Първо, в моя пост Сашо е последен. И Второ - ми в тоя ред се обадихте вий бре Ама айде мир да има. Само дет не видях изразени отбори освен Susam team (подяволитекаксепишешеонуйR).

Аре бе The_Propеth кво стана???

Хмм , prophet , нали щяхме да видим началото вчера вечерта . Нищо не си постнал . Да не стане както и с останалите свръхамбициозни идеи тук . Просто да потънат в забвение .......

Томас излезе от къщата. След поредния скандал с родителите си беше решил да се махне от там веднъж за винаги. Единственото, което беше искал от живота беше да тръгне по пътя на магията. А това, което искаха те от него бе да стане обикновен фермер. Но той знаеше, че има талант, и не искаше да го пропилява. Затова се махна... щеше да намери някой крайпътен маг, който да го обучи, или щеше да заживее като изгнанник, усъвършенствайки уменията си.
Толкова беше ядосан че не му пречеше нито непрогледния мрак, нито силния дъжд, удрящ лицето му. Но почнаха да му пречат след като влезна в гората. Никога не бе идвл тук толкова късно... ядът му се превърна в страх. Чуваха се странни шумове отвсякъде-стъпки, шум на есенни листа разхвърляни от вятъра, вой на вълци. Томас беше чувал, че тук има дори гоблини. От страх и умора почна да залита. Вече не знаеше къде е.
По едно време чу стъпки зад себе си. Обърна се и видя пет-шест гоблина с мечове в ръце. Побягна с всички останали сили, накъдето му видят очите. Изведнъж те видяха светлина - ярка, топла и уютна светлина. Тръгна натам, но гоблините го настигаха. Щом стигна на двайсетина метра от светлината премина през нещо, което погъделичка магическите му сетива, после видя и източника на светлината - една дървена колиба. Тъкмо реши да извика помощ, когато чу ругатните на гоблините, които се блъскаха в въздуха, не можещи да преминат. Томас се усмихна стреснато и чак сега осъзна ,че тук не вали. Тръгна към дървената колиба, почука на вратата и влезе. Вътре завари дебел старац, с гъста бяла брада, пушещ лула.
-Здравей, чаках те!
-???
-Седни, чувствай се като у дома си...
И така цяла вечер двамата си говориха за магия, докато Томас не заспа. Магът Андроник прошепна на заспалото момче:
-Ти не разбираш потеклото си, но скоро ще ти се наложи да го разбереш.

Ми да ти кажа честно , това ограничение в обема си каза думата . Твърде , твърде бързо се развихри действието . Много постно стана . Нито се описва кавгата , нито среднощното бягство от гоблините . За две - три изречения Томас се скара с техните (предполагам ) отиде в гората , вървя докато се стъмни , избяга от преследвачите и се запозна с добър беловлас маг . Предполагам , че ако го преработиш с подробности ще се получи нещо наистина добро . Ако проявиш желание де . Сега наред е - Мани . Да видим той как ще продължи .
Успех !

Хм, нещо май ми се стори, че работата става по отбори... И че всеки разказ ще се пише в отделна тема.. Поправете ме ако греша.

gre6i6
Vsi4ki pi6at tuk. Sledvame posledovatelnostta (ot po-gore) i pi6em priblizitelno kolkoto the prophet. Az 6te sym gotov do den-dva.

ако ме удостоите с 4еста аз да бъда жури,ще съм ви безкрайно признателен!!!
И все пак ако може само да вметна,4е разказът на The_prophet(или поне края) много наподобява "Ме4ут в камъка",нищо ли4но,не казвам 4е си го взел от там,просто си прили4ат...

Вече трети ден Томас живееше при мъдрия Андроник. Магът му беше дал задача да му събере дърва за зимата. В замяна на това, всяка вечер, белобрадият старец разкриваше на момчето по малко от тайните на истинската магия. Андроник учеше Томас как да отключи сетивата си - за да чува гласа на природата, как да използва нейните сили; защото пътят на магията е от вътре на вън.
- Когато разбираш заобикалящия те свят, когато виждаш истинското му лице, само тогава можеш да използваш това, което носиш в себе си. Когато видиш как гората се движи, когато чуеш гласа й - тогава магията в теб ще е отключена. Но до тогава, млади момко, има още много време... - говореше му мъдрият маг.
- Но как да видя истината? - започваше с въпросите ученикът.
- За да прозреш истината не ти е нужно зрение. Отговорът е вътре в теб.
Малко преди да залезе слънцето Томас се върна от гората заедно с два огромни снопа с дърва. Ведна се завтече към кладенчето до колибата , но остана поразен. Там нямаше нищо! Никаква следа! Но по-странна беше липсата на Андроник. Томас го потърси в колибата, около нея, нямаше го и на поляната, където събираше билки. Томас беше толкова озадачен, и в същото време изморен, че след безрезултатното търсене, се върна при снопите с дърва и седна на земята. Бавно се отпусна назад и започна да усеща умората от тежката работа. Лежеше и мислеше за отсъствието на Андроник, за необяснимото изчезване на кладенеца, за всичко, което се беше случило през тези три дни, за всичко което беше научил. Така бавно се унесе и легнал по гръб на земята, затвори очите си в миг на пълно спокойствие. Като че ли умората от многото нови знания и физическото изтощение бяха достигнали своята пределна точка и съчетани, образуваха стена в съзнанието му, която го откъсна от околния свят. Изчезнаха всички негови тревоги, изчезнаха страхът, недоумението. Като че ли всичките му сетива се бяха включили на друга честота.
Празнота. Цветна и беззвучна.

