Влизай още сега.В канала съм.

Тъмните улици на Англия.Зловещо място,особено за някое дете изгубено през нощта.Малкото момченце се насочи към една къща за да поиска помощ.Но беше толкова мрачно че бледата светлинка излъчвана от нощните лампи правеше улицата да е още по зловеща.Когато се затича към една голяма къща то усети че нещо дрънка в джоба му.Фенерче!Включи го и бледата светлина се смеси с лампите и помогнаха на хлапето да огледа къщата.Беше боядисана в бяло и с огромна врата.То бавно пристъпи напред.Плахо почука на вратата.Вътре се вдигаше голям шум и едва ли домакините ще успеят да го чуят.То насочи пръста си към звънеца.Но го спря на сантиметър - огромен сноп светлина се насочваше към него.То извика от ужас и падна на цимента.Главата му се замая,зрението му се размъти и хлапето изгуби съзнание...
На сутринта Сара Джонсън излезе да вземе вестника.Наведе се но изпищя.
-Труп,Труп!Тук има труп!-крещеше с пълно гърло тя.
-Идвам,дъще!-баща й дотърча отвън за да види какво става.След като го поогледа малко,наведе се да провери пулса му той каза-Всичко е наред.Припаднал е.След няколко часа ще се съвземе.
Сара си отдъхна и се прибра да каже на братчето й Том да не се притеснява.Сара беше третокурсничка в училището за магия и вълшебство Хогуортс.А Том таи година е първокурсник.Те са наполовина мъгъли и наполовина магьосници.Днес лятната ваканция свършваше и след няколко часа трябваше да тръгват.Сара набързо набута дрехите и учебниците в куфара и сака й и ги сложи под вратата.А Том толкова усърдно сгъваше одеждите и другите принадлежности че да се начуди човек - даже беше останало място в куфара а Том беше натъпкал толкова много неща...Качиха се на старият Фолксваген на баща й и тръгнаха към гарата.Когато стигнаха Сара се огледа и очите й срещнаха приятелите й Хилари Дикинсън и Джак Фин.Минаха един след друг през преградата в магическия и мъгълския свят.Намериха самостоятелно купе и почнаха да си разказват какво са правили през ваканцията.
-А разбрахте ли кой ще бъде първокурсник тази година?-се сети изведнъж Джак
-Да.Легендата Мелиса-отговори с възторжен глас Хилъри.
-Я!Не бях чувала.-гласът на Сара беше необичайно небрежен.
-Ще се запомни с времена.Както когато е идвал Хари Потър.
-Че какво толкова е направила тази Мелиса?-попита Сара.
-Ти не знаеш ли?-Джак скръсти ръце сякаш се канеше да разказва дълга история-Преди много години,тя била намерена на улицата от древният призрак Арнок.Той не бил дух бродник - бил невидимо същество вселяващо се в ума на хората и каращо ги да му се подчиняват.Но нещо го държало в окови през някои от дните - всеки понеделник,сряда и петък то можело да излиза на свобода.И точно когато се вселил в нейния ум за да разбере коя е,тя успяла да го отблъсне,а веднъж отблъсне ли се това същество от нечий ум,то загива.Тя помогнала на много хора,защото открай време чудовището влизало в съзнанието на Министърът на Магията преди 10 години.-той въздъхна облекчено от това че не е грешил нищо от историята.
-Значи тази Мелиса е голяма работа.Ще я видим в училище къде ще е разпределена

Давай Слим!

Ми много е добро ти кога ще влизаш в канала #pcm(дебилчо)?

