Еми знам ли някой друг да реши

Navit sum!Are sudebnite zasedateli da re6avat:

Moже това където ти го написа да е деня след партито а моя деня след деня на партито

Emi oki vupreki 4e ne znam Ivan kak e oti6ul s temperatura na parti

mene me kefi na slim_k pove4e
ne za drugo ami 6toto e po-dalgo
to ne e nujno da e imal temperatura ve4erta moje sutrinta da se e poqvila

Xaide koi ste prodalzi ......davaite....

Slim_k-aide tiq pi6i sledva6tata 4ast-produljenie ot tvoita част айде

The Crow-naistина ли мислиш така а

Частта на Slim_k ме накефи повече (моля high_till_i_die да не се обижда) следователно ще почна от там, където той свърши.




......Скоро наближаваше Св. Валентин. Иво цял ден си блъска главата какво да купи на Йо за празника, но така и не успя да измисли, а до празника оставаха три дни. В крайна сметка, след като изигра един Frozen Throne със Коста по мрежата, той легна да спи. Тъй като не беше в състояние да измисли някакъв хубав подарък, Иво реши да се посъветва със своя приятел Коста:
- А бе, Коста, скоро наближава Свети Валентин. Ти какво ще подаряваш на Цвети?
- Да ти кажа , брато, и аз още не съм се решил какво точно да й купя.
- Най-късно до утре трябва да измислим какво да купим, защото иначе ше стане много кофти.
През целия път към даскало двамата размишляваха какво да купят на своите гаджета но така и не стигнаха до консенсус. Първият час по програма имаха информатика но даскалката си беше счупила крака (като мойта даскалка по информатика) и караха свободен. Иво и Коста речиха да размишляват върху това , какво да купят на приятелките си, но отново нищо не им дойде на ум. Тогава на Коста му хрумна доста добра идея.
- Иво - каза той - дай вместо да се чудим да ги питаме направо какво искат.К'во ше кажеш?
- Съгласен съм, но не напълно - му отвърна Иво - ако ги питаме директно ще загубим елемента на изненада, а точно това им е хубавото на подаръците. Според мен ще е по-добре да ги излезем с тях на пазар и да наблюдаваме какво им харесва и след това да решим какво да им купим.
Коста се съгласи веднага със своя приятел и двамата казаха на Йо и Цвети, че ще се ходи на пазар след даскало. Свободният час свърши и сега им предстоеше да изкарат 40 минути с новата даскалка по математика, която им се струваше доста зла. За щастие на Иво му се размина излизането на дъската, както и двойката, която със сигурност щеше да получи.
През целия час Иво и Коста изчисляваха парите, които бяха спестили и които евентуално можеха да измъкнат от техните. По тази причина те не забелязаха враждебните и заплашителни погледи на Мишо. Цайсатия беше страшно нервен и ядосан. Все пак скоро наближаваше Свети Валентин, а Вики го беше изоставила. Много го беше яд на Коста и Иво, защото те си имаха приятелки, с които да прекарат празника на люпбовта, а той не. С всеки момент той се ядосваше все повече и повече и най-накрая от яд реши, че трябва да извика малко хора и да ступат двамата приятели, просто от яд че те имаха повече от него.
Реши да направи точно преди празника, за да бъде задоволството му пълно.
Последните два часа бяха физическо и музика,така че нашите герои можеха пре спокойно да избягат и да отидат във местния търговски център (ще ме прощавате, че не назовавам име, ама изобщо не познавам София). Дълго се разхожадаха и се спираха пред витрините. Момичетата се спираха ту пред някой златарски магазин, ту пред някой магазин за екстравагантни дрехи. Иво и Коста следяха внимателно къде ссе спират момичетата и във какво се заглеждат. След като разходката им свърши всички се прибраха, защото вече беше станало 8 часа, а Иван беше наказан цяла седмица заради голямата сметка за телефон, която беше навартял. Йо си беше харесала най-много от всичко една златна гривна, а Цвети сребърни обеци. И Коста и Иво се радваха, защото имаха достатъчно спестявания да закупят подаръците за своите момичета.





