часа.Мисля,че е най-добре да си тръгвате-каза една от сестрите.
-Мисля да останем още малко-заяви Ваня,чувствайки че не може да остави приятелката си в такъв момент.Сестрата се зачуди за миг и се съгласи за още 10 минутен престой,но само под надзора на някой.Двамата с Димитър нямаха нищо протих,влезнаха в стаята и застанаха до приятелката им,която вече спеше дълбоко.Ваня се наведе и я погали по лицето.
-Какво ли я оплаши толкова?Мислиш ли,че е същото,което я оплаши и на езерото?
Димитър не отговори,все гледаше тъжно към Елена.Не му се мислеше,за догатките на Ваня,не му се мислеше за нищо.Той отстъпи назад и излезна.Ваня щеше да го последва,но тогава забеляза нещо на стената.Някакъв надпис.Приближи се и се опита да го разчете.Беше изпиасно като с нокти.
-Тя....идва...за.......


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 20 Авг 2004 20:04


Това е много депресиращо.А и ги нямаше лесбииките :? .

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 21 Авг 2004 10:43


Ваня шепнеше думите и беше забравила за околоните.В стаята влезе сестрата,която се приближи,но Ваня не й обърна внимание,сега беше се потопила в дебрите на мистерията,която беше написана на стената.Думи,които можеха да нямат никакъв смисал,но в същото време да значат повече от колкото някой би се замислил.Сестрата постави ръка на рамото на Ваня и момичето изпищя.Огледа и като разбра,че е само сестрата се успокои.Беше доста засрамена,но сега не можеше да мисли за това.Все още размишляваше върху словата.Елена никога не пишеше нещо без причина.
Димитър я изпрати до тях и я остави пред вратата на апартамента й.
-Утре ще мина по някое време.
Ваня само кимна в знак на съгласие и се прибра.Беше тихо,прекалено тихо.Отначало Ваня не обърна внимание на това и извика по именно съквартирантката си.”Сигурно отново е някъде да се забавлява”-помислиси тя и се заблече.Искаше да си вземе вана ,след което отново беше предвидила да размишлява над писанията.Отвори вратата на спалнята и застина.Светът сря и за миг като че и сърцето й спря.Нищо не съществуваше освен картината пред очите й.
На леглтоо й беше просната Марина,и изцъклен погед,в който все още ясно се виждаше страха,който е озпитала.Целите чаршави бяха напоени с кръв,а на стената беше изписано с големи,червени букви-„Аз се върнах”.Ваня започна да крещи изтерически,когато видя,че насписът е написан със сърцето на съквартирантката й,което беше оставено на нощното шкафче.Ваня падна на земята и започна да се привива от мъка.Не можеше дори да се осъзна до толкова,та да викне полицията.Остана на вратата,сгушена дълго време преди да иде да се обади на полицията.
Десет минути след нейното повикване специалният им отряд вече беше тук.Бяха дошли доста бързо,имайки предвид славата,която имаха.Ваня беше седнала на един стол и от очите й непрестанно се стичаха сълзи.Все още имаше чувството,че сънуваше,че това не се случва на нея,а поредния кошмар,в който вижда как Мария умира.Но сега на леглото не лежи Мария,а Марина-нейната съквартирантка,която й се беше превърнала и в едиствена приятелка след инцидента.Единственият човек,на който имаше доверие вече беше брутално убита.
В апартамента влезе Димитър и виждайки Ваня така разтроен се хвърли към нея,за да я утеши.Прегърна я,въпреки че знаеше,че какво и да направи в момента едва ли щеше да намали ужаса,който изпитва.
Ваня прекара нощта в полицията.На другия ден в управлениято додоха Емилия и Гергана,който веднага започнаха да изказват своите съболезнования и да скърбят заедно с Ваня.Те предложиха тя да остане при тях докато нещата се оправят.Ваня се съгласи все още не можеше да излезе от шока.Няколко дни тя седеше само в тях,правяйки нищо друго освен да плаче.Емилия и Гергана не веднъж опитаха да я развеселят,но така и не успяха.Постепенно Ваня започна да се взима в ръце,да се осъзнава.
Слънцето изгря и с него дойде един нов ден,едно ново началото.Ваня седеше на процореца,гледайки изгрева.Беше прекарала още една безсънна нощ.След бързия душ,който си взе отново се върна в малката стая,която й бяха отделили Емилия и Гергана.По-късно разбра,че стаята,в която беше останала се озползва за вечерните забавления на двете грации.Ваня седна на леглото и се втренчи в изключения телевизор.Не чувстваще нищо,само една голяма празното,която я запълваше.Така загледа отново започна пред очите й да се разиграва онази трагична вечер.Но този път вече не виждаше само сцената на кървавото убийство.Сега си спомни какво беше правила преди това.Събития,който бяха потънали в дълбокото море на тъгата отново започна да изплуват,носейки със себе си капки мистерия.
Надписите.На стената в лудницита имаше надписи-„Тя...идва..за” и „От мрака излезе,носейки със себе си ....”.Второто й извучеше като цитат от книга.Взе палтото и излезе.Беше все още рано и по улиците нямаше почти никой.Уверситета беше едва отворил и тя сега се сети,че може учителя по древна митология да не е дори тук,но се оказа,че той е прекарал цялата нощ в библиотеката.
Ваня влезе в прашнтата зала,където цареше гробна тишина и се запъти към едно бюро,от където идваше единсвения източник на светлина.Там,на масата беше заспал професора,заровен до глава с книги.


