Тва един мой разказ,който написах за няколко часа и искам да видя какво мислят хората.Малко е далъг и сигурно на повечето няма да им се чете,а тези,който решът да го прочетът кажете както мислите и бтв моля за извинение за грешките,но нямам време за редакция


Падналият ангел




Славни бяха времената,когато елфите свободно бродеха по земите на Великия свят.Пазайки го от злините на този,чието име не трябва да се изговaря.Но дори и сред най-славните народи не всичко е хубаво както лятната зора,не всичко е така чисто като росата и така перфектно като Луната.И в този народ,с история,която никой не ще забрави имаше една принцеса,чиято красота беше ненадмината,но която беше обречена да тъгува за тези,които най-много обича.Името й беше Белла и живеше в замъка на баща си и майка си,които господари по онова време бяха на Тендел,градът на елфите,който сега е само руини и само старите мъдреци си спомнят за красотта мъ,която беше несъизмерима с никой град,създаден от ръката на смъртен.Белла била обречена да остане самотна дълги години,живейки в града,без да може да види красотите на Великия свят.По цели дни седяла на своята тераса,гледайки към необятните планини,чиито върху закрити били от непрогледна мъгла и мечтала е един да иде и да види какво е скрито отвъд страшната мъгла,но не идвали тези дни и тя все така сама стояла.Брат й Холер по горите бродил и рядко в къще се прибирал.Не искал той с трона работа да си има и не богатството го вълнували и придодата необятна,която ценна за него била и от стая пълна със злато.Но обичал той едно нещо във двореца на родителите му повече от дивите животни и това била сестра мъ Белла.Дълги били нощите,които Холер разкавал на сестра си за красотите,които виждал,но предопреждавал я той за ръката злобна на човека,които не се интересувал от дърветата,а сечал ги безпощадно.И засилвало се желанието на Белла да излезе извън портите на замъка и да тръгне заедно със брат си,но знаел Холер от баща им-Толер,че не трябва Белла замакъ да напуска,защотото зло ще доведе в града прекрасен.Защото прекрасната принцеса родена била в ноща на седмото пълнулоние от петия месец и предрекал гадателе Теор,че чедото прекрасно ще порасне,но напусне ли стените високи на дома й обичен зло ще споходи целия елфически род.И не пускал я Толер,въпреки че сърцето му скърбяло,че лишевал дъщеря си от чудесата на Великия свят.Белла била с дълга руса коса,която до кръста й стигала и приличала на сплетени слънчеви лъчи,очите и дълбоки като морето,все така тъжни били,а лицето й,което розово като на бебе винаги било,сега изглеждало бледо и изморено.
Един ден след като брат й отново заминал да броди из горите,мъката на сестра му не издържала и решила тя да намери начин от града да излезе и сводата да намери,за която от малка мечтае.Изминаха два месеца ,от както мисълта за бягство в главата й се въртепе,преди тя да се реши да тръгне.Сложи дълга пелерина от черен плат,в закри главата си с качулка,та да не я познаят по улицете на града.Изчака мрак да падне и Луната пътя да й покаже и тръгна тя по улице на града,опитвайки се от очите на стражите да се скрие.И мина покрай първата порта незабелязано,но втората беше залостена със здраво дърво,което според нея само магия можеше да отместо и случише нещо тогава,което тя сметна за знак от Пазителя,мина керван пълен със съдове и качи се тя безшумно и без никой да разбере излезе тя от Тендел и мечтата й се беше превърнала в реалност.Но не беше премислила всичко,защото объркване я налегна,когато осъзна,че незнае на къде да тръгне.Желанието й да напусне дома,беше я заслепило за това,както ще прави,ако успее.Изчака зората и напусна кервана и тръгна към гората и скри се от пътя,по който скоро стражите на града щяха да тръгнат,за да тръсят дъщерята на краля.