Но да не се отклоняваме от темата, продължавай добрата работа!
Става много интересно, наистина!
Разказ с членове от форума(не знам си кой подред)
-
TheGuardian
- Мнения: 682
- Регистриран на: 06 Ное 2002 19:02
Горещото слънце бе в зенита си и обливаше цяла София с жарта си,оставяйки смазваща умора и пот у простосмъртните.Бляскавите му лъчи се провираха през едва дръпнатите завеси на класната стая и не позволяваха горките ученици да отдъхнат на хлад.Кени прехвърли химикалката от едната в другата си ръка и нервно прехапа устна.Огледа се и видя единствено няколко други момчета и едно момиче въоръжени с мастило и с няколко листа пред себе си.Той се взря в последния останал въпрос и напрегна мозъка си в последен опит да открие отговора някъде там в дълбините му.След като не успя да го намери се облегна на стола и се вгледа в тавана.Въпреки този въпрос,все още имаше шанс да спечели конкурса."Майка ми наистина възлагаше големи надежди"-помисли си с горчивина той.-"Поне да я бях послушал и да направя онези упражнения"-изправи се и леко намусен предаде листа си на квесторката,която само го погледна изпод очилата си и продължи да надзирава останалите.
Кени излезе от стаята и се запъти към изхода.Беше на четиринайсет години,средно висок за възрастта си с къса руса коса и зелени очи.Имаше голям късмет сред момичетата но вродената му срамежливост някакси не му позволяваше да се развихри съвсем.Спадаше повече към онези момчета,които живеят в мечтите си и пренебрегват реалността за сметка на фантазията.Наистина понякога се замисляше и решаваше че постъпва глупаво като затваря очите си за суровата истина но рано или късно отново потъваше в мисли за далечни несъществуващи светове,където беше легендарен герой и спасяваше красиви девици от зли магьосници и могъщи демони.Сякаш не се беше родил на правилното място и в правилното време-така си мислеше.Само няколко столетия по-рано и ако държеше меч в дясната си ръка в центъра на града,нямаше да го помислят за луд,а за смел млад рицар.Уви,той трябваше да продължи това материално съществуване и да се опитя някак да осигури живота.Слава Богу,още му беше рано да мисли за това.
Кени излезе от голямото си училище,на което можеше да даде само и единствено думата "затвор за мъченици" и се запъти към спирката.Дори това му беше омръзнало-всеки ден едно и също-учене,учене,спане и пак учене.Как му се искаше да има поне малко магия в живота му,която да го разнообрази.След около половин час вече беше слязъл от тролея и влезе в същия стар панелен блок,качи се по ужасния раздрънкан асаньор,който винаги заплашваше да се сгромоляса в шахтата, и отключи красивата резбована врата на апартамента.Събу си обувките набързо и си влезе в може би единственото място,където се чувстваше комфортно-в стаята си.Отскочи набързо до компютъра и като видя,че сваля поредния филм,се отказа да сяда да играе и се излегна на спалнята с.След секунда-две скочи и пусна любимия си диск на уредбата.Нежните звуци го обляха като магична вълна и той се излегна замечтано на мекия дюшек.Прокара бавно ръка по кориците на любимата си поредица Белгариад на високата библиотека до леглото и затвори очи.
Needed elsewhere
to remind us of the shortness of our time
Tears laid for them
Tears of love, tears of fear
Bury my dreams, dig up my sorrows
Oh, Lord why
the angels fall first.
Прекрасната мелодия и мелодичният глас на вокалистката бяха заглушени от силен весел смях.Вратата на стаята му се отвори широко и вътре влезе усмихнато високо момиче с дълги руси кичури стичащи се по раменето му.Големите й зелени очи се спряха на Кени и тя се изсмя отново весело.
-А,малкото ми дяволче се е върнало от изпита така ли?Пожелавам ти късмет.-тя се пресегна и го ощипа по бузата а Кени само се нацупи и се дръпна ядосано.Това отново предизвика смях у момичето и тя изведнъж грабна дискмена на нощното шкафче до леглото и на излизане само извика.-Къде ли не го търсех,а той бил тука.Хайде,Мари,да тръгваме.
