Ми значи имам една идея. Решил съм да направя мой фентъзи свят, като този на Толкин, бе мисля, че е ясно. В тази тема ще правя описания на "гадовете" в този свят, части от историята, разни случки, описание на артефакти, на местности, на исторически събития, на градовете, и живот и здраве ще има и различни езици измислени от мен, а тук ще поствам новите думи и т.н. и т.н. Бе кажете дали е добра идеята според вас. А по-късно дори може картинки да направя Но това за сега са само празни думи, по-късно ще започна с осъществяването им.

Ще започна с описанието на някои от съществата и основната история и имената на местностите.

звучи супер
Цял нов fantasy свят е голямо предизвикателство и за него се иска много фантазия.
Ако някой game developer го види може да реши да го използва

Мат, не го започвай, няма смисъл. И него ще го зарежеш на бързо, като всички останали

Не. Не съм ги зарязъл, просто сега много джиткам и не ми остава време, но обещавам, че някой ден ще ги продължа, сори ма ся съм започнал да играя мноо и затва.

Ideiata e Super , no naistina triabva da imas bogata fantazia,,,

Идеята всъщност е изключително добра. Аз също правя мой фентъзи свят. Нарича се Нийбил. Но всъщност той е игрална площадка на едноименната ролева игра(Орлине, не съм несериозен. Или поне не чак толкова. бета тестът ще е на 4 Национална Ролева Среща. Разбрах че тогава ще е и тестът на 11-те луни(или 9-те?). Та считай се официално поканен на теста. ). Мат, пиши ми едно ЛС, ако искаш да обменим опит и т.н.

я това за играта ме заинтригува. Тя ще може ли да се купи от някъде или ще бъде свободна или на някой сайт(интернет игра) или няма да бъде популяризирана?

Ми ето и кратко описание на този свят:


Той се казва Ъърденосаар и е разделен на две основни земи и множество области - една подземна и една надземна земя. Подземната е наричана Ъърдетраар или още земята на мрака, а надземната е назована Ъърдруун или още земя на светлината. Името "Ъърдетраар" е образувано от "Ъърд", което на ерсерски (за този език ще стане дума по-късно) означава земя и траар, което означава мрак, а пък наименованието на надземната земя, Ъърдруун, е образувано от "Ъърд" и руун, което означава светлина и още слънце. А пък името на целият свят, Ъърденосаар, е образувано от "Ъърден", което означава земен и "Саар" което означава свят.

това беше горе долу описанието на разделението на Ъърденосаар, а следващия път очаквайте по-подробно описание на самите области и обитателите на подземния и надземния свят.

П.С. The_prophet, може и ти да направиш темичка, в която да описваш своя свят, само ако искаш разбира се.

Добро начало, малко трудно за разчитане, но иначе добро. Да видим до кога ще задържи вниманието ти.

Хваща окото!Опеделено!Очаквам развитие!

Много готина идея!И описанието е добро.Нямам търпение да продължиш!!!

10х на всички. Ето и описание на областите на надземния свят, или Ъърдруун:

Надземният свят е разделен на няколко обширни области. На северозапад се простира царството Ерсер, което има и малко територия в южните покрайнини. На север и изток се простират величавите планински вериги Груувийст, което е съчетание от думите на ерсерски Груу, което означава връх и вийст, което означава вятър. Така че името на тази планинска верига в превод означава Ветровит връх. Тя е съставена от множество по малки могили, плата и планини, които образуват планински кръг около обширното езеро Мафдътеер, което заема цялата "вътрешност, ако мога така да се изразя, на този кръг от планини. В превод Мафдътеер означава Лунно езеро, като "Мафт" е луна, а "еер" е езеро. Когато тази планинска верига, с езеро посредата и е гледана от горе, тя представлява гигантско синьо око и затова носи още названието Фийб, което както може би вече се досещате означава око. Южно от Фийб се намира една непроходима пропаст, но непроходима само за най-ранната епоха. В по-късен етап сръчните Дрииди (по-късно ще ги опиша по-подробно) са изваяли в тъмния гранит множество стълби, каменни площадки, тунели и дори гритони (това са обитаваните от дриидите места, или накратко казано - къщите им) насред огромната бездна. Но не това е най-важното за тази пропаст - тя служи като порта, врата между Ъърдетраар и Ъърдруун и точно от това идва и названието и - Ку-грийпр, което значи портал...

Очаквайте продължение на описанието на надземния свят

добре, добре

За дриидите:
Това са създания с червено-черна, месеста и корава кожа, високи почти колкото хората. Лицето им придобива човешките черти, само ушите им са малко удължени. Те винаги (с някои малки изключения) са гологлави, а от сбитото им чело се извиват два, а понякога и повече рога. Вместо човешки ходила, тези същества имат окосмени копита, които отново са с обичайния за тези създания червен цвят. Ръцете им са издръжливи, но къси, но това не им пречи да са перфектни в основния си занаят - а именно копаенето, дълбаенето и неща от този род. Тяхното облекло е съставено от лека, кожена броня с познатият до болка на тези създания червен цвят и някаква препаска. Те говорят на свои, дриидски език, който обаче е разпространен само сред тази нация. Те ползват и речника на Ерсерците, който е може би най-разпространения сред народите от Ъърденосаар. Дриидите намират подслон в специалните си жилища - Гритоните. Това са не много високи, но за сметка на това са доста обширни. Изградени са от гранит, бетон и други "камъни". По-заможните дрииди дори имат жилища изградени от чист мрамор, но специфичното за тази нация е, че не обичат златото и среброто и никога не го използват. Те са доста вещи и в изкачването на стръмни урви, спускането по планините с въже и други алпинистки работи. Този народ носи още името си "Портиери", което им е дадено заради правенето на Ку-грийпр проходим и единствената (която не е пазена в тайна, защото има и други начини за влизане от надземното в подземното царство и обратното) врата между двете области.

