смятам да я пусна ве4ерта някъде, а гарване какъв искаш да бъде6?
и айде казвайте си мненията де, да знам дали ви интересува?!

Аз лично нямам търпение да видя продължението
Доколкото познзвам гарвана, направи го лош и той ще е шастлив

ето го и него:



След много усилия и безуспешни опити Дай' Тар създал нови, подобрени орки - те били създадени от лепкавата тиня, от оркската кръв пролята през многото битки и сражения, и най важната съставка - кората на всемогъщите енти. Тези съставки били скрепени в едно чрез много мистични и силни магии. Така били създадени Нулраваазите. Кората на ентите им давала могъща защита, а оркската кръв подобрявала атаката на тези велики войни неимуверно. В тяхна чест вождът на орките нарекъл империята Нулравазаар.
Скоро с помоща на новите си "придобивки" и с помоща на огнедишащите дракони той надделял над съюза на елфите и ентите. Безмилостните орки поробили благородните елфи, а когато ентите разбрали, че са загубили се скрили във величественния лес Трийстронгхолд. Настъпили тежки времена за елфите. Мнозина били убити, а останалите били изпратени да рабтят в мрачните мини наречени Грондър. Малкото свободни елфи се покрили в горите. Драконите вече подготвяли пъклени планове за окопиране на властта от своите "съюзници", но и орките правели същото. Дай' Тар бил лукав и подъл, а и мрачните му заклинания били зловещи. И той отново свикал най-мъдрите шамани от племето си, но този път не сполучил с опита си… А именно той искал да отвори портал към опустошения свят на демоните и да ги подчини на волята си. Но той не знаел в какво се забърква. Като отворил могъщия портал, той направил огромна грешка. Демоните не били подвластни на никого, особенно на някакви си орки. И така нещата вървели към неизбежната война… Но в плановете си нито драконите, нито орките се сещали за поробените елфи. При мините където елфите се трудели ден и нощ напоследък охраната била слаба, и това помогнало на подтиснатите елфи да се измъкнат. Те избили малобройната охрана, и понечили да бягат. Скоро се изгубили, защото макар и дългото пребиваване в тези тъмни и мрачни мини, те не били създадени за подземен живот. Но късметът очевидно бил на тяхна страна, защото докато се лутали из мрачните подземия, те се натъкнали на дребни и набити създания, с лица обрасли с бради. Тези създания били въоражени с доста големи, ако се има предвид ръста им, брадви, а тези които не знаели да боравят с оръжие носели всякакви инструменти за пробиване, дълбане и обработване на камъните в тази подземна пещера. Отначалото елфите си помислили, че това е поредният вид орки, но после разбрали, че това е цивилизацията на джуджетата. Те се ориентирали очудващо добре в тази тъмница, но за сметка на това през последните няколко столетия не си подавали носа навън. Елфите накратко им разказали какво се е случило, а джуджетата като разбрали за жестокостта на орките и за продажните дракони, решили да помогнат на измъчените елфи. Те знаели много пътища из тази пещера, може би защото самите те ги издълбали. Когато излезнали на повърхността изненадани не били само джуджетата. Цели площи земя били обгорени и изпепелени, а вместо ясното слънце, което очаквали да видят, елфите били посрещнати от тъмни облаци и мрачно небе. Тук-таме на изгорялата почва се мяркали трупове на орки и огромните туловища на драконите, също толкова обгорени колкото земята на която стъпвали. Скоро до замаяните елфи достигнал вой от смразяваща кръвта бойна песен…


Дано ви хареса...

Върха е

Ми добре... но в следващата, а може би и по следващата няма да вклю4вам никви герои, 6тото тва е разказ за страната Нулравазаар и... Вие си знаете

абе пи4ове, аре кажете не6о за разказа! Дали да го пи6а пове4е, кажете кой го интересува???

Продължавай

ми 6е се опитам До няколко дни 6е е готово продължението

ми просто още не ми се пи6е... Така да се каже - нямам муза

иде и новата 4аст. Ето я и нея, и не се сърдете ако нещо съм сбъркал 6тото я написах набързо:


Този звук не можел да бъде възпроизведен от никое същество, което е живеело в тази земя. И било точно така - към тях се приближавал легионът на най-кръвожадните същества в цялата история - демоните. Когато елфите съзряли алчните създания, узнали какво е станало - в стремежа си за власт двете "съюзнически" раси се избивали взаимно и така призовали отново демоните, които от своя страна започнали да избиват останалите раси. И така започнала една война която щяла да се запомни за вечни времена, една война от която ще зависи съдбата на всяка раса. Този легион който приближавал бавно към тях не бил много голям, затова елфите решили да останът и да се бият. Те с готовност изчаквали врага, който още не ги бил забелязъл. Когато това станало се забелязли малки промени в редиците на демоните. След малко с бързо темпо те нападнали подготвените елфите и доста уплашените джуджета. Битката била спечелена от елфите с много загуби, но няколко демона успяли да се спасят. На елфите това никак не им се понравило, но неможели да направят нищо. Джуджетата били все още стреснати от силата на демоните, но същевременно били и радостни от победата. Като се мръкнало те тръгнали на запад към древните гори, където предполагали, че се крият другите елфи. След три дена път в природата се забелязъла промяна. Вече не се забелязвали опожарени раьони, а зелени храстчета и високи дървета растяли на воля. Имало изобилие от горски цветя и треви. До пътеката по която се придвижвала групата, се нижела пълноводна река. По обед бежанците срещнали няколко елфа, които от своя страна много се учудили от неочакваното избавление на своите другари. Но почудата им станала още по-голяма, когато забелязали дребния народ, който се придвижвал с тях. Елфите се съгласили да покажат скривалищата, в които се укривали, а по пътя освободените елфи им разказали всичко за джуджетата. Не минало много време и те стигнали до висока и непроходима планина. Но един от елфите излязъл напред и казал няколко думи на елфическият език. Той махнал с ръка и скалата, пред която стояли бавно се разцепила. Образувало се нещо като вход и смаяните джуджета последвали с недоверие съюзниците си, които влязли в прохода.

знам, знам... Но да повторя - тази част я написах набързо и за тва е така. А очаквайте новата част до понеделник най-късно

Супер много е гот като ти караш хората да пишат а не те теб

super e mat
davai v su6iq duh

А ще разясниш ли какво имаш предвид 4е малко не разбрах

Ми сори просото тогава ми се ходеше до тоалетна
казвах 4е е много яко и да продължава в същия дух

ма аз тва на киромен не разбрах

Пояснявам: Преди аз правих разказ и мен ме караха да пиша ,а сега аз карам теб.Схвана ли?

Да.. Ве4е да

Не съм забравил разказа... Споко. Просто досега нямах време да пиша, но ето че продължението е готово. Та ето го:) :




Гледката вътре била удивителна. Не било никак тъмно както очаквали елфите, че дори и малка река минавала през камъните и продължавала да се лее в вътрешността на планината. Тук растели и цели дървета, е не толкова големи като тези отвън, но все пак достойни за възхищение. На стените, които били построени от мрамор, били изваяни всякакви мистични руни и слова на древният елфически език. В единят край на тази меко казано огромна пещера имало някакъв дворец, чийто кули опирали каменистия таван. Покривът на това творение бил направен от чист диаманд. До тази велика сграда, се намирала и конюшня, в която си похапвали мека трева много коне и еднорози. Имало множество елфи, които усилено работили над задачите си, а някои постоянно излизали и влизали в пещерата. Имало и други по-малки сдания, като ковачниците, в които се изработвали оръжия и брони, чифлиците в които се отглеждал добитък, ниви които се обработвали от усърдните работници, оръжейната, в която непрестанно се складирали копия, мечове, лъкове, щитове и всякакви пособия за бой, и изобилието от къщи в всякакви размери. Елфите въобще не си представяли така окритието на малкото останал свободен народ. Сега като видели, те разбрали, че съвсем не е малък родът на елфите. Те се удивили от това, което са сътворили техните сънародници за толкова малко време. След малко, като се оттърсили от възторга, те усетили, че всички ги гледат объркано. Елфите, които ги съпроводили до входа на скривалището обяснили на другите какво е станало. След малко огромната група заедно с джуджетата, които малко се съмнявали от добрите намерения на елфите били съпроводени до бляскавият дворец. Сега, когато стояли пред величавите порти те били още по-удивени от изяществото на това сдание. След като отново се съвзели от неуписуемата гледка, те били въведени в замъка. Когато влезли почудата им нарастнала още повече. Вътре имало купища странни вещи, някои от които висели направо във въздуха. В стената имало поне двайсетина врати, някои от които били със съвсем малки размери, а когато погледнали към тавана виждали чисто отражение на тази, в която някакви елфи си приказвали съвсем спокойно, висейки с главата надолу. След като преминали още няколко стаи, също толкова особенни като първата вече свикнали с изненадите. След около десет минути те най-сетне стигнали заветната цел. Но странно защо не стояли пред някоя величественна врата с вградени изумруди и други украси, а пред най обикновенна дървена врата. А стаята зад нея също била толкова проста, в нея нямало нищо, с едно изключение - по средата се намирал царствен дъб, в който имало изваяна дупка с формата на кресло. Там стоял един елф. В ръката си държал диамантен жезел, около който се увивали енергийни лъчи. Когато елфите влезли в стаята, те усетили силата, която бликала от този елф. Това определено не бил обикновен елф - това бил властелинът на елфите - Великия Йиер. Той казал, че отдаавна ги очаквал, на което другите никак не се учудили. След малко той вдигнал жезела си и зад всеки елф и джудже се появило по едно кресло. След като всички се настанили той започнал да им разказва какво се случило откакто те били заробени…