Абе Емо що пишеш на кирелица като не можеш,а?Е сигурно вече си се сетил кои съм,а?Е ако не си-Пешо....

E Пешо прочете ми мейла най-сетне-как да не мога бе пиша си много добре да ти кажа е и другите ще го потвърдят.

The Dark One-поредният "писател" който ме упреква че не мога да пиша добре.
Айде първите три страници може но напоследък си пиша супер.
НЕ ми пука че съм най-неграмотния човек който някога си виждал за времето във което си дишал на земята-да ти кажа съм поласкан.

И още едно нещо престани да обиждаш хора ок.

Пешо-веднага познах че си ти-ти си единствения който ми знае името тука(поне така мисля)аре чао

Noname-нещо никаква муза нямам ама никаква

Сори хора,ама ме изнудика да ходя на село!Хай пишеше малко награмотно в началото ,но иначе си пише много интересно! А и се радвам че се включват и други хора в темата!Кажете сега аз ли да пиша,че нещо не ми се пише!...

ПАк темата западна-някой да пише който и да е моля ви не искам темата да умира моля ви

Сори ама съм адски болен(отровил съм се) и въобще не ми се пише...

Dobre de , sega koi ste pise....

Баси!Ако престана да и да лежа мога и да напиша нещо!Айде бе хай-не можеш ли ти да пост-неш продължение?...

То се виде че пак аз...

Един месец след Балчик...

Иво се събуди странно опиянен от нещо.Погледна в гащите си...опаааа...мокър сън.Лошото беше,че не си спомняше какво е сънувал.Не беше Йо,защото тя определено не го държеше на сухо...А кой тогава...И сега се сети...кафява коса и очи,много хубави крака,средно големи гърди и вечна усмивка на лицето.Иван се ужаси!Беше сънувал мокър сън с Цвети...боже господи ебати перверзията!Реши да си трае пред другите(особено пред Коста).Но защо все пак сънуваше Цвети.Иван бързо откри причината в съзнанието си.Колкото и да беше красива,Йо му беше омръзнала в леглото.Особено напоследък,когато тя винаги се му се обаждаше следобед след даскало да дойде у тях да се позабавляват,а сутрин нон стоп искаше да му върти свирки в кенефа в даскало.Когато беше в мензис му правеше само свирки,поне по пет пъти на ден.Иван усети че секса за него беше станал като чикиите,можеше да го прави когато си поиска.Това малко го уплаши.А и Йо винаги беше някак си опиянена от нещо,почти нон стоп,особено сутрин като идваха към даскало и следобед като отиваше в тях.Реши да я повразуми относно секса.След всички тези мисли стана от леглото,закусва и тръгна към кръстовището.Йо се зададе пет минути след това олюлявайки се по улицата и пеейки мръснишка песен.Като дойде при него едвам не го събори,като се олюля докато се целуваха.
-Ивооо...слънце...тая сутрин пак в кенефа налиии
-Йо я се осъзнай малко!Какво ти става напоследък!Държиш се сякаш никога не сме се е**ли!Пиеш ли какво ти става?Вечно си някак си замаяна!
-Кажи нещо ве Иво...хехе!
-Слушаш ли ме Йоана!
-Еми ко да ти кажа...хаха...имам си нови приятелки-Йо се доближи до ухото му и го облиза преди да му прошепне ключовата дума-Амфеткиии.
-Боже господи!-каза си Иво-Айде към даскало!
Иво я заведе в кенефа преди първия час,но вместо обичайното забавление,натика главата и под мифката и я заля със студена вода.Йо малко се освести,но въпреки това продължаваше да я тресе нимфоманията.
-Иво айде в кабинката за едно бързо чук-чук!
Иво я погледна.Така намокрена,и с тази къса поличка,която бе облякла,направо му се плачеше да я опъне.Въпреки това си го изби от главата.
-Не!Днеска никакъв секс!
Поведе я към класната стая.Но и там Йо не се освести до третия час.Преди него само хващаше Иво за пакета под чина и нон стоп и дори се опита да му разкопчае ципа за да му направи една бърза,докато имаха музика(при оная сдуханата даскалка).Иво направо се тресеше от възбуда но се одържа.Мишо нон стоп ги гледаше ошашавен от съседния чин.В изблик на поредната глупост,Йо му каза:
-Поздрав за тебе Мише,мама ти да е*а проста!
И пак хвана Иван за пакета.Когато към четвъртия час влиянието на амфетите отслабна,Йо бръкна ва джоба си и извади пликче пълно до горе с Лексотан.Иво го гепи бързо и успя да го опази от опитите на Йо да си го върне през целия час.След това изтича бързо до кенефа и го изхвърли в дупката на клякалото.Йо направо крещеше:
-Защо го напвави бе тъпанар гаден!Ти тъп ли си бе...
В часовете до края тя седеше до Вики и се мръщеше на Иво,изхвърляйки бележките му.След края на последния час тя направо изхвърча от стаята.Иво я настигна по пътя и непрекъснато подтичваше по край нея по улицата,докато тя не му обръщаше никакво внимание.
-Йо направих го за твое добро!Трябва да спреш в това!-вече викаше Иван.Стигнаха до кръстовището.Иво каза:
-Йо разбери ме!От такива неща хората умират!Това не е трева или алкохол!Прекаляваш с тях!Друсаш се почти нон стоп!
-Абе я да го духаш!-каза му Йоана и се затича в нейната посока.
Иван стоеше ошашавен...

