Правя тази тема с определена цел.Не съм много сигурен но мисля, че трябва да е тук.
И така това е тема в която всеки може да напише или научи нещо интересно и полезно за всички.Мисля, че и самото заглавие говори.
Ето и първата ми история намерена в нета:
-------------------------------------------------------------------------------------
КОМЕТИТЕ - СТРАНСТВАЩИ ОСТРОВИ НА РАЗУМА :
-------------------------------------------------------------------------------------
От прастари епохи човечеството следи с внимание и безпокойство появата на “опашати звезди”, и въпреки няколкото близки прелитания край тях на космически апарати от 1986 г. насам кометите все още се отъждествяват със знамения, предшестващи епидемии, глад и войни в земното общество. Науката възприема тези небесни пратеници като кълба от скални отломъци и прах, които образуват красив газово-прахов шлейф с приближаването си към Слънцето, преди да изчезнат в мрачната космическа пустош. Въпреки това те са озадачени от “твърде разумното поведение” на някои комети, участници в неведомите ходове на междупланетния космически билярд.

Още през 1881 г. английският астроном Дениг открива комета със загадъчно поведение, наречена 1881 V. За разлика от своите събратя тя не се е приближила до Слънцето и не е демонстрирала типичната опашка, а от Земята е наблюдавана във вид на мъгляв диск със странни светещи точки в центъра. Кометата 1881 V така е заобиколила планетите Юпитер и Венера, че е дала основание на специалистите по небесна балистика да й припишат поведение, типично за съвременните космически сонди, използващи маневрата “гравитационна прашка”, за да пестят енергия и печелят ускорение за полети в покрайнините на Слънчевата система.

Обстоятелствата около инцидента в тунгуската тайга през юни 1908 г. провокират хипотезата на Ф.Зигел, според която т.нар. “Тунгуски метеорит” не е нищо друго освен управляема комета. Според Зигел движението на аномалния обект е в противоречие със законите на небесната механика. “Метеоритът” сякаш нарочно тръгва към Земята от страната на Слънцето, за да остане по-дълго време незабелязан, а след това, вместо по изчислената от Зигел траектория да се взриви над Санкт Петербург, четири часа преди фаталния сблъсък внезапно променя посоката си на движение и експлодира на няколко километра над безлюдната тайга.

В края на 1956 г. астрономите Аренд и Ролан откриват поредната странна опашата звезда, приближаваща се към Слънцето. През първите седмици на март следващата година съветски и американски
радиолюбители и радиоастрономи засичат стабилен източник на радиоизлъчване, идващ от опашката на кометата “Аренд-Ролан”. От Линкълновата лаборатория на Масачузетския технологичен институт уточняват, че излъчването е на честота, която астрономите Кокони и Морисън предлагат да се използва при откриване на сигнали от извънземни цивилизации. На 20-21 април радиоизточникът се отделя от опашката на кометата и започва да се отдалечава от Слънцето. Денонощие по-късно от главата на кометата в посока на движението й се появява копиевидна светлинна антиопашка с дължина милиони километри, газовопраховата материя от която изтича със скорост, типична за съвременните ракетни двигатели със специално проектирани дюзи. По-късно тя мистериозно изчезва, но при спектралния анализ на отделяното от “Аренд-Ролан” вещество учените се натъкват на друга загадка - откриват се химичните елементи желязо, въглерод и кислород, които се свързват с ерозията на материалите на дюзите на течногоривните ракетни двигатели.

Преминаването през март 1997 г. на видимата в продължение на месеци с просто око на нощното небе гигантска комета “Хейл-Боп” на минимална дистанция от Земята предизвика една от астрономическите парадигми на отминалото хилядолетие. Още на 20 април 1996 г. по време на продължителна експозиция, от Японската национална обсерватория е получено изображение на кометата, на което в съседство с ядрото й се различава овален обект, от който вертикално нагоре изтича фуниеобразна струя черно вещество. Месеци по-късно в сайта на Лабораторията за реактивно движение в Пасадена, Калифорния, е публикувано изображение на “Хейл-Боп” с мистериозния й компаньон, получено от космическия телескоп “Хабъл” на 11 октомври 1996 г. То рязко се противопоставя на разпостранената от НАСА серия снимки на кометата от “Хабъл” в периода септември 1995 - октомври 1996 г., които демонстрират противно на всякакви правила влошаваща се разделителна способност с приближаването на кометата. На последното от серията изображения разделителната способност е 600 пъти по-малка, отколкото на първата и значително по-слаба от тази, постижима от големите наземни телескопи, десетки пъти по-слаби от оптиката на разположеното в околоземна орбита съоръжение с размерите на автобус. Когато астрономът-аматьор Чък Шрамек от Хюстън, Тексас заснема огромния “сателит” на “Хейл - Боп” на 14 ноември 1996 г., се разгарят ожесточени дебати, в които се търсят отчаяно рационални, но неиздържали проверката на фактите обяснения - второ кометно ядро, получено при дифракция изображение на звезда. Поведението на обекта е повече от странно - той ту се появява, ту изчезва от полезрението на астрономите, откъсва се и попада в опашката на кометата, предизвиквайки появата на седем газово-прахови “джета”. Невероятни са и оценките за неговите размери - докато ядрото на “Хейл-Боп” е с размери между 40 и 100 километра, т.нар “Хейл-Мери” е четири пъти по-голям от Земята (!) и въпреки това влиянието на предполагаемата му огромна маса е пренебрежимо слабо. Максималното увеличение с най-мощните наземни телескопи показва наличието и на други аномални обекти с кълбовидна и тръбовидна форма в непосредствена близост до ядрото на кометата. Засечени са и цифрово кодирани радиосигнали, които според д-р Лий Шарджъл са били частично дешифрирани и са съдържали “поздравление и предупреждение”. Кулминацията в мистично-апокалиптичното възприемане на появяващата се веднъж на 4200 години комета настъпва в края на март 1997 г., когато в ранчо в Санта Фе полицията открива телата на 39 самоубили се членове на сектата “Небесна порта”, поискали да се преродят в по-съвършени тела на борда на космическият кораб, който според тях се намирал в опашката на “Хейл-Боп”.

След потвърждаване на странното поведение и наличието на аномални обекти в близост до някои комети, вече не изглежда толкова невероятна и хипотезата, издигната от руските учени д-р Валерий Бурдаков и проф. Юрий Данаилов. Според тях кометите са “острови на разума”, който се придвижва и изучава Вселената, предизвиквайки недоумение, страх или благоговение сред непосветените наблюдатели.

Автор: Мирослав Минчев

-------------------------------------------------------------------------------------

-------------------------------------------------------------------------------------
КОСМИЧЕСКА СЛЕДА В АТАКИТЕ СРЕЩУ АМЕРИКА :
-------------------------------------------------------------------------------------
11 септември 2001 г. бе паметен за американската нация и световната общественост. За първи път от създаването си преди повече от 200 години САЩ понесоха катастрофално нападение на собствена територия. Врагът сякаш остана без лице, въпреки, че следите водят към международната терористична организация “Ал Кайда”. Сензационни документални записи от навечерието, първите мигове и седмиците след атентата ни навеждат на мисълта, че агресорът, предизвикал масова гибел, би могъл да идва и от други светове …

Още преди катастрофата в близост до бъдещите мишени на авиоударите нееднократно са забелязвани неидентифицирани летящи тела. На 2 юни 2001 г. над щата Ню Йорк прелита цилиндричен НЛО с повече от 400 светлини и “увисва” за 11 секунди над зданието на СТЦ. Месец по-късно от борда на вертолет над Манхатън е направен видеозапис, на който се проследява движението на странен обект. Той излетял от зданието на СТЦ, заобиколил хеликоптера и се скрил в небето.

