Дали е изход. Защо си недоволен приятелю, има ли нещо на този "шибан" свят което те кара да страдаш? Казваш, че имаш всичко за което един истински човек може да мечтае - приятели, добро семейство, времето е пред теб, и човек, който те обича и винаги ще те подкрепи.
И пак говориш за смъртта. Нима тя е твоят идеал. Нима мислиш, че чрез нея ще се пребориш с всичките несправедливости и болка, които трябва да преживееш. Нека ти кажа нещо...
Преди време бях сам, изпитвах болка и тъга. Много болка и тъга. Не пожелавам никому, дори на този, който ме има за свой враг да изпита същото. Но намерих упора. Упората бе един истински приятел, който преживя всичко с мен, страда с мен и се смя с мен. И днес съм му безкрайно благодарен, защото съм жив. Не веднъж мислех, че мога да избягам от всичко, да сложа край, да прережа вените и да потъна в последния сън. Но този приятел беше до мен, не ми позволяваше да правя грешки, да мисля за смъртта като за изход, като път за бягство.
Ще кажеш, че смъртта е нещо нормално, всеки някой ден се среща със смъртта. Не го отричам, не знам дали има човек, който да е прескочил границите на човешкия живот. Но не знам и дали има човек, който не е сложил край на живота си, и не е причинил страдание на всичките хора, които го обичат, и живеят за да му помагат. Твърде егоистично е, да търсиш това бягство, да се опитваш да се измъкнеш сам и да не помислиш за семейството, за приятелите, за лубимия човек...
Помисли само, колко хора ще стадат! Може би нямаш упование да продължиш живота, може би твърде много страдаш, може би мислиш, че слънцето е залязло и никога повече няма да изгрее, и може би грешиш. Знаеш ли колко е тежко да загубиш любим човек...
Смъртта на роднина се понася най-леко. Много по тежко е да загубиш приятел, човек който ти е помагал в трудните моменти, човек който се е смял и плакал с теб, човек който те е научил на повече неща от живота, отколкото могат да те научат родителите и всички учители на света. Защото най-голямото щастие е да имаш добър истински приятел. И ако откриеш и истинската любов, то от какво може да си недоволен?
Знаеш ли колко хора страдат, и нямат нито приятел който да ги подкрепя, нито любим човек които да ги изпълва с мечти, идеи, копнежи, трепети...
Защо не преоцениш живота си, помисли какво имаш, и какво още ти трябва за да си щастлив, помисли и помни от мен, че е мъдро да знаеш какво искаш, но хиляда пъти по мъдро е да знаеш какво искаш, и да си доволен, че си го постигнал!
Премисли всичко, помисли дали смъртта е правилният път, или е само начин да избягаш. Бягството не е решение, то е за страхливците. По добре да загубиш с достойнство, отколкото да избягаш уплашен и унизен. Запомни тези думи от човек, който много е загубил, много е мислил над тях, и е щастлив, че има приятели, истинско семейство...
Щастлив е че те има и теб!

L-I-N-K ако щеш вярвай,но това съм го писал в една друга тема.Почти същото като съдържание,но представено от моята гледна точка.
Какво да ти кажа иначе...?Останах с впечатление,че говориш отново за себе си,което доближава съдбите ни с още една крачка.Аз имах или имам всичко това,но бях много нещастен,за жалост нямах упора,нямах жажда за живот.Нямах приятел за да ме подкрепи толкова,но всъщонст аз си бях виновен защото се изолирах от тях.
Смъртта не е бягство,всъщност такова е,но самоза теб,а за останалите мъка.Аз мислех за самоубийство,но само мислех,а иначе бях далече от мисълта да го направя.Не съм чак толкова луд и си прознавам,че в моменти когато мислех за това,запазвах самообладание.

"Смъртта на роднина се понася най-леко" - за това никак не съм съгласен,защото не можеш да определяш коя смърт се понася най-леко,та дори да говориш за понасяне,защото такова просто няма.И мога да ти кажа,че точно смъртта ме направи такъв.Друго обаче ми хареса - "Защо не преоцениш живота си, помисли какво имаш, и какво още ти трябва за да си щастлив, помисли и помни от мен, че е мъдро да знаеш какво искаш, но хиляда пъти по мъдро е да знаеш какво искаш, и да си доволен, че си го постигнал! ".Това е вярно,но е трудно да знаеш какво искаш.Трудно е когато си преживял това което аз съм.Ставаш нерешителен в някой отношения.Точно за това е необходима голяма крачка.Да започнеш от някъде наново.Всичко отначало и да не гледаш назад.Малко хора обаче се съвземат напълно.Познавам доста които пренебрегват случилото се,но вече са отчаяни от живота и не им пука какво ще стане.Това за мен не е съвземане.

