|
Заглавие: Строго секретно:Случай 1 Публикувано на: 04 Май 2004 21:32
Ето ги началото на тази творба.Разказът е нещо като пилотен епизод затова очаквайте повече интриги в скедващите случай.Очаквам критика отново
Случай 1:”Началото”
Слънцето силно печеше и имах чувството,че слънчевите ми очила даже не ми помагат.Помня този ден ясно,защото от него запчна цялата бъркотия в живота ми.Първото нещо,което допринесе за провала ми беше преместването ни в ново жилище.Родители ми просто решиха,че е време за промяна.Какво промяна,когато съм вече на 16 години?Тези неща се правят,когато се появи ново дете или сме пред фалит и искаха да ни излъжат с цел да не се притесняваме.В нашия случай не беше нито едно от двете, а може би трето-скуката.Всеки ден гледах как майка ми и баща ми вършат едно и също нещо сякаш бяха някакви роботи с вграден алгоритъм,който да се повтаря всеки ден.Поне тук ме упроваргаха.Брат ми вече обикаляше новия ни апартамен,да си избере стая.Малкият му мозък вече работеше по бързо от моя и това не ми харесваше,беше на 12 години,а знаеше повече “неща от живота” отколкото аз.Качих се на седмия етаж,където се намираше новото ни жилище.Отврат.Още приличаше на дупка,в която бих живял само срещу някоя скромна сума.Миризмата на боя все още беше силна и нямахме топла водя,което щеше да се окаже проблем.Баща ми ме стрелна на телефона.От както го научих как се прави това,само ме дразнеше с този “малък трик” както той обичаше да му вика.Асансьорът беше под всякаква критка.Незнам просто как издържа повече от двама души,това беше поредния недостатък на това място,кеото ми се искаше да изгоря,за да може да се върнем отново в Кючук Париж.Хубавият квартал,който загърбих заради този малък панелен дом в Тракия-Селото.Още не бях видял никой да се е полазал на прозореца,за да разбере какво става.Обикновенно в този квартал е свърталището на всички клюкарки,който могат да пуснат такива слухове за теб,че да те накарат да не излизаш от дома си,изплашен че още на входа ще те нападнат с ужасни обиди и подиграфки.
Изглежда поне с нанасянето нямаше да имам проблем.Щеше да мине гладно и никой няма да разправя на другия ден колко много багаж сме имали или че сме разтоварвали много бавно.Имаше много варианти,но сега не можех да мисля върху тях,защото баща ми искаше да му помогна.Когато погледна в колата и видях колко много кашони ни чакат нещо в стомаха ме присви и думата се появи пред погледа ми-херния.Какво да се прави?Взех един,опитвайки се да подбера най-лекия,кашон,но не успях да улуча и се помъкнах бавно отново към асансьора.После разбрах,че съм носел книгите,който сега са прилежно наредени в хола.
Брат ми беше се настанил в една от стаите и разопаковаше кашоните с играчките си.Беше мрънкал цяла седмица на родителите ни,неговите кашони да бяха пръви свалено и тъй като майка ми се сигласи,аз заявих,в знал на протест,че няма да нося нито един от тези кашони.Така и стана,гледах с наслада как брат ми се мъчи,пренасяйки си играчките и дисковете и за момент ми стана мъчно,но само мисълта за номерата,които беше ми направил в миналото ме накараха отново да гледам весоло на това събитие.След неговите кашони дойде ред и на другите.Прекарахме цяла сутрин в пренасяне на кашони,а мебелите щяха да дойдат чак следобед и дотогава апартамента ни приличаше на склад.Харесах си стаята до брат ми,която не беше много голяма,но не и много малка,за да не може лесно да се вкара в ред.Седнах на един кашон и за миг се замислих за старите ми приятели,които сигурно сега събуждаха и скоро щяхме да се съберем да обсъдим събитията от петъчния купон.Единственото обсъждане,което аз щях да получа е това,как да наредим мебелите,което изобщо не ме вълнуваше,защотот както и да бяха ги сложили мен все нямаше да ми харесат.
