Дъжд

По улиците капят
мокри капки дъжд
падат те спокойно
в ширналата ръж
обсипват я с целувки
нежно галят я в захлас
мислиш че са луди?
погледни ги пак тогаз.

Те капят нежно връз ръжта
сякаш е детенце мило
чакащо с отворена уста
майчицата мила.

Прекрасно е това,нали?
особено дъждът
как майчински обгръща
ширналата ръж.

И тя е тъй щастлива
заради дъждът
че от радост става жива
и литва със дъждът.

Но ето,спира той-дъждът
ръжта унива...
капките мълчат...

.......Браво , много иако се е полу4ило .......

Мда, не е зле, края ми хареса много

Колко драматично....

И това е много хубаво Фреш!Харесват ми!

"По улиците капят
мокри капки дъжд
падат те спокойно
в ширналата ръж"

Или този град е бил изоставен пред 20-30 години и всякакви житни култури са избили по улиците, или ме пращаш със скоростта на светлината от града на полето, а аз не издържам такава скорост.
И внимавай със строго положителните мнения на момчетата, знаеш какъв мерак ти имат загорелите кандидатгимназистчета.

Много добро беше! Имаше си и метафоричен смисъл (поне за мен)!
ТТ2, това и е дошло на главата, на душата, на сърцето - това е написала.
Ма наистина може да се промени с "нивята" да речем. Не искам да се натрапвам с мнението си, но някак смислово повече отива. Тя си решава де.

Хахах и аз това си помислих за ръжта първоначално...но това ми дойде в този момент.....незнам...трябва да е някъкъв селски път...

Киселинен дъжд

Дъждът пак заваля,
населението по улиците намаля.
Всеки вкъщи се прибра,
но никой не разбра,
че киселинен дъжд бе това.

Капките валят,
растенията мрат.
Но на улицата мокра,
останала бе шепа хора.
Засегнаха ги киселите капки
и останаха те без шапки.

Щом се те прибраха
от рак се разболяха.
Веднага в болницата тичат,
но там лекарите смърт им предричат.

Никой не разбра,
кой бе виновен за това.
В крайна сметка обвиниха
фабриката местна за дъжда
и джамеците й те строшиха
и заведоха й шефа във съда.

Проточи се обаче делото
и измряха всички болни в селото.
Шефът си остана неосъден,
но от града бе той прокуден.
Фабриката я строшиха
и на мястото за умрелите гробища построиха.

И си капе над гробовете дъжда
и сее той наред смъртта.


Това беше пародия или нещо такова.

Бе яка пародия си беше! Много ме изкефи! Фреш, нали не му се сърдиш, "на тоз имитатор"? Той за майтапа такова... ХЕХЕ. Много яко беше. И ти си бил скрит талант!

Наистина добро попадение!!!!

Защо да се сърдя....черен ...хумор

He@d_HuNteR, можеше да се постараеш с римата и ритъма повече, че на моменти съвсем издишат, а ритъмът рядко въобще го има...
Иначе интересна пародийка.

Тозииии....епитет...го има и в други стихотворения. Не съм си го измислила и тепърва открила аз по скоро е взаимстван

Доста детско стихотворенийце. Поне като ще пишеш само за упражнение на техниката, се опитай да въведеш някъв ритъм, подбери шибаните думички... От къде ти хрумна идеята за дъжд на ръжта? За това ли си мисли една ученичка? баси простотията... Майчицата мале, мале

Мани, мани-мани! Тоз път май хич не си схванал смисъла, а? То е ръь и дъжд, щото горе долу се римуват или щото едното е в досег с другото, а пък то е зависимо от него и т.н. Има и още смиъл, ма съм сигурен, че ако се понапънеш и сам ще се сетиш.

НЕ МОГАААА



ПЪЛНО Е С МИЗЕРНИ КЛИШЕТА И ИЗРАЗИ, КОИТО ВЪОБЩЕ НЕ СА ОСМИСЛЕНИ....

Сори! Ти губиш! Може би просто не я усещаш метафората и смисъла, може би за теб те не носят никакво значение... не знам, това си е твой проблем, ако въобще е проблем. За мен те носят, и затова ми хареса. А и ти какво искаш, втори Пейо Яворов? Това са и първи стъпки на момичето (или греша?). Тя и него ще го задмине, като понатрупа опит и житейски опит, защото най-добрия вдъхновител е живота. Пожелавам и го!

Аз съм си дете ве...на майката Земя! После....това не го писах сега....а веднъж , когато не ми се ходеше на даскало и си кротувах скатана на тавана.....ех...времена , времена...и валеше и се вдъхнових. Сега го намерих и го качих.