Явно боговете не бяха доволни. Първо скакалците, които унищожиха реколтата, а сега и това. Не спираше да вали вече цяла седмица.Реката заплашваше да прелее, заливайки цялото кентавърско село. Всички се бяха прибрали по домовете си и се молеха дъждът да спре скоро. Всъщност, почти всички...
По пътеката се задаваше някой. Беше млад човек, не много висок. Той се приближаваше бавно, с леко поклащане. Когато излезе от сянката на дърветата и слънчевата светлина го огря, стана ясно на какво се дължи странната му походка. Непознатия носеше тежка броня, която затрудняваше придвижването му. Но това не беше обикновенна броня. Тя беше синя на цвят и от нея бликаше особено сияние. Точно там, където трябваше да бъде сърцето, бе изобразен необикновен знак.Странникът беше въоръжен с меч и бойна брадва, закрепена на гърба му. Явно беше паладин. На лицето му имаше белег от алебарда, вероятно спомен от някоя битка.Въпреки това, то беше красиво. Далтар за първи път виждаше този човек.
-Ще отида в селото, да предупредя Главатаря- помисли си той.
Точно в този миг чу ръмжене зад себе си. Обърна се бавно. Зад него се беше събрала глутница вълци, които се приближаваха в неговата посока. Дъждът беше прогонил всичкия дивеч в района и изгладнелите животни си търсеха плячка.Далтар знаеше, че ще надбяга без никакви проблеми вълците. Тъкмо понечи да тръгне, когато осъзна, че ръмженето вече не идваше от една посока. Той беше обграден от хищниците. Постепенно кръгът около него се стесняваше.Осъзнавайки, че ако не предприеме нещо, скоро ще е храна на животните, кентаварът си спомни странникът.
-Помощ! - извика той. - Помощ! Има ли някой?
Никой не се появи. Далтар изгуби надежда. Главатарят на вълците беше вече на един скок разстояние от жертвата си...
Внезапно от храстите изскочи непознатия паладин.С един удар на брадвата си той уби единака. Останалите вълци от глутницата отстъпиха. Далтар знаеше, че това е само привидно. Хицниците не можеха да си позволят да пропуснат такава плячка. Те щяха да нападнат отново.Явно и странника знаеше това.Изведнъж той извика:
-Виктор!
Небесата сякаш се разцепиха. Ярък лъч светлина се спусна от небето с шеметна скорост и грабна един от вълците. Яркожълтото петно прелятя над буйната река и хвърли звяра в нея. Яростната сила на водата го довърши. Уплашени, останалите вълци се разбягаха на всички посоки из гората.Яркото петно изчезна в сянката на дърветата.
-Ти ми спаси живота. -каза Далтар- Как да ти се отблагодаря?
-Търся подслон за през нощта.
-Добре дошъл си в нашето село. То е отвъд реката.
-Благодаря. Да тръгваме. Ти върви отпред.
Двамата поеха към реката. Единствения начин да се мине на отсрещния бряг, беше да се използва старият мост.
Скоро паладина и кентавъра стигнаха до него. Далтар понечи да мине, но се закова на място. Неспирните дъждове бяха увеличили нивото на реката дотолкова, че водата заплашваше да отнесе паянтовия мост.
-Няма друг път до селото ни. Ще трябва да нощуваме тук и да се надяваме, че до сутринта реката ще се е успокоила.
Но непознатия уверено стъпи на моста. В момента, в който го направи, водите на реката сякаш започнаха да се снишават. След всяка негова крачка, водата бавно се успокояваше. Когато паладина измина половината разстояние, по повърхността на реката нямаше дори и една вълничка.
-Е,какво чакаш?-попита той Далтар
Кентаварът неуверено пристъпи.


Е,това е засега.В следващата част ще разкажа историята на Непознатия- кой е и накъде е тръгнал.

Добра история.И го преимам като комплимент към мен(нас) паладините.

Да напиша ли продължение?