Време: един ден преди Свети Валентин.
Място: търговския център
Иво и Коста без проблеми намериха същия магазин, в който момичетата бяха си харесали гривната и обеците. Без много мнго да се мотаят те купиха подаръците, както и подходяща опаковка и бяха готови за празника.
Но!!!Изненада!!! на изхода ги чакаше не кой да е, а Михаил и неговите авери. Само че те се бяха скрили зад един ъгъл, тъй като мястото беше твърде оживено за нанасяне на побой. Те се придвижваха бавно на 100 метра разстояние зад Коста и Иво, и когато стигнаха до по тихите улички започнаха стрмглаво да ги настигат. Разстоянието се скъсяваше. Иво И Коста бяха замечтани и не виждаха нищо около себе си.
20, 15 , 10 метра - Мишо и компания ги настигаха все по-бързо. Изведнъж Иво се обърна назад и видя как един юмрук, чиито размери за стотни от секундата се увеличаваха идваше право към него. Това беше и последнот, което си спомняше. Събуди се на следващия ден в добре познатия ни Пирогов. На съседното легло беше Коста. Йо и Цвети бяха също там всяка при своя приятел. Двамата приятели изглеждаха нещастни и съсипани. Тъкмо бяха купили подаръците за своите любими и ето че отново лежаха в болницата вместо да празнуват някъде със Йо и Цвети и то точно на празника. Втората мисъл, която мина през главите им беше за подаръците. Дали техните непадатели не бяха ги ограбили. Двамата веднага помолиха момичетата да донесат якетата им. За тяхно голямо щастие обеците и гривната бяха там. Двамата се спогледаха и се обърнаха към Цвети и Йо.
- Честит Свети Валентин - казаха те в един глас и подадоха подаръците на Цвети и Йо.
Момичетата не можеха да повярват на очите си. Те бяха мечтали от доста време да притежават тези бижута и често се бяха въртяли пред витрините на магазина с часове наред съзерцавайки прекрасните накити, а сега те бяха в ръцете им.
Двете момичета прегърнаха Иво и Коста разплакани от радост (тука вече се пресилих) и също им чиститиха празника. След сърцераздирателните моменти, дойде ред на мисълта за синините, които двамата бяха получили предишния ден. За жалост никой не беше видял нападателите, макар и двамата да предполагаха, кой седи зад всичко това.





Време: три дена след праника (толкова им отне да оздравеят)
Място: тъпото даскало
Час: първи, литература
Иво и Коста не слушаха изобщо глупостите на даскалката, която говореше за хъшове. В главитре на двамата се въртяха мрачни мисли за зле прекарания празник. По едно време Мишо метна по една хартийка на Иво и на Коста и ги уцели по главите , така че и двамата се обърнаха.
- Как прекараха Свети Валентин влюбените гълебчета - попита кискайки се злобно Мишо.
Всички съмнения относно нападателя се изпариха веднага.





Брех тоз път са престарах направо надявам се да ви хареса

обърках името на произведението във третата част на разказа ми
да се чете не "хъшове", а "Немили - Недраги"

Head HuntEr-мен не ми пука ако харесвате какво пиша или не<---нали все пак го пиша
Пич много добра част следващата я пише Слим и след това аз.Абе тая тема не става ли бесна а
сега ще пусна анкета за да видя колко хора го харесват.Но хора само гласувайте чухте ли

Super e ..ama napravete gi tia Ivo i Kosta malko po-golemi pi4ove be to vseki deto gi vidi po4va da gi bie.........

Head Hunter ti si maistor be bate.Are sa az:

Иво не искаше да се замесва пак с Мишо,затова се вечерта се чудеше как да отблъсне без бой понадигналия се очиларник.Като се събуди на сутринта майка му го посрещна с добра новина:
-Брат ти го изписват днес.Гледай да се прибереш до 4.
-Оки.
Излезе и с Коста тръгнаха към даскало.На портата на училището го чакаше Йо.Иван отиде да я целуне,но се спря като я видя по от близо.
Цялото лице на Йо бе обляно в сълзи.
-Йо какво има?-попита притеснено Иван.
Тя го прегърна и започна да плаче на рамото:
-Ивооо...Ицо е в болницата с опасност за живота
-Какво,как така...-не разбираше Иван
-А аз чух всичко...той ми се обади в нас от мобилния си да ме помоли да се опитам да те сдобря с него...и тогава...изведнъж чух някакво пращене сякаш телефона падна...и тогава чух как го бият...накрая чух как Мишо казва да спрат да го удрят по главата с боксовете да не стане нещо сериозно...но то вече явно е било станалооо
-Отиваме към "Пирогоф"-каза Пешо на Иво,а зад него бе застанала целият клас-Идвате ли?
-Да!-каза Иван-Мило няма да те обвиня ако не искаш да дойдеш.
-Не и аз идвам-каза посъвзелата се Йо
Докато пътуваха с трамвая,тя каза на Иван
-Иво аз ще издам Мишо на полицията и на директорката.
-Мило можеш да попаднеш в голяма опасност.
-Ще се обадя анонимно.Мишо не знае дали телефона е бил отворен.
Като стигнаха там Иво се разкрещя на жената от гишето за информация защото когато тя отказа да му каже нещо за Ицо
-Той ми е приятел!Искам да знаем какво има!
Точно тогава мина един лекарите и жената го попита.Той и каза нещо и продължи по пътя си.
-Деца момчето е добре.Ще премине през доста силно комоцио,но вече няма опасност за живота му.
Всички извикаха от радост,а Йо прегърна Иво.Той попита:
-Кога ще можем да го видим?
-Вероятно утре.Сега ще си почива.
Всички си тръгнаха от болницата щастливи.Йо се отби до един булфон и звънна на 166 от него.Каза всичко което беше чула и потвърди анонимноста в която иска да остане.
-Сега като всичко се оправи искаш ли да минем през нас.-попита дяволито Йо
-Може почакай да питам Коста къде ще ходят с Цвети.
Докато Цвети си говореше за нещо с Ани,Коста прошепна на Иван:
-Отиваме в тях!-и му намигна
-Оки ше се видим утре!
Като отиде пак при Йо я попита
-Колко е часа?
-12.То нали се чупихме от всички часове.
-Да бе верно.Имам 4 часа.Днеска брат ми го изписват.
-Еми аре да ходим тогава-каза Йо.
Отидоха в тях и си поиграха доста време.Беше станало два часа,когато Йо беше толкова изтощена че не искаше повече.Двамата запалиха по едно бяло "Виктори" и си говореха.Йо каза че си е намерила някви нови приятелки от квартала.Иво седя у тях до 3 часа и тръгна.3 и 30 беше у тях.Баща му вече беше отишъл до болницата.Върнаха се към 4 и брат му влезе усмихнат.С Иво си стиснаха ръцете в тяхния собствен поздрав.Иво бе доста щастлив.Разказа на брат му какво бе станало докато го е нямало...

Ei..baxti gangsterite....Boi poboista ubistva , vseki bie kvoto mu padne...COOL

Еми така требе но наистина могат всички да кажат че не е като преди само побоища но сега мисля че пък наблегнахме много на секса.

