Веднага щом ми се отвори малко свободно време

ЕЕЕЕ Ранд не са четки, но е просто жестоко!Пишеш наистина много увлекателно и си личи, че си чел ДОСТА книги!Просто всичко е на шест!

Ранд скоро ще посткаш ли продължение?

Днес или утре навярно!

Ще чакам с голямо нетърпение.

Дори и с присъствието на новопоявилия се войн,изплашените жители на града отново поглеждаха странниците с онова недоверие,с което биха се отнесли към осъдените на смърт.Сякаш всеки момент щяха да ги нападнат и ограбят.Уплаха или настървеност изпитваха?Артър изпита неимоверно съжаление към тези окаяници защото несъмнено най-страшното за човеците беше страха."А той ни е толкова присъщ"-помисли с болка младежът.-"Дали ще застигне и мен?Какво ли ни е приготвила съдбата?"Терзанията му бяха напълно нормални за възрастта,особено с поглед към последните събития.Не беше готов да се изправи пред онова,което го чакаше някъде там,отвъд...Мислите му бяха грубо прекъснати,когато приятелят му го разтърси за рамото.
-Момче,стигнахме.Тук ли си или пак си избягал в някой друг свят?
-Винаги тук,Алтей.Винаги.-мрачна решителност се четеше по красивото му лице.Нямаше да се предаде на страха.Нямаше да престъпи клетвата си.И най-важното,нямаше да изостави приятеля си.Младежът тръсна глава сякаш да се оттърси от нежеланите мисли и се вгледа в сградата пред себе си.Достатъчно масивна за да издържи поне още десетина години и изрядно чиста,даже твърде чиста за този град,къщата излъчваше някакво приятно чувство на уют и спокойстивие.Дори сякаш издаваше непоквареност.Но дали това усещане беше от магия или от внезапната смяна на дивата пустош с цивилизацията,Артър не можа да различи.Той последва спътниците си в сградата и се спря уж нехайно на входа да поразгледа.
От пръв поглед си личеше че това е страноприемница.Помещението беше леко задимено и имаше няколко маси,на част от които бяха насядали от странни по-странни посетители.В единия ъгъл се беше приютил загърнат с мантия старец,който пушеше упорито голямата си лула и оглеждаше спокойно присъстващите с големите си сини очи.Висока тояга беше изправена до стола му и той я придържаше със свободната си ръка.На няколко маси от него бяха седнали двама пътници,които си говореха достатъчно високо за да се разбират но и достатъчно тихо за да не ги чуе никой.Единият от тях беше на годините на Алтей с набола неизбръсната брада и много къса черна коса.Привидно не носеше оръжие,но не можеше да заблуди младежа."Бас държа че има няколко скрити ножа в ръкавите си"-помисли си той.Мъжът носеше овехтели дрипи и очевидно не беше от Силните на града.Събеседникът му бе може би 2-3 години по-голям от самия Артър,с къса пясъчноруса коса и извит арагх на колана.Не издаваше богатство но самото му изражение сякаш подсказваше че е от знатен род.
Най-странният посетител на това място обаче беше момчето на няколко стъпки от вратата.Може би най-много на 16 години,с едва забележим мъх по бузите,то носеше хубава плетена ризница и дълъг меч с рубинена дръжка бе поставен на масата пред него.Дълга кестенява коса стигаше до раменете му и красивите му зелени очи пронизваха всичко наоколо,но най-вече новодошлите.То извърна глава към прозореца и се вгледа нехайно в нещо навън."Каква група само"-помисли с учудване Артър.Нямаше време да размишлява върху странностите на посетителите защото приятелят на Алтей ги подкани да вървят:
-Ако говорим толкова бавно колкото се движехте досега няма да ми стигне и седмица да ви обясня какво става в града.-изведнъж и четиримата по масите мълниеносно се извърнаха към проговорилия а старецът дори се изправи и внезапно протегна тоягата си към групата до вратата.Изрече кратко заклинание и тънка сребриста ивица светкавично се стрелна от върха на жезъла и заигра около Артър след което се сля с вратата.
-Какво си мислиш че правиш,Джон?-развика се старчето и извади лулата от устата си с лявата си ръка.-Поне да беше казал да пусна една преграда около щаба ни.Няма да те питам кои са тези с тяб,защото и без това ще ми отговориш някакви несвързани глупости.
-Е,на мен обаче ще трябва да кажеш.-провикна се дебела ниска жена,изляза от вратата зад тезгяха.Късата й коса беше сплъстена и й придаваше причудлив вид на спокойна мишка.Тя мудно бършеше ръцете си с някаква кърпа по-дълго отколкото им беше нужно.Погледна изпод вежди Джон и зачака отговора му търпеливо.
-Доверени приятели,можеш да си спокойна,Франциска!-гласът му прокънтя на разнеслата се тишина с решимост.-Нима мислиш,че бих довел някой на когото не може да се вярва?
-Естествено,че не,Джон.-отвърна вместо жената русолявият младеж,който също беше станал и сега се запъти към тях.Потупа дружески и тримата,макар да не познаваше Артър и Алтей.-Приятелите на Джон са и мои приятели.Хайде седнете,можем да поговорим,Сенраг пусна преграда.Не могат да ни подслушат.Е,какво ви води във Велкинстейл,странници?
-Ние сме от Съюза за...-започна Артър,но Джон го прекъсна внезапно:
-Очевидно е от кой Съюз сте!Щом сте тук значи сте от нашите.Ние сме последните оцелели от щаба в този град!Стига със запознанствата.Нека минем по същество.Алтей,разкажи ни всичко ти,защото приятелят ти има навика да се увлича по подробностите.
По-опитният войн набързо разказа за случилото им се както и за идеята им да споделят новините с щаба във Велкинстейл.Като свърши,на свой ред започна Джон:
-Приготви се да чуеш за трагедията която сполетя Съюза и за последвалото му разпадане.
******
Какво мислите?