В 16,05 часа българско време на 11 септември вторият боинг на “Америкън еърлайнз” се врязва в южната кула на Световния търговски център. Според западни уфолози службите за сигурност не успели да реагират, тъй като след намесата на НЛО самолетите с пилоти-камикадзе в последния момент внезапно променили курса си, за който по вътрешна информация се предполагало, че ще е Куба. На телевизионните кадри от момента на сблъсъка действително се различава продълговат светещ НЛО, съставен от две точки, който бавно се носи към епицентъра на експлозията. Предполага се, че това е вертолет на телекомпания, симултанно отразяващ терористичния акт. По първоначални преценки обаче обектът е с размери, по-големи дори от тези на пътнически боинг!

Американският уфолог и директор на MUFON Джордж Файлър получава видеоматериал, заснет от оператора Деймиън Барна. Записът, направен от нивото на земята, показва попаднало в полезрението на камерата пурообразно тяло след врязването на втория боинг, което се придвижва към десния ъгъл на кадъра. Сензационни видеокадри на американската компания “Gamma Press”, излъчени от интернет-портала foxnews.com на
16 септември 2001 г., показват движение на неидентифицирано тяло в непосредствена близост до южната кула секунди след врязването в нея на втория пътнически самолет. Видеозаписът отразява ударите от източната страна на Световния търговски център. Увеличено изображение позволява да се различи капковидно тяло, появило се на лентата 10 секунди след сблъсъка с кулата, осветено от слънчевите лъчи. Мистериозният обект с тъмен цвят бързо прелита по спускаща се траектория зад гърбовете на двете сгради и изчезва от телевизионните обективи. Изказват се версии, че става дума за насочвана от радар ракета, закъсняла да удари самолета или че НЛО всъщност е отломък от аероплан или от самата сграда.

Друго изображение, заснето в 16,16 ч. наше време, демонстрира движещ се на значителна височина в ясното небе тъмен обект, който според експерти не е хеликоптер. Липсва и характерния за тези летателни апарати звук.

Появата на аномални летящи обекти не се свързва само с трагедията в Ню Йорк. Както е известно, в 16,43 ч. наше време трети пътнически самолет удари най-строго охраняваната сграда в света - Пентагона. Два дни по-рано, на 9 септември в 22,11 ч. сътрудници на Министерството на отбраната засичат кръжащ над зданието триъгълен НЛО. Очевидци свидетелстват, че денонощие преди атентата в столицата Вашингтон в небето е имало присъствие на много НЛО. Само 15 секунди преди атаката над Пентагона се появяват още три неидентифицирани тела.

Твърде загадъчни са и обстоятелствата около катастрофата на Полет 93 на “Юнайтед Еърлайнс” с 45 пътници на борда в 17,30 ч. на около 160 километра от Питсбърг, щата Пенсилвания. Според версията на ФБР той е бил насочен от терористите към Белия дом в столицата Вашингтон. Непосредствено след страховитата експлозия, разпръснала отломки в радиус от близо 15 км, очевидци забелязват над мястото на сблъсъка да се рее неидентифициран въздухоплавателен апарат. Представители на ФБР заявяват, че става дума за цивилен бизнессамолет, оглеждащ епицентъра на удара. Но по същото време и дълго след това целият въздушен трафик в небето над САЩ е бил забранен!

Съвсем наскоро Родриго Фуензалида, директор на чилийския отдел на MUFON, получава видеозапис от “кота нула”, направен на 29 септември 2001 г., повече от две седмици след атентатите. Чилийски оператор от частния телевизионен канал “Мега” филмирал епицентъра на авиоударите в Манхатън, когато внезапно в небето над рухналите небостъргачи изникват две неидентифицирани тела, излъчващи оранжева и жълта светлина. Камерата засича и преминаващ покрай тях самолет, чиито контури служат като мащаб и позволяват да се установят значителните размери на небесните фантоми.

Твърди се, че отвлечените боинги просто са били “хвърлени” върху небостъргачите от някаква неведома воля, а терористите са били зомбирани от инопланетяни, извършили поредната агресия. Ако “черният вторник” действително не е просто акт на вътрешен или международен тероризъм, а е инспириран и осъществен с прякото участие на неземен и враждебен на човечеството разум, то военните операции в Афганистан и Ирак могат да се окажат просто “димна завеса”, която ще скрие от очите на простосмъртните реалния и безгранично могъщ противник от космоса, диктуващ новия световен ред.

Автор: Мирослав Минчев

Фантасмагории, но са интересни.

-------------------------------------------------------------------------------------
Кометите :
-------------------------------------------------------------------------------------
Кометите са тела в Слънчевата система, приличащи на мъгляви обекти, които имат светло сгъстено ядро и опашка. Далече от Слънцето кометите нямат атмосфера и по нищо не се отличават от обикновен астероид. С приближаването си до Слънцето на разстояние примерно 11 а.е., при тях се появява газова обвивка с неправилна форма (кома). Комата заедно с ядрото (тялото) се наричат глава на кометата. През телескоп, такава комета се вижда като мъгливо петънце и може да бъде отличена от далечно звездно скупчване само по забележимото собствено движение. При разстояние 3-4 а.е. от Слънцето, под действието на слънчевия вятър, се образува опашката на кометата, а при разтояние около 2 а.е. тя става отчетливо видима.

Учените са достигнали до извода, че мулекулите образуващи кометната атмосфера резонансно отразяват слънчевата светлина. Механизмът на светене на газовете при кометите е аналогичен на този на луминисцентните лампи, при които имаме излъчена бяла (дневна)
светлина. Тази резонансна флоурисценция се явява частен случай на общия механизъм на луминисценция.

Разбира се има и други варианти на светене при кометните газове, които не могат да бъдат обяснени с резонансната флоурисценция (например, зелена и червена забранени линии на кислорода, които се наблюдават също и в спектъра на полярните сияния, червена линия на атомния водород и др.) Причините за тяхното възникване не са напълно ясни, но вече се знае, че те възникват при взаимодействие на кометата със слънчевия вятър (поток от заредени частици, предимно протони и електрони), а също така и със силовите линии на междупланетното електромагнитно поле.

Опашките могат да бъдат в най-различни форми, като това зависи от природата на частиците от които са съставени: върху частиците действа силата на гравитационно притегляне, зависеща от масата им, и силата на налягане на светлината, зависеща от площа на напречното им сечение.

Малките частици по-лесно ще се отдалечават от Слънцето, докато по-големите ще бъдат притегляни по-лесно към него. Съотношението на двете сили определя издължеността на кометната опашка. Газовите опашки ще бъдат насочени по посока на Слънцето, докато корпоскулярните, прахови, ще се отклоняват от това направление. Кометите могат да имат дори и няколко опашки състоящи се от разнородни частици. Има и съвсем аномални случаи, при които опашката е насочена директно към Слънцето, а не в обратната посока. При такива комети състава на опашките им е от доста тежки и големи прахообразни частици. Плътността на кометната опашка, простираща се в повечето случаи на десетки и даже стотици милиони километри, е нищожна, тъй като се състои от разреден светещ газ и прах. При доближаването на кометата до Слънцето, опашката може да се раздели, придобивайки сложна структура. Главата на кометата се увеличава до максимален размер на разстояние 1,6 - 0,9 а.е., а после започва да намалява.

Практически цялата маса на кометите е съсредоточена в тяхното ядро. Масата на ядрата на кометите, вероятно е в границите от няколко стотин тона (мини комети) до 1011-1012 т.

