ММ е прав.Гжи,в новата част ще се постарая да те включа.КукуБой,вътре си.Но може ли да те сложа лош?

Да-а-а лош искам да съм. Сори ама забраих да го кажа в поста си преди. Иначе точно такъв искам да съм.

Добре,но може ли да те наричат Сторм вместо Мълния?

Ми добре Няма проблеми. Айде че много чакам поредната яка част. Днес ли ще е?

Да.Всеки ден има нова част(понякога две-три)

Днес нямам много време и няма да има нова част.За сметка на това утре ще бъде малко по дълго.

Е да ама не.Сянката изведнъж си казва стига толкова за днес и толкоз.Трябва да изглежда че им е много трудно да избягат и изведнъж да се случи чудото и да изчезнат, но въпреки това си ме кефи много въпреки че фентъзи не ме кефи чак толкоз ама това се получава много добре.Ти вече каза ама аз да питам пак дали може да съм сит от бъдещето пък той все едно че е някакъв паладин ама вместо меч ще върти lightsaber и вместо да поназнайва 2-3 магийки ще има способностите на Силата.Изглежда правдоподобно а?Пък и ще се опитва да промени бъдещето или да се върне обратно.

Сори,ама не става.Или ще си орк или немъртъв.А може и човек.Избери си и име подходящо за расата ти.

Еми Джи,в следващата част ще те включа.Ето я новата:
Магло и Енкил бродеха по мръсните пътеки към север.По скоро само Енкил вървеше защото Маглор все още не се бе възстановил достатъчно за да върви.Времето беше ветровито.Скоро заваля и дъжд.Те трябваше да се скрият някъде.Гъстите листа на дърветата се оказаха идеален подслон за тях.
-Как си приятелю?-попита Енкил
-Бил съм и по-добре.Това невидимо създание се оказа по-опасно отколкото очаквахме.
Да,прав си.Времето се прояснява.Да тръгваме.Можеш ли да се изправиш?
-Едва ли.
Двамата тръгнаха.Изведнъж проблесна мълния.
-Да не би отново да се разваля времето?
-Едва ли.Това ми е странно познато.Хей!Там има някой.
Енкил остави Маглор на земята,и хвана непознатия.Той беше с меч в ръка,и Маглор се опита да обгради Енкил с щит,но без особен успех.
-Сторм!Приятелю!Какво правиш тук?-извика Енкил радостно.
-Енкил!Ти ли си бил този?!-извика другият.
Беше демон.Изглеждаше доста злобен.Маглор реши да не се намесва в разговора.
-Кой е приятелят ти?-попита Сторм
-Маглор Мелвансул.Елф.Дошъл в това хубаво кътче на света за да го изследва.
-Здравей.-поздрави Маглор.
-Е,накъде сте се запътили?
Енкил почна да разказва историята на Сторм.
-Хм.Невидим,казвате.Чел съм за подобни същества.Има си специален амулет с който да се виждат.
-Знаем-рече раздразнено елфът.-Тръгнали сме да го търсим.
Елфът въобще не беше харесал приятелят на Енкил.Щом си легнаха,той сподели това с демонът.
-На пръв поглед изглежда зъл,но,повярвай ми,с времето ще го харесаш.Не се притеснявай.
Маглор не можеше да заспи.Беше изнервен.
"Може би все пак Енкил е прав"

Мисля че вчерашното отсъствие малко го компенсирах.

Ей тва е най-дългата част която си писал по този разказ
Готина е.
Брех че съм подозрителен

Готино е ама състоянието на Маглор не трябва ли да се влошава вместо да се подобрява?

Da naistina e qko.

След промяната е по-логично.

Еми промених го.Ето я и новата част:
Маглор се събуди на сутринта.Енкил все още спеше,а Сторм претърсваше раницата си за храна.
-Здравей-поздрави сънено елфът.-Виж,вчера не исках да те обидя.Просто ми трябва време за да те опозная.
-Не се безпокой.Сигурен бях че ще реагираш така.Свикнал съм.Енкил постоянно ме запознава с негови приятели,и всички ме мислят за зъл.Не мисля че съм чак толкова лош.-изрече Сторм.
Маглор се усмихна.Поне Сторм го разбираше.
-Мисля че с времето ще станем добри приятели.
-Разбира се.Енкил,хайде ставай,ще закусваме.-каза Сторм.
-Ей сега ставам-измънка демонът.
Маглор и Сторм се разсмяха.Маглор извади три ябълки,и даде на всеки по една.Маглор се помъчи да се изправи,но веднага се сгърчи от болка.Сторм дойде и му помогна.
-Май са те ранили доста лошо.Ще трябва да побързаме за лагера на висшите елфи.
Нахраниха се и тръгнаха.Този път Стормпомагаше на елфът.Енкил беше доста мрачен,което беше необикновено за него.Скоро влязоха в малко селце.Тази гора беше огромна!Чак и села имаше.Времето беше прекрасно,и тримата решиха да си починат върху зелената трева,блестяща от капките роса.Енкил отиде под сянката на едно дърво,и затвори очи.
"Тримата вървяха по росната трева,когато изведнъж всичко се промени.Дърветата и тревата горяха.Пред тях имаше огромна яма,на дъното на която имаше чудовище бълващо огън.Енкил се изпоти/
-Какво ще правим?
-Не знам.Май ще отварям портал.Но в тази форма едва ли ще успея.-каза Маглор.
-Остави на мен.-рече Сторм,и мигновено отвори портал водещ към другият край на ямата.
Маглор мина.Сторм мина.Енкил също се запъти натам,но на крачка от него Сторм затвори портала.
-Какво правиш?
-Нима се хвана?Толкова лесно беше.-засмя се Сторм и зашепна магически думи.
Огнена топка се въртеше около ръчете на Сторм.Той я запрати по Енкил.
-Неее!"
-Хей,какво ти става?-попита Маглор вече на тревата.-Защо крещиш?Аууу-изрева от болка елфа.Изглежда стрелата и отровата,ако имаше такава,си казваха тежката дума.
-Това бе само сън.-рече задъхан демонът...

Еми т'ва е.Казвайте си мнението.

Хе, тва много ми хареса
Изглежда включи една малка способност на един друг Маглор

Dam, naistina e mnogo dobro.

И аз му се кефя наистина аре вече и другите да се включват по-активно.



ЕДИТ:Аве все пак това си е фентъзи и един сит няма да е нещо не обикновено както сянките и магьосниците.

Хех,доста е добро!Както винаги приятелските и фаимлиарни отношения са засегнати до голяма степен,което е много добре.Разговорите са както винаги страхотни(твоята специалност )

Радвам се че кефи,но Джи,кажи си най-сетне раса и име!
ЕДИТ:Този разказ е за бой с мечове направени от метал,а не лазерни.Не може сит и това е!

Или сит или Много умел с меча варварин но по-умен от обикновените варвари и да се казвам Гошо или ако ти се струва глупаво Телериг.