Тая история ми я пратиха и не е лично творчество.Приликата с хора от форума е случайна...пък може да не е ( пак казвам не съм я писал аз ) Ако някои се припознае ,да казва....




Историята , която имам намерение да разкажа е толкова стара, че никой не помни кога се е случила, много малко хора я знаят ,защото след това ,което се е случило тогава са останали много малко човеци...Аз я научих от моя прапра дядо.Той я знаел от неговия дядо ,а неговия дядо от своя и тн. ,както казах никой не знае кога се е случило това.Никой не знае дали наистина е вярна...Но знайте едно - когато дойде нощта и вълците завият оставете запалена свещта ,защото не всички тогава заспиват !
- Хайде Клипър , закъсняваме!
- Добре бе,какво си мислиш ,че като сме близнаци имаме и един номер гащи ли ?
- Аз ли съм те карал да си късаш празничния костюм бе Сиймен!
- За пореден път ти казвам - не съм го скъсал аз!Беше една много готина пичка ,която толкова ме искаше ,че ....
- Да бе,пък аз съм най - великия АрхиЗлодей !:) Хьхьхь
В този момент на врата се позваняло...
-Аре братле,отвори !Може да е Манияка.
- Добре, отивам!
Хм , на вратата стоеше някакъв висок тип ,който много преличаше на Шао Кан...
- Хайде момчета ! Закъсняваме за сбора на Некромансърите! Никой Генерал на Злото не може да си позволи да закъснее за тази сбирка! Още повече ,че тази година съм решил да кандидатствам за повишение!
- КАКВО???-извикаха в един глас близнаците Клипър и Сиймен.
- Точно така. - отговори спокойно Х- Манияка.
- Мислиш да ставаш Придворен Некро-Генералисимус???
Последва потвърдително кимване от страна на ентусиазирания Манияк.
- Но ако те приемат ще трябва да събираш трупове по цял ден ! Ще те лишат от нормална храна, ще ядеш само трупове , разлагащи се органи и това ,което най - много ме притеснява - ще трябва да ти сложат от сините лещи ....С тях ще виждаш много добре през ноща но през деня ще си сляп като къртица! - възмущаваше се Сиймен.
- Това ни най-малко ме притеснява! Защото знам какво ще получа ако ме повишат - пълно безсмъртие, здрави нокти и челюст, нечовешка сила и най-важното сметка в Швейцарска банка !:))
- Мммм,това звучи страхотно...Може и ние да се помъчим!
- Това е ! Убеди ме. И ние ще кандидатстваме!
-Yesссс !Иху-у-у-у !
- Но почакайте има едно условие ,което малко ще ни затрудни...
- О-о-о , няма такова нещо ние вече сме приети!:) Нали братле, ние сме гений!
- Точно така Клипър , мисля ,че нищо не може да ни спре!
- Хм.Явно не знаете за правилото...
- Какво правило? - сепнаха се изведнъж Клипър и Сиймен.
- Всеки кандидат за Придворен Некро-Генералисимус трябва да е извършил през годината поне едно нечовешки зло деяние !
Ентусиазмът и на тримата в стаята се смали толкова много колкото и репродуктивните способности на 80 годишен дядка ...
- А ние цяла година "сърфираме" из интернет и пишем из тъпи форуми.
- Ми аз правех същото но все още имаме време! По пътя можем да сътворим нещо зловещо!

По същото време , на същите географски координати ,но над земната повърхност...

-Бабо, ще отвориш ли вратата най-после!!! Тъкмо смъквам от нета един много здрав клип на Black Sabbath.
- Я, fuck off ! Да не съм ти прислужница?!
- Офф!Какво стана с тая еманципация...Бабата на 22 век - хибрид между селски кръчмар и Гробаря ! - въздъхна The Fear.
На вратата го чакаше Линкин Гърл...
- Хайде бе, Fear!
- Сори ,ама бабето много се надъхало, иска да става екшън звезда и сега се вживява в ролята.Не иска да ми направи закуска дори!А вчера едва не счупи монитора ми, искаше да пречука Max Payne - бил голям гей ,според нея !
- Okok! Хайде да вървим , защото Рейвън сигурно се е натряскал вече!
Fear взе раницата си , черните очила и кутия кибрид и излезе с гръм и трясък , при което бабето наостри уши в очакване на поредната си жертва.Linkin girl и Fear се качиха на автобуса , въпреки пресата,която им направиха двайсетината червени бабички,които бяха поели път към поредния им протестен митинг , чийто лозунг беше "Симион - не те щем на трон, пенсиите ни вдигни или бързо се махни! "
Когато в автобуса Linkin и Fear се опитаха да си намерят място да седнат надеждите им се сгромолясаха с трясък.На първото място един дядка беше заел 3 места - дебелия му задник, двата плаката с поетичния лозунг и една торба пълна с камъни - за всеки случей ако нещата загрубеят.На други две седалки пък се беше разположила 65 годишна бабка , държаща в ръцете си бухалка. До нея беше поставила чучуло на премиера...
- Пфу, пълно е с мумии тука! - тихичко възкликна Fear.
- Тухо,че я виж онзи с големите мустаци! Взел си е бокс дивака. - отвърна Linkin girl.
След околко двайсет минути двата измъчени приятели слязоха от автобуса с облекчение, което може да се сравни само с това на пингвинче на екватора открило фризер. Фризера обаче явно се е повредил ,защото още на спирката Linkin съзря Sweet Gun...Последния път ,когато той се беше събрал с Рейвън всичко беше свървило в 3-то РПУ...
- Ахой, индианци! - ентусиазирано извика Sweet Gun.
-Хей , дивчо кога те пуснаха ве?!
- Е,не знаете ли ,че чичо ми е ченге бе, хора?! Рейвън ми звънна и каза ,че ще става голям купон !
- О,да вече е сигурно ,че ще стане диво. - унило въздъхна Linkin.
Тримата продалжиха още 5 минути до апартамента на Рейвън ,и когато почти бяха стигнали забелязаха някаква жълтеникава светлина в далечината.
- Някой пироман пак се е развихрил сред гората... - предположи Sweet Gun , с усмивка прилягаща на 60 годиншен дядка изпробвал за пръв път виагра заедно с 20 годишната си съпруга.Няколко минути дружките зяпаха "веселата" гледка след ,което продалжиха до Рейвън.
- Аре ве, от кога ви чакам!? - възмущаваше се домакина.Fear , взе ли пиячка ?
- Естествено, не ставай за посмешище!
- А ти Sweet, взе ли оная книжка за ,която ми разправяше 100 часа в чата ? Последва потвърдително кимване от страна на Sweet Gun.
- Ми тогава влизайте, чисто е - нашите са на село ,а съседката ,която трябваше да ме испектира от време на време съм я изпратил при баба ,където ще разменят клюки и гледат сериали цяла нощ!

- Алоу?Алоу?Алу бйе!Пужарната ли йе? Тука имъ голйям пужар! Илати! Бързо!
30 минути по- късно...
- Пфу писна ми от тази работа! По цял ден разни ни се правят някакви на остроумни! " Ало , 160 ли е?Елате бързо ,че пръднята ми се подпали и ще ми изгори задника" или "Бързо елате ,че подпалихме един мангал!Докато дойдете ще е идеално изпечен!". А сега какво ?Вече и пенсийте ни се подиграват! Какво е това ? Няма и следа от пожар!
- Стига си мрънкал ве! Я погледни натам! Виждаш ли тези храсти светят !
Зад тези храсти ....
- Казах ви! Не ме инструктирате правилно и това е! Аз си знам пътя , но те не , та не! - кряскаше Сиймен.
- Аз ти казвах да завиеш наляво а не да давш газ нагоре! - викаше на свой ред Клипър.
- Стига сте се карали! Вижте какво става ! Всичките ни оръжия се изпаряват в някаква жълтеникава светлина!
- Това е от взаймодействието с кислорода! - отвърна умно Клипър.
- Голяма работа! И без това единствеонто ми оръжие си е в гащите ми и е 100 % в изправност! - захилен каза Сиймен,поглеждайки надолу в протрития си панталон...
- Ей я вижте! Онези в жълтите костюмчета! Какво зяпат към нас? - изръмжа Х- Манияка.
- Ей , това е голям късмет за нас! Хайде да ги...нали разбирате да им кръцнем гърлата!:) - ехидно се изсмя Сиймен.
- Ми да! Тъкмо ще си изработим повишението! Ако извършим това жестоко двойно убийство!
- Хм, за жалост това далеч няма да ни осигури повишение , защото подобни убийства се случват ежедневно ! Вече хората се трепят под път и над път ! Но малко тренировка ще ни е доста полезна! - каза Х-Манияка, запътвайки се към жертвите.
