Името ми е Гордан.Винаги съм бил много добър ученик но не пропусках и да се забавлявам и винаги намирах приключения.Но тогава
беше по-различно.Аз бях приет в най-добрия университет в света в който можех да науча абсолютно всичко за любимите ми
предмети-математика и физика.Всеки закон всяко ново откритие се знаеше и съдържаше в архивите на библиотеката му.Достигнах
много високи нива в обучението си, но единственият ми проблем беше че в този град нямах никакви познати а и квартирата ми беше извън града
- просто неможех да си позволя място в центъра заради голямите месечни такси.Обаче имаше хубава припрода-гъста гора с езерце.Живеех в къщата
на вече застаряващ прекратил кариерата си механик.Хората разправяха че поправял всичко което му попаднело.Коли, телевизори, компютри абсолютно всичко.
Обичах да се разхождам из горичката с колелото си, така намирах малко спокойствие в тежкото си ежедневие.Един ден се забавих малко повече и лежех до дънера на едно дърво до брега на езерото.
Вече се смрачаваше и тъкмо реших да си тръгвам когато видях с полезрението си лъч светлина.Обърнах се и видях че нещо падаше от небето.Листата на няколко от дърветата бяха обгорени.
Мислех си че може да има пострадали и се приближих до мястото на инцидента.Бях много очуден.Парче метал толкова гладко че можеш да се огледаш в него.
Беше с размери 3х3 метра но точно този ден беше студено а и беше валял дъжд и пожарът не се разпространи.Бях много развълнуван от странния метал и за това
повиках старият механик да ми помогне да го изследвам.Заедно с него взехме по 2 кофи и с водата от езерото потушихме и останалите пламъци.Останах слисан когато го докоснах.
Беше ледено студено а преди минути беше обвит в пламъци.Опитахме се да го помръднем но неможахме.Изкрахме от хамбара една кола с ремърке и един мини кран и преместихме парчето метал вътре в къщата.
На вечеря бях забравил за него, но през нощта неможех да заспя......................................

Мнооого здрав разказ ........ даваи пиши по-бързо продължение .

Най сетне и ние феновете на научната фантастика да сме удоволетворени,измежду всичкото фентъзи ,което ни залива от вси страни.Продължавай Джи,може да излезе нещо наистина добро

Чух някакъв шум.Така и така нямаше какво да правя и реших да проверя какво става а и да намина да погледна пак метала.Шумът идваше точно от хамбара.Явно и механика го беше чул и ме придружи.
-Хорд, дали това не е свързано с метала?-попитах го аз.
-Не се тревожи синко сега ще проверим.Запалихме осветлението в хамбара и се отправихме към ремъркето и бяхме изумени.Имаше отвор досущ като люк на космическа совалка.Перфектни прави ъгли
и никакви пролуки не се забелязваха когато зе затвореше отново.Но най-интересното беше че устройството не беше празно!Отвътре се показваше глава на рус едър мъж.Явно беше изпаднал в безсъзнание и беше ранен,но оцелял при сблъсъка.
Изкарахме го от совалката и го настанихме на леглото в мойта стая а аз си разпънах едно походно легло.Установихме че е доста висок.Към 2 метра и 10 см. приблизително.
Все още неможеше да се опомни.Постоях до него двадесетина мунути и му донесох вода и му превързах раните.На сутринта когато станах го нямаше в леглото.Закъснявах за университета но реших да проверя хамбара.Видях човека да седи с наведена
глава към парчето метал и да си мърмори нещо все едно беше силно разстроен.Приближих се и го попитах как се казва.Той отговори на странен език който не разбирах.След това посочи превръзката и ми се поклони като се усмихна.Нямах време за това казах на Хорд да го прибере в стаята докато се върна и после ще го попитаме откъде е дошъл и какво представлява метала?
Денят беше тежък но въпреки това си мислех само за странния посетител от небето.Прибирах се когато по пътя видях заграждения.ФБР-ЗАБРАНЕНО ПРЕМИНАВАНЕТО!Те бяха заградили мястото където се бе приземил метала миналата нощ и изследваха.Явно радарите бяха засекли нещо.А и имаше хора с костюми против радиация.
Заобиколих и се прибрах.Хорд ми обясни че са идвали федералните и са го разпитвали.Той естествено не споменал за странния човек а и беше преместил колата с ремъркето в работилницата си намираща се на 8 км. източно.
-А той как е?-попитах аз.
-Добре е, но ще се изумиш колко е добър механик дори да не говори английски.Цял ден се чудих какво му има на един компютър който ми донесоха от института по медицина.А той само за 10 мин с помощта на един поялник го оправи.
-Ами каде е сега?
-Скрих го в избата!Те не откриха радиация повече радиация и затова не търсиха там.Но се опасявам че скоро ще разберат за совалката а пък ми се струва съмнителен този човек особено защото го търсят федералните.
-Добре сега ще се опитам да проведа разговор с него.............................

