Това е началото е една моя творба,която незнам дали да започвам затова ще питам вас дали ви харесва началото,за да знам дали да се занимавам

Пролог


Влезнах в стаята си.Приличаше на бойно поле след битка.Нищо нямаше по рафтовете и шкафовете,а беше разпиляно по пода ми.Седнах на странния ми,наподобяващ чувал,стол и започнах да се облъчвам пред компютъра си.След няколко часа скучно и безсмислено “сърфиране” реших,че сам прекалил.Погледна отново към разхвърлените неща на земата и за миг ми мина абсурдната идея да изчистя,но след като се отървах от тези мръзни помисли се обърнах към телевизията.Нищо интересно и там,сълзлите сапунки,който ме карат да си скубя косите или монотонните тв шоута,нищо което може да ми задържи вниманието.Седях сам в стаята си и не правях нищо.Навън валеше силно и не можеше да се излезе,така че бях заклещен у дома.Майка ми влезна,за да остави едни чисти дрехи и както обикновенно ми се скара за неподредената обстановка.Не можех нищо да направя,мързела ме тресеше здраво ,а лек още нямаше.Спасението беше само мечта.Опитах се да уча,поредната абсурдна идея,явно ставах добър в това.Прочетох два реда от урока по география и всичко си замина някъде в съзнанието ми,където нямах сили да го търся.Отново пред компютъра,незнам как седя по цял ден пред него и нищо съществено не върша.Не ми се заминаваше с обяснението на това явление,а може би нямаше обяснение.Леглото още не ми беше оправено,а залеза вече беше превърнал в минало.Дъждът не спираше.Да му се невиди видяло се е,че ще трябва да измисля нещо,кеото да върша докато почна “Шоуто на Слави”.Храна.Тази кратка,но уникална сама по себе си мисъл ме споходи внезапно и разтресе стомаха ми.Не можех да се съпротивлявам.Слязох в кухнята,но в хладилника ми нямаше нищо,което мозъка ми отчете като “подходящо за ядене”.Ще се готви.Това наистина е изморителен процец.След 5 минутно търсене на тигана прекарах още 5 в слагане на олио и вадена на яйцата от хладилника и докато се усетя 20 минути от живота ми бяха изминали в приготвяли на някаква оскъдна вечеря,която щеше да ме засите за час-два.Пак включих телевизора.Най-накрая даваха нещо интересно-Спешно отделение,но с моя късмет се оказа,че това е последния епизод.Съдба.Едва ли?Качих пак в “бърлогата”,където ме чакаше той-компютъра.Не можеш да му устоя,усещах как всичко в мен настръхва,когато го видя.Бях подвлатен на него и никой не можеше да ме спаси от тази съдба.Още един час разглеждане на безсмислени сайтове,който разглеждам всеки ден.Скука.Това цареше в стаята ми.Чувах как вентилатора на климатика ми шуми.Бащта ми сигурно щеше да дойде скоро и да каже,че стаята ми е като пещ и да спре климатика,защото му шуми.а навън вятъра тресеше дърветата сякаш им беше ядосан.Капките се стичаха по прозореца,сякаш някой от горния етаж плачеше слонски сълзи.Какво ли занимавам с това.Какво да правя?Станах и обиколих стаята си веднъж,но не намерих отговора.Къде ли се криеше?Погледна под леглото,но и там го нямаше.Този път беше се скрил добре.Реших да видя над гардероба,но трябваше да взема стола от бюрото,та да се качвам на него.Твърде много усилия,ще го оставя за някой друг ден.Погледнах към “библиотеката” си,която се намираше до леглото ми,но и там не на намерих лек срещи скуката.Книгите ги бях вече чел не по веднъж,а нямах време да си купувам нови.Брей тоя мързел се разпространява като чума.Била едно от най-вредните неща в еднешно време.Голяма комкуренция на СПИН-а.Не трябва да се занимава с глобални проблеми,за това си има политици.Пак пред компютъра.Брей големи приятели сме с него.Сутрин сме заедно,вечер сме заедно.Дали ще излезне нещо сериозно от това.Дано.Ще видим-времето е пред мен.Не го виждам,ама така казват останалите.Ще им се доверя този път.Много мисля.Таже мисълта,че много мисля е достатъчно доказателство за това.Май това ми е проблема.Какво ли е да спреш да мислиш?Сигурно ще съм зомби.Интересно.Трябва да опитам някой път.Нещо прелетя.Погледна навън,но не видях нищо.Изчаках няколко секунди,но нищо.Халюцинации?Не,твърден рано е.Очаквам ги след някоя и друга година,но за сега мисля да не се забърквам с тях.Ето го пак.Чакай малко,та тое е в стаята ми.Обърнах се,но не можех да го видя.Огледах се и тогава го съзрях.Клекнах и отворих шкафа под телевизора.Извадих го и го поставих на земята.Облегна се на леглото си и изчистих с ръка надписа върху него.
“Строго секретно”.Бях ги забравил,докладите,случаите ми.Прекрасното минало,което загърбих.Взех папката,която беше най-отгоре и я отворих....

ега ти, кви ги пишеш! определено ми харесват! ми,и моя ден протича почти по същия начин, и аз се чудя кво да правя,щото ме мързи та 2 не виждам. много ми харесва да се описват такива обикновенички си неща,които са толкова близки на читателя,че той може да се постави на мястото на героя! харесва ми и стилът ти. няма увъртане, има игра с думите. само на края става малко фантастично и не много реалистично и се опасявам да не стане бозяво! на мен много ми харесва! ако на никой друг не му хареса,обаче на теб ти се иска да го довършиш,с радост ще си дам мейла да ми го пратиш.

На мен ми хареса. Ще има ли продължение?

ще има продължение,сега работя до утре ще гледам да е на лице.За успокоение на Justine не е фантастика,ще видите какво има предвид.Много се радвам,че допадам на някой по начин на писане

Интригуващо е приятелю,но едно нещо ще е добре да уточниш.Това автобиографичен разказ ли е или е представата ти как би искал да протича деня?

не е автобиографичен разказ,само е писан от първо лице,защото не съм екпериментирал така.Ще видите по нататък за какво става въпрос