Подробен модел на кометно ядро е бил предложен от Ф. Уипплом в 1950 г. И усъвършенстван от П. Свингс и А. Делзем в 1952г. Съгласно този модел ядрото на кометата представлява много рехаво образувание от типа на гигантска снежна кома, съставено от различни хидратни елементи (вода, амоняк, метан и киселинен газ) смесени с прах и отделни фрагменти от минерали. Във всеки хидрат, заедно с “родителската” молекула на дадено вещество, влизат и няколко молекули вода, чийто брой се определя от свойствата на “родителската” молекула. Израстването на блясъка на кометите се обяснява с тяхното нагряване при приближаването им до Слънцето, както и със загубата на маса от ядрото, в следствие на изпарение (по-точно сублимация - преход от твърдо направо в газообразно състояние, без преминаване в течна фаза). При новите или “млади” комети, които са извършили само едно или няколко преминавания през перигелия, този процес протича много интензивно, тъй като те се състоят от реликтови (неизменни) ледове. При “старите” комети, завръщането към Слънцето е съпроводено с по-бавен процес на изпарение, тъй като по повърхността на ядрото им се е образува защитна кора от прах и по-едри силикатни фрагменти, които предпазват останалия лед. При многократно преминаване на “младите” комети близо до Слънцето те стареят, т.е. ядрото им намалява за сметка на загубата на летливите съединения, но се образува кора от нелетливи съединения. По повърхността на тази топлоизолираща кора има отвори и процепи, достигащи до подкоровото вещество, от които произхожда интензивна сублимация, до изтичането на газовата субстанция, способна да предизвика реактивното ускорение на кометното ядро.

За разлика от планетите и преобладаващият брой астероиди, движещи се по стабилни елиптични траектории, поради което тяхната поява е предсказуема (за надеждно пресмятане на орбитата на всяко от тези тела е достатъчно да се измерят координатите в три точки от траекторията на движението им), при кометите ситуацията е много по-сложна. На основата на натрупаните данни от наблюдения е установено, че абсолютното мнозинство комети също се въртят около Слънцето по изтеглена елиптична орбита. Но в действителност, нито една комета, пресичаща планетните орбити, не може да се движи по идеално коническо сечение, тъй като гравитационното въздействие на планетите постоянно изкривява нейната “правилна” траектория (това е траекторията, по която би се движила кометата, ако върху нея въздействаше само гравитацията на Слънцето). Реалният път на кометите в междупланетното пространство е изкривен и методите на небесната механика (науката за движение на небесните тела) позволяват да се изчисли само усреднената им орбита.

Riven...не си прави труда да пействаш всичко това тук...http://www.secretsbg.com...можеше само да дадеш линка.....

Основи на Арийския мироглед

Шегоръ Расате

Богиня обезсмъртява тракийски цар. Стенопис от тракийската гробница до с. Свещари близо до гр. Исперих



Ние, арийците, сме духовна и творчески раса – от божествен произход. Днес нашата раса е в упадък, защото е заразена с чужди идеи и учения. И тъй-като живеем на границата между две големи епохи – махаюги, пред нас стои съдбовния въпрос на нашето съществуване: да променим из основи мирогледа си или да загинем. Да се върнем към нашия Арийски мироглед, към нашите ценности, заложени в наследствеността на нашата Арийска раса.
За да постигнем истинско разбиране за Арийския мироглед, длъжни сме да изучим цялото арийско наследство, а не само най-известното от него. Има две основни разновидности (подраси) на Арийската раса, стоящи в основата на две общности от народи. Едната, по-древната, е Атлантската (Кроманьонска, Протонордическа), от която са атлантските народи. Малко от тях са се запазили до нашето време. Другата разновидност е Северната (Нордическа) раса. От нея са индоевропейските народи, потомци на ариите – основните арийски народи днес. Народите от тези две общности си приличат помежду си по расовите разновидности, по сродните езици, и по общите вярвания и обичаи. Нещо повече – това са общности на идеологии; всяка от тях има обща идеология, наследена от нейната працивилизация. Тук поместваме основните положения от идеологиите на атлантските и индоевропейските народи. Между тях има някои различия, но всяка си има своята мъдрост. И двете са проникнати от арийския мироглед.


Идеология на атлантските народи


Атлантските народи са от Атлантската раса, най-древната разновидност на Арийската раса. Те са потомци на атлантите, народът на потъналата страна Атлантида. Много хилядолетия преди индоевропейците атлантите са владяли Света. Основните им владения са били в Западна Европа до Етрурия, и в Севозападна Африка – от Либия до Египет, където и до днес живеят техни потомци. Държали са и много други земи – до Индия на изток, и цяла Америка на запад. Атлантските народи са древните египтяни и ибери, царския род на инките, управлявали Перу, също баските в Пиренеите, берберите в Магреба и гуанчите на Канарските острови. Те говорят езици от Баско-иберо-берберското езиково семейство. Приемници на Атлантската цивилизация са ацтеките и маите в Централна Америка. Последните са възприели високите си познания от народ от групата на баските и иберите, а доказателство за това е техния езикът, близък до баския. Днес тези народи са почти изчезнали, но тяхното наследство има съществено значение за изясняването на Арийския мироглед, затова не можем да го отминем.
За идеологията на атлантскит народи са останали оскъдни предания. Богатото писмено наследство на Древния Египет не може да ни даде вярна представа за техните ценности, защото още в преддинастическо време живеещите там атланти са се смесили с други раси, и са изгубили изначалния си мироглед. Така египтяните са изоставили вярата в Безсмъртието, постигнато с хероизъм, и са започнали да вярват, че то може да се спечели с “праведен”, но скотски живот – подобно на християните. Те са развили една робска духовност, основана на робското отношение към боговете.
Най-достоверна представа за идеологията на атлантските народи получаваме от историческите сведения за гуанчите – коренните жители на Канарските острови, почти изтребени от испанските завоеватели през ХV в. Дотогава те са живели изолирано на островите, и са били запазени като раса.
Атлантските народи са почитали като Върховен Бог Слънцето: Ра – египтяни; Инти – инки; Магек – гуанчи, които също са го наричали Ахухуран Ахахуканак – Великият и Всевишен Бог. Според едно египетско предание, някога в далечното минало слънчевият Бог Ра е бил най-почитаният и могъщ бог, и е бил близо до хората. Но по-късно хората са престанали да го почитат, и той се оттеглил високо на небето. Каква е поуката от това предание? Че остарял е всъщност не Богът Ра, а Слънчевата Арийска раса, похабена от расово смешение.
Редом с Великото Слънце, гуанчите са почитали и Великата Богиня-Майка – Ахамайек Ахгуяраксеракс Ахорон Ахаман – Вседържителка на Небето и Земята.
Държавността на атлантските народи е построена върху трифункционалното обществено разделение: жреческа каста, воинско съсловие и труженици – Египет; Перу. В малките племенни княжества на гуанчите господарски касти са били самите царски родове. Според закона на атлантите, върховната държавна власт принадлежи на Царя-Жрец от свещената Слънчева династия: фараон – египтяни; инка – Перу; менсей – гуанчи (о-в Тенерифе). Неговият род е от божествен произход – Децата на Слънцето, и е един вид каста. Затова в Египет и Перу царете са се женели за сестрите си, като единствено равностойни по божествения си произход. Историята на гуанчите обаче показва, че този обичай се е налагал само при крайна необходимост. По правило менсеите на о-в Тенерифе са вземали жени от други царски родове, а ако е нямало такива, тогава са се женили за сестрите си.
Атлантските народи са балсамирали телата на покойниците си, за да се превърнат в мумии – египтяни, инки, гуанчи. Този погребален обичай произтича от вярата, че душата запазва връзката си с тялото и след смъртта – в това вярват също и баските. Според схващанията на древните египтяни, човекът е изграден от три същности: тяло – Ка; душа – Ба; дух – Ах. След смъртта душата остава свързана с тялото, а духът може да преминава и в Отвъдния свят. Ако тялото обаче се разруши, душата и духът остават без дом, и загиват от страшната втора смърт, от който много са се страхували египтяните.
За гуанчите е известно, че са вярвали в Безсмъртието, постигнато с хероизъм. В неравните битки с испанските завоеватели, когато са нямали друг изход, те са се хвърляли от скалите с възгласа: Вакагуар! (Предпочитам да умра)
Според атлантския закон, след смъртта царете са били обожествявани и погребвани в огромни каменни гробници. В Перу дворецът дворецът на покойния цар-инка е превръщан в гробница, да бъде и негов вечен дом. Следващият инка е бил длъжен да си построи нов дворец. Известно е, че фараоните в Египет още приживе са си строили пирамиди. Това обаче не са гробници, а храмове-обиталища на за душите им. Самите мумии на фараоните са погребвани встрани от пирамидите. В Централна Америка също има пирамиди, построени от атлантските народи, основатели на тамошните култури. За разлика от египетските, те не са островърхи, а пресечени, и не са били свързани с царски погребения – това са светилища, на които са се извършвали богослужебни ритуали. На тях жреците на ацтеките и маите са принасяли човешки жертви. Подобни пирамиди има и на остров Тенерифе.
Атлантските народи са издигали и светилища от огромни стоящи камъни, наречени на гръцки мегалити. Според вида им, келтите на Британските острови ги наричат с особени названия, наследени от завареното население: долмени, кромлехи и менхири. Те са свързани с вярата в Безсмъртието, и с култа към Богинята-Майка.
Има и още един обичай, свойствен за атлантските народи – изкуствената деформация на черепа - египтяни, инки, гуанчи, баски. В ранна детска възраст черепът на детето се пристяга с превръзка, и се разраства назад, и така придобива удължена форма. Ние не знаем какъв е смисълът на този обичай. Друго умение, свързано с черепа, е извършването на трепанация – хирургическа операция, при която се изрязва отвор в черепа. Известно е за маите, инките и гуанчите.