Е,да ти кажа аз се съвзех долколкото може да се каже.Постигнах го чрез един човек който ти познаваш.Той ми вдъхна надежда,надежда за нещо по-различно,надежда аз да се променя и поне засега успява.Но този преход ще е дълъг според мен.Поради това,че някой от тези фактори,които ме задържаха все още съществуват.От друга страна като човек без никакъв късмет аз съм си "хронично" отчаян и не вярвам скоро нещо да се промени.Аз бях друг човек.От една страна се харесвам,но от друга се мразя.И знаеш ли какво е парадоксалното?Мразя това което другите обичат в мен.Може би тази промяна не ми хареса особенно,тази раздяла със всичко нормално ми се отрази по начин полезен за мен.Съзрях неща които не подозитрах,че ще открия,но точно това ме направи малко по-различен сега.Всички ме обичат,защо ли?Защо аз мразя да съм обичан от всички?Може би това е причнината всички да са щастливи,а аз не.Върху това има толкова да се говори,че като се сетя как не се усещам в писането,може да си откарам тук поне няколко часа.Знам и,че това е целта на темата,но смятам да спра засега дотук.

За първи път влизам във форум Разкази и историй и то само, защото видях интересен ник в графата "последно съобщение". И попадам на толкова вълнуваща история. Защо сте така отчаяни? Защо, RIP, мразиш да бъдеш обичан? За първи път виждам някой, който мрази да бъде обичан. И защо така? Какво ви липсва? Загубили сте близки? Кой не е, но това не трябва да ви кара да се отчайвате и да стигате чак до мисълта за самоубийство. Загубили сте вяра в живота, в справедливостта, в любовта, в семейството? Всичко е поправимо, повярвайте ми. Ако нещо не те убие, със сигурност ще те направи по-силен. Оставете всичко лошо зад гърба си, гледайте в бъдещето, живота е пред вас. RIP, зимай TOEFL и бягай в University of Salford, University of Abertay или Teeside University. Ще научиш много, а и ще получиш отлична диплома. Поставете си цел в живота и се стремете към нея. Трябва да има нещо, което да ви държи здраво на земята -амбиция, любов, отговорност, приятел - все нещо, каквото и да е, и оставете всякакви помисли за самоубийство. Ще нанесете страшна мъка на тези, които ви обичат. Е, не искам да ви поучавам, но много ми се иска да ме чуете и да ме разберете. Сори, ако постът ми е оф топик и нарушава реда на историята.

some things never change, but some do...
misleh predi vreme za samoubiistovo, dori sym stoql s oprqn noj v rykata , i sym se 4udil kakvo li e ot drugata strana... dali moga da obi4am, da mrazq, da 4uvstvam bolka, strah,vina....
no go preodolqh, namerih nai dobroto lekarstvo - edna istinska lubov, zaradi koqto si zaslujava da jiveq...
a tazi tema q pisah, samo za da pomogna na edin angel, da razbere, 4e "the suicide " e vyzmogno nai loshiq izbor, nai golqmata greshka...
a povqrvaite mi, zagubata na rodnina se ponasq, no da zagubish priqtel pri tova dobyr, a nedai si boje lubim 4ovek, e tolkova trudno da se ponese, da se prejivee, zaradi tova i sym stoql s blesnaloto studeno ostrie oprqno u venite ot vytreshnata strana na lqvata kitka...
az sym 4ovek koito naistina mnogo e izstradal, no tova koeto sreshtnah dnes e po tejko ot vsi4ko s koeto do sega sym se sblyskal,
nikoga ne sym se 4uvstval tolkova bezpomoshten, malyk, slab, uplashen, vinoven dori....

ForlornedDies....