Повъртях се близо час в апартамента,но скоро нервине ми не успяха да издържат и се реших да огледъм ппериметъра.Баща ми само кимна в знак на съгласие,леко недоволен,но това беше естественото му състояние,което беше взело контрол над него,по време на изпитете след 7 клас.Въпреки че ме приеха там,където той искаше-МГ-то,но й това не помогна.Вече бях привикнал и затова си излезнах и не повече не ме вълнуваше какво става зад кафявата врата,която седеше на входа на жилището ни.
Слънцето все така напичаше.Август беше в разгара си и това до някъде ме изнервяше,защото празех да се потя от горещината.Бях облякъл най-тънките си дрехи,но се оказа,че й това не помога.Все още нямаше никой,само няколко бабички,които бяха се запътили към ТОТО,където щяха да си пробват за пореден път късмета,надявайки се че този път ще спечелят и няма вече да се притесняват с какво да си платят кабелната,по която гледат сапунки,от който човек можеше да получи мозъчен тумор.Обиколох блока,за да проуча територията.Беше пусто,жълта трева покриваше всичко и това не ми се понрави.Малко надолу имаше училище,но то не приблече вниманието ми с нещо интересно за това го игнорирах и продължих изледването си.След 15 минутна обиколка на блока отново се озовах в изоходната си позиция,но все ощя нямаше индивиди,с които да осъществя контакт.Седна на пейката пред блока и се загледъх към стената срещу мен.Не исках да се местим тук,но вече какво и да кажех или да направя нямаше да има никакъв ефект.Трябваше да се примеря с факта,че започвах до известна степен нов живот.Тази мисъл не ми харесваше.Бях на 16 и скоро щях да стана на 17,а трябваше да почвам на чисто.Ще се оправя някък или поне така си мислех тогава,без да осъзнавам в каква каша се забърквам.
Гелдайки в краката си,не усетих кога до мен беше се приближа фигура малко по-висока от мен.Вдигнах глава и малко се стреснах,когато видях пред мен да седи момче.Изгледах го учудено,но това явно не го трогна,защото си оставяше все така усмихнат.Беше с чертан коса и тъмно кафяви очи.
-Здрасти.Ти си новият,нали?-въпросът му ми изясни,че все пак клюкарките не са седели със скръстени ръце и вече са разпространили веста за идването ни.Дали щяха да ме посрещнат топло или смятаха да ме мъчат докато не се предам и не се превърна в техен ежедневен,безлимитен банкомат,през който щяха да минават всяка сутрин,за да вземат пари за закуска.Тук искам да поясна,че говоря за децата,възрастните са друга група хора,които в момента не мога да причисля към нормалните индивиди,които трябва да се причисляваме ние-тинейджърите.
-Да.Приятно ми е да се запознаем,аз съм Никола-отговорих спокойно без да показвам някакъв изненада от факта,че той очакваше до някаква степен да се запона с мен днес.
-Аз съм Петър и живея на третия етаж-говореше ентусиазирано и някак весело като малко момче,което беше получило нова играчка.Засмях се,след което настъпи един от онези моменти,които никой не знае какво да каже и на човек му се струва че е мълчи цяла вечност,а всъщност е няколко секунди.
