Зна4и това което ще правя НЕ е свързано по никакъв на4ин с историята на старкрафт, а е подобно разказ4е с същите раси като в старкрафта. Та ето я и историята:


ОТСТЪПВАААААЙ! - крещеше генералът. Вече в флотата на хората се усещаха сериозно загубите на войниците. Струър нямаше избор и затова нареди отстъпление. Хората бяха притиснати от многобройните пълчища на зергите и постепенно намаляваха. С бавни крачки се отправиха към корабът притискани от сякаш безкрайните зерги. Навсякъде кънтеше звукът от куршумите на автоматите и картечниците на малкото живи хора. Най-после стигнаха до кораба си, но от батальоните им бяха останали едва няколко дузини. Те не очакваха такава съпротива на тази на пръв поглед пуста планета. Явно зергите бяха разположили гнездата си и тук. Те все по-бързо завземаха планета след планета, а от кръвните им врагове - протосите се забелязваше някакво затишие. Това не вещаеше нищо добро за расата на хората.
- Хайде по-бързо се прибирайте в кораба, ако не искате да срещнете смъртта си тук! МАААТТ! Какво правиш по-дяволите! ПРИБИРАЙ СЕ В КОРАБААААААА!
Матт беше един от висшите офицери. Той умееше да борави много добре с автоматичните оръжия и беше един от най-умелите войници. Сега той въоражен с една лазерна пушка дупчеше безбройната напаст от зерлинги, които бяха на предната линия. Той толкова се бе олисал в боя, че не чу виковете на Струър. Зерлинг след зерлинг падаха покосени от многото изстрели на Матт. Той извади една светлинна граната и я хвърли право сред напиращата напаст на зергите.
- ЗАКРИЙТЕ СИ ОЧИТЕ! - извика той на останалите войници, и точно навреме. Зергите бяха заслепени за около минута, през която намаляха значително. Този път Матт отиде до генерала, който след този обрат на събитията съвсем беше забравил за отстъплението.
- Генерале! Разрешавате ли да поставя протониева бомба по-средата на тези пълчища от зерги? - той казваше това докато не преставаше да сипе с олово чудовищата.
- Разрешавам, но не виждам как ще стане това! - отвърна бързо генералът, докато се мъчеше да повали един хидралиск.
- Да, сър. Ще видите. - с тези думи той се насочи към няколко войника.
- Редник Фийст, ти и ти, идвате с мен. - след като каза това той започна да си проправя път сред пълчищата зерги, и мъртви и умряли, а войните на които беше казал да дойдат с него стояха гръб до гръб, като взаимно се прикриваха.


to be continue...

браво мат, много е хубаво...айде продължение чакам

Интересно пишеш.Признавам ти го

ми и ти пишеш интересно а за продължението се 4удя кое по-напред?! Вие кажете Сега се пробвах в нов стил да пиша и мисля 4е добре се е полу4ило

Продължавай по малко и навсякъде, новия стил ти се удава

Супер
П.П.Този Мат ми прилича малко на Рамбо

Ми и на мен, с малката разлика 4е се бие с огнестрелни оръжия И се казва Матт

за размърдването - добре, а за писането ще си помисля

след много усилия направих и следващата 4аст, но за сметка на това не очаквайте нова в близките два дена та стига съм овъртал, ето я и нея:


Той бързо напредваше, като не толкова умните зерги не подозираха какво ще стане след малко. В същото време генералът беше наредил на няколко войника да обстрелват зергите, които се насочваха до Матт и другите. Най-после сред купищата от умрели зерги и кървав килим той стигна главната си цел, а именно до средата на армията на зергите. Матт нареди на Фийст, който беше с един чин по-малък от този на Матт, да приготви бомбата, а в същото време вече вадеше една напалмова базука прикачена към гърба му и хвърляше вече останалата без патрони лазерна пушка. Той нареди на останалите да прикриват Фийст с цената на живота си, а сам вече пъхаше снаряд в дулото на базуката. И точно на време защото към тях приближаваха няколко скорджа камикадзета. Той истреля напалмовата ракета точно навреме. Когато стигна целта си тя се взриви като посипа с огън околните зерги, а скорджовете бяха запалени и отклониха първоначалният си курс. Те се взривиха на няколко места в зергските пълчища като запалиха съюзниците си. Огънят скоро се разрасна, но беше мигновенно изгасен благодарение на намесата на една кралица. Фийст беше почти готов с бомбата, когато на фронтовата линия дойдоха едрите и страховити животни, от които доскорощните усмивки на войниците помръкнаха, а именно - ултралиските. Новодошлите бяха около десет, но това бе достатъчно за да попречи на Матт да постави бомбата. Явно зергите не бяха толкова тъпи за колкото ги мислеше Матт. Той въздъхна и каза на другите да се целят в ултралиските, които вече напредваха към тях. Поредната ракета беше изстреляна, но улучи само празното пространство. Матт изруга и заряза базуката, вече беше късно за нея. Той поиска от Фийст картечницата му, която и без това не му трябваше и го попита:
- Още колко ти остава, защото положението става напечено.
- Още няколко минути… На колко да наглася таймера?
- А…? - Матт се беше заплеснал в битката и отговори с няколко секунди закъснение. - 5 минути са достатъчни. Генерале събери хората си. След около десет минути това място ще се изравни със земята. - каза той на генерала по устройството си за комуникиране, вградено в шлема му. Между временно вече беше избил три ултралиска, но останалите се приближаваха с заплашително темпо. Другите от екипа бяха натоварени отново с задачата да избият зерлингите, които бяха атакували отново. След малко Фийст привърши с бомбата и се изправи, като вече държеше две узита:
- Да тръгваме. - каза той докато разстрелваше един хидралиск. Тази команда беше чута от всички благодарение на предавателят вграден и в неговият шлем. Ултралиските бяха намаляли с един, но за сметка на това се намираха на едва петнайсет метра от групата на Матт. Генералът междувременно беше събрал хората си около себе си и беше отдалечил зергите от кораба…

