Яка е новата част.Продължавай само така,но ги пиши по - дълги.Направи пауза и пусни дълго продължение.

ОК.!!!!!!!!

5-та глава

Вечерта Ларс започна да пише писмото.В него той описа подробно планината,елфите и магьосниците.

"...Джейсън предполагам,че с това писмо ще ти помогна.Открих мястото където се крие Балтор водача на Даранар.На около хиляда мили от замъка има една планина.Тя е доста висока и тревата и дърветата са по нея са изчезнали,защтото на въпха на планината има дупка направена от Балтор.И на дъното има лава.Когато отидох там видях,че те намислят план как да те нападнат.Разбрах,че той е пратил двата дракона срещу мен.Също е направил така,че да ми вземе орките и единия грифон.В планината имаше един вряш казан,в който бяха хвърлили орките и грифона.Около него се бяха наредили орки,елфи и магове.Чакаха час по-скоро орките и грифона да се сварят,за да могат да се наядът хубаво.Орките бяха въоражени с мечове и бяха си сложили брони.На главите си имаха каски.И кръвожадно викаха "Искаме храна".До тах седяха моговете.Те имаха бели ботуши,бели наметала,бели бради и синьо-бяла островърха шапка.В ръката си държаха леко изкривена пръчка, с която да се отбраняват.от другата страна стояха елфите.Те имаха кафеви ботуши.Наметалата им бяха леко оранжеви и качулките им бяха кафеви.Повечето имаха руса коса.Носеха по един меч и поедин лък със стрели.Балтор беше доста висок,около два метра имаше бяла роба,дълга бяла брада,бяла коса и островърха синьо-бяла шапкИ съшто имаше изкривена пръчка.Надявам се,че с тази информация ще ти помогна.Оздравявай бързо.И щом оздравееш веднага събери голяма войска и ела тук..."
П.П:Ще изпратя писмото по грифона.Щом го получиш изпрати грифона с малко храна и вода.И да не забравиш да ми отговориш.

С уважение:Ларс
-Е това е-каза с уморен глас Ларс.Утре сутринта ще го пратя по грифона.Деня беше тежък.Искам да си почина.
На сутринта Ларс се събуди рано и отиде да види дали Балтор е още тук.Той погледна през една дупка.Всички бяха заспали.
-Хайде, Джон ставай-извика Ларс.Джон се събуди и стана.
-Какво си се развикал?-попита сънено той.Нали може да ни чуят.И като се събудят,може да ни направят на пух и прах.Те само това чакат да могат да те убият и прекратят мисията ти.
-Извинявай,но забравих-каза с наведена глава Ларс.
-Нищо,простено ти е-каза джуджето.Хайде сега да намерим храна.
-Не-отвърна елфа.Първо трябва да пратя писмото на Джейсън и тогава.
-Добре.Съгласен съм-отговори Джон.
Ларс сгъна н цилиндър писмото и го закачи на врата на грифона.
-Сега трябва да занесеш това писмо на Джейсън-каза заповедно Ларс.Разбра ли?
Грифона кимна с глава.
-Е щом си разбрал тръгвай-каза елфа.
Те гледаха грифона докато се отдалечи.Той летеше ниско,за да не го види Балтор или някой от хората му.Щом се отдалечи Ларс и Джон решиха да отидат на лов,защотото откакто им бяха взели храната те не бяха яли нищо.В средата на гората те видяха няколко сърни.
-Хайде хванем тези сърни и да се връщаме в лагера край планината-предложи Ларс.
-Добре-съгласи се Джон.
Те започнаха да се движат бавно,за да не изплашат сърните.Ларс извади една стрела,а Джон меча си.
-Сега,когато преброя до три хвърляш меча по едната сърна,а аз стрелата по другата-каза Ларс.
-Добре-каза притеснен Джон.
-Едно, две..хвърляй-извика Ларс.
След минута двете сърни бяха на земата мъртви.Другите бяха избягалил.Двамата ги отнесоха в лагера.Там вече се бяха събудили групата на Балтор.Имаше един,който оглеждаше гората за дивеч.
-Пфу.На косъм да ни открият-каза елфа.Бързо да се скрием зад онова дърво.
След малко орка се върна обратно в планината с един глиган в ръка.Елфа излезе бавно отзад дървото.
-Излизай,няма никой-каза Ларс.






