Разказ с членове от форума(не знам си кой подред)

[Sasuke]

Слънцето беше залязло преди минути и лека мъгла беше плъзнала между пластовете на зловещия мрак,сковал земята.На няколко мили от Великия Лес малка страноприемница си беше намерила място в това странно и неподводящо за човеците място.Цивилизацията не беше на почит толкова близо до дъбравите на елфите,но това не пречеше ханът да има достатъчно посетители всеки ден.В повечето случаи това бяха приключенци или отчаяни бегълци,намерили последната надежда във Великия Лес.Днес обаче аудиторията беше оскъдна-едва трима бяха намерили подслон във "Веселото пате".Единият беше средно висок тъмен елф с дълга до раменете катранено черна коса и проницателни кафяви очи,които бавно се придвижваха от единия към другия му събеседник.Беше облечен в удобни тъмни дрехи,с които поразително приличаше на наемен убиец,но всички които го познаваха нямаше да се заблудят толкова лесно.Колкото и странно да бе за неговата раса,Дризт имаше много добро сърце и чувство за правда и справедливост.Елфът срещу него беше доста висок-към 2 метра и стройната му фигура свидетелстваше за голяма сила.Макар да нямаше големи ясно изразени мускули,стаената мощ в него беше впечатляваща.А и все пак елфите предпочитаха да демонстрират уменията си а не само да намекват за тях чрез напомпани мускули.Киро носеше дълъг едноръчен меч на гърба си и още един на колана си,и двата с посребрени остриета.Вампирите бяха неговата плячка и все още нямаше информация за някой,който да е оцелял след среща с него.Имаше необичайна за елфите дълга червена коса,която носеше на висока конска опашка на темето си.Третият член на групата беше наистина мистериозен.Високо и със стройна фигура,съществото беше облечено с дълга мантия с качулка,покриваща цялото му лице.То само слушаше събеседниците си без да продумва.
-Само не разбрах за какво сме тука,Киро.-каза възмутено Дризт.-Пак някоя твоя прищявка или какво?
-Приятелю Дризт,по следите съм на опасен вампир а вие просто ме придружавате.Нищо повече.А и без това ти нямаше къде да отидеш.
Другият елф го погледна изпод вежди и въздъхна тежко:
-Е,прав си.Пък кой знае,току виж нещо интересно стане докато сме на това пътуване.
Изведнъж вратата изхвърча от пантите си и се стовари с грохот върху една от масите.Ханджията подскочи,засуети се за секунда и се скри зад тезгяха уплашено.През прага пристъпиха около десетина войни с извезана кървава луна на гърдите.Всички извадиха мечовете си като един и се нахвърлиха без причина към групата.Тримата спътници се разгънаха във ветрило и на свой ред се врязаха в противниците си.Дризт извади мълниеносно отнякъде къса брадва и порази един от враговете си в хълбока с опасен ъглов удар.Качулатият войн протегна ръце напред и след секунда в китките му се появи блед двурък меч с неясни йероглифи.Боецът мълчаливо скочи напред и отнесе двама от нападателите си с един замах,въпреки че бяха заели защитна поза.Силата му беше огромна.Киро също не оставаше по-назад.Беше застанал в центъра на противниковия кръг и още изваждайки двата си меча посече тримата пред себе си.Приклекна доземи разперил оръжията си в противоположни посоки и внезапно скочи на метър над земята,нещо невъзможно за нормален войн,след което направи кълбо и падайки на земята отсече главата на един неориентирал се нападател.Ритна стола до себе си и той се разби в гърдите на един,който умря след миг,когато Дризт го повали с брадвата си.Последните трима умряха като на шега от жестока дъга на качулатия и тримата спътници можеха да отдъхнат.Битката беше кратка,но изненадваща и вещаеше много въпроси.
-Какво беше това в името на Боговете?-изръмжа Дризт.-Киро,имам натрапчивото чувство че не беше изненадан от атаката.Имаш ли нещо да ни казваш?
-И да и не.-промълви ловецът на вампири,който не откъсваше поглед от небето,което се виждаше от зейналата дупка на мястото на вратата.-Но не тук.-тримата излязоха бързо и се сляха с мъглата,още преди ханджията да излезе от тезгяха.
******
Сори за закъснението и дано ви е харесало.Next-Карантаз и останалите.Доближаваме се до началото на истинската история

[Sasuke]

Ми честно казано това ми беше идеята.Едно невероятно аниме ме вдъхнови и затова.Радвам се че ти харесва!

