Сори Рекс не бях прочел темата...А иначе - харесаха ми творенията ти!добре са!Продължавай!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Сори Рекс" , ето че ми даваш повод пак да изкарам темичката ти напред
Наистина "горката ти темичка" ! Така като погледна, с тоя и още два-три твои коментара направо си я съсипал.
Явно в метафорите си още дилетант, след като не можеш да различиш комкентар от произведение и не можеш да разпознаеш елемнетарни метафори в чуждите писания.
Ще направя коментар на творенията ти. Защо да не направя, след като раздаваш 'толкова щедро' коментари върху чуждите текстове. От трите неща които си 'постнал' най-свежо е математическото ти обяснение на живота .
Стихотворенийцето ти не е нищо особено както и метафорите му са дъвкани и предъвквани не веднъж в така наречената любовна лирика
Най-стойностната реплика в него е:
"Най-лесно е да пречупиш свеща,
но много по-голямо зло
е да изгасиш пламъка и."
Разказа ти е абсолютно клише, но една посредствена публика можеш да спечелиш с такива разкази без проблем. Посредственоста винаги е имала по-голям брой почитатели от нековенционалното поведение.
Ако обаче имаш желание да пишеш стойностни неща ще е добре :
-първо да почетеш повече книжки и то по-разнообразни по възможност. Не че е задължително но когато ти липсват качества за лични прозрения, поне можеш да осмислиш прозренията на другите. Поне ще си "свериш часовника" !
-да разбереш най-важното, че в историята на литературата и изкуството има най-различни стилове.
Елементарно! Хората са различни и затова има и много стилове.
Съществуването на всичките тези стилове едноврамено е плод на толерантноста към различиата !!!
http://www.bukvite.com/e-zine/literatura.php
http://liternet.bg/publish1/vmacura/otstyp.htm
http://www.uni-sofia.bg/faculties/philo ... a-re11.htm
-после да помислиш по въпроса "какво е толерантноста" и има ли тя почва у вас?
-когато искаш коментар от други хора е добре да имаш некво уважение или респект към пишещите !
-Елементарни любителски познания по психологиа са достатъчни за да ти бъде направен следния анализ:
Липса на респект,дискриминацията, нетърпимоста към различията, типични за хора с комплекси и хора-диктатори Диктатурата и творчеството на едно място не виреят !
А дали ще просъществуват диктаторите? зависи от броя на феновете .
Ако има много фенове, значи има много любители на диктатурите.
Аз предпочитам демократичните общества и свободата дори и в най-страшната и форма.
А пред диктарурата определено предпочитам анархията
-върху неща които не разбираш по добре не прави коментари.Факта че не разбираш нещо не ти дава правото да го наричаш "глупост" .По полезно ще бъде да обърнеш внимание на собтвените си пропуски и недостатъци и да се примириш,че не ти достигат на етапа ниво и зрялост за да разбереш.
А тая част от коментара ти е повече от странна.За кой човек стаа въпрос ????
""Човека и това не казва, а казва, че си обича работата и се привързва към своите роботи, но това НЕ е любов. И именно за това ненавижда плагиатите.""
Текста който прикачих на латиница ако още не си разбрал е мое произведение за любовта със заглавие"She's in control" писано преди няколко месеца . И хич не си спомням да съм искал твоя коментар !
Лошо няма, че си го написал.Това е демокрацията. Дава ти възможност да се изкажеш, но не ти дава застраховка за качеството на това което ще изкажеш .
А си прав за това,че ако не са така наречените от тебе "бунаци" и "кретени" ,темичката ти щеше да остане в трета глуха. Като всяка диктатура!

Благодаря!
Ще гледам да полсушам съветите ти и да се подготвя много добре следващия път, когато реша да тормозя мозъците ви с моите глупости, защото те явно са закърмени с голяма доза естетия и не търпят подобни подигравки спрямо изкуството! Имам само малко (за)бележки относно написаното от теб:
1. Първото ми "нещо", не е стихотворение! Не претендирам да е такова и моля, не го мислете за такова!
2. Признавам, сега като се вгледах в творението ти, открих много дълбок смисъл и идеята ти така блесна в моето съзнание, че направо ослепях и въобще не знам как продължавам да виждам монитора. Може би като източник на тази светлина продължавам да виждам само него! Е, поне да беше на кирилица, та да можех да го прочета лесно, ма карай, измъчих се! И не съжалявам, защото прочетох творбата на най-големия автор, който някога съм чел (е, то е защото аз не съм чел книги! А, само веднъж прочетох "Пепеляшка", ама само до средата). Ех, ако можех да проумея и каква е връзката с темата ми, но сигурно не успявам, понеже съм силно ограничен човек и просто не мога да прозрея Истината... Още по-жалко... за мен...
3. Извинявам се на всички "бунаци" и "кретени", ако съм ги засегнал, и ги приветствам в темата! Защото явно само такива посещават тази тъпа тема и единствено на тях дължа това, че темата не е на последната позиция в Творческия форум. За вас специално - поклон за единствената ми публика!
4. Диктатурата при мен се изразява в простото спазване на някои правила на обноски и по-точно следване на логическата нишка на темата. Е, явно това е прекалено за твоето демократично мислене и нагласа и затова аз официално заявавам, че отсега нататък ще се водя само по демократичните идеи на управлението и поради това ще се въздържам от коментари относно чуждите творения, освен ако на края им не пише нещо от сорта на "Плюйте!".
Останалата част от поста ти няма, а и няма да коментирам, защото е над моето интелектуално ниво и просто ще изглеждам още по-смешен, ако се захвана с нещо такова.
Публично се извинявам на всички за тази грешка, това недоразумение - тази тема!
п.п. actimel, ще те помоля да продължиш на ЛС, ако имаш да добавиш нещо по темата (по-точно "за" темата) та да не "издигаме" пак темата, защото действително тя само тормози естета и няма място тук. Разбрахме се, нали? Радвам се!

