Много ми харесва....

ПП. Тоя творчески форум не бил тъп бе...(както си мислех )

Слънцето вече бе приземило лъчите си върху главата на Малекус.Той тъкмо изскачаше от пещерата,когато зад него се подадоха стотици амаци.Как щеше да се спаси!?
Побегна нагоре към върха.Когато не можеше вече да ходи,той почна да се катери.Тъкмо се успокой,когато нещо го задърпа за крака.Това беше амак!
Малекус успя да го изхвърли и почна да се катери все по–нагоре към върха.Започна да вали сняг.Вече се катереше по...лед.Погледна надолу и тъкмо си отдихна,че амаците ги няма,когато край него мина един грифон.
–О,не!–изкрещя Малекус и търсеше къде да се скрие,защото грифона постоянно се стрелкаше към него.
Намери малка дупка в леда.Започна да рови,докато не се побра в дупката.Птицата още кражеше отпред,но вече бе изгубила целта си.Сега хвърляше последен поглед за Малекус.След това тръгна някъде нагоре.
Момчето обаче стоеше в дупката.Беше много наплашен.Затвори очи и се опита да си събере мислите.Когато отвори очи отново бе ужасен.Пред него кражаха три дракона,които се гонеха.От време на време някой от тях хвърляше огнена вълна.Точно в този момент една от тях се насочи право към дупката на Малекус...
–––––––––––––
To be continued

Готино е! Давай в същия дух

и тоя вади меча и ги ръга и тримата ....

Чакам да е continued !

Момчето бе безпомощно.Ако скочи...ще умре.Ако се опита да избяга без да скача...пак нямаше да стане.Приготви се психически(колкото бе възможно за толкова малко време),вдигна меча си(не че щеше да го предпази,но за всеки случай) и затвори очи.Около пет секунди стоя така. Но не усети огън.Отвори отново очи и какво да види–два феникса бяха нападнали драконите.Змейовете не можеха да направят нищо на фениксите,тъй като те са имунизирани.Скоро и трите дракона тупнаха някъде долу.
Малекус бе изумен.Фениксите го спасиха!Единият тръгна нанякъде,а другият се приближи до момчето.Феникса му направи знак да се качи върху него.Младежът така и направи.Седна върху гърба на птицата и заедно се издигнаха във въздуха.Фениксът заведе Малекус на връх Беуан.
Това място бе много различно.Тук имаше стотици гнезда на какви ли не птици.Грифон даваше храна на свое малко,а дракон вземаше децата си за пръв полет.Малекус слезе от гърба на птицата.Погледът му бе закован в едно място–гнездо на феникс.То не бе направено от друго,а от огън!Яйцата така се мътеха.
Нещо отново привлече вниманието на младежа.Във въздуха се бореха грифон и дракон.Изглежда драконът искаше да изяде малките на грифона.Тогава се довтаса фениксът на помощ.Нападна дракона и той побегна на някъде.
Малекус постоянно виждаше подобни гледки.Реши,че е време да си ходи. Целта му обаче трябваше да бъде направена!Доближи се до един кацнал феникс.Посегна ръка,когато птицата се извърна и я захапа.Момчето изпищя от болка.Побягна назад когато се спъна в едно яйце.То се счупи.Това бе яйце на грифон.Отгоре майката го забеляза и с рев се спусна към него.Тогава стана нещо невероятно.Един дракон спокойно си летеше,когато грифонът се заби в него.Змеят изрева.Започна битка,в която Малекус не искаше да участва.Побягна към гнездото на феникс.Забеляза,че никой не го вижда,посегна и взе едно яйце.Сложи го в чантата си.Отиде до ръба и почна да слиза.
Не след дълго вече стъпи на проходимо място.С търчене заслиза надолу. Знаеше,че почти се зазорява.
Вече виждаше светлинките на града си Гуана.Скоро бе в центъра на града.Всички се бяха насъбрали край него.От тълпата излезе жена.
–Малекус!!!–тя бе разплакана.
–Мамо...Донесох нещо!
Момчето бръкна в чантата.Извади яйцето.То бе доста голямо в сравнение с обикновените.
–Това е яйце на феникс!Уили!–викна Малекус.–Вземи го!Сложи го в пещ, за да се измъти!Когато излезе от черупката ще вземем перата му!Това имах да казвам...
Младежа се запъти към дома си.Майка му постоянно се въртеше край него.
–Стига мамо!Добре съм!Нищо не ми се случи...–излъга Малекус като прикриваше множеството си рани...
–––––––––
To be continued...
Дългото ми отсъствие мисля че малко го компенсирах:)

много яко!

На другата сутрин всички бяха станали рано–рано.Имаше нещо.
–Малекус!!!Ставай бързо!!!–викаше гласът на майка му.
Момчето се затърча навън.Отвори входната врата и бе ужасен.Феникс бе нападнал селото.Къщата на Уили бе запалена.
Самият Уили тъкмо излезе от дома си.В ръце държеше яйцето.Фениксът го видя.Това бе неговото яйце.Нападна Уили и след миг той вече бе обгорен.Яйцето бе при майка си.Фенискът си тръгна.
Всички мълчаха.Знаеха,че Уили е мъртъв.След момент всички извърнаха очи към Малекус.
–Какво?!–попита ядно той.
–Ти си виновен за смъртта му!–осъди го дебел мъж.
–Изгорете го!–викаха някои.
–Хвърлете го в реката!
–Лично ще му отрежа главата!
Всички се втурнаха към него.Той започна да бяга в обратната посока. Според сферата отиваше право към планината Куао...
–––––––
To be Continued...