[MM13_666]

Прекрасно е Ранд! Нямам търпение да видя какво си намислил по-нататък

[oppu]

Наистина завладяващо и интересно!
Чакам с нетърпение и следващата час, дано да е по-скоро!
Отново поздрав, Ранд, за размазващия стил.

[TheOnly]

Радн, супер е! Ама 4ак сега ми се отвори възможност да го про4ета. Следващата история с 4ленове от разказа смятам да я напи6а аз. Така де. Да се пробвам. Ама като свър6и тази 4е не моа на две места да съм. Даже пове4е дори. Нали се занимавам и с форума...

[Sasuke]

Ми не виждам какъв е проблема,Онли!А и този разказ му остават адски много продължения.Казал съм че ще са поне 20.Ако ти се чака толкова добре,но аз ти препоръчвам ти да го започнеш твоя,защото колкото повече добри произведения толкова по-добре А, и съм доволен че ти допада!

[TheOnly]

Не само ми допада! Още по добре от допадане! Направо е супер!!! И аз смятам да направа некъв от тоа сорт 6ото такъв тип разказ мноо ме кефи. Ми ОК. Ще запо4на с подбирането на хора, ама първо треа да си направа 4ернова . Или поне некъв план за разказа.

[Sasuke]

Стига идеята да ти се роди в главата,другото е лесно.Идва отвътре

[TheOnly]

Знам. Имам неква идея ама треа първо да я развия...

[skyswimmer]

Rand , търсих във fanfiction-a на Dragonclub , но не намерих разказ , на които да си автор (поне със тоя ник).
Кой е твоят (дръпнах си ги вси4ките)(btw това тук е най-добрият ти разказ досега поне в тоя форум.Продалжавай все така!!!:)

[Sasuke]

Мерси,Скай Аз в Драгънклуб участвам в един жесток според мен разказ който се намира във форума,секция RPG.Казва се "Гилдията".Много е добър наистина.Иначе лични фенфикшъни нямам там,чудил съм се ама и без това нямам много време и за това не съм писал.Но ако имаш няколко часа отскокни до Гилдията-ще ти хареса сигурен съм!

[Sasuke]

