Ето ме отново,след няколко дни усилено писана завърших криминалето си и искам да ви кажа,че повече няма да се занимавам с този жанр,голяма мъка е.Доста дълго стана,но очаквам повече коментари,защото този разказ е нещо ново за мен и искам да ми кажете какво мислите,особенно за края,който аз лично много не харесва.Дано ви хареса.

Кръвна линия

Стаята беше тъмна,мрачна и приличаше на кибритена кутийка.Стените бяха мухлясали и по множеството дупки се виждаха буболечки, които се катереха на ляво дясно,запътили се в посока, която само те си знаеха.Лампата,около чиято крушка кръжаха мухи, беше единственото осветление в това помещение, което трябваше да наричаме дом.Не се чуваше нито звук,освен клаксоните на колите,които нервните шофьори натискаха енергично,защото бързаха да се приберат в малките си, панелени апартаменти,където щяха да се отдадат на самотата и алкохола.Прогнилото легло,което се крепеше на три от общо четирите си крака, беше мръсно, а завивките, които не бяха ползвани близо година бяха пожилтяли,-седеше, в долния десен ъгъл, до прозореца,чийто перваз беше покрит с някаква течност, чийто прозход не можеше да се определи.В средата на стаята, върху прогнилия паркет, имаше маса,в чийто център беше се образувало петно от стичащата се от тавана вода.Гардеробът беше празен, ако не се броеше голямата пайжина, която се беше образувала и множеството мишки, които се подаваха през трите дупки в долния му ъгъл.Вратата беше цялата позеленяла от влагата , която цареше в цялото помещение,а дръжката се беше търкулила под леглото, където спокойно беше намерил вечния покой трупа на една млада дама, чийто дрехи,въпреки червените петна,изглеждаше доста скъпа,а обиците , чиито скъпоцанни камани бяха извадени , бяха ръждясали.От ушите й се подаваха стоножки,а пръстите й бяха отрязани и приляжно прибрани в едно чекмедже.
Чу се силен удар,последван от гръмкото падане на вратата,която се разби на парчета на земята.В стаята влезнаха четирима полицаи,облечени в бронирани жителтки,държащи по един пистолен и фенерчи в ръцете си,точно като по филмите.Осветиха бързо всеки ъгъл на стаята,но не видяха никой,който можеше да ги атакува или нарани.Единият от тях направи знак,на някой отвън,че може да влезе.С помещението влезе човек в черно сако и огледа мястото с отвращение.С бавни крачки,оглеждаше за улики,които можеха да му помогнат в това да открие извършителя.Приближи се към леглото и тогава я усети-ужасната миризна на разложено,която го накара да извади носната си кърпичка от джаба си и с нея да закрия лицето си.Клекна и видя под леглото поредната жертва на серийния убиец,който вилнееше в града от месец.
-Трета за една седмица-каза глас зад инспектора.Той погледна и видя на вратата да седи мъж,облечен в дълъг черен шлифър и голяма шапка на главата,която носяш повечето хора в Тексас.Въпреки,че малко приличаше на кумичен герой от някоя анимажия,детектив Стефанов не беше човек,с който трябваше да си правиш шеги.
-Мислиш ли,че е същия?-попита следователят,изправяйки се.
-Виж колко пръста са отрязани-заяви Стефанов и след малко беше установено,че липсват четири пръста.Детектива се облегна на едва крещята се стена и каза:
-Последният път бяха три.Интересно.Оставете ме сам!-нареди той и даде знак на полицаите да се излезнат от стаята.Инспекторът отказа в началото,но след като разбра,че не може да спори със Стефанов и той напусна.
Детективът се облегна на стената,която едва се държеше,дръпна надолу шапката си и започна да мисли.Самотото му даваше нужното спокойствие,за да може да проникне в съзнанието на извършителя и да разбере какво го е подтикнало да извърши такова нещо.Опита се да си представи стаята,каквато е била преди.Явно беше я напуснат няколко дена,след като е беше убил,съдейки по храната,която беше останала и петното от бутилката вино.Но как е успял да я накара да дойде?Изглеждаше като млада,богата дама,която тепърва беше започнала да се издига в обществово,но за нейно нещастие се появява лунатик,който има склоност да изнасилва и убива момичетата като нея,за да задоволи сексулани и психически си глад.
Стефанов влезна в банята и огледа.Мястото беше изполвано,още нямаше миризна на развалено.Погледна в крата си и видя локва кръв.Сложи малка табелка с “номер 1”,за да може след него да не се прикрие нещо.Имаше прекалено много кръв.Предишните жертви бяха само с прерзани гърла и отрязани пръсти,а тук имаше кръв колкото може да изтече,ако ти разпорят корема.Погледна към ваната и видя около водоотточния канала няколко косъна.Извади една пинсета и пребра космите в една малка найлонова торбичка.Огледа около тоалетната,но не видя нищо.Върна се отново в главната зала.Беше време да разгледа тръпа.Клекна до леглото и плъзна ръка към тялото,напипа нещо меко,но не знаеше какво е.Погледна и видя,че пипа рогоците на очите й.Бързо дръпна ръка и направи отвратена физиономия.След това намери ръката й понече да я дръпне и тогава дойде то-видението.Всичко изчезна и виждаше само момиченцето.Но не такова каквото беше под леглото,а какво е била смъртта.Красивата й руса коса се спускаше до раменте й,а бузките й бяха зачервени като на малко момиченце.Беше на не повече от 18,а вече се скиташе някъде в дълмините на Отвъдното.Кой би сторил такова нещо?
Видението изчезна и Стефанов отново се озова в мизерната стая.Чувстваше се изморен и нямаше сили да продължи оглеждането на мястото.Отбеляза още няколко места,където полицаята да разгледа с по-голямо внимание и слеза на партера,където го чакаше инспектора.
-Е?-каза той,но изглежда още бе ядоса,че дедектива искаше да е сам,но Стефанов още бе замаян от видението,че само махна с ръка,за да го оставят на мира.Излезе пред старата сграда и седна на парапета.Сложи глава между краката си,защото мислеше,че всеки момент ще повърне.Не беше изпадал в такова състояние от много време на сам.А и видението,на какво ли се дължеше?Може би самотата вече си казваше думата?От какво беше претърпял развод,Иван си нямаше никой.
Изправи се и с вече възтановено самоубладание докладва всичко,което беше установил от разлгеждането на апартамента.Естествено си спести видението,защото не искаше да си рискува работата.Качи се на стария си “Фиат” и се понесе към дома си,който за негово щастие се намираше далич от това място.Район Север беше станал едно от най-опасните места в Пловдив.Скоро щяха да се появят хипотези,че циганите бяха направили това,но въпреки голяма си омраза към тези хора,дедективът ясно осъзнаваше,че не са те.Колкот и зле да живееха,колкото ида бяха плюти от обществото,никога не биха стигнали до такава крайност.Ако бяха те,жертвата щеше да е удушена и изхвърлена в реката,а по трупа щеше да има достатъчно отпечатъци,за да се опреди кой е извършителя и без специална намеса,но тук не ставаше въпрос за такова убийство.Имаха си работа с професиолналист,който не смяташе скоро да иде зад решетките, а да продължава да вилнее в града и да убива невинни богатшки моминца.
Стефанов живееше в един малък апартемн на улица “Иван Вазов”.Жилището му се намираше близо до градината,където той правеше обичайни си крос,опитвайки се да изхвърли от главата си всички трупове,които беше виждал.Замиваше се с тази работа от 15 години и вече започваше да му писва,но знаеше,че ако напусне няма да успее да направи нова кариера.Не и в България.Искаше да замине за чужбино,но чуждите езици не бяха неговата сила.
