Тук се говори за Зурла. Една империя, неизвестна за простолюдието, тъй като повечето хора не биха искали да вярват, че някога са били роби на шопарите. Но това е истина. Свинете - някога велика раса, са управлявали цялата Гладна Земя, изсмуквайки хранителните й ресурси. В самото начало...
...Гладната Земя всъщност е Европа преди 6 хиляди години, когато тук са властвали петте кралства - Архай (земя на хората), Бекония (родственици на хората), Салиманта (други едни хора), Ненатам, Землот и княжество Салиб. На техния континент всички живеели в мир (с изключение на голяма част от населението, която си падала по кланетата и други такива). Но хората дори не подозирали опасността. Защото в недостъпните планини Дрбал (не е грешка, така се пише - Д-р-б-а-л) имало една непозната раса, един народ, който си умирал за пръжки с лук, една цивилизация, която повела историята в съвсем друга посока...
To be continued...
PS : Малко тъпичко е в началото, ама кефското предстои.

Що бе? На мен и началото ми харесва!

Скоро се очаква да напиша и "Епопея на изядените" - за битката при Амон ЧоРап.
ПС: радвам се, че ти е харесало, но още нищо не си видял!

И така, ето я историята (за по-бавно загряващите ще уточня, че тва беше предговор)


Генерал Беля стоеше пред палатката на Адмирала и зъзнеше от студ. А може би и от страх, тъй като всички много добре знаеха как се наказваха лошите вести. Точно в момента по-лоши вести едва ли биха могли да бъдат съобщени.
Генералът нервно разтри копитата си, за да ги столи, и пристъпи напред.
Палатката на Адмирала беше, общо взето, уютна, особено за един шопар, зъзнал часове на поста си. От подпорите висяха газени лампи, които придаваха на пространството един странен цвят, който определено не се хареса на Беля. Червеникавите стени на палатката сякаш бяха обляни с кръв.
И още нещо не се вписваше в обстановката - масата, купата с трици, столът и най - вече седящият в него. Огромен тлъст шопар с охота нагъваше сандвич с бекон, пръскайки слюнки напосоки, сякаш от това зависи живота му. Гледката наистина отврати ген. Беля, не толкова заради някаква погнуса, колкото заради неистовия свински глад, който го обзе - глад, който само свинете могат да изпитат. Потекоха му лиги...Но той се стегна и се насили да прекасне този величествен акт, наречен от свинете "плюскане".
-Ъъ, сър, бихте ли...
Шопарът се сепна и се обърна с оцъклен поглед. "Браво - помисли си Беля - сега го ядосах, преди да съм му казал вестите!"
-Кхръ. Хррр флпрпрсхъъъ - направи опит Адмиралът да изгрухти мъжествено с пълна уста. Беля си напомни наум да не поглежда към чинията... охо, пръжки с лук! Той се опули и замръзна на място, втренчен във адмиралския обяд. Пълното щастие бе само на крачка от него, само да се протегне и...
-Абе, говедо, тебе не са ли те учили да не нападаш чужд обяд, бе, а, бе, а? - скочи на крака Адмиралът. - Кажи си името и военната част!
-Да, сър, аз съм гнерал Беля, сър, от тая част, дето е ваша, сър, да, сър. - изпъчи се Беля, чудейки се как, по дяволите, да докопа чинията.
-Какви са новините от разузнавачите? - попита Адмиралът.
Това изречение приземи Беля на земята, за да му напомни лошата новина, задаваща се като локомотив към него, готова да го премаже.
-Ами сър, как да ви кажа... Имаме лоши новини. Оказва се, че...
to be continued...

