Ученически профил - ПЪЛНАТА отличничка (в пряк и преносен смисъл)
Това са моите наблюдения и възгледи над този тип ученик/чка. Ако смятате, че има общо с истината или пък точно обратното, го кажете! Ако има още нещо характерно, ще се радвам ако го добавите!

- И при тази задача използвам косинусова теорема, а след това трябва да....
На дъската пишеше и обясняваше с достолепие ПЪЛНАТА отличничка (ПО) на класа, която за пореден път показваше своя нескончаем умствен капацитет. Класът шумеше, едва двама-трима ученика следяха решението на задачата, но това не помрачи ни най-малко величествения момент на решаването. След края на часа ПО отбеляза колко ЕЛЕМЕНТАРНА е задачата - израз, който обичаше да употребява. Понякога обаче за разнообразие се учудваше как така са и писали шестица, когато изобщо не я е очаквала.
Може би някой незапознат с дневната и програма би я обвинил в скромност, тъй като дневният и режим включваше събуждане - училище - в къщи - учене - заспиване. Но тъй като този режим не бе предмет на коментар, нейните “неочаквани” шестици бяха приемани като признак на гениалност (най-вече от нея самата).
Достолепната осанка допринасяше за магнетичността на тази персона - свински разплут задник, авторитетно пренасящ тежестта си от едната си половина на другата. Нашата ПО с величествено движение седна на мястото си и със задоволство погледна дъската. Това бе нейното доказателство - за безкрайното количество brain и интелигентност.
Прибирайки се, тя винаги минаваше по един и същ маршрут, който бе неразривна част от дневната и програма. Винаги употребяваше една и съща марка химикали, подреждаше нещата си по точно определен начин. Винаги прилежно пишеше домашните и с благородство ги предоствяше на незнаещите.
Нашата ПО имаше много интересен и пълноценен личен живот - той винаги се колебаеше между клюките, неволно чути, но ерудирано коментирани от нея и интересните учебници. Колкото до клюките - за нея бе върховен миг на удоволствие да докаже колко тъп е еди-кой си, защото на еди-кой си купон (на който естествено не е присъствала) направил еди-какво си.
Най - приятното в цялата тази работа е, че макар и с тесен кръг от приятелки, тя се радва на тяхната вярност. Убедени в нейното величие, те безропотно приемат нейния светоглед. И така в пълна идилия се нижат дните на нашата мила ПО, между забавните разговори около това как еди-кой си приличал на “живите мощи”, друг пък пушил трева в училище, трети бил “пияница” и т.н.
..............
Пауза засега

Ученически профил - Гъзара

- Ха-ха-хааааа, евалата, Данка!!!Ха така!!
Данката удряше бясно по чина и получаваше заслуженото внимание. Неговите мили изблици на чувство за хумор бяха бурно подкрепяни от няколко приближени, които достигаха неговото ниво и затуй - споделяха неговите фас-паузи през междучасията.
Той е един от най-интересните обекти, които са ми попадали в полезрението и именно затова ще си позволя да ви запозная малко по-подробно с неговата особа.
Данката е представител на класа, участва в училищния Ротари клуб, в който се влиза само с покани - абсолютно необходимо условие за да имаш възможността да покажеш своето чувство за благотворителност и благородно сърце.
Нашият Данка блести с една много характерна черта - изключително много обича да сграбчва вниманието на публиката, а и го бива за това. Този ефект той постига по няколко живописни начина:
1) издава животински крясъци
2) пърди
3) тряска нещо, сбива се с някого, отново със същата цел - създаване на шум
4) спори по въпроси като: “И защо пък трябва да отучваме?” или пък “И защо ми пишете отсъствие?”, изискващи хипер-супер-мега^n замисляне. Творческият момент в изфабрикуването на гениалните въпроси е, че той успява дотолкова да ги разтегне, че не 2 километра локум се получава, а най- малко 15 и при това включва още поне 5-6 въпроса, свързани с темата на диспута. Например - “Ми, миналата година пак ги отучвахме, докога така?”, “И докога ще ми пишете отсъствия?”
Та, преди няколко реда време заварихме Данката в един от най-характерните му моменти - яростно тряскащ по чина с маймуноподобна физиономия. Той действително олицетворява еталона за поведение в училище, освен това е достоен представител на класа (разбира се ако не вземе да спори защо училището е боядисано в червено, а не в зелено) и е един истински ротарианец - благороден, скромен и открит.

