emi az rqdko vlizam v toq forum ama vikam i az ne6to da dam ot sebe si
ta za tva vikam da napravq edin Survivor fenfiction
zna4i izbiram igra4i razpredelqm gi v plemena i po4vam sustezaniq - az 6te gi pravq sus zar4e li po nqkuv drug na4in - 6te im napravq skillove na igra4ite i 6te ima izpitaniq po skillove i plemeto koeto zagubi 6te otstranqva edin
samo mi kajete s kvi geroi da bude - dali da bude s horaa ot foruma ili s nqkvi zvezdi - primerno geroi ot igri i tui natatuk i kajete dali vi kefi - 6te tsane kato edin sezon i vseki moi post 6te bude po eidn epizod

are kajete kefi li vi i da go pi6a li ili nqma da go poglednete????

s geroi ot foruma pi6i me men az sam Ranger

Хммм...Звучи интеретно ,но преди да пишеш те молим с все сърце да бъде на нормален български.Ако ще има нека е с хора от форума ,ако се съберат достатъчно ще вляза и аз.

tанаси танаси нхе ти ли писна от тоз сърваивор.Ех зана4и но нищо аре и мен ме пише

modje i az ama ne sum siguren

awe re6ih da ne e s geroi ot foruma 4e 6te vzeme nqkoi da mi se razsurdi zardai ne6to si
aide ei sega 6te vi pusna purviq epizod s izmisleni geroipo4vam da tvorq

SURVIVOR Сахара Епизод 1 Част 1
На борда сме на самолет които ще остави 16 участника в ужасната жега на сахарската пустиня - те ще се борят сус пустинята, с изпитанията и ще се опитват да отзеляват в общество което сами ще съзададат - защото те сами ще отстраняват своите съплемнници!
16 участника, 2 племена, 1 Оцелял
При приземяването участниците за първи път ще се запознаят и ще разберат в кое племе са!
Племето Доранги което винаги ще носи синьо се състои от
Джимми Карнби - 25 годишен полицаи от Мичиган
Лора Инес - 26 годишна психиатърка от Ню Йорк
Мерилин Бишоп - 52 годишна учителка от Сан Диего
Арон Дъстин - 37 годишен физик от ЛА
Джеймс Бутт - 42 годишен журналист от Минеаполис
Дорийн Гелар - 30 годишна лекарка от Ню Порт
Хелан Данара - 25 годишна продавачка от Вашингтон
Ричард Голдан - 49 годишен техник от Маями

Племето Гонда което винаги ще носи зелено се състои от
Моника Санара - 39 годишна медицинска сестра от Лонг Аиланд
Джак Спароу - 46 годишен бизнесмен от Тенеси
Уилям Норалд - 28 годишен военен от ЛА
Томас Хонар - 58 годишен пенсиониран военен от Аризона
Сюзан Никълс - 41 годишна домакиня от Ню Валий
Келли Мандисон - 23 годишна сервитиорка от Ню Йорк
Дейвид Гонер - 32 годишен готвач от Чикаго
Гари Нордак - 43 годишен физик от Филаделфия

Оставени в пустоща само с по един кашон провизии двете племена ще търсят в пясъка карти с които да стигнат до своя лагер - там те ще си построят заслон в които да се пазят от бурите и да преживяват дните си

Първи картата си откриха играчите от Доранги и се запътиха към мястото а Гонда се забавиха но два часа по късно тругнаха по своя път

В племето Доранги по пътя освен нови запознанства възникнаха и спорове:
- Не се ли въртим в кръг - сигурен съм че вече видях това място - попита Арон
- Да не би да ти се привижда, вървим постоянно напред - отвърна му Ричард
Племето замлъкна но съмнения се появиха у повечето и Арон отново повдигна въпроса
- Ричард може ли за малко картата ?
- Защо не ми ли вярваш водя ви по правилния път.
- Не, просто искам да я разгледам
След кратка справка и 15 минути по кусно Арон викна
-Спрете, това е грешната посока - трябвало е да тръгнем наляво преди около половин час
Всички се позачудиха но дори Рич призна грешката си и племето се понесе на запад.

Другото племе беше дори по зле - след като бяха затънали в пясъците играчите съвсем се бяха отчаяли и бяха спряли за почивка едва час след тръгването си. Още не бяха стигнали доникъде а никои си нямаше и престава как да се оправя добре с карта.

Доранги тъкмо се изкачваше на поредната пясъчна дюна когато Дорийн зърна нещо и викна:
- Ето го флага, даваите приятели почти стигнахме
Час по късно племето беше стигнало до знамето
Капнали от умора те решиха да строят заслон на следващия ден
В оставащите часове до залеза те си намериха най-удобното място и изполягаха един до друг облечени с най-дебелите си дрехи
Заспаха така и съвсем забравиха че на следващия ден им предстои адска жега и строене на убежище

Оставаха около два часа до залеза. Слънцето все още пареше а пясъкът гореше ходилата. Племето Донга беше отчаяно - вече поне 10 часа бяха в пустинята без да са направили голям преход. Не знаеха какво ще правят след като падне вечер.

Слънцето залезе. Донга нямаха представа къде са но вече не можеха да се движат. Очакваха повече помощ а сега бяха загубени в пустинята. Всички бяха съгласни да починат но се разбраха кум 6 часа да станат и да продължат прехода. Идваше тежък ден - трябваше на всяка цена да стигнат до лагера и да си построят убежище - не знаеха какво им предстои но бяха готови да оцелеят.

толкова за днес
утре чакайте продулжението на епизод 1
моля ви даите отзиви - харесва ли ви и дали да го правя още??