Последва една ужасна картина. Х- Манияка затича срещу вцепенените пожарникари и с един замах откъсна главата на единия. Другия имаше по - лоша съдба. Братята го нападнаха в гръб. Първо откъснаха левия му крак.После разпориха стомаха му и чак, когато Клипър започна да се задавя от кръвта ,която шуртеше от гръкляна на жертвата , трупа беше захвърлен в храсталака, въпреки ,че Сиймен можеше да продължи докато не разфасова окончателно нещастния човек.
- Беше много,ама много приятно! - кефеше се Сиймен, облизвайки с език кръвта около устата си.
- Отдавна не се бяхме забавлявали така! - радваше се Х-Манияка.
- Хм, сега е време да потърсим помощ. Не може да се връщаме под земята.Аз имам един приятел ,който може да ни преведе през гората на елфите . От там ще тръгнем на изток и може би с известно закъснение ще успеем да пристигнем на сбирката ! - мъдро се изказа Клипър, след което извади лап-топа си и започна да чатка по клавиатурата...
По същото време в апартамента на Рейвън се вихреше див купон...
- Аре ве, пуснете Gunzzz! Пуснете или ще се изпикая на дивана ви , Рейвън!!!
- Никакви Гънз , никакви Роузес , viva las vegas! ( това е песен на ZZ Top)
Други водеха по-интелектуални спорове.Като Sweet Gun и Wolverine, които се надпреварваха кой ще погълне повече от гадните спагети ,които Линкин гърл беше сготвила ,явно по някаква виетнамска рецепта,защото вкусът им наподобяваше повече печено куче с гарнитура от скакалци и червей, отколкото нормални спагети с доматен сос с подправки и месо...Но това не беше толкова лошо , колкото факта ,че надпреварата се провеждаше пред компютъра на Рейвън , който дори не подозираше ,че на сутринта го очаква да откие клавиатурата и мишката си в нов цвят .
По едно време от кухнята се чуха някакви викове. Всички се втурнаха на там и когато влязоха видяха The Fear под масата, гледащ като хипнотизиран , мятащ ръцете си отбранително...
- Преследват ме марсианци! Те са тук! Ще ме вземат! Трима са! Единия се скри в хладилника ! Другите двама минаха през стената, сега са в спалнята ! - викаше Fear.
- О-о-о , не! Кой е донесъл трева? Казах да не носите! Вижте какво става! - възмути се Рейвън.
- Не съм пушил, ве хора! Повярвайте ми !
Рейвън отвори хладилника и след като всички погледнаха вътре последва минута гробна тишина....
- Хахаххахахах!
-Хохоххохо!
- Пълно е с марсианци! Ако така наричаш киселото мляко и замразеното месо....
Рейвън се оспокой , но въпреки всичко реши да провери и спалнята на родителите си.Приближавайки се натам все по- отчетливо чуваше някакво странно мляскане.Това му вдъхна увереност ,защото реши ,че Линкин гърл се е осамотила с някой приятел ...
Щом отвори вратата обаче , той остана повече от разочарован. Краката му се вцепениха и от този момент не беше способен на никакво движение...
- Здрасти ,пич! - поздрави го малкото същество с пълна уста лежащо на леглото.То нагъваше вафли като обезумяло.Другото се беше заклещило в щкафа , където майката на Рейвън си държеше бельото... - Ей Омега- Х ,поздрави човека бе!
- Ъъъ, здрасти! извика таласъмчето след като успя да се измъкне от хватката на шкафа.
- Аз съм Блек ,а това е приятеля ми Омега -Х. Ние търсим Клипър. Да го познаваш случайно? - избръщолеви тъпчещото се съществово , което се завъртя в леглото и се приближи до Рейвън.
- Ъ? Това беше всичко ,което можа да каже в отговор на въпроса ,той.
В този момент всички започнаха да викат и бягат из апартамента.Те не знаеха за двата неподозирани госта . Бяха изплашени от нещо друго. Когато Рейвън успя да се извърти назад ,той съжали за напразно направеното усилие.Прииска му се да не се беше обръщал , защото нещото ,което видя беше още по -страшно.
- Аз ви казах! Предупредих ви! В тази книжка , която донесох има само истина ! Не трябваше да си играете с нея! - викаше от някъде Sweet Gun .
В дъното на коридора стоеше един огромен призрак .В дясната си ръка държеше голяма брадва ,а в лявата метален щит.
- Пази се човече! - извика той на Рейвън. - Аз съм Unreal , дошъл съм тук заради трима малки крадци, които ми отнеха Пръстена на Живота! ( Пръстена на Живота е антична накит, за която има много легенди.В някои от тях се говори за целебните й сили,а в други ,че е съживявала мъртви хора )
- Ах ти, мръсен дивак ! - извика Омега - Х.
Явно тази нощ беше най-лошата в историята на панелния апартамент на Рейвън , защото от кухнята се чу експлозия. Хладилника беше гръмнал.
- Атентаторе, стига си се занимавал с глупости време е да тръ**аме! - викнаха смутено двата таласъма.
От някъде се появи същество много наподобяващо ефрит , но вместо огън то използваше динамит , което си личеше от външния му вид , който наподобяваше вида на неопитен коминочистач.
- Много бързо се наядохте бе! О-о-о, пак ли този ? Да се махаме ,че ще ни разбие! - изплашено закрещя Атентатора.
Тримата джепчии се измъкнаха през прозореца , викайки :
- Ще намерим Клипър и ще ви покажем на вас ! Особенно на теб Unreal!

Със светкавичното изчезване на трите таласъма , в апартамента на Рейвън нищо не се промени.Освен ,че спря да се чува дразнещото мляскане ,което беше породено от нестихващия апетит на Блек.След експлозията в кухнята, осветлението в апартамента спря да работи, по някаква необяснима причина (може би трябва да се търси в ел. техниците на блока) единствената светлинка идваше от монитора на обсипания с доматен сос компютър. От 120 ватовите тонколонки звучеше Iron Maiden, сещате се коя песен.Но никои не слишаше музиката.Повечето от компанията бяха избягали надалеч, други се криеха на места като тоалетната, банята , шкафове , дори коша за мръсните дрехи беше зает....Всички изплашени до смърт бяха застинали в очакване.Рейвън беше в най-незавидно положение, очи в очи с разярен призрак на викинг.Е , положението на Fear също не беше много добро - затрупан от остатъците от хладилник и съдържанието му...
Единствено Unreal не схващаше защо е толкова тихо . Той пропусна този факт и продължи с ядосаното си викане....Това още повече усложни ситуацията...
- Ах,тези мръсни таласъми!Ще ми платят !Ще ги намеря и тогава никой няма да може да им помогне! - заканваше се Unreal.
По едно време, от някъде се показа Sweet Gun.В ръцете си държеше книжката ,която беше донесал.Тази книжка.Тя беше докарала таласъмите и призрака в апартамента на Рейвън.Sweet Gun знаеше това.
- Ммможе би , тази книга може да ви помогне! - уплашено промълви Sweet Gun.Той постави книгата на пода, след което направи няколко стъпки назад.
Unreal вдигна книгата и замислено зачете...
- От каде имате това издание?
- Ъъъ, то ,такова, от един приятел - Лорда. - отговори Gun.
Сега е момента да разкажа малко за тази книжка ,която се оказа толкова важна за по нататъчното развитие на историята.Та книгата беше доста старо издание , но по нищо не личеше ,че е серийно прозводство ,защото нямаше нито издателство, нито някъде се споменаваше името на автора.Корицата беше протрита ,а страниците пожълтели.В нея имаше толкова странни неща. Като оставим настрани садържанието й. Тя имаше някакво странно ухание, характерно за старите вещи, носещи своята история и белези от дългото им използване, те сякаш говорят за предишните им притежатели.Садържанието и беше изпълнено с рецепти за отвари , магии, начини за призоваване на мъртви и карти на неизвестни (и сигурно според 100% от географите по света - несъществуващи) местности и държави.
- Хей, погледнете това! - възкликна призрака. - Текста продължава да се пише!
Рейвън и Sweet Gun се престрашиха и надникнаха.След всичко ,което им се беше случило през този дълъг и изпълнен с преживявания ден , този факт им се стори почти нормален.
- Може би Лорда ще ни каже от къде я е намерил ! Трябва да открием този ,който я е написал! - изрече Рейвън.
- Той явно продължава да я пише! - допъни Sweet Gun.
- Но текста е на друг език! Вижте досегашните страници. Текста ,който се появява в момента е на някакъв неразбираем език! - каза Unreal. - Това не ми харесва ! - казаха в общ глас Raven и Sweet Gun.
- Трябва да ми помогнете ! Вие сте последната ми възможност да си върна Пръсена на Живота, без който ще остана призрак завинаги!
- Но как бихме могли да ти помогнем?! Ние сме обикновени хора, при това сериозно облъчени от компютрите си !