Идеология на индоевропейските народи



Индоевропейците, наричани още индогермани или ариогермани, са народите от по-късната Северна раса. Те говорят сродни езици, от едноименното Индоевропейско езиково семейство. Най-ранните им поселища са били в степите на Източна Европа, откъдето са завоювали цяла Европа и значителна част от Азия. Основните индоевропейски народи, известни от древността до днес, са: индоарии, иранци (перси и мидяни), скити, траки-пеласги, елини, римляни, келти, германи, балти, словени. Повечето от тези народи се считат за потомци на ариите – основният индоевропейски пранарод. Има и още една група народи, между които нашите прадеди, древните българи и хуни, също келтите и масагетите. За всички тях е известно, че произхождат от кимерите – също древен арийски народ. Ние имаме основание да приемем, че кимерите са от атлантски произход. Тук представяме основните положения от индоевропейските митове, вярвания и идеология. Много от тях, като принципи на Арийския мироглед, са общи и за атлантските народи.



За Боговете и Мирозданието


Най-древният Върховен Бог, почитан от индоевропейците, е Небето-Баща: Дяус-Питар – индоарии; Дияпатурес – илири; Уран – елини; Бабай – скити; Тангра – хунобългари. По своето име на него отговаря Зевс-Питар – елини, и Юпитер – римляни. Елините са възприели култа към Зевс от пеласгите, родствени с траките, за които той е брат на Уран. Върховният небесен Бог е без образ и подобие.
Богинята-Майка е Ума – хунобългари; Деметра (Ом-Матер) – пеласги, от тях – елини, като богиня на плодородието; Бендида – траки; Анахита – иранци. Ума е и жената на Шива в хиндуисткия пантеон.
Върховният действуващ бог е Богът на гръма и войната, или само на гръма или войната: Индра – индоарии, през Ранноведическата епоха; Тархунт – хети; Зевс-Юпитер – по функция; Перун-Перкунас – словени-балти; Один (Вотан) – германи. При хунобългарите е Алп Барин, но той не е върховен бог. Богът на гръма и войната е и Всеобщият баща – Праотецът на всички арийци.
За разлика от атлантските народи, за индоевропейците Слънцето не е върховно божество, а зависимо от волята на главните богове. То е от женски род: Суря – индоарии; Сауле – балти; Зоне – германи; или от среден род: Солнце – руси; Слънце – българи. Остатък от това вярване намираме в българските народни песни за Слънчевата майка, която всяка сутрин изпраща своето чедо Слънцето да обиколи Света. То е представено като дете, зависимо от родителските грижи.
Слънцето пътешествува по небосвода с огнена колесница, теглена от четири коня. През най-късия ден на годината един зъл владетел или великан го пленява и затваря в една кула (германи) или затвор (волжки българи). Но един добър юнак надвива злодея и го освобождава. В деня на Зимното слънцестоене – Юл – келти и германи; Еднажден – българи. Слънцето в известен смисъл умира и наново се ражда; Ражда се Новото Слънце, което е и символ на Праотеца: Вотан – германи; Крал Артур – келти; Цар Болг – българи.
В началото на Сътворението са Небето-Баща Тангра-Дяус Питар-Уран и Богинята-Майка Ума-Гея. От свещеното им бракосъчетание се е родило цяло поколение Богове. Върховният небесен Бог им е поверил управлението на природните сили, след което се е оттеглил. Оттогава Той само съблюдава Вселенския Ред, и се намесва в делата на боговете само тогава, когато Редът е нарушен.
Светът е сътворен от тялото на един великан, принесен в жертва от Боговете: Пуруша – индоарии; Гайомарт – иранци; Имир – германи. От плътта му Боговете са сътворили земята, от костите – скалите, от космите – дърветата, от кръвта – морето и водите, от черепа – небосвода, от мозъка – облаците, от дъха му – вятъра. От устата на Пуруша произхождат жреците-брахмани, от ръцете – воините-кшатрии, от краката – земеделците-вайши, от ходилата – ратаите-шудри. Целият видим свят, в който живеем, е едно голямо жертвоприношение (яджна – самскр.). Подобно предание е известно и от наследството на русите.
Има и друго схващане, че Светът (Вселената) произхожда от яйце – Златният зародиш (Хираня габха):
“В началото този свят не е съществувал. Но той започнал да расте... Той се превърнал в яйце. То се разпукало... Едната половина на черупката била сребърна, а другата златна. Сребърната - това е Земята, златната – Небето. Външната ципа са планините, вътрешната – облаците и мъглите, жилките – реките, а белтъкът – океанът. Това, което там се е родило, е Слънцето... Когато то се е родило, възникнали шумът и грохотът, всички същества и всички желания...”
Чхандогя упанишада