-Искаш ли да дойде с мен до магазина?-попита ме той,оглеждайки ме.Да не е гей?Не те са към район Източен.Тук се води,че клюкарките са успяли да се отръват от конкуренцията.Станах от пейката и се съгласих с него само кимайки.Двамата се опътихме към близкия магазин,който обаче се намираше от другата страна на улицата.Трафикът все още беше спокоен,но скоро шофьорите щяха да започна да изпробват уменията си зад волана с трикове,който може да се видят във филма “Бързо и яростни”.Кварталът започваше да се събужда.По терасите се появи хора.Някой пушеха,втори слагаха пране на проста,а трери просто хвърляха по един поглед,надявайки се да видят нещо интерсно,коеот да обсъждат цяла неделя.Тако нещо така и не се случи и тази група хора се прибра разочарована,за да си проготви закуска и да продължи живота си без да се замисля върху важните неща.Беше неделя-божия ден.По-всичко си личеше,че хората обичат този ден.Можеше да се наспиш до късно и да бездействаш без да се притесняваш,че някой(родителете ти) ще дойдат и ще ти се карат,че не вършиш нищо,защото и те са потънали в бездействието колкото и ти.Аз днес не бездействах,а бях се запътил към магазина с новия си познат и това никак не ме трогваше.В стария ми апартамен имах навика да спя до 10 след което до към 5 следобед се обсъждаше предишни ден.Това май го казах,но все пак-повторението е майка на знанието.
Спряхме пред едно малко магазинче,което човек трудно можеше различи от заобикалящите ги големи супермаркети,но все пак то си седеше тук,само сред големи потом от мегамаркети,без да губи надежда,че ще фалира.Реших да остана отвън,без дори да подозирим,че на това място щеше да се промени животът ми.Пешо влезе вътре и след малко от вътре излезе едно момиче.Погледът ми се изцъкли както,когато за пръв път видях голо момиче.Да,може и да съм на 16,но вече не съм девствен.За съжаление “събитието” се случи на един купон и едва ли някой разбра,имайки впредвид просължителността на станалото и все пак си остава незабравино преживяване.За мен,тя беше пияна до козирката.Но стига съм се отклонявал,за какво пишех,а да.
Момчето,което седеше пред мен имаше руса коса, и прекрасни зелени очи-напомняше ми на Анжелина Джоли.Имаше тяло на модел като изключим,че гърдите й бяха по-фолми и краката й не са като клечки за зъби.Тя се обърна към мен и ме погледна.Аз все още бях стъписан и чак сега се замислям,че сигурно не съм направил много добро първо впечтление.
Осъзнах се,чак когато Пешо ме бутна по раното и загрижено ме попита дали съм добре.Кимна,огледах се,но нямаше и следа от момичето.Дали не сънувах,до сега съм няма халюцинации,но пък за всичко си има първи път.
-Кое беше онова момиче?-попитах,аз без да се съобразявам,че всъщност Петър може й да не я познава.Той ме погледна любопитно и отвърна:
-Какво момиче?
-Което излезе малко след теб-обясних му аз,с надеждата,че ще ми каже нещо повече за нея.Пешо не каза нищо за момент,а се замисли сякаш гледаше всичко,което беше станало отново в съзнанието си и когато стигна до момента,за който говорих ме погледна с усмихнато лице.
-Това е Елица.Живее в съседния блок.
Елица.Какво прекрасно име?Като на ангел.Какво ми става?Аз не мисля така за момичетата,те са секс,друго за сега не ме вълнува.Но сега,сега нещо беше различно.Какво ли?Потънал в разсъжденията си бяхме се запътили отново към дома ни (тоест към блока,че излиза сякаш с Пешо живеем заедно).Седнахме на пейката и Пешо извади от торбата два кроасана.Подаде ми единият и каза:
-Искаш ли?
Не отказах.Бях гладен,но не бях психически подготвен за готвене с присъствието само на баща ми.Майка ми още не беше се появила с мебели,а тогава не ми се мислеше какъв хаус щеше да настъпи,за това реших да се задоволя с калоричната храна,която всеки втори тинейджър яде,без да се замисля колко вредно е това за здравето му.Звуча като баба ми.Нараних се,ако това можеше да се нарече храна.След няколко часа стомахът щеше отново да е празен и да иска нещо ново.Това им беше лошото на тези закуски,но са идеално за моменти като този.
Пешо изглеждаше свястно момче.Не беше нафукан като доста от бившите ми приятели,нито много отворен(не в сексуален смисъл),а беше човек,с който ти е приятно да говориш.Но въпреки това исках да се запозная с още хора,да видя какви създания населяват тази час на града.