Тогава Томас започна да чува тих, приглушен, но в същото време мощен, плътен звук, често насичан от също толкова масивен тътен и слабо шумолене на листа. После като че ли шумът се изчисти и трансформира в нежна, но строга мелодия, която можеше да вдъхне живот и на най-безжизнената материя.
Вечните звуци - гласът на природата. Томас беше освободил силата си. Сега оставаше да я овладее и развие, и най-важното - да открие призванието.

--------------------------------
Специални благодарности на Мани за хубавия отворен финал на неговата част...
--------------------------------

Трета ЧАСТ

Слънчев лъч се заигра по лицето му и го изтръгна от ласките на съня...беще прекарал ноща на влажната земя там където вчера беше кладенеца.Самотен и объркан,с неясна тревога в душата се надигна и огледа.Къщата поне си бе на мястото...обърна се към нея и тогава чу звук.Неясен и тревожен идващ от околните дървета,съзнанието тутакси почна да рисува сцени със дракони...гоблини.Страхът бавно го завладя,тътенът на сърцето му заглушаваше трезвата мисъл,паника скова краката и влуди погледа...ръцете му почнаха да треперят и със причудливи конвулсии да чертаят магични символи във въздуха.Чу отново вечната мелодията ,о...да...това беше тя...гласът на природата но сега звучеше различно,известяващо беда...Усети разрушителната сила в ръцете си,бе различна от всичките усещания преживяни от младия маг,различна и толкова опияняваща...колко лесно бе да и се отдаде и наслади докрай...тя го зовеше с нежен глас нетърпящ отлагане...идвам...идвам...чакай ме-е-е!.
-Томас!
...този вик го върна в реалноста...
-Томас! сине на Зефирес потомък на Владите от ордена на Кридас...върни се веднага!
Съзнанието се проясни и мелодията бе отново мека и нежда,съзидателна галеща сетивата,Душата и тялото постепенно се върнаха в привичното си състояние.Томас се отпусна и с облегчение въздъхна сякъш Демон беше влязъл в душата му.Тогава видя силуета неможеше да го види ясно, синя светлина обгръщаше фигурата на непознатия и му пречеше да види.
-Кой си ти ...видение неземно...покажи се...
светлината се отдърпна и Томас видя непознатия бе елф облечен в бойно снаряжение.По пелерината му имаше изрисувани тайнствени формули и знаци,колчанът със стрелите бе празен лъкът стиснат здраво в ръката бе със скъсана тетива.От гърдите на елфа стърчеше забит до дръжката кинжал с огромен инкрустиран диамант...но очите му бяха най страшното нещо което младия Маг бе виждал през живота си ...два адски пламъка горящи във синя светлина.
-Томас, сине на Зефирес аз съм Малхиор...пазителя на Портала.Безсмъртен елф наследник на Пресандрия превърнат от баща ти във дух пазител.Баща ти Великия...при тези думи диаманта и символите по пелерината на Елфа засияха отново в синя светлина.Болка изкриви за миг лицето на Малхиор и той замлъкна.
-Томас...наблюдават те...лесно млади човече бе изкушен.Още си слаб и стоиш на кръстопът посоките те зоват а ти си прекалено слаб зада им противостоиш.Хайде времето лети..
Малхиор махна с ръка и тогава Томас успя на съзре отново кладенеца.Но това нямаше нищо общо със стария им кладенец...кристален капак покриваше пътеката водеща през кладенеца към един непознат свят...рунически камъни опасваха в кръг арката над входа му.Във златна клетка досами него стоеше бял гълъб.
Малхиор го подкани с жест и промълви:
-Подай един косъм от главата си на гълъба и влизай...успех млади човече.
Томас се извърна с лице към портата...и тръгна.На входа откъсна едно косъмче и гълъбът го пое с човката си, в същия момент на арката се появи нова руна засия и застана на мястото си.
Томас прекречи...

Are be hora, 4 dni minaha - nikoi ne e pisal! Golemi entusiasti, pyk kato doide vreme da se svyr6i ne6to...

Ако ЕдинияБОГ не се появи скоро аз съм готов да пиша. Давам му един ден и ако до тогава не се е появил ще постна аз. Туй е с цел да не се накъсва (уж) действието на разказа.

Produljavaite,6te izlezne hubav proekt,Pozdravleniq na tozi na kogoto e ideqta

една верига е здрава колкото е най-слабото и звено...
-------------------------
май е време да сменим скъсания пръстен...

Съжалявам...бях без нет за известно време...след около половин час ще постна продължението!

...mda....

Хайде прескочете го де...къ'ф е проблема?
---------------------------------------------------
Иванатора фащай се за перото...пардон за клавиатурата.

да, иванатора, мисля че, беше на ред. Аман от несериозни люде! ДъУанГод може да участва но едва, когато всички останали се изредят, понеже се отнесе по най-кирташкия начин към разказа. Сигурно има някаква причина, но това не го оправдава, защото можеше да отстъпи реда си много отдавна, а не да го чакаме две седмици!

Izwiniawam se za zakusnenieto! Sega niamam kirilica, a i trebwa da izlitam po speshni uchilishtni meropriatia, no se zaklewam w kilo kruw i metur koja che dowechera shte pusna produljenie! Pa ako shte i tawana da padne.