Отвори вратата на малкия си апартамент и влезна.Съблече шлифера си и закачи шапката си на закачалката.Седна пред телевизора и си отвори бира.Всяка вечер вършеше едно и също нещо.Беше се превърнал в един от онези хора,който нямат амбиция в живота и правят едно и също всеки ден,докато накрая се не огледът и не видят,че е тях ред да преминават вратите на Рая.Стефанов нямаше да ходи там,още след като застреля едно малко момчеце по време на длъжност знаеше,че мястото му на небето вече е преместено в Ада.
Всяка вечер сънуваше един и същи сън.Той,седейки на една пейка,облечен в официален костюм.Беше под прикритие и бяха намерили убиеца на двете момче,но трбяваше да действа много внимателно.Панаирът беше пълен и хората бяха толкова много,че шансът за провал беше доста голям.Тогава се появи той-човекът,виновен за ужасната смърт на две близначета,намери в канафките под моста на река “Марица”.Изтрелът все още отекваше в главата на дедектива сякаш се случваше в момент,все още ясно виждаше как на земята се сгромолясва момче,а зад него седи убиеца.
Стреснат от кушмара,Иван стана от леглото,целият потен,дишащ учистено.За миг остана седна,избърсвайки лицето си с ръка.Погледна към часовника и видя,че минава 5 часа сутрина.Отиде в кухняата и си направи високо калорична закуска,с която искаше да спре мисълта за случилото се преди 5 години.Знаеше,че повече няма да може да заспи,но легна на леглото и се загледа към тавана,където влагата вече започваше да си поправя път и скоро щеше да се с настанила навсякъде.Но това не го вълнваше.Леко унесен той не усето кога беше станало 7 сутринта и бе стреснат от звъненето на телефона..Беше инспeктор Георгиев (все му забравяше името),за да му каже,че уликите за готови и може да дойде да ги види.Нищо не му пречеше да отиде и да проучи намеренето.Работата вече не му доставяше това удоволствие както преди.Облече се и се запъти към отделението.
Това място беше по-зле и от дупка.Мръсните стаи и нечистите килии бяха видно доказателство,за немърливостта на държавата към полицията във всички нейни аспекти.Стефанов беше свикнал с обстановката.Вече миризмата на влага и гледката на почти изкъртени стени не му правеше впечатление.Отиде в стаята на инспектора,койот седеше на стола си в чистия си офис,който подържаше с парите на управлението,но само дедектива знаеше това,но не му се занимаваше с проблеми от страна на колеги за това си мълчеше.Сега на стената,където преди седяха само разписания на полицаи по града бяха закачени снимки на трупа и уликите,които бяха намерили.
-Имаме си работа с профисионалист-заяви Георгиев,но Стефанов не му обръщаше внимание,а беше се загледал към таблото и разглеждаше една снимка,където жертвата беше снимата в цял ръст.Оглеждаше тялото,но не знаеше какво тръси.Винаги правеше и знаеше,че когато види това,което му трябва щеше да разбере.Не знаеше как,но не веднъж му се беше случвало.Огледа главата.Половината беше размаза и разложена,а останалата част беше полу-запазена.
-Разбил й е главата след като е била мъртва-прекъсна декетива,инспектора,който беше започнал да му чете доклада на полицаите,но това беше нещото,което най-малко вълнува Иван затова не занимаваше вниманието си.-Виж тези белези(Стефанов посочи едно синю образование около китката на момичето на една снимка в близък план на ръката),според мен я е бил бързал с въже.Белезниците не оставят толкова видни белезе.
Инспектора се приближи и сложи големите си очи и се след като малко по-мълча каза:
-Да прав си.Това е нещо необичайно,предишните бяха намери целите за леглото,а тази има само такива белизи по ръцете.Да ли е умишлено?
-Да-отговора долетя от човек,който седеше зад двамата следователя.Те се обърнаха и видяха на вратата да седи млада дама в елегантедн официален костюм.Погледът й беше сериозен и гледаше към Стефанов,но той много се заинтригува от гледатката.-Добър ден,за съм Лидия Калоферова, психолога,който е назначен за това разследване.
Иван се нампръщи и каза ядосано:
-Нямаме нужда от психолог.И преди сме имали такива случаи,защо този да е по различен.
Без да обръща внимание на спонтанната промяна в поведението му.Георгиев се пеиближи и се представи:
-Калоян Геогрие,инспектор, а това е Иван Стефанов-детектив по случаите.
Психоложката само кимна, а Иван все така гледаше ядосано.Обърна се отново към снимките и не искаше повече да се занимава с тази жена.Тя обаче не изглеждаше да се откаже толкова лесно.Приближе се до снимките и започна да ги разглежда,застанала успоредно на детектива.Стефанов се направи,че не я забелязва,но явно и това не помогна,защотото след като малко разгледа изображениеята,Лидия каза:
-Имаме работа,с човек,за който убийството е нещо повече от задоволяване на психологическия глад.При нормално убийство,първо убиеца нямаше да си прави труда толкова много да прикрие следите си,второ нямаше да държи толкова време жертвата със себе си,защото според доклада ,който ми беше предоставаен,момичето е било в стаята поне от 2 дни от както е мъртво,а вестта,за изчезването е пристигнала в управлнието преди 8 дни.Това значи,че е имал почти цяла седмица с нея.
-Виждам се управяте с математикта-заяде се Стефанов,прекъсвайки нахално жената.Тя го дари с очарователен поглед,който обаче не беше злобен,а узглеждаше сякаш на нея й доставяше удоволствие да бъде прекъсвана.Тя погледна снимката на глвата на момичето и отново започна със разсъжденията си:
-Извършителя и бил ядосан от момичето и за това е решил да я накаже.Ударил е главата й веднъж,но му е харесано и решил да продължи докато момичето не е умряло.
-Според мен е била мъртва,когато е разбил главата й.-опита се да я контрира Стефанов и да я ядоса,но този негов опит не успя.Тя все така го гледаше със задоволстви,как той се мъчи да я извади извън релси и продължаваше с анализите си без да му обръща осебоненно внимание.
-Ако главата е била разбира след смъртта щеше да е разложено повече и другата част на лицето,а както се вижда това не е така.
Иван излгеждаше червен,не можеше повече да понася това.Излезна без да се казва нищо и остави на всезнайката да си довърши профила на убиеца.Инспектора на каза нищо,беше свикнала със спонтанните промени в настроенито на Стефанов за това не му направи впечатлиние.
-Къде изчезна?-попита Георгиев,след като намери детектива седнал на една пейка в коридора,пиещ безакохолно.
-Тази жена е отвратителна.Не ми харесва-все още говореше с висок тон и не интересуваше кой го чува и кой не.Трябваше най-накрая да си излее яда и за съжаление човекът,който щеше да го отнесе беше Калоян.-Защо изобщо са я назначили?Толкова ли ми нямат доверие?Ако не бях аз,досега това управление вече да е загинало.Разкрил съм повече случай,колкото никой друг в града и това ли е наградата,която получавам-някакво надуто момиче,което е завършило преди няколко месеца университе и вече се мисли за виден психолог.
Последва тишина,която Георгиев не искаше никога да престава.Често беше се оказвал в позоцията на човека,който го отнася заради глупостите на другите,но със Стефанов бяха приятели от много време и знаеше през какво беше минал и не смяташе да го остави точно сега,която изглеждаше на прага на нервна криза.
