Глава 1: Арената

Слънцето беше високо в ясното и синьо небе и хвърляше парещите си лъчи върху земята под него. Там долу настана непоносима жега.
Слънчевите лъчи падаха и върху главата на едър мъж. В двете си ръце той държеше бойна секира, от острието на която все още капеше кръв от последната повалена жертва. Бе обут в панталон и ботуши, а отгоре нямаше нищо. Цялото му тяло бе в мускули, а в моменти като този, те бяха напрегнати, което пък ги правеше да изглеждат още по-големи. Палещото слънце го караше да се поти, а от потта тялото му буквално лъщеше. Това определено го правеше да изглежда още по-мъжествен за дамите. На врата му висеше огърлица от вълчи зъби, която се скриваше под дългата му черна коса на тила. Името на мъжа бе Толворд.
Той вдигна очи от последния си повален враг и ги насочи към заобикалящата го среда. Той се намираше на гладиаторската арена, с големи високи триметрови стени, зад които спокойно седяха богаташите. Те не страдаха толкова от горещото време, защото постоянно млади и красиви прислужнички им вееха хлад с големи зелени листа, и се разхлаждаха със студени напитки. Привидно изглеждаха спокойни, но всъщност по жадните им за кръв очи се разбираше, че всъщност следят много напрегнато гладиаторите. Може би не малко от тях бяха заложили? Може би на него? Това бе толкова странно – умни и властни хора се забавляваха на такива първични зрелища като битки между хора. Той се замисли повече над това…
Но един млад гладиатор не му остави нужното време. Беше се засилил към него с високо вдигнат над главата меч. Толворд винаги се бе чудел защо повечето хора предпочитат меча пред секирата. Лично той я намираше за изключително ефективна, защото бе много мощно оръжие. Сега отново щеше да му се наложи да демонстрира превъзходството и над меча. Вдигна брадвата нагоре, държейки стоманената дръжка успоредна на земята. Блокира удара и дръпна наляво и назад. Меча се плъзна дръжката и се заклещи между острието и дръжката. Толворд извъртя ръце и нанесе висок удар отгоре и малко от ляво. Гладиатора успя само да направи слаб опит да избегне удара като се дръпне назад. Но все пак секирата мина през лицето и гърдите му, хвърляйки го бездихаен в прахта.
В този момент публиката изрева от задоволство. Все пак Толворд и бе любимец от доста време насам и всеки негов успех бе посрещан с бурно аплодиране и подвиквания. Гладиатора погледна за още един миг противника си и просто каза:
- Поредният…
Толворд вдигна отново поглед и забеляза, че малко встрани от него спокойно е застанал млад мъж и просто го гледаше. Той бе не особено висок, добре сложен, но в никакъв случай грамаден. Беше облечен целия в обикновени много тъмно зелени дрехи. Имаше късо подстригана руса коса, но с два кичура падащи по челото, отстрани на очите. В дясната си ръка държеше меч, но в много странно положение – с дръжката нагоре.
- Поредният глупак – каза си Толворд – дори не знае как се държи меч!
Усетила накъде ще се отправи любимеца и, публиката започна да скандира името му. Грамадата от своя страна не и изневери и вдигайки високо над главата си своята секира, се втурна с всичка сила към русия мъж. Той от своя страна не помръдна ни най-малко.
В момента, в който Толворд се приближи на две крачки и започна да сваля брадвата за да нанесе удара си, вторият гладиато се стрелна напред, замахвайки мощно с меча си отдолу нагоре. Острието на меча му мина през незащитеното тяло на Толворд, срещна дръжката на брадвата, разряза я на две, от което двете части хвръкнаха високо. Неспирайки движението си, русият мъж хвана меча и с лявата си ръка, описа полудъга във въздуха стовари нов удар по диагонал. Отново продължавайки същото движение, описа нова полудъга и удари отново по диагонал, но този път от другата страна. Когато движението му завърши, острието бе насочено към корема на Толворд. И логично то се отправи точно натам, показвайки се зад гърба. Издърпвайки меча, гладиатора се завъртя през гръб и направи крачка напред с левия си крак и с успореден на земята замах отсече главата. В този миг той пусна с лявата си ръка меча и улови падащата отгоре половина на Толвордовата секира – тази с острието. Хвана я за скъсената дръжка и разсече хвръкналата във въздуха глава.
Гробна тишина падна над арената. Просто никой не можа да повярва на видяното. Не само че смятаният за фаворит гладиатор загина, но при това по толкова унищожителен начин. Обезобразеното тяло на Толворд падна на земята и повече не помръдна. След няколко сейунди обаче цялата тълпа ревна от задоволство породено от бляскавото изпълнение на младия гладиатор.