Хъм в темата се е събрал адски много булшит . Нека го карам по ред на номерата .
Актимел произведението ти в моите очи издиша жестоко . Причини . Научи кирилицата . Малко хора са готови да се жертват само за да прочетат нещо си .
Дествието където го има е плачевно бавно ( лично мнение ).
Много метафори - да някой на място други далеч от целта си .
Вместо да се опиташ да ни шашнеш с нещо интригуващо се опитваш да ни шашнеш като използваш думи непознати за голяма част от по-младите във форума ( не говоря за датата на регистрация ).
Меко казано не ми хареса .

Рекс . С две думи срам . Първо доказал си ( пред мен поне ) че имаш мозъчни ганглии повече от колкото 90% от хора от форума могат само да мечтаят да имат някой ден . Мненията ти винаги са изчерпателни и винаги обосновани ( в 90% от случаите ). Сладост за окото е да чета твое мнение стига да е по-интересна за мен тема . Рядко ще се случи да говориш на изуст което ти носи допълнителни точки . Уви понякога прекалено свестен ( това сам си го доказа във своето РПГ ) трябва да бъдеш по-твърд понякога ( в тази тема примерно ) . Разбери хората не разбират от добро само от зло . Можеби един от малкото който за никакво време получи обществено удобрение и един от малкото който има много постове и малко спам . Поне за мен пост от една страница лърд не е спам . Малко импулсивен но през повечето време точен . Не създаваш теми без ясна представа какво трябва да постигнеш с тях . Защитаваш творческия форум ( голям плюс от мен за това ). Но както всеки човек и ти си имаш слабости . Понякога си прекалено ...... мек . Готов си да направиш компромис въпреки своето убеждение ( рядко но факт ). Та за какво иде реч - поникакъв начин не можеш да приемаш и една дума от това което каза въпросния пич .



Актимел прочетох "смисления" ти пост много внимателен за да проумея всеки един скрит смисъл в него и ще ти кажа следното . Пределно ясно е че не си прост но също така е пределно ясно че се опитваш и да се докажеш ( а Рекс е идеалния човек - уважаван и почитан ). Сега то лошо няма но в случая да идваш в неговата собствена тема да му обясняваш подобни простотии е вече нагло . И понеже Рекс е пич той няма да тръгне да се захваща за всяка твоя дума и да я обръща срещу теб но виж примерно аз ....

Рекс:
-""п.п. actimel, ще те помоля да продължиш на ЛС, ако имаш да добавиш нещо по темата (по-точно "за" темата) та да не "издигаме" пак темата, защото действително тя само тормози естета и няма място тук. Разбрахме се, нали? Very Happy Радвам се! Very Happy""

actimel:
-да разбира се Рекс. на ЛС но от следваштия път
Като погледна последния ти отговор с преобладаващите филмови широки усмивки и една благост се разлива в душата ми . И аз много ги обичам
Наще мозъци (явно става въпрос и за още някой, щом е в множествено число : ) дето били закърмени с "естетия и не търпят подобни подигравки спрямо изкуството! " явно съпоставяш с некви други мозъци дето са закърмени със скрития балкански мачо-хомо сексуализъм и подкрепата от металския кръжок "прееби другарче"
Наще, ваще..... забравих да ти кажа, че се дистанцирам от секви групировки.
С този отговор пропит с остроумия и ирония ще ослепиш със сигурност почитателите си най-вече "злото" дето се чувства във форума като у дома си
В творението ми дълбок смисъл не е влаган. Да не кажа никъв конкретен. Незнам къде си го открил.
На кирилица не е, щото ми беше много по-лесно да го копирам директно.
Чак пък да го преписвам.... айде сега глезотии. Да не говориме, че тва с кирилицата намирисва яко на национализъм. Нито една форма на проява на национализъм не ме кефи . Аре бе тва да не е скинарски форум
Nикога не съм симпатизирал на критиците и критиката, щото вместо в обективност често се превръщат в плювалник.
Сам настояваше за критика и за тва я получи.
Мойто мнение е, че секи е свободен да пише квото му харесва. В тоя творчески форум критиците са повече от творците. Що не му смените името на критически форум
Що се отнася до естетиката, моята естетика е много по-близка до вица за
"жабата и щуреца" отколкото до естетиката клише която гипсира сумати хора и е много по-голям кич от секъв кич.
Много си мек Рекс ! Следващия път давай с най -твърдата част на лопатата направо по главата

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Евил
-""Хъм в темата се е събрал адски много булшит . Нека го карам по ред на номерата .""

