Тъмнина... Не виждаше, не чувстваше нищо, само една огромна подлудяваща болка, в самата му плът, стигаща до костите, до всяка част от тялото му, до самото му съществуване. Пред погледа му се меняха размазани картини, мяркаха се за кратко и пак отлитаха. Всичко отмина така бързо и неочаквано, както и дойде. Отпусна крайниците си, беше безкрайно изтощен, почти до смърт... А всъщност къде беше? Чувставше как тялото му се движи плавно и леко. Край него безброй звезди светеха, избухваха, губеха се от поглед, а той се плъзгаше по материята на Безвремието и Вечността...
Клепачите му тежаха неимоверно много. Първото нещо, което видя бяха белите облаци по небето. Надигна се със стон. Огледа се и остана изумен. Мястото, на което беше попаднал му беше добре познато. До преди минута издъхваше само на няколко крачки вляво. Къде, по дяволите, се намираше тогава? Огледа се отново. Чуваше само вятъра, който напяваше злокобно в листата на дърветата. Но той носеше и друго... Нещо изпълни въздуха с могъщо сияние и го накара да трепти. Цялото тяло на Серафит се разстресе, не можеше да се удържа на крака. Енергията го поглъщаше на приливи, потапяше го в могъщ водовъртеж, събори го на крака. Могъщ глас се чу, излетя нагоре в небето и се върно, отразен от него, стократно усилен.
- Чаках те с векове, Неназовани...
Серафит се обърна бързо и потърси рапирата си на колана. Острието блесна на слънчевите лъчи и изведнъж се разтвори в тях. Само с едно небрежно махване на ръката другият беше унищожил оръжието му. Погледът на арчедайна се прикова невярващ в събеседника му. Фигурата му беше висока и стройна, изпълнена със сурова енергия, от очите му се излъчваше ярка светлина, лицето му бе с остри черти, сурово и мъдро.
- Няма смисъл да използваш оръжие срещу приятелите си, Серафит.
- Кой си ти? Къде сме?
- Опитай се сам да разбереш, почувствай!
- Какво? - арчедайнът беше крайно объркан и не разбираше какво му говореше човекът срещу него. - Не разбирам.
- Отвори възприятията си за света, Серафит. Дълги години се бори с преградите, препречващи се между теб и пътя към Него...
- Към кое, какво искаш да кажеш?
- Нищо вече няма да е същото вече, Серафит! Не усещаш ли? Ти винаги си бил тук и едновременно с това никога не си бил. Не чувстваш ли? Промяната, Серафит, промяната е осезаема... Ти пак си там, където винаги си бил, където си крачил. Но нещо все пак не е същото. Напрегни съзнанието си, освободи се от последните окови, които те обвързваха с тленното.
Не знаеше какво да прави, докато изведнъж не зашепна думи прастари, забравени от много време, които и сам не разбираше. Затвори клепачите си, мускулите му запулсираха, цялото му тяло се тресеше, изпадаше в неконтролируеми гърчове... Но усещането бе така приятно, така завладяващо! И изведнъж отвори очи. Сега вече усещаше, макар и малка част от онова, което бе почувствал. Премигна. Едно лице се усмихваше насреща му.
- Небалатору...
- Пак ще се срещнем, Серафит!
Скочи от твърдата земя. Целият бе в пот, трепереше, бе измръзнал до кости. Вече беше нощ. Бе сам. Вятърът пееше своята тъжна песен...

Върховно е!Страшно ми хареса. Кога ще е продължението?

Благодаря, ММ, за подкрепата, но не виждам смисъл да пиша...

Да не си луд да спираш?

Както виждаш тука си го обърнахме на чат с тебе...

Имаш и други читатели, ако имаш това предвид. Просто като са съгласни с вече дадено мнение не са писали и своето та да не се възгордееш.

Хаха супер е не спирай!!! това, че не съм пост-вал не значи, че не се кефя! много ме кефи даже!!! просто се ограничавам доста и почти не пост-вам за да не ме обвинят пак някои хора, че флоодя .......

Виждам, че го четат хората. Трудно е да пишеш, без да знаеш къде имаш слабости, това искам да кажа. Давайте и малко критика, бе
Да взема да издъня една част, че да видя мнения
Стига толкова, че ще настане флууд.
За следващата част - почти готова е.

Това да се чува, а аз критикувам кагато е нужно, така че споко за сега няма за какво да захвана критика.

