Веднъж разговаряйки с родителите ми, те ми разказаха една кратка, но интересна история от зората на демокрацията.
Български депутат от Великото Народно Събрание се намира в Италия и пътува с градския транспорт. При проверка на контрола той е спипан без билет. И какво прави нашият Велик Депутат – плаща глобата и се извинява за недоразумението? Ни най – малко! Започва да обяснява, че е български депутат и да вади всевъзможни документи, удостоверяващи това.
Нека си представим как би изглеждала картинката: един изискан господин, претендиращ за уважение, с куфарчето в едната ръка и всевъжможни листчета, депутатски карти и тем подобни в другата. Контрольорът го гледа с недоумение, хората се подсмихват отстрани, а въпросният господин се е зачервил, но разбира се, не от срам, а от трескавата възбуда, с която сочи депутатската карта повтаряйки: “Булгар депутат, булгар депутат”. Лицето на нашата държава се опитва да запази благоприличието, което по подразбиране трябва да има, но въпреки това не отстъпва нито крачка от яросната съпротива да плати глобата.
Не знам дали авторитета на “булгар депутат” го е спасил от омразната глоба, но дори и да не е, считам че поне ние бихме могли да му засвидетелстваме нужното почитание, тъй като едва ли има по-прагматичен начин да използваш даденото ти доверие. Да си спестиш личния разход, опетнявайки такива незначителни институции като държава и ВНС и да изискваш човека срещу теб да плюе на професионалните си задължения, заради... някаква симпатия, може би.
Чудя се, когато съответният индивид е отишъл в обществената тоалетна дали е размахвал пак депутатската си карта, за да си спести входната такса. Или пък е заплашвал слисаната отговорничка по хигиената с “Ще се обадя ей сега на Варадинов и ще има легни – стани!!”.
Обичайният отговор на подобна низост и безочливост, която бива хвърляна в лицето на българина е добре известната фраза “Знам ги аз тях! Всички са маскари!!”. Но дали е логичният отговор на този призив (поне аз така възприемам срамната случка) за засилване на гражданската отговорност при избора на народни представители. Или тази фраза е оправданието на всички тези българи, които предпочитат поради разочарование, закърняло чувство за обществена отговорност или дървена философия да прикрият своята незаинтересованост и дори циничност, що се отнася до поемане на гражданска отговорност.
За съжаление всички тези “просветени” българи, прекарват целия си живот в едно безкрайно оправдаване с останалите, които целят постоянно да ги подтискат и прецакват и поради тази причина всякаква проява на далновидност, прозорливост и дори елементарна мисъл за бъдещето бива спестена – нали тъй или иначе ще бъдеш прецакан, защото всички са маскари. Но нека помислим какво представлява такъв човек за обществото, след като той няма отношение към проблемите на това общество, отказва да поеме отговорност за мястото си в него, всява обезкуражение, деамбиция и застой. Не знам за вас, но аз бих нарекла всички такива хора “обществени паразити”, които не са нито граждани, нито носители на жизненоважните за целостта на българското общество ценности.
Всъщност на такива хора май им е много изгодно да поддържат димната завеса, в която не се вижда кой - кой е, няма единна национална идея, която да изисква да се лишат от безгрижния им начин на живот, в който главен приоритет се оказват поучителните и особено мъдри истории във вестници като “Жълт труд”, “Шок”, “Лична драма” и т.н. Май тези житиета на българския елит все по-успешно заместват тоновете сапун, с които ни затрупват от Латинска Америка. Ами така де – по-мръсничко, по-пикантно.
Лили Иванова излязла полугола – малко хлебец, Евгени Минчев е гей – дайте лучеца, липсва ни само женихът на Азис, за да нахраним до насита душичката и тази вечер. Нищо! Ще се поуригнем в шепа – “Пърдон!”, ще си легнем и ще се порадваме на поредния пълноценен ден. Хляб и зрелища!!

Ммм помня , че миналата година трябваше да пиша съчинение разсъждение на тема `Съществува ли байганьовщината днес` , за наказание , защото цял един учебен час спорих с учителя по литература , който ми твърдеше , че Ане Франк сама е пратила дневника си в издателство , за да го издава като книга. Естествено, знаейки истината , бях против и понеже съм многу будно дете успорих мнението ми , а той само защото има повече правомощия от мен ми даде да го напиша това съчинение. Добре се получи тогава. Аз така и така съм склонна химикалката да не я изпускам изобщо от ръце...
Баси и флууд мастреката съм....

А за твоето - гласувам в анкетата , че ми харесва.

А защо няма отговор "Така е, но това хич не ми харесва!"? Правилно е мнението ти, но това не трябва да ни радва. Иначе не знам как е боза с вкус на карфиол, но веднъж ми предлагаха вино с мирис на кисело зеле (не го опитах!!!)!

Хех, то и аз се водя нещо "будна", ама в часовете по литература все спя...Писна ми да слушам преписани теми и то четени с добре подчертано пелтечене и сричане...Е поне в редките случаи като си чета нещата, оставям дълбок спомен...като го прочетох това в класа ми започнаха да скандират "Булгар!!". А учителката ми ми обясняваше 15 минути как нямам никаква представа от писане на есе...Ти за какво обичаш да пишеш?? Аз видях твои неща, но тъй като нямам интернет у нас, а в клуба е много шумно, въобще не мога да се съсредоточа да прочета нещо по-дълго от форума..Нищо!!Ще даунлоудвам нещо твое!!

Добре, че не си го опитал!!Можеше сега да не си тук!!

Да, и аз се радвам, че не го опитах.
Без да се обиждаш, но и на мен не ми мяза на есе, макар и да е добро. Ти питай даскалката дали и е харесало и дали споделя мнението ти, а не дали това е есе! Успех в по-нататъшни начинания!

Ъъъъъъ Бай-Ганжьовщината си съществува и още как . и то не само на село :]
btw коя е Ане Франк ?