-Ами, сър, как да Ви кажа, имаме проблем. Оказва се, че...хмм - запъна се Беля. - Ъъ, тъй де, разузнавачите, те таковата храна са открили, ама...
-За Бога, Беля, какво ти става? - грухна ядосан Адмирала.
-Сърпрасетатасагладниикогатосаоткрилихранасаяизяли!!! - изстреля на един дъх генерала и се вцепени в очакване на отговор.
С голямо учудване Беля забеляза как Адмирала се отпусна на стола си със замислено изражение. Беля се зарадва - очакваше понижение или поне четене на свинско (нещо като да четеш конско, само че на свиня).
И все пак... зурлата на Адмирала бе клюмнала, а това обикновено значеше нещо НАИСТИНА лошо.
-Сър, проблем ли има? - попита Беля с надеждата да разбере нещо, което явно не го засягаше.
-Остави ме да помисля, Беля! Връщай се на поста си!
Беля все пак излезе от палатката дълбоко замислен. Поведението на Адмирала го бе смутило дотолкова, че той съвсем забрави за триците, пръжките или каквото и да било. Да, тук ставаше нещо, което бе разстроило Адмирала - ставаше нещо странно. И в случая само едно прасе можеше да му помогне.
-Варио! Варио! - квичеше Беля, когато влетя в общата палатка. - А, ето те!
Въпросният Варио бе млад шопар с буден ум, изкачил се до поста на генерал, също като Беля. Той подкрепяше Адмирала и вярваше на всяка негова дума. Ето защо Беля помисли, че ще се заинтересува.
-Варио! Имаме проблем! - викна той, но в този момент млъкна, забелязвайки как двадесет чифта уши се обърнаха към него.
Варио явно схвана ситуацията, защото каза нещо от рода на "Да излезем навън" и двамата се оттеглига.
-Да не си полудял? - квикна Варио. - Тъкмо играехме на карти, залогът беше печена зурла!
-Това не е важно сега - прекъсна го Беля. - Слушай, с Адмирала става нещо странно, мисля, че преходът не върви добре.
Тук е мястото да споменем, че след като шопарите изконсумираха всички ресурси на родната си земя, те се насочиха към нови тритории отвъд Дрбал. В момента се намираха насред планината и явно запасите им привършвха.
-Може да го попитаме какво става, след като си приключи срещата. - Предложи Варио.
-Среща? - Беля учуден се обърна към адмиралската палатка, за да види... да, сянката на единия шопар вътре бе на Адмирала, но другата... приличаше на кльощаво... нещо, би било най-точното определение.
-Какво е това?
to be continiued...

good, good, ama ima o6te kakvo da se opravi

Хмм,обещаващо...наистина има какво да се доизкусури,но иначе е доста интересно,с нетърпение очаквам следващата част.
ПП:Бай дъ уей,епизодите са малко кратки,но ако пускаш нови по-начесто няма проблем...

Варио и Беля гледаха втрещени как силуета на Адмирала разговаряше с мършавото животно. В един момент те чуха как то каза нещо грачещо и се запромъква извън палатката.
-Скрий се! - изсъска Беля и бутна Варио в дълбокия сняг, където и двамата затаиха дъх. До тях нещо бързо притича и по посоката на стъпките те разбраха, че нещото се отправя към близката до лагера гора.
Варио неуверено вдигна глава, лапнал шепа сняг и го проследи с поглед, но видя само сянка. В следващия момент шопарът бе вече непреклонен.
- Да го проследим. - каза той на Беля.
Беля го погледна учудено и на свой ред му каза
- Земи се гръмни.
- Хайде де, Беля, може да е важно! Нали ти сам каза, че прехода към Гладната Земя не вървял добре.
- Мдам, прав си, тъй казах... и като че ли това мършаво животно има нещо общо с цялата тая глупост. - неохотно се съгласи генерал Беля, двамата станаха от снега и тръгнаха тихо след нещото.
Вървяха през гората, виждаха го да се влачи на петдесетина метра пред тях и се чудеха защо, за Бога, не си довършиха вечерята. Нощното небе беше покрито с облаци и сякаш от животното се виждаше само тъмна сянка. Вървяха така около десет минути и на двамата почна да им писва, когато нещото спря пред езеро насред поляната и се изхвърли във водата.
Странното бше, че температурата в планината Дрбал бе около -30 градуса, но езрото не замръзваше. Защо?
Животното изплува на повърхността и започна да пее глупашки.
Един шопар живял в Дрбал,
по прякор викали му Крал,
но само име не било му то,
показвал знатно потекло...
Гъци-гъци, мое гъци,
търсих те наяве и в съня,
но намерих само трици, трици.
Кой сега да удуша?
Песента продължаваше, а двамата се чудеха как такова същество говори на езика на шопарите. Гледаха те, гледаха и немееха. И най сетне Варио сръга Беля.
- Айде да го хванем на три... едно, две... ъ, как продължаваше?
- Три. Ама аз предлагам да го накараме само да излезе, щото в тоя гьол ше се издавиме, видиш ли...
- Тъй ли? И как? - попита Варио.
- Ми че ей тъй. - каза Беля, огледа се, взе едно камъче и го запрати напред.
Песента заглъхна и нещото изграчи.
- ХРАНА! - с един скок се озова на брега и започна да се оглежда.
- Сега! - векна Варио и двамта скочиха върху него; хванаха му ръцете и притиснаха главата му към земята. Тогава луната го огря.
Това определно бе най грозното нещо на света. Приличаше на прасе... ама кльощаво. И без зурла.
Беля се облещи.
- Къв си ти бе?
- Ам-Грух, господарю. - едва изгъгна то. - Ам-Грух.
To be continued...