Давай, СУПЕР е!

Не знаеше какво да мисли. Беше объркан. Болката в ребрата му напомни перипетиите от изминалия ден. Най-странното беше, че нямаше никакви рани по тялото си. Целият беше в синини и охлузвания, но нямаше нито един белег. Огледа се. Беше сам, все на същата поляна, където се биха и където се срещна с Небалатору. Беше сам. Нямаше и следа от приятелите му. Стана бавно, със стон. Закуцука бавно, за да огледа наоколо. Нямаше никакви следи, нито от мирдоните и орките, нито от неговите другари. Не беше възможно да е сънувал. Целите му дрехи бяха на парцали, разрязани и изцапани. Сигурен беше, че не е сънувал. А тогава? Къде беше отрядът му? Почувства се виновен за тяхната съдба - най-вероятно мирдоните ги бяха пленили или вече бяха мъртви. Извика с цяло гърло и прокле. Колко още приятели и невинни трябваше да погуби? Тъгата го завладя. Борин и Баланорд му бяха най-верните другари, а той ги бе обрекъл на смърт. Вече не можеше да направи нищо за тях. Сигурно мирдоните ги бяха отнесли на километри, ако още бяха сред живите. Трябваше да изпълни черната си задача. На всяка цена. Но беше крайно уморен, едва ходеше, цялото му тяло го болеше, а главата му пулсираше и му пречеше да мисли. Хиляди въпроси се лутаха из нея. Въпроси без отговори. Не беше сигурен какво точно става, как да постъпи. Реши, че трябва да продължи към града. Да стигне там възможно най-бързо. Достатъчно се беше бавил. Погледна към нощното небе, за да разбере колоко време остава до изгрев. Вгледа се в звездите и остана няколоко мига с вперен в тях поглед. Остана втрещен. Едва сега разбра грешката си.
Сега разбираше! Усещаше! Чувстваше! Не беше сънувал. Всичко преживяно беше истина. Там горе беше изписано... Най-сетне беше свободен! Оковите паднаха, превръщайки се в звезден прах, чувстваше как силата го изпълва. Дълги, дълги години бе чакал, беше се крил, преструвайки се на изчезнал. Сега преградите ги нямаше! Магията беше паднала най-сетне! Вятърът напяваше призрачни древни слова, истинска буря се разрази около него, енергията се концентрираше, готова да изригне. Мълнии заблестяха в небосвода, гръмотевици разтърсиха земните недра. Нисък рев, изпълнен с неописуема радост и злокоба се извиси над дърветата, изпълни пространството и полетя нагоре в необятното. Планът му вече бе в действие! Нищожният човек вече не му бе необходим, той изпълни своята част! Бурята заглъхна, вятърът се успокои, всичко стана както допреди мигове. Едно тяло лежеше неподвижно под небето.
- И въпреки всичко ти отново ще ми послужиш...
Най-сетне сънят се смили над него и затвори измъчените му очи.

Става всепо-интересно! Много ми хареса.

Хм интересно, задълбочено...КАКВО ДА ТИ КАЖА- СТРАШНО ЯКО!ДАВАЙ ОЩЕ!