Night Shade,предполагам моят ник?Да,аз също поствам тук,но само в смислените теми.За въпросите ти.
Защо сме отчаяни?Защото ако ти обичаш и понасяш на болка някои от нас не могат.Защо мразя да бъда обичан?Чесно да ти кажа като си прочетох поста видях,че не съм се изразил правилно.Сложно е за обяснение,мое би друг път ще го кажа...когато си събера мислите...На останалото ти отговорих в горният пост,ако се зачетеш по-добре ще разбереш,пък и предполагам си си задал реторични въпроси

"Ако нещо не те убие, със сигурност ще те направи по-силен." - това е ясно.Аз съм именно такъв.Станал съм безчувствен,груб и още не знам какъв.Но иначе имам нежна душа,знам го.Всички го знаят,но тя е потънала дълбоко в мен и лека полека изплува благодарение на един човек за който говорих по-горе.

Хех ти окъде знаеш,че не съм взел TOEFL(аз не съм го взел,но изглеждаш много уверен в думите си и просто питам).А бягането не е толкова лесно колкото си го представяш.Цели в живота колкото си искаш,но трудно осъществими.Пък и как ти се вижда идеята да си поставиш цел нещо което знаеш,че ще се осъществи чак след 50 години...добре е,нали.Да кажем,че си намерил своята цел в живота,но представи си,че накрая всичко се провали...как ще се чувстваш тогава?Как ще се чувстваш ако за един ден всичко рухне,всичко което си градил години със собствените си ръце?Удовлетоворен?Не мисля.Ето защо е и опасно да си задаваш цели.По-точно трябва да мислиш по-трезво за тези цели.Ако имаш мечта да идеш да живееш в планината,защот ти е да учиш висше да речем(тоя пример го давам много често).Ще си построиш къщурка и ще си живееш простичко,но защо трябва да "губиш" време с учене,което после няма да ти послужи.Е,това не се ли явява като пречка в живота?Като пречка да осъществиш целта в живота си.Хм.Май да.

Айде сега, само не ми казвай, че целта ти е "къщичка в планината". Който има такава цел, не сяда да учи 3D анимация и не се опитва да сътвори игра. Аре, пийс тодей, пък утре ще видим.

Ми не не е това целта ми,но не бих отказал да ти кажа...
3D-то го уча за да се отделя от останалото,а игра правим за удоволствие.Нищо сериозно според мен,въпреки,че т тези неща може да ти се преначертае бъдещето.Но добре днес ще говорим .

"Да се отделя от останалото" или да се отделиш от останалите? Разликата е голяма. Аз не искам да се отделям от никого и от нищо. Направя ли го, ще се отделя от реалността въобще, а не искам. А за бягането в онези университети, изобщо не си представям, че е лесно, а пък не съм и твърдял такова нещо. Но ако пък в живота ни всички неща бяха лесни или ако се стремяхме само към лесните неща ... ехеййй...Колкото по-трудно е нещо, толкова повече ме амбицира (вземи за пример оная планина, дет' ми извади душата с нея ). Еми, какво друго да ти кажа по темата? Аз не съм много по дългите приказки и философските обяснения. А пък и още чакам да изясниш някои неща от по-по-горния си пост. И каква всъщност е целта ти, надявам се не оная къщичка.

Точно за останалото става въпрос,но останалите влизат в него,т.е. няма голяма разлика.В него влиза цялата мръсотия на света,всичко което ежедневно ни се излива на главата,а някои дори не го усещат...завиждам им донякъде,но това отделяне важи и за доброто,любовта абе въобще всичко.Въпреки,че отделянето от любовта беше по мое желание...просто разбрах какво значи "любов" за някои момичета.Обаче това не искам да го коментирам.
За университетите знам,че не си твърдял,че е лесно,но го каза сякаше лесно...има разлика.

"Колкото по-трудно е нещо, толкова повече ме амбицира." - всеки човек е различен.Не казвам,че аз се отказвам лесно,но вече знам кога има смисъл и кога не.В това съм убеден,защото животът ми се гради на това.Винаги съм правил избори от които зависи много,но колкото и да мисля винаги греша,но не защото взимам грешното решение...неее..всичко върви към логичното,но просто греша.Ето защо вече не търся логика в нещо или както обичам да казвам на хората - "Защо винаги търсиш логично обяснение на случилото се,а не видиш красотата на нелогичното?™" .Може би това се дължи на лошият късмет,за който май споменах по-горе...?