Утре пиша новата част, но моля ви, пишете си мненията! Искам да знам как е според вас.

Ам-Грух се гърчеше и скимтеше, но двамата шопари го държаха притиснат към земята. Очите на противното същество шареха наляво-надясно, търсейки спасение. Уви. Беля го погледна злобно и каза
- Ам-Грух? Къде ли съм те чувал?
Естествено, всички свине бяха чували за Ам-Грух, съществото обитаващо склоновете на Дрбал. И все пак той бе по - скоро мит, отколкото живо същество за тях. Затова те се изненадаха и се уплашиха от него още щом го зърнаха. Варио с учудване откри, че не държи ръка, а копито, подобно на свинско. А и ушите на пленника бяха свински. Да, той бе едно кльощаво прасе с една очевидна липса.
- Агррх... - изгъгна Ам. - Молим, молим, пуснете ни! Ахр...
Беля го погледна отново, този път с явно подозрение, и зададе нов въпрос.
- Какво правеше в палатката на Адмирала? Отговаряй, Ам-Грух, ако изобщо това ти е името.
Ам опита да се изправи, но хватката на Варио бе желязна. Тогава отново изграчи
- Ще кажем ако ни пуснат, безценна, да. Кхра! Кхра!
Двамата разбраха намека и отпуснаха копитата му. Ам се изправи и Беля повтори
- Какво правеше при Адмирала?
Ам-Грух се ухили насила и крякна
- Той добро прасе, безценна, той ни дал сочни мръвки, да! Грух - грух.
- Той какво искаше от теб? - попита Варио.
- Да свършим работа, да, безценна, работа! Лоши вестоносци храната изяли, да. Ние си мълчим, да, а сега и те ще замълчат. Хахаха, грух - грух - грух.
Последва неловка пауза, в която двамата осмислиха чутото.
- Ние казали, пуснете ни сега!
Варио го срита надалеч и викна след Ам.
- Махай се и стой настрана! - Ам-Грух подви опашка и се омете за секунда.
Когато двамата останаха сами, Беля каза
- Адмирала го е накарал да убие разузнавачите!
- Но защо?
- Нещо с прехода не е наред, Варио, и май Адмирала иска то да остане в тайна. Освен това имам чувството, че Ам-Грух е замесен по-навътре в тази история.
- Хей, били сме извън лагера близо 15 минути! Бързо, преди някой да се е усъмнил.
to be continued...

