iddqd sux
Ето нещо и от мен:
ИЗ ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ ГРАЖДАНИН
1 март. Всички празнуват с мартеници. Дават и на мен. Аз благодаря и се извинявам - толкова работа имам, че съм забравил за тази хубава традиция. А това изобщо не е вярно. Знам много добре. И никаква работа нямам. Но ако дам на едни мартеници, а на други не дам - първите ще ме обичат, вторите ще ме намразят. Ако дам на началника - подлизурко съм; ако дам на момиче - харесвам я; ако дам на мъж - тоя да не е сбъркан? Затова се правя на разсеян и лъжа. А работя средно. Като останалите. Нито повече, нито по-малко. Ако работя повече - колегите ме намразват. Вярно, че по този начин няма да авансирам? Десет лева повече или по-малко не са нито в полза, нито във вреда. С всички съм. Не се цепя. Не предизвиквам ни омраза, ни обич.
8 март. Няма как. Днес всички празнуват. И аз съм с всички. Те пият. И аз пия. Нито повече, нито по-малко. След пиенето започват да разказват вицове. И аз казвам. Полуизвестен, стар, но не много стар. Започват танците. И аз танцувам. С всички. Подред. Една колежка ме гледа с влажен поглед. Правя се на учтив и се правя, че не я забелязвам. Защото, ако я забележа, трябва да направя нещо. Да я поканя. Ако я поканя, ще следва разходка. А ако се разходим, ще трябва да харча пари. Че от какъв зор ще се харча? Знам аз, някои се харчат и после ги водят в квартирата си. Но аз спазвам ергенския принцип: не завързвай интимни отношения с колежките. Учтиво, приятно и средно. Хем си мъж, хем се измъкваш в решителен момент. Държа се средно. Да не ми излезе име, защото не искам да изпъквам. Искам да съм си среден. Приятели ли? Не, аз нямам приятели. Не ходя на гости. Ако отида - трябва после да връщам жеста и да ги поканя у дома. Не вземам пари на заем - после трябва да ги връщам, а и да услужа с заем на този, който ми го е дал. Сложна работа. Дали ходя на кино? Да, ходя. Но колективно. Винаги така. Съвсем нормален човек съм. Среден. Също като всички останали. В какво вярвам? В нищо. И в себе си не вярвам. Защо ми е да вярвам в себе си? Да стана амбициозен и да си разбивам главата в стени?
13 март. Днес имаме събрание. То протича много остро. Службата е разделена на две групи, всяка от която хули другата. Крясъци, критики и нерви - всичко се изхвърляше наяве. А аз? Аз съм пас. Да си кажа мнението - всички ще скочат върху мен. А какво е то ли? Няма такова, защото аз съм умерен човек. Среден.
18 март. Седя в къщи. Можех да отида с колеги на театър, но не отидох. Ако е лоша пиесата, ще скучая, ако е хубава - пак неприятно. Говори се, че хубавите пиеси и книги са вредни. Защото пораждат мисли, карат те да се вълнуваш, да излизаш от умереното, от средното, от спокойствието и тишината. За миг ти се иска да станеш Наполеон, Робеспиер или Марат. И за какво? Да умреш на Света Елена, на гилотина или да те заколят в банята? Не мога ли да продължа да живея като среден човек, лишен от проблеми, крясъци, шумове... А пък лошите книги и пиеси много ме дразнят. Те са глупости. А те са за глупаците. И какво излиза? Хубавите пиеси разрушават равновесието ми на среден човек, а лошите ме карат да се чувствам глупак и пак развалят баланса ми на умерен човек. Отказвам се повече да ходя на театър. Защо ли? Защото съм среден човек.
22 април. Днес е ужасен ден. Фатален и печален! Ръководството на предприятието ме направи началник на службата ни. Бил съм олицетворение на стабилност, морал, уравновесеност, сдържаност, колегиалност... И какво ли не още. Ако откажа - ще ме сметнат за шпионин или страхливец. Ако приема - край на спокойствието. Защото освен за мен ще трябва да отговарям и за още много други хора. А аз не искам. Искам да отговарям само за себе си. И за никого другиго. Егоист съм си. Не искам да ми нарушават спокойствието. Какво лошо съм направил, че ме наказват тъй жестоко?