Същата идея, но свързана с гръцката митология, са изказвали орфиците според Атенагор. В началото са възникнали Водата и Тинята, които дават живот на змея Хронос, породил огромно яйце. От разчупването на яйцето са се образували две половини: Земята (Гея) и Небето (Уран). От вътрешността на яйцето е излязъл безтелесният бог със златни крила Фанес, който олицетворява Вселената. В него са заключени зачатъците на всички отделни светове, семената на боговете, живата материя. Родили са се Любовта и Разумът.
Светът се поделя на три царства: Небесно, Земно и Подземно; съответно Асгард, Мидгард и Утгард – германи; Прав, Яв и Нав – словени. На тях съответствуват трите основни цвята – бяло, червено и черно, според Арийския мироглед. Трите царства се населяват от богове, хора и демони.
Насред Света се издига Световното дърво – Дървото на живота: Идграсил – германи; Бой Терек – хунобългари. То свързва трите царства в едно цялостно Мироздание: с корените си то прониква в Подземното царство, стъблото му преминава през Земното, а с клоните си достига Небесното. Според германското предание от Еддата, Идграсил е ясен, но според вярванията на повечето индоевропейски народи – пеласги, келти, словени, Дървото на живота е Дъбът – дървото на вечния живот, пазителят на горската мъдрост. Кората на дъба е кафява – също свещен цвят. Както Свещеният Дъб свързва трите царства в едно, така и кафявият цвят представлява съчетание от техните цветове – бяло, червено и черно.
Накрай Света се издига Свещената планина: Су Меру – индоарии; Химинбьорг – германи. Сушата е заобиколена от океан, опасан от огромен змей: Шеша – индоарии; Мидгард – германи; Хронос – елини.
Далечното минало се осмисля като война на боговете; война между божествените племена. Боговете на своя народ или раса воюват срещу демоните: деви срещу асури – индоарии; алпи-диви срещу йореги – хунобългари. Боговете може да воюват и срещу боговете на други народи или раси: олимпийски богове срещу титани – елини; Туата де Данан срещу фомори и Фир Болг – келти (Ирландия); аси срещу вани и великани - германи. В прадревни времена се е разразил страшен двубой, в който Върховният Бог или един от главните богове е надвил един змей, праобраз на силите на мрака и разрушението: Индра – Вритра; Шива – морския змей Шеша – индоарии; Тешуб – Илуянка – хети; Зевс – Тифон; Аполон – Питон – елини; Перун – Змей Тугарин – руси. За подобен двубой се разказва и в преданията на други народи: Мардук – Тиамат – Месопотамия; Ра – Апоп – египтяни.
Злото възниква там, където природните закони са нарушени. То не може да бъде изцяло унищожено, а само овладяно. След като асите залавят злия вълк Фафнир, Вотан го вързва с верига, която е изплел от всички природни сили. Фафнир олицетворява злото, овладяно със силата на природните закони.
Подобно на Вотан, Шива е овладял кобрата Васуки, навита окоро шията му. Той е поел в гърлото си отровата и, затова то е синьо. Отровата на тази кобра е достатъчна да разруши него самия, както и целия Свят, ако я глътне. По такъв начин Бог Шива е спасил Света от разрушителните сили.


За времето


Съгласно Арийския мироглед, времето е кръгова величина. То протича в кръговрати от различен порядък, включени едни в други – малки, големи и още по-големи. Човешката история се състои от четири епохи-юги. Първата е Златният век-Критаюга – епохата на изначалното съвършенство, а последната е Черната епоха-Калиюга, в края на която живеем днес. През всяка епоха господствува определена раса, а краят и е белязан от някакво световно бедсвие. Това учение е познато от наследствата на индоарии, иранци, елини и келти. Съгласно ведическото учение, тези четири епохи образуват един по-голям кръговрат – Махаюга, с продължителност 12 000 г.



За жертвата, живота и смъртта


Арийците са потомци на безсмъртните Богове и са съизмерими с тях. Според арийските предания, хероите се борят с боговете и понякога ги побеждават: Херкулес – елини; Кухулин – келти; Иджик, който надвива Богинята Самар – хунобългари (Сказание за дъщерята на Кана)*. За ариеца не е прието да се моли на Боговете, той ги призовава за подкрепа в житейските си дела с обряди и жертвоприношения.
За да овладеем злото и за да живеем съгласно природните закони, ние хората сме длъжни да спазваме свещените обряди (ритуали), посветени на природните сили и Боговете; обрядите, завещани ни от Прадедите. Ние ги изпълняваме, за да подредим единичния си живот в съизмеримост с този на Вселената, за да се настроим към кръговратите на Природата, към ритъма на Вселената, към Космическия Ред. Защото словата об-РЯ Д , РИТУ-ал (лат.) и РИТ-ъм (лат.) са свързани с РЕД, което е и РИТА (самскр.). ОБРЯД значи привеждане в РЕД, от общия им арийски-индоевропейски корен.
Жертвоприношението е основният обряд за общуване между човека и бога – първият изпраща душата на жертвеното животно към някой бог, за да го омилостиви и възрадва, а последният трябва да му отвърне с подкрепа и блага. В знак на благодарност към Боговете се жертвува първият плод от всяко благо и начинание: първият житен клас, първото родено добиче, дарява се и първата плячка от войната.

“Един народ, който вярва в себе си, има също така и свой собствен бог. В него се почита всичко, което го извисява, всичките му добродетели. Той отправя своята благодат към нас, изпраща своите дарове към човека, който е длъжен да му благодари за това. Този, който се чувствува богат, ще бъде благословен. Един горд народ се нуждае от Бог, за да му принася жертви.”
Фридрих Ницше

Посредством жертвоприношението се поддържа разбирането за кръговрата на живота – в човешко и вселенско измерение. Убиването и смъртта се осмислят като неизбежно разрушение, необходимо за пречистването и възраждането на живота. Старото трябва да бъде пожертвувано, за да израстне младото. С жертви се отбелязват преходите между кръговратите на времето – смяната на годишните времена, краят на старата година, и на големите времеви кръговрати. В края на всяка голяма епоха – махаюга, Бог Шива разрушава Света с вселенския си танц, прави вселенско жертвоприношение, за го обнови. “Жертвата засилва растежа на Вселената” – Ригведа.

Бог Шива

Животът иска жертви! В кръв и пламъци се ражда новият живот!

Индоевропейските народи са извършвали и жертвоприношения на хора. За умилостивяване на Боговете са принасяли в жертва престъпници и врагове, и този вид човешко жертвоприношение представлява свещено възмездие, а не някакво сатанинско деяние. Според арийското разбиране, правото на достоен живот може да се защити само тогава, когато се заплати с друг живот. Пред Безсмъртните Богове се изявява волята за живот – за пречистване от дегенератите и надмощие над враговете. Човешки жертвоприношения са засвидетелствувани при:

1. 1. Келтите – принасяли са човешки жертви на капището на Кром Круах – Кървавата глава.
“...Онези, което заболеят от по-тежки болести, а съшо и тези, които постоянно учавствуват в сражения и се излагат на опасности, или принасят в жертва хора, или обещават да извършат това... Те вярват, действително, че ако един човешки живот не бъде заплатен с друг човешки живот, волята на безсмъртните Богове не може да бъде умилостивена; и в обществения, както и в частния живет, те съблюдават обреда на жертвоприношения от същия вид.”
Юлий Цезар

2. Римляните – Юлий Цезар е принесъл човешки жертви на Марсово поле край Рим.

3. Скитите – принасяли са в жертва всеки един на сто военопленници (по Херодот)

4. Германите – принасяли са човешки жертви на Вотан (Меркурий по Тацит)

5. Словените
“...Но когато се срещнат очи в очи със смъртта, било то по време на болест или на война, тогава се заричат, че ако техният бог ги спаси, веднага ще му принесат жертва, и отмине ли ги смъртта, изпълнавот своето обещание и вярват, че са откупили живота си именно с тази жертва.”
Прокопий Кесарийски

6. Българите – Кан Крум е принесъл човешки жертви пред Златната врата при обсадата на Цариград.
“А Крум направил жертвоприношение вън от Златната врата според обичая си, като пренесъл в жертва много хора и животни.”
неизвестен автор


“Това е народ, на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи,у който е купувал достоинството си с кръвта на враговете си.”
Енодий за българите

Да, велика е мъдростта на нашите прадеди! Доброто трябва да се защити с кръв! Доброто трябва да се полее с кръв!