- Трябва да говоря с Лорда!
Рейвън направи първите си крачки от много време насам ...Стигна до телефона и откри ,че връзката му със света току що е предала БеТеКа дух.
- Ако телефона бачкаше , това щеше да стане много лесно, но сега ще трябва да ходим чак до дома му! - каза с известна доза задовлство Рейвън.
След няколко часа (голямото забавяне се дължи на Линкин гърл , естествено цялата банда - Unreal , Fear, Linkin girl, Raven и Sweet Gun вече бяха на улицата на път към Лорда.Те бяха взели всичко необходимо за едно дълго пътешествие ,защото ги чакаше дълъг път.Но първото нещо , което трябваше да направят бе да намерят транспорт.Това се оказа доста трудна задача в 2 часа сутринта...Sweet Gun обаче имаше решение на проблема - един перманентно "весел" пънкар , който незнайно как се беше сдобил с 8 местна каравана, или поне нещо ,което е било каравана ,защото след 2 седмичното му експлоатиране тя заприличала на подвижен кукошарник...Петимата спътници не след дълго достигнаха до полянката, където се беше остановил техния бъдещ шофьор.Sex Pistols се чуваха отдалече.Явно пънкаря се беше настанил тук преди доста време ,защото в радиус от 100 метра беше минирано с ****.
- Маверик?!Маверик, дърт несретник такъв , покажи се !!! След няколко минути безрезултатно викане , изведнъж музика спря и се чу изтрел . Вратата на караваната се отвори . Пред очите на всички се появи висок , брадясъл мъж с пушка "помпа" в ръцете. Лицето му беше грубо и намръщено, косата му беше вързана на "конска опашка", но перчемът му се спускаше пред очите , това правеше погледът му още по-зъл.По коремчето ,което беше пуснал брадатия мъж , можеше да се предположи ,че е на около 35-6 години.След като огледа добре посетителите си , той извика :
- Sweet Gun, ти ли си ? Последва положителен отговор. - Защо си ги довел тия тука?Какъв е ония с наметнатия чершаф?
- Доста дълга история е. Ако почна да ти разказвам...
След около 2 часа , след подробен преразказ на случилото се и анал-изиране на полужението Маверик отсече ,че това са пълни глупости и ,че хлаетата са прекалили с водката.Наложи се Unreal да му доказва ,че е призрак и може да прави разни неща,които живите хора не могат ,като преминаване през стени (въпреки ,че след едно шишенце текила и Маверик се е опитвал, но безрезултатно.(Всъщност с резултат но отрицателен за главата му:)) , потъване в дън земя и експресно ядене (при този вид консумация на храната , това което ядеш преминава през теб и пада на земята(характерно е за призраците и е често срещано явление в техните закусвални и ресторанти ,което е довело до създаването на нов вид чистачи - хранително - подови)).След като Unreal демонстрира повечето си екстри , Маверик припадна( не от страх , а просто ,защото беше изпил повече от 10 литра бира докато му разказваха преживяното, демонстрациите на Unreal също го бяха принудили да попийне...) .Докато се събуди мина още около час и към 5 часа сутринта всички потеглиха към провинцията на 400 километрово пътешествие .
Но те не бяха единствените пътешественици тази нощ.Блек , Омега -Х и Атентаторът също прекараха ноща в лутане из улиците на града, плашейки хора и животни, грабейки хранителни магазини.Атентаторът дори за малко не провали тяхната мисия , когато се опита да взриви полицейския участък (е той не знаеше ,че тази зграда е точно гнездото на ченгетата но това не го извинява).Но тогава се прояви пословичния шанс на съществата от тъмната страна на Земята - фитила на динамита , който беше заредил до сградата бил препикан от нищо подозиращо куче...
След всичкото лутане и правене на бъркотии най-после бандата на таласъмите се срещна с Клипър,Х-Манияка и Сиймен.Но и това се дължеше на чистия късмет ,а не на прозорливоста на малките злобни създания.Те бяха решили да отпочинат на спокойствие някъде ,където никой няма да им досажда , и няма да се налага да убиват когото и да било, въпреки ,че Блек нямаше да откаже някоя висока,синеока блондинка.Или поне краченцата й . По същото време пък некромансърите бяха решили да се позабавляват малко, пък и бяха огладнели нечовешки.
Та както казах срещата стана неочаквано и за малко щеше да завърши доста ...как да кажа - самоунищожително.

Мястото на срещата беше ако все още не ст разбрали - градското гробище, вечен дом за стотици хиляди ... хора и вечно пълна трапеза за други ( буболечки,некрофили,некро , абе всякакви некро-та и тн. ) .
Трите таласъма не се колебаха дълго и за кратко време намериха подходящо място за дрямката си.Атентаторът и Блек заспаха за секунди, унесени от приятната миризма , която се носеше от един прясно разровен гроб.Този факт обаче не им направи голямо впечатление.Единствено Омега-Х не можеше да заспи.След като се въртя из пръста повече от час, в съзнанието му изникна мисълта ,че ако се поразходи между гробовете ще се поуспокой и ще може да заспи .
Както се разхождаше из гробището, Омега-Х беше изненадан.В далечината той разпозна три фигури ровещи някакъв гроб с огромен паметник от черен мрамор.Таласъмското му чувство за принадлежност към злите сили на О.Ч.З. се пробуди още от момента в ,който очите му съзряха неопределимата светлинка , която го отведе до мястото , където натрапниците извършваха богохулственото престъпление.
Мисълта за още три трофея в колекцията му от жертви го накара да наточи зъби и нокти.За секунди таласъмът се промакна до жертвите , но тъмнината му попречи да ги разпознае.Омега- Х не издържа на изкушението и прибързано се нахвърли върху единия от тримата.Първо захапа кръкляна му, в същото време дългите му нокти пробиха гръдния кош на нищо подозиращият човек (тук май сбърках) и таласъмат усети как пръстът му преминава между ребрата , пробива мускулите и достига до сърцето на жертвата.В този момент Омега - Х разбра за ужасната си грешка,която за негово щастие се оказа поправима.На допир сърцето на човека (пак бъркам) наподобяваше замръзнала стоманена топка, нали знаете как през зимата метала замръзва и ако го пипнеш ти замръзва ръката- е чувството беше нещо такова.Неочаквано някаква сила изхвърли таласъма на няколко метра встрани.Омега-Х се строполи на земята и погледна нагоре.По нападналия нямаше и следа от кръв, той беше спокоен , но по погледът му си личеше гневът , който здържаше.Тримата странника приближиха падналият таласъм и ,когато стигнаха близко до него, по лица на всички се изписа чувство на изумление.
Очите на всички бяша широко отворени и всякаш никой не им вярваше.
- Омега, ти ли си ??!!
- За Сатаната, ДА! Аз съм ! А ти ... не си ли Клипър??
- По дяволите ! Аз съм! - отвърна той.
- Каква съдба, да се намерим по такъв начин!
- Едва не ме уби бе,дяволе!
- Ееее, развиваме се и ние !:) Как сте ве момчета?Сиймен, защо си с такива с такива тесни панталони?Х-Манияк много си се издокарал:)!
- Дълга изтория - отвърнаха и тримата некромансъри и започнаха дългия разказ за тяхното пътешествие досега.
По средата на ,изпълнения с преувеличения и хиперболизирани варианти на случилото се, разказ се появиха и Атентаторът и Блек , които явно се бяха събудили от крясъците ,които Сиймен издаваше при преразказването .За да пресъздаде цялата история , Сиймен жистикулираше и викаше повече от 2 часа.Накрая всички бяха толкова изморени,че предложението за лека дрямка ,което Х-Манияка отправи кам останалите злодеи почти беше прието.В този важен момент обаче се намеси здравия разум на Клипър , който прекъсна порива на мързел в останалите.Времето тече против тях, защото сбирката на некромансърите наближаваше ,а те все още бяха в началото на пътя си.
- Трябва да потегляме! - призова останалите Клипър.
- Единственият път към Портала минава през гората на елфите. Но за да стигнем до нея ще трябва да прекосим Земята. - поясни Блек.
- Ако стигнем до 3 дни до САЩ , ще можем да използваме помоща на един приятел там - bloody M ! - допълни Омега -Х.
- Но кой ще ни прекара през океана? - запита Клипър.
Последва дълго гробно мълчание....
- ПС - Манияка!!! - извика Атентаторът, в явен момент на прозрение.
- Но той не е ли задържан в ... лудница? Тук смятат ,че ако си признаеш ,че си некромансър , си някакъв откачалник. - тюхкаше се Омега- Х.
- Да но само той има кораб...Едва ли някой човешки кораб ще ни вземе...Пък и няма да можем да се здържим...толкова хора на едно място...толкова месо... ) - отговори Атентаторът.
След като уточниха плана си , всички поеха пътя към Ротердам , където се намираше бърлогата на ПС-Манияка.