На другия ден Беля и Варио се срещнаха в общата палатка за обед и седнаха на една маса. Честно казано, никй от тях не бе мигнал предната нощ. И двамата мислеха за пържоли и сланинка. И за Ам-Грух де, дори и за него. Из главите им се въртяха спомени за липсващата зурла на съществото, за незамръзващото езеро, за Адмирала и непростимото, което бе извършил. Мдам, нещо ставаше, нещо беше уплашило Адмирала. И той бе решил да изтрие всяка информация, която може да разкрие ставащото. Пред двамата се изправяха много въпроди - какво е това езеро, откъде Адмирала познава Ам-Грух и какво общо има той, освен че е наемен убиец. И каква, за бога, е тази Безценна?
Всъщност този въпрос не бе толкова труден за отговаряне. И двамата се усъмниха, че Адмирала бе подкупил Ам-Грух не само с храна, а и със... зурла. Да, Ам определено би искал д си върне безценната зурла. За да не останете с погрешно впечатление ще поясня - всички тези неща не им хрумнаха едновременно. Ясно?
Двамата седнаха един до друг и зашепнаха, за да не ги чуят околните.
- Беля... - започна Варио. - Снощи помислих и май направих извод.
- Какъв? - поинтересува се Беля.
- Пържолите са страхотни със зелева салата.
- А, тва аз го знам отдавна. - сподели Беля опита си на по-възрастен.
- И още нещо. Мисля, че открих нещо за тайната на Адмирала. Доколкото си спомням...
- Какво си спомняте, генерал Варио? - двамата изтръпнаха и вирнаха мутри към тавана. Над тях се беше надвесил самия Адмирал, явно добре похапнал наскоро. Гледаше ги леко подозрително, докато казваше
- Надявам се да не сте прекалили с мисленето, ще се отрази зле върху бойната ви подготовка.
- Не, сър, не съм мислил изобщо! - скочи на крака Варио и козирува. Беля го последва.
- Радвам се. - Ухили се Адмирала, но подозрението не слизаше от лицето му. - Дано сте готови за път, защото след два часа потегляме към долината Мол Арад. Според разузнавачите тем е по-топло и има храна, нали, Беля?
- Да, сър, разбира се! - козирува Беля на свой ред. Адмирала излезе с тежка крачка от палатката и двамата се спогледаха.
- Той не знае, че ние знаем за разузнавачите! - изсъска Варио.
- Знам - каза Беля. - В Мол Арад има нещо гадно и той ни води право към него.
- Но каква му е ползата?
to be continued...
------------------------------------
сори, че са толкоз кратки епизодите, ама...
все пак пишете си мненията да знам дали ви харесва

Само искам да поясня, че в тази творба не гоня нито върховен стил на писане, нито свръхсмешни събития. Просто една неангажираща шантава история. ОК?

ОК, ама на места се оливаш.

Аре продьлжавай го.Яко е

Аз очаквам да видя повече мнения, но добре, ще го продължа.

Беля и Варио влачеха крака (копита), предусещайки смъртта си. Не бяха сигурни какво им готви Адмирала (предполагаха, че им готви засада, а не пръжки с лук), но и изпитваха известно нежелание да разберат. Всички останали маршируваха бодро през снега, докато се спускаха надоло по заснежения склон. Долу, на километри пред тях се разкриваше обширната долина - Мол Арад, огрян от слънцето тревист рай. Там долу Ам-Грух бе убил разузнавачите. Естествено, и двамата знаеха, че той не би могъл да го направи сам, тоест, долу трябваше да има цяла войска с неизвестни противници.
Групата им се състоеше от 450 прасета, защото беше истинска лудост всичките 500 000 шопари да преминат заедно накуп. Общо взето, народа на шопарите се състоеше от 2 000 000 души, като групи по 500 000 се изнасяха за шест месеца. Съответно тези групи се деляха на по 450 и по 350... както и да е.
Въпросните двама шопари вървяха смълчани, като на всеки от двамата му се искаше да побегне панически в някоя посока. Може да се каже, че те бяха добри войници, но "добър" е разтегливо понятие, което не смятам да обсъждам сега. Важното е, че двамата бяха прасета, а на всяко прасе си му е вроден войнски дух.
-----------------------------

Адмирала даде знак на групата да спре и се изправи с гордо вирната зурла.
- Свине такива! (бел. а. - това е поздрав) Нашето пътуване е към края си! Ще направим лагер в Мол Арад и оттам след четири дни ще сме на територията на Бахбам!
- Ура! Груха! - викнаха шопарите, забравяйки за лавини и прочее.
- ... Затова тази вечер... - каза Адмирала. - Ще празнувате! Да живее Зурла!
- Зурла! Грух! Зурла! Грух! - ревяха свинете, поемайки отново пътя си към долината.
Беля се обърна изплашен към Варио.
- Тази вечер! Ще ни изколят тази вечер! - изсъска той.
- Тази вечер! Вдигаме гълъбите тази вечер! - отговори Варио.
-----------------------------