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 21 Авг 2004 11:19


Предусещам кръв,предусещам лош професор.Ама аз кви ги говоря.
Благодаря,благодаря,благодаря,че спомена дори за момент лесбитата.Пък и коя стая избра на Ваня,яко :wink: .

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 21 Авг 2004 22:13


Ваня влезе в прашнтата зала,където цареше гробна тишина и се запъти към едно бюро,от където идваше единсвения източник на светлина.Там,на масата беше заспал професора,заровен до глава с книги.
-Извинете,професор...-започна плахо Ваня,опитвайки се да отмести книгата,която беше върх главата му.
-Аз съм професора-отговори глас зад момичето.Ваня се завъртя и видя пред нея да седи едрия,мустакат учител по древна митология,държащ в ръка фенерче.-Това е ученикът му,който не може да искара и една нощ без да дремне.Та,какво прави такова младо момиче,в такъв ранен час при мен?
-Искам да ви попитам за един откъс,на който се натъкнах-Ваня извади малкото лисрче и го подаде на професора.Беше и студено,но не искаше Димитров да разбира затова запази самоубладание и си придаде сериозен вид.Учителят все още четеше написаното,опитвайки се да се сети от къде.След някоколко минутно мълчанание заяви:
-Естествено.Ела с мен.
Тръгнаха ,между редижите с книги,навлизайки все по-надълбоко в дебрите на библиотеката.Професора светеше с малко фенерче,устреме все така напред без дори да поглежда дали зад него е Ваня,която вървеше почти плътно до него,обзета от страх от мястото.Навън беше светло,но в тази стая не проникваше нито един лъч светлина.Спряха пред една лавица,която беше запълнена с книги,които минимален брой хора знаеха,че съществуват.Димитров взе една голяма,запрашена книга от горния рафт и започна да огръща.Спря на страница,озглавена „Падениято на Дявола”.Започна да минава през редовете и накрая зачете на глас:
-„Но дори и след паданието си той не остане мирен в царството си от огън.И прати той на земята отново свое дете,което само смъртта от сянката може да изведе...”Та,за какво ти ....?-професора не продължи.До него вече нямаше никой,беше останал сам сред тъмнината и старите книги.
Ваня излезе от университета все още дишаща учистено.Извади телефона си и започна да набира Димитър.Уговориха си среща в кафето до фонтаните.След няколко минути тя беше там,седнала,пиейки от студения си чай,все още опитвайки се да се успокой.Митко се показа зад ъгъла,с усмивка на лицето като видя Ваня вече на крака,но тревожната й физионимия го накара да гледа тревожно.
-Какво има?-попита той,сядайки на стола срещу Ваня.
-Мисля,че си имаме работа с нещо повече от убиец.
-Какво искаш да кажеш?
-Когато бяхме при Елена,намерих това написано на стената й-Ваня подаде парчето хартия на Митко.Той го причете и попита:
-Какво мислиш,че значи?
-Отидох в библиотеката,за да проверя и се оказа,че е откъс от легендата за падението на Дявола.
-Дявола?-каза с насмешка Митко,но при вида не серизния поглед на Ваня млъкна.-Нали не казваш,че си имаме работа с дявола?