polojenieto be6e napregnato
He@d_HuNteR stana i vidq 4e e ve4e 12 4asa
Fuuuuuuck!!!!! izkre6tq toi
Tapite mi roditeli pak sa se iznizali na rabota bez da me sabudqt.
Ami sega??? Dneska imam fizika i himiq(koqto pri nas se u4i na nemski).
Podqvolite.
He@d_HuNteR po prqkor qvor stana i se izmi po nai barziq na4in. Pusna pc-to da vidi dali vav foruma na pc mania ima novi postove po tema teenyears zabraneno za lica pod 14 godini i vidq 4e tam sa go pohvalili za truda, koito e polojil sno6ti .Re6i 4e nqma da e zle da napi6e o6te edno post-4e ama togaz v uma mu iznikna groznata kartina na 4asovnika koito so4e6e ve4e 12 i 40. vednaga se zae da si prigotvq torbi4kata za daskalo. Nevle4e si modnite parcalki. digna si gaza ot kompiutara. Ostavi nqkav neizvesten filma da sa tegli ot ftp-to mu i naglasi kompa si za samorazru...... opa ........ samoizkliu4vane sled 4 4asa kogato filma 6te6e da se e izteglil.
Tegli o6te edna psuvnq po adres na tehnite i po adres na daskaloto estestveno i si zavla4i zadnika do spirkata na avtobusa. Edva ne zakasnq za daskalo(dobre 4e daskala vinagi vliza6e s 10 minuti zakasnenie). Taka zapo4na poredniqt napregnat den na He@d_HuNteR, porednata borba za 6estici ili za izplyzvane ot nqkoq 4etvorka(He@d_HuNteR dvoiki ne polu4ava ). Doide himiqta i tapata daskalka popita s piskliviq si glasec "Gibt es freiwilllige" (prevod:ima li jelae6ti za izpitvane). Emi to ostana i da ima. Vseki be6e zalegnal za da se skrie ot pogleda na gadniq urod nari4an o6te daskalkata po himiq. I poznaite koi poso4i tq ......... Neeee, ne e tva koeto si mislite, ne poso4i He@d_HuNteR; poso4i 4ovekyt koito sede6e do He@d_HuNteR. Toi se kazva6e Mitko. He@d_HuNteR mejduvremenno edva ne polu4i sarde4en udar. Himi4kata zadade parviq si vapros, koito se zabi kato piron v glavata na Mitko. Pi4-a savsem se 6a6na. Ne be6e u4il po himiq ot tri sedmici.
I togava izvednaj : Тova e ptica!! Ne tova e samolet!!! Ne tva e letq6ta kesiika!! ne be tva e Super men..... mai sa otplesnah ot temata......... Ta : I togava izvednaj He@d_HuNteR se prite4e na pomo6t na svoq sau4enik. Toi po4na tihi4ko da mu podskazva. Daskalkata po himiq be6e kolkoto gadna, tolkova i prosta, taka 4e ne 4uva6e ni6ti4ko ili ne zacepva6e zako stava vapros.
- Parvoto saedinenie e Phenol Mite-kaza He@d_HuNteR- formulata e C6H5OH i ima benzenovo qdro(tiq ne6ta 6e gi u4ite po natatak sadeiki po vazrastta vi)
Mitko pridobi smelost i kaza tezi dve izre4eniq podskazani mu ot He@d_HuNteR. Izroda (daskalkata) mu zadadde o6te nqkolko vapros4enca , na koito toi otgovori bezproblemno (ne bez pomo6tta na He@d_HuNteR estestveno )
Sled nego daskalkata digna o6te edin sau4enik na He@d_HuNteR i po4na da go pita nqkvi prostotii a toi gleda6e kato aburigen - kompiutar. Tozi sau4enik ne be6e pod zakrilata na znaniqta na He@d_HuNteR, za6toto be6e v drugiq krai na staqta. Sled kato mu zadadde o6te nqkolko vaprosa tq estestveno mu pisa dvoika.
I kat po4naha edni psuvni : "Da e*a rabotata, da e*a i daskalkata(kato vtoroto be6e proizneseno tihi4ko, samo 4e daskalkata toz pat 4u)
- Ae da ta vodq pri Super MArio(taka vikame na direktora)- kaza onaq buca.
Oba4e celiq klas se razbu4a da ne go vodi i v kraina smetka tq otloji tova za sled 4asa.
V kraina smetka stignaha do konsensus toi da i sa izvini i tq da mu prosti . Taka 4e vsi4ko mina bez problemno. No ima6e o6te edin problem - Fizikata...................



Ei taka minava edin den(po to4no petak na He@d_HuNter)



P.S. 6tqh da pi6a i ne6to po temata ama nali sa razbrahme 4e sq e red na high_till_i_die
taka 4e 6e pi6a sled nego