Сестра му понякога бе много досадна но винаги се държеше добре с него и много си го обичаше.Катерин се казваше и беше най-желаното момиче в цялата гимназия,но това Кени не го интересуваше много.Той отново затвори очи и се впусна в дебрите на момчешкото си въображение,така невинно и детинско.Скоро неусетно заспа и полетя на крилата на безвремието.
******
Навярно ще ви се стори неочаквано и странно,ама се надявам да ви хареса.Много ми е необичайно да не пиша стил фентъзи и дано не съм се издънил.
Кени излезе от стаята и се запъти към изхода.Беше на четиринайсет години,средно висок за възрастта си с къса руса коса и зелени очи.Имаше голям късмет сред момичетата но вродената му срамежливост някакси не му позволяваше да се развихри съвсем.Спадаше повече към онези момчета,които живеят в мечтите си и пренебрегват реалността за сметка на фантазията.Наистина понякога се замисляше и решаваше че постъпва глупаво като затваря очите си за суровата истина но рано или късно отново потъваше в мисли за далечни несъществуващи светове,където беше легендарен герой и спасяваше красиви девици от зли магьосници и могъщи демони.Сякаш не се беше родил на правилното място и в правилното време-така си мислеше.Само няколко столетия по-рано и ако държеше меч в дясната си ръка в центъра на града,нямаше да го помислят за луд,а за смел млад рицар.Уви,той трябваше да продължи това материално съществуване и да се опитя някак да осигури живота.Слава Богу,още му беше рано да мисли за това.
Кени излезе от голямото си училище,на което можеше да даде само и единствено думата "затвор за мъченици" и се запъти към спирката.Дори това му беше омръзнало-всеки ден едно и също-учене,учене,спане и пак учене.Как му се искаше да има поне малко магия в живота му,която да го разнообрази.След около половин час вече беше слязъл от тролея и влезе в същия стар панелен блок,качи се по ужасния раздрънкан асаньор,който винаги заплашваше да се сгромоляса в шахтата, и отключи красивата резбована врата на апартамента.Събу си обувките набързо и си влезе в може би единственото място,където се чувстваше комфортно-в стаята си.Отскочи набързо до компютъра и като видя,че сваля поредния филм,се отказа да сяда да играе и се излегна на спалнята с.След секунда-две скочи и пусна любимия си диск на уредбата.Нежните звуци го обляха като магична вълна и той се излегна замечтано на мекия дюшек.Прокара бавно ръка по кориците на любимата си поредица Белгариад на високата библиотека до леглото и затвори очи.
Needed elsewhere
to remind us of the shortness of our time
Tears laid for them
Tears of love, tears of fear
Bury my dreams, dig up my sorrows
Oh, Lord why
the angels fall first.
Прекрасната мелодия и мелодичният глас на вокалистката бяха заглушени от силен весел смях.Вратата на стаята му се отвори широко и вътре влезе усмихнато високо момиче с дълги руси кичури стичащи се по раменето му.Големите й зелени очи се спряха на Кени и тя се изсмя отново весело.
-А,малкото ми дяволче се е върнало от изпита така ли?Пожелавам ти късмет.-тя се пресегна и го ощипа по бузата а Кени само се нацупи и се дръпна ядосано.Това отново предизвика смях у момичето и тя изведнъж грабна дискмена на нощното шкафче до леглото и на излизане само извика.-Къде ли не го търсех,а той бил тука.Хайде,Мари,да тръгваме.
Сестра му понякога бе много досадна но винаги се държеше добре с него и много си го обичаше.Катерин се казваше и беше най-желаното момиче в цялата гимназия,но това Кени не го интересуваше много.Той отново затвори очи и се впусна в дебрите на момчешкото си въображение,така невинно и детинско.Скоро неусетно заспа и полетя на крилата на безвремието.
******
Навярно ще ви се стори неочаквано и странно,ама се надявам да ви хареса.Много ми е необичайно да не пиша стил фентъзи и дано не съм се издънил.