Като че някой ме беше чул,от вратата на са съседния вход се показа момче.Облече в традиционните за всики рапът изсулени до земята панталони,едва крепящи се на кръста му и обърната на страни шапка,под която,по причини,който и дои не знаеше-,имаше кърпа.Ходеше с ръце в джобовете,вабно,то едва ли можеше да се вървъ бързо с тези провлачени крачоли със сведа надолу глава.
Запъти се към нас.Прескочи малката оградка,която разделя двамата входа и вече беше пред нас с цялото му величие.Можех спокойно да видя лицето му.Сини очи,тъмна коса и все още ясно личащо си акне,кеото ми даваше повода да мисля,че пред мен седи някой декчо,който тепърва щеше да разбере какво е клитор и думата “секс” е забранена в речника му,но все пак говоря за рапър,а те претендират,че имат най-широката сексуална култура,която се изразява в набор от назубре мръсни думи чути в текстовете на техните “идоли”.
-К’во става,Пеш?-говореше на така наречение “уличен” език,но го правеше толкова неумело,че не успях да прикрия смеха си.Новодошлият забеляза това и ме погледна,както сам предположих,най-ужасяващия си поглед,който обаче нямаше ефекта,за който беше пресназначен,а още повече ме расмя.
-К’ъв си ти бе?-попита тох,придържайки се към все така абсурдния си начин на говор.Опитах се да си придам сериозен вид и с всички усилия отговорих:
-Аз съм Никола и от днес ще живея в този блок,така че свиквай с мисълта,че няма да си “най-якият” пич тук-наблегнах на думата “пич”,знайки че той няма да схвне иронията ми и бях подготвен за сърдливото му обяснение,опитвайки се да се направи на много знаещ за момичетата или както той грубо ги нарече-“путки”.Това е отвратителна дума,дори аз ,който по-принцип не обичам сериозни връзки,а се задоволям с малкото нещо наречено “секс”-, не си позовлявах да използвам тази дума в обръщение за някое момиче.Още щом я произнесе реших,че е врема да разбере,че не съм поредния глупак,който ще се върже на глупавите му шеги или на постояннот повтаряне на глупавата фраза “Я се скрий.”Човече,ти си този,който трябва да се крие с този имидж,който си опитваш да си изградиш и най-комплексираното момиче,което единствена мечта е да прави секс с първия срещнат,за да може после да разказва на приятелките си,а не да седи отстрани и да слуша как другите говорят за своите авантюри.
-Виж,такива като теб са ми ясни като бял ден.Мислиш,че като се правиш на “лошото момче” ще успееш да впечатлиш момичетата-реших,че е време да приключа всичко,че почнах да се изнервям.-Може й да си прав,но не и по-начина,по който го правиш.В момент единствения имидж,ако разбираш тази дума-той се ядоса от шегата ми и поне разбрах,че схваща за какво говоря.-, е на малкото мамино момченце,което иска да е приет сред батковците с хубавите каки и така да си намери и той една такава.
Тишина.Пешо и Кирил(така се казваше той,май не споменах) ме гледах и изблещени погледи.Имах навика понякога да изтрелвам какво мисля направо в очите на хората без да се замислям за последствията,но в този случай едва ли щеше да има кой знае какви последствия.Реших да не казвам нищо,а да видя колко време ще ме гледат така.
Всичко обаче свърши бързо,защото майка ми ме извика.Беше пристигнала с камиона и мебелите ни.Бяха подранили,беше още 12 часа,а бяха казали,че ще се появят кам 3-4.Интересно.След като ме впрегнаха като магаре да мъкна дивани и столове се разбрахме с Пешо да излезе вечерта да се запозная с останалите.Явно имаше още екземпляри,които щях да изучавам.Това ми харесва.Кам 3 вече бяхме се официално нанесли.Всичко обаче приличаше на бардак и още преди да бях започнал да мисля лъжа,с която да се измък на подреждането на мебелирофката ни,родители ми ме накараха да си оправя стаята.Поне успях да ги склоня с това да приключи заточението ми.