Иван не каза нищо повече.Трябваше да се примири с факта,че ще работи с човек,който не можеше да понася.Не беше първият път,когато се случваше затова смяташе да погледна на нещатата както и в предишните случай.Щеше да отбягва новодолата и да не занимва с нея.Знаеше как да си води разследването и не смяташе да позволи на никой да му разваля методите и триковете,които използваше.
Денят ми неусетно,без никакви нови убийства и без да се усети,Иван отново се озова в апартамента си,все така самотен.Седна на масата,за да хапне и тогава отново се появи.Като мълчния го прониза и всичко изчезна.Тогава видя като на черно бяла снимката на момче.Видението изчезна толкова бързо и внезапно както се беше и появило.Детектива беше още в шок.Седеше втренче в прозореца,но всичко,което виждаше беше образа на момчето от снимката.Не знаеше колко време е седял така,но звъненето на телефона го откъсна от транса,в който беше изпаднал.Всигна слушалата,от която се чу притесненият глас на инспектора:
-Ела бързо на ул”Кавала” 21.Имаме още едно убийство.
Иван пристигна на местопрестъплението по-бързо отколкто самия той очакваше.Периметъра вече беше отцепен,а около входа на блока беше опъната жълта лента и няколко полицая пазеха любопитните погледи на минувачите да не преминат.Стефанов показа на бързо значката се запъти към 4 етаж,където беше станало престъплението.
Той влезна в стаята,която изглеждаше по-добре от предишната.Стените бяха все още не докоснатаи от влагата,прозорците не бяха счупе и вратата не беше изгнила.той се огледа на инспектор Георгиев и го намери клекнал до гардероба,където обясняваше нещо на един полицай.
-Какво можеш да ми каже?-попита Стефанов.
-На мен ми изглежда като дело на друг убиец.Стана твръде скоро.Може да си имаме работа с няколко психопата.
-Съмнявам се-прекъсна го Лидия.-Убиеца иска точно това,да си мислите,че не е един,това ви обърква и така разследването става още по-друдно.Къде е жертвата?
-В банята-отговори Георгиев и им посочи вратата,пред която стояха двамата полиай,който изглеждаха са пазачи на някакъв нощем клуб.
Детективът и психоложката влезнаха в банята,където бяха поразени от ужасната миризма на разлагаща се плът.Двамата закриха лцата си с ръце и погледнаха към ваната.Там на стената седеше трупа на момче.Беше на около 18 години,съдейки по ръста,телосложеноето и лицето,което беше вече покрито с брада.По цялото тяло си имаше следи,сякаш беше бито с камшик.Трупът беше съблече и задържан на стената като бяха прекара ли въже около врата,което беше закрепено зад главата му с пирон , и продължаваше до тавана,завършвайки около една показала се тръба.Ръцете му бяха вързани и задържани към стената с друг пирон.Цялото тяло беше покрито със засъхнала кръв,а пенисът му беше отрязън и после зашит на мястото на средния му пръст,който сега се подвизаваше на мястото на половия орган на жертвата.
Стефанов изгледа с отвърщение момчето,след което хвърли поглед към Калоферова,чието изражение не беше се променило,а гледаше към жертвата с интерес.Тя извади един химикал и започна да пише нещо на тефтера си.Иван се интересуваше от това,огледа мястото около убийството,но не намери нищо.Излезна от банята и отиде до Георгие.
-Аз си тръгвам.Не мисля,че мога да издържа и 5 минути още с тази жена.
Калоян само кимна в знак на съгласие и детектива си тръгна без вече толкова да го вълнува убийството.В главата му като светкавица се появи отново образа на момчето,което беше видял.Мислеше си,че това е същото момче,но не беше.А кое беше тогава.Премахна тези мисли от главата си и се запъти към дома си.
На следващия ден дойде на работа по-ведър.Беше се наспал добре и не смяташе да си разваля деня заради някаква превзета зубарка.Седна на бюрото в кабинета си и започна да разглежда доклада за убийството на момичето.Все още нямаше нищо приготвено по новия случай.Момичето се казваше Нели Теодорова.На 17 години,израснала в богато семейство.Изглеждаше като приятно момиче,което би било добро компания за един тинейджър.
В кабинета на Стефанов влезе мъж,облечен в бяла престилка и му даде една нова папка.
-Това е ДНК анализа от космите около сифона.
Иван само кимна и лекарят изчезна някъде в коридора.Детектива отвори папката и видя досието на извършителя.Мъж на средна възраст със кафяви очи и черна коса.Нямаше вид на убиец,но от дългодишна практира,Иван знаеше,че извършителят може да е всеки дори и най-прилежния човек на света.Разгледа отпечатъците и си преписа адреса.Смяташе да го провери.
Жилището му се намираше в Тракия.Беше в един стар,малък блок,скрит от заобикалящите го по-големи сгради.Стефанов почука на вратата и на прага се появи човека от снимката.
-Добър ден,аз съм детектив Стефанов,може ли да поговорим за момент.Имам няколко въпроса към вас?-винаги мразеше да се представя.Прилачеше на някое ченге от филм.Очите на човека срещу него се изцъклиха от изненада,леко смутен той отговори:
-Да,влезте.
Детектива пристъпи в жилището на заподозрения и огледа мястото,опитвайки се да открие нещо,което основаваше съмненията му.Домът на Марио(така се казваше човека)беше малък и спретнат.Всичко беше подредено и изчистено.Нямаше нищо подозрително и точно това безпокоеше Иван.Той продължи да хвърля погледи на ляво и на дясно,но беше прекъснат от домакина:
-Искате ли да седнете?
Стефанов само кимна и се настали на девана пред телевизора.На стола до него седна Марио и разтревожено попита:
-Какво съм направил?
-Къде бяхте в ноща на 15 април?-изтреля първия си въпрос детектива,отбягвайки този на заподозрения.
-Бях на среща-отговори Марио,замисляйки се за момент.
-С кого?-попита детектива.
-С Мария....Христова мисля че й беше фамилията.
Стефанов записваше всичко в едно тефтерче,което приличаше на това на Лидия.Помили малко и след като извади снимката на жертвата от джоба си я пока за домакина и попита:
-Познавате ли това момиче?
За момент се загледа в снимката,след което Марио отговори:
-Не, никога не съм го виждал.
-Благодаря ви,това ще е всичко.
Стефанов стана и си тръгна.Марио беше чист-за сега.Имаше алиби и това не се хареса на Стефанов,той реши да прове тази Мария,за да потвърди версията на мъжа.След като намери досието се оказа,че живее не далеч от управлението.Тя се оказа по-хубава от снимката във досието.Русата й коса стигаше почти до кръста ,а сините й очи гледаха Иван с притеснение и несигурност.Имаше само два въпроса към нея и на двата даде отговор,който той очакваше-беше излизала с Марио същата вечер.Беше стигнал задънена улица и не знаеше какво да прави.
На следващия ден беше готов и профила на убиеца,който естествено беше направен от Лидия.Тя го даде лично на Иван,дарявайки го отново с усмивката,която го караше да се ядосва всеки път.
-Мисля,че ще ти се стори интересно.
Стефанов не каза нищо,а само я погледна злобно и отвори папката.
“...Убиецът е нестабилно психически.Живял най-вероятно сам това е довело до изкривяване на душевните проблеми,покзващи резултати сега.Склонен към брулно убийство,без да се замисля за какво и да било.Ядосва се лесно,което може да се окаже и основната причина за ужасните му действия.
