Първо искам да подчертая, че не съм аз автор за да избегна напатки че сам плагиат

Когато седнал съм небрежно,
върху тоалетната чиния
ме връхлита чувство нежно,
меден си гласец във песен искам да извия.

Обграден отвсегде с тишина
на мечтите се отдавам
и дори изсирайки лайна
чудни мисли обладавам.

Разгадавам тайни философски
от години що са неразбрани,
вид добивам фаустофки
и привиждат ми се дупета насрани.

Там отделяйки лайната
си пречиствам и душата
и макар напрегнат здраво
аз си викам:"браво, браво".

Идва ми да полетя.
Да се въздигна в тез чудни небеса.
Слънцето не искам да дистигам
защото скромен съм и личността
си в култ не искам да въздигам.

В облаците простичко ще се порея,
на ангел някой песен ще изпея
ще го попитам как въвят нещата
по-хубаво ли е във Рая отколко на замята!?

но вместо да ми отговори
той бръкна си под бяла дрешка
извади палка полицейска
и ме заудря по главата тежка.

И тъй от унеса си аз дълбок излязох.
Тогаз дочух че някой тропа по вратата.
Не било туй удар с палка по главата.
Взето от тук.

[ред.]

Слушайте едно нещо дет дядо ми ми расправяше докато бях малък:

Всяка книжка мека,
служи на човека
гъзо си да брише да не му мирше.


хаха ама най-яко е на Ъндеад-а:)


Make war, not love

Странно чувство в мен напира, май ми се досира.