В залата се чу стон. Последва кашлица. Тялото бавно се надигна. Човекът дишаше тежко и задавено, сякаш бе тичал. Подпря се на лакти и се огледа. Намираше се в някаква пещера, но сякаш обработена от човешка ръка. Студеният каменен под беше равен и глатък. Стените блестяха, сякаш от черен мрамор. А таванът бе висок и сводест. Бе на поне десет стъпки от пода и на места се свързваше с него с дълги черни сталактони. Сталактити също имаше, нови колони, но строени от горе надолу, и все още незавършени.
Човекът с мъка се изправи на крака и олюлявайки се се насочи към процепа - единствения извор светлина в помещението. През процепа, явно входа на пещерата, се провираха няколко снопа мека светлина. Бе нощ. Човекът се добра с мъка до светлия отвор и затворил очи вдиша дълбоко от свежия нощен въздух. Отвори очи. Намираше се на склона на някаква планина или хълм. Явно бе пролет. Нейде долу се чуваше ромон на поточе. Светлината на пълната луна не стигаше да разгледа всичко.
Човекът тръгна надолу по склона с надеждата да намери някаква храна. Гладен бе. А освен това бе мръсен, и дрехите му бяха окъсани. И не помнеше кой е, и какъв е. Не знаеше как се е озовал на това място, не помнеше и колко време бе прекарал в безсъзнание на пода на пещерата. Но най силен бе гладът. На въпросите раждащи се в пробуждащото се съзнание моеже да потърси отговор по-късно. Най-важно бе да намери храна. И вода. Гърлото му се бе свило и пресъхнало. Нов пристъп на кашлица сякаш няпомняше за жаждата. Той продължи надолу, ориентирайки се по шума къде да намери игривия поток.
Студената планинска вода избистри и последните дупки в съзнанието на човека. Той намери пипнешком малко диви ягоди близо до потока, и с
тях залъга глада си. Доволен, че е жив той легна пак и заспа веднага.

* * *

- Добро утро, Приятелче- Нечии глас сепна заспалия.
- Добро да е!- каза той надигайки се. Бе завит със сив плащ.
- Гладен ли си?
- Всъщност да. Много съм гладен.
Човека пое подадения му хляб, и макар да бе сух и твърд го загриза лакомо. Стори му се сладък, като дар от боговете.
-Хей, не яж толкова бързо. Ще се задавиш- усмихнатото лице на новодошлия говореше за приятелски чувства. Той се изправи. Бе по малко от шест стъпки висок и не много едър, но си личеше, че е силен за ръста си.Бе тъмнокос и тъмноок. Но очите му бяха весели и в тях грееше топлота. Той тръгна към потока за вода.
- Аз съм Крадеца. Длъжен съм да се представя- каза той вървейки и смеейки се.
- А аз нямам име, или поне не го помня- изломоти гладника с пълна уста.
- После ще ми разкажеш, а сега се нахрани. Съжалявам, но не знаех, че ще те намеря, иначе щях да ти намеря по добра храна.
Безименния обра и последните трохи от хляба и лакомо ги погълна. Изправи се и тръгна към потока да се измие и да утоли жаждата. Прибливи се към крадеца и го заговори:
- Как ме намери?
- Аз живея в тази прекрасна долина, и май ти ме намери, все пак това е моят дом- явно усмивката не слизаше от устните на крадеца.
- И името ти е "Крадеца"?!
- Не. Така ме наричат. Преди време, преди много време, когато не бях открил себе си, истинската си същност аз бях крадец. Името ми е Гарет. Сега съм ловец, и самотник. Живея сам из гората. Имам си една схлупена колибка тук наблизо, но предпочитам да спя на открито, поне когато мога, за да съм по близо до природата. Зимата тук в планината е люта и без сигурен заслон съм жив загинал.
- А аз нямам име. Не помня кой съм, какъв съм, и как съм се озовал тук. Нямам минало. Единствените ми спомени са от както се събудих снощи в пещерата, и повярвай ми, те не са много.
- Поредната играчка в ръцете на съдбата. Кой знае какво си сторил за да те накаже така- говореше умислен крадеца. - Но хайде измии се, и ме последвай до моята колибка. Не си много по едър от мен и мисля, че ще мога да ти намеря някоя дрешка която да ти стане, че от твойте не е останало много.
- Добре, води ме. Надявам се да имаш повечко храна там. Все още съм гладен.
- Когато стигнем ще се нахраниш до насита. Ще те изкъпем и облечем и ще се почувстваш нов човек, а ще ти измислим и някакво име. Че така ми е трудно да се обръщам към теб.
Гарет и безименния му другар тръгнаха към извора на потока, където бе колибката на Гарет. По пътя той разправяше за миналото си. Говореше за някакъв сън, който го бе променил. Говореше и за някакво момиче което много обичал, и за някакви грешки заради които бе разделен от нея завинаги. Явно животът на крадеца не бе лек. Но той се бе научил да живее така, и се бе преборил със всичките несгоди и с душевната болка, и сега намираше нещо весело и красиво във всичко околу себе си.