Зависи от вас. Ако ви харесат, може и да понапиша още нещо, ако не - няма да ви занимавам.

Ама така като нареждаш другите я напиши нещо и за тебе щото иначе не ми се струва много редно да плюеш някого, а пък да вземе да се окаже, че и ти си нещо такова.
Съдейки по държането на Данката май сте само осми клас(или по-малък).

Забрави да кажеш, че "Гъзара" също така и "киха демонстративно".

ПП. Ако правиш профил на аутсайдера - моля те, не пиши за мене!

@Ловеца - 11клас!

Ники, ти си индивидуалист, а аз уважавам това! Ти си имаш житейска позиция и си я следваш! Тя е различна от тази на останалите - ми тогава майната им! Мисля, че твоята позиция е правилна, иначе нямаше да общувам с теб

10х! Все пак, не отговори на молбата ми!

Имам познати и от двата профила Единия пълен тешкар със самочувствие , че е роден със синя кръв както се казва. Баща му - тузара на града (е поне той така си мисли) Синчето му е типичен представител на лигавия задоволен материално плейбой с мото `не спазвам диета , карам на пета , прибирам се в четири с дъщерята на кмета` Облича се марково , носи маркови дрънкулки , маркови парфюми , маркови коли..И на всичкото отгоре когато ходим някъде семейсно през почивните дни трябва да го търпя щото бащите ни са авери и на всякъде са заедно. Има и още един..скица голяма с когото се знаем от нета и е от Варна и пак същите гъзарии... Само , че първия обича повече да се прави наа....аристократ..или нещо такова , а втория отговаря абсолютно точно на профила.. Бе ала тип `ние сме на всеки километър` стана това с гъзарите
Зубрачки и зубрачи си имаме само двама в нашия клас - любимците на класната...Консервативни , възгордени пуяци.. Никой не им обръща внимание и изобщо са в положение на пълна изолация..
Айде пусни още някой друг профил..

Хъм ПО ? Страно . Познавам хора от типа ПО по точно знам им имената защото повече от аз съм еди кой си и отговор и аз съм еди кой си не е имало . Но ПО не винаги са зубрачки и зубрачи . Аз лично познавам едно прелестно същество което за годините има само шестици . Мога да се нарека приател с нея . Веднъж почти седмица се мотахме нон стоп заедно и сега ще ви кажа графикът и ( това преди да завършим ) . Ставане майкаи и прави кафе . Слушане на силна музика по време на кафето . Следват два часа учене . Следва излизане на кафе . Даскало ( избягване ( по точно пускане ) от последни два часа ) . Отиване на диско с голяма компания .
Голяма купонджика и наистина много бреин има в главата . Незнам за забавни бяха забавни за вярни незнам може просто екземплярите дето ги описваш да са такива но това не значи че всички са правени по калъп !

П.П. И аз не знам какво исках да напиша !

Нашествието нa Нашествениците
Епизод 1 от сагата за двамата агенти
Интродукция
Земята, близкото бъдеще...
Животът си върви с нормалните темпове на човешкото ежедневие. Нищо необичайно...Докато един ден зли сили, непознати досега, нападат Земята. Извънземни нашественици се вселяват в учителите от различните училища. Целта им е ясна - глобален контрол върху всички ученици. Средствата за постигането й са бруталистични: психически и физически тормоз в училище, тонове уроци и домашни, неспортсменско поведение и много, много учене. Ученическото войнство на Земята отвръща на удара, като внедрява тайни агенти в една обикновена езикова гимназия - това са Господин Хикс и Зубро Зубрев. Те нямат истинска самоличност и никой не знае за тяхното съществуване. Бъдещето зависи от тях и те знаят това.
Присъединете се сега към това фантасмагорично приключение, което ще ви предложи интересни мигове на съспенс и екшън, подплатени с перфектно словестно изпълнение и хумористичен драматизъм!