Ами защо да не напишеш!?Като за начало знаем за селото с кентаври, в което цари смут и притеснение от ударите на природата, знаем за паладина, т.е. че изобщо съществува...наистина няма да е зле да ни позапознаеш малко с обстановката, с историята на странникаИзглежда обещаващо, пък да видим!Давай продълженийце!

Да напиши продължение приятелю

До утре ще го имате!Радвам се,че някой го е прочел

Якооооооо.Ама само един въпрос:Откъде слънце при дъждовен ден?Якооооооооооооооо!!!

Радвам се,че ти е харесало.Еми какво като вали?Това не пречи на Слънцето,нали? Иначе ще гледам днес да постна историята на Непознатия.

Много яко!!!! С нетърпение очаквам продължението!!!

Довечера.

-Новият гост,който Далтар доведе,ми се струва странен.Какво ще кажеш,Кодо?
-Никой нищо не е чувал за него......
-Всъщност,има една легенда......
-Какво легенда?-заинтересува се Главатаря
-Легенда за Непознатия.-каза Кодо-Слушай...

Живял някога в далечното чарство Титания могъщ паладин на име Интор.Името му се носело навред из Царството,за подвизите му се разказвали легенди.Интор се оженил за красивата елфка Трикс.Скоро Трикс забременяла,но дългът зовял Интор.Той трябвало да замине,за да вземе участие във Великото нашествие.
Ставало ли дума за битки, паладинът нямал равен.Всеки,дръзнел да го нападне бил посичан от меча на могъщия войн.Един ден обаче на бойното поле се появил мистичен боен маг.За него се говорело,че силата му съперничи на тази на Интор.Скоро неизбежното предстояло....
На последния ден от Нашествието,паладина се изправил срещу бойния маг.След тежка битка,магът победил.Интор бил убит.Точно по това време се родил и синът му.Без мъж до себе си,на Трикс й било трудно да отгледа детето.Въпреки това,момчето порастнало силно и здраво.Дали му името Диокс.Когато навършил осемнадесетата си година,младежът получил от майка си броня,завещана от баща му.Това била Свещената броня на Трите земи-благословена от самия Тор броня,която защитавала собственика си от всякакъв вид магически атаки.
Диокс често ходел на лов в близката гора.Един ден,тъкмо когато се връщал у дома,младежът забелязал нещо странно.В корените на едно дърво съзрял златно яйце.Отнесъл го у дома и се грижил за него.Скоро станало нещо,което никой не бил виждал от стотици години.От яйцето се излюпил феникс и то не какъв да е,а златен феникс.Диокс отделял цялото си внимание на феникса.Той знаел,че ако феникс се привърже към човек,дружбата им ще е вечна.Младия паладин обучил феникса и го нарекъл Виктор.Виктор станал най-добрия приятел на Диокс.Непознатия,главатарю,е именно този Диокс.
-Но какво търси той по нашите земи?
-Отмъщение!

Не стана много добре,защото го написах набързо.

Браво Джак , продалжавай в същия дух и да има трилогия , ей !

Добре е наистина!Нещата постепенно се нареждат по местата си....ще чакаме продължение...

Как да не е станало добре?То е невероятно.Само една забележка имам-прави ги малко по-дългички.
Иначе браво и чакаме следващата част

Така,така много добре,повече отколкото си представяш.Малко се надявам да видя и феникса,ама той май търси отмъщение за него,отколкото за баща си.Дано да не съм прав.

Втория ти епизод отговори на въпроса ми защо вика "Виктор". В 1-я ми се стори доста странно. Иначе разказа е добър, има голям потенциал в него. Заинтригуващ е. Ще видим обаче какво ще стане по - нататък. Ще чакам с нетърпение.

Става все по-интересно...следя с голям интерес

Джаз, нещо ми се струва... Абе идеята ти за кентавърското село е добра. За паладина горе долу. Феникса е як момент! Ама останалото куца като че ли. Битката с вълците е леко постна. И като цяло самия разказ не мисля, че е добре направен. Давай повече подробности и описания, използвай повече думи, дори и да въртиш лукуми понякога. Но пък и гледай да не стават много повторенията.
Т.е. с две думи - добра идея, посредствена реализация.