/continue to the end.../

Доста добре започва, чакам продължение! За пореден път ме убеждаваш, че имаш голям писателски талант, пишеш много увлекателно.

Много интересено и увлекателно начално наистина. Надявам се скоро да има продължение за да разберем как продължава историята.

Браво,бива си го сторито.Със това отворено начало,загубата на паметта,можеш да експериментираш в развитието на сюжета.Продължавай...писателю,а аз човека "нищо" ще гледам отстрани...

П.С.Какво стана с другия разказ...там с майката...за едни бети говорехме...

Колибата на крадеца бе близо до един водопад. Бе я построил точно под една скала, за да е по-сигурен заслон, а и имаше по здрава и стабилна стена. Отпред имаше навес с разпънат хамак и огнище до скалата. От лявата страна нареденисо стената имаше съчки и дебели клони. Явно се бе подготвил за зимата, а и често ми се налагаше да опече някой заек или яребица. Отвътре колибката беше дори по-малка отколкото изглейдаше отвън. Имаше само един сламеник за легло, малко огнище с котле над него, трикрако столче и няколко долапа направени в дупките в скалата. През малкото прозорче с капаци навлизаше оскъдна убита светлина нестигаща дори за четене. На стената бе окъчен дълъг един човешки бой лък, а в ъгъла имаше куп подострени стрели наредени грижливо в три колчана. На една полица над леглото имаше още един колчан със стрели, но те бяха различни. Едни бяха с тъпи кръгли върхове, бяха предназначени за лов на птици, други бяха къси или дълги, някои бяха разноцветни, а имаше стрели със странно поставени пера стабилизиращи полета им.
Крадеца изкара един широк кафяв панталон и тъмносива ленена риза и ги подаде на безименния си другар.
- Вземи, мисля че ще ти стант, но преди да ги облечеш няма да е зле да се измиеш вън в потока. През това време аз ще уловя нещо за ядене и ще стъкмя огън, а и ще помисля за новото ти име.
Безименният ги взе и благодари. Чудеше се какво кара Гарет-Крадеца да се държи така добре с него. Не познаваше друг човек, който да му предложи подслон, храна и дрехи просто ей така, без да знае нищо за него. Беше благодарен, че го е срещнал, беше благодарен и че е жив. Запъти се към потока, изхлузи старите си дрехи, от които само кожените ботуши бяха останали здрави, и цамбурна в прохладната планинска вода. Изтърка мръсотията от себе си и се освежи. През това време видя, че Гарет навлезе в леса с лъка си и три стрели. След малко се върна, като пак носеше лъка и трите стрели, но на колана си бе окачил един заек. Гарет влезна в колибата, остави лъка и стрелите, взе огниво и кремък, и един голям ловджийски нож, излезе на поляната и изкорми и одра заека. Събра нарън суки съчки и клони и ги струпа на едно сухо и заслонено мясно до огнището,и до самата скала. Запали огън. Съхите дърва весело пукаха и пращяха, а игривият пламък рисуваше цветни картини по студения камъки облизваше месото. Замириса на печено.
Устата на безименния се изпълни със слюнка и той побърза да се измъкне от водата и да надене новите си дрехи. Бяха му почти по мярка, и тялото му се движеше удобно в тях. Крадеца се приближи.
- Приятелче, мисля да те кръстя Shadow. Нали миналото ти е обвито в сенки, а и си се събудил сред сенките на пещерата. Мисля, че Shadow е име точно като за теб. Какво ще кажеш.
- Не е лошо, дори ми харесва, а и нали си нямам собствено. Shadow става, а и е лесно за запомняне, съгласен съм.
- Добре! Тогава от днес нататък, докато открием истинското ти име и минало ти ще си Shadow - Безименния От Сенките.