Аварии в училище

- Два дюнера. Големи да са. - каза господин Хикс на продавача, подавайки му парите.
- Моят с повечко чесън. - добави Зубро Зубрев.
- И за мене сложете малко лют сос. - допълни Хикс.
- Добре бе, момчета. Ако искате, мога да ви сложа чесъна направо с главите.
- Е хубаво, сложете там две-три - каза Зубро Зубрев и допълни : - Ама в торбичка, защото не са за тука.
- Ще закъснеем за час - забеляза Господин Хикс, притеснявайки се. Бе изнервен, а дюнерът му все още бе в процес на разработка. Той не се сдържа и изрева срещу готвача пред него:
- Айде сипи ми да ям бе! Сипи ми да ям, че бързам! - продавачът го погледна подозрително, хвърли изведнъж дюнера срещу него и отговори със същия тон:
- Сипах ли ти да ядеш уе? А? А? А?
- Оставете го детето. - каза Зубро Зубрев на продавача, взе си дюнера и изсъска на Господин Хикс:
- Айде уе, Хикс, айде стига си се разправял. Гледай как те гледат хората отсреща. Хайде да вървим за час, че пак ще ни бият.
- Хубаво бе, хайде. Нали си получих парчето храна. - отвърна Господин Хикс и добави: - Ама хубаво хрупа този чесън, а?
- Пресен е. - съгласи се Зубро Зубрев. Двамата агенти стигнаха до двора на училището. Сградата бе не много голяма и имаше зловещ вид...като затвор. Малки, тесни, жалки прозорчета, заковани с пирони и обковани с решетки. Стабилен, каменен зид, като в играта Wolfenstein. Господин Хикс я бе превъртал вече четири пъти и в моментите, когато не правеше разлика в коя реалност се намира, си мислеше, че вътре е пълно с извънземни. Движешеше се на прибежки по улиците, изкачаше от храсти и се криеше зад дърветата. Децата от детската градина отсреща го гледаха и му се смееха. Понякога играеха заедно...
- Ние добре сме се наяли с чесън, но да не уплашим госпожата? - чудеше се Господин Хикс, бълвайки същевременно огън и жупел.
- Амù, нищо ù няма.
- Абе то, че ù няма - няма. Но да не вземат да припаднат учениците. Доста случаи се насъбраха наскоро. И всичките от презубряне...Както и да е. Аз му казах на продавача, че, ако сложат един щанд с дъвки отпреде, ще печелят повече. С тия люти сосове...не си е работа.
- Не си е, не си е. – съгласи се Зубро Зубрев.
Изведнъж Господин Хикс забеляза едно дете да развява безпомощно ръце през прозорчето на втория етаж. Лицето му бе бледо и безжизнено.
- Виж го как ми маха тоя! Нямам цигари, махай се! - извика му той.
- Не, Хикс! Той маха за помощ. Да му помогнем! - двамата се втурнаха към входа. Влязоха в училището. След малко чуха някакъв отчаян рев, заглушено, някъде в далечината. Писък от други свят бе това. Агентите се уплашиха и се транспортираха към класната стая. Щяха да посрещнат съдбата си. Отвориха плахо вратата. Тежко бронираната порта изскърца страшно. Учениците вътре в стаята изтръпнаха. Направо умираха. Някой си беше позволил да закъснее с 20 секунди. И то точно при госпожа Върколакова.
продължението следва

Нашествието на Нашествениците
Епизод 1 от сагата за двамата агенти

Аварии в училище [продължение]