Гората се беше умълчала както никога. Не се чуваха прелестните песни на славеите, нямаше го виенето на вълците, което бе така характерно за Великия лес, липсваше и обичайното шумолене на малките животинки, намерили закрила от хищниците в храстите. Това никак не бе добър знак. Известният със своята постонна "песен" лес се беше уплашил от нещо могъщо, нещо древно, нещо опасно. Какво можеше обаче да е толкова страшно, че да накара най-страховитото място на тази земя да замлъкне? "Със сигурност не е от този свят" -помисли си Карантаз.- "Иначе щях да усетя присъствието му."
Горският дух се облегна на съседното дърво, както правеше много често когато обмисляше нещо важно.Беше висок близо 1.80м със стройна фигура, подобна на човек и искрящи зелени очи. Но приликата му с хората свършваше до тук. Кожата му бе по-бледа от на човеците,косата му беше със странен тъмнозелен цвят,стигаща до кръста, и имаше гъсти буйни вежди в същия оттенък.Около съществото постоянно витаеше защитна аура, но тя траеше само когато се намираше в гора или близо до дървета. Тя бе невидима за човешкото око, но доста ефикасна при натрапници. А такива нямаше вече от много, много време. Горските духове бяха считани за скучни и дразнещо спокойни същества, но всъщност и на тях безгрижието им бе дошло в повече. Естествено за тях подобни неща като зверове не бяха проблеми. Малките разбойнически банди също не ги притесняваха. Но всички те помнеха онези изчадия, които вилнееха из лесовете преди хиляди години. Демоните и орките още не бяха забравени. Древни същества бяха горските духове и дриадите и някои от тях дори можеха да се похвалят че техните бащи, които вече са отдавна изчезнали, са се били във войната срещу Сарджерас и Кил'Джейдън. Но Карантез бе още по-стар. Някои говореха че самият той бил участвал в грандиозната победа на Ортейн когато бил млад. Много противоречиви сведения за повечето обитатели на този свят, но за добро или зло бяха истина. Горският дух беше видял твърде много смърт на свои другари през вековете, докато ги надживяваше. Ако имаше възможност, щеше отдавна да е сложил край на живота си. Но Боговете повеляваха че само и единствено те могат да отнемат този дар. А те не обичаха противоречията.
Карантаз въздъхна тежко и се отказа да размишлява върху това кой или какво би могло да смълчи Великият лес. До никъде нямаше да стигне. Реши отново да се отпусне и просто да се остави на меката кора на дървото. Толкова уморен се чувстваше напоследък, че често се страхуваше да не би това да е знак от Боговете че е време. Но винаги след това се успокояваше като си спомняше кой го очаква там горе. Всичките му близки, приятелите му от младостта, хората, които обичаше най-много щяха да го посрещнат отвъд. Какво лошо имаше в това?
-Карантаз, пак ли си се отплеснал нанякъде? Колкото повече остаряваш, толкова повече изкуфяваш, да знаеш. -мелодичният и плавен глас на дриадата го извади от унеса и горският дух се изправи бавно за да види по-добре жената пред себе си. Млада за полу-безсмъртно същество, каквито бяха елфите, драдите и горските духове, Флора бе една от най-красивите в племето. Непокварена хубост излъчваше всяка част от невинното й тяло. Дългата й права коса се спушкаше на гъсти кестеняви талази и допираше петите й.
-Флора, дете мое, има още доста да поживееш и да откриеш простата красота на спокойствието и прочистеното съзнание.
На това тя му хвърли изпълнен с неразбиране поглед, след което се нацупи и продължи, въртеейки очи към короните на дърветата:
-Добре, добре. Хайде тръгвай с мен, че съветът иска да говори за нещо с теб.Казаха че било важно.
"Възможно ли е да става въпрос за това, което бе накарало гората да спре "песента" си?"-помисли заинтригуван Карантаз. -То винаги е важно щом се стигне до мен, да знаеш.-отговори й той и тръгна по посока на съвета, следван по петите от Флора.
-А уж аз трябваше да водя. -възкликна недоволна дриадата и се намуси раздразнено.
-Нали не очакваше един старец като мен да забрави пътя?- намигна й развеселен той и двамата продължиха по неотъпканите пътеки, където от векове не бе стъпвал човешки крак.

[MM13_666]

Дам като гледам включи и себеси. Готина част.

[Sasuke]

Ми всъщност Карантаз е Demented.Аз не смятам да се включвам като главен герой в разказа.Най-много да се появя веднъж дваж

[MM13_666]

И няма да ни кажеш като кой, нали.

[Sasuke]

Е,ако се замислиш малко съм убеден че ще стигнеш горе-долу до отговора

[oppu]

Мда, харесвам се!
Чакам следващата част (и по-бързо, ей!).
Пореден поздрав за таланта ти, Ранд!

[SmokE_CreW]

Прочетох чялата тема досега и бих казал че е супер /типично в твой стил/ и ти все пак Ранд това го знае6 но аз да ти го кажа.Ако може да се включа:
Име :Медив
Профил:Пазител на ордена на Тирисфал,най великият магъосник раждал се някога.За негово нещастие при зачеването му Сарджерас/демона/ след като бил убит от майката на Медив се вселил в утробата и.След много години вътрешна битка с Сарджерас той бива убит но се самосъживява/нали е най великият/

[Vie_Ste_Pedali]

PO TUP RAZKAZ NE BQH 4EL.TOQ RAND AL THOR TRQBVA DA E NEKVO DOSTA TUPO PAR4E.VSI4KI STE PEDALI

[Sasuke]

Хех, Смоук, обичам идеите със замах! Само че нещо не разбрах съвсем-Сарджерас е баща му,който бива убит от майка му.Но той(Сарджерас) се вселява в утробата й и там вече губя нишката.Ще те включа като много могъщ магьосник,само трябва да ми обясниш по-точно каква е връзката ти със Сарджерас.Тоя госта го познавам,така че не виждам смисъл да го коментираме.Да беше прочел разказа поне!