Неспособен да задоволява сексуалните си нужди,убиецът използва жертвите си за това като накрая решава да покрия следите си,обезобразявайки възпроизведителните органи на жертвите си.Без разбрана наклононост,той е опасен както за мъже така и за жени.Може да се каже,че основният мотив,за отвличането на срещите е точно сексуалния му глад.В началото е може и да не е възнамерявал да убива,но слабата му психика е довело до извършването на първото убийство,което му е харесало и се развило в мания.Често убива по-различен начин от този,който е замислял в начолото...”
Иван спря за миг и в съзнанието му отново изника момента,я който застрелва момчето пред 5 години,виждайки ясно как тялото на детето пада на земята,безжизнено.Връщайки се отново в офиса,Стефанов затвори папката и я остави на бюрото.Разгледа й снимиките от новот убийство.Беше много по-различно от миналото.Опита се да се постави на мястото на убиеца,но и това го докара до задънена улица.Нямаха нищо,което да му подскаже от къде да тръгне.Взе отново смиките и се загледа,тогава видя на една снимка на стената до гардероба написано с кръв думата “Ти”.За момент помисли,след което взе якето си и се запъти към апартамента.
Мястото все още беше оградено с жълта лента и имаше един полицай,който пазеше мястото.Все ощя не бяха тошли специалистите по отпечатаците.Тези хора наистина не обичакаха работата си.Стефанов показа значката и влезна в помещението.Погледна към стената и видя,че там все още ясно се виждаха изписаните с кръв думите.Разгледа ги внимателно и тогава забеляза,че зад гардероба имаше написано още нещо.Опита се да разбере какво пише,но се оказа невъзможно.Трябваше да премести гардероба,но годините му направиха това много трудна задача.Вече не тренираше както преди и след като го помръдна всичко го болеше.Болката сякаш изчезна изведнъж,когато видя какво е написано на стената.С широко отоворени очи той се втренчи в надписа,който накра цялото му тяло да затрепери.”Ти си следващият!” беше исписано с големи букви.
Не знаеше колко време седя на едно място.Съзнанието му беше изключило,не можеше да мисли за нищо и всичко,коеот виждаше беше надписът,който се навижаше в главата му като остра треска.
-Господине,добре ли сте?-стресна го полицая и го изкара от шока,я който беше изпаднал.Все още обръкан той само кимна и бързо се запъти към дома си.Надписът го следваше навсякъде,по пътя към дома,по стълбите,докато отключваше вратата.Виждаше го навсякъде и не можеше да го махне от главата си.
Не заспа цяла нощ.Надписът постоянно изникваше в главата му успоредно с момент,когато застрелва момчето.Опита се да ги поргони някъде в най-тъмните дебри на съзнанието си,но не можеше,те отново изплуваха на повърхност и със всяко връщане ставаха все по ясно и злобещи.Към 5 сутринта реши да си вземе вана.Нямаше навика да го прави,но в момента всичко му се струваше толкова объркано и глупаво,че не виждаше защо да не си вземе една вана.Пусна водата да се налива и се съблече.Остана във ваната дълго време,опитвайки се да забрави случилото се и като че ли успяваше.За момент всичко изчезна.Времето спря и на него му хареса.Нямаше никакви проблеми,нищо не го притесняваше и животът му бе хубав.За момент видя всичко толкова просто и лесно,токова хубаво и красиво,но този момент дойде и си отиде толкова бързо колкото и нереален беше.
Иван отвори очи и осъзна,че беше заспал във ваната.Стана и излезна,погледна към огледалото.Имаше чувството,че сърцето му спря за миг.Всичко около него потъна в мъгла,но надписа изпъкваше по-ясно от всичко.”Ти си следващият!”-изписано въху огледалото му го накара да изтръпне,да се парализира и да не може да прави нищо.Тръгна назад,но се спъна на тоалетната чиния и падна,идари крака си,но не почувста нищо,сякаш в момента нищо друго нямаше значение.Това не можеше да се случва наистина.Беше някаква шега,сигурно спеше и всичко се случваше на сън,защото нямаше как някой да е влязъл и да е написа това.Започваше да мсили трезво.Стана и изтри бързо с ръка надписа от стъклото,не искаше повече да го вижда.Отиде в спалнята си и се облече.Беше 6 и 30.Седна на масата и започна да мисли,но мозъкът му беше блокиран от надписа.Не можеше да мисли,опита се но не успя.Взе няколко хапчета,за да се успокой.Седна отново и се отпусна.Искаше му се в този момент да се събуди и да осъснае,че всичко е било само един сън.
В 7 все още се чувставе замаян,сякаш беше се дрогирал.Трябваше да отиде до управлението и да съообщи какво е видя.Правилно беше това да свърши още вечерта,но шока беше по-голям от всякога и тогава мозъкът му сякаш се включи и започна отново да мисли трезво.Защо беше реагирал така стресово?Беше виждал и преди такива надписи,даже по зловещи.Защо този беше по-различен?Не беше сигурен,че дори е за него,а беше реагирал сякаш някой го търсеше,за да му отмъсти.Залисан в мислите си не усети кога беше стигнал управлението.
Влезна в кабинета си и седна отново да размишлява върху случилото се,но колкото и да се опитваше да се обясни какво беше станало така и не намери нормално обяснение за това как беше се появил надписът върху огледалото.В стаята влезе Георгиев и със загрижен тон попита:
-Добре ли си?
-Предполагам-излъга без да се замисля Стефанов.Как можеше да е добре след всичко,което му се беше случило за толкова малко време?
-Намерихме връзка между двете жертви-каза Калоян,надявайки се това да събуди духа на приятеля му.
-Каква?-попита заинтересовано детективът.
-И двамата са били в един клас.Тази година са завършвали-инспектора подаде една папка,където беше описана информацията.Стефанов й хвърли един поглед,след което каза:
-Отивам в училището.Може да намеря нещо.
-Идвам с теб-каза Ледия,която се беше появила на вратата.Сега осъзна.че единственото хубаво нещо от случката с надписа беше това,че поне за малко беше забравил за тази жена,но както се казва “Всяко чудо са 3 три”,въпреки че в този случай беше за няколко часа.
-Ти останали с групата,която ще иде да огледа надписа-опита се да се отърве от нев.Не искаше да прилачат на Мълдър и Скъли,когато отидав при децата.По-добре щеше да се оправи сам,а и тя можеше да започна с нейните анализи и накрая да каже нещо,което само да им развали разпита.Беше по-добре без нея.
-Какъв надпис?-попита Георгиев и тогава Иван осъзна,че никой още не знае за надписа.Мислеше си,че полицая ще съобщи,но явно го е домързяло дори да направи едно телефонно обаждане.
-Открих надпис с кръв върху стената в апартамента,където е намерена втората жертва.Нека Лидия и екип да идат и да проучат обстановката.
Психоложката и инспектора седяха втренчени в Иван,но той много не се трогна и реши да не казва повече и реши да се изниже,опитвайки се да си представи,че не го забелязват.Така и стана,която беше добре,защото сега щеше да е сам.Кое беше училището?А,да-МГ-то.Това училище винаги се е носело с добра слава,но явно за всичко си има първи път.Вече всички вестници знаеха за смъртт на момичета,но вестта за второто убийство още не беше се разнесла.Сграта се намираше в квартал “Христо Смирненски” и беше закрито от група блокове,които го правеха невидимо за колите,които идваха от центъра на града.Скито в дебрите на жилищата,там седеше тя-математическата гимазия,с нейното голямо величие,което се носеше навсякъде по сета.