С жертвоприношението е свързан и обичая да се прави от черепа на победения враг чаша, с която да се пият наздравици – така победителят приема жизнената сила (оренда) на врага. Пословична за нас българите е чашата, направена от черепа на император Никифор, с която Канас Ювиги Крум е вдигал своите победни наздравици. Обичаят е засвидетелствуван и при други индоевропейски народи: келти; траки – при племето одриси; германи – с чаши от черепи хероите във Валхала пият кръвта на победените. Най-висшата проява на жертвоприношението е саможертвата – обричането и пожертвуването на собствения живот за благото на Рода и Племето; самопожертвуването в защита на честта и достоинството, като по-добър избор пред плена и измяната. Саможертвата като триумф над смъртта. Идеята за саможертвата е дълбоко залегнала като ценност в основите на Арийския мироглед, и се възпява в преданията на арийските народи. Според германските митове от Еддата, Тир жертвува ръката си, за да бъде заловен и вързан вълкът Фафнир. Вотан дава едното си око в извора на Мимир, прави жертва, за да получи знанието. Вотан прави и още една жертва в името на знанието – той пробожда себе си със свещеното копие в Световното дърво и девет дена виси прикован на него, докато открива руните – знаците на мъдростта. “Жертвата на Один представлява един прастар ритуал. Той отдава своя стар живот и получава нов, понеже той стои девет дни и нощи на дървото, които символизират деветте месеца на женската бременност и последващото след тях раждане. Както едно новородено идва на бял свят с вик, и Один идва викащ при своето новорождение. От този момент обаче той вече е по-различен – по висок, по-едър и по-бодър.”(Туле-семинар)

Бог Вотан
Величав пример за саможертва ни дава българинът Кочо Честименски от Батак. В разгара на кървавото Баташко клане, той застрелва децата си, жена си и накрая себе си, за да не бъдат поругани от озверелия башибозук. Няма равна по себе си и саможертвата на поручик Димитър Списаревски – небесния рицар, разбил се със своя изтребител във вражеския американски бомбардировач.
Съзнанието за жертвоготовност произтича от вярата в Безсмъртието. След смъртта си хероите и царете продължават да живеят на райски място, отредено само за тях: слънчевият остров Туле – по древногръцки предания; вълшебният остров Авалон – келти; дворецът на Вотан – Валхала – германи; дворецът на Индра в свещената планина Су Меру – индоарии. Съгласно хунобългарските предания, хероите-алпи живеят на небето, и също са подвластни на Бога на войната – Алп Барин.(Сказание за дъщерята на Кана) Траките са вярвали, че ХЕРОЯТ става безсмъртен ХЕРОС.
В Арийския мироглед е заложено разбирането за душата и тялото в тяхната расова цялост, като неотменни дадености на расата. Съвършенството на душата има смисъл единствено в хармония с телесното съвършенство. “Здрав дух в здраво тяло”, както са казвали древните римляни. Безсмъртието на душата е постижимо само тогава, когато сме изпълнили смисъла на живота си в този свят – преборването за осъществяването на Рода. Безсмъртието, постигнато с хероизъм – това е нашето верую, завещано ни от великите ни арийски Прадеди, потомците на безсмъртните Богове.
Над хората и боговете властвува Съдбата – неизбежна и неумолима. Съдбите на хората се определят от трите Богини на съдбата: мойри – елини; норни – германи; наречници (орисници) в българските вярвания (предание за Крали Марко). Почитани са и от траките. По имена са: Клото, Лахеза и Атропа – елини; Урдур (Съдба), Вернанди (Настояще) и Скулд (Дълг) - германи. Когато човек се ражда, те се явяват при него и наричат какъв ще бъде животът му. Мойрата Клото преде нишката на живота, Лахеза я изтегля, а Атропа я реже и определя дължината на човешкия живот.
Макар и наречниците да предричат какъв ще бъде животът на човека, преди всичко това зависи от неговата собствена воля за порядъчен и съзнателен живот. Според арийското разбиране, не “Бог” или Съдбата наказват човека за грешщките му, а той сам се наказва, като си навлича страдание и бреме – карма, на себе си и на своето поколение, вследствие расово смешение и разпуснат живот. Кармата е противоположност на дхарма – нравственият закон, волята за ред и справедливост. Най-тежката карма е смесването на расите – то отравя кръвта на следващите поколения, и определя лошата им съдба. Затова най-съдбовният избор в живота на човека е изборът на съпруг – с това той решава бъдешето на своя род.
Според индоевропейските разбирания, след смъртта душата напуска тялото и се пренася в Небесното царство (Рая) или Подземното царство (Ада), или продължава да броди по този свят, като върши пакости (таласъм, вампир). При повечето индоевропейски народи погребението става чрез трупополагание, при някои чрез трупоизгаряне – индо-иранци, словени. При траките и индоариите след смъртта на знатен човек неговата (първата) жена е била длъжна да го последва в задгробния живот. Това произтича от разбирането за жената като неделима половина от мъжа – шакти (самскр.), в човешкия и в божествения свят.

Kитайската стена побира 30 Хеопсови пирамиди
Tя е единственото човешко творение, което се вижда от Космоса