Готина раса.

Ето и продължението на описанието на Ъърдруун:

В южната част на надземната земя разполага огромните си територии, мерещи се по размер единственно с тези на Ерсер единственната (голяма, иначе има и други, но те са малки и разединени) династия датираща още от най-ранната епоха - великата империя, коята вечно е във война с Ерсер, Морвиаат. В тази империя са се сбрали всички създания служещи на злото, които живеят в надземния свят. Критосите, морготите, бейдрите и всякакви други зловещи създания (ще бъдат описани най-подробно в някои от следващите части). За разлика от народите служещи на доброто тези твари имат един единствен език, който има много различия с всички други - Морвиаатският. Разликата се състои в това, че вместо думи, този език е образуван от писаци, непонятни за другите народи. Освен всичко злите създания от надземния свят наричат себе си "Легиона на мрачния лорд". Господарят, повелителят им не се назовавал с име, никой не го правел, нито злите, нито добрите народи (за него ще има надълго и нашироко да се разказва, но това - покъсно). И така двете мащабни по територия царства Ерсер и Морвиаат се бият за надмощие във вечна война, която по древните предсказания не ще бъде прекратена никога. Това е предсказано от пророк, пророк живял още в първата епоха от ерсерското летоброене, тогава когато тази могъща война датирала началото си - около 367-та година, Фрийднерус Велики (тази титла заслужил в по-късен период от време, когато участвал в много битки с успех. Тогава лошите и покварени твари изпитвали ужас от това име, само като го чуели, толкова могъщ станал той и затова заслужил тази си титла, но това е друга история) предрекъл това. Разбира се, малцина му повярвали тогава и след смъртта му се отделили от Ерсерите и заживяли по горите и планините. Нарекли се вестоносците или на ерсерски - Темстриидс...

Дам, чакаме още

Gotino si gi izmislil teia raboti...malko trudno im 4eta imenata na svetovete ama nisto....

Рийвъре, ако ме питаш мен, то ако се намери издател, то играта ще се продава. Ако ли не ще се разпространява в И-нет... много условности има...
П.П. Мат, сори, повече спам в твойта тема няма да правя!

Сега ще разкажа за едно създание, единственото от рода си, от което както и обикновенните хора, така и главнокомандващите на велики и безчетни армии се боят. Точно поради тая причина то няма име, тъкмо за да не го изговарят и за да го забравят. Но това е невъзможно. Това създание е знайно от всички и те подсъзнателно се боят от него. Този страх е заради едно негово свойство, а именно - то е невидимо и неуязвимо, но не е и безвредно. Понякога то убива хора и други същества за да се прехранва, а друг път - ей така, просто за удоволствие. Тази сянка живяла няколко хиляди години, но все пак през ранните епохи все още не е съществувала. От началото това е бил прост човечец, жаден за богатства и пари, той се впуска в едно приключение. И така един ден, докато търсел съкровища и скъпоценности, той се натъкнал на една пещера. "Натъкнал" не е точната дума, защото той преди това я търсил. Тя му била известна от един човешки маг. Той му разказал за съществуването й и за несметните богатства, които били скрити в нея. В очите на младия момък, тръгнал на фаталното за него пътешествие се четял копнежът за това имане. Затова, дори без да се и замисля, той предпиел издирването й. Дълго време се лутал сред Фийб, но точно когато изгубил всякаква надежда той зърнал - затрупан от много камъни и почти незабележим входът на някаква пещера. Нещо го влечало нататък и той, може би против волята си влязъл в нея. След дълго търсене на съкровището, което му описал магът, той се натъкнал на някаква притворена порта. От нея струяла светлина, макар че била почти плътно притворена. Сърцето на... Всъщност забравих да кажа как се е казвал този момък... Е името му било Ийнст. Та сърцето на Ийнст забило лудо. Той отишъл до вратата и я отворил. Тя била очудващо лека. След това действие приключенецът Ахнал. В тази зала било пълно с всякакви съкровища - като се започне от безбройните купчини от медни монети, мине се през накитите, медальоните, пръстените и другите бижута и се стигне до изцяло позлатените и изкусно окрасени с много шарки мечове и щитове. Но погледа на Ийнст бил прикован в едно мято. В края на тази зала стоял един величествен трон. На вид прост и занемарен, но нещо в душата на Ийнст го накарало да склони глава пред моща, която струяла от на пръв поглед обикновенноя трон. На него стояла само едно, единствено нещо - някакъв амулет. Като го видял, Ийнст разбрал, че това могъщество не идва от трона, а от този накед. Той леко закрачил към него. Това време му се сторило дълго колкото няколко века. Накрая стигнал. Сега от амулета го деляла само една крачка. Той се пресегнал и взел амулета. Сложил го на шията... И почуствал леко изтръпване. Сега той не бил стария Ийнст... Идело време да покаже на света съществуването си... Или по-скоро... Не, не... Той не мислел сам... Амулета разсъждавал в тялото му...

Следва продължение на тази история