Мат,аре пиши че май Лорда няма намерение да пише.

ми когато ми е кеф да пи6а тогава:ррр
Аз ина4е съм до следващия ден 8 4аса

новата 4аст 6те я пусна около 8, 8 и половина

Дано, защото и The_prophet написа нещо подобно, но не се появи

аз 6е се появя - Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми, Вервайте ми

Ще се опитам, поне аз за другите не гарантирам

...или поне се правеше на такъв. Като излезе от крепостта, той се запъти на Североизток. В далечината
се различаваше силуета на гигантска планина. Демонът все повече се приближаваше до планината,
а заедно с това небосводът ставаше все по-мрачен и облачен. След малко очертанията на планината
се появиха, въпреки гъстата мъгла, която падаше като пелена върху планината. Сарджерас вече наближаваше
подножието на величественния масив. Сега ясното и синьо небе под което беше вървял преди
малко, беше заменено от плътен, черен мрак, под който се носеха големи гарги. Тук зелените храсти и високите борове липсваха, а на тяхно
място стояха голи пънове и изгорени треволяци. На планината се забелязваха червени огньове, които ту се смаляваха, ту се разрастваха. На
върха на планината имаше зловещ кратер, от който се усещаше велика и мощна енергия, а около него имаше много постройки, шахти, кули,бойници
и още много злокобни съоражения. А не само там - на цялата планина се забелязваха такива пособия. Нещо повече - тя представляваше крепост, огромна крепост. Около нея се простираше дълга стена, направена от нещо странно. На тази стена имаше само една порта - тя се извисяваше нагоре, беше дебела поне колкото десетима великана, а от двете и страни се намираха две бойни кули. В тях се бяха разположили около стотина трола, въоражени с копия, малки брадвички за хвърляне, лъкове и други пособия. Демонът все така бързо и същевременно безшумно вървеше из изгорялата и потъпкана
почва. Той стигна до портата и направо мина през нея. Все пак Сарджерас беше демон и умееше такива неща. Той минаваше покрай порутени огради, изпепелени до основите къщи, шахти от които лъхаше гнила миризма, високи бойници и разпънати шатри. На тях беше изобразена червена ръка от която се издигаше огън - това бе знака на Сарджерас. Покрай него вървяха какви ли не
зли твари - като се започне от злите немъртви и се стигне до орките. Но тези орки тук бяха различни от зеленокожите си събратя - кожата им бе кървавочервена а в очите им блестяха мрачни сенки. На рамената им беше вдълбан символът на господаря на демоните - Сарджерас. Той ги отминаваше като дори не ги поглеждаше, докато най-накрая стигна целта си - беше до една величественно сграда близо до горящия кратер. Той влезе в нея и...

дано ви хареса.

Хареса ми, но не си честен, сега ще ми трябва доста време да измисля продължение После да не се сърдиш ако нещата не се развият както предполагаш

сори ма така ми дойде на акъла Ми аз не предполагам как ще се развият нещата Нямам си никаква представа От теб зависи

Мммммммммм......Да..............
Ще го преживея

... и се запъти към тронната зала, където попадна на гледка която не очакваше. На трона му беше седнал нощен елф, облечен изцяло в черно, играеше с една от камите си, и изглежда не обръщаше никакво внимание на демона.
- Какво търсиш тук и как премина през охраната без да те забележат - проехтя гръмовно гласът на Сарджерас в огромната празна зала. Елфът не му обърна никакво внимание. Демонът се приближи до него с намерението да го убие заради нахалството му, но когато се бе само на няколко крачки от елфа, същият рязко се изправи и направи някакъв жест към Сарджерас. След секунди дмона се озова в плен на една от вцепеняващите магии които владееше елфа.
- Сарджерас, тук съм за да те прадупердя, че вчера при нас дойде вестоносец на хората, който ни прдложи съюз...- елфа бе прекъснат от Сарджерас
- Защо ми го казваш. - изсъска той.
- Ти най-добре би трябвало да знаеш, че и сред нас има отцепници. Много от тях работят за теб.
- От къде знаеш за това? Никой от тези които работят за мен, не знае, че не е единствения.
- Аз знам много неща.
- И все пак ти не си от тах. Зщо ме предупреждаваш?
- Защото без теб нещата напколо ще станат твърде еднообразни. - след като каза това елфа направи друг жест и се изпари. Магията направена на Сарджерас изгуби силата си и той беше свободен. Този елф не бе като другите. Магията му бе по-силна от таси на демона. Но кой бе той. Този въпрос още дълго щеше да измъчва Сарджерас.
Името на елфа бе Маглор Мелвасул и преди много години бе прокуден от другите ефи заради интереса му към черните магии. Точно заради тях, обаче той бе придобил невиждана мощ. Познаваше бъдещето толкова добре, колкото познаваше миналото. Същото минало, в което бе заключена тайната на мощта на елфите, която дори древните бяха забравили....

ТОВА БЕШЕ СУПЕЕЕЕР!!!!!!!!!
СЕГА кой е?

Много ти благодаря
А доколкото не се лъжа май си ти

Добра работа Сега е киромен
Само не ми хареса тва 4е един елф е успял да направи заклинание на краля на демоните, но няма зна4ение, пак е мноо готино

Просто елфът не е обикновен елф

и демонът не е обикновен демон, той е кралят им. И все пак демоните са най-силната раса, но аре да не се караме за тва не6о

Няма, но от мен да мине, ще ти кажа нещо повече за елфа преди някой да го осакати(не се опитвам да обидя някой, поросто видях какво се случи с други такива герои). Маглор Мелвасул е полу елф, полу демон, така,че няма за какво да се караме

Маглор Мелвасул излезе от стаята.Той изказа няколко елфически думи имигновенно изчезна.Явно този елф беше напреднал до такава степен в магиите,че бе овладял и телепортирането.Мястото където беше отишъл бе замъкът Айлоу.Това е първият замък създаден от елфи.В него се съхраняват всички знайни и незнайни тайни на древните елфи.Но каква рабопта имаше там този маг?Той се заметна със свойта пелерина и отиде в една от килиите в затвора на замъка.Влезна без да го забележат в нея.В килията стоеше завързано с вериги едно огромно чудовище-очевидно то беше на демон.Елфът заговори:
-Ооооо,стари ми Азера,отдавна не сме се срещали.
-Тиииии.Какво правиш тук отцепнико?Дааааа.Разбрах,дошъл си да ме убиеш.
-Нищо подобно.Искам "Орела"
-Хаха..Всички искат да знаят къде го скри "Повелителя" ,но само аз зная къде е.
-Да ,но ще размениш знанята си за свободата си ?
-И как ще го направиш,оковите са направени да издържат на магия?
-Ти не мисли за това...Приемаш ли?
-Даааааа
-Първо трябва да съм сигурен дали знаеш тайната на "Орела".Разкажи ми от къде е произлезнал ...
-Добре .Всичко започна много,много отдавна в наща родна страна когато Великия Нерос реши да направи най-могъщия артефакт,а именно "Орела"............


Дано ви хареса

Искате ли да продължа аз или да почакаме профет-а?
P.S.Много добри продължения виждам,продължавайте така.Но аз едва ли ще измисля нещо подобно.cry

ми аз 6е го 4акам, поне до 8 4аса