П.П.
RIP съжалявам, но явно си разбрал погрешно, за тази история ставаше въпрос. А не можах да ти братя Beta Version-а защото ти нямам e-maila. А и ако писателя те чуе още веднъж да говориш за яовека "нищо" ще го намери това нищо и ще му ОТКЪСНЕ УШИТЕ!!!
Ясно ли е

Добре продължаваш.Хареса ми идеята за съня и още повече за знахарката Даемия,добро хрумване.Продължавай.

П.С.Явно наистина не съм разбрал,че това е разказа.Мейла ми го има отдолу...под всеки пост Чоекът "нищо" не го е страх от писателя и ще си пази ушите добре

Mda, vnimavai za ushite
a nqkoi pat shte ti razkaja istoriqta, ot kade proizliza znaharkata, i znaharstvoto, a i izobshto mai edna treta osthe ne sam napisal ot razkaza(tova koeto ti pro4ete, a ne tova koeto sam publikuval v foruma).Imam oshte dosta idei, i stiga da imam jelanie da gi osyshtestvq, shte stane po interesno, a i na teb kato na svesten 4ovek, dori priqtel shte ti razkaja koe ot kade proizliza...
v kraina smetka kogato pisha neshto vinagi vklu4vam prejivenite emocii i slu4ki, i kakvo li oshte ne

Priqten Den !

Мда,можеш да издадеш допълнително приложение само със факти към историята и разни дрени случки.Но те моля тук да публикуваш повечко от разказа.

В далечината се забеляза масивна бяла сграда. Преследваше го някакво старанно животно каквото не бе виждал никога преди. Тичаше с всички сили. Древната сграда прилична на някакъв храм може би беше единственото спасени от незнайния хищник. Беглеца видя контурите на входа и надеждата за спасение му вдъхна още сили. Тичаше с пределната скорост с която можеше. Заветното скривалище се доближаваше с всяка крачка повече и повече. Шансът да се измъкне на звяра растеше.
Беглецът бе на по-малко от тридесет стъпки от входа, когато чу зад себе си тежкото дишане на звяра-преследвач. Бе го догонил и за бягащия нямаше вече никакъв шанс. Пое си последната глътка въздух и подледна напред. Над входа ясно личеше надписа: "Храмът на Краля". Изведнъж беглеца спря и се обърна. Искаше да приеме смъртта с достойнство, и да погледне своя убиец в очите. Краят беше вече предречен. Но последното желани не се изпълни. Бягащия видя само сянката на прелитащ във въздуха черен силует. Последното което усети бе как нещо се вкопчи в рамото му. И краят дойде, светлината изчезна за умиращия. От гърдите му се изтръгна последния стон на умиращото му съществувание, а всяко мускулче
и се изпъна и се вкопчи в последните капки живот, бавно изтичащи р предсмъртната агония...