Стефанов мразеше това място,не харесваше никое училище.Само мисълта за малки,разглезени пиклювци,които се имат за много важни го караше да повърне.Идеята,че някое от тях може да е извършителя го правеше още по-ядосан,но знаеше,че извършителя не е междъ тях.Никое дете не можеше да прикрие толкова добре следите си.Директорът го чакаше на централния вход,както винаги спрет и готов на всичко,за да не се опетни името на гимназията,която той толкова време се опитва да въхвали на всякъде.Иван имаше чувстово,че това беше главната идея на Кирил Атанасов.Директорът го заведе до 12б,където преди са учели двете жертви.Почукаха на вратата и двамата влезнаха,прекъсвайки учебните занаятие по история.Учителят погледна с изненада към новодошлите и се опита да си придаде вид на човек,който не се паникьосваше в такива ситуации.След кратка реч от страна на Атанасов,той даде димата на Стефанов.
-Добър ден,ученици!-започна той и всички го поздравиха в един глас.Беше малко притеснен,но имайки предвид,че тези деца можеше да са следващите цели на похитителя,се опита да се успокои да не си придава вид на човек,който не държи нещата под контрол.-Както знаете наскоро почина една ваша съученичка.-Последваха разтревожени погледи,едно момиче дори се разплака.Иванх хвърли един поглед към стената и видя,че там има окачена снимка на Нели.Всички все още бяха в шок,но се оптваха да не си придават вид на такива.Стефанов осъзна колко трудно ще им съобщи за смъртта на още един техен съученик.-Дошъл съм тук с лоши новини.
В стаята настана пълно мълчание.Всички погледа бяха вперени в детектива и той усещаше всеки един върху себе си.Започна да се поти и това не му харесваше.Мислеше си,че ще е подготвен за реакциите на децата,но се оказа ,че е грешал.
-Искам да ви съобща тъжната новина,че Христо е мъртъв-едно момиче наддаде силен вик и започна да вика истерически.На други сълзите започнаха да се текат като из ведро.Момчетата се опитаха да ги успокоят,но паканиката беше неудържима.Някои се опитаха да запазят самоубладание,но скоро всички започнаха да плачат.Седнали на чиновете си,те бяха скрили лицата си с длани и скурбяха по починалия им приятел.
-Знам,че това е труден момент за вас,но детектив Стефанов иска да ви попита някой неща?-опита се да възобнови ред директора,но как можеше да успокоиш някой,който току що беше разбрал,че приятелят му е мътрът.Иван знаеше,че това е труден момент за всички за това се опита да ги окуражи.
-Имаме няколко заподозряни и ако може да ми кажете нещо повече за тях ще съм ви много благодарен.
Никой не отговори.Всички бяха все още твърде потресени от новината,за да могат да кажат какво и да било.Едно момчо погледна към детектива.Очите му бяха зачервени,но избърса сълзите си и се опита да се приведе в приличен вид:
-Двамата бяха сърцето на класа.
-Имаха ли някакви врагове?Някой ,който им е казвал да се пазят или нещо такова?
-Не!Нямаха никакви врагове,бяха идеалната двойтка-отговори друго момиче и Стефанов се замисли.Значи са били заедно.Още една връзка,той се замисли за момент,но реши,че едва ли някой ще успее да му каже нещо повече в такова състояние.Той се извини за притеснението си и излезна,следван от Кирил.Двамата се сбогуваха в коридора,след което всеки пое по своя път.
Валеше.Времето беше мрачно и изглеждаше,че няма да спре скоро.Сложи шапката си,която предизвика интересен у не един.В двора на гимназията нямаше никой,всички бяха в час,учейки без да се интересуват какво става по света.Беше сам,но изведнъж зад ъгъла се появи фигура на жена.Беше със стройно тяло и черен шлифер,а над главата си държеше вестник,за да се предпази от дъжда.Стефанов не я дивя и без да иска се блъсна в нея.
-Извинете-промърмори той и продължи,но жената спря малко след него и след като се замисли за момент ,обърна се и попита:
-Иван?-Стефанов се спря и за момент не разбра какво става,но след като отново хвърли едни поглед към жената и изражението му продоби изненадващ вид и той каза прост:
-Камелия?!-Жената среще него не беше по малко изненадана.Двамата се познаваха отдавна,но не бяха се виждали от много време.Взаимното им учудване беше естествена реакция,но на жената не й беше много приятно,че се вижда отново с него.
-Какво правиш тук? попита Стефанов,опитвайки се вече да прикрие изненадата,създавайки си вид на улегнал и държащ здраво живота си човек.
-Мога да ти задам същия въпрос-отговори остоумно жената и го огледа от горе до долу.Иван забеляза това и не му хареса.Беше прекрал с тази жена твърде много време и не можеше да повярва,че я среща след толкова дълга раздяла посредата на училищен двор.Все още валеше силно,то това вече не вълнуваше детектива.Той гледаше все така втренчено в жената,чиито сини очи също бяха се впили в него.
-Къде....?-Стефанов беше прекъснат от звъненето на телефона му,той го извади от джоба си и отговори.Беше иснпектора,трябваше да иде спешно на автогара "Юг".Искаше да остане,но бяха хванали убиеца,а това е нещо,което не търпеше отлагане дори за бившата му жена.Той я погледна и й каза за довиждане:
-Ще те видя ли пак?
-Да-отговори простодушно жената и тръгна към училището.Стефанов нямаше никакво време,качи се в колата и се устреми към автогарата.Вече беше настанала паника и когато наближи шофьорите натискаха ентузиарано клаксоните въпреки че някой дори не бързаха.Райно около автогарата беше отцепен.Стефанов спря колата си встрани и се запъти към мястото на събитието.
В една стара сграда зад автогарата бяха спряли няколко полицейски коли,а до една от тях седеше Лидия.
-Какво става?-попита той,знаеше че няма друг избор.
-Вътре е убиеца.Извадихме късмет-отговори тя след кратка пауза,сякаш преценяше дали детектива заслужаваше обяснение след като я беше така зарязал в управлението.
Стефаноя влезна в сградата и се запъти към стаята,която беше окупирана от полицаите.Извади пислоте си и влезна.Беше тъмно,само една крушка на тавана,която едва блестукаше осветяваше помещението.В кръг бяха се наредили 7 полицая,които сочеха с оръжията си към Марио,седящ в ъгъла свик на кълбо,страхувайки,но не способен да каже каквото и да било.На леглото имаше нова жертва.Беше покрита с чершав,който вече беше целият напоен в кръв.Иван не каза нищо,но за миг му стана мъчно за мъжа,който бяха хванали.

-Поне този случай приключи-каза инспектор Георгиев,наливайки две чаши с кафе.Подаде едната на Стефанов и седна на стола си.Всичко в управлението вече беше някак по спокойно.Поне така мислеше детектива докато на вратата не се появи Лидия.Тя седна на стола до Иван и подаде доклада,кудето беше описан целия случай.Стефанов и хвръли изпепеляващ поглед,за да я подсети да си тръгва,но явно тя възнамеряваше да не го остави намира скоро и каза:
-Мисля да се запиша като консултат тук.
Двамата полицаи се спогледаха учудено,след кеото Калоян отговори:
-Това би било чудесно,за нас ще е удоволствие да имаме човек като теб в екипа ни.
Стефанов не каза нищо,не мислеше че вече ще може да й каже нещо.Още от първия ден не беше я харесал,не знаеше защо,но когато я виждаше се сещаше само за лоши неща.