Учениците в стаята изведнъж замръзнаха. Госпожата учителка спря да размахва заплашително към тях ръце. Тя застана на едно място и впери нечовешки поглед в двамата закъснели. Не им завиждаше…
-Не, не. Аз наистина ще обезглавя някого. Определено до края на деня ще има смъртен случай в училището!
Агентите изтръпнаха.
-Извинявайте, госпожо.
-Хич не ми се обяснявайте! Защо закъсняхте?
-Закусвахме. – каза Господин Хикс.
-Не ми отговаряй! Как смееш! Защо закъсняхте питам? Не ми отговаряйте! Веднага си сядайте на чиновете и започвайте да зубрите учебниците! В края на часа ще искам да ми ги пеете на високи октави! За наказание другата седмица ще отучваме това закъснение в рамките на два дни, т.е. Събота и Неделя. Някаква проблематичност?
Всички мълчаха.
-Научих ги да уважават, хи-хи-хи. – помисли зловещо си госпожата и извика : Хайде пишете! За утре ще ви дам по два чувала домашно за вкъщи. Двамата закъснели зубъри ще ми помогнат да ги изнесем чувалите от мазата в междучасието... ако има такова, защото днес май няма да имате междучасия.
Учениците отново останаха безмълвни, с невиждащ поглед, отправен към госпожата Нашественик. Нямаше и как да е друго.
-Какво ме гледате така странно? Какво като съм влязла двайсет минути по-рано? Така ще имате повече време за учене.
Класът тъкмо продължи да поглъща информация, докато изведнъж чиновете започнаха да се тресат. Учениците също. Цялата стая се люлееше.
-Нападнаха ни! Изпратете подкрепление! – развика се госпожата и тръгна да скача през прозореца. Но той бе закован, така че тя се скри под чина.
Децата в стаята се разбягаха и излязоха в двора на училището, точно както ги бяха учили какво да правят при аварии. Земетресението отмина. След около десетина минути директорът излезе на двора пред събралите се ученици им каза:
-Зубъри, това беше лек земен трус. Случват се такива неща. Вие се изнесохте от сградата за 2 мин и 20 секунди. Това не е зле за зубъри като вас, но кажете ми, деца, каква грешка направихте сега? Кажете ми, за да не ви кажа аз.
-Забравихме учебниците в стаите! Изложихме тяхната цялост на опасност – каза някой от тълпата.
-Така е, зубъри, така е. При подобни инциденти първо се взимат чантите с учебниците! Хайде сега отивайте обратно по стаите. Днес ще карате две смени, така че се подгответе за стабилно учене.
-Но господине, нали има земетресение! Как бихме могли да учим? – попита една зубърка.
-Ъ, ами то нали свърши. Айде бягайте от тука! – отговори любезно директорът и си помисли :
-Ей, какъв съм зъл...
Това бе цялата истина. В това училище учениците не идваха за оценки, а за знание. И си го получаваха. В индустриални количества. Зубро Зубрев и Господин Хикс имаха отговорната задача да разбият плановете на Нашествениците за световна доминация. И нямаше да се спрат пред нищо, за да докажат на дело своя стремеж към доброто.

Нашествието на Нашествениците
Епизод 2 от сагата за двамата агенти

Рожденият ден

Господин Хикс празнуваше рожден ден. Той порастваше. Осъзнаваше, че го прави умишлено, несъзнателно, преднамерено, целенасочено… и се радваше. Гостите - съученици - танцуваха и се смееха. За пръви път от два месеца учениците не бяха отучвали в Неделя. Сега имаха малко повече свободно време.
И Зубро Зубрев се смееше. Но не танцуваше. Не искаше да измени на себе си, защото бе убеден, че докато танцува, другите тайно ще го снимат и ще разпространят записа в интeрнет. Той подкара два сандвича. Натъпка ги в устата си хладнокръвно, макар и с риск да припадне. Искаше да ги изяде първи, за да може да спи спокойно тази вечер. И другите хапваха, но не се състезаваха със Зубро. Те не разбираха.
-Ако искате нещо допълнително, поръчайте си спокойно, без да се притеснявате. – предложи Господин Хикс на гостите. Нали беше домакин.
-Не, не. Добре сме. – отговориха в един глас те.
-Аз само ви казвам, защото ето, вижте Зубро Зубрев как изяде всичко, даже застрашително посяга към купичката с фъстъци. Зубро, искаш ли още една порция? – любезно го попита той.
-Ауе махай се уе, Хикс! Аз ще доизям остатъците от чиниите накрая.
-Добре. – отвърна Хикс.
Всички ядяха. Хрупаха. И Вени хрупаше сандвича, хвърляйки баластра. Господин Хикс наблюдаваше това и анализираше. Изведнъж се сети баладата за Вени и започна да пее:
-Венито хвърля баластра, когато яде сандвич. Вени се изчерви. Не искаше излишна слава.
-Аз тази песничка я знам – обади се Миро.
Миро беше добро дете. Но нещо в облика му притесняваше Господин Хикс. Агентът усещаше, че в него се е вселил нечовек. Бързо извади цифровия си фотоапарат и го снима незабелязано. Снимката, появила се веднага на дисплея, го разтревожи:

И все пак Господин Хикс не бе спокоен. Бе сигурен, че външният вид лъже.
- С това дете става нещо – забеляза Господин Хикс и понечи да направи втора
снимка:

-Терминатор! Върнал се е, за да ме унищожи! Не го очаквах…
Агентът се притесни още повече и показа мистериозните фотографии на Зубро Зубрев, който тъкмо се чудеше кога ще дойде тортата. Снимките го развеселиха и той скочи върху масата, ревейки:
-Ха-ха! Вижте Господин Хикс какво е направил! Твърди, че Миро е терминатор! Ха-ха. Ама, че психопат. Миро, ще си ядеш ли сандвича?
В същия миг Миро се надигна от стола си, извади пистолет от джоба си и промълви с механичен глас:
- Exception #14. Перифразирайте въпроса! Съпротивата е безсмислена!
Всички се разквичаха и разбягаха. По точно – евакуираха ресторанта. Навън бе тъмна нощ. Светлината на уличните лампи се отразяваше в каменния зид на сградите отсреща. Зубро Зубрев бе уплашен. Много уплашен. Толкова уплашен, че да почне да откача. Започна да върви клекнал на бегом между храстите. Спря се за момент, застана зад едно дърво и му прошепна :
-Следят ме! Помогни ми!
Дървото не отговори.
-Какво? – попита го пак Зубро. Отговор отново не последва. След това той отпраши към вкъщи. Искаше да учи, за да забрави проблемите си. А и утре го чакаше нелек ден в училище.

Създателю,голям си мивкокъртач,признавам ти го.Как ги измисляш се чудя.Но нали си зубър,това прозвище трябва да се поддържа.Продължавай да го пишеш.Ако още 1-2 се смеят така,както се смях аз,със сигурност това ще стане бестселър.
П.П.Аз се казвам Миро

Човекът на снимката (Мирослав) е мой приятел. Иначе разказчетата ги написах отдавна, но сега намерих случай да ги постна. Ще пусна до няколко часа и четвъртата част. Благодаря ти, че си ги прочел!

Хахаха! Супер ти е разказа Криейтъре, но не разбирам защо го постваш тук. По-добре направи нова тема!

Ами, ако си спомняте, подобна история със същия сюжет пуснах във форума преди 1 година. Иначе тази идея се роди по-миналата година - когато вльзох в езиковата гимназия. Там учителите само викат "Пиши!" "Зубри!" и тем подобни
Смятам, че е съществено да отбележа, че някои от най-големите хумористични простотии ги измисля един мой приятел-зубър на име Константин (онзи, който прати писмо в списанието по-миналия брой - Косьо). Аз обаче събирам, обработвам и синтезирам тези смешки и така става разказче.
Намирате ли за нужно да обособя отделна тема в творческия форум? Там ще има още нови щуротии.

Ако ще пускаш твои разкази - пускай ги в твоя тема! Но пусни и тези - за тези, които не са ги прочели!

Брей, току що се запознах с новите супергерои на пренаселената ни планета! Разказите ти разкриват основната сентенция на живота - извънземното на учителската катедра или аз, това е въпросът Предчувствам, че имат потенциала да станат основен сюжет на най-касовия американски екшън с Уил Смит и creator! Но все пак малко се отклоняваш от темата. Ма то май не е за лошо, не знам

Е, PowerPuff_Girl, благодаря! Абе нали говорим за училище, лоши учители и "ПО", така че просто казах това, което ме дразни в моето даскало. Казах го чрез разказче (на мен и без това ми е доста трудно да пиша цял роман). Както и да е, аз си направих нова тема. Тя сигурно ще потъне в забрава, ама като ме посъветваха да я направя...

Fresh, ТЕ са навсякъде!! Въпросът е как да ги обезвредим....аз предлагам един чеснов залп!!


Evil, може би и аз съм предубедена, защото точно до края на миналата година бях страшно близка с гореописаната ПО - винаги я защитавах от напатките на някои от класа, бях се привързала към нея, бях и се доверила...просто тя ме беше спечелила. Има обаче една малка подробност, която не забелязвах тогава - тя беше безспорният авторитет за мен, а аз бях в нашите отношения тази, която беше по-повърхностна, чиито личен живот бе обект на постоянни дискусии и поучавания, вечно ентусиазирана дори и без повод. Чувствах, че оставям такова впечетление, но просто ми беше все едно. Лошото е, че тя започна да ми говори "какви големи глупости пиша" и разни други "приятелски" шегички, които просто ме удряха по самочувствието....и след като в един решителен момент за мен тя ми удари една "приятелска морална подкрепа" под кръста, просто преустанових контакти с нея. За съжаление обаче тя е от класа ми и както се казва "нещата са много комплицирани"
Ако знаеш как се радвам на решението си да престана да контактувам с нея....сега просто нямаше да съм аз ако не бях го направила