Много добро продължение

айде, продължението чакам

Бе написах ново продължение
ето го:


Матт извика на другите да напредват към кораба, докато той отвличаше вниманието на ултралиските. Той отиде на другата посока, като както и мислеше ултралиските го последваха. Той зареди една граната и я метна право към една група зерлинги, които стояха на пътя му. Оставаха още четири минути… Групата вече беше преполовила пътя. Матт вече тръгна към кораба, като един ултралиск беше паднал на бойното поле, а друг беше тежко ранен. Матт тичаше заднешком, когато по предавателят се чу гласа на Фийст:
- Матт! НАВЕДИ СЕ! - след този вик, Матт се наведе, като не знаеше защо го прави, но след секунда разбра - над него бяха прехвърчали няколко скорджа, като преди да разберат какво става се взривиха в два ултралиска. Оставаха още само две минути… Другите бяха се качили вече на кораба и обстрелваха от там зергите. Матт ускори темпото, когато най-неочаквано край него прехвърча един зерлинг. Мат извади лазерния нож за близък бой, защото патроните на картечницата бяха свършили. Той вече тичаше към кораба, без да губи нито секунда в празни опити да убие ултралиските. Оставаше само минута… Двигателите на кораба вече бяха запалени. Матт хвърли тежката екипировка за да може да тича по-бързо. Оставаха му само петдесет метра. Четиресет и пет секунди… Той бързо намаляше дистанцията. Вече оставаха само десет метра, когато се случи нещо… Един от зерлингите беше се хвърлил на гърба на Матт. Той изстена и падна на земята. С последни сили уби чудовището, но вече не можеше да се движи. Само двайсет секунди… Фийст се затича към Матт и го взе на ръце. Той тъкмо стигна до кораба, когато оставаха едва седем секунди. Корабът веднага се издигна и тъкмо на време за да се отдалечи от експлозията. Матт с мъка си надигна главата и видя през кръглия прозорец, че зерги, почва, кръв избухват в пламъци. Той видя как все още незасегнатите зерги се втурват в обратната посока, но рано или късно изпепеляващите пламъци ги достигаха. Накрая от всичко това остана само една огромна пропаст, чието дъно беше катраненочерно с малки кървави петна. Той се усмихна и след малко заспа…


това не е краят да знаете

Връх
Само да не забравиш за другите

shte si zamul4a...

?µ?‚?? ???? ?? ???????????»?¶?µ?????µ?‚??, ?????µ?‚?? ???µ ?µ ?‚???»???????° ?????»????, ???? ?????????? ?‰?µ ?????° ?? ???‰?µ:


???????°?‚?? ???µ ?????±?????? ???µ ???‚???µ?????°. ?›?µ?¶?µ???µ ???° ???????°?????? ???‚?°???? ?? ???·?‚???????°???? ?»?µ???»??, ?° ?????µ?‚?? ?±?µ???µ ???‰?µ ????-???‚???°?????? ?‚???? ???µ ???°???????°???µ ?? ???????°?????° ?????±?????µ?‚?????°. ?’ ???‚?°???‚?° ???????°???µ ??????????, ?° ???‚?????? ???µ ???µ ?‡?????°???µ ???????°?????? ?·??????. ???°?‚?‚ ?????????????µ?????? ???µ ???µ?‚?? ?·?° ?????°?????¶?µ?????µ?‚?? ????, ???? ???»?µ?? ???°?‚?? ???µ ?????»?µ???° ???? ???????? ?? ?µ???????? ???????». ?????? ???‚?°???° ???‚ ?»?µ???»???‚?? ?? ???µ ?·?°?????‚?? ?????? ???µ????. ?§?°?? ???µ???° ?·?°?±?µ?»???·?°, ?‡?µ ???????°?‚?° ???? ?µ ?????µ???????·?°???° ?? ?±?????‚, ???? ?‚?????° ???µ ???? ?????????µ?‡?? ???° ???? ???»???¶?? ?±?????????‚?°. ???? ???‰?µ ?????µ???? ???° ?? ???°?…?»???·?? ?????°?‚?°?‚?° ???µ ???‚????????. ???°?‚?‚ ?????????????µ?????? ?…???°???° ?»?°?·?µ???????? ???????‚???»?µ?‚ ?? ???? ???°?????‡?? ?????? ?????‚?°???°?»?°?‚?° ?? ?????°???° ?„?????????°. ???? ???»?µ?? ?‚?????° ???µ?????‚?????µ ???µ?·???°?????? ?·?°?‰?? ???????¶???µ?‚?? ???‚?…???????‡?° ???‚ ???????°?‚?° ???? ?? ???°?????° ?? ?‚??????????. ???»?µ?? ?????????»???? ???µ?????????? ???µ?????·???°?‚???????‚ ???µ?‡?µ:
- ?’???¶???°??, ?‡?µ ???? ???µ ???????°?????». - ?????????‚ ???? ?±?µ???µ ???°???µ?? ?? ???????????‚?µ?»???? ???????????µ??. - ???? ???µ???° ?‚?? ???µ ?????µ?????‚?°???? - ?°?· ?????? ???‚????????, ???? ???? ???????°?? ???‚????.
- ?????°?? ?µ?????? ????????????. - ?’ ???»?°???° ???? ?????°???µ ?????‚???° ???° ?°?????µ??????. - ???°?? ???? ?????????»???‚?µ ???µ ???·?????°?… ?‚????!?
- ???»?µ?? ???°?»???? ?‰?µ ?‚?? ???°?¶?° ???????‡????. ???µ???° ???µ ??????????????. - ???°?·?° ???‚???????? ?? ?????µ ?????‰?????‚ ???????????µ?? ???»?°??.
- ???????° ???° ???µ ??????????????! ???????°?? ???° ?·???°?? ???°?????? ?µ ???‚?°???°?»??! - ???·???±?? ???? ???µ ???°?‚?‚.
- ?”???±???µ, ?‰?µ ?‚?? ???°?¶?° ???° ?????°?‚????. ???????°?±???‚ ?? ???????‚?? ???µ ???????¶?µ?…?‚?µ ?‚?? ?? ?‚???????‚ ?µ???????°?¶ ?±?µ???µ ?????°?»?µ?? ???‚ ?????????»???? ?—?µ???»???????????? ?????°?»???†??, ???? ???°?‚?? ???? ?‡?????? ?‚?? ?? ???‰?µ ?µ?????? ?‡?????µ?? ???†?µ?»???…?‚?µ. ???· ?±???… ???° ?±?»???·??, ???????°?‚?? ???????°?±???‚ ???µ ???°?·?±?? ?? ?·?µ?????‚?° ?? ???? ???‚???°???°?… ?? ?????‰?°?‚?° ????, ???° ????????????????¦

Абе, хора аре малко си кажете мнението за новата 4аст! Както и да е, ето я следващата и този път няма да има нова докато не пуснете коментар :


- А този човек тук ли е?! - попита нервно Матт.
- Да. Ако искаш да те заведа при него?
- Разбира се. Води ме.
Стийър напусна стаята, а Матт ходеше няколко крачки след него. Сега се убеди колко е порутена къщата - почти всички мебели бяха стари и покррити с гъст слой от прах, а на стените висяха картини, чиито рамки бяха почупени и на някои места въобще ги нямаше а самите портрети едва, едва се виждаха от многото драскотини наслагани като гъста паяжина върху тях. Сега те се намираха в голяма стая, навярно антрето на къщата. То бе осветявано от една оголена крушка, но това не беше проблем за Матт, а с тази бърза походка и за Стийър. В единят ъгъл на предверието имаше някакво кресло, а пред него старомодна, правоъгълна маса. Върху краката и бяха изписани някакви символи, но мракът пречеше на иначе острото зрение на Матт. Той не ги разчиташе, но от тях, странно защо го побиваха тръпки. Като изключим още няколко покрити с прах мебели стаята беше празна. Матт се чудеше дали тази къща е действително на Стийър, а за негово най-голямо учудване той отговори на въпросителния му поглед:
- Да моя е. От скоро живея тук, затова е такава съборетина, пък и нямам време за ремонт и поправка.
- Ти… От къде разбра какво си мисля?
- По-късно. По-късно ще дам отговор на всичките ти въпроси. Търпение. Сега да навестим приятелят ти.
Те стояха пред една, не толкова прашна като другите пособия, врата. След като я отвориха отвътре беше обичайната за тази къща картина - един черен шкаф, в който нямаше нищо, а на някой места си личаха явни дупки от някакви насекоми, някакво старо бюро, на което стоеше някаква прашна кутийка и едно легло. На него лежеше не кой да е а именно...

abe dobre e ama poslednata 4ast.......si e mnogo zle spored men a i mai ima ne6o ob6o ot drugata tema za vampira....

Аве много си е готино продължавай го по-бързо.

Ей, хора! Мисля да продъжа този разказ! (за справка: това ми е новия акаунт (ако някоой не знае, де;))) Но след малко требе да тръгвам за даскало, така че може вечерта да напиша новичка част, а най-късно утре!

p.s. Тръпнете в очакване!

Ами пиши! Дано да се получи нещо добро,като предишните части.