3 май. Явно е, че ако откажа, ще стане лошо. Ако приема - още по-лошо. Затова отиван при един голям началник на предприятието и казвам, че съм зле със здравето и няма да мога да приема толкова отговорна длъжност. А пък и не трябва да оставам в същия отдел - ще се чувствам неловко. И така, по целесъобразност ме преместват в друго, сродно предприятие. На тиха и спокойна служба. Скромна. Като за среден и умерен човек. Като мен...
1 март. Всички празнуват с мартеници. Дават и на мен. Аз благодаря и се извинявам - толкова работа имам, че съм забравил за тази хубава традиция. А това изобщо не е вярно. Знам много добре. И никаква работа нямам. Но ако дам на едни мартеници, а на други не дам - първите ще ме обичат, вторите ще ме намразят. Ако дам на началника - подлизурко съм; ако дам на момиче - харесвам я; ако дам на мъж - тоя да не е сбъркан? Затова се правя на разсеян и лъжа. А работя средно. Като останалите. Нито повече, нито по-малко. Ако работя повече - колегите ме намразват. Вярно, че по този начин няма да авансирам? Десет лева повече или по-малко не са нито в полза, нито във вреда. С всички съм. Не се цепя. Не предизвиквам ни омраза, ни обич.
8 март. Няма как. Днес всички празнуват. И аз съм с всички. Те пият. И аз пия. Нито повече, нито по-малко. След пиенето започват да разказват вицове. И аз казвам. Полуизвестен, стар, но не много стар. Започват танците. И аз танцувам. С всички. Подред. Една колежка ме гледа с влажен поглед. Правя се на учтив и се правя, че не я забелязвам. Защото, ако я забележа, трябва да направя нещо. Да я поканя. Ако я поканя, ще следва разходка. А ако се разходим, ще трябва да харча пари. Че от какъв зор ще се харча? Знам аз, някои се харчат и после ги водят в квартирата си. Но аз спазвам ергенския принцип: не завързвай интимни отношения с колежките. Учтиво, приятно и средно. Хем си мъж, хем се измъкваш в решителен момент. Държа се средно. Да не ми излезе име, защото не искам да изпъквам. Искам да съм си среден. Приятели ли? Не, аз нямам приятели. Не ходя на гости. Ако отида - трябва после да връщам жеста и да ги поканя у дома. Не вземам пари на заем - после трябва да ги връщам, а и да услужа с заем на този, който ми го е дал. Сложна работа. Дали ходя на кино? Да, ходя. Но колективно. Винаги така. Съвсем нормален човек съм. Среден. Също като всички останали. В какво вярвам? В нищо. И в себе си не вярвам. Защо ми е да вярвам в себе си? Да стана амбициозен и да си разбивам главата в стени?
13 март. Днес имаме събрание. То протича много остро. Службата е разделена на две групи, всяка от която хули другата. Крясъци, критики и нерви - всичко се изхвърляше наяве. А аз? Аз съм пас. Да си кажа мнението - всички ще скочат върху мен. А какво е то ли? Няма такова, защото аз съм умерен човек. Среден.
18 март. Седя в къщи. Можех да отида с колеги на театър, но не отидох. Ако е лоша пиесата, ще скучая, ако е хубава - пак неприятно. Говори се, че хубавите пиеси и книги са вредни. Защото пораждат мисли, карат те да се вълнуваш, да излизаш от умереното, от средното, от спокойствието и тишината. За миг ти се иска да станеш Наполеон, Робеспиер или Марат. И за какво? Да умреш на Света Елена, на гилотина или да те заколят в банята? Не мога ли да продължа да живея като среден човек, лишен от проблеми, крясъци, шумове... А пък лошите книги и пиеси много ме дразнят. Те са глупости. А те са за глупаците. И какво излиза? Хубавите пиеси разрушават равновесието ми на среден човек, а лошите ме карат да се чувствам глупак и пак развалят баланса ми на умерен човек. Отказвам се повече да ходя на театър. Защо ли? Защото съм среден човек.