-Какво разбра за надписа на стената,за който то говорех преди да отида в училището?-трябваше поне това да разбере.Беше се отървал от случая,то това беше нещото,което му остана неясно и въпреки че за момент беше го забравил,сега когато на главата си нямаше убйството на 2 деца,можеше да мисли спокойно над него.
-Какъв надпис?-попита Калоферова като че за първи път чува за това.Изражението и придоби изненадващ вид.Иван я изгледа със съмнение и реши все пак да продължи:
-На стената в апартамента,където беше намерено момчето имаше надпис.Казах ти да идеш да го проучиш.
-Това ли?Отидох,но на сетана нямаше нищо,на никоя от тях-Стефанов и Георгиев се спогледаха.Иван разбра въпроса,който се изписа на лицета на приятеля му,но реши да замълчи,защото му се струваше,че Лидия криеше нещо.Реши да опита пак:
-Не може да е нямало.Сигурен съм,че го видях.Беше толкова ясно изписано “Ти си следващият!” на стената.
-Сигурна съм,че нямаше никакъв надпис,дори полицая,който пазеше потвърди,че не си идвал и че няма такав надпис.Да не си измислиш само за да ме обедиш да не остама?-Лидия изглеждаше ядоса,но и някак радостна.Иван я гледаше още по-съмнително.Усещаше,че нещо не е наред,но не можеше да си призне за виденията,не и пред нея.
-Сигурен ли си,че не едно от виденията ти?-Георгиев провали целия му план.Сега му на Иван му оставаше само да се надява,че тя нямаше да заподозре нещо.
-Какво видения?-попита тя и въпросът прониза Стефаноя като срела.
-Нищо,Калоян говори без да мисли,няма никакви видения-опита се да се измъкне Иван от ситуацията,но сам осъзнаваше,че това щеше да е много трудно.Всичко започваше да се разпада,сега трябваше да каже истината,а знаеше,че тя няма да се хареса на Калоферова.
-Криете нещо от мен и това не ми харесва.Кажете ми за какво става въпрос и може да загазите по-малко!-видно беше разгневена.С едната ръка здраво държеше стола,видин признак,че нервите са на прага й.
-Нищо,всичко е в миналото,Георгиев се обърка с един друг наш сличай-Стефанов хвърли смразяващ поглед към инспектора,надявайки се,че то ще разбере какво осначава той.
Лидия стана от стола,червена от ярост,искаше да каже нещо,но не успя.Излезна от стаята и удари силно вратата след себе си.
-Какво,по дяволите,става?-попита леко разгневено Калоян.
Стефанов нямаше нужда да крие от него,той знаеше истината за това смяташе да кажете какво му е на душата.
-От какво се случи инцидента с момичето,имам отново видения.
Георгиев стана и се приближи до приятеля си.Погледна го с тъга в очите сякаш беше болен от някаква неизлечима болест:
-Какво виждащ?
-Едно момче,не мога да си обясня кой,но постоянно го виждам-отговори Иван,поглеждайки към прозореца,където слънцето беше започнало да клони към своя залез.Настана тишина,за миг всичко отихна и остнаха само виковете на полицаите в коридора.Настъпилото спокойствие беше нарушено от звъненето на мобилен телефов.Беше на Иван.Той отговори и от отсрещната линия се чу женски глас:
-Здравей, аз съм.Трябва да се видим.Можеш ли да дойдеш тази вечер у нас към 8.
Той просто отговори “да” и затвори.Колкото и време да не бяха се виждали,той никога не можеше да сгреши гласа на жена си.Нещо я тревожеше и знаеше,че трябва да иде.Случаят вече беше крилючил,така че нямаше какво повече да прави за сега в управлението.Каза си “чао” с инспектора и остави разговора за виденията недовършен.
Прибра се и ви взе душ.Минаваше 7,когато се облече и се приготви за тръгва.Въпреки,че знаше че не отива на среща,той се облече хубаво,както не беше правил от много време.В 7 и 30 тръгна за дома й,който се намираше в Тракия.Малкият й панелен дом беше на 4 етаж в един малък блок.Звънна на звънеца и по незнайни причини го обля същото чувство на вълнение,както когато я взимаше за среща преди години.Още не можеше да си обясни причини за тяхната раздяла.Бяха живяли толкова време заедно,а накрая тя изчезна,с обяснението,че не можеше да живее с човек,обсебен от работата си.Години наред беше се опитал да се свърже,но тя беше изчезнала безследно.Заради нея беше попаднал в клиника против наркомани,но за негово щастие вече не поглеждаше към наркотиците.Сега седеше отново пред същата врата,със същата надежда сякаш можеше всичко да се оправи.Натиска бутона на звънеца и след малко на вратата се появи жената,която беше разбила сърцето му.Цялата беше червена сякаш беше плакала току що.Той я погледна разтревожено и каза:
-Как си?Какво е станало?
-Уволниха ме от работа и котката ми умря-тя изхлипа и му направи път да влезе.Той присъпи,все още с учудено изражение.Мислеше си,че е нещо по-важно,но явно се е оказало,че е грешал.Влезна в хола,където не веднъж бяха се натискали и правили секс.Сега там беше сложена маса,нарадена за вечеря.Той погледна с доволна изражение,а зад него Камелия каза:
-Сметнах,че ще искаш да хапнеш.
Беше права.Не беше ял цял ден и не смяташе да пропилее тази възможност.Прекараха цяла вечер,разговаряйки за миналите години сякаш нищо не беше станало.Стефанов знаеше,че ако повдигне темата щеше да се стигне до разправа,а не искаше това става,за това остави всичко както си е.Тя му разказа на 10 години,които беше прекарала в Англия и за другите 5 в Африка,от където беше си донесла много екзотични сувените,които бяха накичени из цялата къща.Той я слушаше без да я прекъсва,опитвайки се да се наслаждава максимално на момента,без да се замисля за миналот или за бъдещето,просто искаше да бъде само в настоящето.
Наближаваше 11,когато Иван реши,че е време да си тръгва.Той понече да стане,но Камелия го хвана за ръката и каза:
-Не си тръгвай още.Изчакай малко-Тя стана и изчезна някъде в другата стая.Иван реши да разгледа по-добре сувенирите,които бившата му жена беше решила да донесе от Африка.Имаше всякакви джунджурии,екзотични препарирани животни и някои по гадни неща.Той се спря вътху някаква пластична скулптура,изобразяваща ръка,на която й липсваше единия пръст.Той погледна още по-задълбочено,детайло напревения сувенире,когато беше прекъснат от нежен глас зад него:
-През всичките тези години не можех да забразя нещото,в коеот бяхме най-добре...-Иван се обърна и я видя да седи на вратата,в черно бельо,което накара пениса му да се надърви веднага.Отдавна не беше спал жена и сега всичките му истинкти му казваха да не изпуска шанса.Цялата вечер беше чувствал като дрогиран,леко неаделватен,сякаш не осъзнаваше какво върши.Той се приближи и я целуна.Усети как тялото му отново изпитва онова неописуемо чувство на страст и наслада.Нощта беше незабравила,любеха се през повечето време така както никога преди,сякаш и им се запоследно.Иван не усети кога мина цялата вечер,беше потънал в морето на удоволствието,от където никога не искаше да излиза.
Беше заспал и когато отвори очи го налегна силен махмурлук.Не си спомняше да беше пил много,но главата го болеше ужасно.В началото не успя да разбре къде точно се намира,но когато видя до себе си Камелия нещо в него се наддигна,нещо,което беше седяло в тъмните дебри на душата,някакъв потиснат гняв,който той самия не можеше да обясни.Стана объркан и същевременно ядосан и се облече.