Готино
Смърт! Смърт за Малекус!

Е мноо ясно че няма да умре!Нали е жив и е станал дядка!

Малекус тежко стъпваше сред дълбокия сняг.Снежинките светеха–Слънцето залязваше.Момчето бе загубило гончиите си зад себе си.Знаеше,че върне ли се ще стане лошо.
Приближи се до една пещера.Реши да отиде да спи вътре,пък после да мисли как да се прибере.
Легна на твърдата земя и затвори очи.Известно време стоя така,но скоро се онесе и заспа.
Осети топлина.Стана му хубаво.Чуваше тежките гласове на мъже,които бяха някъде до него,но не им обръщаше внимание.По едно време усети крак да го бута по гърба.
–Момче!Събуди се!
Малекус веднага отвори очи.Механично постави ръката си върху желязната дръжка на меча си.
–Не бой се!Ние сме друиди.–вежливо и спокойно добави мъжът.
Момчето махна ръка от меча.Сега се сети за най–доброто,с което може да се завърне–силата на природата.Друидите несъмнено щяха да го приберат у дома...
––––––––––––
To Be Continued...

Много добре!

Гардиън късо е и има правописни грешки, но иначе е добро.

не е зле

Излекуваха раните,които Малекус бе получил докато бягаше от племето си.
–Аз се казвам Камлиро!–каза вежливият друид.–Това тук е Фарк–той посочи приятелят до себе си–и двамата край огъня са Хавър и Ясмил.А, замалко да забравя и нашата дама–Нимфона.Всеки си има различна история зад гърба.Моята майка е била амак,а баща ми–човек.Сега,както виждаш,имам остри зъби и дълги нокти–каза срамежливо той като ги прикриваше.–Намери ме една жена още докато бях бебе.Тогава са и най–лошите години в живота ми.Бях третиран като домашен любимец.Когато пораснах и всички видяха,че съм опасен почнаха да ме нападат...Не случайно те видях и ти се притекох на помощ заедно с другите.Аз също бях избягал от племето си.
Фарк бе засмян.Малекус го ненавиждаше–при такива думи той се смееше.
–Аз пък съм паднал от небето!–с гърлен смях каза той.
Никой друг обаче не постъпи като него.
–Фарк!!!–каза Нимфона с яден поглед.–Водихме наскоро разговор!
–О,да...–отнесено и засмяно каза пак той.
–Трябва да узнаем дали не са ти още по петите–каза Хавър.
За миг друидът се превърна в орел и изхвърча през отвора на пещерата...
––––––––
To Be CoNtInUeD...

Интересно както винаги

Абе...аз вече няма ти казвам браво,щото сичко е много интересно....

Иначе ще зема да стана FLOODER

–Хавър е един от малкото друиди–птици.Повечето са или друиди–амаци, или друиди–вълци.Наши братовчеди,друидите–мечки,са вече избити от твоето племе.Ние сме във война с хората.Естествено,палета не убиваме. За това те оставихме.Спокойно,скоро ще си обратно у дома си със майка си...–Камлиро сложи ръцете си върху главата на Малекус.–Както предполагах.Бил си на връх Беуан,Масира,нали?
–Да...–уплашено каза момчето.
–Естествено...Тази сила в теб...Мъдрост и храброст...Докосвал ли си феникс?–отново попита друида и затвори очи.
–Ъ...да.
–Разбира се!Чрез допира си до феникс ти си приел едни от най–добрите му качества...
Останалото време бе изпълнено с празни приказки.
Лъчите на Слънцето огряваха изцяло пещерата.Вече залязваше.
Малекус се обърна да види красотата и се ужаси.Там святкаха очите на амаци.
–Спокойно.Няма да ти направят нищо.Те са...как да кажа.Опитомени.–успокои го Нимфона.
–Какво направи Хавър?–зачуди се Ясмил.
Точно в този момент до входа на пещерата падна орел.
–Това е той!–провикна се Камлиро.
Всички се стекоха към него.Орелът стоеше неподвижен.Имаше рани по гърба,крилете и изгаряния на перата.Опитваше се да се трансформира в човешка форма.
Стана нещо много странно.Главата му стана човешка,но останалата част от тялото му беше на орел.Скоро обаче напълно се трансформира.Бе ранен тежко.
–Дракон...–каза той и ръката му тупна на земята.
–––––––––
What YoU SaY?

Супер е Гардиън. Давай в същия дух.

Макар вече почти никой да не обръща внимание аз ше си го продължа
–––––––
Скоро всичко разбраха,че Хавър е нападнат от дракони.
–Не мога да си го обясня!По принцип сме приятели с драконите!...–Ясмил замлъкна.–Ти нали беше пипал феникс?–попита и устреми поглед към Малекус.
–Да...–каза момчето много трудно.Все едно някаква буца му бе заседнала в гърлото.Знаеше,че той е виновен и че е заплаха.
Ясмил се доближи до Камлиро.Изшушука му нещо.Камлиро кимна към Малекус.Момчето прочете по устните му ”Бягай!”.Младежа се втурна навън към изхода.
–Бягай,момче!–извика Камлиро.
–Ти!Ти искаш да оживее!Предател!!!–каза Нимфона.
Двата друида се превърнаха в вълци и скочиха към Камлиро.Фарк също се превърна в амак и нападна допредишния си другар.
Малекус повече не се обърна.
В далечината виждаше светлините на града си Гуана...
––––––––
To Be CoNtInUeD...

Иха! Това беше страшно!