Поредният разказ от мое име, който за жалост или за радост няма да е с герои от форума. Зна4и, както гласи заглавието това ще е разказ със съ4етани елементи от фентъзи световете на "World of Warcraft", който в най-скоро време ще излезе и книгата "Lord of the rings". Както вероятно се досещата този разказ ще е в фентъзи стил и в него ще има 4аст от епи4ната история на Властелина и герои, от завладяващата игра Warcraft. Ще има и други елементи от двата разказа, но когато го напиша тогава...
Това, 4е правя нов разказ не озна4ава, 4е няма да продължа старите, споко!

Благодаря ви, 4е про4етохте този пост, а ако не сте, 4е видяхте тази тема!

еми супер.....
само едно мога да ти кажа ГООД ЛЪК анд май да форк бе уит ю
кеке как е на кирилица.......... :Р

Тръпнем в очакване!!!!

Дай да видим ко ши стани

След падането на Саурон могъщия, армиите му се разпокъсали и постепенно злото било изтръгнато от средната земя. Или поне така си мислели хората, които наново издигнали над тлеещите останки на Осгилиат величествен град, който малко по-късно станал най-развиващият се и прогресивен град в средната земя. Но... Минас Моргул все още бил под чужда власт. Това било единственото място, където злото все още витаело, там тъмни сенки се сбирали, гарги прелитали над зловещата кула, в която все още властвал тъмния огън. Но сега злото имало нов господар... Доскорощният вестоносец на Саурон, мачният му слуга, неговият представител сега назовал себе си Кралят на личовете. И това название не било просто за окраса - наскоро, след смъртта на Саурон, към Средната земя или по-точно в Минас моргул, черната кула бил призован портал. От чуждо измерение, където също се борели за надмощие злото и доброто. Този чужд за Средната земя свят, както и тя за него, се намирал далеч зад Великата празнота. Той нямал конкретно име и с течение на времето хората от Средната земя започнали да му викат Земята на военния занаят. И така в Минас моргул бил образуван портал, портал от който струяла първична сила. Простите орки и малумните тролове не смеели да го приближават, защото дори те, те които не разбирали и грам магия усещали силата. Дори и кралят на личовете не смеел да влезе в този тайнствен портал. Засега той само изчаквал момента, в който този портал, тази врата към другото измерениее щяла да бъде прекосена от някой, а именно от сътворителя на портала. А господарят на злото знаел, че този ден ще настъпи, все някога щял да настъпи.
Другите народи от средната земя още не знали за този мистичен портал, още не били разбали, но това щяло да се случи скоро. И така този ден, наричан по-късно денят на сливането настъпил. Над Минас Моргул засвяткали множество от светкавици. Завихряли се вихрушки, земята се тресяла от силата на тази древна енергия. Личът стоял пред порталът към чуждото измерение в очакване. Той знаел, че часът на прозрението е настъпил... Най после няма да е сам във войната си срещу доброто. Около него царяла пълна суматоха и хаос... Всички тичали на някъде, заети с я гасенето на някой пожар възникнал от нажежена мълния, я с вътворяването на ред сред обитателите на Моргул.
Този ден се осетил не само в Кулата на мрака. На всякъде из средната земя черни облаци покривали небето, което като никога ставало все по червеникаво... И тогава станало...

Това беше първата част. Написах я на бързо такаче не ми се сърдете, ако на някое място съм пропуснал буква или нещо такова
Айде дано ви хареса.

strahotno si go napravil!!!!!!!!!!!!!!4akam prodaljenie!!!!!!!!

СУПЕР Е !!!
продължавак в същия дух !!!

ММММ много добре звучи...и доста ми напомня Сагата...просто е много хубаво!Давай на пред!