Човекът цял живот бе смятан за “избран”. Когато се роди, цял ден не бе изгрявало слънцето, а в мига, в който той се бе появил на белия свят, то се показа на небосвода и засвете топло и меко. Това веднага бе взето за знак от всички. И наистина, предричаните, заради целия мрачен ден, трудности бяха настъпили и той тряскаво търсеше решение на заплахата. За негово огромно съжаление обаче, той не се бе проявил като Избран, защото досега в целия си живот не бе напавил нищо значимо, не бе запомнен с нищо. Освен с големите надежди, които му бяха възложени. Но днес може би най-накрая той бе намерил своето призвание! След цели петдесет години търсене, той най=накрая бе успял! Бе го открил!
Мъжът вдигна ръка и се почеса по голото теме. Слънцето не го щадеше, понеже бе седнал като обикновен гост и не бе дори на сянка под някой от покривите. Загледа се в младия гладиатор на арената. Да, това трябваше да е! Една врачка му бе казала да дойде в земите на Кория и да търси там своето призвание. А какво друго можеше човек да търси из источните земи на кория, освен горещи пясъци и гладиаторски битки. А и точно сред мъжете, сражаващи се на арената, можеше да се намери някой велик воин, точно това от което се нуждаеше той в момента.

През това време долу на арената се случваше нещо. Всички останали гладиатори се спогледаха уплашено и само с поглед се разбраха, че ще трябва да убият първо убиецът на доскорошния шампион Толворд. Бавно и внимателно те се отправиха към него. А той все така спокойни ги изчакваше. Знаеше какво ще последва. Само обърна меча в дясната си ръка с острието нагоре.
Яростен крясък разцепи тишината, въздарила се на бойното поле. Един гладиатор се втурна напред към своята цел. Русокосият мъж парира атаката с меча си и го разсече през кръста с брадвата. Последва движение наобратно с нея за да блокира следващата атака на втори гладиатор. Него промуши с меча си в корема. Измъквайки го от умиращото тяло, той наклони своето и мина точно под минаващото над него копие, блъсна собственика му и извъртайки се с лице към него му преряза врата първо с брадвата, а после и с меча си. Веднага успя да мине под удара на следващия си противник и го проби с меча, блокира нова атака с брадвата и последвалия удар с меча повали още един. Последва извъртане през гръб и блок с меча. Секирата мина през крака на противника и той останал на един крак, падна на земята. Отново блок с меча, още един и понеже нямаше как да нанесе разсичащ удар с брадвата, той я блъсна в корема на противника си. От това той подскочи назад и главата му стана лесна мишена за меча. Отново блок с брадвата, атака с меча. И отново, и отново, и отново…
След кратката, но яростна схватка в прахта останаха труповете на всички гладиатори. Сред това същинско гробище, седеше един млад мъж, а русите му кичури коса се развяха от ветреца, задухал от север.

На излизане от арената всички говореха само за новия гладиатор. Всъщност никой и не знаеше името му все още, а всеки искаше да го научи. Човекът с голата глава извика при себе си мъж на средна възраст, облечен също като него в обикновени дрехи.
- Разбери как се казва този млад воин!
- Да господарю.
- И се опитай да се срещнеш с него!
- За какво да говоря, ако успея да се срещна с него?
- За това, че искам да ми служи.
- Господарят много добре знае, че това може да се уреди чрез откуп от собственика на гладиатора.
- А умният ми слуга много добре знае, че след такова представления той ще иска огромна сума за него, ако въобще иска да го продаде.
На лицето на слугата се появи лукава усмивка. Познаваше се с господаря си от много време и знаеше кога той действително му прави комплимент.
- А, крал Горфолд! Очаквах ви в представителната ложа? – провикна се един дебел мъж, вървейки към двамата мъже.
- Побързай да се скриеш и да изпълниш поръчението ми! – каза Горфолд на приятеля си.
- Да сър – му отговори слугата, загърна се в плаща си и се сля с тълпата.
До мига, в който дебелият мъж се бе приближил до краля, от слугата нямаше и следа.
- Сър, защо не дойдохте в ложите? – попита дебелака.
- Съжалявам, че не уважих поканата на Господаря на Арената, но изках да усетя атмосферата на обикновения човек, седнал да погледа малко зрелища.
- Господин кралят е свободен да прави каквото си поиска. Надявам се, че все пак ще уважи новата ми покана да ме посети за вечеря?
- Разбира се, ще го направя с най-голямо удоволствие господине! – отвърна кралят.
- Значи ще се видим на вечеря! – заключи собственикът на Арената, кимна с глава на краля и тръгна по някаква негова работа. Кралят на свой ред се запъти към къщата, където бе отседнал.