По това време караваната на Маверик летеше по пътя с бясна скорост.
- Няма ли да спрем някъде за малко?Трябва да подишам малко чист въздух! - каза Линкин гърл.
- Спирам след секунда! - с готовност отговори Маверик.
Това обаче се случи твърде драматично и спирачният път на караваната свърши в близкото дере.
След няколко минути всички благополучно се измъкнаха от преобърналата се каравана.
- Не мога да си обясня как стана всичко!! Точно спирах...Ах-ах, какво ще правим сега?
Оставаха повече от триста километра и за продължаване на пътя пеша беше немислимо.
-Можем да вървим до близкото село и от там ще намерим телефон.Ще се обадим на пътна помощ и готово. - предложи Фиър с оптимизъм.
Всички бяха съгласни и след като измъкнаха багажа си от колата тръгнаха към близкото селце , което не беше на повече от 20 километра.

Винаги съм се удявлявал на начина по ,който некромасърите успяват да се предвижват .Независимо от положението, силите и коефициента им на интелигентност те винаги намираха най-бързия начин да стигнат там ,където ги зове злата им природа.Не трябваше и да пренебрегваме малките магиики , който някои от тях можеха да правят.Когато поеха пътя към Ротердам , обаче , те не подозираха колко приятно може да се окаже пътуването с двайсетина роми поели пътя към Европа.И въпреки ,че единствено Блек се изявяваше като отявлен скинар, в този случай и останали показаха такива наклонности.666 километра преди холандския пристанищен град обаче се случи непоправимото( поне за двайсетината роми в автобуса ).Атентаторът не издържа и докато траеше почивката в немския град Франкфурт на Майн , постави няколко шашки динамит в багажника на автобуса.Когато всички почнаха да се събират около автобуса , и шофьорът призова всички да се качват ,защото трябва да тръгват, Атентаторът говореше точно обратното на бандата злодеи.
- Казвам ви не се качвайте!
- Стига бе,какви са тия глупости?! Да не би някой мангал да си е събул чорапите и вътре да се е газифицирало? - чудеше се Х-Манияка.
- Ммм нещо подобно. - отвърна Атенататорът . - Но не трябва да се качвате на автобуса!
- Аве какви са тия глупости бе,Атентаторе ?!Как ще стигнем до ПС - Манияка като изпуснем тоя рейс? Може да е пълно с чернилки ама все пак ...
- Повярвай ми след малко няма да е пълно със....
В този момент шофьорът завъртя клуча на машината си.Това задвижи механизмът ,който Атентаторът беше инсталирал ...Това активира бомбата....БУУмММ,Буф,бам,джуджинг,джуф,трясс,БАМММ,БУУМ....
Колата се издигна на десет метра височина след ,което се приземи на метри от Х-Манияка,Сиймен,Клипър,Омега - Х,Блек и Атентатора.Те бяха покрити с пепел и сажди , а на главата на злия гений ,който предизвита това шоу се бяха нахлупили едни съдрани гащи, явно притежание на някой от жестоко убитите от автобуса.А той (автобуса) вече приличаше на смачкана вафла с разтопен шоколат...
- Сатана мой! Какво ще правим сега? - извика Омега -Х.
- Ще вземем ето тоя камион! - посочи Атентаторът.
-Атент! Ти си виновен за това! При други обстоятелства бих те разпорил и хвърлил на кучетата още на момента! - ядосваше се Х-Манияка.
- При други обстоятелства бих ти заврял грозната мутра в г*зъ ти ! В мен е Пръстенът на Живота и дори да получите повишението , което възнамерявате да искате, пак ще си по- нисш от мен! - извика Атентаторът.
- Ако ти притежаваш Пръстена аз доброволно ще си отрежа шестия пръст на левия си крак! - отвърна му Х-Манияка.
Спорът завърши с леко кръвопролитие и последвало бинтоване на левия крак на Х-Манияка.Шестият му пръст остана на немска земя,защото минути след спора , вече всички бяха в един голям тир с реклама на "Dove" на каросерията.Сатана , колко много сапун има на този свят...и колко много материял за направата му има във Филиповци!
На злодейската група им оставаха 600 километра до срещата с PC-Манияка. Сиймън вече кроеше планове как ще го измъкнат от лудницата в, която беше настанен той.Атентаторът естествено предложи използването на пластичен експлоазив , който си беше набавил от Германия ,но предложението му единодушно беше отхвърлено.Измъкването на PC-Манияка трябваше да стане тихо и незабележимо.

Двайсетте километра до селцето ,които катастрофиралите пътешественици трябваше да изминат се оказаха доста голямо испитание за тях.Едва пристигнали те веднага побързаха да си намерят място за пренощуване.Една рядко добре направена табела към селски хан ги отведе до "Мечата дупка" - сравнително голяма къща,която беше превърната в нещо като кръчма с спални на горния етаж...Фиър,Линкин гърл,Рейвън,Sweet Gun и Маверик бяха любезно посрещнати от широко захиленият собственик на страноприемницата.
- Здравейте м'чета, ахъ' и м'ичета! От дйе стйе вий въ? - изклокоти с тютюнджийски дрезгав глас и с някакъв странен диалект , който ми напомняше как веднъж си опарих езика с варен картоф....
- Пътуваме ...всъщност няма значение.Има ли места за пет човека? - отговори ,явно смутен Рейвън. Но сякаш нещо му подсказа ,че е нужно още едно място...за Unreal,чието присъствие не се забелязваше в този момент, защото никой не гледаше към голямата саксия в дъното на помещението , която се ... самополиваше от някъде...
- Имъ мйеста мъъъъ, ша трябвъ да съ спозгъститйе...М'ичето ша гу сложим в еднъ стайъ с ино лигло, вий двамцатъ ( собственикът посочи Sweet Gun и Фиър) ша стйе в инъ стайъ , пък тебя ша та сложим с чичо ти . - умно разпореди селянинът.Това значеше,че Рейвън щеше да се запознае отблизо с ексцентричността на Маверик, който цяла нощ се мъчеше да запали огън в стаята ,но въпреки настойчивите си опити изпълнени с ругатни и завършващи с дълги "поздрави" към цялата рода на дървото от ,което беше направено леглото му, той се примири и изигра крайогънния си танц за хубави сънища без съпровод.
За останалите ноща минаваше спокойно и сравнително приятно, като изклучим досадното скрибуцане ,което издаваше леглото на Sweet Gun,който се въртя цяла нощ.За неговия съкилийник Fear това се оказа решаващо за неговия сън...и въпреки ,че по едно време умората му надделя над изнервящия звук , той така и не успя да се наслади пълноценно на "мекото" си легло,което би нанесло непоправими увреждания на гръбначния му стълб,ако той не носеше " ".
По едно време на вратата на стаята на Фиър и Гън се почука.Точно в този момент Фиър сънуваше как комуникира с едно красиво русо момиче...Когато чу чукането на вратата, сънят му премина в по-нецензорен вид, но за негово съжаление всичко свърши твърде бързо с отварянето на вратата.На пода се строполи едно високо,русокосо момиче.Фиър се надигна от леглото и погледна с недоумение и явна изненада.Съжалението му от бързото прекъсване на сладкия му сън премина в невиждана радост.
- Ъъъъ, как мога да ви помогна? - запита , оцъклено Фиър.
- Аз съм дъщерята на собственика, трябва да се махна от тук! Може ли да ме вземете с вас? - отговори момичето, с тон който много хареса на Фиър.
- Ами, аз такова, ние сме тръгнали надалеч....
- Баща ми иска да ме жени за някакъв скапан богаташ - мутряга, тука в нашия край така ни продават от малки...А аз съм само на 16! Вие сте единственото ми спасение! Моля ви !
- Ами тогава може и да те вземем , дори ако зависи от мен - веднага, но ние ще тръгваме сутринта.Как мислиш да се измъкнеш от вашите?
- Аз ще ви чакам край пътя, къде се разделя към магистралата и другия междуселския... - отвърна с нетърпение момичето...
- Ами тогава добре...Ние ще минем от там и ще те вземем.С една шарена каравана би трябвало да сме...
Момичето вдигна торбата си , прокара пръсти през русите си коси и отвори прозореца през , който беше решила да мине незабелязан.
- И все пак как е името ти ? - усещайки края на срещата, запита Фиър.
- Можеш да ме наричаш Катерин. - отвърна тя и изчезна така бързо ,както се и появи.
Тази среща не остави спокоен Фиър до края на ноща,което доведе външният му вид до още по-странно състояние, говорещо за нездравословния му начин на живот, хронично недоспиване и непостоянно хранене.Но сутринта донесе със себе си много събития и на останалите.Най - изненадващото нещо обаче беше ,че караваната на Маверик беше паркирана пред хана , в отлично състояние , до нея се беше подпрял Маверик с широка усмивка и явно задоволство от факта ,че колата му се е оказала толкова издръжлива.