Отправи се в случайна посока,водена единствено от желанието да намери брат си и той да й покаже необятните земи на Великия свят.Но скиташе тя цяла сутрин в гората,без посока,без цел,незнайки къде ще иде и какво ще се появи пред нея.И мина пладне,когато пред нея широко поле появи се,която простираше се до където и погледа й стигаше.Умора беше я налегнала и не знаеше какво да прави сега.Не можеше да се върне в къще,сега,която всичко,за което мечтала се беше сбъднало.Почина малко,събра сили и тръгана напред,където нищо не се виждаше освен пустоща,която коварне беше за тези,които не знаха какво да правят.Слънцето висока над нея грееше и усещаше как умората прокрадва се вече в нейното крехко телце.Но не спираше тя,а продължаваше напред да върви,надявайки се,че скоро ще стигне някой град или селце,където подслон ще намери.И сякаш желанието от Създателя бе чуто и видя ското пред нея дървета да се ширят.Немер-омагьосаният лес-беше пред нея.От историите на брат й беше научила за това място,което той наричаше “земен рай”.Едно от най-прексрасните места във Великия свят и сега Белла седеше пред нея.Очите й се насълзиха от радост и тя се устреми със всички си сили,които имаше към гората,за която толкова прекрасни неща е слушала.И още с навлизането си в гората,тя усети нов прилив на енергия,нова жизненост сега течеше във вените й,сякаш мястото беше й дало всичко,от което имаше нужда-почивка,храна и вода.Тя се чувстваше сякаш се беше се събудила след прекрасен сън в слънчев ден.Стъпваше леко по земята сякаш я глаше и се наслаждаваше на високите дървета,чиито зелени корони спускаха сянка нявсякъде.Беше прохладни и елфата имаше чувството,че може да остане тук завинаги.Прекстана песен на славаи се носеше из цялата гора и Белла се заслуша,затвори очи и си представи,че живее на това прекрасно място заедно с брат си.Мълтта за брат й я натъжи.Въпреки,че се намираше на прекрасно място,тъгата,че още не го е намерила я накара в очите й да се появи онова отчаяние,което изпитваше докато беше сама вечер,гледайки към ясното небе.
Започна да се свечерява,а Белла все така вървеше през гората,но когато замина си Слънцето на запад,налегна я мисълта къде ще спи и започна да се оглежда за подходящо място.Беше я страх да остане сама на открито,не знаше какво може да се случи или кой можеше да се появи,докато в приятен сън е унесена.Погледна на ляво,после на дясно,но не виждаше място,което даваше й сигурноста,която търсеше и реши тогава да легне под едно дърво и да остави съдбата да реши какво ще се случи с нея.Още щом постави глава на земята,обрасла със мека трева,унесе се и потъна във вълшебен сън.Но не продължи той дълго,защото стра са я воя на рог,които понесе из цялата гора.Белла стана притеснена огледа се,но не видя някой.Реши,че е опастно да седи тук и тръгна, на където сметна за най-добре.Крачеше бързо и краката й нежни не бяха свикнали да вървят така бързо тя се измури.Поспря за малко,но отново чу се воя злокобен,които съня й беше я събудил.Страх на лицето й се изписа и тръгбна тя отново да тича.Зад нея нещо приближаваше бързо.Тъмнинанта не позволяваше да види,кои за нея беше,елфическият й поглед не различи нищо пред нея.Остана застинала като статуя и пред нея започнах да се проясняват фигури,които бързо приближаваха.Бяха на коне,които голипираха устремена към Белла.Те я заобиколиха и насочиха големите си копия срещу нея.С черни каски на главите бяха,а косите им черни до врата им стигаха.Погледете им свирепи в принцесата бяха вперени и само гняв и омраза в тях се четеше.Пристъпи един напред и погледна прексраната елфа в очите й сини,в които уплаха имаше само и нареди той тогава с тях да я вземат и при господаря им да я водят,та той съдбата й да реши-ще живее ли или ще умре.
