Добре де! Утре!

Сети се да погледнеш разказа.Влез сега в чата,ако можеш.

ММ,ще пусна една молитва да напишеш утре продължението.Дозата ми закъснява да знаеш

Само внимавай на кого ще се молиш, защото с добрите богове не се разбираме много-много
Спокс. Ще го напиша и ще се старая да съм по-редован, просто напоследък нямам достатъчно свободно време

Абсолютно вярно.Пиши!

Да не стане като със общия!

Ще пиша когато искам! И ако още веднъж ми се заоплакваш ще си поговорим на дълго и на широко с теб

Айде стига сте се карали.И двамата сте занемарили разказите си(не го пиша за да ви обидя)

Не съм го занемарил. Просто е в почивка. Днес ще пиша по него ако ме оставите намира

Ето ви го(продължението). Нахвърляйте се и леко да не се избиете

24 - 06 - 1247г.
Събудих се и тъй като не познавах замъка, а и ме мързеше тепърва да се заема с оглеждането му реших да разгледам по-старателно гоблена. В двата му края имаше по един замък, единия бвшв от бял камък, а другия от черен. И двата бяха изградени по много добър начин. Между тях се простираше просторна равнина през която преминаваше една река. На равнината се бяха събрали две огромни армии. Бяла и черна също като замъците. В тяхния състав имаше конници, пехота, стрелци, копиеносци и много други. Армиите се бяха вплели във всепомитаща битка командвани от двама могъщи владетели. Мрачното облачно небе озарено от кървавите лъчи на залязващото слънце и червената вода на реката, оцветена от кръвта на загиналите допълваха тягостната атмосфера. Гледката ме потресе и привлече едновременно. Докоснах леко картината и тя коточели се раздвижи. Видях как воините се избиваха едни други как стрелсите изстрелват своите стрели поразявайки както чуждите така и своите войници. Само да направя една крачка и… Някой ме дръпна рязко назад. Беше серпент. "Внимавай с гоблените в този замък момче, ако не искаш да станеш част от тях" каза той. "Но как?" попитах аз "Просто замъка има такова влияние върху тях, заради магическата му природа, Хайде, ела с мен. Трябва да се запознаеш с домакините ни, а и трябва да ни кажеш повечко за магьосника" каза ми той и се запъти към вратата. Последвах го. Минахме по три коридора, по продължението на които имаше само няколко врати. За сметка на това на около един метър една от друга бяха разположени факли, поставени в добре оформени поставки наподобяващи ръка обхващаща плътно основата на факлата. Докато минавахме напред факлите се запалваха сами, а тези зад нас угасваха. Скоро минахме по друг коридор, който не се различаваше по нищо от предишния. Серпент спря пред една врата докосна я леко и тя се отвори. Влезе и аз го последвах. От другата страна на вратата беше библиотеката на замъка. В единия й край имаше голяма камина в която гореше тих огън. Пред нея имаше шест кресла от които четири вече бяха заети. Серпент отиде до тях и се разположи в едно от двете свободни кресла. Приближих се бавно и видях, вампирите заели другите кресла. Това бяха Теран, Морад, непознатия и едиа много красива вампирка. "Сядай де. Какво чакаш." Подкани ме един от близнаците. Седнах в единственото празно кресло. "Е, сега вече можем да се запознаем" каза непознатия "Вчера нямахме достатъчно време. Името ми е Деонет, а това е съпругата ми Мелона." Вампирката кимна леко и ми се усмихна."Теран вече ни каза кой си ти, така че направо ни кажи какво си видял вчера" каза леко напрегнато Деонет. Разказах им всичко и те дълго останаха замислени над чутото. "Защо ли е тръгнал първо към моя замък" каза леко замислени и повече на себе си отколкото на нас Серпент. "Може би защото ти си един от тези които го прогониха преди години, нали си спомняш когато"думите на Деонет бяха рязко прекъснати от учителя ми."Да, спомням си, но това е един от спомените които не бих искал да съживявам!" Каза на висок глас той."Скоро пак ще говорим за това, но сега да поговорим за момчето"каза с мек глас Мелона. "Не можем да забравим за него само защото си имаме работа с магьосника.""Права си скъпа"каза с нежност в гласа Деонет."Серпент до къде си стигнал с обучението му?""Схватлив е и скоро ще е готов да се справя със света и сам"отвърна леко язвително той."Тонът ти не подобрява нещата" каза Домакина ни."Така е. Съжалявам, просто не се чувствам добре. Щте отида да се поразходя." Каза учителя ми и се запъти към вратата."Почакай, ще дойда с теб"вампирката се изправи и двамвта излязоха от стаята. Теран и Морад също се извиниха и отидоха да си намерят нещо за хапване. Когато в залата останахме само аз и Деонет той ме заговори"Усещам че владееш някои магии" отвърнах с леко кимване. "Мога да ти помогна да развиеш таланта си, ако го желаеш."продължи той."Трябва да си помисля" отвърнах тихо. "По външния ти вид си личи че не си ял поне от две нощи, а погледа ти издава среща с някоя от картините. Съжалявам, че забравих да те предупредя. Ела да идем да хапнем." Той стана и тръгна към вратата. Последвах го и двамата излязохме извън двореца. Той беше издигнат на хълм в средата на обширен лес. Тръгнахме през гората и скоро попаднахме на двама пътешественици. Кървта им ни се отрази доста добре. Особенно на мен, но изгрева наближаваше и се върнахме обратно. Като влазохме в замъка се разделихме и аз си отидох в стаята.

Супер готино е!Айде,прощавам ти че се забави(заговезни е)

Ми ти какво очакваше? Като седна да пиша пиша, а не се лигавча като теб.

???µ ?…?????°. ???‚ ???°?‰?µ ???»?°???????µ ?·?°???????? ???????±?°?‚?° ???° ?????‚?????????‚?°(?????? ?„?????????°)

От доста време не съм писалл в този форум , за малко да се от4ая щото мойеха да я закрият темата (С вашите оплаквания -НЕ МИ СЕ ПИШЕ МАРЗИ МА- кокво е това хлен4ене !Та помислете за спе4елените фенове (като мен) Последното продълйение е впечетляващо но ММ да му се невиди почва6 като филмите - Кратка серия и неочакван край (точно когато разказа грабва читателя и ти КРАЙ) ИНАЧЕ имаш за какво да се и да си

Абе на две места го посткам и тъй като единствените хора, които го четяха, могат да го четат и там където има интерес, мислех да спра да посткам тук.
Ама ако има повечко интерес ще посткам и тук.

къде е другото място?

Този на драконовия клуб.

Хайде чакаме че и аз си чакам своята доза вампири и кръв

Я май се уредих с нов фен
Скоро питомци мои, скоро

Мисли за феновете си Blood,Blood..........