Е Ранд, до тук все хубави работи за теб съм писал!Няма да изневеря на стария си обичай!Става много интересно.Тепърва предполагам идват още по- завладяващи моменти/не че тези не са/!Справяш се отлично!Просто каквото и да казвам, все ще е хубаво!!! Продължавай все така напред,да омагьосваш своите читатели!Стахотно е!!!

Ранд, ти вече си признат в областта на писането. Защо ти е да питаш? Ако има нещо нередно ще ти кажа, но за сега нямам никакви критики.

Най-късно утре ще пусна.Сега с края на срока нещата ми се улесняват и вече ще имам по-голяма възможност да пускам продължения.Едно е ясно-разказът определено ще бъде доста дълъг!

Чакам с нетърпение.

Uraaaaa!!!

Дебелата ханджийка преведе цялата група в стаичката зад тезгяха и след като и последният влезе затръшна вратата и седна в единия край на дългата маса в центъра на помещението.Точно срещу нея застана старецът,който не понечи да седне.Всички заеха местата си и Артър имаше възможността да поогледа стаята.Сравнително малка на фона на приемната но пък достатъчно голяма за да побере всички от Съюза,тя очевидно не се ползваше много често.Имаше съвсем тънък слой прах по шкафовете до стените а самата маса беше виждала и по-добри времена.Беше доста слабо осветена затова младежът трябваше да се взира по няколко секунди за да различи нещо или някой.По гласа обаче веднага позна стареца,който заговори първи:
-Можете да сте спокойни,преградата против подслушване още е в сила.Франциска,смятам че приятелите на Джо заслужават да чуят какво стана и може да им се има доверие.
Жената с мишата коса само кимна отсечено и се взря в Джон,на когото изглежда се падаше честта да обясни случилото се на Артър и Алтей.
-Всичко започна преди няколко месеца,когато се появи нова фигура в нощния живот на Велкинстейл.Никой не го е виждал и оживявал.Носят се слухове че е черен като нощта и убива само с поглед.Естествено не може да се вярва на хорските преувеличения.-не изглеждаше никак убеден в твърдението си,даже сякаш го каза нарочно,само за да им спести тази неприятна подробност.-Имаше малка група подръжници,с която тероризираше целия град.Както можеше да се очаква,на нас ни бе заръчано да се справим с него и да възвърнем спокойствието и справедливостта във Велкинстейл.Пратихме няколко от най-добрите ни хора,но те дори не се върнаха.След като седмици наред положението само се влошаваше генералът нареди да ви повикат на помощ,но без да ви известяват напълно за обстановката,за да са сигурни в лоялността ви.Докато обаче заповедта пътуваше към вашия град,тук се случи нещо ужасно.-Джон беше донесъл халба ейл със себе си и сега се възползва от момента и отпи.На негово място продължи русолявият младеж:
-Един ден в щаба получихме странен пакет от името на началника на Съюза в Тирстан.Никой не очакваше нещо лошо и естествено генералът веднага го отвори.Тогава се случи.Жесток взрив разтърси цялата околност и изпепели до основи сградата.Ако не беше Ринамир.-младежът кимна към старчето.-всичко в радиус от двеста метра щеше да е сринато.Той успя да създаде силово поле с което предотврати разпространението на огнения ад а също защити и мен.
-Само аз и младият ни приятел от присъстващите тук бяхме на самото място.Винаги ще съжалявам че не успях да спася и останалит.-той склони глава изпълнен с болка и разочарование.Ниският мъж с късата коса,който седеше на масата в приемната заедно с русия боец се изправи и потупа свойски стареца по рамото:
-Ако нещо повече е било възможно да се направи,ти щеше да го сториш!Знам го в сърцето си.
Това малко повдигна духа на Ринамир и той вдигна глава за да продължи:
-По-късно намерихме в града и останалите оживяли от Съюза,а именно хората в тази зала.Останалото ви е ясно.Настъпи пълен хаос и Велкинстейл се превърна в кошер с пчели.Всички мислим че новопоявилият се странник е виновен за покушението и че навярно вече е далеч от тук.
-Това обяснява доста неща,включително и защо се опитваха толкова упорито да ни убият по пътя.-констатира Алтей с блясък в очите.-Какво смятате да правим?
Тук отговори Франциска,която се изправи гордо,колкото й позволяваше видът й и след кратка въздишка промълви:
-Мисля че ще е най-добре незабавно да заминем към централния щаб на Съюза в Иртиг ел'Стейн.Трябва да съобщим на Великия лорд за случилото се и моментално да се вземат превантивни мерки.Убиецът от Велкинстейл трябва да бъде спрян.
-Как ще стигнем до там,че това е на стотици левги оттук.
-По вода.-отговори вместо жената старецът.-След като ни предстои дълго пътуване заедно смятам че е редно да се запознаем официално.Аз съм Ринамир,магьосник от Тирстан,това са Франциска,нашата предводителка.-дебелата ханджийка кимна вдървено.-вече познавате Джон,а този тук е Пиерт,опитен боец от изток.-мъжът с късата черна коса се поклони сдържано.-Уилям,млад но достатъчно добър с меча за да ти среже гърлото преди да се усетиш.-русолявият младеж се поклони доземи.-А този тук е Ричард Дракона.-момчето,което не беше проговорило от началото на срещата им се усмихна едва,но не прояви желание да стане от стола си.-Общо взето това сме ние.-старецът им подаде ръка в знак на приятелство.
Алтей се здрависа бодро с него и гръмко избоботи:
-Ех,банда,каква група сме само!Хайде да ходим да се справяме с виновника за покушението че от доста време не съм познал девича ласка.-намигна дружески на Артър и излезе от стаята задълбочен в разговор с Джон.На младежът не му остана нищо друго освен да последва новите си спътници и да се изправи пред това което го чакаше.Поне вече не беше сам.Имаше приятели около себе си.
******
Както се казва:Hope you like it

Хех Ранд, ти и твоето съмнение, прекрасно, завладяващо и т.н. Все хубави неща!