Тръгнаха конниците обратно към дома,със подарак ценен за техния предводтел-жена от расата прекрасна,която изгубила се сама в горатата необятна.Три дни и три нощи препускаха те на запад без почивка,без сън,бързайки на своя господар,подарака да занесат.Белла,горкатата,седеше сама зад един конник и ридаеше за дома прекрасен,които остави далеч на изток.Родителите й се га милееха за нея и мислеха си ,че паднала е дъщерята в ръцета на Сянката и не ще я видят повече да броди по тез земи прекрасни.Но не знаеха те,че принцесата прекрасна сега на запад носи се на гърба на кон,оседнлан от смъртен.
И с настъпването на четвъртата зора откакто бяха тръгнали от Немер дошло и краят на пътуването.Хората бяха най-накрая се върнали в своя лагер,който се намираше близо до границата на Апрезерд.Не беше нищо особенно,а само няколко палатки,където разбойниците бяха отседнали за няколко дни.И отдевода те,пленницата да я представят на водача им силен и славен и още щом Белла го зърна пламна в сърцето й чисто огъня на любовта,но не остана тя несподелена,защото влюби се отрас и водача на нападетелите й.Висок беше той със широки рамене и мулкулести ръце.Косато му на плитки винаги беше вързана,а кафевите им очи все строго гледаха,очаквайки нападение.Брадясало беше лицето му,а на дясната си буза белег от отминали битки имаше,които завинаги ще му напомня,че е смъртен и живота не му е така прекрасен като на жената,която пред него сега седеше.Приближи се той към нея,но сега в очите му пламтеше нещо друго.Протегна той ръка към нея и помогна й да се изправ,злобно гледаха неговите съветници,които против тази връзка бяха,защото знаеха те на какво да спосовни елфите безсмъртни и грешно беше да се смесва смъртна със безсмъртна кръв,но не слушаше ги преводителя им велик,чието име беше Онър,а взе след седмица една Белла за своя жена.И двамата живяха щастливо,без да ги е грижа за света около тях и изпита елфата прекрасна усещания,за които никога не бе и предполагала.И разбра тогава тя,че не свободата търсела е тя,а любовта една,която с радости безкрайни донеси й безкрайни.
И изнизиха се три прекрасни години,като песента на птичка в ранен час,и замисли се отново Белла за дома,които някога остави,в търсена на любовта.Но не можеше да се върне при семейството и мило,защото знаеше,че баща й няма да хареса мъжа,за който врече се тя във вечна любов.Но,не можеше тя вечно да седи в сенките на това,което беше сторила.Трябваше сили да намери и пред страховете си да се изправи.И реши тя тогава в Тендел да се върне,но мъжът й не пускаше я от страх,че може да не се върне отново при него.По моля й той тогава с нея да дойде,но отказа Белла на съпруга си обичан,защото познаваше гнева на баща си и не искаше той върху Онър да се стовари.
И тръгнна една сутрин елфата сам обратно към дома.Оседла ли й бяха най-бързия кон, за да може бързо да стигне в Тендел,но незнаеше тя,че няма да може у дома си да се прибере,защото звездите друго искаха те.Когато падна мрак,Белла спря за да почине,но не беше сам тя в гората.Зло очи я гледаха там в храситите,а невинната елфа за сън се приготвяше.Легна тя на земята,точно както,кагато намериха я преди три години,но този път не смъртен към нея идваше,а създание на мрака се приближаваше.Сграбчия тогава то и отнесе я високи в небето.Пищеше Белла за помощ,но никой зова й не чу и изчена тя в търмнина.Зъл трол носеше я накъде към планината,но не можеше елфата клета пътя да види.Високи се бяха издухнали и облаци гъсти пазеха ги от погледите зорки на елфите горски.Не знеше колко време във зъдуха бяха,но скоро на долу полетяха и спряха на една дървена платформа,където трола свалия от гърба си жилав и завърза я около един кол с въже здраво,за да не може тя да избяга.Отказа се Белла за помощ да вика ,а опита се от принката да се изниже,но зорко беше около на трола и приспа я със отвара вълшебна.Събуди се тя на другия ден замяна,но скоро спомни си тя за случката ужасна.Нямаше го сега нападателя и ужасен и опита се тя да се изтръгне от въжето здраво.Ръцете й гъвкави успяха от възела да ги извади и свободна беше тя,но как да си тръгне от това място злокобно.Стълбище видя пред нея и слезе на долния етаж,където всичко беше мръсно.Огледа се притеснено за създанието гадно,но не видя го и започна да тръси начин да излезе от този дом ужасен.