* * *

- Shadow, събуди се. Сънуваш кошмар!
- Не!... Ох, жив съм. Всичко е било само сън, но толкова истински сън... Слава на Боговете! - Shadow обърса едрите капки студена пот избили по челото му.
- Чух те да викаш в съня си и реших, че ще е по-добре да те събудя?
Какво видя?
Shadow се огледа. Лежеше на сламеника в колибата на Гарет. Всичко наоколу му показваше, че е жив и няма опасност за живота му. А най-успокоявашо бе добродушното лице на крадеца. Пое въздух и издиша тежко.
- Да излезнем на вън на чист въздух, малко да се ободря и ще ти разкажа.
- Добре, а аз ще си напълня лулата с табак и ще се насладя на сивия и сладникав пушек, докато ти разказваш съня си.
Излезнаха на вън, и седнаха пред колибата. Огъня накладен следобеда от Гарет за да опече заека все още тлееше и хвърляше бледа светлина, разкъсваща нощния мрак. Светеше луната, и звездите сякаш си шепнеха нещо. Бе прохладно и тихо, само някаква птица разваляше тишината с крясъците си. Крадеца си взе едно горящо клонче от огъня и си запали лулата. Вдиша дълбоко, задържа горещината в гърдите си и изхвърли кълбо сив сладникав дим.
- Е, хайде разкажи ми, какво толкова страшно сънува, че да оплаши такъв голям и силен мъж като теб, и да те накара да пищиш така- пошегува се той.
Shadow прикри неудобството си с гримаса на безразличие, смесено с насмешка, и заразказва съня си.
- Приятелю, това не е добър знак. Може дори да е поредната подигравка на Съдбата. Най-добре ще е да попитаме знахарката в близкото село. Макар да е още доста млада, тя знае много легенди и истории, може би ще знае нещо за "Храмът на Краля".
Знахарката Даемиа бе единственият човек в селото с когото общуваше крадеца. Той и носеше билки, горски плодове и гъби за нейните отвари, а тя му даваше подправки и брашно за насъщния. Между тях се бе зародила странна форма на приятелство, може би заради отношението на другите селяни към тях. Крадеца не обичаше шумната тълпа, и избягваше повечето хора. Те пук го смятаха за странен, и дори луд и също не обичаха неговото присъствие. Даемиа бе знахарка, познаваше лечебните свойства на билките добре и лекуваше хората, но някои я смятаха за вещица и се криеха от нея, а понякога дори и правеха и пакости.
Гарет и Shadow се доближиха до самотната малка схлупена къщурка в самия край на селото. Даемия стоеше на двора и късаше цветовете и листенцата на някакво растение. Щом я приближиха тя вдигна глава към тях и ги поздрави усмихната. Беше изумително красива. Пясъчно русите и коси блестяха като злато, очите и бяха смарагдово зелени, а усмивката й грееше като слънце, и топлеше сърцата на малцината имали щастието да се насладят на това малко, но прекрасно чудо.
- Добър ви ден, приятели! Добре сте ми дошли!
- Добър да е, Даемиа! Нуждаем се от знанията ти. Това е моят приятел Shadow, срещнах го в гората. Той ще ти разкаже съня си, и надявам се ще можеш да ни помогнеш да го разгадаем. Надявах се, че ти знаеш нещо повече за "Храмът на Краля", не познавам никои друг, който да може да ни помогне.
Shadow заразказва своя страшен сън отново, а Даемиа слушаше внимателно, сякаш всяка фибра от нежното и съществувание се бе напрегнала да запамети и най-малките подробности.

kogato 4ovek synuva smyrta si zna4i zloto mu e umrqlo...t.e. synq se tylkuva kato dobyr...

Крадеца и спътника му-Shadow безмълвни и умислени. Прекосяваха лоното на тъмния лес. Даемиа им бе казала, че "Храмът на Краля" наистина съществува. Това бе домът на Боговете. Малцина знаеха за неговото съществуване. Носеше се легенда, че някаде далеч на запад, сред дебрите на горите на границата на света, в полите на най-древната планина, с четири високи заслежени върха,прегърнали небесата, се криеше този храм. Отвъд планината на четирите върха се рееше нищото. Там бе границата между реалния свят и черния хаос на смъртта.
Крадеца бе настоял да тръгне с Shadow. Не знаеше защо, но нещо вътре ва самия него му шепнеше, че не случайно тов е открил Shadow, и този храм бе толкова важен за безиммения му другар, колкото за самия Гарет.
Гарет вървеше и сякаш устата му бяха зашити. Тъмни мисли за минали грешки населяваха съзнинието му. Сякаш чернотата и болката която бе тайл с години искаше сама да се илзее навън. Сякаш празнината населяваща същноста му трябваше да се запълни с нов вътрешен мир, за да намери крадеца своя вал, състоянието на перфектно и непоклатимо спокойствие, присъщо само на най великите мъдреци и философи- хората научили се да ценят това което имат.
Без да го желае, Гарет заговори на спътника си за всичко което му тежеше, и му пречеше да слезне долу-при обикновените хора...