Вечерта крал Горфолд бе въведен на трапезата на Господарят на Арената. Там имаше още доста други хора – крале и лордове, други дребни благородници, търговци, известни воини и много други. Естествено на крал Горфолд бе отредено най-хубавото място – това отляво на Господаря на Арената. Когато кралят се настани на мястото си, забеляза, че от дясната страна на домакина седеше непознат мъж – дребен и мургав, с черна коса и брада. След дискретно запитване от страна на Горфолд за самоличноста на госта му, вече развеселения от питието домакин със сериозен тон започна да говори:
- А, това е Керенеиди, собственикът на онзи гладиатор днес, който направи истински фурор на арената.
След вечерята, по времето когато се правят най-много сделки и споразумения, кралят остана насаме с Керенеиди.
- И така господине, мога ли да запитам как е името на този млад мъж?
- Името му е Рептал, кралю.
- Какъв е, откъде е, откъде го имаш като свой роб?
- Честно казано господарю, не знам нито какъв е, нито откъде е. Срещнахме го в едно селце, заедно с още няколко мъже. Сбили са се, по-точно убили трима пазачи. Тогава платихме на съда и той ги пусна като мои роби, вместо да бъдат екзекутирани.
- А каква е била причината за тройното убийство?
- Не знам господарю…
- Добре, няма значение. – последва малка пауза, през която всеки се чудеше какво ще предложи другия.
- Защо кралят се интересува от този мой слуга?
- Защото искам да го откупя от теб.
- Предполагам господарят се досеща, че цената няма да е никак малка.
- Разбира се. Готов съм да ви предложа доста голяма цена.
- Какво ще кажете за сто и петдесет хиляди сребърника?
- Но това е наистина огромна сума!
- Да, но и качеството си заслужава.
- Добре, да предположим, че мога да съберя тази сума, ще има ли смисъл да ви предлагам нещо?
- Хм. – Керенеиди се усмихна доволно на краля – Действително няма да има смисъл.
- Защото не искате да го продавате?
- Разбира ее! – роботърговецът се ухили самодоволно.
- Значи няма за какво да говорим и само си губим времето взаимно, така ли?
- Опасявам се, че да… - усмивката на лицето на Керенеиди бе още по-голяма – приятен ден кралю!
- Благодаря, на вас също – отвърна кралят и двамата се разделиха.

Същата вечер в килиите на робите покрай Рептал мина прегърбен мъж, наметнат с парцали. Преструвайки се, че търси нещо по пода, той каза на гладиатора:
- Един човек иска да говори с теб. Ако се интересуваш, тази нощ легни да спиш до решетките.
- И защо да съм сигурен, че не ме лъжеш, а там ще ме очаква някой, който ще ме убие?
- Хехе… Не можеш!
Човекът отмина. Вечерта Рептал бе на уреченото място. Малко след като бяха минали пазачите и караха всички да заспиват, наблизо, но от другата страна на решетките, се спря мъж, загърнат в плащ.
- Гладиаторе! – прошепна мъжът с плаща.
- Да? – отвърна Рептал.
- Говориш ли акадски?
- Говоря и много други езици. Всъщност си нямаш и представа колко…
- Добре. Имам предложение за теб от един човек.
- И какво е то?
- Предполагам не искаш да прекараш остатъка от живота си тук?
- Досетлив си!
- Стига глупости, говоря ти за истинско предложение, включващо и свобода.
- Слушам те?
- Господарят ми иска да му служиш.
- Ами има си начин за това – плаща откуп на собственика ми – Керенеиди.
- Да, но мислиш ли, че той ще иска да те продаде, след това което направи днес на арената?
- Добре, значи предложението е от друго естество? – непознатият кимна с глава - Тук за бягство ли говорим? – попита Рептал и получи отново многозначително кимване.
- Какво ти трябва за тази цел? – попита мъжът.
- Виждаш ли тези – Рептал повдигна ръцете си, на които имаше по една голяма гривна, плътно прилепнала към китката – трябва да ми ги махнеш.
- Кое е трудното в това? Не можеш ли да го направиш и сам тук?
- Мога, но въпросът е, че това не са обикновени гривни. Те са магически и не могат да се махнат с обикновен чук и длето.
- А как?
- Трябва ми доста добър магьосник, който да направи заклинание за премахване на вълшебство от предмет.
- Къде мога да намеря такъв?
- Не знам, тук вече е господарят ти. И честно казано, едва ли ще му излезе евтнино.
- Ще се постарая да намеря такъв човек. И къде ще се срещнем, няма да мога да го вкарам тук?
- На Арената! Когато сте готови, обявете ми по някакъв начин. А също така и къде на трибуната се намирате. Останалото оставете на мен.
- Добре, значи се разбрахме. Остана само едно нещо.
- И кое е то?
- Как господарят ми може да бъде сигурен, че ще му служиш?
- За това ще трябва да говоря лично с него.
- Значи ще се наложи да го направите преди евентуалното ти бягство.
- Както кажеш. Мисля, че някой идва насам.
- Да, така е. И бездруго си казахме всичко, което имахме да казваме. Сбогом гладиаторе!
Мъжът се изправи със завидна бързина, но все пак незабележимо и се скри в сенките на помещението. Рептал клюмна глава и се престори на заспал. Когато пазача отмина, той се премести на по-безопасно място в килията и заспа.