? ?°?????°?? ???µ ?‡?µ ?‚?? ?…?°???µ?????°,?‚?????µ?‚?? ?????µ?????µ ?µ ???°?????‚?????° ?????????? ???°?¶???? ?·?° ???µ??!

? ?°?????°?? ???µ ???° ???? ?‡???? ???????° ?µ ???????????»?¶?µ?????µ?‚???

???°?????????? ???? ???‚???µ ?‰?µ ?????° ???????????»?¶?µ?????µ!

?• ?  ?°????, ???°???‚?? ???°?·?° ????- ???‚???????? ?·?°???»?°???????°?‰?? ?? ?????±????.???????»??, ?‡?µ ???µ?‡?µ ???????° ?????¶???° ???° ?????‚?°?? ???°?»?? ???? ?…?°???µ?????°!???‚?»???‡???? ?·???°?µ?? ???‚???????????°!

?’?µ?‡?µ ?±???…?° ???????°?»?? ?????????»???? ?????? ???‚???°???‚?? ???°?????????°?…?° ?’?µ?»?????????‚?µ???».?????‚???? ???µ ???? ?????°???µ???µ ???»???·???? ?‡?µ ???±?????†???‚?µ ???° ???? ?·?°?±???°?????»?? ???»?? ?????? ?‡?µ ???° ???µ ?????»?°?????»??."???°?????????? ?????????‚?? ???·?‡?°?????°?‚ ???????±?????? ???????µ???‚,???»?? ???? ?????‚?????‚ ?·?°???°???°."?????????±???? ???????»?? ???? ?‚?µ???·?°?…?° ?????‡?‚?? ?????µ?· ?†???»???‚?? ?????µ???µ ?? ?‚???? ?µ?????° ???????????°???µ ???° ?·?°??????."???µ ?µ ???‚ ???‚???°?…"-???????‚?°???????µ ????-"???????±???°?·???‚?µ?»???????‚.?????????‚?? ???????±???°?·???‚?µ?»???????‚"???? ?·?°?‰?? ?»?? ?‚?????° ???µ ?·?????‡?µ???µ ?????°???????????????±???? ???????? ?·?° ???µ?????????‚?µ ??????.???????° ???µ?‡?µ ?±?µ???µ ???»?????µ????¤???·???‡?µ?????? ?????? ?????????????????‚ ???µ,???? ?·?° ???????µ???????‚?? ???? ???????‚?????????µ ???µ ?????¶?µ???µ ???° ?????µ?†?µ????.
???° ???µ???????? ???µ?? ???‚ ?‚?????????°???µ?‚?? ???? ???????‡???? ???·???»?µ?¶???°???µ ???°???‚?? ???±???‡?°??????.???»?????†?µ?‚?? ?·?°?»?µ?·?µ ?…???????»???????? ?¶?°?»?????‚?µ ???? ?°?»?µ???? ?????»?·?? ?? ?????????? ???µ ???????????° ?»?µ???° ???????»?°,???????‚?? ?????°???µ???µ ?‚???????????°?‚?° ???‰?µ ????-???µ?????????»?µ?????°.???»?µ?? ???°?‚?? ???µ ???????????‚?????…?° ?·?° ?????°???µ ???? ???°???°?»???…?° ???°?»???? ???????? ???° ???µ ???‚?????»???‚.?’?????‡???? ???µ ???????»?°?????…?° ?‡?µ ?°???? ???°???????»?? ?????°???µ ???????‚?????????†??,?‚?µ ?‰???…?° ???° ???° ???? ?·?°?±?µ?»???·?°?»?? ???µ?‡?µ ?? ???????°???µ ?????¶???° ???‚ ???·?»???????° ?????µ?????°?·?»?????????‚.???????????‚ ???????µ ?‰?µ???µ ???° ???????¶?? ???°???‚???°???° ?·???µ???????µ?‚?µ.?????±???°?…?° ???µ ?? ???????? ???????»?? ?????????????????°?‰???‚?