Излезе възможно най-бързо и се запъти към колата си.Влезна и удари кормилото от гняв.Какво беше направил?Беше приспал с жената,която беше направила живота му ад.Побеснял Стефанов се прибра в къщи и легна на леглото,не искаше да мисли за това,какво беше се случило вечерта.Но постепенно осъзна,че не може да си спомни почти нищо.Колкото и да опитваше така и не успяваше.Стана и се огледа,видя якето си и потърси протмонето си,но го нямаше.Провери пак,но не можеше да го намери,а всичките му документи бяха там,значката му.Започна да търси по апартамента,но не можеше да го намери,а винаги знаеше къде стои портмонето му.Беше го забрабил.Взе ключовете за колата си и се запъти към апартамента на Камелия.На отиване видя как няколко пожарни коли минават покрай него.Някой пак не беше си изгасил цигарата както трябва?За негово нещастие се оказа,че пожара е апартамента на бившата му.Той гледаше с изцъклен поглед как всичките му документи изгаряха.Огледа се,но не успя да види никаде Камелия,попита един пожарникар дали я е виждал,но той му отговори,че е нямало никой в апартамента.
Прибра се вкъщи,точно когато телефона му извъня.Беше Георгиев,който звучеше много разтевожено:
-Ела бързо в управлението.Търсят те спешно.
Стефанов не искаше повече подробности,взе якето си и веднага тръгна.Когато пристигна видя в кабине на Калоян видя шефа на полицията на област Пловдив,Лидия и още двама полицай,който бяха седнали и сега бяха вперили погледи в Иван.Той погледна учудено,но се опита да се придаде сериозен вид.
-Господин Стефанов,моля седете-каза Райков,шефа на полицията.
-Предпочитам да остана прав-отговори детектива,притеснен от това,както щеше да се случи.
-Вашата колежка подаде сигнал,за враждебно,неадекватно поведение на моменти и че имате нестабилна психика и проблеми с халюцинациите.
Обзе го гняв,който не можеше да се опише с думи.Гледаше как Лидия седеше на стола с усмивка,я която се виждаше ясно цялата истина.Тя сикапе да го отстрани от първия ден от както беше дошла,беше го разбрал,още с неочакваната й поява на вратата на същия кабинет.Все пак не издаде яростта си и отговори:
-Не мисля,че мога да се съглася.Лидия и аз сме се виждали само в екстреминни ситуации,при които малко импулсивното поведение е позволено.
-Но тук пише,че не сте изпълнили нейна молба и се провели сам разпит,който е бил от голяма важност за случая-продължаваше да чете от една черна папка мъжа срещу Иван.Той въздъхна и хвърли един поглед към Георгиев,който гледаше отчаяно,не можеше да направи нищо,дори да кажеше своята истина,щеше да повярват на Лидия.Стажът й при Райков беше й изпечело добра репотация и довериято му.
-Разпитът не беше от голяма важност за следствието.
-А,не сте ли я пратили да разследва мистериозен надпис,който в последствие се е оказало,че не съществува-чашата преля и детективът не можеше повече да се сдържи:
-Имаше надпис на стената.Тя го изтрила,защото не може да понесе,че около нея може да има някой,който е по-умен от нея.
Тишина.Този агресивен изблик донесе на Стефанов новина,която той едва понесе.Райков стана и го погледна сериозно.Иван осъзна какво става,но трябваше да се примир,съдбата беше срещу него:
-Господин Иван Петров Стефанов,за съжаление,трябва да ви отстраня от длъжност за неопределено време.Моля предайте оръжието си и значката си докрая на деня.
Всички се изнесоха освен Георгиев,който седеше умълчан, с тъжно изражение, от което си личеше ,че не можеше да повярва,че трябваше да се раздели с приятеля си,с който беше работил толкова време.Стефанов не каза нищо,а само излезна от кабинета,все още в шок.До края на деня остана в един бар,където се отдаде на удоволствоето алкохол,с което искаше да потисне болката.Прибра се към 9 и се сгрумоляса на земята.Целият му живот беше се разпаднал за няколко часа.Той се повъртя няколко часа в леглото и точно когато беше започнал да заспива телефона звънна.
-Ало-отговори той сънено.
-Ако си искаш животта обратно ела в старата болница до старческия дом.-не можеше да определи дали на телефона е мъж или жена,но отговори:
-Защо да ти вярвам?
-Защото знаеш,че ти си следващият!
Стефанов остави телефона отворен и без да се замисля тръгна към колата си.Беше все още замаян,но не виждаше какво губи.С много усилия успя да се добере до болницата.Старата сграда вече беше почнала да се порътва.Прозорците бяха счупени,боята по стените изпопадала,а вратите на повече места липсваха.Иван влезна,но тъмнината не му позволяваше да вижда нищо.Не си носеше фенерчето.Повървя в тъмнината и след като очите му,горе-долу привикнаха с мрака успя да различи достатъчно,за да не се удари в някоя стена.Без да го осъзна въреше уверено.Изведнъж спря,сякаш някой беше му наредил.В тъмнината се появи светлина,която блесна право в очите му.Иван закри очите си,но и не успя кой свети в очите му.
-Обърни се!-нареди му мъжки глас.
Иван отказа да изпълни заповедта и тръгна бавно напред.
-Обърни се или ще те застрелям!-заяви човека пред него.В помещението се чу прищакване от предпазител.Детективът се огледа,имаше чувството,че го наблюдаваха.Нямаше избор,обърна се с гръб и попита:
-Кой си ти?За какво ме доведе?
-Ти си следващият!-още с изричането на думите всичките лампи светнаха и Иван се огледа и разбра,че се намираше в голямо антре.
-Не мърдай!-нареди му мъжа зад него.Стефанов застина с вдигнати ръце.Искаше да направи нещо,но го болеше глава,алкохола все още му оказваше голямо влиание.
-Кой си ти?-попита той,опитавайки си да си спечели време.
-Не ме ли позна?-отговори с въпрос нападателят му сякаш Иван трябваше да го познава.
-Не мисля,че сме се срещали-отвърна Иван,гледайки се да види някак образа на човека зад него,но се оказа ненужно.
-Обърни се и ме погледни!-каза мъжа и Стефаноя бавно се завъртя.Не беше мъж,а момче.Беше един от съучениците на Надя.Но какво правеше тук,с пистолет в ръка?Но това лице му беше позната и от другате.Опита се да си спомни,но не можеше.Изражението му придоби объркан вид и тогава се чу глас,който го накара едновременно да се разгневи и да се разтрепери:
-Не можеш да познаеш дори собствения си син.
Камелия се появи от някакъв коридор,с пислотел в ръка.Тя застана до момчето и заяви:
-Ако беше се замислил поне малко за мен щеше да се обадиш поне веднъж,за да разбереш как сме.
-Ти дори не ми каза,че си бременна.Как смееш да ме обвиняваш?-развика се Стефанов и тръгна напред.
-Ще говориш само,когато ти кажа и не смей повече да пристъпваш,ако не искаш да умреш по бързо отколкот смятам-беше насочила пистолета право срещу него.-Толкова години чакам този момент,толкова много искам да видя как страдаш и се молиш за живота ми и сега мечтата ми ще стане реалност.
-Кажи ми поне защо го правиш?-престраши се да попита Иван,въпреки че осъзнаваше опастността.