Вуууууууум........се чу от вентилатора на процесора.Иван беше заседнал на компютъра си когато внезапно одстрани се появи пришълец.БАм Бам се чу и пришълеца беше на земята.Иван скочи от 7 етаж и се приземи на една кола от левия прозорец се виждаше главата на Оззи Оззбоурн.Той я отряза със скоростта на светлината и се затича към училището си там на двора пееха 50 stinki and G UNIT а бесни монахини скачаха и крещяха като откачени.Той не обърна внимание на това и тръгна към класната си стая където видя най-ужасното нещо.Там беше тялото на неговата учителка със главата на ЛИЛИ ИВАНОВА(без грим след бурен секс with ДЯДО КОЛЕДА) изнасилваща БАРТ СИМПСОН.Той бързо истреля една стрела и уцели ЛИЛИ точно във десетката.Тогава от края на коридора почнаха да искачат жаби които страшно приличаха на БРИТНИ СПЕАРС.Той взе FLAMETHROWEра и ги изпържи на жабешки бутчета.Тогава във коридора се появи Ути със чаша вино и със чиния.Той взе две жабешки бутчета сложи ги в чинията и каза
-Ето така приготвяме жабешки бутчета по бруталски-
Иво го изгледа странно и след секунда го направи на сол.Във следващата стая той намери най-гадното нещо което някой някога беше виждал МИКЪЛ ДЖЕКСЪН който се гавреше със Къци и момчетата на късмета.Иво се исмя и застреля двамата със готин пистолет с капси.На третия етаж беше куоминацията.Във стаята АЗИС правеше СТИИПТИИЗ а СЛАВИ ТРИФОНОВ И ГОДЖИ пееха "ЕЛА ЕЛА".Иван се ужаси от гледката но бързо се усъзна и мятна една граната.ТОгава видя че още един тон от жаби идваше а пък той нямаше повече оръжия.
-Иване айде ставай за училище-се чу глас
Иван се събуди и осъзна че е изсънувал най-ужасния си съм.
-Оки мамо-промеца Иван и почна да се облича.
Като отиде на училище видя Йо.Изтича и се опита да я гушне когато тя го отблъсна.
-Иво имам нещо да ти кажа-измънка Йо под нос.
-какво е-попита притеснен Иво
-ами не знам как да го кажа-
-мисля че съм бременна-каза Йо
Тогава Иван изпадна във истерия.
-как така нали изпозвахме най-добрите презервътиви-изхленчи Иван
Иван я погледна във очите и я попита:
-Какво ще правим-
-НИщо Иво само се бъзиках със теб-изсмя се ЙО
-Каквооооо.....,ах ти-каза Иван със толкова облекчен тон
-Еми идеята беше на Коста,той ми каза че изобщо нямаш фън напоследък и затова-изкикоти се пак Йо
-Ах тоз Коста-каза Иван вече със усмивка
Хайде да тръгваме за клас.
Днес беше понеделник затова имаха и час на класа.
-Ученици днес ще говорим за неизвинените отсъствия на този клас-измърмори даскалката
Всеки въздъхна."Днес е деня на апокалипсиса"си помислиха всички.
-Нашия клас има най-много отсъствия от всеки друг-каза пак даскалката
-Кажете ми защо така-попита учителката.
И изведнъш ДЗЪЪЪЪЪЪЪЪНННННННННН. Се включи пожарната аларма.
Всички се наредиха и излязоха от стаята.На двора те видяха че наистина има пожар във една от женските тоалетни.
-Цвети е във тези тоалетни-изпищя Викки
-Спокойно тук съм аз излязох 10 минути преди да почне пожара-каза Цвети
Тогава на прозореца те видяха лицето на една от госпожите им.Пожарната вече беше на една пресечка от училището но не се знаеше дали учителката ще оживее.Пожарната дойде и най-първо изгаси пожара за щастие на всички учителката беше жива.Цялото училище беше освободено за да се направят някои изледвания.
-Айде чао-каза Иван на Йо на кръстовището
-чао мило-каза Йо и се запъти към апарта й.
Иван се запъти към компа си.Влезе в интернет.Тогава на ICQто се появи нова личност.
-Иване искаш ли да знаеш какво представлява матрицата-беше първото съобщение
-Аз съм Морфеус и знам всичко-беше второто
-пич гледал съм Матрицата-написа Иван
-Иване кво става познай със кой си пишеш-се изписа
-ами освен ако не със единствения ми добър приятел от Морето със кой друк-написа Иван
-браво позна-каза другия
След едночасово писане.ТЕ си говореха за приятелки и как е по морето.
НА края на разговора се оказа че той ще идва за София и ще може да се срещтнат.
Вече стана късно а и Иван беше изморен>той си легна и се молеше да не сънува нещо като това пак.


Мисля че е много дълго и споделете харесва ли ви съня му

ДОбро е Хай_тил_ай_дай!Съня на моменти е много смешен Сега Хед_Хънтър ли е наред?

Знаете ли, като се замисля може тоя приятел да съм аз. Замислете се само, аз съм от морето(е не живея в него, живея във Варна. Ако има някой съгражданин да се обади )Също така познавам човек на име Иван във София. И защо да не съм аз. Но виждам че взехте да со отегчавате затова почвам най-сетне да пиша.

Между другото, във връзка със съня, някй от вас ако е сънувал нещо интересно да post- не едно съобщенийце във моята тема сънища.
Аре вече почвам наистина.