Единственият проблем ,който остана на дневен ред за групата беше плащането...Още със ставането ги посрещна мазната мутра на собственика, държащ в ръцете си сметката за стайте и телефона...Интересно ,но никои не беше забелязал да има телефон, камо ли да го използва...Но парите дойдоха от най-неочакваното място - джоба на Unreal ,който се беше сетил за този проблем и още през ноща беше влязъл в хазната на ханджията , използвайки предимствата си на дългогодишен призрак.
- Де съ йе забутълъ , тая заблудена паткъ, дъщирйътъ?! - чудеше се собственика шарейки из двора.
- Ми ние такова , да платим. - плахо подзе темата Фиър.
- Оуу, дубрйе! Йето смйеткатъ.
- Ма то такова, телефон имаше ли?
- Аааа, вие си знаити , питъй твойти приятйелчетъ, аз всичку съм ви усигурил! - - сякаш се засегна собственика...
- Добре,добре , ето . - отвърна Фиър, явно осъзнал ,че си има работа с изпечен селски мошеник. - Хайде , оправих сметката, да се махаме от тая дупка , колкото се може по-бързо! - призова останалите той.
-Уфф, още усещам някакво диво гъделичкане по краката ми...май тоя си отглежда хлебарки в къщата! - вайкаше се Рейвън.
- Мен питате ли ме! Сигурно съм изял дузина мушици ,докато съм спал, тук е като зоологическа градина! - на свой ред се оплака Sweet Gun.
- Направо терариум!
Така разговорът продалжи около половин час, но това не значи ,че темата за "перфйектноту" обслужване в страноприемницата се изчерпа , просто Маверик подсети останалите ,че са тръгнали нанякъде и трябва да побързат.
В девет сутринта всички бяха заели местата си в караваната на стария пънкар в очакване на запалването на колата.Маверик завъртя клуча - стартерът му отговори с дрезгаво ръмжене, завъртя го отново и двигателят задвижи изпатилото возило, което беше готово да излезе на път отново.

- Ъъъ, такова, аз забравих да ви кажа...трябва да минем...да вземем едно ... ъъъ, момиче. - измъчено подхвана въпроса Фиър.
- Как така да вземем някакво момиче? От каде ве ? Кога го намери ? - зачудиха се останалите.
- Ами аз, тя, тя дойде вечерта.Дъщеря е на собственика на ханчето. Каза .че той искал да я жени за някакъв и тя затова иска да избяга.- заразказва Фиър.
- Аве, Фиър, защо се забъркваш в такива работи бе?! Сега какво ще правим?Ще я взимаме с нас? Защо не ни каза по-рано? - вайкаше се Рейвън.
- Ама тя , такова вчера вечерта бе! Кога да ви кажа? Аз отговарям ! Ще я вземем пък ако нещо стане аз съм виновен! Аре, поне веднъж ми се доверете!
- Фиър, Фиър...Не се научи ! Маверик ще може ли да я вземем? - запита Sweet Gun.
- Ще я вземем естествено! Нали го видяхте ония, баща й! То от такъв мазник и балхите биха бягали! - заяви Маверик.
- Да де, ама тва не пречи ханчето му да е пълно с тях! - отбеляза Рейвън. Така си мечтая за легалцето вкъщи! И една мека възглавничка...Компютъра ми!
- На твое място не бих си мечтал за това, защото май забравяш в какво състояние го оставихме... - каза Фиър. Хайде тя ни чака на край пътя, където магистралата се отделя от другия път....
След по-малко от пет минути пред погледа на Маверик и останалите се откри едно прекрасно 16 годишно момиче. До него имаше брезентова торба, доста препълнена. Момичето имаше руси коси, но този път те имаха друг утенък, който Фиър не беше забелязал при първата им среща.В този слънчев ден тя имаше съвсем различно излъчване от миналата нощ. Но лицето й не изразяваше радост, спокойствие или жизнерадост, напротив , страх и неспокойство се четяха по набръчканото и чело.Това я правеше още по-привлекателна.
След като Маверик успешно спря караваната (ако може да се нарече така след един счупен десен фар и одраскана броня), Фиър слезе от нея и отиде до Катерин, която пребледня още повече щом видя шофьорските способности на Маверик, който граничеха със способностите на Силвестър Сталоун в изобразителното изкуство (интересното е че той найстина рисува! ).
- Радвам се да те видя! Ето, ние дойдохме....
- Здравей, аз, искам да ти благодаря ,че удържа на думата си. Много съм ти задължена!
- Хм, да, аз такова, с каквото мога ще ти помогна....
- Ами останалите, те какво казаха? Сигурен ли си ,че нямат нищо против ?
- Не! Те, аз,ти, абе, хайде качвай се! Нямат нищо против. - отвърна Фиър.
В този момент от някъде изкочиха два тъмно червени джипа. В съзнанието на Raven веднага се избистри спомена за загубата на ЦСКА от Левски, миналата седмица, и той реши,
че червените са тръгнали по петите на най-изявените фенове.Но това предположение на Рейвън се оказа грешно, мутрягите бяха дошли за Катерин.Тя веднага разбра това след като ги видя и побърза да се качи с Фиър в караваната.
Маверик се беше приготвил за жестоко преследване и каране на ръба на катастрофата, той умееше това най-добре.
- Дошли са заради мен! - каза Катерин. Толкова съжалявам! Не исках да ви замесвам в това!
-Ние сами се замесихме. - отговори Фиър.
- Няма да им се дадем на тия мръсници! - изсъска Маверик, с изражение на лицето, което показваше вътрешното му настроение. Той беше свил очите си, погледът му беше като на готвещ се да нападне жертвата си тигър,
в този момент се прояви и природната му пънкарска натура, винаги готов за бунт и революция, той пусна радио "Тангра", където случайно звучеше едно парче на Motorhead - Louie, Louie ,
това придаде още повече напрежение и дух на ситуацията.
- Едва ли ще се откажат лесно! Изпратил ги е годеникът ми! Явно баща ми е забелязал отсъствието ми. Не си е губил времето, тоя мръсник. -
едва се чуваха обясненията на Катерин.
И найстина двата джипа бяха далеч по-бързи и маневрени, дори , от потрошената каравана на Маверик.Само няколко километра трябваха на мутрите за да овладеят положението и да
изблъскат караваната извън пътя.
- Копелета! - извика Маверик. Щом искат борба ще я имат! Не ме бърка да караме и из полето!
Е това не бъркаше сериозно удавения в бира мозък на Маверик, но пътниците отзат едва издържаха на яросното препускане през бабуни и долове.
В един момент преследването се пренесе в една царевична нива. Беше края на лятото и царевицата беше станала изключително висока, стъблата
бяха толкова дебели, че бронята на караваната се изкриви като крака на Кривия след две-годишен престой в Коджаели. (за тези, които не разбират
много много от футбол, Кривия, Александър Александров беше футболист на Левски, много добър, според мен, халф, който спечели титлата Футболист на Годината на България
през 1999 г., викат му Кривия, защото му били криви краката...е аз предполагам и нещо друго:)
Маверик се беше изморил до толкова, че вече не мислеше за абсолютно нищо друго освен как да се отърве от преследвачите. А двата джипа
притискаха от двете страни караваната. С всяка секунда ударите им ставаха по-силни. В един момент точно преди да завият за да блъснат за
пореден път караваната, Маверик натисна спирачката дръпна и ръчната, завъртя кормилото наляво. Двата тъмно червени джипа се блъснаха
един в друг със страшна скорост. Сблъсъка обаче не беше толкова ужасяващ, колкото последвалите го събития.Единия джип се преобърна на
една страна, а другия продалжи напред. Но след една неравност в нивата, предницата поддаде надолу, през предното стъкло, което беше счупено преминаха няколко
дебели царевични ствола. Двамата мутряги в джипа бяха жестоко пронизани.
Съдбата на другите беше още по-ужасна. Заклещени в обърналия се джип те не можеха да се измъкнат. Шофьорът беше в съзнание, но краката му бяха счупени,
другия беше изпаднал в безсъзнание след като при катастрофата лявата му ръка беше почти отделена от рамото.
Само минути след случилото се започна страшен порой, който не спря два дни. Но само часове бяха нужни за да наводни земята. Тежкия джип започна да
потъва в рохката почва. С настъпването на ноща двете мутри бяха погребани живи в царевичната нива...
По това време Маверик и компания вече бяха далеч от мястото на катасрофата. При тези атмосферни условия всички бяха решили да отседнат в
един крайпътен мотел. Поради ограничените финансови възможности на групата пътешественици, те се настаниха в две стай с по две легла. В една бяха Линкин гърл и Катерин, а в другата Фиър, Рейвън и Sweet Gun,
Маверик беше останал в караваната си, заради дъжда, боеше се да не й се случи нещо.Unreal му правеше компания, след като реши да не плаши хората из мотела с бледата си физиономия.
