Ми аз и без това бях решил да пиша или за Алтал или за Азера,така че няма проблем.Блекмур още не съм му измислил нищо,така че нямам предпочитания.Гарване трябва да се грижим за старите поне веднъж на врътка така че идеята ти ми допада!

Е, аз ще си надлеждам питомците За сега не мисля да се включа в разклонението с Алтал.
Обаче няма да е зле някой да види какво ще стане със Сарджерас и Азера.

Ранд,Гарване,много яки продължения.Мене малко ме нямаше че сега наште ме заливат с допълнителни домашни и ми остава много малко време.Аз искам сека да пиша за Огрондал и Блекмур,че имам идея какво да става с тях.ММ,надявам се че нямаш нищо против.
П.П.ММ,ако не съм писал до 9 часа,тогава пиши ти.Не до 8,ами 9!

Разбира се че нямам нищо против. Щте те чакам до утре(днес ще пиша по Дневника).

Ето го и така дългоочакваното продължение:
Те се изкачваха по стълбището,докато не срещнаха първите пазачи.Огрондал заговори с тях на оркски.Пазачите отстъпиха и двамата продължиха.Изкачваха се много дълго,докато не влязоха в една тясна стаичка на върха на кулата.Огрондал освободи генерала от оковите,и седна на един от двата стола:
-Засега ще те укриваме тук.
-"Укриваме"?Не си ли само ти?
-Момчета,влезте!
Четирима орка влязоха от капак пид пода.Беше добре укрит.
-Това са Варган,Морнел,Килсак и Надред.Те са единствените орки които пощадяват хора.
-Орки да защитават хора?Не мога да повярвам!
-Колкото и чудно да е,е истина.Сега слушай внимателно!
Огрондал спря за ми,и продължи:
-Знам че ти си сключил договор със Сарджерас,владетелят на демоните.
-Да,така е.
-Направил си голяма грешка.Преди и ние се хванахме на обещанията му за власт.Резултатът-разгром.Привлече на своя страна много от племето ми,и ги използва срещу нас.Направи го с помощта на някакъв могъщ артефакт.Мисля че се казваше "Орела"...
-"Орела"?Да!Той ми е разказвал за него.
-Какво ти е казвал за него?
-Само че може да завладява ума.Нищо друго.
Огрондал се разочарова.
-Добре.Хайде следвай ме!
Той взе една въжена стълба,и я спусна през прозореца.Все още се чуваха ревовете на орките които пируваха.Изглежда плячката беше голяма.Спуснаха се по стълбата и Огрондал ги поведе към гората.
-Засега ще направим лагер тук.Бъдете нащрек.Тук бродят хищни животни.
-Но все пак,защо ви трябвам?
-Ти знаеш това което ни трябва.Палете огън!
Те говореха до късно вечерта,но не бяха само шестимата...

Надявам се поне малко да ви се е харесало.Не е много интересно,но е важно за развитието.