?§?µ?‚?????? ???µ???° ?±?µ???µ ?? ?????‰?????°???°. ???‚???°?????° ???µ ?±?µ???µ ???????°?» ???? ?‚?µ?·?? ?·?µ????, ???????‚?? ???? ???°???????°?…?° ?‚???¶???? ?????????µ????. ???±???‡?°???µ ???µ???±???‚?????‚?µ ????????, ???·?????»???µ???? ?? ???µ?????‚?° ???° ???µ?????????? ???°??????, ?¶???????» ?‚???? ???‰?µ ?????µ???? ?…?????°?‚?° ???° ???µ ???????????‚. ???µ???° ???µ ?±???…?° ?????‚?°???°?»?? ??????????. ?????????µ?????‚?µ! ???°???° ???‚?????°?‚???‚?µ?»???? ???? ?±???…?°! ???? ???µ ?‚?µ ???? ???????µ?…?° ???°???°??. ?????? ???µ ?±?µ???µ ?·?°???°?‡?°?‚?°, ???°???µ???° ???? ???‚ ?‘??????, ???°???°?»?? ???????±?‰?µ ?‰?µ???µ ???????? ???° ???? ???????????»?? ?·?° ???»?°???????°?‚?°. ???‚?°???????‚ ???°?? ???? ?±?µ???µ ?????°?‚???» ???? ???µ?‚???‚?µ ???° ???????°?????? ?‡?????µ??, ?????‚?µ???†???°?», ???°???‚?? ???? ?±???…?° ???°?·?°?»??. ?? ???‚ ???µ???? ???????°???µ ?? ???»?µ???°. ?•?????° ?????µ?????°?‚?° ???µ?‡?µ?? ?±?µ ?????µ?‚???» ?????±???°?†????, ?????? ?‚?????° ?????µ???°?»?µ???? ?????»????, ???°?·?‚?????????°?‰??. ???µ ?±?µ???µ ?????????» ???° ???? ???°?·?±?µ???µ. ?’ ?‚???… ?????°???µ ???°???‚?? ???µ?‰?? ?·?°???»?°?????‚?µ?»????, ?‚?°???° ?? ?????????‚?µ?»??????, ?????±???????°???µ???µ????. ???µ ?????¶?° ???° ???? ?????????‡??, ?±???…?° ?????µ???°?»?µ???? ?????»???? ?·?° ???µ????. ?????????????°???µ ???µ ?????µ?· ???????‚?°?»?°?†???‚?µ, ?‚???????µ?????? ???????µ ???????°?????? ???»?µ????, ???µ?‰?? ???‚ ?????µ?‚?? ?????¶?µ???µ ???° ???°?·?±?µ???µ ???°?????? ?±?µ ???‚?°???°?»?? ?????µ?????????°?‚?° ?????‰. ?’???????µ???µ ?‚???…??, ???µ?‰?? ???????????‡???? ?·?° ???°???°?‚?° ?? ???????·???°?????µ?‚?? ????. ???µ?‚?????°?‚?° ???? ?±???…?° ???·?????‚???µ???? ???? ?????µ???µ?»?° ????. ?”???????°?‚?° ???????° ?±?µ???µ ?????? ?·?µ?»?µ?????? ???»?°?‰, ???‚???????°?‰?° ???????????†?µ?????° ???°???°, ?»???????‚ ?±?µ???µ ???° ???????±?° ????. ???????°???µ ???‚ ???°?????? ???° ???µ ???‚???°?…?????°. ???????µ ?·?°???µ???°...
?????‚???‚ ???? ???????µ???µ ???? ?‚???????° ?????‚?µ???°, ???·?????»?·???°???° ???°???? ???‚ ?????????‚?µ ?¶???????‚????. ?”???????µ?‚?°?‚?° ???????‚?µ???µ?????? ?????µ???????°?…?°, ???????? ???° ?‚?????° ?????‚?? ???????°?‚?° ?????????????°???µ. ???°?? ???»?°???°?‚?° ???? ???µ ?‡?? ?‚???… ?·??????. ???±???????° ???µ ???????µ???‚?°?»????. ?‘?µ???µ ?±???…?°?», ?????µ?????» ???‡???‚?µ ???? ?? ???????±?° ????. ?”???°???°?‚?° ?????µ?‰???°?…?° ???????»?µ?????‚?µ ???? ?? ???? ?·?°???????¶?°?…?° ?·?° ???????µ???‚.
- ?‘?»?°???????°????, ?????????‚?µ?»??. - ???»?°?????‚ ???° ???‚???°?????????° ?±?µ???µ ???????»?µ?? ?? ???»???….
???‚???†?°?‚?° ???‚?»?µ?‚??. ???µ???° ???°???°?‚?° ?±?µ???µ ???µ?‡?µ ???????±???????° ?? ???????°?‚?° ????. ?”???????°?‚?° ?????????????????°???µ ?»?????° ?? ???‚???µ?»?°, ?·?° ?????µ???? ???»???‡?°??. ?“?????????°?‚?° ???‚???†?° ???? ?±?µ???µ ?????µ?????????µ?????»?°, ?° ???µ?????????‚ ?????? ?±?µ???µ ???° ?????‡???‚ ?? ???????µ???° ????. ???????????? ???µ ?·?°?? ???‚?????»?° ???° ???‚???»?µ?‚?µ?? ?±????. ???‚???µ?»?°?‚?° ?±?µ???µ ???°???»?°???µ???°, ?‚?µ?‚?????°?‚?° ?????????°?‚?°. ???????°?·?° ???µ ?????????µ?? ?±?°?????? ?? ?…???????»?? ???????»?µ?? ?????? ???‚???????‚???‚?? ?????????‚???°?????‚????. ???