Това е.За разлика от теб аз мога да пиша с часове и да размишлявам над нещо,но прото интернетът ми не го позволява на този етап.Хубавото е,че скоро ще пускам кабелен и ще имам възможност да пиша колкото си искам.

Искаш да знаеш каква е целта ми?Отговор няма да получиш,защото нямам точен такъв.Но искам просто да завърша висшето.Да създам семейство.Да живея щастливао,където и да е - тук или в чужбина.Това е.Искам просто да изживея животът си пълноценно и вярвам,че всеки го иска,но не всеки успява да го направи.Причините са много и няма защо да ги коментирам.Мисля,че никой няма да успее,но това си е мое виждане.Радвам се,че се завърза разговор по темата,но исках повече хора да се включат,уви.Може би е прекалено сложна за някои главици,а може просто хората които съм сигурен,че ще напишат нещо да не са я видели.Рано или късно обаче всеки ще се сблъска с това и дори леймърчетата из форума трябва да обърнат сериозно внимание на темата.Просто тук могат да научат много неща,които да им потрябват.Може да звуча като някои родител,но просто темата си е сериозна.И понеже взех да се повтарям ще спра засега.Очаквам още въпроси...

Аз съм пас тогаз, за да дам възможност и на други да се включат в "разговора".

Po4ti ni6to ne pro4etoh(6toto obemut e mno'o goliam)ama mi se mernaha tuk-tam nameci za samoubiistvo!Abe da ne pravite sekta?

Night Shade нямах предвид да не пишеш,даже обратното,но не си ме разбрал.

Human_Paun4o,аз точно това писах ама кой да прочете...не,не ства въпрос за сектата,а за това как някой ле****и трябва да четът темата.

Paun4o, аз НАИСТИНА давам оценка на някоя книга преди да съм я прочел. То и Властелина на пръстените да такива като теб може да е някой мафиотски бос с 10 пръстена по ръцете, ако не си чел книгата. Четеш - после коментар, нали?

ТТ2 надявам се и ти да драснеш нещо тук.Даже те моля

Какво мога да кажа аз - не мисля, че самоубийството е истински, реален вариант. Колкото и лош да е живота, той е живот, той е богатство. Ако се знаеше какво има оттатък, смъртта нямаше да е толкова страшна. Защото най-големия страх е страха от неизвестното. Немалко хора някога са мислели за самоубийство, но да се стигне дотам е нужен сериозен подтик - това не е начин да се справиш с проблемите, а да избягаш от тях, бягаш от предизвикателствата и от живота. Бог ти е дал този живот и да го изгубиш по своя воля според мен не е правилното решение, защото какъвто и проблем да има, той едва ли би могъл да е непреодолим. В такива моменти на отчаяние са нужни вярата надеждата, устрема и борбеността, готовността да се справиш с проблемите. Отчаянието е най-големия враг в такава ситуация и може да доведе човек до прибързани и недообмислени решения. Дай боже на никого да не се случва да бъда завладян от него.

За разлика от някои други членове на Форума изчетох всички постове и реших и аз да кажа нещо ако нямате нищо против. Явно наистина сте много отчаяни за да стигнете до мисълта за самоубийство. Наистина там някъде може и да има някакъв жесток проблем, който да доведе до такава мисъл, но за щастие още не съм се сблъсквал с него. Самоубийството както подчертаха някои не е решение или бягство. Същото е и с дрогата като почнеш и твърдиш, че бягаш от нещо. Носиш само тъга и проблеми на близките си. Самоубийството е наистина доста страшна мисъл. Така и така някой ден ще си отидем защо да ускоряваме този процес. И както казваха "Ахат" в една песен "Времето лети без пощадно бързо, остаряваш ти, а миг след това замръзваш и в някой прекрасен слънчев ден земята грабва те в плен, леден полъх и безкрайна тъмнина. Ти си живял щастлив или не всичко било е в твои ръце. Дали успял си да постигнеш нещо ти?"
Живота е един и то много кратък няма причина, която да изисква да го прекъснеш още по-малко на такава млада възраст. Изгубена любов или загуба на близък човек се преживяват макар и трудно. Няма нещо, което не може да се постигне ако ти не искаш.

самоубийството...това е постоянно решение за временен проблем...