Пляс-пляс-пляс! Супер е Слим,напарво една от най-добрите чати досега! Браво!Сега аз ли съм на ред?

Много яко се е получило а това с поздрава е готино и май е от една песен нали?

Da.Kazva se "Pozdrav za 6amara".Na Upsurt.Te vutre q kazvat taq fraza i posle po4va amerikanskata pesen,ot koqto e izkopirana Fenki.

Iako e ... Za parvi pat 4uvam za mom4e koeto da otkaze na niakoe gotino momi4e da praiat seks.....E razbirase ako si ima pri4ina (kakto e v slu4aia) i toi naistina ia obi4a .... I tva prodalzenie e super iako...

Едновременно изненадан и разочарован, Иван се запъти към къщи. След като се прибра, той се навечеря и седна за малко на компютъра. Прекара половин час в търсене на инфо за Амфетамините (който като мене не знае нищо за тях да хварли един поглед на тоя сайт :http://promena.org/Drug_INFO/Drug_INFO_02.htm). След като не намери нищичко (изглежда сайта не е съществувал по онова време ), Иван реши да си ляга. Не можа да заспи до към два часа. Просто мисълта за Йо и за наркотиците, които взимаше не му излизаше от главата. В крайна сметка, след като не можа да реши какво да прави, той заспа. На следващия ден той не видя Йо в училище. Не забеляза и злобните усмивки на Мишо. От притеснение за Йо Иван не можа да дочака края на часовете и още след четвъртия час изхвърча от училище по посока към Йо.
За по-малко от 5 минути той успя да стигне до блока, в който се намираше квартирата на Йо. Качи се до таванския етаж и почука на вратата. От вътре се чу изтощен и отпаднал глас :
- Кой е?
- Йо, Иво е, моля те отвори ми. Не искам да ти навредя, искам само да ти помогна.
Иво чу приближаващите се към вратата стъпки на Йо.Тя му отвори вратата. Иво направо се изплаши като я видя. Лицето й приличаше на CS-аджия след две нощни . Тя едвам се държеше на краката си.
- Влез - каза Йо и едва не се свлече на пода - добре че Иво я хвана на време. Той я вдигна и я занесе до дивана, където я сложи да легне.
- Какво е станало с теб - попита Иво със сълзи на очите.
- Досега ме беше срам да ти кажа, но ме уволниха - едва измърмори Йо - а както знаеш наркотиците струват пари (не че специално тия струват много). От сутринта имам страшни болки. Моля те, направи нещо. Искам да спрат
Иво се стъписа. Какво the hell можеше да направи той по-въпроса, след като не разбираше нищо от тия работи. Тогава се сети,че по филмите, когато наркоманите изпитваха "глад", си взимаха една доза и всички болки минаваха. Иво попита Йо:
- Откъде купи тия лайна?
- От.... Мишо - изфъфли виновно тя.