Аргх! Не така Карай, ще оправя нещата

От гората ги наблюдаваше един от демоните на Сарджерас. Когато Огрондал и Блекмур легнаха, Морнел, Надред и Варган отидоха при демона, а Клисак остана да наглежда двамата спящи да не се събудят.
- Знаете ли на къде ви води онзи оркски изрод- попита демона трите орка.
- Не, нищо не ни казва. Единственото което спомена е, че трябва да бързаме за да стигнем навреме - отвърна Морнел.
- На време за какво - демона не беше никак доволен от чутото.
- Спомена, че там където отиваме ще ни чака някой, но не каза кой. Само вметна че онзи няма да ни чака- думите едва излизаха от устата на Надред. Той умираше от страх, че ако демона не хареса информацията може да го убие.
- Проклет да е! - демона беше бесен - Кога е срещата поне каза ли ви?
- Д.. да - заекна Варган - след два дни трябва да сме на мястото.
- Ще ви следвам от далеч, за уре се надявам на повече информация - демона им махна с ръка да се върнат при огъня.
- Какво каза демона - попита Клисак
- Разпита ни за мястото към което сме се запътили, а като разбра че там ще нни чака някой се вбеси тотално. Утре иска повечко информация. Дано Огрондал е по-склонен да говори. - Отвърна един от другите трима. Редуваха се на постове до сутринта. Последния пост беше поет от Огрондал. Малко преди съмване той събуди всички.
- Айде ставайте! Чака ни много път, а времето е ограничено - той срита един от все още дремешите орки.
- Да, добре ставам, нама нужда от това - измънка Надред, койтополучи ритника на Огрондал.
- Няма ли поне да закусим - попита Морнел. Той беше и най-лакомия от всички.
- Да, няма да е зле да хапнем - промърмори още сънено Блекмур.
- Не сега. Ще имаме време за ядене по-късно днес - Отвърна леко нетърпеливо Огрондал. Събра малкото си багаж и тръгна през гората. Другите нямаха друг избор освен да го последват. Дърветата ставаха все по-гъсти със всеки изминал час. На никой не му беше до приказки и групичката вървеше мълчаливо към целта известна само на Огрондал. Скоро щеше да настане средата на деня, а и всички вече бяха уморени от постоянното препъване в корените на дърветата, а и бяха изподран от трънаците, които редовно им се изпречкваха.
- Не...- измрънка нещастно Варган - отказвам да продължа....
- И не само ти - включи се Клисак - Огрондал, дай ни малко почивка...
- А може и да хапнем - добави Морнел.
- Да.... - каза бавно Огрондал - прави сте... Време е за почивка. Изчакайте ме тук, ще потърся място за почивка.
- Най сетне - каза доволно Надред - ей човеко ти нищо ли няма да кажеш. Много си мълчалив.
- Просто нямам какво да кажа...
- Оставете го намира, и на вас не би ви било до приказки ако сте сред сами сред хора - Намеси се Огрондал преди да тръгне пред другите. Скоро попадна на една малка поляна близо до малко поточе. Върна се при другите и ди заведе на мястото. Скоро всички хапваха и се наслаждавака на слънцето чиито лъчи едва се виждаха през гъстите клони на дърветата. Не говореха много, но все пак орките се опитаха да разберат нещо повече за това кой ги чака и къде. Одрондал каза, че все още е рано и онзи който ги чака ще реши колко да им каже и кога. Скоро отново се върнаха в гората за да продължат пътя си...

Предварително се извинявам за правописните грешки и моля никой да не пише по тази сюветна линия. Заемете се със Сарджерас, Некрос и Алтал.

И аз имах идеята тези четиримата да са предатели.По въпроса само ти да пишеш за това:аз ще ти пращам на ЛС и ти ще казваш дали е добро.Става ли?
П.П.Готино е.Айде Ранд!

Ееее. Спокс. Скоро всеки който иска ще може да пише за Огрондал и ко. Просто имам идея за няколко поста напред и ми се иска да ги осъществя Ще ви кажа като може и вие да пишете за Огрондал.

Момчета, исках да ви поздравя,че сте толкова организирани
Доста разкази са написани в този форум, но малко са стигнали до 18 стата страница
А и гледам Калис И Галайн ми се мярнаха (нямам време да прочета всичко от начало) и ако има фенове на Фийст да се обаждат
Имам адресите на официалните саитове, даже някаде имах и майла на Рей
Приятен ден, и дерзайте!