Продължавай в същия дух!Много ми харесва.Специално стилът ти много ми харесва.Напомня ми на кратките сци-фи разкази.Сега напиши и добър край...

Е вие толкова ли бързо искате да свършва та вече мислите за край?Е тоя разказ мисля да го направя много по-дълъг от другите ми разкази.А и искам да загатна че по-нататък ще има пътувания между галактиките, войни,съюзници и прочие интересни работи.Ама ако няма интерес от страна на четящите сигурно и тва ще си остане в архива.Ами и аз мисля че стила ми се е подобрил малко.Само кажете как искате разказите по-често и по-малки или по-дълги ама да чакате повече?

Не бе споко.Просто стилът ти е характерен за кратките разкази...

Е ок!Утре ще пиша продължение и мисля да е доста по-дългичко!

Одведох го от избата до моята стая.Той говореше някакви странни думи.Реших да му дам лист хартия и химикалка за видя какво иска да каже.
Той започна да рисува.Първо някаква планета после човеци на нея.След това нарисува някакви странни същества.И накрая неговият кораб как се сблъсква на Земята.Сега разбрах със сигурност че са замесени и извънземни.Неможех да повярвам но беше така.Опитах се да го запозная донякъде с нашия език като посочвам предмети и споменавам имената им.
На другия ден когато станах него пак го нямаше в стаята.Отидох в кухнята и какво да видя!Той си говори с механика!
-Но,как как се научи да говориш нашия език?
-Гордан, снощи до много късно си говорих с извънземния ти приятел.-каза Хорд.
-А пък нашата раса, която както ще ти обясня по-късно е прародител на вашата, сме развили мозъка си до такава степен че сме много добри....ъъъ вашата дума за ...ъъъъ... човек който разпознав чужди езици.- каза русият.
-Лингвист!-каза Хорд.
-А как се казваш?-попитах аз.
-Аз съм Ксерас а ти?
-Аз съм Гордан приятно ми е!
-...Ъъъ...ок!
-Искаш ли да ми обясниш какво става и какво правиш тук?
-Ами историята е доста дълга.Нашата раса е много стара.На 3 милиярда години.Достигнахме до много високо технологично ниво и както вече и вие започвате да правите- търсихме други форми на живот извън нашата планета.Живеем в съзвездието Сириус.Преди около 2 милиона години открихме планета с изключително добри условия на живот - Земята.Но тогава нямаше никакви разумни форми на живот за това свързахме нашето ДНК с вашите ъъъ...космати животни....кафявите....
-Маймуни!
-Да.За разлика от нас вие сте много повече културно и духовно развити и за това искахме да вземем от вас полезна информация, но вие все още сте много враждебни.Един пример.Вие се молите на божества и имате театри и други, а ние имаме само фабрики, летища, иследователски центрове и други.
Но основната причина преди 2 милиона години да пратим екип да създаде нова раса на Земята беше че ние уловихме сигнал на разумна форма на живот.Повечето от сигналите имаха значение на молба за помощ.Различни раси, различни езици, но всички молеха за помощ.
Установихме контакт с огромен кораб насочващ се към една от планетите в нашата слънчева система.Разбрахме че са миролюбиви и търсят обежище от друга извънземна раса.Тези които се заселиха в нашата система се наричаха Ледори.А тези от които всички бягаха се наричаха Ториги.Ледорите бяха от друга галактика и ни обясниха че Торигите завладявали всяка раса една по една и ги избивали.Цялата галактика почти била избита и сега било наш ред.
Въпреки че бяха по-изостанали технологически от нас явно друга раса им е показала една технология за намиране на сигнали.И ние останахме слисани да узнаем че само в нашата галактика има над 10 000 цивилизации.Но само 2-3 са разумни и развити останалите са на ниво първи градове и водене на войни с хладно оръжие.Преди около 100 години.Започнахме да приемаме сигнали от Земята.И решихме да проверим как върви експеримента кой също беше и изход за нас в случай че Торигите ни поробят.
Въпреки очакванията ни, вие все още водехте войни, но пък след като изучихме психиката ви разбрахме че сте склонни да се съюзите срещу по-голям противник.И за това от близо 50 години започваме да ви подготвяме за съществуването ни чрез кръговете в нивите, летящите чинии и други за да можем един ден като мирен посетител да ви помолим за помощ или да се заселим във вашта слънчева система.По някой път сме ви помагали в развитието както беше с електричеството и Менделей за да можете по-бързо да се развиете и да сте способни да се противопоставите на Торигите.
Може би вече никой не го говори но първият език който оставихме на земята беше Сирийският, за да може да се разбирате някак си.А първото поколение добре развити индивиди нарекохме Адам и Ева!
-Боже мой!Значи всичко е измама.Ние не сме постигнали на практика нищо.
-Напротив!Вие имате едно нещо което изучавахме много години и още незнаем на какво се дължи.Вие притежавате надеждата.Никога не се отказвате и вярвате че винаги има изход от всяка ситуация.Може би за това сме помогнали пак ние защото като сме по-висши вие сте ни се кланяли и сте ни наричали "божества".
-Значи ние си приличаме само по физиката.
-Да само че ние сме много по-силни от вас.Вашите маймуни са много по-ниски и когато кръстосахме гена неможахте да развиете по-голяма височина от 2- 2.20 см.Аз според нашите стандарти съм много нисък.Нормалният ръст е 3.5 метра.
-Много интересно!Може ли сега да ми покажеш вашата бройна система и достиженията ви във Физиката?....................