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 24 Авг 2004 16:32


ето още едно продължение на разказа ми


-Не с него,а с детето му.
Това прозвуче още по абсурда идея.Димитър отказваше да повярва,че зад всичко седи детето на Господаря на мрака.
-Това е абсурдно!Звучиш като някоя изтречика,излязла от филм на ужасите.
-Тогава ми обясни това.На езерото,когато Елена изпадна в шок,тя после каза,че е видяло момиче.Така и не се разбра кой е убиеца на Мария,а онзи ден,когато бяхме при Елена,според мен е видяла отново същото момиче и това я е уплашило.На стената й имаше надпис”Тя....идва..за”,а над леглото ми в стята имапе изписано „Аз се върнах”.Не разбираш ли?Момичето е детето на дявола.Тя е дошла за нас.Събудили сме я,когато сме били на езерота и сега няма да спре докато не ни убие всичките.
Настъпи тишина.Въпреки,че всичко му звъчеше като някаква измислица,която трябваше да го стресне,той започна да се замисля върху димите на Ваня.Макар и малко те бяха покрепени с факти и събития,които за сега не можеха да се обяснат с обикновена логика,но това,което беше казала тя.Никой не каза нищо в продължение на няколко минути.Настъпилото мълчание беше прекъснато от сервитьорката,която искаше сметката.Двамата платихо,но останаха все така безмълбвни.Ваня,мислейки за това какво можеше да направи,но колкото повече мислеше за това,повече осъзнаваше,че нищо не е по-силите й,освен да чака съдбата си,която скоро щеше да я сполети.За разлика от нея,Димитър не се притесняваше за бъдещето,все още обзет от съмнение,той бавно се отдалечеваше от нея без да й каже дори „чао”.
Ваня се прибра в новия си дом.Нямаше никой освен тъмнината и тишината,които бяха и станали близки приятелки.Сама,без никой до себе си,който да я утеши,тя легна на леглото и заплака.Без някаква причина,сълзите започна да текат по лицето й,мъката,която беше я налегнала ставаше все по-голяма и тя не можеше да види начи да се отърве от нея.Колкото повече се замисляше,все повече осъзнаваше,че за нея щастието се беше превърнало е една бледа илюзия.Заспа малка след това с зачервено лице и учисетено дишане,което се успокои скоро.Потъна в въображаемия свят на сънищата,където трябваше да я чакат весели и прекрасни неща,но всичко кеото виждаше беше само един мрачен коридор.Стените,целите покрити с кръв бяха високи и тесни.Ваня седеше сама сред тази пустош и се страхуваше,не беше и останало нищо друго освен да се страхува.Нямаше сили да тръгне напред,нямаше сили да се обърна,нямаше сили дори да заплаче.Там в далечината започна нещо да блещука.Бледа светлинка,която приличаше на искра.Там,сред мрака седеше тя и сякаш чакаше някой,някой да дойде,за да не е сама така както Ваня...
Силният шум от вратата я събуди.Тя отвири рязко очи и стана.Навън още беше светло и валеше силно.Ваня стана и отиде да види кой беше.Още с излизането й от стаята й се появиха двете й приятелки,който(какво винаги) изглеждаха весели сякаш бяха пийнали.Гергана погледна унилата физионимия и каза леко ядосано:
-Е,стига с тея тъжни изражения.Хайде ще те вода на изложба.
Ваня игледа приятелката си с голяма изненада.Не беше чувала нито една от двете да говорят за нещо различно от секс и момчета,а сега щяха да я водят на изложба.Може би не бяха толкова глупави за колкото ги смяташе.
-На каква изложба?-не искри интереса си Ваня.От малка обичаше изобразителното изкуство и се интересуваше от картини и художници.Даже искаше да кандидатства с рисуване,но нещата се объркаха и се озова в университета с литература.
-Не знам,но вчера един пич ми даде два пропуска и каза че ще е там и на Емилия не й се ходи,а знам,че ти си падаш по такива неща,така че-с един коршум два заека.