Когато
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
Жестоко Ранд! Само един малък OFFTOPIC:
. Особено с моми4етата... Ти поне знае6 по тва дето си писахме .
Да се върнем на темата, 4е май се овлякох доста...
На4и това верно си е супер. Кога ще има и нещо за другите герои?
Абе 4есно да сти кажа, в реалността аз изглеждам то4но така (с изклю4ение на косата): средно висок съм, с къса кестенява коса и зелени очи. И също така съм срамежливRand_al-Tor написа:Беше на четиринайсет години,средно висок за възрастта си с къса руса коса и зелени очи.Имаше голям късмет сред момичетата но вродената му срамежливост някакси не му позволяваше да се развихри съвсем.
. Особено с моми4етата... Ти поне знае6 по тва дето си писахме .
И аз се прибирам само с тролейRand_al-Tor написа:...излезе от голямото си училище,на което можеше да даде само и единствено думата "затвор за мъченици" и се запъти към спирката...След около половин час вече беше слязъл от тролея...
То4но това права и аз като се върна. Набързо се сабувам и отивам при компа, а ако не мога да ползвам компа поради сваляне на филм или не6то друго си пускам музи4ка и си легам и... се заме4тавамRand_al-Tor написа:Събу си обувките набързо и си влезе в може би единственото място,където се чувстваше комфортно-в стаята си.Отскочи набързо до компютъра и като видя,че сваля поредния филм,се отказа да сяда да играе и се излегна на спалнята с.След секунда-две скочи и пусна любимия си диск на уредбата.Нежните звуци го обляха като магична вълна и той се излегна замечтано на мекия дюшек.
То4но по такива моми4ета си падам! С дълга руса коса и зелени или кафяви о4и. Май збърках, 4е избрах да съм немъртъв а не 4овек, ама не съжалявам много за избора си. Не ме сменяй. Още са кефя на Frost Wyrm-аRand_al-Tor написа:...усмихнато високо момиче с дълги руси кичури стичащи се по раменето му.Големите й зелени очи се спряха на Кени и тя се изсмя отново весело...
Да се върнем на темата, 4е май се овлякох доста...
На4и това верно си е супер. Кога ще има и нещо за другите герои?
Only two things are infinite, the universe and human stupidity, and I'm not sure about the former.
- Albert Einstein
- Albert Einstein
Хех,имал съм наченки на врачка НФС,днес нямах възможност да влизам и затова не съм писал.Утре обаче смятам да пусна продължение тук и в Приятелството.Иначе теб ще те включа най-късно до два поста,с което се надявам да завършва встъплението и да се започне истинската история
НФС,днес нямах възможност да влизам и затова не съм писал.Утре обаче смятам да пусна продължение тук и в Приятелството.Иначе теб ще те включа най-късно до два поста,с което се надявам да завършва встъплението и да се започне истинската история Когато
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
ружите цъфтят,
не виждаш другите цветя.
Споко бе, не говора за себе си. Се ми е едно кога 6а ма вклю4и6. Ти има6 ли ICQ или ако си в mIRC та да си 4атим, 4е ЛС-то малко са бавиRand_al-Tor написа:Хех,имал съм наченки на врачка
Only two things are infinite, the universe and human stupidity, and I'm not sure about the former.
- Albert Einstein
- Albert Einstein
Свали си The Bulgarian mIRC. Има го във Data.BG и във free.evro net. Пи6е6 bulgarian mirc и дърви6 SearchRand_al-Tor написа:О,видяло се че е време,ей сега го свалям мирка,от всекъде ми натякват.
6ото ина4е 6а са играе6 мноо да го търси6 ако напи6е6 просто mirc а и 6а треа да праи6 настройки... за тва даваи БГ миркOnly two things are infinite, the universe and human stupidity, and I'm not sure about the former.
- Albert Einstein
- Albert Einstein
-
skyswimmer
- Мнения: 13
- Регистриран на: 09 Фев 2004 14:23
- Местоположение: dupka pod zemyata