µ ???»?°?????†??,???????‡???? ???????‚?µ?????°?»?? ???»?°???? ?? ?±?»???·?????‚ ???? ?‚?????»?????°?‚?° ?? ???°???µ?¶???°?‚?° ?‡?µ ?‰?µ ???µ ???‚?????»???‚.?????‚???? ?µ?»'???‚?µ???? ?±?µ???µ ???° ???µ???µ?? ?? ?? ?????µ???? ???µ?? ?????µ???µ?‚?? ???µ ???»?????°???°???µ.?”?? ???µ???° ???µ ???µ ?±???…?° ???°?‚???????°?»?? ???° ?±??????,???? ?‚?µ?????µ???°?‚???????‚?µ ?????µ?· ?????‰?‚?° ?±???…?° ???????µ???µ?»?µ???? ???????????·???°?‰??.
-?—???°?‡?? ???????‚?????µ?‚?µ ???° ???°???‚?? ???±???????????µ????.-?·?°?????‡???° ?????µ???‚.-?????????? ?????µ ?°?·, ?????‚???? ?? ? ???‡?°???? ,???»?µ?? ?‚?????° ?¤???°???†???????°,???»?‚?µ?? ?? ?????»????,?° ? ?????°?????? ?? ?”?¶???? ?????‡?????°?‚ ?‚?°?·?? ???µ?‡?µ??.
???‚?°???µ?†???‚ ?????????° ?????????¶?°???? ?? ???????????»????:
-???µ ???????»???‚?µ ?»?? ?‡?µ ?µ ???°?»???? ???‚???°?????? ?‡?µ ???µ ???° ???? ???°???°?????°?»?? ?????µ ???‰?µ????°?‚?? ???µ ?·?°???????»?? ???????°?? ???? ?????‚?????‚ ???µ?‰?? ????-?????»??????.
???»?‚?µ?? ???·???????‚?? ?? ???µ ???·?»???? ?? ???????°?·?° ???° ?·?µ?????‚?°:
-???°???? ???° ???? ?????????°?‚,?????»?????‚?? ???????°?‚ ???° ???°.?©?µ ???????‚?°?‚ ?????????° ???° ???‚?????°???°?‚?° ????.-?? ?‚???? ?????‚?????° ?‚?µ?¶???°?‚?° ?????????????° ?±???°?????° ???? ???µ?±?µ ????.
-?•?…,???????‡???? ???° ?????°?…???µ ?‚?????? ???????°?¶,?±???°?‚???? ???»?‚?µ?? ?? ???????µ???µ?»?µ???? ?‰???…???µ ???° ???µ ???‚?????°?????? ???µ ?????? ?‰?°?±?° ?°???? ???°?????°???? ?????? ???????????? ???????‚?°?».-???µ?‡?µ ?? ?????????????° ?”?¶???? ?? ?????‚?????° ?????????‚?µ?»?? ???? ???? ???°?????‚??.-????????????????,?‰?µ ?????????µ ?????µ???µ?‚?? ?? ?·?° ?‚???????‚?° ???‚?????°???°.
-?????¶?µ ???° ?µ ????-?????????? ???‚ ?????»?????‚?? ???? ???????»????.-???·???????° ? ?????°?????? ?? ???µ ???·?????°???? ?? ?¶?µ?·???»?° ?? ???????°.?—?°???±???????»?µ???? ?????µ.
-???? ???°?? ?µ ?????·?????¶?????-???·?±???±???‚?? ???»?‚?µ?? ?????°?‡?°?????? ?????»?????µ?????????? ???° ?????°???°.-???°?? ???µ ?????µ ???? ?????????»???
-???µ???° ???? ???‚?????????????? ???° ?‚???·?? ???????????? ????-??????????,???°?????? ?‰?µ ???°?¶?µ??,?°?-?????????‚?° ?”?¶???? ???µ???????? ?? ???µ ???·???????° ???°?‚?? ???‚???????° ?? ???µ?‡?° ???? ?? ?????µ?‚?µ ?????†?µ.