Ваня се съгласи.Имайки предвид ужасите,които й се случваха нямаше да откаже един-два часа в малко по-различни атмосфера.Облече се и тръгнаха към „Гладстоун”,където се намираше галерията.Беше изложба на стари копия на картини на Ван Гог и беше едиствената подобна изложба,която се показваше само в София и Пловдив.Хората бяха се скупчили на входа,с надеждата,че ще си намерят билети.Ваня и Гергана веднага влезнаха,показвайки на(по димите на Гергана)”сладура с голям пенис” пропуските си.Залата беше вече залята от хора,който се струпваха по 5-6 човека на картина.Ваня се огледа и си хареса едно произведение,на което нямаше толкова много хора.Обърна се към притялкат си,за да й каже къде ще е,но не я вече я нямаше.Потър си я с бърз поглед и видя да се насочва към тоалетната,мляскайки се с някакво момче.
Картината представляваше пейзаж,в центъра на който имаше къща.Беше нарисувана прекрасно,наблягайки на лошото врема над къщата,която като че се сливаше със земята.Ваня я гледаше в продължение на няколко минути,след което се премести на следващата картина,която пък беше едно дърво с изпокапали листа.Ваня много хареса тази и за момент помисли,че може да я има,но „скромната” цена от 10 000 лева я накрада да се одръпне малко от картината.Огледа за прозиведение,което не беше с много хора и видя една малка картина,пред която нямаше никой.Отиде пред нея.Беше портрет на художника в стая.Ваня не забеля нищо обичайно.Погледна името на портрета „Сянка в тъмнината”.Името я заинтригува,защото не намираше основния смирала и това я накара отново да се загледа в картината,в търсена на отговора.Тогава съзря изображението в огледалото на картината,която представляваше стена,до която имаше черен цвят,който беше много наситен и там сред този мрак блещукаха две жълти светлинки.Ваня се вгледа в тях,но започна да изпитва някакво странно чувство напритеснене,че някоя я гледаше.Някой я наблюдаваше и след като се огледа на около и останави,че нямаше от какво да се пресневя я връхлетя жестоката истина,която беше започна често да й прави този номер.Страхът и притеснението идваха от картината от онези две малки точици,които можеха и да са оставени по-погрешка от художника като е замахнал с четката.Но Ваня знаеше,че това не е така,знаеше,че тези две петанца не са безпричинно поставени там,сега името на творбата започваше да се изеснява в главата й.Пристъпвайки бавно назад момчето се отдръпна сякаш очакваше всеки момент от картината да изкочи някакво зло създание и прекрати живота й на този свят.Тресяща се от притеснение тя усети нещо по себе си,някой я докосваше по гърба и Ваня започна да вика истерично.
-Какво има?-попита човека,който седеше пред нея,с тревожен глас.
Ваня отвори очи и видя,че срещу нея е Гергана.Всички в галерията бяха втренчили погледите си в тях двете,които седяха пред картината като статуи.Ваня беше потънала от срам,а приятелката й не каза нищо и двете излезнаха бързо,обещавайки че повече няма да стъпят там.
Навън вече беше тъмно и по улиците имаше много хора,някой запътени към нощите клубове,в търсена на забавление за вечерта,други се прибираха в къщи,за да си починат от тежкия ден,а две момичета бавно крачеха из градската градина,изморени и стресната от случилото се.Гергана искаше да разбере какво става,но сметка,че не е сега момент да разпитва приятеката си.Ваня беше преживяло много и болката не й беше в излишък.
Апартаменът беше потънал в тишина,а единствената лампа,която работеше беше тази на тоалетната,която беше цялата мокра.Нямаше никой,Емилия беше оставила бележка,в която с дебела линия беше почертана думата „секс”.Гергана разбра,че приятелката й няма да се върна за вечерта,за това постави Ваня на общото легло,което деляха двете лезбийки.Тя веднага се унесе и скоро спеше дълбоко и спокойно.Гергана постоя над нея ,гледайки с тревога и наслада,опитвайки се да разбере как бе могла нейната приятелка да преудолее всичко това.