evil:
- "Дествието където го има е плачевно бавно ( лично мнение ).""
actimel:
-Ми то нема действие.
evil:
- "Много метафори - да някой на мято други далеч от целта си ."
actimel:
-Чак и целта си разбрал! Ми то нема цел.
evil:
- "Вместо да се опиташ да ни шашнеш с нещо интригуващо се опитваш да ни шашнеш като използваш думи непознати за голяма част от по-младите във форума""
actimel:
-Дай му на народа хляб и зрелище
Ами аз като не разбирам някои думи, които използваш трябва ли да си мисля че се опитваш да ме шашнеш.
evil:
-"Меко казано не ми хареса "
actimel:
- Нормално. Щях да се притесня ако се харесваше на секи
evil
-"Рекс е идеалния човек - уважаван и почитан""
actimel:
-Не признавам никви авторитети, иерархии и преоритети. Решавам сам кой да уважавам.
А за идеални хора да не говориме...
evil:
-"Сега то лошо няма но в случая да идваш в неговата собствена тема да му обясняваш подобни простотии е вече нагло"
actimel:
- И аз така викам. Лесно е да се дървиш в чата. Да излезем навън и да се разберем като мъже
Може и патлаците да си премерим.
само от думата "простотии" коиато си ползвал ще се дистанцирам ако позволиш.
evil:
-"И понеже Рекс е пич той няма да тръгне да се захваща за всяка твоя дума и да я обръща срещу теб но виж примерно аз ...."
actimel:
-Евала Evil щом те кефи. Аз лично си падам по други забавления.
Не че не мога да се хвана за някоя твоя дума. Що си пишеш nick-a на латиница?
evil:
-"Пределно ясно е че не си прост но също така е пределно ясно че се опитваш и да се докажеш"
actimel:
- ниама за кога и за кво да се доказвам и издокарвам. "Аз съм само един минувач"

^^

Актимел прав си форума ми е точно по мярка . Сега вярвам забелязваш казвам че на мен ми е по-мярка а не че аз съм му по мярка . В тези думи се крие много смисъл . Иначе казано аз твърдя че форума се върти около мен . Дали Рекс ме “заслепява” с неговите постове си е лично мое схващане . От друга страна теб определено те е засегнал . От всяка твоя дума прозира ( направо си струи ) зависта . Дам завиждаш . Твоят контра отговор ще е “ Няма за какво “ е явно има какво щом си толкова старателен и прецизен в отговорите си . Както съм казвал и преди “ Неприятно е да си от губещите “е при теб това важи с пълна сила .
Но стига с часта относно Рекс-а нека погледнем втората част където е засегнато мое величество ( мале колко самочуствие има в мен ( чак наглост )).
Нека перафразирам с две думи какво изказват твоите отговори и да добавя моите такива .

"Евил " - обичам да правя безмислени изпълнения - Тук съм напълно съгласен с вътрешния ти глас .
-""Хъм в темата се е събрал адски много булшит . Нека го карам по ред на номерата .""

evil:
- "Много метафори - да някой на мято други далеч от целта си ."
actimel:
"-Чак и целта си разбрал! Ми то нема цел." - опитах мамо наистина опитах но просто не оспях прости ми - Във всичко има цел и в най-безпричиното помахване с ръка и въздъхване . Друг е въпроса дали си достатачно надарен да я откриеш .

- "Вместо да се опиташ да ни шашнеш с нещо интригуващо се опитваш да ни шашнеш като използваш думи непознати за голяма част от по-младите във форума""
actimel:
"-Дай му на народа хляб и зрелище" - ( римските цезари са казали много мъдри неща но това не е едно от тях ) - Сега какво на колизеума ли ще ни откараш . Сетих се ти се иживяваш като император и ще ни хвърлиш на лъвовете ако не те слушкаме !
"Ами аз като не разбирам някои думи, които използваш трябва ли да си мисля че се опитваш да ме шашнеш." - много искам да кажа нещо но желанието понякога просто не е достатачно - Да това усмисля моето съществуване .

evil:
-"Меко казано не ми хареса "
actimel:
"- Нормално. Щях да се притесня ако се харесваше на секи " - муааа защо никой не го хареса ? Нищо аз пък не съм и сикал да го харесат - муаааа напротив много искам . - Уви май са малко тези които са харесали "творението" . Определено съвремениците ти никога няма да те смятат за равен . Но посмъртно може и бъдеш признат за следващия Шекспир ( съмнявам се но всеки има право да мечтае ).

evil
-"Рекс е идеалния човек - уважаван и почитан""
actimel:
-Не признавам никви авторитети, иерархии и преоритети. Решавам сам кой да уважавам.
"А за идеални хора да не говориме... " - първо лоша интерпретация на моите думи . Второ цитираи точно и трето тази част на поста не бе насочен към теб . Чесно казано слабо ме интересува кой ще почиташ и уважаваш .

evil:
-"Сега то лошо няма но в случая да идваш в неговата собствена тема да му обясняваш подобни простотии е вече нагло"
actimel:
- И аз така викам. Лесно е да се дървиш в чата. Да излезем навън и да се разберем като мъже
Може и патлаците да си премерим. - малии малък съм но пред нета съм отворен . - Какт да ти кажа колко е смешно да заплашваш някой докато си удобно седнал в уютния си дом и запаш с празен поглед в монитора . От друга страна все някак трябва да избиеш малко комплекси ( лошо няма ( любимата ми реплика " Неприятно е да си от губещите"))


-"И понеже Рекс е пич той няма да тръгне да се захваща за всяка твоя дума и да я обръща срещу теб но виж примерно аз ...."
actimel:
"-Евала Evil щом те кефи. Аз лично си падам по други забавления.
Не че не мога да се хвана за някоя твоя дума. Що си пишеш nick-a на латиница? " - сега какво ли да кажа ? Аре ше спомена никът му . - Ами погледни датата на регистрация синко . Когато аз се регистрирах нито иамше кирилица във форума нито аз имах такава на компа . Поне като ще се опитваш да си остроумен постараисе да бъдеш такъв и проверяваи за какво става дума .

evil:
-"Пределно ясно е че не си прост но също така е пределно ясно че се опитваш и да се докажеш"
actimel:
- ниама за кога и за кво да се доказвам и издокарвам. "Аз съм само един минувач" - нещо мъдро да кажа та да завърша гениалния си пост ( мамо мамо виж ме ! ) . - Дам прочетох ти подписа много отдавна . Но ако се придържаш към него принципно би трябвало да нямаш и един пост във форума . От друга страна както вече казах във всяка твоя дума лъха на доказване и както вече споменах решил си че най-подходящо е да се доказваш на Рекс . Е да ти кажа че това начинание е умрала работа и най-добре ще е да го зарежеш !