Бях сам в стаята си,обграден от кошони и мебели ,които бяха разпръснати на посоки.Взех един лист и на бързо скицирах прототип на бъдещата ми стая,в която седя в момента. Сложих леглото до прозореца,за да мога да гледам небето докато спя.Не че го намирам за романтично,просто по-лесно се приспивам.Бюрото срещу леглото,масичката срещи вратата,а до нея беше “библиотеката ми”,в която нова книга не бях слагал от бизо година.Бях готов-със скицата.Оставяше да ги нареся.Мислях,че няма да ми отнеме много време,но се оказа,че местенето на едно легло и един гардероб не е работа за един човек.Баща ми се ядоса,че не съм го викнал,за да ми помогне,но не исках да прекарвам цялата вечер в нареждане на мебелите,но начин,който на него му харесва.
Към 5 часа бях готов.Новата ми стая,в която щях да остана евентуално до премстването ми в квартира(то за мен е алтернатива още от какво се роди брат ми) и смятах скоро да я превърна в една наистина прекрасна стая.Започнах да вадя и нещата от кашоните,но след първия(дрехите ми) вече бях отегчен и реших,че това ще го свърша някой друг път.
Срещата ни с Пешо в 7,която значеше,че имам два часа да се гавря с брат ми,което се изразяваше в постоянно нахалство от моя страна в неговите “работи”,които често се оказваха няколко скрити мръсни списания.Беше на 12,а вече знаеше повече за мен за секса,от колкот аз на неговите години.Депресиран съм.Влезнах в стаята му и видях,че вече е оправил почти всичко.Това момче има нужда от приятели.Разгледах мястото с разочароващ поглед и веднага се изнесах,защотот ужасната миризна на рози щеше да ме накара да повърна.Холът също беше почти готов.Майка ми и баща ми още наместваха дивана,но реших,че нямат нужда от помоща ми и реших да се отбия в кухнята да видя как е и там,но и там вниманието ми се задържа за повече от 10 минути.Осветих тоалетната,ако ме разбирате и се върнах в стаята си.Легнах на леглото си,което още нямаше дори завивки и чаршави и се замислих.
В съзнанието ми отново изплува образа на Елица,онова прекрасно момиче,което превърна мига в цяла вечност,която зърнах за момент,който се превърна в час.Стига съм изреждал,че вече се отекчихте,но сега пак като се замисля отново ми се иска да бях я видял.Замислех времето излетя по-бързо и от изтребител и когато видях часовника на телефона си той показваше 7 без 10.Скочих от леглото и се облякох на бързо,едно от малкото ми екстремни обличания и тръгнах към входната ни врата,но бях пресрещнат.Знаех си,че е замислял засада,защо не се подготвих по-добре за тази среща.
-Къде си мислиш,че отиваш?-истреля той,но успях да отбегна този изтрел.
-На се запозная с осталите на мойта възраст,мисля,че е добре на мойта възраст да се срещам с други хора,защото не мисля да ставам като теб-Победа.Само се дръпна и аз триумфално се изнесох от апартамента.Слезнах на партера,където мечакаше Пешо.Това момче,явно не обича да закъснява.Беше се стегнал сякаш отиваше на среща.Усмихна се и попитах:
-Е,къде са останалите?
-В училището-отговори ми той и тръгна по стълбите към изхода.Запътихме се към училището,което се намираше зад блока ни.Беше на около 200 метра и по пътя не си казахме нищо, а аз се приготвях за срещата със съдиите,които щяха да отредът дали бъдещето ми в Тракия щеше да е хубаво като днешния ден или тъмено и мрачно като нощта.Влезнахме в двора на даскалото и се опътихме към една градинка,където имаше 5-6 човека седнали на пейките,разговаряйки буйно над нещо.Оказа се,че смеят на някаква шега.Всички млъкнаха,когато се появихме с Пешо всички млъкнаха и се втренчиха в мен.Смутих се,по-принцип съм контактен човек,но понякога системите дават на късно.За съжаление сега беше един такъв момент.