-Защо ли?Защото заради теб живота ми се превърна в ад.Защото беше вманиачен в глупавата си работа и не можеше да ми отделиш малко време.
-Как може заради това да искаш смъртта ми?-въпросите излизаха от устата му сами и можеше без проблеми всеки момент да си намери гибелта.
-Не е само това.Виж,аз реших,че ще се примиря с манията ти,но имах нужда от някой ,с който да се утешавам.Так се запознах с Виктор.
-Виктор “Изкормвача”?!-повтори изненадано.-Толкова години бяхме заедно и ти не ми каза.
-Как да ти кажа,когато ти го хвана и го окова завинаги в онова ужасно място.Аз го обичах Иване,но ти не можеш да разбереш това чувство,защото единственото нещо,което те е интересувало е работата ти-по лицето на Камелия се стекоха сълзи-За това ,когато ти го хвана се заглех,че няма да спра,докато не видя как страдаш.Познавах те много добре,но ми трябваше върешен човек,човек,който да проникне в съзнанието ти.Когато синтът ти навърши 12 разбрах,че има същата способност да вижда в миналото като теб.Дарбата,която си получил след удар по главата се е предала и на сина ти и така вие сте свързани телепатично завинаги.
-И ти вярваш на това?-каза Стефановойто слушаше всичко внимателно.
-Ти сам се обеди.Така и не разбра кой е написал надписа на стъклото,нали?-въпросът напомни на Иван за странния надпис,който се беше появил на огледалото му.Той не отговори,но изражението му,жена му разбра какво си мисли.
-Ти написа надпис,тоест беше като в транс и Мишо беше взел контрол-тази новинна потресе Иван,той гледаше още по-объркано,опитвайки се да усмисми какво става.Тогава в главата му измикна друг въпрос:
-А надписът на стената?
-Той е мое дело-от коридора зад него се появи Лидия,облечена в червно кожни дрехи.
-Знаех си,че си предатекла още отначалото.Тя отиде до Камелия и двете се целунаха страстно с език.Очите на Иван се изцъклиха от изненада.Не можеше да си обясни нищо.Те го погледна с доволна усмивка и Лидия каза:
-Мисля,че заслужава поне да знае истината преди да умре.Питай какво искаш
Простият въпрос изниква в съзнанието му и той го каза тихо,леко отчаяно:
-Защо?
-Защо ли?-повтори Лиди като Камелия.-Защото заради теб детето му почина още на 7 години.Знаеш ли какво болка трябваше да изживея?Имаш ли представа,че 2 години не можех да спя,мисляйки само за този ден.
-Но аз видях майкат на момчето.
-Да срещнах ме се още тогава,но в днешно време медицината е напреднала и в името на твоето нещастие аз промених външния си вид.
-До колко всичко е нагласено?-попита Стефаноя вече с червено лице.
-Повече отколот мислиш.Наблюдавамете цели 2 години,изучавайки те вниматлн,всяко твое действо,всеки твой навик.След това започнахме по съществената част на плана.Първите 2 убийства бяха само за загрявка,за да те настроум добре.След това се появи Лидия,която изпълни блестящо ролята си на психоложката,която разбира повече от теб, а аз знам перфектно,че ти мразиш такива хора.
-А момчето,защо се забъркала и него?-Иван вече мислеше трезво и обмисляше вариант за бягство.
-Той ни трябваше за доста по-малка часто отколко всъщност взе.Момичето беше неговата любима,но тя го отряза, а момчето беше приятелят ,за който заряза Мишо.За това той искаше да ги довърши веднъж за винаги.Свързвайки се с твоя мозък,той отново събуди виденията ти и после те накра да видиш една негова снимка,за да те обърка още повече.Знаех,че няма да го познаеш в училището и че няма да откажеш поканата ми за вечеря.
-Ти се възползва от мен.
-Всъщност ти беше отново в транс,защото Мишо беше замъглил съзнанието ти.
Настъпи тишина.
-Искахме да те отстраним от едно нещо,което ти доставяше удоволствие-работата и стана по-лесно отколкот преджидахме-Лидия пристъпи напред.Стефанов все така гледаше яростно.-Надписът беше идеалната улофка,която ни доведе до успех и така провалихме кариерата ти.
-Много хора ме познават.Дори да ме убиете,ще ви хваната.
-Съмнявам се.Всичките ти документи са в мен,а когато те намерят,едва ли ще успеят да разпознаят лицето ти.По ирония ще бъдеш довършен от коршум от собствения ти пистолет и така накрая всички ще излезнем чисти.
-А,Марио,той невинен ли е?
-Да,но няма да си каже.Бихме му инжекция,която ще го държи достатъчно дълго,за да се самоубие накрая.Той просто се появи на грешното място в грешния час.
-Но всички улики сочеха него.
-Естествено,защото бяхме ги нагласили.Аз бях тази,с която беше излизал-Камелия се приближи още сега беше на няколко крачки от него.
-Значи всичко го правите от ревност?
-И от мъка-отговори Мишо,който мълчеше до момента.-Мечтата ми беше да те видя,а когато разбрах какъв човек си ми се искаше да се бях раждал.
Тишина.Никой не каза нищо.Лидия и Камелия се спогледаха и накрая казаха:
-Време е да те вържим.
Двете пристъпиха напред.Черните им кожени панталони скърцаха,това беше звука на смъртта,която се приближаваше към Иван.Той не знаеше какво да прави,не можеше да избяга,огледа се и тогава го озари идея.Напрегна главата си колкот може,опита се да не се издава.Чу се изтрел последван от писък.На земята падна Лидия,простреляна право в сърцето.Камелия се обърна и в този момент Стефанов се хвърли върху нея,за да вземе постолета й.Започнаха да се бият.Тя не отстъпваше и не смяташе да се предаде.Мишо беше още замаян и не можеше да направи нищо.Погледна към майка си и баща си,които се бореха за пистолета,тогава очите му се разшириха и той извика:
-Не!
Чу се втори изтрел и на земята падна Мишо.Двамата родители погледнаха към сина им ,който лежеше на земята,все още борейки се за живота си.Те се затичаха към него и Камелия каза:
-Мили,много съжалявам,спокойно всичко ще е наред.
Докато се опитваше да успокой сина си,отвън се чуха сирени.Спасението идваше.Камелия знаеше съдбата си,но сега не можеше да мисли за това.Прегърна съна си и се опита да превърже раната с парче от тениската му,но докато опитваше Мишо й натежа,тя го погледна и видя,че е издишал.Чу се висок вик от ужас.Тя стана и започна да върви бавно назад.Иван гледаше отстрани и очите му се напълниха със сълзи.Полицайте вече тичеха към тях,но някой от двамата не го интересуваше това.Георгиев влезна в помещението и наред и на полицаите да я заловият.Камелия не се съпротивляваше,а се остави в ръцете им,вече нищо не я интересуваше.Калоян отиде до Иван и видя момчето.
-Всичко свърши,всичко свърши-каза той на приятеля си,но Стефанов осъзнаваше,че всичко тепърва започваше.

ЪЪЪъъъъъъъъъ..............

Понеже е наистина много дълго , а сега нямам толкова време , си го копирах , за да го прочета , когато мога. Тогава ще ти кажа мнението си.

Леле това сигурно се равнява на "Деня на един тийнеджър"-целия , умножен 2 пъти хихик Не определено не мога за една вечер да го прочета , а едва сега го забелязвам. И аз вече го копирах и по някое време ще го коментирам..

Фреш, ти погледни другите му разкази! Да видиш!
А и т'ва са му само за разпускане!