П.П. Сори че причинявам това на темата ти но просто ми е интересно да видя как размишлява въпросната друшка тук . Мисля че се иживява като Девиант и атеист но още не съм сигурен !

quote="EviL"]Актимел прав си форума ми е точно по мярка . Сега вярвам забелязваш казвам че на мен ми е по-мярка а не че аз съм му по мярка . В тези думи се крие много смисъл . Иначе казано аз твърдя че форума се върти около мен . Дали Рекс ме “заслепява” с неговите постове си е лично мое схващане . От друга страна теб определено те е засегнал . От всяка твоя дума прозира ( направо си струи ) зависта . Дам завиждаш . Твоят контра отговор ще е “ Няма за какво “ е явно има какво щом си толкова старателен и прецизен в отговорите си . Както съм казвал и преди “ Неприятно е да си от губещите “е при теб това важи с пълна сила .


Абе baby колко трябва да си се засегнал ти от моя"пост" щом така двойно по- подредено и прецизно си ми отговорил. ; )
Ми аз съм си прецизен пич по принцип. Но с анализи на твойте "тежки думи" определено не ми е интересно да се занимавам. Да не си се натровил нещо преди да го пуснеш тоя отговор?
Земи си извади копиа на"постовете", отиди на психолог и той щи каже кой е комплексар.
Нема кво да го дъвчеме тука тоя въпрос. Ще почнеш да се повтаряш.
"друшка" се пише със "ж", "оспях" се пише с " у", "усмисля" се пише с "о"

""Определено съвремениците ти никога няма да те смятат за равен . Но посмъртно може и бъдеш признат за следващия Шекспир ( съмнявам се но всеки има право да мечтае ).""
сравнението ти е неподходиащо,защото за Шекспир има напоследък много сериозни съмнения, че произведенията му са писани от група хора, които са се подписвали с един псевдоним.
" съмнявам се но всеки има право да мечтае )."
всеки има право да се съмнява

"Що си пишеш nick-a на латиница? " - "сега какво ли да кажа ? Аре ше спомена никът му . - Ами погледни датата на регистрация синко . Когато аз се регистрирах нито иамше кирилица във форума нито аз имах такава на компа . Поне като ще се опитваш да си остроумен постараисе да бъдеш такъв и проверяваи за какво става дума ."
Ооо ти си стара пушка

П.п.Сори че причинявам това на темата ти но просто не ми е интересно да видя как размишлява въпросната дружка тук . Мисля че много се вживява в nick-а си ама кво да го праиш !

^^

Рекс - казах ти го на теб - разказа ми беше интересен, но почва отникъде и свършва пак там някъде... а и аз не разбирам любовта така - от разстояние - + това момичето е кучка според мен, след като е допуснала да се случи подобно нещо накрая .... хем има на чие рамо да циври, хем после ще се хвали пред приятелките си, че за нея се бият , хем ще си вдига своето его. Такова момиче не заслужава чиста любов, ами да си седи при малоумното си гадже, докато той я хвърли и си намери някоя по-интересна.

Задачата - о Гош - защо ми го прични - не мога да понасям математическите обеснения. Не я прочетох до край - просто не издържах.

А първото нещо оределено не е мой тип произведение - или... може би защото разминаванията ни за чувства и любов се разминават , не можа да ме досегне и да ме накара да го почувствам.

Иначе - спокойно - всеки има право да си говори каквото си иска, да си пише каквото си иска и да си разправя каквото си иска - но човек е социално същество и е също много важно как го възприемат околните , а не само как той се възприема ... и знаеш ли какво - ако ще и 2000 книги да изчетеш никъде няма да намериш книга, към чиято задна корица е приклепен някакъв самодейнотворчески бисер от друг автор - това не е нормално просто и не мога да разбера кой изповедник и привърженик на демокрацията би навлезнал толкова брутално в личното пространство на някой друг. но пак казвам - важно е как те възприемат като социален продукт..... а каквото си причиниш сам, никой друг не може да ти го причини по този начин.... така че .. go ahead and keep it goin' .... без да се притесняваш.

lубовта е вси4ко в живота на 4овека

Уау, Скалата каза "lубовта е вси4ко в живота на 4овека" и публиката в залата започна бурно да го аплодира.
Поредния БУЛШИТ (както каза Евил) в тая тема.

a бе пи4 кув ти е проблема бе

Добро е

Слънчо, аз пък сега ще ти кажа защо и е така. Не е защото не мога да измисля начало и край, а защото просто това не е нито началото, нито края на историята. Това е една малка част, просто една случка, просто нещо, което е част от ежедневието на главния герой и което не е толкова важно и единствено, като началото или края. Историята не започва тук и не свършва тук. Тя просто "минава" през това. Поради това и няма начало и няма край. Затова "почва от никъде и свършва пак там някъде" - историята е започнала отдавна и кой знае как ще свърше.
Всъщност, ТИ ще ме разбереш още по-точно какво имам предвид.


Какво имаш предвид под "любов от разстояние"? Да обичаш без да бъде любимия до теб, също влюбен в теб? Хм, ако е така, не мисля, че "това е любовта", а че това е един вид "любов". Разстоянието не е част от любовта, но двете неща са заедно, ако ме разбираш какво имам предвид. С други думи - радвай се, че не ти се е наложило да "разбираш" любовта така - от разстояние.


