|
Заглавие: Епилог и Пролог Публикувано на: 14 Май 2004 21:56
Това е епилога и пролога на книгата ми,която пиша от доста време.Дано ви хареса
Пролог
В стаята цареше пълна тишина.Всичко беше сякаш мъртво и запустяло.Единиственият звук, който нарушаваше това спокойствие, беше разлистването на страници, който станникът обръщаше от едната и от другата страна постояно.Беше седнал на един стол,а около него всичко беше покрито с папируси и книги.Той ровеше от лист на лист, спирайки за миг на някой, за да се увери, че не е изпуснал нещо,но отговори все още нямаше.Нищо не му помагаше в това, което се целеше.В стаята влезна човек, чиято възраст беше неястна,но ако трябваше да се съди по лицето му, той трябваше да е някъде на 70 години въпреки че в действителност беше пъти по стар.Държеше дървена тояга,чийто връх приличаше на кука.Той се огледа след което спря погледа си на човека в стаята и каза:
-Все още нищо?
Странника вдигна глава и отвърна сухо:
-Не,тук няма нищо.Бях сигурен, че ще намеря това, което търся .
-Това, което търсиш никога не е било предвидено да се намери и никъде не е казано, че е изгубено.Търсиш нещо , което дори не знаеш,че съществува.
-Сигурен съм , че наследникът е жив, но не знам къде е.Трябва да го намеря.
-И какво ще стане след това?Ще го накараш да тръгне с теб?-попита зачудено старецът.
-Поне ще опитам.
-Знаеш каква е неговата съдба.Какво ще му кажеш отностно това?
-Това е само пророчество.Не всички пророчества са верни-отговори леко ядосано странникът.
-Но това пророчество е напревено от един от най-умелите в тази област магиосник.Неговите видения почти винаги се сбъдват-каза новодошлият , който също беше маг.
-Няма да се откажа.Ще намеря наследникът на Лер,дори това да е последното нещо, което ще направя-отвърна твърдо събеседникът на старецът и стана, разкривайки своята синя роба.На врата му седеше син амулет, в чийто център имаше светкавица.
-Значи няма да се откажеш.А,какво ще стане,ако ти кажа, че знам къде е наследникът?-попита заинтересовано стария магиосник
-Ще те помоля да ми кажеш.Ти самия знаеш, че той е последната надежда на този свят-отговори по-младият.
-Последната надежда е Мечът на Светлината.Момчето в момента е едва на 16 години и сигурно още не знае за съществуването на артефакта, а ти искаш да го убедиш на тръгне с теб в преследването му.
Младежът само кимна за съгласие.
-Твърдоглав си и точно за това ти отстъпих мойто място сред Седемте.Момчето се намира на север.Иди в Мел’Тел и там ще ти кажат повече.
Младежът се усмихна след което добави:
-Благодаря,учителю.
-Аз вече не съм ти учител,но помни,че това, което правиш няма да е лесно.Пази се и нека Светлината те води.
Двамата се прегърнаха след което младият магиосник взе жезъла си и изчезна сред тъмнината на коридора.
Старецът се обърна и погледна към изчезващият от погледа му ученик:
-Той ще се върне!
Епилог
Сянката над Великия свят отмина и сега над него отново грее слънцето на радостта.Всичко,което до сега беше мрачно,превърна се отново във красиво и прекрасно.Всичко можеха да спят спокойно.Всички без един.Сама в нейния замък от бял камък,тя седеше в свойте покой,мислещя,тъгуваща,страдаща.Ахелия погледна към небето,което беше чисто и ясно като бистра вода.Сега слънцето,което беше създанено от силата,която мистерия все още е за всички,грееше и осветяваше стаята.Жената беше седнала на един стол до прозореца,гледайки към прекрасната й градина,където отново бяха разцъфнали маковете,който бяха лишени от слънцето прекрасно заради мрака тъмен.
Тишана,всичко беше завладяно от тишина.Не се чуваше дори песента на птичките.Всичко сякаш беше спряло.Дори малкото облаче на небето не се движеше.Стрелките на красивия стенен часовник не се въртяха,а вятъра,който до одеве вееше русите коси на Ахелия,сега беше изчезнал.
-Какво искате?-попита тя,без да отделя поглед от градината.
Зад нея бяха се появили две фигури.Двама мъже облечени в дълги роби.Единят в бяло,а другият в черно.
-Знаеш защо сме тук-отвурна онзи облечен в бяло.
-Дори и да знам това не ви дава право да идвате в моите покой.
-Мисля,че е време отново да започнеш да служиш на този,който ти даде живот-каза облеченият в черно.
-И за какво да му служа.Той превърна в тази земя в едно голямо бойно поле,където само смъртта се чувствапе щастлива.Не мисля,че ще мога някога да отново да се обърна към този,който ни изостави,когато най-много имахме нужда от него.
-Но мечът беше намерен.Той е този, който опази наследникът от яростта на Господарят на Мрака.
Двамата се бяха приближи ли още по-близо до нея.
-На наследникът му беше писано да намери меча и никой не можеше да промени това.
-Беше му писано и да умре,но той все още е жив и здрав-каза леко изнервено Лордед.
-Точно това е нещото, което не разбирате.Точно за това аз не исках да бъде намерен наследникът-Ахелия стана и застана до двамата мъже,облечене в бялата си рокля, която се влачеше зад нея и загърната с белия си плащ.
-Предсказанието никога не е било предназначено за Джефред.
-Ако не за него,то тогава за кой?-попита Теон
-За Зеркон.
Двамата мъже отстъпиха назад,чутото,изреченото от Ахелия се наби в главите им като треска.
-Това е невъзможно-каза старецът в бяло.
-Гадателят,който направи предсказанието е бил служител на Създателят на злото. Такива гадетели могат да правят предсказания само за хора, който се подчиняват на този,чието име не може да се изговаря във Великия свят.
Мъжете гледаха втреничи.Всичко, в което до сега са вярвали се сгрумоляса.
-Но,ако товя е вярно,...-започна Теон
-...то Битката на Световете едва сега започва-довърши Ахелия, която погледна отново към градината, където един бял гълаб отлетя в небето.
|