-Всичко,това е Никола.Новото момче-представи ме Петър,а аз все още седях като камък,който потъва в морето,без да може да направи нищо.
-Здрасти аз съм Методий-подаде ми ръка едно момче,с червена коса и широка усмивка.Отвърнах му на жеста и скоро се ръкувах с всичко,но за съжаление забравих имената на всичко.Лош навик,който не мога да превъзмогна.Бях решил да изкореня всичките си навици,които само ми вредят.Помня,че имаше Невена,Мишо и .....не мога да се сетя.Седнах до всички,след като беше минал ротуала по запознаването и се получи онази странна ситуация,където всички мълчат и очакват от “новия” да каже нещо.Нищо не можех да кажа,опитвах се,но не успявах да изрека нито една дума.Накрая Невена ми помогна да се по-успокя.
-Къде си живял преди?
-Кичука-отговорих аз ,след като установих,че отново съм придобил тази способност.Всичко се спогледаха,сякаш отсъждаха някакво оценка на отговора ми.Чувствах се по-добре като гледах всички усмихнати.Всичко без един.До Мишо седеше едно момче,което много не му допадна идеята за нова личност в групичката им.Той май беше “лидера” на това малко общество,което колкот и да си приличаше с осталите,толкова и беше различно.Казваше се Атанас и дългата коса,която имаше и стигаше почти до ръста(как ли я поддържа),беше пусната почти цялата пред лицето му и ми напомняше на оново момиченцето от филма “Предизвестена смърт”.След като ми задода куп въпроси от какво ли не естество,решиха,че е време да се почерпят.От една чанта извадиха няколко бири и една водка и започнах да празнуват посрещането ми.Нямаше да откажа една чаша бира.
Минаваше близо 1 и половина от запознанството с новата компания и вече се чувствам много добре.Всичко бяха много дружелюбно настроени,но за съжаление не можеха да пият(особенно момичетата) и не след дълго започнах да тичат по двора на училището,гонейки се един друг.Трагична гледка.Останах на пейката,заедно с Атанал и Пешо(той не пиееше) и ясно осъзнаваше колко глупаво би било да почне да се гони,когато вече е на 15 години.Атанас се приближи(беше вързал косата си на опашка и ясно виждах леко мургавкото му лице като на мексиканец) и ме попита:
-Какво си мислиш,че правиш?
Въпросът беше толкова шокиращ,че разтресох глава да се уверя,че не съм се замаял,но бях все още изпил само 3 чаши бира.Не,беше реално и това не ми харесваше.Преглътнах и плахо попитах:
-Какво?
Нищо не каза,а само бръкна в джоба си(за миг си помислих,че ще извади нож) и извади 5 лева и ги подаде на Петър е молбата:
-Ще идеш ли да купиш нещо сладко за ядена,че искам да си поговоря с Никола?
Поне беше ми запомнил името.Пешо не отказа,взе парите и изчезна на някъде.Зашочваше да се смръчава.Атанас се приближи и каза сериозно:
-Просто кажи да ли искаш да е нещо сериозно или само ще я нараниш?
Думите му не ми говореха нищо в този момент.Бях потънал в мъгла,но реших,че трябва да рискувам и отвърнах:
-Не знам за какво говориш.
-Невена.Видях как я гледаше.Искаш да си с нея ,нали?-беше приближил още и се притеснявах,че може да се прибера в нас с малко грим по лицето,но реших,че трябва да кажа истината(това се случва рядко в напрегнати ситуации като тези).
-Не смятам да правя нищо с Невена.
Атанас ме изгледа подозрително,кафявите му очи се опитваха да разбе дали не го лъжа и ако е така да прекрати и без това безсмисленото ми съществуване.Какви максими.Много хубава дума.Да не забравя да я използвам пак.И все пак не успя да открие нищо в моите очи и каза просто:
-Добре,както и да е.