От стария лагер до Мол Арад имаше три дни път и всички свине бяха уморени. Разпънаха десетки палатки върху свежата растителност и празненството започна. От склона на планината повяваше хлад, но той беше дори приятен, в сравнение със спомена за студа там горе.
Беля и Варио се оглеждаха нервно цяла вечер, търсейки удачен момент да дезертират. Е, такъв не се появи и те решиха да променят стратегията.
- Казваме на всички истината за Адмирала и Ам-Грух! - предложи Варио.
- Мда, всички ще се изпарят яко дим, преди атаката да започне. Ако ще има атака изобщо.
- Сигурен съм. - каза Варио и се изправи пред шопарската група.
- Скъпи приятели... - започна той. Боже, колко трудно било да гвориш за предателство пред 450 прасета! Той си пое дълбоко дъх и продължи. - Искам да ви съобщя...
Прекъсна го звук, подобен на БУУУМ! , който разтърси земята и събори всички долу. От склоновете на планината се вдигна пушилка, последваха още гърмежи...

to be continued...

Е, какво ще кажете за новата част? Очаквайте продължение.

Шопарите се огледаха уплашени наляво и надясно онемели, лежащи на земята. На Беля му трябваха само няколко секунди, за да се опомни.
- Закъсняхме! - ревна той. - Бягайте!!! Засадааааа!!!
На шопарите от групата не им трябваше повече информация, те се изправиха и хукнаха напосоки с викове. В този момент от склона на планината се чуха още гърмежи, които отекнаха в долината. И на заснежената планина не й остана нищо друго, освен да изпрати и своето проклятие към героите. С гръмовен тътен лавината тръгна надолу.
- Лавинааа! - кресна някой храбър воин и си плю на петите.
Беля и Варио траскаво се заоглеждаха. Заслонът! Заслонът, който видяха, когато пристигаха! Беше на около петстотин метра от тях.
- Тичай! - казаха в един глас и заедно с още десетина прасета се отправиха на бегом към единственото си спасение. Но лавината се движеше прекалено бързо, помитайки прасетата от групата им един по един. Огромната маса сняг вече слезе в долината. Оставаха секунди...
А сякаш минаха часове...
Със сетни сили двамата се хвърлиха в заслона, обърнат с гръб към лавината, а около тях зафуча снежния ад. Този път сякаш минаха години...
-----------------------------------------

Когато свличането утихна, входът се оказа затрупан. Вътре с тях имаше още шестима оцелели, които стояха в мрака и се питаха какво ще правят сега.
- Какво ще правим сега?
- Ще копаем.
В тези две реплики се съдържаше огромен смисъл, и ако помислите малко, и вие ще го доловите. Важното е, че след няколко минути една дебела свинска глава вече се подаваше от снега и грухтеше доволно. За петнайсет минути всички бяха навън и благославяха Могрут, великия Бог на сланината. И последва логичният вик:
- Някой ще си плати за това! - Варио викна съвсем леко, боязливо и дори извинително, но все пак с достойнство.
В този миг от дърветата започнаха да се спускат още шопари, явно успели да се качат навреме. Събраха се на място, където снегът бе по-плитък и един от тях рече:
- Бахмааму, кво беше тва бе?
- Лавина. - каза Беля. - Опитахме се да ви кажем, че Адмирала ни е подмамил в капан.
- А той къде е? - попита един друг.
- Духнал е оттук явно. - обади се трти.
- Ах, подлеца...
- Ама знаете ли какво... - сети се Беля. - Хрумна ми нещо ужасно.
Във въздуха нещо просвистя и една стрела тупна в снега да тях. Следваше я цял порой.
- Беж! - креснаха няколко от прасетата и пак хукнаха на зиг-заг. Явно бойната стратегия не им се удаваше.
А горе на склона се събираше цяла армия... е, добре де, цял отряд от хора.
- Човеци!!! Предал ни е на човеците!!!

to be continued...

ква е тая простотия веееееееее

Това е яко. Лорде давай-стана интересно, но не го зарязвай-или пиши или го довърши на няколко части.