° ???????? ???????»?µ?? ???????°???µ ?????‰??. ?????°?·???° ?‚???µ???????°. ???????°?·?° ???µ ???‚ ???????????°?‚?° ?‚???????????° ?? ???·?»?µ?·?µ ???° ?????µ?‚?»??. ???µ???° ???‡???‚?µ ???? ?·?°?±?µ?»???·?°?…?° ???µ?‰??. ???????µ?? ?????»???µ?‚, ???????‚?? ???µ ???‚???????????°???µ ???° ?„?????° ???° ???????????°?‚?° ?‚???µ???°. ?‘?µ???µ ?‡?????µ??, ???????????°?‚ ???° ?·?µ?????‚?°, ?? ???·?†?????»?µ???? ???‡??. ?????¶?µ ?±?? ?±?µ???µ ???????‚????. ???????±?»???¶?? ???µ ?????????°?‚?µ?»???? ?????? ?‚???»???‚??, ?????»?µ???° ????. ???µ ?±?µ???µ ?????????», ?????????‚?? ?±?µ???µ ?? ???µ?????????‚. ?—?°???»?µ???° ???µ ?? ???‡???‚?µ ????, ???·???»?µ?¶???°?…?° ???‚???°??????. ?’???‚???µ???????‚?µ ???? ???µ?‚?????° ???‚???????…?°, ?‡?µ ?? ?????°???°?‚?° ???? ?»?µ?¶?? ???µ?????? ?????±???°?‚. ?????????»?? ?±?????·?? ?‡?°???‚?°?‚?° ???° ?·?µ?????‚?°, ???‚???????? ?? ?? ???·???°???? ???°?»???° ???µ?????????°. ???·???°???? ???°?»???? ???????????» ???°?????? ?? ?†???µ?‚?° ???° ???????????° ?????»???° ?? ???? ?????»???¶?? ???????…?? ???????????‚?µ ????. ???»?°?± ?±?µ???µ ?? ?‚?µ?·?? ?·?°???»?????°??????. ?????????»?µ???° ???µ ?‚???????µ?????? ?????°?????»?????‚?µ ????????. ???????????????? ???? ????:
- ? ?°???„?°?»?°??, ?????°?»?°??! ?•???? ?µ'????????, ?µ???? ?µ ?±?°?»????! - ?????µ?‰?°???µ ???°?? ?·?°???»?????°?????µ?‚?? ???µ?????‚???°, ???????‚?µ???µ?????? ???†?µ???µ???µ?????µ?‚??, ?? ?????µ?‚?? ?±?µ ???·???°?????°?» ?‡?????µ?????‚ ???‚???????°???°???µ. - ???????°?¶?? ???????°?»???‚??! ???‚???????? ?????·???°?????µ?‚?? ???? ?? ???????°?¶?? ???°?????? ???µ ???»???‡??!
???µ ???????»?µ?????° ?????‰??! ?—?°???»?????°?????µ?‚?? ?‚?????±???°???µ ???° ???µ?????‚???°. ???? ???µ???° ???????°???µ ?????µ???µ, ?‚?????±???°???µ ???° ?±?????·?°. ???????? ?·?° ?‚???·?? ?‡?????µ?? ???? ?±???…?° ?????°?‚???»??. ???µ???° ?‚?????±???°???µ ???° ???°???????µ ?±?µ?»?µ?¶???° ???? ?‘?????? ?? ???° ???µ ???????????¶?? ?·?° ?????±???°?‚?° ????. ???·???°???? ?????? ???µ?????°???µ???‚, ?° ?????????‚?µ ???°???? ?·?°?????‡???°?…?° ???° ???µ ???·?????????°?‚ ???? ?¶???»?‚?µ???????°???°?‚?° ???????????…???????‚. ???°???°???µ ?‚???… ??????, ???????µ?‡?µ ???????»???‡?°?‰ ???° ???????????? ?? ?±?»???·?? ???? ?????°???°?‚?° ???? ???·?????????° ???°?»???° ?????‚???° ?????†?????°, ???»?µ???°?‰?° ?? ?…???‚???? ?? ???°?·?±?????°?‰?? ???‡??.
- ?????µ???°?? ???????±?‰?µ?????µ?‚?? ???? ???µ???????°?‚?°! ?? ???µ ???µ ?±?°????!
?–???????‚???????°?‚?° ???·?‡?µ?·???° ?‚?°???° ?±?????·??, ???°???‚?? ?? ???µ ??????????. ?©?µ???µ ???° ???·???????µ ???????»?? ???µ???????†?°, ???????°?‚?? ???????????‚?? ???‚?????????µ ?? ?¦???‚?°???µ?»?°?‚?°, ?° ?‚???? ???????°???µ ?‚???»???????° ?????µ???µ. ???µ???° ?·?° ???µ???° ???? ???µ ???°?»?°???°???µ ???° ???????? ?‡?????µ???° ???° ???????±. ?•?????????‚???µ???????‚ ???? ???·?±???? ?±?µ???µ ???° ???? ???‚???µ???µ ?????? ???¶?????¶?µ???????‚?µ ???????…??????, ???° ?????° ???µ???° ?????‚. ???°???µ???µ ???µ, ???????±???° ?????????°???»?µ?¶???????‚???‚?µ ???? ?? ?????¶?µ???°?‚?° ?‚?????±?° ?? ???????????????° ?? ???????° ?»?µ?????‚?° ?‚???»???‚?? ???° ?????????°?????°?»????. ?’ ?????·???°?????µ?‚?? ???° ???µ???°?„???‚ ?µ?????? ???»?°?? ???µ ???·?????? ?·?»?????µ?‰??...