Лично според мен отново не си прав.
Първо: Кажи ми как би могла да го предотврати, ако приятеля и е прекалено импулсивен. Както и да е, вярно е, че това не е извинение, защото все пак е разказ и бих могъл да го направя, както искам. Но всъщност нима не си личи, че Тя не го иска, след като го възспира?
Второ: Не мисля, че Тя използва героя само за да "си поплаче на рамото му". Едва ли той е най-подходящия за това човек. Или може би е така. Хубаво е човек да има на чие рамо да си поплаче. Може би тук си прав.
Трето: Героинята никога не би го направила - да се хвали, "че се бият за нея". Казвам го, защото това не е черта от характера на героинята, която съм създал. Не и Тя.
Четвърто: Да "вдига своето его" - абсурд! След такива събития освен момичето да се обърка напълно, друго не вярвам да стане. Тя едва ли би "вдигнала егото си", по-скоро би се самообвинила за това и по този начин би намалила самочувстието си. Би си казала, че не трябва да е на този свят, защото причинява толкова проблеми и болка.
Пето: Както вече ти казах, Тя не е такова момиче, за което ти я взе. Тази която аз съм описал, заслужава любов, чиста любов, при това в големи количества, много любов.
Ако бе такава, каквато ти си я възприел, тогава съм съгласен с теб. Но бих добавил, че би получила любов, докато не бъде разскрита каква е. За съжаление, така става в живота. Но отново казвам, че грешно си я възприел.
Шесто: Гаджето и не е малоумно. Или поне не изглежда такова от малкото, което е казано за него. Всъщност според мен единственото, което е показано за него е, че обича Нея достатъчно много за да направи нещо подобно. Всъщност това бе и всичко, което исках да покажа за Него.

Като цяло ти си Я възприел не както аз съм искал да я представя. В това няма нищо лошо, защото всеки е свободен да разбира нещата както иска и както може, според собствените си разбирания и гледна точка.
Всъщност ти си знаеш. Тя не е "кучка", въпреки че може би ти Я мислиш за такава.


Както и сам казах преди да го напиша, едва ли ще са много тези, които ще го разберат. Не се чувствай глупав или нещо подобно - просто всеки човек според мен си има таланти и това, че математиката не е твоят не показва нищо лошо за теб. Ти си знаеш, че имаш много други таланти. Е, аз си имам само математиката... И затова я използвам.


Отново казвам, че всеки човек е свободен да има собствени разбирания за всичко в заобикалящия го свят и живот. Не знам, и на мен не ми въздейства толкова много. С него само исках да кажа, че понякога е много трудно и жвстоко за човека, "когато пламъка му угасне".


Това няма да го коментирам.
Все пак, благодаря за подкрепата ти. И в това, и във всичко друго! Благодаря!

Писмо

От Желязко
До Николай, мой много добър приятел

Здравей, приятелю мой!
Имам да ти казвам нещо. Нещо много важно! Нещо много хубаво, но и нещо, което много ме натъжава. Но просто не знам как да започна. А и защото знам, че ще ми се ядосаш и пак ще ме упрекваш, защото с теб сме говорили много пъти за това. И въпреки хилядите ти съвети, аз отново не се вслушах в тях. Знам, че ще ти изглежда странно, знам, че няма да ти хареса, но просто това е, което чувствам и мисля.
Знам, че вече започваш да негодуваш защо не започвам да ти разказвам и затова просто ще го направя. Ето за какво става дума...