Николай Генов

Когато обикаляте Великата китайска стена, въпреки въздействието на внушителните й размери едва ли си представяте, че тя е колкото 30 Хеопсови пирамиди. Или че е единственото човешко творение, което се вижда с просто око от Космоса. Тя е най-големият символ на Китай. И до днес много стари китайци все още я наричат "Старата граница". Във Великата стена е скрита историята на китайската цивилизация. Преди да се обедини, Китай е бил сбор от враждуващи малки държави. През 226 г.пр.Хр. Цин Ши-хуанди става първият император на обединен Китай. Цин Ши-хуанди въпреки постигнатото обединение живеел вечно под заплахата от нападения на северни номади, наричани сюн-ну. Като буреносни облаци те връхлитали на своите коне и за кратко време плячкосвали и опустошавали огромни райони. И въпреки че всички се бояли от тях, давали си сметка, че освен цивилизацията на земеделския Китай хуните също имали своя цивилизация от друг тип - номадската. За да бъде победена тя, трябвало да бъдат прекратени нейните набези. Това според стратезите можело да стане единствено със строителството на огромно отбранително съоръжение - стена по северната граница. Едва ли те тогава си представяли, че дръзкият строеж е бил най-амбициозният от всички проекти на древността. Цин Ши-хуанди започнал осъществяването му през 221 г.пр.Хр. Тогава все още китайците не познавали барута. Стената трябвало да бъде дълга 5000 км и висока 6 м. Строежът започнала армията, която тогава наброявала 300 000 души, но скоро броят на строителите бил увеличен на 3,5 млн. Това били 70% от жителите на цялата тогавашна империя. Стената минавала през планини и пустини, скалисти райони и блатисти местности. Строяли с подръчни материали: камък или трамбована с тръстикови стъбла и дъски пръст. Строителството продължило 10 г. Това означавало, че били издигани по 40 км от стената на месец или 1,5 км на ден. Заради строежа на стената била наложена безкрайна по време военна служба и високи непосилни данъци. Цялото протежение на великата стена било и едно масово гробище на загинали в тежкия труд хора. И когато всичкото това било на път да разори империята, избухнало голямо селско въстание, което помело династията Цин. Строежът спрял за 10 години, но нападенията на сюн-ну се подновили. При династията Хан (206 г.пр.Хр. - 220 г.), след като нападателите били прогонени, започнал вторият етап от изграждането на стената. По огромното й виещо се тяло се правели надеждни врати с лабиринти от коридори и клопки срещу евентуални нашественици, а също така казармени помещения, складове, кули и храмове. Покривната й част представлявала сигурен път за придвижване на войските. Съществувала цяла система за сигнализация - денем с дим, а нощем - с огньове. За броени минути така се изпращали важни съобщения на големи разстояния. През 1368 г. - след стогодишно властване на чингисхановите монголци над Китай, голямо селско въстание успяло да извоюва китайската независимост. Неговият водач Джу Юанджан станал първият император на династията Мин (1368 - 1644 г.). Така след 1300 години отново се видяла необходимостта от стената и започнало строителството на нейния трети и последен етап. Той дал и днешния й облик. Тя трябвало да бъде продължена до 7200 км или от пустинята Гоби до Жълто море край днешната севернокорейска граница. При императорите от династията Мин грандиозната фортификация освен триумф на инженерните знания станала архитектурен феномен и произведение на изкуството. Понякога строежът се извършвал през терени с наклон до 70 градуса. Строяли вече със здрави тухли, а в горната си част завършвала с керемиден покрив. Ако всички вложени в строежа тухли днес се наредят, те могат да обиколят 5 пъти земното кълбо със стена, висока 1,5 и широка 1 м. Новата стена в продължение на 300 години била завземана едва 15 пъти. В западната й част бил еднo от най-известните кръстопътища с Пътя на коприната. Това ставало в мощния форт при гр. Жуаюхуан, построен през 1372 г. През него минавал целият търговски трафик между Китай и Стария свят на Европа, Близкия изток и Северна Африка. Този град бил строен от най-големия архитект на тогавашен Китай - И Кайджан. Разказват, че той така точно изчислил необходимите материали за строителството, че му останала една единствена тухла, която и до днес се пази зазидана в стената край града. През ХVII в. Китайската империя затънала в огромна корупция. Нацията се разпадала отвътре и през 1644 г. династията Мин рухнала. Когато новата Манджурската династия (1644 - 1911 г.) завладяла Китай, великата стена станала излишна за по-нататъшната история. През 1997 г. със сателит бяха открити два нови участъка от Великата китайска стена на територията на днешна Монголия. И когато и последната тайна на грандиозното съоръжение беше разбулена, учени изчислиха, че ако тази стена трябваше да се построи днес, то цената й щеше да бъде 380 млрд. щатски долара. Твърди се, че на всеки метър от нейната дължина е загинал по един от някогашните строители. Това прави поне 7 милиона души.