Иво се вцепени. Главата му се замая. Мислеше, че всички проблеми с цайсатия бяха свършили, но изглежда не беше така. Както и да е, сега нямаше време да размишлява по темата. Въурна се към училище с най-голямата скорост, с която можеше. Тъкмо започваше 7ия час. Иво се втурна във класната стая, хвана Мишо за врата и го забута към вратата на стаята пред смаяния поглед на съучниците си.Зубъра изобщо не оказа съпротива. Той знаеше, че рано или късно парите на Йо ще свършат и много добре осъзнаваше причината за яростта на Иво. Реши че може да си поиграе малко с него и доброволно излезе от стаята.
Тук трябва да спомена, че откакто Вики заряза Мишо, никое момиче не искаше да има нищо общо със зубъра. Ето защо той много завиждаше на Иво и Йо и цели три седмици се бе опитвал да измисли как да посее раздори между двамата влюбени. Най-накрай му хрумна "гениалната" идея да зариби Йо към наркотиците. Това стана на едно парти, когато Иво беше болен и Йо се беше напила поради отсъствието му. За Мишо не бепе кой знае какъв зор да и натъпче таблетките в устата на Йо.От тамнататък беше лесно - не казвай на Иво нищо иначе няма да ти дам повече.
- Давай таблетките зубър гаден!- изрева Иво
- Но те струват пари - каза привидимо спокоен Мишо.
Ако не се беше сетил за обещанието да не се бие повече, Иво щеше да смачка цайса като буболечка.
- Колко искаш - попита той.
- За "приятел" като тебе - 10 лева - каза мазно Зубъра.
Това си беше пладнешки обир, но Иво нямаше време да спори и извади банкнота от 10 лева от джоба си и я подаде на Мишо.
Цайса изкара някакво намачкано пакетче от джоба си и го подаде на Иво, който веднага се втурна към Йо. Веднага щом стиган изкара 2 от 10те таблетки и й ги даде. Тя жадно ги погълна и след 10 минути болките отшумяха.
В този момент за техен ужас на вратата се почука:
- Полиция!!! Отворете вратата.
Инскинктът за само съхранение у Иво веднага проработи и той изхвърли пакетчето във тоалетната чиния и пусна водата. Веднага след това отвори на куките.
- Имаме данни че тук се употребяват наркотици - казаха полицаите.
- Няма такова нещо господине - измънка под носа си Иво.
- Сега ще проверим това - каза другия униформен и ченгетата претърсиха цялата квартира. Благодарение на бързата реакция на Иво, те не намериха нищо. Тъкмо когато си тръгваха обаче, единият се сети, че преди да им отвори, Иво беше пуснал водата в кенефа и го питаха дали не е хвърлил дрогата (ако е имало такава) в тоалетната, но също така го излъгаха, че има начини да узнаят затова. От притеснение той се хвана. Студена пот изби по челото му. Този път не можеше да измисли нищо. Тогава на помощ му дойде Йо. Тя каза на куките, че Иван е бил в тоалетната, когато те са почукали. Униформените й повярваха, посъветваха ги да внимават и си тръгнаха.



Извинявам се, че през последни те 2 дни не постнах нищо ама си инасталирах kaspersky antivirus и тъпата програма ми изяде рам-та направо, че даже като влизах във форума ми скролираше 10 за 30 секунди а пък за писане не можеше и дума да става

Ето го и моя ред.