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 25 Авг 2004 15:58


Харесва ми още повече.Продължавай,обещавам че ще ги изчета всичките.

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 25 Авг 2004 22:19


На сутринта Гергана завари Ваня да седи на един прозорец,загледа към улицата.Тя отиде до нея и попита сънливо:
-Защо си станала толкова рано?
-Мислиш ли,че за всико на този свят си има обяснение?-въпросът на Ваня накара приятелката й да се укокори,без да може да каже какво и да било.След миг мълчание тя просто отвърна:
-Предполагам.Защо?
-Убиецът идва за мен и аз трябва да разбера защо.Ако има някакво обяснение,то няма да се дам преди да го узная-Ваня говореше с твърд и решителен тон.
-Скъпа,недей да се тревовиж.Нищо няма да ти се случи.
Ваня не каза нищо.Само погледна Гергана по начин,който накара приятеката й да осъзна,че не е права.Ваня се облече и излезе без каже какво и да било.Тръгна без посока,без да мисли какво и да били-искаше само да избяга от реалността,да остане сама,без никой на главата,който да й казва,че всичко ще се оправи.Седнала сама на една пейка в градската градина,тя не обръщаше внимание на хората,които я подминаваха и я гледаха учудено.Изведнъж си спомни за картината и за странното усещане,което беше изпитала,когато се вледа в двете жълти точки.Ваня стана и се забърна към библиотеката,където смяташе да узнае повече за това произведение.
Затрупана с книги,Ваня се ровеше с часове из различни стари томове,в търсене на истината,но не намираше нищо по-интересно от факта,че художникът беше си отрязал ухото,в изблик на лудост.Интересното беше,че никаде не се споменаваше за автопортрета му.Отчаяла се,Ваня отвори поредната стара книгата,разлиствайки я без интерес,вече сигурно,че няма да намери какво и да било,на една от страниците намери портрета,който толкова търсеше.Творбата е едно от последните му произведения и е нарисувана по-време на краткия му престой в Лондон.Въпреки информацията,която беше получила,Ваня усещаше,че има още нещо,което се скриваше.Тя тръгнан по рафтовете с книги и се стря на една озглавена-„История на Англия”.Отвирия и започна да търси периода,в който там е бил Ван Гог.Нямаше нищо необичайно за тези годино,но тогава стигна до най-долната част на страницата и започна да чете внимателно…
“Въпреки лесните години,които Лондон прекара в спокойствие,скоро той отново беше тероризиран,но този път от нова, по-ужасна злоба.По улиците на града започваха да се появяват тела на обезобразени проститутки и делото водеше към човек,който умееше да борави с скалпела така добре както художника с четка.Въпреки усилията на полицията извършителят така и не успя да бъде хванат и скоро започна да носи легендарното име Джак Изкормвача.И до днес той си остава една от загадките на Лондон,превърнала се в легенда...”
Ваня вдигна глава и се замисли.Убийствата започват да се случват по-същото време,когато Гог е бил там,а според биографията му той е завършил училище по медицина,но се е отказал заради изкуството.Малко след напускането му со отрязва ухото,а убийствата секват.Все още се опитваше да намери някаква връзка между всичко,но й се хубеха някой неща.Тогава през ума и дойде нова идея,която на пръв поглед изглеждаше абсурдна.
Отиде при една от библиотекарките и попита:
-Къде мога да намеря книги за обаладаване от духове?