Не можеше да намери врата,която да я отведе от изхода и изпадна в паника,че ще трябва да остане при това ужасно създание.Тогава видя на пода да се подава дръжда,дръпна я и дръпна капак,който беше закрит на земята.Лъхна я студен вятър и когато погледна тя през отвора видя безкрайна безна,запълнена с непрогледна мъгла.Нямаше време да мисли,съдбата й на косъм висеше и не намери друг изход освен по дългата стълба да се спусне.Но мъчително беше спускането.Дрехите и от коприна не предпазваха я от вятъра студен и чувстваше тя как сруд сковавая и не можеше дълго да издържи,а края се невиждаше.Когато вече надежда бе изгубила видя тя земя там сред мъглата и напъна се с последни сили и стигна тя дъното на безната голяма.Когато се огледа Белла осъзна,че не знае на къде да тръгне.Беше избягала,но беше попаднала на място,което не знаеше дори къде са намира.Нямаше път,нямаше табела,нямаше надежда.Тръгна тя боса по камените студени да трърси помощ,но не намери нищо.Вървеше,а около нея само високи скали се издигаха,които не позволяваха да види какво има на изток или на запад.И вървеше тя,но нищо пред нея не се виждаше.Стовари се тя тогава немощна на земята.Всичко пред нев причерня й и изчезна света от погледа й прекрасен.
Отвори очи Белла и всичко неясно й беше сякаш е плакла,но проясни й се скори и наддигна се тя и видя,че в прекрасна стая се намира.Старица седеше над едно малко казанче и нещо в него бъркаше.Елфата понече да каже нещо,но сякаш жило в остата й се беше забило и не излезнаха думи от устата й, а само стенание.Погледна я тогава старицата с погледа й,които много хора казват,че омагьосвал и карал те да се чувстваш изморен,и попита я от къде е.Белла нямаше време за празни приказки,а трябва към Тендел да се опъти и полсе към мъжа й да тръгне.И осъзна тя тогава,че мъжът и сигурно се е притеснил за нея и тръгнал е да я тръси сред горите големи.Попита елфата да ли знае как до дома си може да стигне, а отговора на домакинята се заби като треска в сърцето на Белла,защото война била се разразила в града на елфите и опожарен бил той от съртни хора,който яростто нападнали го в късен час,когато само звездите гледат както става по широките земи.И разбра тогава Белла,че може родителите си повече да не види.Седна тогава и заплака,потекоха й сълзите по лицето,че не може с ближните си да бъде вече.
Цял месец при стара жена Белла остана,но реши ,че е време да си тръгва.Беше разбрала,че сега народа на елфите на нея разчита.Щеше към дома обичен да се опъти и щеше да опита да възвърне реда,които сега беше се разпаднал.Старицата даде й кобилата си стара,за да стигне по бързи в дома прекрасен и тръгна Белла към своята съдба неясна.Три дни беше пътят до Тендел,но за нея минаха като миг и когато съзря все още горящите сгради на дума й нещо сякаш в прободе.Червено стана й лицето и заплака тя отново от мъка по дома.Втърна се през портата разбита и направо в замъка отиде,където сега всичко в тъмнина седеше.И когато отвори вратите от злато направени и в тронната зала прекрачи съзря до трона на родители те й брат й да се седи със сведене глава,държейки в ръцете короните на баща им и майка им.Врътна се тогава Белла към брат си и прегърна го така сякаш за последно го вижда.Погледна я тогава брат й,но в очите му нещо друго сега пламтеше.Нямаше я онази радост и жезненост.Сега пламък на мъка и омраза гореше в очите му зелени.