Оттелги се на съседната пейка и тогава мозъка ми започна да работи(рядкост).Погледнах го замислено и след като ми светна какво става го попитах:
-Ти....да не харесваш Невена?
Нищо.Мразя като не ми отговарят на въпрос,чиито отговор и по-ясен от днешния ден,а да ми се правят на интересни и да ми отбягват с някакви лъжливи,сапунени отговори.Кажете го направи,няма да умрете от това(тук може и да греша).
-Да,прав съм,имаш чувства към нея.-приближих се и усещах как скоро щях да го пречупя и щях да го накарам да си излее душата на рамото ми.Хубав момент,който често ми доставяше удоволствие.Защо ли не съм се замислял преди върху това.
-Да,ето казах го,харесвам Невена,но тя не ме харесва-последните думи така ги смръмни,та ако не беше баба ми,която вече не знаше как да говори по друг начин,нямаше да разбера какво иска да каже.
-Защо мислиш така?-започвах експедицията си в съзнанието на Атанас.
-Ето,идваш ти и веднага те заглежда.Какво още?-глупав довод.Малко не изнервих,а знаех,че скоро ще се върне Пешо затова реших да давам направо.
-Като дойдах,всички се смееха на твоята шега,нали?-той само кимна.-Значи имаш чувство за хумор.Невена въпреки че ме разпитваше най-много след всеки въпрос хвърляше по един поглед към теб,а това според мен значи,че иска да разбре дали се чувстваш добре в тази ситуация.Ти не каза нищо и изглеждаше сякаш си добре.След това-пиенето със преплетени ръце-нетипичен приятелски жест,а да не говорим за дълготото убеждаване да станеш да идете на пързалката,кеото ти отрече,за да се направиш на мъж,мислейки,че така ще й се харесаш,създавайки й чувството,че си голям и улегнал-готов за сериозна връзка.
Добър съм,само че изтрелях толкова бързо тези думи,че замалко да се задуша.Докато се реалбилитирах(още една добра дума) Атанас гледаше учудено,опитвайки се да разбере какво точно бях казъл.Нямаше да се учудя,ако не се усетеше за какво става въпрос,защото много от бившите ми приятели не успяваха.За моя изненада,той не каза нищо,а само стана и с запъти към Невена.Май всичко вървеше на добре.От някъде изкочи Пешо и за малко да провали всичко както се беше разкрещял към Атанал да му даде рестото.Извиках Петър и му казах да не безпокой.В началото не разбра за какво става въпросно,но след като видя как Невена и Атанал се отдалечеват му стана ясно.Седна до мен и ми предложи дъвка.Взех си и зачаках двамата влюбени да се върнат.След 20 минути се появиха прегърнат.Проработи.Бях много доволен.
Към 10 реших да се прибирам,защото нямах нерви за твори рунд с баща ми.Казах чао на всички и се запътих към дома.Малко преди да изляза от училището ме настигна Атанас и каза просто:
-Благодаря.
Почувствах се наистина много щастлив.Сякаш бях си хванал аз ново гадже.Това усещане остана силно и като се прибрах.Облякох пижамата си и легнах,мислейки за случилото се.Не можех да заспа.Станах и взех няколко листа от един кашон,където ми бяха нещата за училище.Седна на масичлата и започнах да пиша.Така стигам до тук.Чак сега започнах да осъзнавам,че това е не първия път,когато съм помогал в такава ситуация.Трябва да започна някаква система,нещо като онзи сериал ,който майка ми гледа преди “Ориндж Каунти”-“Сватовницата”.Да, и аз смятам да направя нещо такова.Ще записвам всеки такъв случай,който ми се изпречи.Мисля,че първият не е много лош.За сега ще свърша до тук,дано скоро да напиша още нещо,което да е така интресно.
Случаят е закрит.
|