Та, значи, видяхме се с Нея! В неделя И се обадих да се разберем най-после (след почти седмица опити да Я накарам да се видим) кога. Та в понеделник в 12 пред тях. Отивам аз. Видяхме се точно пред тях с една друга наша приятелка и понеже исках да и взема ГСМ-а, извадих моя... Та така не можах да го скрия от Нея, която се появи на същото място... Та както и да е, взех И най-накрая телефона...
После Тя ме остави за малко сам, защото имаше малко работа, а после пак се видяхме. Обиколихме няколко магазина за велосипеди и принадлежности. понеже Тя е много запалена колоездачка. Най-накрая отидохме в градската градина, където седнахме на една малко по-странична пейка и си говорихме около 3 часа. За най-различни неща. Тя ми разказваше това онова, аз на Нея друго. И така си поприказвахме доста време. Беше просто супер момент. Поне на фона на това, което имам в момента. После ходихме в магазин за канцеларски стоки да си накупи малко принадлежности за студентстването (папка, листи, перфоратор и т.н.), като си приказвахме през цялото време и аз И помагах да си избере нещата. После отидохме на сладкарница и хапнахме по една тортичка. Накрая повървяхме още малко по главната и се разделихме накрая, защото вече и двамата имахме друга работа за вършене (не че не ми се щеше да продължим така и до другия ден де).
Общо 5 часа бяхме заедно. Приятни, много приятни, не, прекрасни пет часа!
Въпросът е там, че окончателно разбрах, че няма да Я имам, никога... Не знам, предполагам на Нея не И се искаше да се срещаме, защото когато така съм искал да се видим (да И се обаждам), винаги съм искал да говорим за, така нареченото, "нас", а тази тема не И е приятна, защото не може да ми каже нищо по нея, което да ме зарадва, напротив, ще ме натъжи само. А Тя мрази да прави това, да натъжава хората. Та през цялото време не обелих нито дума за моите чувства, макар да ми се искаше неимоверно много, а дори и да имах на няколко пъти повод да го направя. Но вместо това просто си стоях и Я слушах, мислех си... и само толкова. Не знам, вече наистина многократно и еднозначно ми е показвала, че няма нищо между нас. Тогава отново нищо не каза, дори този и този път не го показа по някакъв начин, аз просто го усетих. Как сме си САМО приятели... И реших, че няма смисъл, нищо няма да спечеля, ако говоря отново за мен. А и щях да Я натъжа и огорча за пореден път - нещо недопустимо за мен.
Та прекарахме си 5 прекрасни за мен часа, за Нея надявам се поне приятни.
Другото нещо, което разбрах, е че Тя е най-прекрасното момиче на света. ДА, знам, че ще кажеш, че не е така, че няма такова нещо, че просто не е възможно. Но е така, така е. Тя е толкова красива. Но не, не това Я прави толкова прекрасна. Тя е и всичко най-хубаво. Толкова е добричка, мила, нежна, едновременно с това и забавна, приятна, чаровна... Тя е всичко! Огънят и водата, денят и ноща, началото и края, алфа и омега... ВСИЧКО!
НО! Но аз не Я имам и не мога. Просто разбрах, че АЗ не Я заслужавам. Не и това, което съм в момента. Предполагам и това, което изобщо ще мога да стана някога. И ето защо смятам, че светът е едно справедливо място - не Я заслужавам и не Я получих. Не знам дали въобще има някой, който да Я заслужава. Лично си мисля, че може би няма, но АДСКИ много ми се иска да не съм прав, защото Тя заслужава да има някой до себе си...
Не знам дали осъзнаваш какво означават тези две неща взети заедно за мен. Означават, че просто светът ми отиде по дяволите. Вече просто не знам за какво да живея. Познах съвършенството, това прекрасно малко нещо, наречено Веселина... Влюбих се в него... И сега знам, че никога няма да го имам...
Светът изгуби смисъл... В момента се движа на автоматичен режим - правя това, което ми предлага животът, без дори да се замисля за какво го правя. Мислите ми са единствено изпълнени с Нея и нищо друго. Една едничка друга мисъл имам - "никога няма да Я имам".
Не знам дали някога някак ще се отърва от това състояние. Мисля си, че няма, надявам се, че да, моля се да не го правя, предполагам, че ще Я забравя... Знам само, че никога, НИКОГА няма да Я забравя, винаги ще Я помня и обичам. Може би, защото Тя е първата ми любов, но може би и защото просто Тя е най-прекрасното нещо на света, което съм срещал и виждал някога.
Тя е... ВСИЧКО!
... и нищо... за мен. Просто приятел...


Е, казах го. Надявам се, че след всичко това ти ще ме разбереш и също така се надявам, че ще ме подкрепиш. В смисъл че ще застанеш до мен и ще ми помагаш, че няма да ме изоставиш с насмешка, която предполагам пораждам в теб.
Е, благодаря ти за това, че поне ме изслуша. За мен бе важно да го споделя с някого и се радвам, че имам такъв добър приятел като теб, с когото мога да споделя подобни неща. Надявам се и че ще продължим да сме приятели...

Твой искрен и любящ приятел, Желязко.

30.08.2004г.

Радвам се... че създаваш такива хубави разкази, Рекс... Може би няма да бъдат разбрани от всички, може би ще се появи нов Актимел, или същия ще се появи отново... (чак сега прочитам таз ситуация) Но съм убеден, че ти ще се зарадваш точно на тези, за които малко или много е предназначено, а другите ще подминеш със снизходителна усмивка... както и трябва!!
Искам да ти Благодаря... че си тук, да създаваш такива разказчета, надявам се да има и други, които да вникнат достатъчно в тях, да ги накара да се замислят... за това ти Благодаря...

Не знам...много ми харесаха и трите ,първото не знам дали трябва да е стихотворение,но ми харесаха мислите ти ,второто,макар да може да не съм го разбрал както трябва (никога не съм се славил като математик(а толкова искам!)),но предполагам осъзнавам основната идея,а именно,че всеки човек си има цели и покрай тези цели стават множество обстоятелства,които съответно му помагат или пречат да ги осъществят,понякога се получава така,че целта да изглежда безмислена имайки предвид обстоятелствата,но затова пък няма такива работи като безмислени цели(нерешени ),защото все някога става нещо(може и да е най-дребното,което не осъзнаваш),което ти помага да постигнеш целта си,по 1 или друг начин,а може и да не ти помага и определената ти цел да остане нерешена,което от друга страна не ти пречи на твоята главна цел в живота,и аз не знам как да го обясня ,но това е начинът по,който аз го разбирам и ще изслушам с радост опозицията ви .А за 3-тото,какво да ти кажа ,то беше любимото ми,остави ме без дъх и както всички хубави неща,които чета ме остави да искам още,неосъзнаващ неговият край ,но определено ми хареса ,4-тото ми се стори нещо като епилог,с който предполагам приключващ темата.При всички случаи съм очарован от разказите ти и възнамерявам да продължавам да ги чета със същото удоволствие,с което съм го правил преди .
P.S. Не знам за какво става въпрос спорът с actimel,но той е прав,че тука има повече критици от колкото писатели(такива като мен),не знам какво мога да кажа по този въпрос,лично аз(не знам за другите)имам желание за писане,мисля и,че имам възможностите(моля не коментирайте това ),но за да пиша нещо,което не е жалка имитация на добро произведение ми трябва вдъхновение,което още не съм открил(пример с тази тема за любовта ),от друга страна намирам вдъхновение в това да чета нещо интересно,като именно за това пускам моито "прекрасни" критики ,та както и да е,това нямаше нищо общо с темата(за което предварително се извинявам на автора),но ми хареса тази част от разсъжденията на actimel.