Много яко разказ4е ... Нямам търпение за продължението.

За сега върви отлично, харесва ми че е на отделни части, а не прав текст

Дааааа.Браво.

Имах проблеми с нета довечера ще продължа!

пляс. пляс. пляс. (ими ли емотико за пляскане?).

Браво. Браво. Браво.

Каква ще е бройната система? Нека бъде 60-тична, защото маите са ползвали такава.

Моного се кефа. Продължавай все така.

пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс. пляс.

ох, заболяха ме ръццете от пляскане.

-Ами нашия еквивалент на десетицата е ваше 60.В записките ни пише че една нация от Земята също брои в 60-тична бройна система това е така защото ние им помогнахме и особено за техните пирамиди.А относно физиката достигнахме 2 скоростта на светлината и така може би ще разбием илюзиите ви че скоростта на светлината е най-голяма.Също едно от най-голямите ни постижения е откриването на антигравитацията и с помощта й се развихме много бързо тъй като строехме една сграда за по-малко от 1 ваш час!
За защита изобретихме щит който спира почти всички лазерни атаки, но Торигите нападат с химически и биологични оръжия като се размножават до 20 пъти по-бързо от нас.Те също са по-добре развити от нас.
В този момент се чуха удари по вратата.
-Отворете ФБР!
Вратата се разби на парчета, но ние вече бяхме се измъкнали през прозореца.Аз се качих на колелото, а той седна на багажника.Успяхме да наберем преднина, но ни забелязаха!Стигнахме до работилницата на Хорд и там той ме накара да дойда с него до совалката.С много мъки успях да се наместя вътре въпреки че беше 3х3 метра.Ксерас натисна 1 бутон и цялото табло засвети.После ми обясни че пренасочва цялата останала енергия само за един процес.След това дръпна една ръчка и останахме така.
-Ще ни хванат какво правим сега?Дали ще може да излети това чудо и ако може давай!
-Спокойно.Сега ще разбереш какво съм направил.
Федералните влязоха в работилницата навсякъде защъкаха.Претърсиха всичко но като че ли не виждаха лъскавия кораб.След 20 мин един каза:"Няма ги сигурно са се измъкнали някак си да се разделим и да търсим в околностите."
Първо излезнах аз от кораба и видях причината.Совалката беше абсолютно невидима!
-Май пропусна да споменеш и невидимостта а?
-Е да, но то не е нищо особено освен проектиране на картина върху повърхността.
На другия ден го заведох в университета.Никой не се заглеждаше по него защото приличаше досущ на човек.Въведох го в кабинета по астрономия.
Там той започна да ми обяснява подробно за различните цивилизации и разположението им в галактиката.Също разбрах и колко голяма част са завладели Торигите.Ксерас ми разясни и галактиките около нас и отношенията на всяка с другите.
"Млечният път както вие наричате нашата галактика още е нестабилен и сме слаби и узязвими.За това Торигите успяват толкова лесно да ни завладеят."
Вечерта седнахме да вечеряме заедно аз Ксерас и Хорд.
-Ксерас, каква ти е мисията на земята?-попита Хорд.
-Ами освен да събера информация за вас и да видя как се развива експеримента най-важното да успея да ви убедя че сме приятели по-скоро родители и искаме да ни помогнете срещу Торигите.
-А как мислиш да го осъществиш?-попитах аз.
-Ами мислих да намеря първо приятелски индивиди които се оказахте вие и с ваша помощ да конструирам предавател с който да уведомя хората по цялата Земя.
-Но така ще предисзвикаш паника!
-Ами какво да направя иначе?
-Да говорим с някой приближен на президента и ако го убедят да не те наранява да му признаеш за случилото се с вашата раса и след това той ще огласи случая.
-Ами трябва да измислим план!-каза Хорд.-Утрото е по-мъдро от вечерта нека утре да помислим...........................

