Като говорихме за флууд, айде още малко.....

....вгледайте се в очите и,тя е красива, тя е прекрасна,вижте устните,лицето...вие се влюбвате в нея.....
Наистина изглежда добре като се вгледаш, нали....

Ако бяха не тези актьори а други щеше да е много тъпо!

Така си мислиш, защото си приел тези актьори за героите от Властелина на Пръстените! Ако не ги беше виждал преди в ролите им и наистина филма беше с "Звездите" щеше да говориш друго!

Dark One, наистина престани! Дадох линк към Ендориона отдавна. Който иска ще влезне и сам ще си ги види!

Флууд-а е добро нещо!!!

Айде верно стига. Най-добре да си продължа разказа.

Еми да! А ти къде се загуби? Аз просто задържах темата в началните позиции!

Добре се справи!

Може би....направо се зачервих ( )

Лордеее, къде се затри бе човек!!! Умря ли!!?

Брей, малко я позанемарих темата (абе не е никак малко... ) ама ето ме пак.
---------------------------------
Светлини проблясваха на дансинга, тела се кършеха в нещо средно между танц и пиянско олюляване, а музиката кънтеше в ушите с досадния си, натрапвящ се ритъм и стандартно тъпия текст. Двама души си пробиваха път през дрогираните рокясали младежи. Това бяха не кой да е, ами Фродо и Гандалф (да де, това се очакваше).
Те вървяха напред и се оглеждаха наляво-надясно в търсене на Ам-Гъл, бившото гадже на Фродо. Той все още пазеше гадни спомени от последната им среща; по време на една оргия Ам-гъл му захапа пръста (неволно беше, друго нещо искаше да налапа) и оттогава на Фродо очевидно му липсваха някои части на ръката.

След краткото лутане (по време на което Фродо беше наповръщан от едно наркоманче), двамата откриха Ам-Гъл. Беше се излегнал в един фотьойл с кръстосани очи и замислено гледаше тавана.
Двамата се приближиха до него и когато ги видя, той викна:
- Ам-ам!
Фродо инстинктивно си дръпна ръката, да не би този път да загуби и някой палец. А-Гъл се изправи и каза:
- О, Ганди. Много време мина...

Следва...

Лорде казах ти аз!
Дано вече не се е загубил интереса.
П.П- Тази част е доста кратка, но пак много добра. Запазил си добрия стил.

Помни, че благодарение на теб отново започнах да пиша.

Помня, аз. Помня...
Дай, да те питам: кога възнамеряваш да пуснеш следващата част?

Добро е,само дето е малко кратко!Аре чакаме продължение и давай в същия як стил!

Ам гъл изглеждаше някак угрижен, разтревожен от нещо. Фродо не долови веднага какво е, но натрапчивото усещане за скрита тъга все още оставаше изписано на съществото.
- Ам-Гъл... - започна Фродо, който май успя да разбере какво не е наред. Приближи се до него и му прошепна: - ...Ти да не си импотентен?
Ам-Гъл трепна от изненада, но след секунда кимна и очите му се насълзиха.
- Работата е ясна. - въздъхна Гандалф. - Спокойно, момче, ей сега ще ти оправим проблема. Знам един чудесен лекар, той ще се погрижи за теб.

Ам-Гъл се усмихна и заподскача след тях.

Както винаги добро, но уви твърде кратко.
Нарочно ли го направи толкова кратко? Да няма някаква изненада в следващата част?

Хич не е зле,ама аре не пиши части от по 2 реда!

Лорде, имам чуството, че пак си играеш с нас! Ето чакаме....ехоооо....има ли някой там!
Не си мисли, че просто, защото не постваме няма интерес (макар, че ако продължаваш така, може и да се загуби)!

Колкото и да е странно, тримата обиколиха всички лекари в града, но никъде не успяха да намерят някой, който да се осмели да се изправи пред проблема на Ам-Гъл. Основната пречка беше, че щом си свалеше гащите за преглед, малкият олигофрен налиташе на хората, за да... хъм, за да си упражни животинския порив върху тях. Накрая се прибраха на тавана на Фродо и се замислиха...
- Абе, малък перверзник такъв. - каза Гандалф с мъдро изражение. - Защо ти трябваше да яздиш медицинската сестра бе?
Ам-гъл погледна с виновно изражение и си замълча.
- Знаете ли...- каза Фродо. - Може би от тревата ще му стане. Сигурно това е лекарството!
Ганди и Ам-гъл го зяпнаха учудено.
- Ами това е! - викна гордо Ам-гъл и погледна между краката си. - Да се напушим, безценно, да се напушим и ти ще се съживиш! О, да, безценно!

Петнайсет минути по-късно от тавана вече се носеха странни звуци, а Фродо и Ам-гъл се наливаха обилно с водка. По някое време на Гандалф му прилоша и той каза на двамата:
- Ауе аз отивам да драйфам уе...
И се заклатушка по стълбите към кенефа. Влезе в малката стаичка, наведе се над тоалетната и започна да си повръща червата. Когато усети, че вече се чувства не толкова зле, реши да пусне и една вода - ей така, нали кенефа все пак си е за това.

Но когато започна да пикае, си нямаше и представа че ще чуе странен тенекиен глас:
- Абе гледай къде се облекчаваш бе!
Той сведе поглед надолу и видя лако извънземно, със злени антенки и три очи, да го гледа от тоалетната чиния.
- О... бъф. - каза Гандалф в неуспешен опит да си раздвижи езика и да каже нещо горе-долу смислено.
- Ама айде стига бе!
- Ъ?
- Стига си ме препикавал бе!
- А... ясно.
Магьосникът закопча ципа на панталоните си и пак зяпна извънземното.
- Ама ти какво животно си?
- Аз съм представител на марсианския спасителен отряд, дошъл тук да дири нашия изгубен предводител. Мисията е от първостепенна важност и затоваааааа.......

Извънземният потъна нейде в канализацията когато Гандалф пусна водата.