-Най-долната лавица,после в дясно-отвърна тя без дори да се отделя от поредния рома на Пауло Куело,който я караше да се чувства специална и я откъсваше от тежкото ежедневие на жените на средна възраст,които си нямат приятел.
Ваня не й трябваше повече информация и се насочи към казаното й място.Разгледа книгите и се спря на една,която изглеждаше най-стара и най-дебела.Започна да я разлиства и стигна до главата,която я интересува-„Обладаване-взема контрол на човек от друг човек или създание „.Започна да чете бавно и внимателно:
„Въпреки,че много хора не вярват в така нареченото „обладаване” то е факт и сме ставали свидетели на не един случай,при който хора действат все едно някой друг им нарежда.В началото това явление не можело да се обясни и всички смятали че обладания е луд.По-късно започва да се разглежда другата страна на ситуацията.В историята ни присъстват не един случай,при който хора са били под власттни на волята на други.Такива са например-Хитлер,Александър Македонски,Калигула,Ван Гог..”
Ваня спря да чете.Очите й се втренчиха в последната дума,която се наби в главата й като треска.Сега всичко й се струваше малко по-ясно.Сянката в мрака,всъщност е демон,който е обладал Ван Гог,което води до...Ван Гог е бил Джак Изкормвача,въпреки,че не го е осъзнавал.Сега сигурно си имат работа със същата история,но тогава- кой е обладаният?Продължи да чете,надявайки се че ще разбере повече...
„...Премехването на „вредителя” се нарича-ексорцизъм.Ексорцизъм се изпълнява само от свещеник,използващ силите на доброто...”
Ваня седеше замислена върху прочетеното.Хората около нея я подминаваха сякаш не съществува.Не беше усетила кога беше станало 4 следобед.Реши,че за днес едва ли щеше да поеме повече информация.Взе книгите и тръгна да ги нарежда по разфтовере.Бяха й останали само две,когато се огледа и осъзна,че беше станало прекалено тихо.Наоколо нямаше никой и единственият звук,който се чуваше беше слабото звучене на радиота на библиотекарката.Ваня се огледа леко притеснено и продължи напред.Намираше се в най-изоставеното място в библиотеката,където повече ученици го ползваха,за да се натискат,но сега не можеха да се видят дори такива.Остави една от книгите и се насочи към последния рафт,погледнат плахо отново назад и видя в началото на редицата да седи малко момиче.Дрехите й бяха скъсани,а от ръцете й се стичаше вода.Черната й коса беше добре слепнала към черепа й,а лицето й-наведено надолу.Ваня се втренчи към призрака и едва сега осъзна от какво се е бояла Елена през всичкото това време.С бавна крачка,момичето тръгна към Ваня,вървеше леко и плавно сякаш цялото време беше на нейна страна.
Ваня изкрещя,с надеждата,че някой ще дойде да й помогне,но наоколо нямаше никой.Няколко метра я деляха от зловещия призрак,който беше погубил приятелките й,а сега беше решил да довърши и нея.Но върепки страха,който я тресеше,Ваня намери сили да побегне,на където я видят очите,въпреки че нещо в нея й подсказваше,че едва ли щеше да се измъкне.Тичайки между редиците книги винаги,когато погледнеше към началото виждаше малкото момиченце да седитам,чакайки я.Стигна и последната секция с книги и нямаше на къде да тръгне.Обърна се и погледа й на Ваня се срещна с този на мъртвото момиче.Ваня усети някакъв неустоим студ,всичките й жизнени сили я напускаха и не можеше да направи нищо,затвори очи,в очакване на смъртта.