- Какви неща се случиха днес! Аз съм виновна за всичко... - не спираше да се окурява Катерин. Линкин гърл едва я успокояваше, но самата тя не
знаеше какво да каже, защото и тя беше на това мнение.Сълзите на Катерин се лееха също като капките на поройния дъжд отвън. В този сантиментален
момент, изпълнен със сълзи и драма, характерен за треторазряден венецуелски сериял (11, 16 часа - Бтв) на врата се почука.
- Аз съм Фиър. Може ли да спа при вас?
- Ами, как така? Защо? - отвърна Линкин гърл.
- Не де, на пода ще спа, спокойно. Sweet Gun и Рейвън пак проявят ексцентризма си... Гън си направи палатка с одеалата ни, а Рейвън се е барикадирал в банята...Няма къде да се искъпя,
къде да спя, с какво да се завия...
- Ами добре. Но ще спиш на пода! - съгласи се Линкин гърл.
След всичко, което се беше случило този ден, всички заспаха за секунда.Умората ги повали толкова бързо, че единствено назряващите
чувства, държаха Катерин и Фиър будни. Те си говореха от часове и Фиър едва не се беше качил в леглото й. Все пак Катерин го остави да мръзне близко до
леглото си, но все пак на земята. Жената си е жена...
- И все пак не разбирам как може баща ти да е способен на такова нещо. Та тези можеха да ни убият!
- Тцтц, та той дори не ми е истински баща! Взел ме е като съвсем малка, защото по-големият ми брат, който ме е гледал до тогава,
изчезнал незнайно къде.Аз не си го спомням, но знам ,че е бил с десетина години по-голям от мен и много се интересувал от скандинавската
митология.
- Значи ханджията те е осиновил!?
- Той дори не ме третираше като слугиня, дори по-лошо.Вършех всякаква работа в хана и сега, когато взел да проявявам характер той реши, че
като ме продаде на тоя мутряга ще се отърве от мен и ще спечели!
- Знаеш ли Катерин, въпреки проблемите аз се радвам, че дойде с нас....
Тук ще пренеса разказа по-назапад, към Холандия, защото някак все клоня към сценария на "Бавачката"...


"Dove". Спомняте ли си още? Тирът на злодейте се носеше по магистралата от Амстердам към Ротердам. Оставаше съвсем малко време. Всички обсъждаха плана за освобождаването на
ПС-Манияка.
- Взривът е решението на всички наши проблеми! - убеждаваше останалите Атентаторът.
- Взрив...на нас ни трябва нещо по-безшумно! Трябва да се промъкнем, тихо, без да оставяме следи... Х-Манияка беше внезапно прекъснат от Сиймен:
- Аз ще се занимая с заличаването на следите! Хъхъхъ...
За повече мислене нямаше време.В 3:40 сутринта дългия, пълен със съпун и злодей тир спря пред областния затвор в Ротердам. Но Клипър, Сиймен,
Х-Манияка, Блек, Омега-Х и Атентаторът напразно търсеха там ПС-Манияка. Тази тяхна заблуда донесе само несгоди на персонала в местния затвор,
резултатът от разочарованието беше еднозначен - около седем трупа (не мога да бъда сигурен за броя на жертвите, защото Сиймен по принцип изпитва
изключителен апетит в ранните сутрешни часове), пускането на свобода на четирима опасни психопата, разбит бюфет (защото таласъмите бяха много,много гладни)
и масирано задръстване на тоалетните в целия затвор, което отне на работниците от "Канализация и вИк" повече от три дни и осигури извънредно заплащане на главите
на много работнически семейства в Ротердам. Въпреки благо-
родната постъпка, за която споменах все още не се знае чий са заслугите за нея.
След неуспеха в областния затвор злодейте поеха към една близка местност, строго секретна, където получиха информация, че се намира ПС-Манияка.
Още в началото на пътя обаче тирът с енигматичното "Dove" на каросерията беше спрян от руси, много сериозно изглеждащи охранители, с физиономии силно наподобяващи
тези, които БриHти (Спиърс) прави докато пее (много измъчено, всъщност сега разбирам, че неправомерно я обвинявам в некадърност, родственост с
неизвестни субекти от животински произход(всъщност аз не съм я обвинявал в такива неща, но то се подразбира, нали:), защото нейните песни се отличават с
забележителна "музикална" стойност и е нужна известна доза виртуозност за да се изпълняват...
- Съжалявам, нямате достъп до този обект. Ще ви помолим да напуснете околноста. Всъщност какво търсите тук ?
- Защо нямаме достъп бе ей ?! - не здържа нервите си Омега-Х.
Повече думи нямаше...Общуването между холандските полицай и съществата от Тъмната страна на Земята премина изцяло в един дътлъг и изпълнен с
кръв монолог от страна на ... сещате се на кого. Ченгетата извадиха по една базука и пратиха Клипър,Сиймен, Атентатора и останалите във въздуха!
Всички злодеи изхвърчаха в необятното синьо, всъщност не, холандското небе съвсем не е синьо. Сивото холандско небе беше изпълнено с некромансъри и
таласъми, секунди по-късно пък земята се покри с зелената им кръв...
Хммм, тоя край не ми харесва. Опасявам се, че и на вас не ви хареса. Затова малко ще променя нещата.
Когато пазителите на реда отказаха да пуснат представителите на злите сили, те от своя страна решиха да им покажат какво се нарича
"монолози за вагин...",ааа не "монолози за изкормване и рязане на крайници". Пръв атакува Омега-Х.
Той направи един забележителен скок, прескачайки бариерата, с един замах прониза единия от полицаите в сърцето.
Х-Манияка беше огледал положението докато приказваха и знаеше, че противниците ги превазхождат по брой, затова и побърза да повали
колкото се може повече ченгета. Ударите му бяха премерени и смъртоносни. След себе си той остави четирима охранители- двама със строшени гръбначни
стълбове, един с счупен крак и ръка и един нещастник, чийто счупени ребра се бяха забили в сърцето му.
Останалите злодей не действаха така експедитивно. Блек се наслаждаваше, разкъсвайки жертата си, също като хиена на мърша...(много дискавъри гледам напоследък)
Сиймен и Клипър се нахвърлиха върху един от полицаите, който се опитваше да сигнализира за нападението. Главата му не се задържа дълго на раменете му, след като
Клипър забеляза намерението му. След като се справиха с него, братята близнаци се насочиха към следващата си жертва - близо двеста килограмов,
гигант, с нож в ръка и зъл поглед. Той сам беше предпочел този вид оръжие пред беретата, която носеше в кобура си. Това беше и единствената му
грешка. Клипър проряза търбуха му. Червата му се свлякоха в краката му. Погледат му придоби по-човешки вид, дори овчи.От очите му обаче още
струеше злоба.
- Ах, ти,мръсен холандски пес! Заслужи си го, свинчуга такава! - злобееше Сиймен, докато режеше лявата ръка на гиганта. На китката му имаше индификационна гривна,
която щеше да помогне много на похитителите, да освободят ПС-Манияка.
Единствено Атентаторът не успя да убие никого, защото вместо да вземе участие в мълниеносната атака на Омега-Х и Х-Манияка, той се върна в тира за да намери някоя
граната или екслозив. Това му отне малко време, но докато се върне на "бойното поле"
всичко беше приключило. Единствено Блек продалжаваше да гризе гръкляна на един мъртвец.
- Сега какво? Ще вървим и ще трепем на ред ли? - каза Клипър, бършейки кръвта от челото си.
- Ммм, ДА! - възкликна въодушевено Сиймен.
- Да, точно така! - отговори и Блек, въпреки, че беше с пълна с кръв уста. Сместа от лиги и кръв се стичаше по брадичката и слизаше по врата му.
- Говоря сериозно! Няма да успеем да измъкнем ПС-Манияка ако продължаваме по този начин.
- Нали затова взех гривната бе, братле! Сега ще можем да проникнем, където си искаме! - каза Сиймен.
- Но няма да можем да влезем всичките, накуп. Ще трябва някой да подсигури тила ни. - отвърна Х-Манияка.
- Аз предлагам аз да вляза, защото го познавам най-добре от всички, а и аз дадох идеята да го потърсим. - каза Атентаторът.
- Аз също ще дойда. - каза на свой ред Омега-Х.
- Добре! Ние със Сиймен можем да пазим тила, ще стойм в местноста около сградата. - предложи Клипър.
- Х-Манияк, ти идваш ли ?
- Вътре съм!
- Тогава Блек, ти оставаш с Клипър и Сиймен.
- Няма проблем, само да донесете малко плячка! - отвърна Блек, който още не беше приключил с угощението си.