много благодаря за добрите отзиви! Ето го и скромното продълженийце


Луда усмивка се разля по лицето на лича. Всички мълнии се завихриха с бясна скорост около портала. Накрая той се издигна на няколко метра височина. След малко светкавиците оттихнаха, а от самият портал се образува зловеща стълба. Тя по лека се създаваше от... Лицето на лича малко се свъси и загуби налудничевата усмивка. Неговите слуги, орките, троловете, гоблини политаха към портала теглени от някакъв енергиен поток. След като чезнеха в тъмната бездна, те се завръщаха - или по скоро завръщаха се във вид на тлеещи останки и голи кости, посипани с прясна кръв. Създанията, колкото и да били свикнали на такива неща пак бягали в паника да не ги настигне енергийната струя. Някои дори толкова се ужасили, че не можели и да помръднат. А тези останки които порталът "изплювал" се нареждаха като стъпала докато най накрая не опряха до земята. Гледката беше отвратителна Тогава светкавиците рязко спряха да пращят. Ветровете внезапно успокоиха хода си и всичко наоколо изведнъж притихна. Но това мълчание беше по-страшно дори и от нещата станали преди малко. Изведнъж в портала се образуваха размитите очертания на някаква фигура. Те постепенно се избистриха и в от другия край на портала стоеше величественна фигура, забулена с червена качулка. Тя пристъпи с единя крак в света на Средната земя. След малко пред смаяния поглед на лича застана човек, да човек. Среден на ръст, изцяло забулен в червения си плащ. Лицето му оставало в сенките на тъмната му роба. Но най странното беше, че от краката му се отделяха две сенки - едната нормална, с формата на тялото на непознатия, а другата, зловеща и студена приемала формата на демон, с дълги, здрави рога излизащи право от челото му. Личът от началото не забеляза тази подробност и затова се очуди много, че насреща му стои някакъв си слаб човечец.
- Гледай ти… - каза Медив с тих и ясен глас. - Така значи… Това трябва да е светът на средната земя, нали така, демонче?
Черният лич се удиви на свободата на езика на непознатия, нима можеше някакъв си смъртен да му говори така?!
- Как се осмеляваш?! Ще си платиш скъпо за своеволието си! - гласът му трепереше от ярост, как така той му държеше такъв тон, как можеше да си го позволи!? Демонът изрисува някакъв сложен и мистичен символ във въздуха, като нареждаше някакви слова, слова непосилни за човешкия език. След малко символът засия и около него се образуваха малки огнени кълбенца. Медив не се изненада ни най-малко за почуда на Лича, и махна пренебрежително с ръка. Огнените топки се уголемяваха и уголемяваха докато достигнха размерите на телослужението на едър орк, след това се издигнаха с бясна скорост към небето и скоро се превърнаха на малки блестящи звездици. Насъбралото се множество от зли твари малко се поколеба. Данеби нещо да се беше объркало, си мислеха наивните орки. Но след малко огнените кълба се спускаха право към Медив с двойно по голяма скорост. Тълпата от тролове и гоблини инстинктивно се отдръпна назад, а в очите на лича танцуваха луди пламъчета. Той вече се чувстваше като господар на бойното поле. Но за своя изненада Медив не трепна дори с око, просто прошепна няколко неразбираеми, както за хора, така и за демони думи и бясно приближаващите се кълба бавно се разпръснаха в атмосферата.
- Честно, мислех си, че можеш повече! - тонът на Медив беше все така спокоен. - Време е да разбереш на какво съм способен аз!

Отново добро!Харесва ми!

Супер е браво мноо е яко

Благодаря, благодаря. Ся като се замисля май няма да е кръстоска между УоУ и ЛОТР. Май ще намеся малко и Диабло вселената, също и други такива, включително и тази от разказа Battlecraft Но туй ше стане по-късно, за сега ше си карам по-обичайния начин . Ето я и новата част:


След тези думи Медив нададе остър писък. След този оглушителен вой стана нещо странно - пред шокирания лич стоеше някакво същество, но определено не беше Медив. Сега от челото му се извисяваха два черни рога, цветът на кожата му беше пропит със съсирена кръв, той имаше само три пръста, от които се подаваха дълги и остри като стоманено острие нокти. На корема и на гърба си имаше люспеста обвивка сякаш някаква метална броня го бе покрила, а ръста на Медив се беше овеличил двойно. Сега пред оплашения лич, стоеше величав демон, не кой да е, а именно не безизвестният бог на демоните - Сарджерас. Личът от първо не проумяваше кой е този демон, все пак той не беше от тази земя. Но, макар и малко той беше чувал легенди за завръщането на бога на демоните, великия Сарджерас. В някои писания той беше чел за този демон, знаеше как изглежда. Но сега толкова се беше уплашил, че не можеше да си припомни. Той заотстъпва назад, но демонът го прониза с поглед. Личът спря мигновенно, макар и да нямаше ни най-малка представа защо го прави. Изведнъж си припомни. Беше чел нещо, някакъв древен свитък, а в този свитък се описваше нещо… Да някакво пророчество… Да, точно така, а в това пророчество се говореше за завръщането на някакъв демон… Сарджерас… Описанието в този свитък отговаряше точно на демонът. Това беше той. Личът изведнъж осъзна, че става свидетел на нещо нечувано досега - завръщането на Сарджерас. Да точно "завръщането". Защото преди много, много хиляди години Сарджерас посетил средната земя, макар и за малко той подчинил на власта си всичките народи от тази земя. Личът паднал на колене:
- Слава на тебе, господарю Сарджерас.
- Ха… Значи се сети все пак. Не си толкова глупав за колкото те мислех. А сега за тези измършавели създания… - Той посочи насъбралото се множество със зловещия си пръст. Между другото и те, както личът бяха паднали на колене, не по своя воля естествено. - Мисля, че им трябва малко промяна.
Сарджерас махна с ръка и каза нещо неразбираемо. След това от устата му излезе хладен и зловонен дъх. Но всъщност това не беше дъх а нещо много по-стращно…

Ех... Наканих се да напиша продължението... Не е дълго, но...


Насабралото се множество от оркска паплач се издигна на няколко метра височина. Всички започнаха да се гърчат във въздуха и да издават гърлени крясъци. Сега в очите им се виждаше нещо странно. Те бяха кървавочервени, а също така от тях се стичаха едри капки от... кръв! Гледката бе ужасяваща. Само личът не беше прихванат от магията, или поне така си мислеше. Дори и той се ужаси от тази кървава картина. Всичката кръв на създанията изтичаше през собственните им очи. Капките капеха върху земята, но… Те се движеха! Кръвта се стичаше бавно към лича, който с ужас откри, че не може да помръдне. По лицето му се изписа неистова уплаха, той се мъчеше с всички сили да се помръдне, но не успяваше. Първата капка беше само на метър... Не… Личът се дърпаше, изреждаше какви ли не заклинания, но напразно. Демонът гледаше най-спокойно тази картина и се наслаждаваше на ужаса на лича.
- Господарю! Моля ви… Спрете магията! Помогнете ми! - крещеше отчаяно лича, но демона сякаш не го забелязваше. По лицето му се разля луда усмивка. Той започна да се смее зловещо. През това време в телата на орките не беше останала нито капка кръв, но въпреки това те още бяха живи. Вече от очите не се спускаше кръв. Нещо щеше да се случи… Сега през очите им се подаваха някакви същества! Те бавно се измъкваха през очните кухини. Не бяха немъртви, не… Това беше по-различно. Това бяха демони. Сега след като целите им тела се подадоха извън телата на орките, можеше да се различи колко са зловещи. На някой места имаха кървящи рани, от които висяха кости и кожа. Лицата им не изразяваха никакви чувства. Очните им ябълки бяха кухи. Орките с ужас наблюдаваха тази потресаваща гледка. Те не можеха да издадат никакъв звук, но по лицата им беше изписана неистова агония. Сега всеки демон застана пред изплашените до смърт орки. Всички протегнаха бавно вонящите си ръце към орките…

Абе някой въобще интересува ли се?! Ако не, мисля да не го пиша повече.

"кеке" май искаш да кажеш: енд бай дъ форс би луит ю (and by the force by with you)!

О,..а...да, да пиши става супер! Просто другите си изредиха комплиментите! Давай Мат пиши, с теб сме!

Трябва да знаеш, че не е and by the force by with you, защото това просто не значи нищо-има два израза и те са
May the Force be with you.
Let the Force be with you.(за това не съм съгурен, но май го бях срещал някъде из филмите, но горното е 100% от филмите)

Разказа е супер. Става интересно, но май ще е само за WarCraft, поне засега само в началото имаше нещо общо със Властелина. Все пак не знам как си го замислил по-нанатък.

Знам, че не означава нищо но написах: ''....май искаш да кажеш....". (той не може да го напише )......
Виж Леголас какво се е опитал да напише

Е, объркал се е човека