Следва...
Надявам се,че дължината ви е харесала.Пи6ете мнения!

Добре се развива несъмнено. Ако всички са поне толкова дълги, колкото последното, ще стане прекрасно Само трябва да намалиш тези диалози, нека има повечко действие и описание...

ОК,Ранд!!!

Много добре.Продължавай с пълна скорост.

Е няма ли да има прод1лжение

Дарк ще има ама нещо съм болен и няма да е скоро.Сигурно до 2-3 дена.

До четвъртък или петък,но сигурно разказа ще го постна в четвъртък вечерта.

6-та глава

Замъка Уайтфайър(обител на Джейсън)
Слънцето вече залязваше.Беше надвиснала тъмна,гъста мъгла,предвестник на мрачната нощ и предстоящата "буря".Нещо щеше да се случи,но какво?Тези мисли измъчваха съзнанието на Джейсън.Натрапчиви мисли за опасност,грозяща целия замък с неговите обитатели и крепостни. Беше изминало дълго време,а още нямаше вест от Ларс.Страхуваше се,че може да се е случило нещо,да е мъртъв.А това значеше провал-мисията бе загубена.
Някъде навън се чуха гласове и раздвижване.Джейсън затвори уморено очи.Дано го обезпокояха отново,само за да разреши нечий безмислен спор!Нима не осъзнаваха какво се случва,че са във време на война.Трябваше да са сплотени,а не да се карат за обикновенни неща.Но ги разбираше.Това беше в природата им,а всички бяха изнервени от чакането, изминалата битка,предстоящата война.Елфи,джуджета,хора и магове-толкова съдби и живота зависеха от него,от решенията му,а сега и от смелостта,находчивостта,съобразителността, действията на Ларс и Джон.А нямаше никаква вест от тях
Чуха се викове.Вратата на покоите му се отвори с трясък и един запъхтян елф връхлетя вътре,Джейсън се обърна рязко и впери поглед в елфа.
-Какво става,Рейгън?
-Грифон...Ларс-изрече на пресекулки елфа.
Това беше достатъчно.Магът грабна бързо наметалото си и изкочи навън.На двора всички се бяха струпали около грифона и се въсхищаваха на величието на животното.Естествено имаше бройка хора,който стояха настрани.Явно се бояха.
Сякаш усетил присъствието на Джейсън,грифонът се извърна към него.Запристъпва бавно към мага,спря пред него и приведе глава.Много от съществата на двора гледаха учудено. Да,Джейсън беше магьосник,но откъде се появи този респект у животните към него.Грифоните бяха силни магически създания и беше много трудно да им въздействаш с магия.Всъщност,беше невъзможно.В този момент се беше появил Рейгън.Той стоеше неподвижно,вятърът леко поклащаше краищата на дългото му наметало,спокойните му сини очи бяха вперени в Джейсън и грифона,а на лицето му се бе изписала бегла усмивка.Гледката не го учуди.Токлкова пъти беше виждал приятеля си в подобни ситуации.Но много малко хора знаеха за дарбата на Джейсън да общува с животните,както чрез гласа си,така и ярез мисълта си.Но и нямаше как да го знаят.Той беше открил тези свои способности още като дете и ги беше запазил в тайна, защото имаше предчувствието,че някой ден ще са му от голяма полза.Беше споделил само с най-близките си и най-верни приятели.И Рейгън беше един от тях.Двамата бяха преживяли толкова много заедно - елфът беше като дясна ръка на Джейсън,негово отражение и замесник. Но нека се върнем в двора на замъка Уайтфайър,сред тълпата от любопитни лица,при грифона и магьосника.
Джейсън бързо взе писмото и развълнувано го разтвори.Започна да чете.Когато приключи, сякаш тежък камък му беше паднал от сърцето.Радваше се,че Ларс и Джон са живи и напредват в мисията си.Разбира се,потвърждаваше се силата на враговете им,но сега поне знаеха срещу какво се изправят.От тук нататък всичко зависеше от тях и от съдбата...
[/i]

Eй,т'ва е супер яко!
Аре пиши продължението,че много ме изкефи!

сори ама цяло лято няма да пиша части.