Пристигнаха на гара Хогсмийд привечер.Веднага се чуха виковете на вече побелялия от времето,но все така огромен,пазач на землището и дивеча Рубиъс Хагрид:
-Насам към лодките първокурсници!Хайде в лодките!Бързо насам!
Сара,Хилъри и Джак тръгнаха към каляските.Стигнаха за обичайното отрицателно време,а след още 10 минути чакане вече седяха на масата на Рейвънклоу,чакайки влизането на първокурсниците.Минаха още пет минути и те влязоха.Брата на Сара,Том вървеше напред заедно с някакво момче с което се бе сприятелил във влака.Естествено на вниманието на всички бе прочутата Мелиса(особено на това на Джак).
-Ето я там!Виждате ли я!Ето я!Ето я!-надвикваше глъчката Джак
Сара така и не успя да види прочутата Мелиса,между всичките станали ученици.Навалицата първолаци застана пред учителската маса.Професор Макгонъгол внесе столчето с оръфаната Разпределителна Шапка на него.Разпределянето започна от "Андерсън,Аликзандър",който отиде в Слидерин.След около десетина деца дойде на ред на брата на Сара,Том("Джоунс,Том").За учудване на Сара,той отиде в Грифиндор.Том малко тъжен погледна Сара и вдигна рамене,но после зарадван седна при новия си приятел,който също бе в "Грифиндор".Разпределянето мина през още 20-ина деца, преди да стигне до прочутата "Конър,Мелиса".Най-сетне въпреки многото станали и Сара успя да види Мелиса.Беше слабо русо момиченце,със много красиви сини очи.Разпределителната шапка стоя поне две минути върху главата и накрая извика "Грифиндор" на всеуслошание.Момичето,почти разплакано(за учудване на всички) седна на масата на дома си,под бурните аплодисменти на грифиндорци.Разпределянето продължи още двайсет минути,като за никакво учудване на присъстващите и тази година имаше дете от рода Уизли("Уизли,Артър"),син на прочутия Рон Уизли("...приятеля на Хари Потър"-доуточни Джак на недоразбралата Сара).Разпределянето свърши с "Зански,Закъри" и последва обичайнто слово на вече изглеждащия грохнал директор професор Дъмбълдор.
-Добър вечер и добре дошли!Нека се наядем на корем!
Изведнъж върху масите изникнаха всякакви блюда с храна.Когато всички се наядоха последва десерта.Накрая всички заедно потеглиха към спалните.Сара нямаше търпение да легне на удобното си балдахинено легло.Хилъри явно също бе уморена,защото три пъти се спъна по стълбите.Разбраха новата парола от една префектка("Ин вино веритас!")и влязоха във общата стая,Джак им пожела "Лека нощ!"и тръгна с момчетата по стълбите.Сара и Хилъри,също потеглиха към тяхната спалня.Сара се преоблече с максималната скорост,която позволяваше малкото и останала енергия и скочи бързо в леглото.На сутринта по време на закуската,отново Мелиса Конър бе центъра на вниманието.Затова и Сара стигна доста бавно до брат си.
-Добро утро Том!-поздрави тя
-Добро утро!-каза Том-Нека ти представя новия ми приятел Питър Брадли.
Насреща си Сара видя,хилаво момченце с кестенява коса и кафяви очи.То зарадвано си подаде ръката.
-Приятно ми е!-поздрави го Сара-Том как се чустваш в Грифиндор?Всичко наред ли е?
-Да,много съм добре.Не се притеснявай!-каза момчето-Получих туко що тази бележка от мама и татко!
Сара погледна едно малко парче хартия,върху което позна красивия почерк на майка си:
"Момчето вече е добре!Върнахме го на родителите му.Те са много радостни.Предай това и на сестра ти."
Сара прочете бележката и я върна на брат си.
-Ако имаш нужда от нещо само кажи.-каза тя-Аз ще съм на масата на Рейвънклоу
Момичето се запъти да види новата си програма.

Тримата поеха листите от масата и зачетоха.
-Леле,леле!Ще ни изтискат силите до последната капка!Не мога да повярвам - в един ден вълшебство,трансфигурация,аритмантика,отвари и другите трудни предмети,при това някои от тях са по два часа.-негодуваше Джак.
-Ти си мислиш че ще е лесно ли?-усмивка се плъзна по лицето на Сара.
Джак не й отвърна с нищо.Тримата седнаха на масата и се наслаждаваха на закуската - палачинки с конфитюр и пържени филийки,приготвени по невероятно умел начин от домашните духчета-готвачи.
-Добре че аз не съм се записал за пророкуване.Това е най-глупавият предмет.
-Защо?Казват че новия професор по пророкуване можел наистина да предсказва бъдещето.-каза Хилъри
-Глупости!Нищо не може да предсказва.
Хилъри му обърна гръб и си зашушука нещо с момичето до нея.
След малко дойде време за час.Имаха двоен час по трансфигурация с грифиндорци.
-Супер!Ще видим как ще се справи Том.-възкликна Сара когато научи
-И Мелиса-допълни Джак.
Влязоха в кабинета,който още беше празен.Бяха подранили.Седнаха на чиновете си,приготвиха учебниците и зачакаха учителката.Изведнъж професор Макгонъгол влезе и заговори с тревожен глас:
-Бързо излизайте.Пийвс отново се е развилнял и ходи из всеки кабинет да пуска торови бомбички,поръсени с някаква странна отвара която прави ефекта им ужасен.Хайде!

Късо е,но какво да се прави...мързел.МОже утре още малко да понапиша.Ще помоля слим да почака докато му кажа да пише.

Търпението е майка...на добрите разкази във форума на РС Мания ...

Айде народе,кефи се,ще напиша още нещо:

Затичаха се по дългият коридор.По пътя видяха как пакостниците на училището викат в хор "ПИйвс!Пийвс!Пийвс!" след което,разбира се,бяха удостоени с рязък поглед от професор Магконъгол.На портата за изход от замъка видяха как пазачът Филч се опитва да вкара тълпищата излизащи деца в строй.
-Хайде,охлюви,подредете се!-викаше Филч но никой не го слушаше
След като отидоха на безопасно разстояние,те заговориха някакъв хафълпафец.
-Какво точно правят тези торови бомбички?
-Нищо особено.След като гръмнат се разнася ужасна смрад която парализира за около половин час.-отговори небрежно момчето.
Хилъри смръщи вежди и погледна към другите двама.Очите й сякаш казваха "Че това не е ли опасно?".Двамата вдигнаха рамене и зачакаха да разберат какво става с полтъргайстът.След секунди Сней излезе от замъка и застана на входната врата.
-Скоро няма да се оправим с Пийвс.Имате свободен ден.Играйте на воля.-каза той с кисела гримаса.След което добави-И без никакви пакости.
Бурни викове посрещнаха тази новина и всички се затичаха нанякъде.Само Мелиса седна на една пейка с поглед зареян във въздуха.Сара реши да отиде да се запознаят.
-Здравей.Аз съм Сара.От Рейвънклоу съм.
-Здрасти.-отговори тя-Аз съм Мелиса.Брат ти е много мило момче.
Сара се усмихна и седна до нея.След това Джак и Хилъри също се присъединиха към тях.Мелиса много се развесели - от един ден беше тук а вече имаше приятели.Побъбриха си малко и станаха да се поразходят.Отидоха зад замъка.
-Сега ще ви покажа една тайна.-прошепна тя и почука с показалец два пъти върху един камък.Но той беше малко по-различен от другите - докато останалите камъни бяха огряти от слънцето,този беше мрачен и не блестеше като другите.Изведнъж камъните се размърдаха.Четиримата се постараха да прикрият това.Малко отворче се отвори между тях,но беше достатъчно за да се промуши от там някое дете.
Мелиса скочи вътре.Другите се поколебаха малко но решиха да й се доверят.Пред тях се откри невероятна гледка пред която Джак,Сара и Хилъри ахнаха.Хиляди диаманти красяха висчко което беше в стаята.По тавана се стелеха хиляди звезди(или поне така изглеждаше)а стените се красяха от плочи върху които бяха инкрустирани бойни сцени между магьосници.Тази внушителна гледка се допълваше от блестяща врата на края на стаята която само чакаше да бъде отворена за да се видят чудесиите които пазеше тя.
-Това е нищо в сравнение с нещата които ви чакат по-напред-каза загадъчно Мелиса.

Хайде Слим!Ти си.И пишете мнения все пак.

Оки,но ще го напиша утре вечер,защото имам работа ...

Мелиса ги поведе,към прекрасната врата.Когато стигнаха пред нея,тя замахна леко с пръчката,прошепвайки тихо някакво заклинание.Влязоха в още по огромно помешение,чийто стени сякаш бяха направени от мрамор и сияеха.Точно в средата на стаята стоеше малък пиедестал върху чиято завършваща плослост стоеше,огромна книга разтворена на първата страница.Джак,Хилъри,Сара и Мелиса се приближиха към книгата.Стана им ясно,че на тази първа страница има нещо като предисловие.С красиво изумрудено зелено мастило и завъртян старинен почерк бе написано
"Може би се чудиш каква е тази книга.Ще ти кажа.В тази книга става въпрос за място до което може да стигне само човека,който е успял да влезе тук.Ако искаш да разбереш повече,просто чети нататък."
Джак тръгна да отгръща страницата,но Мелиса го спря...
-Моля те недей!Искам първо да разбера сама!
Момчето я погледна малко намръщено и се обърна на другата страна мърморейки.Хилъри пък отново придоби, характерния за такива ситуации нейн поглед в който се прочита "А в реда на нещата ли е да сме тук?".Сара за момент се учуди,но после се усмихна на Мелиса и й каза:
-Благодаря ти че ни доведе тук!Най-добре ние да си тръгваме-каза тя като тръгна към вратата повличайки Джак за ръката - Ще се видим в училище!
Хилъри ги последва безмълвно и намръщено.Мелиса помаха на Сара за довиждане и се върна към книгата.Когато преминаха обрисуваната стая(едва сега Джак забеляза как на една от рисунките малкия Хари Потър е вдигнал меч,срещу огромния Слидерински базилиск и сигурно щеше да отиде да я разгледа ако не бе нетърпеливия поглед на Хилъри).Стигнаха до мястото от което бяха влезли и забелязаха по-тъмния камък макар сега отвътре.Натиснаха го и малката дупка се отвори.Сара леко подаде главата си преди да излязат.Засега никой не гледаше към тях и тя реши че е безопасно да излязат.Един по един те се измъкнаха.Тръгнаха към кулата на "Грифиндор".По пътя Джак непрекъснато и Хилъри непрекъснато мърмореха.
-Не и вярвам!-бърбореше Джак-Защо не искаше да погледнем нататък.Според мен крои нещо ...
-А откъде сте сигурни че в стаяте бе безопасно-продължаваше и Хилъри-Според мен само чакаше да се обърнем за да избяга и да накара покрива да се срути докато само ние сме вътре...
-Аз пък и вярвам-заяви Сара-Не мисля,че иска да направи нещо лошо на нас или на който и да е било...Нали все пак е спасила всички тези хора от онзи призрак.
Джак си промърмори нещо под носа,а Хилъри изгледа Сара с погледа "Това май е нередно!"
Продължиха към кулата
...