Черният мрак се просмукваше през протритите завеси на порутената къща,изоставена от стотици години.Достатъчно далеч,за да не привлича хорското внимание,но и достатъчно близо, за да не прави особено впечатление,постройката беше загубила собственика си през вековете.Никой не знаеше чия е,но всеки подозираше кой се е приютил в нея.Вампирите бяха много древна раса,вероятно дошла от третия свят според някои, и се славеха като едни от най-страховитите създания.Може би защото Отвъд чесънът и светената вода не бяха познати,а и може би поради твърде засиленият страх у хората,вампирите наистина не бяха претърпявали атака от хиляди години.Откакто Сарджерас и Кил'Джейдън бяха заточени,кръвопииците живееха като богове,без страх че могат да бъдат нападнати.Останките от армията на двата демона се бяха пръснали по света и сега,след толкова години,крилатите мантикори,свирепите скелети и огромните черни дракони бяха на изчезване.Но колкото и мъдрост да притежаваха,вампирите не знаеха че вече не са на върха на хранителната верига.Или поне с малки изключения...
Аарок чу мекия звук на мантия по пода откъм другата страна на вратата и се изправи със сериозно изражение.Не беше особено висок,но за сметка на това се славеше с невероятната си бързина.Късата му кестенява коса и светлите му заленикаво-кафяви очи му придаваха вид на съвсем нормален човек,но външността лъжеше неизмеримо.Страховито свиреп и сравнително млад за вампир,на едва 600 години,той беше същинска машина за убиване и боравеше безпогрешно с дългия си меч,прикрепен на гърба му.Беше станала нова мода на вампирите да боравят с оръжие.Твърдяха че така кръвта излизала по-бързо от тялото и била винаги топла и сладка,а не хладна и съсирена,каквато по принцип ставаше след минути.
Младият вампир се вторачи към вратата с очакване и леко въздъхна когато тя се открехна и вътре пристъпи голяма заплашителна фигура.Маглор несъмнено беше висок,близо 2 метра,и с много широки плещи.Наистина беше могъщ и адски силен,но не това плашеше враговете му.Според всички кръвопиици,той беше най-старият вампир на този свят на около 6 хиляди години и беше един от първите,които въвели армията си Отвъд.Участвал беше във войната срещу Ортейн и по власт се нареждаше точно след личните генерали на Сарджерас.А най-първично ужасяващото у него беше мълвата,че той никога не използва оръжие,винаги убива с голи ръце.Огромен късмет беше за Аарок че го имаше за съюзник и учител,а дори можеше да го нарече и свой приятел.
-Какво откри,Маглор?-започна направо с проблема Аарок.
-Точно това,от което се опасявахме.-процеди през зъби Маглор.-Този нещастник Густав Юнг наистина е влязъл в Кралския затвор и е освободил Сарджерас и Кил'Джейдън.
-Но как е възможно?Никой не би могъл.
-Изглежда неопетнените могат.Но не това е проблема в момента.Видях и двата демона,и трябва да призная че са все толкова могъщи,въпреки хилядолетията,през които гниха в подземието.
-Но какво ще правим?-възкликна Аарок.-Те ще ни заличат от лицето на земята.
-Не ни остава нищо освен да се готвим за отпор срещу техните сили.Несъмнено ще призоват на оръжие всички оцелели и навярно дори генералите,които ги вкараха в затвора, ще сгънат коляно пред мощта им.Макар повечето да са мъртви,техните потомци са все още на власт и техните убеждения не се различават с тези на предците им.Все пак имам идея,която ще се постарая да осъществя.Но едно е сигурно,трябва да се свържа с всички на този свят,които биха ни подкрепили, и да ги предупредя за заплахата.Трябва да се създаде съюз между кръвопииците.Вампирите се вдигат на война.-решимостта и настървението в гласа му смразиха Аарок.
******
Дано ви хареса
