Много, много добре. Само имам малко забележки относно моят герой - първо, ако може да няма име, а второ погледни ми фентъзи света и виж колко много съм изписал за тази сянка и не е зле да драснеш едно мненийце за разказа ми, понеже на последък не се радва на много мнения. ))

П.С. това за героят ми може и да не го спазиш, ма е пожелателно, но последната дума имаш ти, все пак е твои разказа.

П.П.С. Ако може наистина драсни едно постче относно разказа ми, мооля

Дебилчо готино е, кратко но готино. Продължавай все така.

По въпроса за дължината,мисля че не мога да направя нищо.Просто съм много зает и едва намирам време.Е,ще се опитам малко да го удължа,но не обещавам нищо.

Абе не ги пиши дълги, а интересни и всеки ден.

Шеста част:
Бяха трима.Единият се засили към тях,а другите два останаха да мятат копията си.Енкил бе надеждата им.Неговото огромно и здраво тяло отблъскваше атаките на копията.Арвен стреляше с лъка,но безуспешно.Скоро бе ранена.Маглор подготвяше изпепеляваща магия.Насочи я към един от стрелящите троловеПосле извади меча и се впусна в пряка битка.Скоро и другите два бяха мъртви.Маглор отиде към Арвен,която бе ранена много лошо.Копието беше забито дълбоко.
-Маглор,влез в колибата.Там има отвор в пода.Щом влезете там,следвайте...-каза Арвен и издъхна.
-Почивай в мир.-каза Маглор и влезе в колибата.
Енкил го последва.На пръв поглед колибата беше пуста,но щом влязоха,толкова много плъхове,паяци и други животинки ги посрещнаха.
-Ух,хайде да се махаме.-недовостваше Енкил
-Не.Хайде,идвай.
Те минаха през капака.Долу беше все така противно.
-И какво правим тук,ако не е тайна?-попита Енкил
-Търсим артефакта.Това създание може да ни избие.Не проумяваш ли?
-Добре де,добре.Само питах.
Скоро срещнаха една малка железна вратичка.Маглор се опита да я отвори.Успя.
-Хайде да преминаваме.-каза Маглор и мина.
-О,не.Не мога да мина през вратата-каза Енкил.Беше прекалено едър за да премине.
-Ще трябва да ме почакаш.Аз тръгвам.
Маглор закрачи по каменния под.Но изведнъж се чуха писъци...

Това е.Надявам се че е хубаво.

Супер е! Героя ми се поосвести!
Ама описвай битките малко по-старателно.

Шеста част:
-Какво по дяволите беше това?-изруга Енкил
-Това са таласъми.Трябва да се бием.-отговори Маглор.
Енкил извади разкривения си меч и за заоглежда наоколо.Писъците продължаваха,но не се виждаха никакви немъртви.Изведнъж някой скочи на врата на демона и започна да го души.Таласъм.Маглор се спусна към приятелят си,който отчаяно викаше за помощ.Елфът заби камата си в гърба на грозното създание.
-Добре ли си?-попита Маглор
-Предполагам да.Идват още таласъми.Трябва да се справим някак с тях.
Нападателите дойдоха.Маглор използваше замразяващи магии,а Енкил ги довършваше с ритници и юмруци.Щом елфът се изтощи,взе камата на едно от мъртвите създания и продължи да се бие.Но по едно време го нападнаха няколко тъаласъма и го обградиха.
-Тези същества имали мозък в главата си.-отбеляза Енкил и се втурна в помощ на приятеля си.
Мечът му сечеше глави на поразия.За малко не нарани и Маглор.Скоро остана само най-едрият.Маглор събра енергията която му остана,и изпепели грозното същество.
-Едва дойдохме и вече се такъкнахме на таласъми.Кой знае какво ли още ще видим-недоволстваше Енкил
-Ще се справим.Или по точно ще се справя-каза Маглор.
-Хей,приятелю,да не мислиш че една желязна врата ще ми се опълчи?-каза Енкил и се засили към вратата.
След малко се чу шум от метал ударен в земята.
-Добре дошъл-развеселен каза Маглор.
Те заедно продължиха да ходят по дългия проход.

Днеска по изключение написах две части.Надявам се че е хубава.

Добро си е и така. Е имаш напредък в описанията на битките, но все още има какво да се желае.

Осма част:
-Е,къде мислиш да търсим артефакта?-попита Енкил
-Нямам си представа.-каза Маглор
Те ходеха без посока по дълбоките коридори на подземния проход.Допреди малко се бориха с пълчища таласъми,а сега всичко беше пусто.
-Не смяташ ли че е необичайно тихо?-попита елфът.
-Има ли нещо лошо в това?
-Прав си.Да продължаваме.
Отвън се чуваше тътен на гръмотевици.Валеше.Вероятно светкавиците бяха разбудили половината създания обитаващи този тунел.Покрай тях започнаха да прелитат прилепи.
-Май ще си имаме компания.-отбеляза Енкил
-Ще разберем.Какво ще кажеш да спрем да си починем?
-Страхотна идея.
Те намериха сравнително чисто място,и чрез магия Маглор запали огън.Извади от раницата си два къса месо и подхвърли единият на другаря си.
-Надявам се че ще се нахраниш.-каза Маглор
-Мисля че ще ми стигне.Ще оставяме ли постове?
-Разбира се.Тук не се знае какво ще ти се случи.Нека аз съм пръв.Нещо не ми се спи.
Двамата се нахраниха и Енкил заспа.Маглор седна на земята и се заоглежда наоколо.Изведнъж Маглор усети че някой го потупа.Обърна се и не видя никой.
"Сигурно ми се е престорило"
Но после някой здраво го халоса по главата.Енкил се разбуди.
Какво става тук?Маглор,добре ли...
И Енкил бе повален...