Сънят


Част 1

Слънцето почти беше заело зенита си и изпращаше лъчите си към земята. Под него градът беше доста оживен – навсякъде щъкаха хора, някои по работа, други просто се разхождаха в този топъл и слънчев пролетен ден. Пазарът пък беше още по-жив, с хора купуващи и продаващи всякакви стоки. Сред тълпата вървяха пет момчета, добри приятели. Прибираха се от училище. Вървяха и си приказваха, смееха се. Чувстваха се прекрасно – петък беше, училището вече бе свършило, оставаха приятните два дни уикенд. Приповдигнато настроение се забелязваше и по лицата на всички хора наоколо. Просто беше един прекрасен пролетен ден.
Най-нисичкият от компанията беше Наско. Хубаво момче с благ характер, с добър външен вид и приятно забавен. Докато вървяха, както обикновено той беше в средата на линията и приказваше най-активно от всички. Това обаче не му попречи да забележи една личност, която вървеше в обратна посока на отсрещния бордюр. Макар и да я забеляза само за миг, сетивата му реагираха мигновено и алармираха съзнанието му за нейното присъствие. Беше момиче на тяхната възраст, хубаво и добре облечено, вървящо с уверена и едновременно с това небрежна походка. Наско се спря и обърна назад, понеже тази важна за него личност ги бе подминала, без дори да го забележи. Четиримата му другари се спряха и раздразнено му викнаха “Какво пак?”. Когато обаче и те забелязаха момичето престанаха с вайканията, понеже знаеха реакцията на Наско всеки път, когато той я срещнеше. Само Петър отегчено каза “Айде пак…”.
Наско се затича, пресече уличката и я застигна. Изравни се с нея и поздрави:
- Здравей Валя!
- Ооо, здрасти Наско! – момичето се спря и обърна към него - Ко’ пра’йш? – обичайната и широка усмивка изгря на лицето и.
- Ами добре съм – отговори той – Обаче с тебе не сме се виждали от сума време вече, цял месец и повече.
- Да, наистина е така…
За миг настана мълчание, през което умът на момчето бе зает от голяма дилема. Толкова му беше трудно всеки път, когато го обмисляше. Но все пак това нищо не значеше, така че се реши.
- Искаш ли да излезем някъде да си поговорим? – предложи той.
- Амиии… Не знам, може. – Валя се замисли за миг – Ами ако искаш, сега се прибирам да оставя едни неща и можем да се поразходим?
Наско не бе предполагал, че тя ще се съгласи толкова бързо и лесно, все пак обикновено му отказваше. И тогава се поколеба дали да приеме и да излязат или да се прибере у тях си. Решението беше взето почти веднага след като възникна въпросът.
- Добре, изчакай ме само малко.
Затича се към приятелите си, които вече негодуваха защо всеки път се налагаше така да го чакат.
- Айде някой от вас да ми вземе раницата и да я занесе у тях, а аз ще мина по-късно да си я взема.
Без да чака отговор си свали чантата и я бутна в ръцете на Петър. Обърна се и необръщайки внимание на подвикванията им отиде при Валя.
- Хайде да вървим!
Двамата се запътиха към дома на Валентина. Не беше много далеч и вървяха едва около пет минутки, докато стигнат. Застанаха на входната врата и Валя извади ключа си. Отключи я и влизайки му каза да влиза и той.
Майката на Валя се появи от една стая и ги поздрави. Момичето подаде на майка си някаква бележка и подвикна на Наско.
- Може да не се събуваш, ей сега ще се приготвя – и се изгуби по коридорчето.
Наско за пръв път влизаше у тях и се зачуди какво да прави. За щастие майката на Валя го покани в хола и каза да седне на дивана. След малко майката се появи отново, носейки парцалче и препарат за почистване.
- Ще извиняваш за неподреденоста, но в момента чистим – извини се тя и започна да чисти някакво петънце по стъклената масичка.
- А, няма проблем, то у нас е много по-разхвърляно – отговори момчето и се усмихна.
- Как се казваш? – попита майката.
- Атанас.
- Вие с Валя съученици ли сте?
- Не, не, само приятели сме. Познаваме се от един приятел.
- Аха, ясно…
Така продължиха разговора още доста време. Както и очакваше Наско, Валя се забави повече. “Типично за момичетата” помисли си той.
Най-накрая тя се появи на вратата на стаята. Облеклото и бе тъмно сините дънки и червеното горнище, с които Наско много я харесваше. Беше си направила косата прихваната с фибички ниско до корените. Сложила си бе и грим. Беше просто невероятно красива или поне момчето я намираше за такава. Застана на вратата, леко поклащайки стройната си фигура. Наско просто не можа да повярва на очите си, обладан от образа и, той се стъписа.
На лицето и изгря обичайната приветлива усмивка с леко присвити очи. Подкани го с едно просто “Хайде”. Наско стана от дивана и тръгна към коридора. По пътя се разминаха и той усети парфюма и. Вдиша го с цялото си същество и се наслади на прекрасния му аромат. Обожаваше го! Не знаеше само, дали защото беше хубав или защото беше нейния парфюм.
Спря се и се обърна към Валя, която вече бе до майка си и я молеше да и даде малко пари. Двете отидоха до кухнята, а Наско зачака на прага на стаята. Дочу тихия говор на двете от кухнята.
- … ще излезем някъде и ще се поразходим. Може да ми потрябват – чу се гласа на Валя.
- Добре, ето ти. Между другото, много добро момче е Наско – каза майка и. Като чу това, на лицето на Наско се появи малка усмивчица.
- Да, знам…
Усмивката, изписана по лицето на момчето се разшири още повече, дъхът му спря за миг. Но той бързо се овладя и прекрати трепета, разпространяващ се по цялото му тяло.
Валя се появи в хола и двамата излязоха от стаята. В големия коридор към входната врата стоеше друго момче. Беше Станислав. Той беше от класа на Валя и Наско много я ревнуваше от него. На всички купони той и обръщаше много внимание, прегръщаше я и искаше да танцува с нея. От своя страна тя не го отблъскваше. Но пък той знаеше, че те нямат връзка.
“Но какво прави той тук? И сега? Защо е в къщата на Валя, още повече че сега тя ще да излиза с мен? Какво става тук? Какво трябва да направя?” Въпросите започнаха да изплуват в съзнанието на Наско. Бяха стотици, хиляди, засипваха го като лавина. “Какво? Как? Защо?”… Паниката го завладя, а едновременно с това и не можеше да разбере защо въобще се бе появила.
И тогава отговорът прозря в съзнанието на влюбеното момче. “Той бе тук за да може тя да го “отреже” по-лесно.” Това прозрение удари Наско право в главата и се разпространи по цялото му същество. Ужасът от тази мисъл измести всичко останало и зае централно място в мислите му. Мракът на случващото се покри всичко за него и в него, помрачи и най-последното му останало бяло петънце, унищожи всичко, не оставяйки нищо здраво след себе си. Студът не закъсня и нахлу в него, запълни всяка една клетка от тялото му и скова в лед и най-жизнените му органи. Сърцето му замръзна и спря да бие. Смисълът изчезна, с него и живота, света и всичко останало. Той също изчезна. Просто така, изчезна.
Единственото, което беше останало в него, се надигна и жалостно простена вик, изпълнен с нещастие и нежелание да приеме реалноста.
“Нееееееее…!”

