Ето едно малко стихотворение посветено на Бил Гейтс и компания:
Сърцето тупа от радост голяма,
уиндоуса нов се събуди от дряма,
и вече диска е в мойте ръце,
олеле господи горко ми сърце.
Компа си пущам и CD-то отварям,
диска слагам и пак го затварям.
Изкача менюто ура-ура,
изведнъж радостта ми внезапно умря.
Компютъра крашна и това като шамар,
ме плясна,както тежката десница на тати,
върху ТV-то с мазните депутати.
Отново опитвам се аз да инстална заветния диск
и в моята спалня,
въздуха се нажежава защото,
туй чудо иска диск 2.
Какъв диск две бе брате,питам го аз,
а той мълчи като пукал пред праз.
Леле ще трепя,измънквам под нос
и счупих диска с гадния уиндоус.
Утре започва нов ден за всички,
а аз се чувствам като гимнастичка без цвички
и мъмря,и стена зарад тоз проблем
ох,какъв провал бе този ден.
Свърши се край казах си аз
и блъснах вратата със тряс
ала това не помогна и пак съм натъжен
тоя Бил Гейтс е голям проблем.
С гаджето скъсах,колата блъснах
телевизора гръмнах с голяма наслада.
И всичко това заради тези прозорци,
които се отвориха за мъки и болки
заради тази кракерска грешка
аз се чувствам като пешка
в ръцете на тези големи корпорации
дами и господа какви са тези овации?
Новия уиндоус е пълен боклук,
а аз като него живея на пук
и грам не ми пука за тези неща
аз просто една малка пешка
Дано ви е харесало.Написах го в час по литература
))!