* * *

Преди може би година той бе срещнал едно същество,едно нежно създание, едно пролетно цвете - едно момиче. Постепенно я бе заобичал. Дали бе истинска обич не знаеше. Нямаше и да узнае. Може би просто имаше нужда от причина да се промени. Преди този миг той бе плах, и някак твърде неуверен и затворен в себе си. Това чувство което го изпълваше когато разговаряше с това момиче сякаш галеше някаква забравена, скрита струна в душата му. И от ден на ден той се променяше, сякаш златар шлифоваше камъка на душата му. Това бе повратен момент в живота на Гарет. От тези дни той сякаш не се страхуваше да излезе сред хората и да ги заговори -нещо което в миналоот не можеше.
Но един ден той осъзна, че всичко е някак фалшиво и неистинско. Тази любов по скоро е била един инстинкт. Един вроден инстинкт за самоусъвършенстване. Тази "заблудена любов" му бе вдъхнала нужната самоувереност, за да повярва, че може да постигне всичко, стига да го желае и се осмели да протегне ръка...
И той започна да се отдръпва. Знаеше, че причинява нейде болка, но осъзнаваше, че и всичко това е грешка. Че не това е начинът. Вина насели празнината в душата му и с всеки изминал ден черната дупка нарастваше, докато не достигна размерите на бездна, граница вътре в себе си, която не можеше да премине, ако не намери начин да поправи грешките си.
Измина близо година и вината се замени със страх, и ужас. Крадеца се страхуваше да не нарани някой близък на който твърде много държи. За това и бе избягал в планината, затова живееше сам, и бе решил, че веднъж завинаги или ще се прочисти от този страх и от вината която прояждаше от вътре и бавно го убиваше, като изгнилата сърцевина на вековния дъб, или ще полети сред хаоса, за да сложи край на собствената си агония наречена от някои живот...