Преди да предприемат каквото и да е било, бандата трябваше да оправи цялата бъркотия, която беше предизвикана от непокорният дух на Омега-Х.
- Вие тръгвайте навътре! Ние ще завлечем труповете до горичката. - предложи Клипър.
- Но ако тръгнем сега много лесно могат да ни забележат! - възкликна Омега-Х.
- До залес слънце има не повече от половин час. - каза Сиймен.
- Ако завлечем труповете сред дърветата, останалите пазачи ще забележат отсъствието им, рано или късно! - каза Х-Манияка.
- Тогава нега ги понагласим малко, сякаш са си живи.
- Ахам, Клипър, как да го "понаглася" тоя дето току що му разпори стомаха?! - възмути се Атентаторът, явно съжалявайки, че Клипър го е преварил.
- Хм, нека се замислим. Ако открият тази кочина тука, останалите пазачи ще обявят тревога. Всички ще се насочат натук, към постовете, по периферията на ареата на затвора. Ако до тогава сте проникнали
в сградата, сравнително лесно ще можете да достигнете до ПС-Манияка.
- Та ние дори незнаем къде е килията му! - каза Омега-Х.
- Първо ще отидете до регистратурата! - отвърна Сиймен.
- Малко трудно ще останем незабелязани....
- Без малко кръвчица няма да минете, наистина. - отбеляза Блек.

Epizot IX
За малко повече от двайсетина минути, след усърден труд и постоянство( само Блек си знае как е закрепил главата на пазача, на когото гриза гърлото половин час,
когато битката беше в разгара си) всичко беше възвърнато в началния му вид(поне наглед) - пазачите си бяха в кабинките, на пост, пушейки
цигарки... Блек, Сиймен и Клипър се бяха покрили сред храстите, дебнейки за първите патулрулиращи, които ще разберат за "маскарада".
Х-Манияка, Омега-Х и Атентаторът вече можеха да тръгнат напред към лудницата. Слънцето тъкмо беше залязло, времето застудя много бързо.
До същинската част обаче имаше известно разстояние, което даде време на таласъмите и некромансъра да премислят какво ще правят в детайли.
Докато стигнат до комплекса нощта от слънчевия ден нямаше и следа, мрак покри гористата местност край Ротердам.
Близнаците и Блек още чакаха. В един момент по гладко асфалтирания път се зададе полицейски джип със знака на психиатричното
заведение отстрани. Ченгетата не подозираха абсолютно нищо, защото постът, който бяха заели колегите им (бившите им колеги) беше доста
отдалечен и не се виждаше с просто око от централния корпус. Джипът спря. От него излязоха трима души, един остана на предната седалка
явно предаващ съобщение на централата. Блек веднага наостри уши. Таласъмския му слух беше голямо предимство в този момент.
- Централа, тук патрул #47. Пост #1. Всичко тук е нормално продължаваме патрулирането нататък.... Тримата полицаи се
разделиха, двама се насочиха към лявата кабинка, а третия пое към дясната. След секунди вече всичко беше разконспирирано.
- Божеее!
- Набирай централата, обяви извънредна тревога! Девета степен!
- О Боже! Който и да го е направил няма да се измъкне безнаказано!
Трудно е да се опише ситуацията на пълен смут и неориентираност на холандските полицаи. Сякаш някакво чувство за нереалност ги беше
завладяло след сблъсъка с обезобразените трупове на колегите си.
Блек побърза да даде сигнал на Омега-Х и останалите но опитите му да вие като вълк се провалиха. Въпреки безуспешните опити на Блек,
все пак, Х-Манияка, Атентаторът и Омега-Х разбраха за вдигнатата тревога навреме и бързо се вмъкнаха в главната сграда на приюта с
висока степен на охраняемост, където по принцип посетители не се приемаха.
- Хей, вие! Какво търсите тук?!
- Търсим ПС-Манияка, приятел. Ако искаш да останеш жив кажи къде се намира нашия човек и ни дай ключовете за килията му! - каза Омега-Х.
- Абе какво си го зараспитвал тоя? - изнервено каза Х-Манияка след, което прескочи ловко преградата пред него и преряза гърлото на
нервиращия го пазач. Това създаде доста "неприятности" (слагам кавички, защото не трябва да забравяме природната привързаност на
некромансърите към насилиетоооо:). От дъното на левия коридор изкочиха няколко куки, от другата страна се задаваха повече от пет полицая...
Омега-Х се пресегна и взе помпата под бюрото на администрацията и застреля с няколко точни откоса двама пазители на реда.
Х-Манияка направи един невероятен скок и с ловко движение покоси един полицай, той падна на земята. Х-Маниякът събра всичката си сила и
заби десния си крак в стомаха на падналия. Следващият удар беше смъртоносен- с премерено движение некромансърът се издигна във въздуха,
на повече от три метра, след което се приземи на десния си крак върху главата на ченгето. Какво да ви кажа дори размазан малинов сладолед
би седял по-добре на фона на излъскания под на приюта за изключително опасни душевно болни. Атентаторът се беше подготвил и с помоща на
две гранати отстрани пазачите отляво, с което битката приключи.


Всички впериха погледи към регистрационната книга. Омега-Х прелистваше листите с нечовешка скорост. Очите му шареха по страниците,
излъчвайки таласъмска лукавост и хитроумие.
- Ето! ПС-Манияк, номер 666, етаж 15, поделение 7, стая 666! Това е нашия човек! - извика победоносно таласъма.
- Какво чакаме ? Хайде да тръгваме! - призова Х-Манияка.
Първоначалният ентусиазъм на Атентаторът и останалите се изпари още след четвъртия етаж, главно заради повредата, която беше блокирала
всички асансьори и ескалатори в това крило на сградата.
Етаж 15.
- Пфу, аааа...
- Ибаааа....
- Т'ва ма изциди.....
Ще прекратя по нататъшното пресъздаване на ситуацията, защото диалогът беше изпълнен с ругатни, богохулства и злословия. Въпреки всички
тези прегрешения тримата злодей намериха килията на ПС-Манияка.
- ПС, тук ли си ? Ние сме ! Аз съм Омега-Х, до мен е Атентаторът. Ето го и Х-Манияка!
От тъмната килия нямаше отговор. Ако не беше характерната некромансърска миризма никой не би предположил, че има някой в това мрачно
и неприветливо помещение.
- Ехо! ПС-Манияк?
- Аре бе, човек! (опс, сори, не човек ами некромансър, ама нали израза такъв...
- Ами може да е заспал. Аз да пукам вратата пък той ще се събуди. - предложи естествено Атентаторът.
- Действай Атент !
Атентаторът извади от бездънната си торба едно парче пластичен експлозив, закрепи го близо до ключалката на вратата на килията на
ПС-Манияка и извърна глава към останалите, които гледаха сръчните му и професионални действия като третокласници в час по сексуална
култура.
- Готови ли сте?
- Давай Атентаторе, да го измъкваме тоя мързеливец! - рече Омега-Х.
- Действай! - обади се и Х-Манияка.
Таласъмът нагласи часовниковия механизъм на експлозива и се отдръпна на безопасно разстояние. Всички зачакаха. Секундите течаха
по-бавно от всякога. Секундите изтекоха...Взрив нямаше!
-Хей, Атент, какво става???
- Не знам! Но не се преближавайте, защото може внезапно да избухне.
В това време в килията на ПС-Манияка се забеляза раздвижване. Звуците, които се дочуваха от там наподобяваха тези на разярен опосум...
ПС-Манияка се надигна от леглото си, разроши чорлавата си коса и мудно се свлече на земята.
Отвън всички очакваха резултатът от това раздвижване. Вратата се отвори....
- А вие сте дошли вече! - каза изненадано ПС-Манияка. Отвърнаха му само с обезумели от страх погледи. Експлозивът си стоеше на вратата.....
_________________________
До градчето на Лорда оставаха не повече от двадесет километра. Unreal очакваше срещата с приятеля на Sweet Gun. Лорда беше човекът,
който можеше да помогне най-много на призрака за да възвърне човешкия си образ, и още повече - да стане безсмъртен.
Познатата ни вече каравана се носеше по изпълнения с дупки път със завидна за състоянието й скорост. Маверик се наслаждаваше на
любимото си радио (време за реклама - "Тангра") и с охота не забелязваше пресичащите пенсионери, които по някаква щастлива (за тях)
случайност се спасяваха само с уплахата...която в последствие ги довършваше под формата на инсулт или инфаркт.
- Маверик, колко километра остават ?
- Ами до колкото виждам по тази карта вече трябва да сме ....
- Какво?
- Ааааа, FUCК! Т'ва е прецакня! Минали сме градчето! - затюхка се пънкарят.
- Еее, бравос ! - възкликна Unreal.