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 25 Авг 2004 23:21


Е сега да не земеш да я убиеш главната героиня.

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW

Аватар
Регистриран на:
02 Май 2004 13:04
Мнения: 77
Заглавие:
Публикувано на: 26 Авг 2004 11:28


-Госпожице,госпожице-някакъв мъжки глас,който даличеше от далече я викаше.Ваня отвори бавно очи и видя,че над нея е надвиснал младеж,който я гледаше тревожно.Той й помогна да стане и тя осъзна,че все още се намира в библиотеката,на същото място,където беше за последно видяла призрака.Опита се да каже нещо,но не можа.Огледа се отново и погледа й се спря на книгата,която беше паднала на земята.Вдигна я и започна да чете страницата,на която беше отворена.
“...Демоните са създания на мрака и само там могат да останат докато не им бъде позволено да излезнат отново от тъмния си дом.За да се завърне един демон той трябва да сключи сделка,но когато отново започне да броди по земите на хората от небето е пратен спасител,който да запази нарушения баланс...”

Останала част от страницата беше скъсана.Момчето все още гледаше притеснено към Ваня,която изглеждаше по-добре.Тя се замисли за момент,след което благодари на момчето и изчезна някъде между редиците с книги.След като излезе от библиотеката тръгна към апартамента си.Тичайки тя не чу как зад нея се разнесе мъжки глас.Първо реши,че е момчето,което й беше помогнало,но като се обърна видя зад нея да тича Димитър.Изглеждаше разтревожен както винаги,в дясната си ръка държеше весник,който подаде на Ваня.Тя го разлисти,но той й посичи водещото заглавие на първа страница-„Катастрофа отнема живота на младеж”.Ваня погледна Митко в очите,надявайки се,че съмненията й ще се окажят грешни,но само един бърз поглед й даде ясна представа,че „младежът” е Кирил.Ваня изоусна вестника и започна да плаче.С него беше прекарала толкова прекасни години и той я беше направил жена.Бяха толкова близки,че обмисляха женитбата си,но инцидента на езерота беше ги разделило и оттога не беше се чивала с него,защото не искаше да изпита отново мъката,която беше преживяла.
Димитър й помогна да седне на една пейка,но все така оставаше безмълвен.Ваня сеопитваше да прогони ужасяващата новина от главата си,но не успяваше.Тя избърса сълзите от очите си и се опита да си придаде по-нормален вид.
-Да те закарам до вас?-попита Митко сметнал,че вече може да каже нещо.Ваня само кимна и двамата се отправиха към колата му.
По пътя никой не каза нищо.Малко преди да стигнат,Ваня промени решението си и каза:
-Можеш ли да ме закараш до Бачково?
Димитър не се замисли много и бързо отговори:
-Разбира се!Няма ли да им се обадиш да ги предопредиш,че ще се прибереш по-късно?
Ваня обмисли идеята за момент,но после реши,че двете й приятелки само ще започнат да разобеждават да не ходи.
-Тръгвай.Ще им се обадя на мобилния.
Димитър не каза нищо повече,а завъртя вулана и се устреми към Бачково.Не искаше да знае какво ще търсят там.Въпреки много време,което беше прекарал в обмисляне на идеята,че убиеца е детето на Дявола,бе успя да я проумее.Осъзнаваше,че отиват там,за нещо,свързано с тази идея и не мислеше,че ще бъде подготвен за абсурдното обяснение на Ваня,а както и изглеждаше и тя нямаше намерия на му отговаря.
След 40 минутен път вече бяха в Бачково.Слънцето беше започнало леко да се снишава и града изглеждаше безлюден.Големият манастир седеше самотен на скалата,криейки между стените си тайни,който никой не знаеше.Ваня слезе от колата и помоли Димитър да я изчака.Беше решила,че сама трябва да разбере цялата истина.Въпреки,че Митко й беше добър приятел и той я беше въвлякал в всичко това,тя чувстваше,че едва ли може да й помогне,имайки предвид,че не й вярваше.Ваня тръгна по калдеръмения път,водещ към входа на манастира.Беше се запознала с един отец,който служеше тук,по време на терапията си и той й беше казъл,че може да го пита за какво по иска,стига да е в неговата област.
Голяма дървена врата се издигаше пред Ваня и й препречваше пътя към манастира.Тя почука няколко пътя,но никой не се появи.Всичко наоколо беше замряло,а все още беше светло.Ваня не се отказа и продължи да тропа,когато чу отваряна на врата от вътрешната страна.На прага на портата се появи старец,облече в черни дрехи и дълга бяла брада,която стигаше до кръста му.Той погедна момичето,сбръчка челото си и каза леко ядосано:


Профил Skype

Аватар
Регистриран на:
01 Мар 2004 16:32
Мнения: 202
Местоположение: Варна
В момента играе: DarthMod Ultimate Commander Mod for Empire Total War... apart from tons of other games.
Заглавие:
Публикувано на: 26 Авг 2004 11:38


Вече не знам какво да кажа.Просто ще изчакам продължението,че тея демони ме зинтригуваха.

___________________________________
In law a man is guilty when he violates the rights of others. In ethics he is guilty if he only thinks of doing so.


Профил ICQ Skype WWW
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
 
Иди на:  
cron
© 2009 PC Mania | Реклама | Контакти web by: ilyan.com