* * *

Гарет и Shadow не знаеха колко време бяха вървели. И двамата мълчаха. Shadow се бе умислил за нещо свое си, а Гарет се чудеше дали има право да стоварва собствените си тревоги и проблеми върху плещите на другите. Така времето неусетно премина и те се озоваха пред стените на една древна бяла сграда.
Бе дошъл моментът на развръзкаа. Дали Shadow и Гарет ще открият решенията на проблемите си- тепърва предстоеше да разберат. Двамата пристъпиха плаво сред тъмнината обвиваща вътрешноста на огромния бял храм.
- Добре дошъл, Крадецо. ДОчака денят на втората ни среща. Сега е моментът да научиш кой е Shadow, и кой си ти, и защо именно ти бе избран да го откриеш и спасиш. Аз, Съдбата, вярвам, че ме помниш, подредих случайностите така, че да откриеш себе си в тази Сянка. Спомняш ли си как сянката на омразата се откъсна от теб, и полетя в мрака там долу. Тогава мислеше, че си съвършен, а се срещаме пак за да научиш още един урок. Погледни своето приятелче Shadow в очите. Не виждаш ли себе си. Не откриваш ли своята омраза, своя гняв, своята болка и скръб, всичкото злото у теб, което даде образа на едно бледно същество - сянка без минало. Виж се, Гарет, то е част от теб, и рано или късно, ще го приемеш обратно. Тази Сянка си ти самия. Тя те кара да чувстваш празнина и хлад у себе си. Тя е липсващото звено във веригата на миналото ти съществувание. Без нея ти си нищо. И понеже знам, че няма да я приемеш драговолно ще ти покажа нещо, което може би ще те обеди, че вината прояжда съвеста ти напразно, и ти сам строиш собствения си затвор, без дори да си виновен за нещо...
От мрака се появи силуета на висок старец на преклонна възраст. бе облечен в проста кафява роба, вързана с кожен колан на кръста, и в лявата си ръка държеше дълга и здрава тояга от някакво тъмно полирано дърво. Когато повдигна свободната си дясна ръка на височината на главата си над нея сякаш въздуха се раздвижи и затрептя като лятна мараня. В началото се виждаше само треперещия въздух, а после Гарет видя вътре образът на онова момиче, заради което се измъчваше толкова дълго време. Тежка въздишка на облекчение се изтръгна из дробовете му, когато видя момичето приседнало усмихнато до някакъв млад мъж с вперен поглед в лицето му, с усмихнато влюбено лице.
- Е, Крадецо, май всичко свърши. Ти си свободен да обичаш, защото напразна е вината ти. Това цвете което те убиваше, осъзна, че си постъпил по най- правилния начин, защото любовта ви не бе истинска, тя бе невъзможна, и сама потърси верния път към своето сърце. И скоро го откри. А знам, че и ти си го открил, но страхът и вината те възпират. За това е време да си ходиш, и надявам се да не те видя повече тук. Защото никой смъртен не трябва да вижда с очите си върховният Господар На Съдбата.
Старецът плесна с ръце и всичко се обви в мрак...

Гарет - Крадеца от сенките се събуди в пещерата на върха на своята планина. Не чувстваше болка, страх, вина. Вярваше, че е постъпил правилно, и макар да бе наранил една нежна душа, той бе запазил и своята и нейната. Инстинктът за самосъхранение - най-животинския у човека, но и най-силния, бе показал предназначението си. Не малко време Крадеца бе мъкнал на плещите си товара на проядената си от вина съвест. Бе време да поеме обратно към хората. Мястото му бе там. Пепел при пепелта, прах при прахта, и хора сред хората.
Оставаше му само едно нещо след като си отърси от тежкия си товар. Затича се, наближи крайната си цел, видя един ангел с коси от злато и очи като изумруди и се усмихна на себе си. Зачуди се как през всичките тези години не бе видял ангелското лице на това момиче, след като я виждаше всеки ден. Странно нещо бе човекът. Това което търси да е пред очите му, а да не го види...
- Даемиа, Обичам Те...


*** КРАЙ ***

П.П Край! Това е всичко! До тук с крадеца! От тук нататък ще е някой друг...

Чакай сега,да не искаш да кажеш,че това е краят?Ех,ама и ти си за шамари,няма да потъпкваш добрите идеи,а тази е страхотна,особенно последната част.Много ми хареса,защото всичко това съм го изпитвал,а предполагам и ти и ето защо толкова добре го описваш.Дано се видим из ИРС,да си поговорим за разказчето.А аз чакам с нетърпение новият,ако скоро има такъв.

RIP, приятелю. Съжалявам, че написаното не покри очакванията ти. Найстина твоето мнение, от всичките написани, най-много има тежест. Но няма да променя историята. Човекът, чието мнение най-силно ме интересува, хареса историята, а това има особено голямо значение за мен.
И освен това идеята ми найстина в началото беше малко различна, но нещата се промениха, и в процеса на писане се роди идеята да напиша кратка история на жалкия си живот. Смятам, че е по добре да приема тъмните си страни, такива каквито са, отколкото все да се крия и да бягам от тях. Крадеца, е изградения образ на моя характер.
А за ShadowFace ще разбереш, скоро ще пусна една темичка, за моето минало, или ще я прибавя като post към твоята тема, само че ще видиш огромните различия между моята и излиянията на другите. Най-малкото, защото има един период от живота ми, не чак толкова далече в миналото, който не искам да си спомням, и които се отрази твърде тежко върху мен самия. Ще откриеш, за смърта на стария ShadowFace и прераждането на Mr.L-I-N-K, за да дойде краят на Безименния от Сенките, онзи който бях аз...