Разказа й после брат й как халули смътрни хора в замъка посред нощ и запалили всичко,което на пътя им заставало.Оцелелите разказвали,че писаците на деца и жение във въздуха се носели,кръв навсякъде се леела,а огън пламтял.Влезли тогава в замъка и убили всеки,що на пътя им заставал и когато краля за прошка ги помолил не чули те молбата им,а отразяли глава му и взели жена му.
Намерил Холер майка си после в гората,обесена гола на едно дърво и жажда за мъст обзела го,но когато стигнал стените на дома му късно било и всичко вече мъртво като след клането по бродовете на Ипер.
Белла плакала през цялото време докато Холер й разказвал.Още по-голяма мъката й станала ,като разказала на брат й за бягството й и за женитбата си и той погледна я още по зловно сякаш тя била виновна за случилото се в града.Оставил я той тогава да тъгува сама в покоите си,а Холер решил,че трябва сам да се оправя и взел един кон и както после казвали препускал през полета и гори като вятъра.А Белла седяла сама в замъка и плака за своите родители.Сълзите й безброй много били и се чуло за по-голяма мъка от нейната в историята на елфите.
Минали години и успяла тя да възтанови каквото можела от града,но останал споменът,който не можел да бъде изтрит както кръвта по каменните стени,останал мракът,дори невидим,над града и щял да тегне докато не разрушен бил Тендел от орките ужасни.И скоро Белла спомнияла си за мъжа си,който отдавна беше оставила,някъде на запад,от където всяка сутрин гледела как слунцето изгрявало,носейки със себе си надеждата,че пак ще го зърне дори само за миг.И решила се тя да го потръси,а пък дано писано им било да се видят пак.Брат й не беше се появил откакто заминал бил в деня,когато Белла се завърнала.Минувачи казват,че са виждали да минава през градове и села и който го погледнел в очите злоба и омраза виждал само в тях.Но не можела да чака повече Белла и оставила управата на най-добрия от стражите и тръгна на запад,да тръси изгубената си любов,защото сърцето й все още било там и жадувала тя за прегръдките на мъжа си и за целуваките му нежни,които карали я да забрави всичко що било зло.
Минала скоро Немер,но спряла в прекрасната гора,а продължила на север,после отново се опътила на запад както,когато преди години сългедвачите на мъжа й бяха направили.И скоро появи се в подножието на един хълм лагера им,които беше същия какъвто го беше оставила Белла преди 10 години.Сълзи от радост стекоха се по румените й бузи и тръгна напред със своя кон направо към покоите на мъжа си.И когато влезна видя го да седи на един стил,сържейки брошката й,която му беше оставила,когато бяха тръгнали.И срещнаха им се погледите и пламна страста отново,която бушуваше в стрцата им преди 10 години.Любовта им все така силна беше и не можеше ни смъртен,ни елф да я разпадне.Обичаха се Онър и Белла и прочу се скоро любовта им по целите земи на Великия свят и стигна вестта за свамата и до ушите на Холер и още по голяма омраза му стана.Врътна се той към лагера на Онър,за да избави сестра си от лапите на смътрния,в който тя беше попаднала,защото не можеше той да повярва на думите на хората,че обичали се тя сякаш са брат и сестра.Не можел да остави по-малката си сестра в лапита на човек без да направи нищо,не можепе да се примири със загубата на цялото си семейство,на всичко,което беше обичал толкова много години.