След като куките си тръгнаха Иво почна да разправя на Йо колко опасно е това....
След три часа той не беше постигнал нищо.
-Абе стига ми говори глупости ще си правя каквото си искам-изкрещя Йо
-Йо не знам какво ти е ти си като луда-каза Иван
-Абе я ми се махни от главата-каза Йо
Тогава тя си свали полата и късия потник.Отиде на терасата и запали една цигара.
-Йоана какво правиш ела тук-извика Иван
Тя го погледна и му се усмихна.
-Идвам,идвам-каза Йо и се запъти към Иво
Тя му свали панталоните.И му лапна патката.Иво не знаеше какво да прави.Ако се махнеше то това просто щеше да е позор за мъжете.Той не устоя и със влажни уста почна да я целува по корема и леко да гали напъпилите и тиинаджерски гърди.Тя тогава се намести и започна да язди Иво.Това беше първият път от много време Иво да почуства тръпката между тях.Даже това беше най-сладкия и най-хубав секс който той някога беше изживявал.След секса Иво се чувстваше малко гузен,но се примири със факта че вече стана каквото стана.
-Йо кажи ми наистина ще спреш ли "наркотиците"-попита Иво
-Разбира се скъпи разбира се-каза Йо и го гушна
Тогава Иво видя че е вече 6 и трябваше да се прибира за да гледа един филм от който Коста беше свалил от интернет.
След като си тръгна Йо извади едно пакетче от джоба си(който куките не бяха проверили).Във него имаше две хапчета тя ги глътна и двете и тръгна към спалнята си.
Тогава се чу шъм във хола тя изтича и видя не кой да е ами самия Иван.
-Значи така а ще се лъжем-изкрещя той
-За какво говориш-почуди се Йо
-Аз не излязох ами само треснах вратата-изкрещя Иван
-Исках да видя дали ще се надрусаш пак каза ИВо
-Мило какво говориш това са хапчетата ми против забременяване никога повече няма да използвам наркотици нали ти казах-изплака Йо
-Със това доказваш че нямаш никаква вяра в мен-каза разплакана Йо.Тя хвана една ваза и:
БАААААММ удари Иво точно малко по на юг от пъпа.Иво зацепи.
-махай се не искам да те виждам-каза Йо
Иван и не помисли да остава.Изхвърча а по него още една ваза стана на парчета.По пътя той си мислеше и оше по малко знаеше какво става.Всичко което осъзнаваше е че им беше за пурви път да се скарат сериозно.Той по някакъв странен начин се радваше.
Стигна си у тях и видя че брат му се занимава със няква във неговата стая.
-Ебахти и простотията са кво ще правя-измърмори нервно Иван и си заби главата във вазглавницата

НАдявам се ви радва

Bravo....mnogo e iako .....Izvednaz na vsi4ki vi doide muzata .....