Неска се олях.Еми мисля че ще е това за днес.Дано е готино.

От днешните това най ми хареса! Върхът е!
Дерзай! И бройката да не ти пука. По-добре така отколкото като мен - на две седмици по веднъж

i tva e gotino....

NoName,радвам се че те кефи.Искаш ли да те включа?
Девета част:
Скоро Маглор се събуди.Реши да не показва че е буден.Не бяха в тунела.Бяха сами в тъмно помещение.Беше доста зловещо.После някой запали огън.Не се виждаше никой.Маглор се вгледа по внимателно,и видя че на пода се отразява сянка.Значи все пак има някой тук.Той идваше към него.Маглор внимателно посегна към камата си,но някой здраво го ритна по ръката.Маглор светкавично се изправи и се обгради с магизески щит.Събуди Енкил.
-Ставай бързо.Тук има невидим като от съня ти,но на земята пада сянката му.
Енкил се стресна и извади меча си.Забеляза сянката и замахна срещу него.
-Хей,мога да се закълна че му отрязах главата,а той си е все така здрав.
-Амулетът!-сети се Маглор-За да го нараним ни трябва амулетът.Да бягаме!
Маглор обгради и демонът с щит.Те побегнаха,а сянката си стоеше все така на едно място.Изведнъж пред тях двамата се появи сянката с очертания и нормална форма.
-Мислите си че ще избягате?Грешите.
-Сигурен ли си?-попита Енкил и замахна срещу него.
Невидимият стана прозрачен за секунда,и после пак се върна в обичайната си форма.Маглор се спусна към невидимият с голи ръце,но със същият успех.
-Да бягаме колкото ни държат краката!-викна Енкил.
Хукнаха някъде без да знаят къде отиват.Невидимият извади лъкът си и се прицели внимателно...

That's it.Дано е добро.Написах го набързо защото нямах много време.

Хехе. Готинко. Ама нного мразя като някой спре да пише точно в такъв момент.

Поради технически причини(ММ13666)ще има още едно продължение.Ето го
Десета част:
Двата приятели завиха наляво по дългия коридор.Невидимият беше спокоен,и просто се целеше...през стената.Той имаше прозрачни стрели,прозрачно зрение.Този беше истинска напаст.
-Не можем да му избягаме.-каза запъхтян Енкил.-Освен ако...Маглор,можеш ли да отвориш портал?
-Мисля че ще събера достатъчно сили.Трябва да ме прикриваш.Ще ти дам най-силният си щит.
Енкил започна да се страхува.Ами ако щитът не беше достатъчно силен?Но той все пак не се отдръпна.
"Ако този проклет елф направи портал,ще ми избягат"мислече си невидимия.В същият миг звънна тетива,и Маглор изрева от болка.Стрелата се беше забила близо до сърцето.
-Но как?Аз те предпазвах с щита.Добре ли си?-попита Енкил
-Нищо ми няма-каза с много усилия елфът.-Това създание е имало ефирни стрели.
-Хайде,трябва да се махаме.Надявам се че не си много тежък.-каза демонът и взе Маглор на ръце.
Той бягаше колкото можеше по-бързо.Невидимият реши че е достатъчно за днес.Остави лист на който беше записано "Ще се върна".Двамата се върнаха в лагера на елфите.Надяваха се че ще успеят да излекуват Маглор.Раната беше дълбока.
-Не можем.Но тази способност имат висшите елфи.Те се намират на север от тук,и внимавайте с тях-много са чувствителни.-отговориха елфите.
-Е,приятелю,ще трябва да се държиш.Очаква ни дълго приключение.
Но говореше на елф в безсъзнание.
"Сигурно е имало отрова.Трябва да побързам"
Енкил тръгна към северните гори носейки Маглор на ръце.Демонът доказа че е верен приятел на Маглор.

Еми това беше.Повече днес НЯМА да има(специално към ММ)Е,дано и това да е яко.

Това нарочно ли беше?
Карай. Добро е.

Към ММ:Не беше нарочно.Просто така съм го написал.Не се сърди.
Към Гарвана:Сега недей да злорадстваш дето си бил спасил ММ.
Иначе благодаря.

Ей DEBILCHO ще може ли да включиш и още един персонаж? Демон, доста могъщ магиосник и доста здрав (Но ме умее да се бие с уръжия, разбира се). Името му е - Мълния.

Много яко ама аз кога ще участвам и защо Арвен умря толкоз бързо и другите двама я оставиха да си стои така без да я погребат.

Добре и аз се Радвам че Арвен умре и следващите части бяха много яки ама искам да отправя една критика към дебилчо.Ако може не прави Маглор чак толкова силен.Той прави магии на ляво и дясно направи им малко по-реални затруднения, а и едвали сянката толкова лесно ще се отказва да ги гони.

Ми ко очаквеш от един магьосник? Да хване меча да го развърти и... Маглор да не е паладин?
А сянката не се е отказал да ни гони. Просто ако беше продължил сега единствените положителни дерои щяха да умрат, а с това да дойде и края на история.