?‘?????° ???? ????!

???‚???????? ???° ????????!???°?????‚?????° ???? ?????±????!???????????»?¶?°???°?? ?????µ?»?? ???°?????µ??!

Отново се събуди проснат на земята. Започваше да му става навик, както мислено си отбеляза. Явно вече беше ден. Проличаваше си от светлината, която навлизаше през входа на помещението, в което се намираха. Явно беше в пещера, при това обширна, с равни стени, явно подържани някога, но сега занемарени. Изправи се и се огледа. В дясно гореше малък огън, тънка струйка дим се издигаше през малък процеп нагоре.
- Значи все пак се събуди? - поздрави го тих гърлен глас от единия ъгъл на пещерата.
Пред самия вход, прикрит от голям къс скала седеше някой, загърнат с плащ, сливащ се със камъните по пода. Главата му беше забулена с качулка, забелязваше се само върха на брадичката му.
- Не знаех че магията ще подейства толкова бързо. - продължи другият. - Беше в доста тежко положение.
- Кой си ти? - зададе насрещен въпрос Серафит.
- Карантаз съм. Служа на кулата Беоурф, ако си чувал нещо за нея, като следотърсач и шпионин. Надявам се това задоволява въпроса ти?
Едва сега човекът съобрази, че най-вероятно на непознатия дължеше живота си:
- Благодаря, уважаеми Карантаз, задето новярно си ми спасил живота!
Другият само кимна едва различимо и пак се загледа навън.
- Но къде сме? - продължи да пита Серафит.
Карантаз махна с ръка към входа на пещерата леко. Човекът се приближи към светлия отвор и погледна навън. От гледката настръхна и се отдръпна, а ръцете му инстинктивно се заловиха за стената. Бяха нагоре в планината, заобиколени от облаци, а далеч под тях се виждаха планинските езера и дори градът. Наоколо, по върховете се рееха орли.
- Гледката надолу може би ти е позната. Това са тайните тунели на джуджетата, които живееха тук преди векове. Сега са необитаеми, но някои още ги използвам. - странникът запали къса дървена лула. - Питаш се как си се озовал тук, доколкото усещам? Носих те, по тунелите. Разстоянието не е толкова дълго по тях, а и още са светли и равни.
Странните способности на събеседниците му вече не бяха кой знае какво за Серафит. Сега си припомни и разговорът с Небалатору, позагледа се в другия, докато той пушеше и наблюдаваше навън и откри отговора, който търсеше. Пак магия! Отново магия! Беше му омръзнало някой или нещо да го командва, въпреки неговата воля. Човекът пред него не беше обикновен следотърсач и шпионин, долавяше магическото у него.
- Преди четири дни бях изпратен на мисия. - продължи неочаквано Карантаз. - Трябваше да издиря един планинец от Алгерак, по заповед на Брун, когото навярно познаваш.
Името наистина му беше познато - това бе магьосник от Алгерак, уважаван от краля и поданиците му, но простолюдието имаше по-различно мнение за него.
- Както казах, бродих четири дена, докато не открих теб и разбрах, че всъщност съм открил този, когото търсех. При това прекалено късно. Защото ти си преминал преградите без ничия помощ, може би дори си стигнал до Везните? И тук е загадката - аз те намерих проснат на тревата, тежко пострадал, без да знам какво и как точно се е случило...