Иван лежеше на леглото,а главата му беше пълна с мрачни мисли.Той дълго време се чуди как да се помири с Йо.След дълги терзания и самообвинения,той реши ,че е виновен и си обеща да се извини на Йо.Вече беше късно и техните нямаше да го пуснат да отиде до Йо,затова той вдигна телефона.Той почака известно време,но никой не вдигна.След още няколко позвънявания се чу изтерзан глас:
-Ало!
-Ало,Йо,ти ли си?-попита Иван,понеже почти не позна гаджето си
Тряс!Телефонът започна да дава заето-явно Йо беше затворила.
Очите на Иво се насълзиха.Той си каза,че никога през живота си не е плакал и избърса очите си.Но в този момент той разбра всъщност колко много означава Йо за него.Иван скочи от леглото и започна да обува маратонките си.Но за да излезе той трябваше да мине покрай майка си,която готвеше в кухнята.Иво се сниши и започна да се промъква.Изведнъж той чу,че вратата на кенефа се затваря и баща му излиза.Иво изруга наум и се зтича към вратата.Миг преди майка му да обърне погледа си към коридора Иво вече беше пред вратата.Но тъпата врата беше заключена,а ако тръгнеше да я тключва,майка му щеше да го чуе.Иво напсува целия си шибан живот и се запътикъм детската.Изведнъж му хрумна идея.Те живееха на втория етаж и Иво лесно можеше да се спусне през прозореца.Той отиде и погледна надолу,но щомвидя 7-те метра надолу се отдръпна назад.Ивоседна напода и се замисли как да скочи.Той се сети за една реклама на Рпо телевизията и веднага грабна чаршафа си.Иво го хвана и го сви на въже.След това го завърза за бюрото си и провеси края към прозореца.Чаршафит бе дълъг около 3-4 метра и Иво трябваше да скочи ,за да стигне до долу.За миг той се поколеба-тъмнината долу беше плашеща.Но Иван се сети за образа на Йо,облян в сълзи и стъпи на прозореца(как се казваше? ).Иво се хвана за въжето и започна да се спуска бавно надолу.Внезпен порив на вятъра едва не го събори,но той стисна с всички сили чаршафа и катои усети края му под себе си го пусна и полетя надолу към плочките пред блока.Иво едва се сдържа да не изпищи,но изведнъж той закачи някъде крака си и изкрещя от болка.Миг по късно той падна на коляното си и му се зави свят от болка.Иво повдигна крачола и напипа някаква лепкава течност,която явно беше кръв.Той с мъка се повдигна и куцукайки се запъти към Йоана.Като си вървеше по тротоара,Иво чу лай и видя тичащо към него улично куче.Песът спря на два метра пред Иво и започна да ръмжи.Момчето грабна един камък и го хвърли към кучето.Това не трябваше да го прави.Песът заджафка и се хвърли към Иван.Мелезът го захапа за удареният крак,а той ,прималял от болка,го изрита със здравия си крак.Кучето изскимтя и се отдалечи.Иво прехапа устни и влачейки ударения си крак тръгна към Йоана.След десетина минути той почука на вратата(нямаше звънец) и след като никой не му отвори,Иван я бутна и с изненада установи ,че е отключено.Той видя следи от обувки по коридора.Иво се вгледа и видя ,че обувките са мъжки.Прикипял от ярост и болка,той пристъпи към хола и направо се стъписа.Йо седеше овързана за един стол ,а пред нея се хилеше Мишо.Той й удари един шамар,захили се и рече:
-Ааа,полицията гепи ли ви таблетките?Хе-хе!
В този момент Иво разбра всичко-Мишо бе повикал полицията,надявайки се да арестуват Йо.Момичето отвърна на зубъра:
-Не ,не са,шибано копеленце!А ако беха,аз щях да кажа ,че ти си ми ги дал!
Мишо се захили отново и каза:
-Я виж тука!-и й посочи един мъничък стикер на кутийката с хапчета.
Там пишеше:Иван Г.,098/69-66-70,улица....
-Ааа!Тука май пише името на приятелчето ти!
Иво вече не издържа,изскочи от хола и застана пред Мишо.
Зубъра се стъписа и с треперещ глас попита:
-Т-т-ти ,какво правиш тука?
Иван се хвърли върху него и започна такъв побой ,какъвто Мишо не бе и сънувал.Накрая лицето на книжния плъх беше превърнато в кървава пихти,а самият той лежеще потрошен на пода.Иво го изрита няколко пъти в ребрата и след това се обърна към Йо.Те двамата се гледаха няколко секунди,след което Ивоя обгърна с ръце и те се целунаха.Целуваха се дълго,дълго,и като отдалечиха лицата си,Йо плачеше,а Иво малко му оставаше...


Вие сте наред,момчета!

Mnogo iako ....Toia Ivan ot lubov sa osakati celiat be...
10 x ...

Ave mom4eta 4astite sa gore dolu dobri(daje mnogo),ama za narkoticite se izcepihte lo6o.Ivo kupi na Jo hap4eta,6toto izpitvala narkoti4en glad.Taka q pristrastqva o6te pove4e.Toq element go nema nikude.A i tova 4e Jo nai vnezapno spira s narkoticite,tva vse pak e 4ovek koito se drusa po4ti non stop.Znaete li kolko mnogo vreme im trqbva na takiva da sprat.E are stiga s kritikite.Ina4e se e polu4ilo gore dolu dobre.Az obe6tavam da napi6a ve4erta ili prez no6ta edna 4ast.

Мдам...Темата се активизира доста. А за наркотиците ,мисля,че Слим е прав,но все пак това не е ЧАК толкова важно...


Ей ,пичове,докато препрочитах разказа ,скивах ,че Иво живее на третия етаж!Нали не се сърдите?