???»?µ?? ???µ?????????° ?????‚???? ?·?°?????‡???° ???° ???°?·?»???‡?°???° ???????±?»???¶?°???°?‰???‚?µ ???µ ?„??????????.?????????»???…?° ???????‡?????»?????? ???µ?????? ???????…?? ???°???????°???°?‚?° ???????????…???????‚ ?? ???µ ???????¶?µ?…?° ?±?°?????? ?? ???????? ???µ?‡?????µ ???° ?????»?°?????‚?µ ?? ?°???±?°?»?µ?‚?? ?? ?????†?µ.?‘???…?° ???????µ ?????°???µ???µ?‚?????° ???‚ ???µ???????°?‚?° ???‚???°???°,???µ ???? ???µ ???????»?µ???µ ?????»???? ?±???…?° ?????‚???°???? ?? ?·?°?? ???°?????? ???µ????.?? ?‚???‡???? ?? ?‚???·?? ???????µ???‚,???»?°???µ?¶???‚ ???°?·?±???° ?‡?µ ?‰?µ ???????µ.???????°?…?° ???°???? ???µ?°?»???? ???????»?µ?????°?‚??.???»?°?????°?‚?° ???µ???????????‚ ???????‚?? ???? ???±?·?µ???°???µ ???°???????»?µ?????? ?? ???°??-???°???µ?‡?µ?????‚?µ ???????µ???‚?? ???·???‚?»?°?????° ???‚???°?…?° ???‚ ?????·???°?????µ?‚?? ???? ?? ?‚???? ???µ ???????????‚???? ???????µ ???° ???°???µ ?????????? ???‚?????? ?? ???° ?????°?»?? ???µ?????†???‚?µ ???° ???°???°???°?‚?µ?»???‚?µ ?? ??????????.?????? ?????µ???? ?‚?????° ???µ ???? ???°???????‡?µ?…?° ?????? ???‚???µ?»?? ?µ???‚?µ???‚???µ????.???·???µ???????¶ ???‚ ?‚???????????°?‚?° ?????????µ?? ???????? ???·?»?µ?·?µ ???°?????µ?? ???????????° ?¶?µ???°,???????‚?? ???? ???·???»?µ???° ?µ?????? ???? ?µ?????? ?? ???·???????° ???° ?…?????°?‚?° ????:
-???µ?·?? ???µ ???° ???‚ ?…?????°?‚?° ???° ?—?°???»?????°?‚?µ?»??,???????° ?????????µ?????µ.?”?????? ?‚???? ???µ ?µ ???????????±?µ?? ???° ?????·???°???µ ?‚???»???????° ???µ?????????????°???° ?????????°!?’???µ ???°?? ???° ???? ???µ?????·???°?‚??.???‚???µ???µ?‚?µ ????.
-?????µ ?‚?µ ???°???° ???° ???????»???? ?‡?µ ?‰?µ ?‚?????????µ?? ???°???????µ?‚?? ???? ???°?¶?µ??.-???????†?µ???? ?????µ?· ?·???±?? ? ???‡?°????.
-???????‡?µ???†?µ,???????»?? ?‡?µ ?‚?????° ?µ ???????‚?°?‚???‡?µ?? ?°?????????µ???‚.-?‚?? ?‰???°?????° ?? ?????????‚?? ?? ???‚ ???µ???????‚?µ ?·?°???·?»???·?°?…?° ???µ???µ?‚???? ?±?????†??,?????±???µ ???????????¶?µ???? ?? ?????? ?„???????°.
???µ?·?? ?·?°?? ?????‚???? ?‚?????????°?…?° ?·?°???»?°?????‚?µ?»???? ???°?????µ?? ?? ???° ?????????°?‚?° ???µ ?? ?????‚?°???° ?????‰?? ?????????? ???????µ?? ???° ???????»?µ?????° ???„?????????»???? ???µ ???????? ???????»?? ???µ??.?”?°?»?? ???·???±?‰?? ?‰???…?° ???????????° ???° ???‚???????°?‚ ???? ?????????‚?? ???° ???????‡???? ?‚?????°...

