Е така е, но 4астите на тези "някои" са по-дълги

Гарвана е съвсем прав Правиш истории и после ги забравяш

Hoff Diablo сървъра се ъпдейтва за тва ше постна–
PART 5:
Дебилчо се събуди най–рано.Сънува кошмар в своя град.Усещаше,че там са умряли много хора.Трябваше да пътува–нямаше избор.Нарами брадвата и се отправи към кръглия диск,наречен Слънце.Изчезна в далечината и останалите бяха сами.След време се събуди и Релвокс.
–Леголас!Варваринът го няма!–тихо каза елфът.
–Как така го няма?Да не би да са го убили–сънено пита Леголас.
–И аз не знам,току що станах–няма и следа от него!
–Друидът ще помогне...–замаяно каза Леголас и се просна на другата страна.–Остави ме сега да спя.....
–Мат.Мат!Събуди се!–ръчкаше го Релвокс.
–Какво има?–с прозявка пита Мат.
–Дебилчо го няма!
–Ще го намерим!Леголас,ставай!Имаме работа...той е тръгнал към Тероракс!Там ще намери смъртта си ако не му помогнем!По–късно ще се върнем тук!Сега,към Изтока!!!
Макар и да ги заслепяваше слънцето,тримата герои тръгнаха по стъпките на Дебилчо.Бяха доста бързи и скоро откриха самият варварин.Имаше стрела в рамото си и беше паднал до едно дърво.Стоеше без дори да тръпне.
–Това е дело на демоните!Мисля,че не можем да продължим!Трябва да му помогнем!–завика Мат.
–О,не!Няма въобще да продължавате!Освен...Нагоре!!!При варварина и целия му род!Ще ви избия!!!–в далечината стоеше фигура с качулка и опънат лък.
–Ти си Дориан!Да,ти си!
–Разбира се!Вие да не ми повярвахте???
Мат посвирна с уста.От небесата се спуснаха група ястреби.Те обаче не бяха пречка за умелия човек.Той ги застреля още преди да са минали листата на дърветата.
–Довиждане,загубеняци!–той изстреля последната си стрела и продупчи корема на Релвокс.
–Релвокс!!!Мат,помогни му!–молеше Леголас.
Мат извади стрелата и с малко слюнка зарасти раната.
–Ами Дебилчо...?
–Мисля,че е късно за него.Не мога да му помогна.Наистина трагедична смърт.Той сам си е виновен.Не мислете за него.Сега сме само ние, изправени срещу злото.Нека първо да го погребем.Изкопаха дупка,близо до дървото,до което той беше паднал.Хвърлиха го.
–В негова чест ще му направя плетеница от карамфили върху гроба.
Каквото казал той,това и станало.Красивите цветя обвиха рохкавата почва.
–Нека почива в мир!–заяви Мат.
–Заповядяй,–Леголас сложи една стрела до гроба му–макар и да не можеш да боравиш с нея.Нека да ти напомня за елфите Релвокс и Леголас!
–Хайде да се върнем,защото умирам от глад–загледано каза Релвокс.
–Няма проблем!
Групата се отдалечиха от гроба на Дебилчо и стигнаха там,където първо бяха запалили своя огън.
–Леголас,защо не тръгнеш да намериш някой заек?
–Тръгвам веднага!
Елфът се отправи на някаква посока.Но не се завърна.Слънцето вече почти залязваше.Нямаше и следа от Леголас...
To be continued...
P.P.Дебилчо,не се сърди че умираш толкова рано,но просто така вкарвам нов герой:–)А именно MM13_666

Rest in peace Дебил4о
MМ13_666, що да ги забравям? Просто не съм пуснал продължение, но в най-скоро време и това ще стане

Аххххххх. МЕРСИ, ама много съм точен а
СУПЕР ЧАСТ! Имам чувството, че ще ми е любимата

Супер става разказа. Сред любимите ми е

Гарване, а ти видя ли add-on-а на Дневникът?И какво му е лошото да огладнееш след битка?

10х много
Неска ще постна и още две–три части.А,Гарване,защо пък да не се яде след битка???Много ясно...аве кво спорим,къв е смисъла:

PART 6:
–Какво направи Леголас???Да не се е изгубил!?
–Не знам.Да се надяваме,че ще се върне...не можем да му помогнем!
–Как да не можем!!!Идваш с мен!–Релвокс стана,взе лъка си и тръгна нанякъде.
–Отивай,момче.Ще намериш смъртта като Дебилчо и Леголас!
–Откъде знаеш,че Леголас е умрял!?!Ела!Не ме предизвиквай!–елфът сложи стрела на лъка си и го опъна.–Не си мисли,че няма да те прострелям!Идвай с мен!
Мат се подчини.
–Ако не се превърнеш във вълк да го потърсиш,ще паднеш тук и няма да помръднеш никога!!!
Друидът нямаше избор.Превъна се във вълк и тръгна по петите на Леголас.
–Сега...Ти оставаш сам!!!–каза Мат за довиждане.
Релвокс клекна.Закри глава в ръцете си,сякаш се криеше от някого.
Изведнъж от дървото изскочи...Леголас!
–Леголас???Какво стана?
–Друидът...друидът е обладан!Или го убиваме,или тръгваме...на Изток.
Точно в този момент се чу виене на вълк.
–Това е той!Идва към нас!!!Приготви се!–каза Релвокс и отново опъна лъка си.
Леголас изстреля стрелата и уцели вълка в единия крак.Вълкът обаче се приближаваше все по–яростно.Тогава стана...изправи се като човек. Това е върколак!
–Бягай!–в страха си извика Леголас,който този път нацели изчадието в главата.
–Това не е Мат,нали?
–После ще говорим...
Братовчедите затичаха към Изток.Върколакът обаче не бе единственото им премеждие.Посоката им криеше още една опасност...Това беше Дориан.Тъй като елфите бягаха и не гледаха в краката си,те се спънаха в опънато въже.Паднаха в мрежа,която се издигна във въздуха.Това е капан!
Отдолу се приближи човекът.Дориан ги стрелна с пронизителен поглед. Каза:
–Бягате от едно зло,идвате при друго!Леголас...Хм,ти си наистина длъжник на оня друид.Да...за съжаление този път няма да ви спаси!Защото ви хванах!
Дориан извади една стрела.Приготви се за стрелба,когато чу шум в храстите.От там изскочи огромна мечка.Човекът имаше силни рефлекси и веднага се обърна натам.Изстреля приготвената стрела.Тя се заби в крака на мечката,но тя не се спря.Той побягна безсилно.Мечката тогава се превърна в човек.
–Мат!Какво стана с теб?–попита Леголас.
–Обладаха ме зли сили.Успях да ги превъзмогна и дойдох да ви спася!
Релвокс не му вярваше.Щом друида ги освободи от мрежата той извади джобното си ножче и хвана Мат.
–Превъзмогна ги,а?Странно защо не ме караш да ти вярвам...Дали тези ”зли сили” не са ти първоначални?
–Стига,Релвокс!Достатъчно!Имаме друго зло да побеждаваме!Друида не веднъж ни е помагал!Сега го пусни!–заповяда Леголас.
Релвокс нервно пусна главата на Мат и прибра ножа.В същия момент над тях прелетяха стотици прилепи,идващи от изток...
To be continued...

Хора тряят ми още герои,но задължително да са хора и да са добри!

Ти си знаеш, че те бива, доказвал си го не веднъж(да не се възгордееш)

Много хубаво става разказчето,но айде вземи да направиш нещо с живота ми.Например да възкръсна и да се превърна в човек,но все пак да имам някакви дребни спомени от предишният си живот.Моля те.Доста скоро умрях,а пък е чест за мен да участвам в такъв хубав разказ.Да не вземеш да се поотпуснеш.Внимавай много!

Стахотно е!Немам думи! А за добрите хора- нямаш проблеми!Аз съм насреща!

Добре,аре Дебилчо ще стане добър призрак:–),а Джойн–човек(добър).
М/у другото сори че не писах вчера–имах рожден ден:–)

Честито тогава.Разказът ти става доста добър и се надявам като подарък да ни връчиш продължение

Честит рожден ден с малко(или пък много)закъснение.Rand_al-Tor,ти го каза

Честито и от мен!Благодаря,че ме включваш!Давай все напред, за да радваш твоите почитатели!

ЧРД и много добри пожелания

Е,вие направо се престарахте А сега,представям ви,наследникът на Part 6 или казано по име-
PART 7:
Напастливите твари се блъскаха една в друга и много от тях паднаха на земята,че и върху героите.
–Какво став...–един прилеп се заби в главата на Леголас–Ах!
Тримата паднаха на земята.Изчакаха шествието да премине,та чак тогава се изправиха.
–Мисля,че трябва да отидем натам,откъдето са дошли.–предложи Мат.
–Да,може би ще намерим какво ги е накарало да прелетят над нас–подкрепи Релвокс.
И така,тримата герои тръгнаха на изток в сумрака.Тъкмо вървяха,когато усетиха нещо много странно.Встрани от тях имаше една фигура, която ”летеше” във въздуха.
–Мат,можеш ли да ни обясниш това...явление?
Елфите обаче не получиха отговор.Друидът бе също толкова стъписан, колкото и те.Изведнъж фигурата се приближи.Тримата ясно различиха, че това е призрак,и че е този на Дебилчо.
–Как сте,банда?–проговори духа на варварина.–Умрях жестоко.Ще ви помогна да намерите оня негодник дето ме уби!Сега...както виждате, тялото ми го няма.Мога обаче да направя аура която изостря сетивата ви,прави ви по–силни и най–вероятно ще ви напомня за мен!–Дебилчо се ухили.–Хайде,за последно сбогом!
Духът се разсея във въздуха.Леголас,Релвокс и Мат,обаче усетиха,че той не си е тръгнал.Изпълни заръката си–сега тримата са по–усъвършенствани.Така и продължиха...докато не съзряха в далечината приближаващ се човек.
–Ох...–той едва си поемаше дъх.–Бягах...бягах от немъртвите.Те изпратиха тези прилепи да ме проследят,но те не ме видяха.Ох...Казвам се Джойн.Член съм на Орденът на Маговете.Всъщност,аз съм магьосник...

Кратичко е ама иначе rocks!Много ме кефят разговорите ти като цяло!Дости са добри!Само напред!