За късмет на Иван, тази вечер сънува само черен екран (това го взех от моята тема за сънищата някой го беше постнал,извинявам се че го използвам). На сутринта се чак във 11 часа, тъй като днес беше събота и му се полагаше огромно количество сън. Излежава се половин час, докато най-накрая се разсъни. Стана, изми се, изпика се , из*ра се (упс поувлякох се). Веднага след закуската(по - точно обяда) той се обади на Йо и се уговориха да отидат до скорооткрития Sofia land. Решиха да вземат със себе си и Коста и Цвети, за да е по-пълноценен кефа. И така четиримата се срещнаха направо на спирката и хванаха автобуса, който трябваше да ги закара до София ленд. От нетърпение да стигнат по-бързо те забравиха да си купят
билетчета. Изведнъж една жена стана и започна да проверява дали билетчетата на пътниците бяха редовни. Тъй като нашите герои обаче разговаряха за предстоящото изживяване в първия по вида си развлекателен парк в България, те не забелязаха приближаващата ги лелка, която проверяваше и глобяваше наред тези, които нямаха билетчета или не ги бяха перфорирали. Точно когато Иво и Коста най-сетне я забелязаха беше вече твърде късно.
- Къде са вашите билетчета - строго попита контрольорката.
Четиримата се спогледаха. В очите им личеше голямо притеснение.
- Нямаме билети - измънка Иво - забравихме да си купим.
- Ооооо, така значи, нередовни пътници, а? Няма да ви се размине наказанието. Надявам се че знаете правилника за пътуване с градски транспорт.
- Да знаем го - промърмориха четиримата в един глас.
- Тогава знаете че ви се полага глоба от 5 лева на човек.
- Да, но тогава ще ни сврършат парите и няма да имаме с какво да се приберем(всъщност те имаха над 80 лева общо) - набързо скалъпи лъжата Иво. Моля ви направете компромис този път и не ни глобявайте.
- Правилника си е правилник! Плащайте или ви конфискувам личните карти (да си призная изобщо не знам правилника за пътуване във София).
Четиримата нямаха друг избор освен да платят голямата глоба.
Очевидно ядосани те слязоха на спирката на София ленд и се запътиха към входа. Таксата за влизане беше в промоция и беше само 8 лева на човек. Иво и Коста , като кавалери платиха сметката и Четиримата влязоха във замъка София ленд(като във рекламите ). Те влизаха за първи път , но от рекламите знаеха какви атракции и люлки имаше. Естествено първото, което привлече вниманието им беше кулата(онова детосядаш на някви седалки и те спускат от сумати височина и женките пищят кат луди). Наложи се да изчакат малко и се качиха. Сложиха им обезопасителните колани и включиха "кулата"(поправете ме че не знам как се казва). Веднага се вдигнаха със страшна скорост нагоре. Цвети едва не изпищя. След това последваха няколко резки движения нагоре-надолу и най-накрая те бяха качени до върха. Люлката вече не се движеше и приятелите се зачудиха дали не се е повредила. Но изведнъж - изненада!!! Люлката стремглаво се спусна поюти до долу. Цвети и Йо крещяха като луди, а Иво и Коста усетиха как стомасите има се надигат от високата скорост. Последваха още няколко слаби движения нагоре-надолу и возенето свърши. След като сляоха нашите герои решиха, че пак ще се повозят, но първо трябваше малко да си починат. Решиха да пробват някоя от по-пасивните люлки и се качиха на "летящите" лебеди. Използваха няколкото обиколки на лебедите , за да се погушкат малко.
Като слязоха решиха отново да пробват нещо екстремно и се качиха във нещо подобно на големите влакчета във американския Дисни ленд, само че в много п- малък мащаб от американските и с разликата че това не беше влакче, а нещо като малки вагони. Отначало влакчетата се движеха малко бавно, но после забързаха и почнаха да правят много остри завои, от които, ако не бяха парапетите, всички щяха да изхвърчат. Накраъ имаше няколко остри слизания и качвания и люлката спря. Четиримата откриха че зад люлката имаше нещо като стрелбище , само че вътре беше пълно със телевизори, които показваха ухилените физиономии на разни тийнейджъри. Те бяха изненадани да открият и своите лица там. Оказа се , че към края на возенето някаква малка камера беше заснела изражението на лицата им. Беше едва 4 часа, а тях ги очакваха оште толкова много люлки за изпробване. До 8 часа те бяха обиколили атракции. Накрая се спуснаха още два-три пъти на кулата и решиха, че беше време да си ходят.
Вечерта Иво отново чати със своя добър приятел от Варна и го разпита къде смята да отседне като дойде във София.............







А бе пич тряяше да напишеш, че Иво и Йо смятат да ходят на морето, а не че оня ше идва във София. Така щяхме да имаме много повече материал, по който да пишем. Аре, който пише следващите части да измисли някакъв предтекст, под който Иво да отиде на море.

Добро е ,Хед_хънтър! Много добро! Айде сега дано да няма голямо забавяне(сега е Слим,нали?) и идеята за морето е добра...