Белла не подозирала,че брат й към нея се беше запътил и не се притесняваше за ужаса,който щеше да стовари,когато пристегнел.Тя и Онър се наслаждавали на живота,но един ден решила,че е време да му каже,че трябва да заминат за Тендел,където по настояще тя е владетелка,защото има неща в живота,които вършим дори да не искаме.Трябваше да се върне и да възтанови това,което смътрните бяха разрушили.При тези думи мъка налегнала Онът.Погледът му странен станал сякаш криел нещо,но не искал да го казва на глас,за да не развали всичко,което двамта бяла изградили.Много време беше минало от нейното заминаване и мног сълзи беше пролял.Нямаше да може да преживее още една раздяла със своята любима,на която беше дал всичко,което има и за която беше готов и срещи Безименния да се изправи и със чест да умре.Не можеше той с нея в Тендел,защото никой смъртен не може на трона на елф да седне и никой смъртен над елфите не може да гоподства.И трябваше да избура Белла между прекрасния живот с Онър и трона,който и се полагаше в града на елфите.Не знаеше какво да прави,а и двете й скъпи бяха.Защо брат й сега го нямаше да й даде съвет и да я успокой както беше правил преди,когат всичко изглеждаше толкова лесно и просто.Защо трябваше така да стане?Не може ли живота да е справедлия?Белла не можеше да се справи,трябваше да жертва всичко.Въпреки,че мислеше,че не може нищо лошо да й се случи,когато е около Онър,точно когато беше с него се случи най-лошото-трябваше да избира да ли да остане с него и да бъде гонена от елфите или да се върне в родния си дом и да остави любовта си само като неогасващ спомен в миналото си,който бъдна щеше да я държи всяка нощ до края на елфическия си живот.
Елфата знаеше как е правилно да постъпи,но нещо вътре в нея и казваше,че трябва да слуша сърцето си,а то й казваше да остане при мъжа си.И реши един ден,докато гледаше на изток,към Тендел,че при съпруга си ще остане и че какво и да стене след това щеше да го посрещене с изправена глава,защото до нея беше мъжът,който обичаше.Но не беше им писано дълго да са заедно,защото една вечер докато в прекрасен сън се бяха унесли Белла и Онър,дойде Холер и падна града.Никой до тогава не беше виждал такава злоба,както струеше от елфът.Воден само от желанитето за мъст,само той опожари целия лагер на Онър и изби всиките му мъже.Малцита успяха да избягат в гороте,а Белла и мъжът й с кон бяха се устремили на юг към морето.Решиха да напуснет тези земи и никога повече да не се връщат във Великия свят.
Холер не можеше да остави всичко това.Все още не беше получил своето отмъщение,отмъщението за смъртта на майка му.Той знаеше на къде бяха тръгнали.Белла винаги е искала да напъсне Великия свят, сега имаше прекрасната възможност да го направи.Заслепен от гняв и ужас,Холер тръгна по петите на сестра си и Онър и не смяташе да спре докато не ги намери и не спаси сестра си.
Белла и Онър препускаха без спит,страхувайки се,че можеше да бъдат хванати и убити,но умори им се ското коня и им се наложи да спрат,за да си почине.Бяха на седмица от морето,а братът на елфата беше на два дни път от тях.Той яздеше един най-вързите коне на Великият свят и ако седяха на едно място,Белла и Онър щяха да се сблъскат с него по-скоро отколкото мислеха.Решиха да продължат пеша.Три дни без сън и храна се лутаха по гори и поля,гледайки да не минават по пътищата,които опасни бяха за тях.Не спирали в села и градове,за да не ги разпознае никой.На петия ден откакто бяха тръгна пеша пред тях се разкри морето.Бяха капнали.Спяха малко,ядяха госрки плодове и пиеха вода,от където намерят,но ето,че скоро щяха да стигнат своята цел,но съдбата отново беше срещу тях.