Две сиви, дълбоки очи се забиха в неговите. Явно събеседникът му очакваше да му разкаже за случилото се. И чак сега разбра - Небалатору го беше предупредил, че някой ще го намери. Явно Карантаз се интересуваше не толкова от него, колкото от виденията му. За момент се поколеба... Да каже ли? Не, отговорът дойде сякаш механично. Без сам да усеща заговори изкусни лъжи. Забуленият продължаваше да седи на пода и следеше всяка дума, всяка мимика, всеки жест. Погледът му продължаваше да го изучава, все повече се вперваше в неговите очи. Капка пот изби на челото му и побърза да я изтрие, без да направи впечатление на другия. Още миг и Карантаз щеше да разбере, че му говорят пълни измислици. Но съзнанието му не можеше дълго да се противопостовя открито на волята на седналия, той явно беше далеч по-добър в тази област. Най-накрая успя да стигне до това, което търсеше - спомените на Серафит. Човекът се сви конвулсивно и се стегна. Очакваше Карантаз да започне да го разпитва за Небалатору, за видяното там. Но нищо не се случи. Другият претърси спомените му и не откри нищо! Нима самият той не си спомняше какво бе станало - отлично се досещаше за предишния ден. Тогава как бе заблудил съществото срещу него? Най-накрая се отпусна и пое дълбоко въздух.
- Още си твърде слаб, за да покажеш способностите си, нали? Най-вероятно още не си си прояснил всичко. Тогава ще се опитам да ти пообясня това-онова.
Дясната ръка пак се стрелна изпод наметалото и го покани да седне.
- И така, когато те намерих, ти вече бе преминал преградата. Рядко съдбата избира на кого да се довери, вече наистина много рядко. Магията, както навярно вече си разбрал, магията е била онова, с което си се срещнал, под каквато и да е форма. Тя е като живото същество, на не е подвластна нито на времето, нито на чувствата, присъщи за нас. Тя се явява пред нас както ние бихме могли да я приемем, в достъпна за нас форма. Повечето се подготвят дълго, преди да имат някакъв досег с нея, но все още има и такива, които тя решава да допусне до тайнството си, сама разкрива силата и възможностите си. Някога е било така с всички, но по-късно са били създадени преградите, незнайно от кого и сега малцина могат да се докоснат до нея. Предполагам, вече знаеш, че и ти си един от тях. Осъзнал си го там, във виденията. Там се се докоснал до Нея и там си проумял, навярно. Това доста ме улеснява. Видението, което си получил не може да бъде открито от никой и нищо, то е като част от твоя разум, пазена до срещата. Поради него си преминал преградата, доколкото разбрах от думите ти, поради него сега усещаш много повече от преди. Нямам други обяснения за случилото се. о може би Брун ще може да ти каже повече, когато стигнем при него. А разбрах, че имаш и задача към краля на Арчедайн. Не бързай толкова, Серафит, да напускаш сигурните убежища! Защото не знаеш какво те дебне отвън.
Последните думи на Карантаз прозвучаша заплашително, дори зловещо. Но закачуленият имаше някакво странн излъчване, нещо караше човекът да му вярва, да му се доверява и да го слуша.
- На не повече от ден път сме до града ти, сега остава само да изчакаме отговора! - проговори отново той със зареян поглед във синьото небе. - А, ето го и него! Тъкмо навреме!
През облаците си пробиваше път крилата сянка. Ястреб, както забеляза Серафит. Кацна тежко на пода в пещерата и побърза да отлети, след като парчето хартия бе махнато от левия му крак. Карантаз още седеше на пода. Прочете набързо бележката и я захвърли настрана. Тя сама припламна и се превърна в малка купчина пепел. Погледът му остана още миг загледан в нищото, след миг вече бе взел решение:
- Хайде, да побързаме! Чака ни още много път...

Прекрасно е!Demented продължавай в същия дух.

Благодаря отново, но не прекалявайте с похвалите!
Следващата част - след някой друг ден.

ЕЕ какво да си говорим!На ниво както винаги!!!