Браво. Не спирай, че става интересно.

Много добро развитие!Продължавай!

На другия ден станах по-рано.Ксерас още спеше.Отидох в работилницата за да поразгледам кораба.Влязох вътре.Тъкмо мислех да изпробвам способностите му въпреки че беше малко потрошен и в този момент се чу странен шум и за завъртя някаква сфера на главното табло.От нея започна да струи светлина и се оформи
образ на някаква местност.Показа се някакъв човек и започна да говори нещо.От всичко разбирах само че много се споменаваше името на Ксерас.
-Какво става тук?-попита Ксерас който без да усетя беше дошъл до совалката.
-Нищо не съм пипал.Само влязох и това се включи само.-отговорих аз.
-Това е съобщение от нашата планета-отговори пришълецът с тъга в очите които се пълнеха със сълзи.
-Какво казват?
-Торигите вече са навлезли в нашата слънчева система и сега избиват някои слабо развити цивилизации в краищата на галактиката.Въпрос на време е да стигнат до нашата планета.Това на холограмата е моят главнокомандващ който ме прати на тази мисия и ми каза да побързам.Вече може и да е мъртъв както и другите.
-Не се отчайвай нищо не се знае може пък и да сте ги отблъснали.
-Как винаги вие имате надежда и не се отказвате просто се чудя откъде идва това нещо?
-Незнам но сега имаме по-важна работа.Ти нали трябваше да убедиш цялата раса за помощ за целта обаче трябва да говорим с няколко влиятелни личности, както и да сглобим предавателя на който ми показа чертежите и ако решат да те затворят и да правят опити с теб аз ще се погрижа цялата Земя да разбере в каква опасност сме, защото дори анархията не е по-страшна от чужди пришълци толкова по-различни от нас със желание за нови завоевания.
-Добре да отидем в университета за да видя вашите закони за математиката и означенията ви и ти да ми помогнеш да изчислим някои работи при конструкцията.Също ни трябва специална сплав за този предавател после ще ти обясня как ще я направим.Имам специално устройство на кораба.Добре че се сетих.Совалката също трябва да се поправи за това трябва да се погрижи Хорд защото е много полезна при екстремни ситуации а и нали ти обясних че
вдига скорост 2 светлинната.
През деня пресметнахме нужните размери както и съотношенията на различните вещества в сплавите.Хорд поправи лесно двигателя след като Ксерас му изнесе една бърза 10 минутна лекция по йонно-фотонни двигатели.Механика запълни с плазма двигателя с което се зареди с енергия.След това свърза мешинките и направи дупликати на счупените частици.И най-накрая всичко беше готово.Оставаше само хората да разберат за опасността и да се притечат на помощ.


П.П. Знам че тази част не е толкова дълга и добра но не ми идваше музата.

Искам да ви кажа че тези 3-4 мини разказчета бяха нещо като увод в този разказ.И сега искам да направя едно предложение.Ако някой иска да се включи и да пишем заедно така ще стане по-интересно.

Неееее.Това по скоро ще развали разказа.Най-добре продължи сам!