НЕ!!! Не го прави! Ако и занапред мислиш да го пишеш на латиница, по-добре се спри още сега! Аз с ръка на сърцето мога да кажа, че не съм го чел, и то точно зарад' латиницата! Иначе идеята я бива, но за жалост май няма да я реализираш..

Dobre de samite razkazi 6e gi puskam na kiriliza
Purviq za jalost 6e trqbva taka da go pro4etetet puk sled tva 6e gi pi6a kakto jelaete

Ще съм искрен, няма да го погледна, както и не поглеждам повечето разкази тук, защото нещо няма разкази като едно време хубави дълги и зарибяващи,

Абе добре става. Идеята е интересна. Само не можах да разбера за каква латиница става въпрос??? Разказа е на кирилица.

tva e 6oto go opravih
predi naistina be6e na latiniza

abe ne е зле тъи 4е даваи в същия дух

Айде и мен ме пиши.Релвокс

awe ne razbrahte li 4e ve4e po4nah razkaza s izmisleni geroi kvo vseki iska da go vklu4a
aide 4etete kvoto sum napisal puk kato svur6i ma4a 6te drasna o6te ne6to

Добре ми се вижда като цяло - трябва обаче вески да си избере герой и да почнем така. Не може ли по - детайлно описание на героите с техните умения? Така би било по интересно.

Survivor Сахара Епизод 1 Част 2
Съмна се. Беше тихо. На никои не му се говореше. Племето Гонда бродеше през пустинята и не знаеше накуде да се запъти. Никои не очакваше шоуто да е толкова reality че да се загубят в пустинята. Болка се четеше в очите на всички но това не беше толкова заради мъчителното слънце което вече изпари половината от водата им, а заради мисълта че са станали за смях пред толкова зрители. Когато вече всички бяха на ръба да се откажат някои извика:
- Вижте там има хора!
Всички обърнаха поглед кум мястото което Дейвид сочеше. Там наистина имаше хора. Но това не беше добре. Никак даже. Това беше другото племе. Значи се бяха отклонили толкова че бяха стигнали до чуждия лагер. Лоша работа помислиха си всички и решиха да обръщат посоката когато един 4лен на Доранги ги забеяза. Макар че не искаха да отиват при противниците си Гонда вече бяха забелязани и нямаха избор - щяха да разкрият на тези непознати как са се загубили.

Арон видя група от хора приближаващи се към лагера. Първоначално се зачуди, но после се сети че вече ги е виждал. Това беше другото племе. Какво ли правеха тук?
- Здравеите, радвам се да видя! Какво правите тук?
- Ами... Загубихме се - отвърна бурзо и засрамено Гари.
- Ооо.. Това ли било? Няма проблем ще ви помогнем ако искате. Седнете с нас да починете.
Не искаха да се разполагат в чуждия лагер но бяха капнали и не можеха да откажат на предложението.

Беше нещо много странно. Стояха там, но нищо не беше на ред. Явно беше че предложението на Арон беше измамно. Въобще не стояха да си почиват и говорят, защото другото племе усилено си строеше лагер, а те постоянно заставаха на места където пречеха. Освен това всички се чустваха странно. Никои не беше казал че е позволено двете племена да стоят заедно. Може би не беше редно. Починаха час и после пак станаха. Сбогуваха се с гостоприемното племе Доранги и тръгнаха в обратната посока. По пътя, както си ходиха през пустинята изведнъж се появи камион. Беше голям и мощен камион предвиден специално за път през пустинята. От него излезе Джеф Пробст, водещият на играта.
- Лоша работа Гонда! Трябваше вече да сте намерили своя лагер! Вече нямам избор! Ще се наложи да ви закараме до лагера с този камион!
Радостна вълна премина през участниците. Наи сетна помощ. Но знаеха че ще трябва да се отплатят за нея.
- Но знаете че в играта Survivor нищо не се дава даром! Ще трябва и вие да ми дадете нещо! Говоря за абсолютно всичко което имате! Провизиите които получихте вчера, дрехите които си носите, и луксозната ви вещ. Оставяме ви по четири дрехи по ваш избор, както и най-голямата кофа с вода. Материалите за построяване на лагера също ще ви бъдат взети. ще ви буде много трудно, затова може да изберете да продилжите сами. Ако решите така помнете че трябва да стигнете до лагера до полунощ. Давам ви минутка време да помислите. След това искам да чуя решението ви.
Макар че щеше да буде ужасно да се разделят със всичките провизии и храна това беше единствения шанс да останат в играта. Племето единодушно реши че нямат сили да правят прехода сами, предадоха всичко което имаха на Джеф и са качиха заедно с него на камиона.

Стъмняваше се. Доранги бяха построили своя лагер. Лежаха блаженно и си мислеха за утрешното първо състезание и за първия племенен съвет. Всички доволно потриваха руце защото знаеха колко изморени ще са противниците им. Те може би още не бяха стигнали до лагера си. Всички доволни заспаха и мислеха че все пак тази игра няма да е толкова трудна колкото я представят. Дълбоко се лъжеха.

Стигнаха. Видяха го. Знамето. И лагера. Това щеше да буде тяхния дом за следващите дни. Но как ли щяха да се остановят там?
Джеф ги остави като им пожела Приятна вечер. Легнаха просто така около знамето, без никакъв подслон или ограда от дивото. Утре ги очакваше първо изпитание и първо отстраняване на един от участниците. Щеше да им бъде трудно. Много трудности ги очакваха.

Да видим кви са ви отзивите за това и като имам време ще довърша първи епизод.

става страхотно.Даваи напред с 3-та 4аст

e sega nqma da pi6a 3tata 4ast no smqtam 4e utre 6te e gotova 6toto edin takuv razkaz mi gubi gore dolu polovin 4as