Българската цивилизация
Потомци на древна загадъчна култура, чиито следи наскоро бяха открити на дъното на Японско море, прадедите ни с право могат да се смятат за едни от цивилизаторите на Азия и Европа
Евелина ФЛОРОВА*
Съществува ли бъдеще и минало? Или има само вечно настояще? В какво живеем? Самo по себе си, познанието за миналото не ни дава отговорите на тези фундаментални въпроси. Затова, ние, българите, трябва да бъдем личности и да създадем бъдещето си, сега!
Настоящата статия няма за цел просто създаването на източников модел и аналитико-синтетично предлагане на историята. То по-скоро цели да събуди силата на българския дух от днешният дълбок сън, който все повече заприличва на кома.
В случаите като този, когато става въпрос за исторически факти, а ненаблюдаемостта на обектите ги прави непознаваеми по пряк път, възстановяването на събитията се превръща в метафизичен процес, при който изследователят на всяка цена трябва да избегне "вълчите дупки" на имплантираната с идеологически цели история за да покаже истинската картина на миналото.
Загадъчните пирамиди
Културата на древните българи се обособява около VІ-V хилядолетие пр.Хр. в Средна Азия. В своята книга "Пътят на България" (1936) Димитър Съсълов, пръв измежду нашите изследователи изказва становище, че Таримската котловина е Прародината на българите. Днес това се потвърждава не само от такива модерни методи като аналитико-логическата обработка на историческите източници и логико-лингвистичния подход. Археологическите проучвания в Средна Азия и Япония през последните години извадиха на бял свят неоспорими доказателства по три фундаментални направления, свързани с нашия произход:
Съществуването на високо развита цивилизация, около VІІІ-VІІ хилядолетие пр.Хр., която е предшественик на всички ранноазиатски народи (древните българи, скити, хуни, динлини и другите сродни европеидни народи, както и видоизменилите се расово народи - китайци и др.).
Драстични промени на климата в Азия, предизвикали глобални засушавания и потъване на обширни области от нея (някога Япония, Индонезия, Филипинските острови са били част от материка). В резултат на това съществувалата в дълбока древност Велика Уйгурска Империя (смятана за свързващото звено между тайнствената потънала цивилизация в Южнокитайско море и познатите на историците ранноазиатски цивилизации),чието съществуване се приема от авторитети като Виктор Майер, разпаднала се на племена и отделни народи, които постепенно се разселват по територията на Евразия.
Етническата принадлежност на (пра)българите към европеидната раса.
Какви са доказателствата за това?
Едно от най-значимите открития за всички времена в археологията бе направено през 1995. Тогава, край бреговете на японския остров Окинава водолази откриха добре запазени останки от древен град, простиращи се на зашеметяващата площ от 311 кв.мили по дъното на океана. Огромни алеи, церемониални площадки, пирамидални постройки, напомнящи модернистистична архитектура. Можем да се уверим в това, разглеждайки снимките на потъналите пирамиди, които, между другото, се публикуват за първи път в България. Проф. Масаки Кимура, геолог от Университета Рюкуи в Окинава, е първият учен, стигнал до заключението, че композицията очевидно не е с естествен произход. Според него, "такъв монумент може да бъде построен само от хора с висока технологична култура". Доказателство за връзката на този град (и, респективно, на потъналите области) с Азиатския континент са така наречените "китайски пирамиди". Над сто от тях се намират в планинския регион Шамди, на 60 км югозападно от град Сиан (Северен Китай). Най-голямата сред тях - "Бялата пирамида" (с размери 305 м. височина и 487 м. ширина в основата) ни кара да се замислим, дали гигантската Пирамида на слънцето в мексиканският град Теотихуакан не е твърде скромна като постройка. Причината официален Пекин все още да не дава необходимата гласност на тези открития е, че те сочат като създател на най-древната култура в Азия неизвестен европеиден народ, а не (както се считаше досега) старите китайци. Не случайно Гоби и Такла Макан продължават да са затворени военни зони. Китайските учени все още нямат обяснение и защо в Синдзян до ден днешен са се запазили имена на градове и географски имена като: Бугур, Куча, Багракс, Дулан, Кан Тенгри, Булгак курган и т. н.
Основно доказателство за принадлежността на древните българи към народите - преки наследници на цивилизацията, оставила след себе си тези уникални пирамиди, са мумиите, открити в Алтай и Таримския басейн. През 1980, при разкопки край мъртвите градове Ния и Лулан, уйгурски археолози се натъкват на над 120 отлично запазени мумии на европеиди (впоследствие възрастта им е определена между четири и пет хиляди години). Генетичният и антропологичен анализ ги определя като хора от кавказки тип, принадлежащи към тъй наречената "понтийска група" - т.е. обитателите на района около Черно море в древността. Тук ще спомена само
Някои факти
потвърждаващи, че тези мумии принадлежат на древни българи:
Свито положение в гробовете. Типично за т. нар. "Ямна култура" по Северното Причерноморие.
Оръжията (стрели с триръби върхове, използвани само от старите българи).
Гетите, високите шапки и елбетиците (специфични орнаменти).
Конското седло и стремената (по онова време непознати и в Китай, и в Европа)
Символите на тангризма.
Има и още нещо. Изследванията на масови гробове на "езичници", избити по времето на Борис І в Северна България, показват, че формата на черепите е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см.! Всичко това опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че (пра)българите били "ниски монголоиди".
Всъщност, в прабългарската икономика номади са били само определени скотовъдци.
Древните българи
обаче не са "етнос от чергарски стопанско-културен тип", а са мигрирали поради сериозни нарушения, настъпили в климата (преди 4000 години днешната пустиня Такла Макан е била плодородна котловина), при това много бавно и основавайки няколко големи държави по пътя си.
За да покажем още веднъж очевидната несъстоятелност на тъй наречената "тюрко-татарската" теория, нека направим и едно мистично отклонение. В подземията на ламаисткия храм Хар Долоон в Алтай се съхранява сандък с плочки, изписани, както е отбелязано в храмовата хроника, от "33-мата Тенгри". Британският пътешественик Едуин Томас в своето изследване за ритуала "змийски чьод" (публикувано през 1897) привежда откъси от монголския превод на тези текстове, отнасящи се до космологията на (пра)българските жреци (колобри). От тях става ясно, че древните българи са почитали върховния бог Тангра, който за тях не се персонифицирал в някакъв конкретен обект или личност. Съгласно тази концепция, те вярвали, че Тангра е самият живот във всичките му проявления, както и че Вселената е преди всичко енергия(доказва го и съвременната наука) и няма начало и край.
Дали древните български жреци са получили подобни познания в наследство от предшестващата ги потънала цивилизация, или пък са ги придобили, изпадайки по време на извършваните от тях ритуали в състояние на "свръхсъзнание" (ritual-induced altered states), е въпрос на друго изследване. При всички случаи обаче, изглежда очевидно, че "прости чергари", за каквито с необяснима упоритост доскоро бяха представяни нашите предци, трудно биха достигнали до подобни космологични константи? Що се отнася до наличието у днешните чергари-скотовъдци на развити познания за звездите, то показва само, че някога прадедите им са имали досег със специалисти-астрономи, каквито не са липсвали в градовете на древните азиатски цивилизации, както личи и от самата планировка на тези някогашни центрове.
Впрочем, освен познанията си за езотеричната структура на Битието, древните българи са имали и изтънчен вкус към изкуствата, най-точния календар, създаден в древността, както и уникално държавно и военно устройство.
Пътят на коприната
Прародината на българите - Таримската котловина, стои в основата на един от най-древните търговски пътища, известен днес като "Пътя на коприната". Създаден, контролиран и охраняван от (пра)българите, той е свързан с тях по време на хилядолетната им миграция на запад. Освен търговските кервани, оттук са се разпространявали и големите религиозно-философски и мистични учения между Изтока и Запада - будизъм, митраизъм, християнство и др. Т. е. нашите прадеди са създатели на един културно-религиозен синкретизъм със световно значение!
В периода ХХ - III в.пр Хр. непрестанният натиск от страна на "господарската раса" (както в древна Азия са наричали потомците на потъналата в океана древна пра-цивилизация, според Димитър Съсълов) мобилизира китайците да обединят разпокъсаните си княжества в империя и да построят Великата стена, грандиозен проект станал възможен, между другото, благодарение на един от най-слабите древнобългарски владетели кхан-ю То-Бан (под това име е известен в китайските хроники). То-Бан умира от ръката на сина си Мо-Тун малко преди окончателно да отстъпи владенията си на китайците. Заемайки престола, Мо-Тун не само отвоюва обратно земите на държавата, но и обединява всички "конни народи", поставяйи основите на Великата Хунорска Империя - най-голямата държава на планетата по онова време, чиято история е описана в трудовете на големия руски учен Лев Гумильов.
По-късно, мигрирайки на Запад, (пра)българите основават царството Бактрия със столица Бактра. През 372 г.пр.Хр., по времето на кхан-ю Баламир, те преминават река Дон. Средищната орда тогава се простирала чак до Кавказките планини. От Кавказ и Северното Причерноморие (пра)българите продължават на запад, като по времето на кхан-ю Атила достигат Италия, установявайки се по-трайно в сърцето на Европа - Панония (днешна Унгария). След смъртта на Атила, името "хуни" бързо бива заместено с името българи, а на трона се качва най-малкият му син Ирник. В китайския летопис "Вей-Ин" има едно съобщение, в което се казва, че Ирнах е владетел на държава, обхващаща земите на алан-орзите на изток от река Дон. Изглежда Ирник е поддържал връзки с императорите от династията Вей, произхождаща впрочем, от хунорския род Туоба.
По времето на кхан-ювиги Кубрат (т.е. през VІІ в.) държавата вече се нарича
"Велика България"а столицата й Фанагория се намира на Кримския п-ов. Силен и мъдър владетел, Кубрат усещал, че синовете му едва ли ще удържат поводите на държавното управление, затова и малко преди смъртта се опитал да апелира към разума им, разигравайки прочутата сцена със снопа от пръчки, добре известна ни от историята. Явно обаче, в съзнанието на наследниците му, урокът си останал в границите на учението за съпротивлението на материалите, защото още преди да сложат савана на великия си баща, те побързали да се разделят. Най-големият син Безмер става васал на Хазарския каганат, нещо съвършено чуждо на дотогавашните разбирания и кодекса на честта на старите българи.
Другите двама братя, предвождащи лявото и дясното крила на Империята, създават нови независими държави - тъй наречените "Волжка" и "Дунавска" Българии. Кубер пък се заселва с народа си в Керамисийското поле и Вардарска Македония, докато петият брат Алцек се отзовава чак в Северна Италия, където по-късно хората му стават известни под името Борджии ("бурджани" е етнонимът, с който средновековните арабски хронисти наричали българите).
Влиянието на българите
се запазва в локалните култури на Чувашия, Татарстан, Башкирия, Кабардино-Балкарска република, Южна Украйна и другаде, където и днес живеят потомци на волжките българи, наброяващи около 30 милиона души!
Велики български владетели
Кхан-ю Мо-Тун,от рода Дуло (209-174 г. пр. Хр.)
Кхан-ю Ки-Ок, от рода Дуло (174-161 г. пр. Хр.)
Кхан-ю О-Су-Ли, от рода Дуло (105-101 г, пр. Хр)
Кхан-ю Хо-Лог-Хо, от рода Дуло (96-85 г. пр. Хр.)
Кхан-ю Баламир, от рода Дуло (368-412 г.)
Кхан-ю Атила, от рода Дуло (443-453 г.)
Кхан-ю Ирник, от рода Дуло (453-503 г.)
Кхан-ю Кубрат, от рода Дуло (605-665 г.)
Кхан-ю Аспарух, от рода Дуло (668-695 г.)
Кхан-ю Тервел, от рода Дуло (695-714 г.)
Кхан-ю Крум Страшни, от рода Дуло (803-814 г.)
* Евелина Флорова е родена през 1979 в София. Занимава се с история, метафизика, живопис, фотография и бойни изкуства. Автор на три книги, последната от които е озаглавена "Българите и древният Изток".


Интересни Линкове:

http://www.pbs.org/wgbh/nova/pyramid/

EDIT :

http://www.astratec.net/categories.php?category_no=2

http://www.mysticbg.com/

МНОГО ИНТЕРЕСНИ НЕЩА ИМА НЯКОИ СЪМ ГИ ЧУВАЛ