Тази малка грешка в навигацията на групата отне известно време в повече но след много препирни и още повече литри бира всичко се
нареди както трябва.
11:24, градчето на Лорда.
- Не мога да повярвам! Най-после пристигнахме след толкова премеждия... - радваше се Рейвън.
- Вервай си! Тука сме. Сега остава да намерим Лорда. - каза Линкин гърл.
- Да, найстина аз нямам представа дори как изглежда !Въпреки, че сме големи приятели, запознахме се от един форум - за манияците
уфолози. - избръщолеви, явно притеснен Sweet Gun.
- Ами ще питаме хората ве, акълии такива! - отвърна Рейвън.
- Аве вече е лесно, все някак ще го намерим! - каза Unreal. Тези негови думи бяха упровергани още след първите няколко минути в опити да
се разговаря с местните жители. Щом чуеха името на Лорда хората бързаха да се отдалечат безмълвно. Така минаха повече от три часа в
безполезно обикаляне из улиците на градчето, докато в един момент усилията на всички се ознаменуваха с успех.
Докато се разхождаха далеч от останалите Fear и Катерин, някъде из тучните поляни (постлани с кравешки фекалии, гъмжащи от кърлежи и
всякакви досадни насекоми) в околността, видели порутена постройка скътана близо до гората...
Успехът се изрази в това, че докато Рейвън разпитвал хората в един краен квартал едно хлапе му казало, че човекът, който търси се намира в
еднофамилна къща на три етажа в източния край на града, близо до местната фабрика за пластмасови матрьошки.
Когато всички се събраха в едно местно кафене, за да обсъдят резултатите от търсенето на Лорда, Рейвън разказа за това, което е научил.
- Ами остава да отидем до там и ако е там - супер! - заключи Маверик.
- Чудя се, защо всички хора ни избягват щом споменем името му. - каза Линкин гърл.
- Може би е хакнал спестовна каса, или пък е източил месечните пенсии от пощата... - предположи Sweet Gun.
- Не ви ли направи впечатление, че Фиър и Катерин ги няма? - запита Рейвън с капка ревност...
- Да, найстина, няма ги от както дойдохме.
- Мисля, че отидоха да се разхождат нагоре към поляните. - каза Маверик.
- Защо не се връщат още? - чудеше се Рейвън.
- Е, нека ги оставим, гълъбчетата. - мъдро се изказа Линкин гърл.
- Ще кажа на сервитьорката ако дойдат да им каже, че ще сме тук към девет вечерта. Те до тогава да правят каквото искат. - печално каза Рейвън.
- ОК, хайде да тръгваме. - каза Unreal, който за пореден път пи безплатно кафе благодарение на способността си да става невидим, за съжаление
обаче чашата от, която той пи не стана невидима и сметката му бе поета от Рейвън.
Къщата явно беше добре потдържана. Имаше цветя и полянка отпред, американси стандарти, какво да се прави... Правеше впечатление обаче,
че всякаш никой не жиее в нея. Имаше колибка за куче. Куче нямаше...
Sweet Gun пристъпа по-напред и позваня на званеца на къщата. От вратата се показа мъж на средна възраст, с леко набола брада и късо подстригана,
кестенява коса. Погледът му беше сериозен и проницателен.
- Добър ден, кого търсите ?
- Ние, такова, Лорда... - отговори Маверик, вместо Sweet Gun, който беше изгубил ума и дума.
- А, Лорда... Ей,ей, това момче си има име бе.... Този интернет...какво ни докара само - мислеше наглас господинът. - Ей сега ще го извикам!
Ако е тук, де.
След около две минути на вратата се показа друга, не по-странна фигура. Среден на ръст, младеж с силно излъчване (явно придобито вследствие на
перманентното влияние на седемнадесет инчовият му монитор над все още подрастващият му организъм ), погледът му беше замъглен и хаотичен.
Никой не можеше да повярва, че това е човекът, заради когото всички преживяха толкова премеждия и изпитания.
Не, никой не очакваше от него да каже.....
- Аз съм Лорда! Приятно ми е да се запознаем.
- А, о, аха, амчи и на нас. - отогвори от името на всички Sweet Gun, който имаше специално отношение към интернет приятеля си. - Ние ако
знаеш от кога пътуваме до тук!
- Аха, ами добре, заповядайте! - отвърна Лорда, който все още не схващаше целта на неочакваното посещение.
Лорда ги водеше нагоре по стълбите. Unreal още не се бе представил и можеше да разгледа къщата незабелязано. Отвътре тя изглеждаше
още по-красива. Впечатление му направиха странните картини, които се срещаха все повече с приближаването към стаята на Лорда...
Хм, стаята на Лорда. Ако мога така да се изразя тя беше като язва сред този добре аранжирания интериор, с който можеше да се гордее
семейството на младежа с благороднически прякор. Помещението приличаше повече на статистичен център отколкото на тийнейджърска стая.
По пода, на леглото, навсякъде, всичко беше покрито с книжа, рисунки и снимки на всякакви НЛО-та, свръхестествени явления и същества,
документи, показания на свидетели. Въпреки това Лорда приличаше повече на нещо средно между Фокс Мълдър и Били Джо
(вокалистът на GREEN DAY) отколкото на Хари Потър. (сигурно с това изречение съм засегнал милионите фенки на дребосъка с очилцата и
магическия бастун, опс, магическата пръчица, но не виждам голяма вероятност сред вас, читателите на този разказ да има подобни създания)
- Та с какво съм заслужил неочакваното ви посещение? - запита Лорда.
- Спомняш ли си онази книга...която ми прати преди време? За тайните на древната магия и тн. - каза Sweet Gun
- Онази дето няма автор? Старинната? - ококори очи Лорда.
- Точно тази. - отвърна Sweet gun, вадейки я от раницата на Рейвън. - Виж страниците продължават да се пишат на някакъв древен, непознат език!
- Това, това .... Не беше така като ти я дадох! Мислех, че всичко е отминало!
Всички зяпаха очудено Лорда в очакване на следващите му думи, е освен Маверик, който си беше намерил приказка с бащата на Лорда - и двамата
бяха футболни манияци. Е, с някои различия.... Маверик фен на Левски....Бащата на Лорда ... на ЦСКА. Ще ви оставя сами да си представите
ситуацията в дневната на тази така приветлива къща, която се наложи да се раздели с някои от мебелите в нея, които помогнаха за бързото
оттегляне на Маверик от спора с домакина.
- Марш! Говедо такова! Левскар! Да ти ....
- Ари ве, ша ти....
Този диалог беше пропуснат от Лорда и останалите, които слушаха в захлас разказа му за книгата.
- Значи в крайна сметка се оказва, че книгата започва да се пише сама преди всяко велико сражение между доброто и злото. - заключи Линкин
гърл.
- Тоест... Армагедон? - каза Рейвън.
- Именно! - отвърна Лорда. - Книгата е съставена, в нейната начална форма от неизвестен магьосник, преди хиляди години, в навечерието на това,
което те са предполагали, че е краят на света. Предназначението й е да предизвестява хората за наближаването на краят на света.
- И все пак има нещо, което все още не мога да разбера. Защо всички хора, които питахме за теб, къде се намираш и тн. ни отбягваха.
Какво си сторил? - попита Линкин гърл.
- Историята е доста дълга...Преди две години, когато чаках края на света, знаете датата беше предречена от мнозина предсказатели,
бях станал леко казано свръх подозрителен...Взех компютъра, няколко диска с музика, известно количество храна и всички спестявания,
които бях събрал от "закуски" (под закуски Лорда имаше предвид кражбите, които беше осъществил по интернет, благодарение на мудната и
лесно разбиваема защита на американската спестовна каса). Sweet Gun го прекъсна за момент: - Ех, тези кредитни карти, Виза, Мастър карт,
какви времена бяха... От думите на Гън струеше искренна носталгия по старите, рицарски времена, когато цялата българска пи-си нация се беше
вживяла в ролята на Робин Худ. Лорда продължи : - Та взех си всичко нужно и се изнесох, отидох в една къща, съвсем близо до гората, която
беше изоставена в резултат на огромната вълна от емиграция от тези земи, преди години, когато фабриката за електрически китари на
батерии фалира. Както виждате останала е само тази срещу нас - за пластмасови матрьошки. Та отидох там, нашите почнали да ме търсят...
безрезултатно. Нямаше ме една седмица. През това време отброявах времето до Края...Една нощ вниманието ми беше привлечено от някакав
шум идващ от храсталака около къщата. Взех фенера си и ловната пушка на баща ми, която бях свил преди да избягам. Излязох. Огледах се и..
в един момет пред мен се изпречи черна фигура, с качулка, торба на гърба и заплашителен поглед. Не можех да различа човек или звяр стой
пред мен. Стрелях от разстояние, от около петнадесет метра. Нещото отхвръкна на метър назад, започна да вика истерично, да се преви