?–?µ???‚?????? ?µ ? ?°????!???‚???????? ???µ ?????‚?°?????? ?±?µ?· ?????…!

Луната се излежаваше на тъмното небе като кралица,нехайно хвърляща снопове бледа светлина на поданиците си.Могъщият покров на небето сякаш притискаше със силните си лапи земята и заплашваше да се стовари върху нея.Нямаше зеленина тук,само ниска растителност и тук-таме по някое оредяло дърво.Смъртта витаеше тук,усещаше се във въздуха.Приятелите вървяха близо час-два без да спират или да си говорят.Щом някой от групата понечеше да промълви нещо,веднага беше смъмрян от високата предводителка на странните им нападатели.Веднъж Артър я попита къде ги водят а тя само го погледна изпод вежди и му отговори кисело:
-При този,който ще реши съдбата ви.-друго не каза през целия път.Скоро обаче започнаха да се забелязват признаци на нетърпение у хората й и някои дори нервничеха.Един поглед напред бе достатъчен на младежа да се досети за причината.Въпреки тъмнината в далечината на около стотина метра пред групата едва се различаваше малко селце.Къщите бяха все едноетажни и не особено стабилни.Почти пред всяка от тях се бяха събрали жени и деца,очевидно чакащи завръщането на мъжете в селището.Изведнъж кръгът около приятелите се разпадна и всеки тръгна нанякъде,навярно към семейството си.Остана само високата предводителка,която изглежда не допускаше че без охрана пленниците биха могли да избягат.
-Елате,ще ви заведа при моя командир.-тя махна с ръка небрежно.-Освен това вече не сте пленници.Всичко беше предвидено и нагласено така че преследвачите ви да си го помислят.
-Преследвачи?-попита невярващо Франциска.-Нима твърдите че всичко това е било театър?Защо не ни предопредихте по-рано?Можехме да ви нападнем.
Високата жена я изгледа от глава до пети и завъртя очи:
-Може и да сме малко по войнските стандарти но все пак не сме деца.Естествено че щяхме да ви победим.А и поне някои вас имат разум в главите си.Хайде,побързайте,господарят ми наистина иска да говори с вас.
Без да гледа дали ще я последват,тя се отправи с уверена крачка към центъра на селцето.На приятелите не има остана нищо друго освен да я последват,макар и с недоволство.Минаваха покрай различни семейства,едни радостни и доволни от простичката радост,че са отново заедно,други заинтригувани от новодошлите странници.Артър нямаше време да разгледа по-подробно околността защото високата жена внезапно спря.Къщата пред нея не се отличаваше с нищо от околните но тя отвори широко вратата и ги подкани да влизат.Ринамир пристъпи смело през прага и останалите го последваха бързо.Твърде много ги бяха забавили и всички искаха да свършат с това колкото се може по-бързо.
Още на входа ги посрещна висок мъж в доспехи и с коничен шлем под мишницата.Усмихна се дружелюбно и хвана високата предводителка под ръка.
-Добре дошли в малкото ни селище.Искам да ви се извиня от името на всички ни за неудобствата по пътя.Но все пак всичко си има причина.Нашите съгледвачи около Велкинстейл ни съобщиха за група странници,която се придвижва към нас и че след тях са тръгнали хора на Черния убиец.
-Черния убиец?-възкликна Уилям.-Нима е възможно това да е този,който тероризираше Велкистейл през последните месеци.Името несъмнено му приляга.
-Именно той е.-потвърди спокойно водачът на селото.-Ние сме в конфликт с него от доста време.Както се казва,неговите врагове са наши приятели.-и той протегна ръката си към Ринамир.
Изведнъж в далечината оттекнаха отчаяни викове и Артър замръзна.Всичко сякаш се случи за миг.Двамата предводители на селото извадиха като един мечовете си и се втурнаха навън с бяг,разбутвайки приятелите.Ринамир се окопити пръв и изгледа хората,които му бяха най-скъпи на този свят.
-Мисля че трябва да се включим.-прошепна той и излезе с настървение от къщата,последван от другарите си.