На връщане към лагера една притеснителна мисъл жегна Алтал. Ами ако Галайн и Калис бяха казали на всички в селото,че е избягал? Нямаше да бъде приет с добро око несъмнено, а не искаше да разочарова елфите. Тъкмо бе разбрал какви прекрасни същества бяха и нямаше намерение да изгуби уважението и приятелството им толкова лесно. Когато обаче отново навлезе в лагера, вълна на облекчение го заля. Повечето спяха спокойно и невинно, въпреки сравнително късния час, а тези които бяха станали само го даряваха с топла усмивка и продължаваха да вършат задълженията си.Алтал беше много благодарен на Галайн и Калис че не бяха вдигнали селото на крак. Приятелите побързаха да съберат провизии за около седмица, колкото предполагаха че е пътят до Замъка на некроманта, и оставиха писмо на началника, който спеше спокойно в дъбравата си, с ясното предупреждение, че войната всеки момент може да застигне и това кътче на гората. След като се приготвиха отново тръгнаха по същия път, но този път Алтал не изпитваше натрапчивото чувство на отчаяние а самота,а топлотата от близостта на хора,на които можеше да има доверие, хора, които можеше да нарече свои приятели. След няколко минути подминаха мястото където се беше състояла скорошната битка и видяха труповете на убитите скрити в същия храст, където ги оставиха. Това ги успокои поне малко,че нямаше подкрепление,което можеше да им създаде проблеми.
-Какво смяташ да правим като стигнем Замъка?-попита изневиделица Галайн докато си проправяха път между дърветата и храстите.
-Нямам никаква представа!-отвърна Алтал,свивайки рамене.-Ред не ми подсказа по никакъв начин какво точно ще стане там.Единственото,което знам със сигурност е че трябва да бъда там, по една или друга причина.
-Неизвестността никога не ни е била проблем,нали Гал?-намигна весело Калис и групата продължи уверено напред към заветната цел.Слънцето вече се беше издигнало високо и прелестните звуци на славеите огласяха гората.Започваше новият ден, с него и новото приключение.
******
Дано ви хареса! ЛИНК, тук несъмнено намери фенове на Фийст. Макар да предпочитам Джордан,Реймънд също ми е от любимите автори

Ранд това си го писал набързо, нали?
Не е лошо, но можеш и по-добре(според мен).
Гаржане ще пишеш ли?

Значи съм аз.Но ако утре не пиша ще ме чакате в събота.
П.П.Гарване,виж другата ми тема.Има три части вече.

Ще пишеш ли или прехвърляш топката на Дебилчо?

Ще мога да напиша днеска.Гарване,моля те искам сега аз да пусна а ти пускаш след моето.Става ли?

Разбира се.Днеска очаквайте продълж.

Вървяха дълго през дебрите на гората.
-Сигурен ли си че знаеш къде е замъка?-попита Калис.
-Мисля че да.-отговори Алтал-не се притеснявай.
Алтал през цялата нощ бе прехвърлял наум замъците които той бе виждал и ги сравняваше с замъка на некроманта.Всичко беше спокойно.Влязоха в едно село и веднага пред тях се изпречи един старец с бастун в ръка.На робата му беше гравиран древен знак.
-Накъде сте се запътили,мнладежи?-попита той.
-Не е твоя работа!-отсече Калис
-Хей,не бъди така неучтив към стареца.-каза Галайн,и се обърна към стареца-бихме ти казали,но е строго поверително.Само ще ти издадем че е замък.
-Замък?Наблизо има само един замък,който е изоставен.
-Къде е той?-попита Алтал
-Не мога да ви издам повече.-рече старецът и се изпари с магия.
-Това беше магьосник?-изуми се Калис.
-Да.И мисля че го познавам.Виждал съм някъде този символ.-каза Алтал-Да продължаваме,аз ще се сетя.
Селото бе пълно с жители,които напомняха на Алтал неговите приятели.Здрачаваше се,а те не знаеха къде да се подслонят-валеше.Докато един селянин който не затваряше козите си,не ги покани да се подслонят.
-Благодарим ви.-каза Алтал
-Няма нищо.Живея сам и няма да ми навреди малко компания.-отговори селянинът.-Казвам се Дорас.
-Аз съм Алтал,а това са приятелите ми Калис и Галайн.
Те вечеряха и си легнаха.Алтал заспа и отново сънува същият сън,с разликата че този път бе в тронната зала.Събуди се спокоен.Докато една мисъл не го обезпокои-бе видял същият знак гравиран на робата на старецът,но той бе в черно,а на Ред-в бяло.

Малко е тъпичко,но мисля че ще ви се хареса поне малко.

Гарване,за умалителните съм съгласен.Само че не разбирам къде съм казал че часовете се късни!Пак го прочетох и не видях нищо подобно!

Добро е Дебилчо.
Гарване, действай.

Момчета, наистина се справяте добре Гарване, отивам да ти прочета разказа. Сори, че ме нямаше толкова време.