Част 2

Викът се разнесе из нощта. Наско лежеше в леглото си и дишаше учестено. Разсъдъкът му все още не можеше да се съвземе и да осъзнае, че всичко това беше просто сън. Кошмарен сън. И всички усещания и възприятия се бяха задържали и в реалноста. Но изживеният ужас все още бе там и тормозеше Атанас. Болката продължаваше да пари и унищожава в него, студът продължаваше да царува в тялото му. Мракът и безсилието продължаваха да изпълват цялото му същество.
Възцари се отново нощната тишина и това помогна най-сетне истината да се появи в ума на момчето и то да я приеме. Започна да се успокоява и напрежението да изчезва. Осъзна, че от няколко минути гледаше с празен поглед в тавана. Примигна няколко пъти и най-накрая издиша. Дълбоко издишване, което изпразни целите му дробове и освободи натрупаното напрежение.
Надигна се в леглото си, все още ненапълно убеден какво се бе случило. Но да, разбра, че това бе само сън, че това никога не се бе случвало. Постепенно, с осъзнаването на това, всички лоши мисли заизчезваха и заосвобождаваха разсъдъка и тялото му.
Поиска му се да не бе сам, да сподели всичко преживяно с някого. Реши да се обади на най-добрата си приятелка. Взе телефона си в ръка, но на него видя, че бе едва четири часа през ноща. Разсъдъкът му се върна здравият разум му подсказа, че не бе удобно да звъни в този късен час. Щеше да се наложи да отложи за по-късно.
Остави телефона и отново легна в леглото. В този момент набързо целият сън мина отново през главата на Наско. Всички неприятни усещания и възприятия се върнаха, всичко се случи отново, момчето отново започна да страда.
В съзнанието му изплува мисълта “Но всичко това бе само сън”. И успокоението започна да се проявява, налагайки покой в тялото и душата му.. Но веднага след това се появи и мисълта “Ами ако се случи?” и ефектът от първата мисъл изчезна.
Момчето се сви на топка в леглото си и захлипа жаловито…

Само когато си сам, можеш да не бъдеш сам. Но трябва да намериш сам някой сам.

Това е, или беше, най-хубавата тема за любовта, която съм чела в нета. И темата, съсипана по най-гадния начин. А ти можеш и трябва да пишеш, Рекс. Може би едно освежаване(`изтриване` на флуудърските постове тоест) от страна на някой Мод, и навярно всичко ще си бъде както някога...

Не знам дали сега прочиташ последните ми драсканици или просто си се подсетила за темата от някъде (например от подписа ми), но ти благодаря, че я поизвади на бял свят!
Аз лично няма да поискам "освежаване"/изтриване на постовете, не е редно. Само наистина жалко, че темата се превърна в това. Но пък от друга страна, в този форум се е видяло и че ако не пишеш всичко ново в нова тема, то то няма да бъде забелязано... Уви, така е...
И все пак, странно наистина, но (надявам се) ще те зарадвам с една новина - днес ще пиша пак нещо по тази тематика. Не е продиктувано от поста ти, от известно време съм си го замислил. Само че поради големия ми мързел и доста натоварения ми график все не ми оставаше време да го напиша. Е, за утре съм извинен от изпитване и тая вечер (защото тогава ми е най-спокойно и най-много ми идва музата) ще го донапиша. В близктие дни очаквайте нещо ново от мен. Странно как стана това съвпадение! Сякаш ми четеш мислите!
А иначе май този път ще направя нова тема. Хем да се забележи най-накрая нещо написано от мен, хем защото темата ще може да се продължи в леко дискусионна насока. Разбира се, ще сложа линк към нея в тази тема!
Благодаря ти още веднъж Фрешче, наистина ти благодаря!