Да ти кажа по-смислен пост от последния не бях чел скоро.Написаното покри очакванията ми като качество,но не и като размер,въпреки,че си имах едно на ум за дължината на произведенията ти.Наистина с нетърпение очаквам поста ти.

L-I-N-K, имаш моето уважение. Пишеш много смислени и верни неща, с интерес чета всеки твой пост. На фона на простаците и глупаците тук се открояваш много... Успех и дано занапред ни радваш с още чудесни и смислени постове!

TT2, мога само най искрено да ти благодаря за думите. Малко са свестните хора в форума. Аз заради тях и пускам творенията си тук, заради такива като теб и RIP, Many, Angel и малкото други все още държащи се над отайката от боклуци...

hehehe dobit star forum ot koga ne bqh vlizal tuk , vlqzoh s cel da tursq ne6to da me zaradva qko e 4e go namerih skivah nqkav razkaz postnat ot link i eto 4e sum izpulnil questa si nqh nqh .
Hei q celiq narod tuk da kaje kakvo pravi kvo ne pravi i kvo se e promenilo v nego prez poslednite nqkolko sedmici , bazik nikoi ni6to da ne kazva neka da ostavim link da ni radva.
haide link bratle zaradvai ni o6te malko :O)

Da...
Zna4i L-I-N-K, ti kazva6 4e tova e tvoe... Dobre. Tova, koeto pro4etoh (samo purvata 4ast zasega - dulgi sa otkusite) be6e dosta dobre napisano. Samo edna zabelejka imam (vurhu purvata 4ast estestveno) - niakak si mi se gubi pri4inata za deistviata na geroite - stava, gladen e, otiva da nameri hrana. Dobre, ama sled kato ne si spomniq ni6to ne bi li bilo logi4no da zapo4ne da si zadava niakoi vuprosi i t.n. Estestveno, tui kato ne sum 4el po-natatuk ne izkliu4vam vuzmojnostta tova i da ima otno6enie kum siujeta ili vuob6te kum stila... Podobni komentari (bez da sum pro4el izcialo za kakvo stava duma) ne sa mi v stila, no ne se sdurjah, kato zabeliazah ne6to stoinostno (pone na pruv pogled).
P.S. A, i o6te ne6to - moje li da si kaje6 imeto - istinskoto imam v predvid?

Klikster4o zdrasti bratle. verno az sam se otdal na tva samo, pishaaa, risuvam grafit4eta, stih4eta etc... awe ti si me znaesh, ama kato iskash osthe da te radvam razgledai oshte malko foruma i vij kade ima drugi moi tvoreniq
pozdravi na ruse shte nosish gangster4o

Nocturnal, ili kakto tam ti e nicka( ne se obijdai prosto ne go zapomnih) komentirai kato pro4etesh vsi4ko. Za vseki vypros si ima otgovor, pone taka sym se opital da go napisha. Pro4eti vsi4ko do krai, pomisli malko vyrhu napisanoto, i shte proumeesh vsi4ko... ili pone taka mislq

Priqten Den!!!

A. и между другото аз сам Васил /Васил4о, Васето, Васката и всички възможни вариации произлизащи от името /, само дето не ми е ясно за какво ти е истинското ми име ???

hehe gotov si pozdravih ti rusee-to btw ot izvestno vreme i az se zaribqvam po grafit4eta ako moje6 skanirai nqkoi tvoi tvoreniq da gi skiv az sum zamislil da skanna ne6to ot na6te russenski ama ne6to ne moga da namerq 4ovek s skener brou . sq sme podgotvili edin mn qk proekt dano da izleze 6e ti razpraqm nqkoi put kato te skiv v IRc . m btw ti vliza6 li o6te tam ot davna ne sum te sre6tal are postni ne6to az 6e se vqsna sled neznam moje bi 1 sedmica 2 :O) 6e 4eta are bye ot mene za sq .