Наскоро бях в Карнобат.Наистина безинтересно градче.Имах малко работа там, но до тогава ми оставаше малко време и затова аз и едни мои роднини отидохме до това, което гръмко се наричаше Зоологическа градина.Самата тя се намираше на един малък хълм, целия в зеленина и дървета.Времето беше приятно слънчево и наоколо се разнасяха веселите песни на някакви малки птички.От цялото място се излъчваше едно спокойствие, което сякаш пречистваше цялото ми съзнание.Приближихме се до вратите, които зееха отворени дори в 8:00 сутринта и влязохме.Една кълдъръмена пътека започваше от вретите и ни поведе към клетките наредени по продължението и.Повечето бяха празни и изглеждаха тягостно пусти.И ето че видяхме и първия обитател тук.Една малко шотладнско пони както малкия ми братовчед го представи с вид на познавач.То се приближи до решетките ни подведено от идеята, че ще получи нещо за ядене и гризна леко решетките в опит да ни достигне.Беше толкова миловидно с големите си, изразителни очи и пухкавата си светлобежова грива, че незнайно как на устните ми се появи усмивка.Отдавна не се беше появявала там и това ме накара да погаля малкиа сладур за подаръка, който ми бе направил.Гривата му беше точно толкова мека, колкото я описват повечето разказвачи на приказки.Щом я докоснах и усещанията ме заляха.Почувствах едно просто утроено и изпълнено с представата за свежа храна съзнание.Отдръпнах ръката си.Понито ме гледаше със спкойно очкаване и тогава братовчед ми протегна ръка, в която незнайно как имаше сноп трева и го подаде на понито, което го захапа доволно.С това и интересът на малкия се изпари и той хукна кум следващия ред клетки.Аз и леля ми го последвахме.Стигнахме до една просторна клетка, решетките на която бяха покрити и с няколко слоя мрежа.Точно до решетката се виждаше едрото туловище на една мечка, която бе твърде заета да си ближе лапите и не ни обърна кой знае какво внимание.Продължихме нататък покрай ред от празни клетки слизайки и изкачвайки се след това по ред стълби.Малкият посочи с светещ поглед едно широко място оградено с телена мрежа, в което имаше няколко малки басейнчета разположени на различни нива и свързани с тесни каналчета, по които минаваше вода то едното в другото.Покрай тях се бяха разположили няколко бобъра.Мокрите им козини проблясваха на утринното слънце.Самите те също не ни обърнаха внимание.Бяха заети с техни си задачи от сорта на пренасяне на малки клечки и заглаждане на козината.Отминахме ги с усмивка.В съседната клетка цареше повече движение.В нея една сравнително малка лисица бе заета да пробягва разтоянието от единия край на клетката до другия за максимално кратко време.Съзнанието и бе обзето от стрелкащата се като самата нея идея да се измъкне от това ограничено пространство.От малката къщурка в клетката се показа втора лисица, която изглежда отдавна се бе нагодила към клетката, защото спокойно се излегна и се загледа в стрелкащата се другарка.До тяхната клетка беше разположена клетката на Вълкът.Не можех да позная дали беше мъжки или женски.Вгледах се в очите му.Бяха ярко жълти и гледаха с почти човешко съсредоточение.Макар да изглеждаше доста респектиращо от него се носеше аура на уплаха.Когато малкия ми братовчед се приближи до клетката, пренебрегвайки забраните на майка си вълкът присви опашка и се отдалечи явно уплашен от него.Момчето ми обясни поведението му с разказа за това как преди време едно друго дете му било дръпнало опашката и успяло да отскубне кичур козина.Вълкът погледна към нас за последно и после се скри в малката къщичка.Усещах примирението, което идваше от там.Сърцето ми се сви от това чувство.Побързах да се махна от там.Слязохме по стълбите и се приближихме да една доста по-широка клетка.Къщичката в нея бе с размерите на детски замък от онези, които можете да видите по игралните площадки.Пред него елегантно се бе излегнала една лъвица.Спрях като омагьосан пред великолепието и.Козината и блестеше като кехлибар на светлината на утринното слънце.Изглеждаше толкова царствена сякаш не се намираше в грозна клетка, а сред саваната.Внезапно тя обърна рациозно глава и ме погледна.Погледите ни се срещнаха и усещанията ме връхлетяха.В нея имаше гордост независимо от примирението със сегашното и състояние.Макар и затворена тук в съзнанието и порблясваха картини на жълта, изсушена от слънцето савана, в която препускаха стада от зебри, антилопи и други животни възприемани от нея единствено като плячка.Инстинктите на ловец още бяха будни в цялото и същество.След този кратък момент лъвицата изгуби всякакъв интерес към мен.Погледах я още малко с надеждата, че отново ще ме удостои с вниманието си, но сякаш бях спрял да съществувам вече за нея.Отминавайки хвърлих последен поглед към клетката.Лъвицата стоеше все така царствено и се взираше някъде далече.Там където тя и себеподобните и тичаха обзети от трескавия вихър на лова и опиянени от ужасът на обречената жертва.Подминах оставащите клетки без да им отдам някакво особенно внимание.Братовчед ми се спираше до всяка с блеснал поглед и се дивеше с непорочния си детски ентусиазъм на двата щрауса затворени в клетка с табела "ФАЗАНИ", на дивите кози и техните камерунски роднини малко по-нагоре, които се блъскаха за да докопат повече от тревата, която един ром им изсипваше от една количка.Изглежда и самата Зоологическа градина се подържаше от тях.Това вече не ме интересуваше.Аз исках да изляза колкот се може по-бързо от там и от спомена за лъвицата.Чувството за празнота и някаква дълбока мъка не ме напускаха.Скоро бяхме далече от там.Приключих със работата за която бяхме дошли с леля ми и се тръгнахме.Във влака братовчед ми ентусиазирано разказваше за обиколката си и това колко забавни са били козите.Не го чувах.Аз гледах през прозореца на купето.Виждах жълтата, изсушена от слънцето савана и препускащите стада.Тичах след тях.Свободен.

Искам да те попитам нещо:
Това пак ли е хорър? (май да)

явно не се вникнал в смисълът на това което сам писал.нищо.а и няма да се ограничавам само в един жанр.

Добре е написано, само че аз предпочитам вълците пред лъвовете. Но, наистина, нещо не схващам смисъла.

Наистина е доста добро.
Без да има претенции за нещо гениално, разказа ти е много стойностен. Няма да се превръщам в литературен критик, но определено смятам, че имаш голям потенциал.

зоологическите градини са ужасни места. само това ще кажа. важна тема си засегнал с този разказ ,наистина. тъжно е,навежда на гадни размисли за човека и неговите постъпки.

Добре си го написал. Определено имаш голям талант. Продължавай все така и може да станеш голям писател.

Хорър? Май не си го чел...

ИМаш потенциал да направиш нещо от този твой талант.Много е хубаво и реалистично>харесва ми много.