Много е добро. В момента аз чета Конан и ми напомни за него . Ще чакам продължението с бягството

Липсва му нещо...нещо много важно за всеки разказ...кажи му атмодфира. Дай малко повече описания, обърни повече внимание на детайлите. В началото... откъде се появиха другите гладиатори, не беше споменал нищо за тях. Изведнъж се появиха, за да скочат групово на нашия пич. Нормалното поведение на гладиатори на арена е първо да се избият помежду си, а последните да се трошат накрая. Така както си го описал прилича на стандартен 1v1 - излизат двама, единия убива другия, пускат още един и така нататък. А останалите се появяват от изневиделица - поработи върху детайлите.
Ако ти е първо произведение, все пак, браво

Ммм брей, Рекс, добре е, какво да кажа Вярно че липсва малко... атмодфира (предполагам това е атмосфера? )
Имаш... хубави идеи и на места си се изразил много добре, но... личи му че малко или много си си намислил някои фразички или са те закефили отнякъде и си решил да ги вмъкнеш По майсторски начин, няма спор, но на места стила просто... варира от добър - перфектен до не... толкова хубав - леко детски.
Липсват описанията на места (тука включвам и техническите грешки като гладиаторите, както посочи Ашаман, които не са чак толкова опасни), от друга страна боя беше описан ммм добре, мене лично ме закефи мнооого много, така че не би трябвало да имаш проблем с описанията, стига да се сетиш да ги напишеш
Диалозите... хайде де, можеш да се справиш и по-добре, имаше и много добре поставени и оформени реплики, като когато краля обяснява защо не е уважил поканата да седне в ложите, но... "Разбира се, ще го направя с най-голямо удоволствие господине!..." ... ъм... това не ми прилича мн мн на реплика на Крал, още по малко обръщението... от друга страна не знам как точно се е развила йерархията в този твой свят (сигурно си си го измислил малко или много?), така че не обръщай много внимание на тази забележка... същото се отнася и за държанието на Краля на вечерята - че той се държи с всички като с равни, да не говоря че е прекалееено учтив, подмазващ се дори "Благодаря, на вас също..." това е наистина странно...
Личи ти че накрая ти е писнало малко да пишеш Диалога се развива пребързо! Някак прекалено интензивен е и... трябвало е да го оставиш за следващата част... тука не си го дооформил просто, иначе има хляб в него
И така... след това "детайлно"... чудо което направих (хаха), мога да кажа, че като идея е на достатъчно високо ниво (засега, това е началото все пак), изпълнението мааалко куца, но пък това е като виното (и като жените, според американски пай 1 ) - става Само по-хубаво с времето И така... в общи линии поздравления!
Мислех да вмъкна и нещо за дължината само че комп ми се прецака и сега шрифта ми е на 24... буквите са ГИГАНТСКИ!
Ммм.. браво, ай с мир!

Разказа е повече от добър, да не говорим за идеята. Но наистина му трябват една, две леки корекции.