Една нощ,докато спяха под едно дърво,през тях прелетя нещо голямо.Събудиха се Белла и Онър и се заоглеждаха в двете посоки,търсейки създанието.Тогава от мрака появи се Холер и очите му бяха кървясали,косата му беше рошава,а в дясната си ръка здраво държеше меч.Приближаваше бавно напред като хищник приготвящ се да нападне жертвата си.Белла застана пред мъжа си,за да го предпази,но не можеше тя да спре яростта на брат си.Тогава каза той думи,който бяха по ужасни и от вестта за смъртта на родителите й:
-Сестро,прекрасна,не знаеш ти пред кой заставаш и за кой си готова в мрака да паднеш.Защото обичала си ти сляпо един убиец ужасен.Защото сестро моя,всичко жертва ти за човека,който баща ни обезглави,а майка ни гола обеси в зелените ни гори.
Не можеше Белла да повярва на думите на брат си,не можеше тя да повярва,че мъжът й такава способност е сторил и отрече тя да се премести,но брат й решен беше възмездие да получи за стореното срещи нарадо им славен.Онър тогава отдръпна Белла настрани и извади меча си от ножницата си златна и хвърли се срещу Хонър,а елфът лъка си изпъна и прободе Онър в сърцето и падна там сред дърветата мъжа на Белла,мъртъв.Легна на него елфата и започан да ридае за мъжа си прекрасен и не можеше да повярва,че беше свършило всичко прекрасно.И взе тогава меча на Онър и без да мисли метна го срещу брат си,прободе го в гърдите му силни,та падна й той безжиснен до Онър.И седеше сама в тъмнината,Белла нещастна, и радаеше непрестанно за тези,които живота беше готова да си даде.Два дни тя плака насред дърветата зелени за Онър и Холер и мъката й безкрайна беше и спомни си тогава една от историите на брат си за Великите прекрасни,които живота връща ли на елфите нещастни.И взе тогава тялото на брат си и постави го на коня му невероятен и запрепуска на север.А мъжа остава в гората зелена и беше забравен от хора и елфи,без никой да знае съдбата му злочеста.Белла репускаше през гори и равнина , а косите й руси от вятъра се вееха, от очите й червени сълзи се спускаха и не спря тя пет дни докато стълбите високи не видя,който към Белия замък водеха,скрит във високата планина.
И когато многоцветните порти отвориха се ,за да влезе елфата,падна тя на земята,уморена и безпомощна,а тялото на брат й лежеше до нея,студено и кораво.Дойдоха тогава Великите и помогнаха й да стане и помоли ги Белла през сълзи да върнат живота на брат й,ако трябва в замяна на нейния.Но не можеха Великите да съживят Холер,защото нямаше сила в природата,която да може да прости стореното от Белла.Не можеше живот да се върне,ако взет е той от роднина.Когато чу това,Белла се сгромуляса на земята и заплака.Опита се Ахелия да я успокои,но не можеше нищо да направи за елфата нещастна.Сама беше сега в този свят жесток,които всичко най-хубаво беше й отнел.С последни сили тя се изправи на крака и погледна към Великите със сините си очи,в които не можеше да си проличи,че някога радост е платяла.Сега мъка и отчаяние кипеше в тях и Белла знаеше,че няма повече любовта да усети,няма повече усмивка на лицето й да се изпише или радост в сърцето й да тупти.
Обърна се тя и замина си и когато стигна стълбите високи,чиито край се губеше някъде сред мъглата,не можеше Белла да помръдне и скована като скала седеше там на ръба на пропастта.И погледна към небето обширно,със звезди обсипано,затвори очи и хвърли се в безната широка,с надеждата една,че бързо ще намери смъртта.
И така отиде си от този свят Белла,елфата прекрасна,и остана спомена печален ,които вечно помнеше се от елфите нещастни.

като приказка е. тъжно. (но този обърнат словоред ме измъчи и трябва да го редактираш-пълно е с повторения и недомислици).

словореда е умишлен,исках да е нетрадиционно,за повторенията,грешките и т.н. съм съгласен,но нямам време.Сега работя върху "Строго секретно" и още един роман и за това.Мерси много за мнението