22 април. Днес е ужасен ден. Фатален и печален! Ръководството на предприятието ме направи началник на службата ни. Бил съм олицетворение на стабилност, морал, уравновесеност, сдържаност, колегиалност... И какво ли не още. Ако откажа - ще ме сметнат за шпионин или страхливец. Ако приема - край на спокойствието. Защото освен за мен ще трябва да отговарям и за още много други хора. А аз не искам. Искам да отговарям само за себе си. И за никого другиго. Егоист съм си. Не искам да ми нарушават спокойствието. Какво лошо съм направил, че ме наказват тъй жестоко?
3 май. Явно е, че ако откажа, ще стане лошо. Ако приема - още по-лошо. Затова отиван при един голям началник на предприятието и казвам, че съм зле със здравето и няма да мога да приема толкова отговорна длъжност. А пък и не трябва да оставам в същия отдел - ще се чувствам неловко. И така, по целесъобразност ме преместват в друго, сродно предприятие. На тиха и спокойна служба. Скромна. Като за среден и умерен човек. Като мен...
az se nadqvam planeta turneto da e ludnica taq godina!
-
Manny_Calavera
- Мнения: 199
- Регистриран на: 17 Ное 2001 10:27
- Местоположение: Велико Търново/Бл-град Occupation: Travel agent
- Обратна връзка:
Re: Ето нещо и от мен:
AcTivE написа:ИЗ ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ ГРАЖДАНИН
1 март. Всички празнуват с мартеници. Дават и на мен. Аз благодаря и се извинявам - толкова работа имам, че съм забравил за тази хубава традиция. А това изобщо не е вярно. Знам много добре. И никаква работа нямам. Но ако дам на едни мартеници, а на други не дам - първите ще ме обичат, вторите ще ме намразят. Ако дам на началника - подлизурко съм; ако дам на момиче - харесвам я; ако дам на мъж - тоя да не е сбъркан? Затова се правя на разсеян и лъжа. А работя средно. Като останалите. Нито повече, нито по-малко. Ако работя повече - колегите ме намразват. Вярно, че по този начин няма да авансирам? Десет лева повече или по-малко не са нито в полза, нито във вреда. С всички съм. Не се цепя. Не предизвиквам ни омраза, ни обич.
8 март. Няма как. Днес всички празнуват. И аз съм с всички. Те пият. И аз пия. Нито повече, нито по-малко. След пиенето започват да разказват вицове. И аз казвам. Полуизвестен, стар, но не много стар. Започват танците. И аз танцувам. С всички. Подред. Една колежка ме гледа с влажен поглед. Правя се на учтив и се правя, че не я забелязвам. Защото, ако я забележа, трябва да направя нещо. Да я поканя. Ако я поканя, ще следва разходка. А ако се разходим, ще трябва да харча пари. Че от какъв зор ще се харча? Знам аз, някои се харчат и после ги водят в квартирата си. Но аз спазвам ергенския принцип: не завързвай интимни отношения с колежките. Учтиво, приятно и средно. Хем си мъж, хем се измъкваш в решителен момент. Държа се средно. Да не ми излезе име, защото не искам да изпъквам. Искам да съм си среден. Приятели ли? Не, аз нямам приятели. Не ходя на гости. Ако отида - трябва после да връщам жеста и да ги поканя у дома. Не вземам пари на заем - после трябва да ги връщам, а и да услужа с заем на този, който ми го е дал. Сложна работа. Дали ходя на кино? Да, ходя. Но колективно. Винаги така. Съвсем нормален човек съм. Среден. Също като всички останали. В какво вярвам? В нищо. И в себе си не вярвам. Защо ми е да вярвам в себе си? Да стана амбициозен и да си разбивам главата в стени?
13 март. Днес имаме събрание. То протича много остро. Службата е разделена на две групи, всяка от която хули другата. Крясъци, критики и нерви - всичко се изхвърляше наяве. А аз? Аз съм пас. Да си кажа мнението - всички ще скочат върху мен. А какво е то ли? Няма такова, защото аз съм умерен човек. Среден.
18 март. Седя в къщи. Можех да отида с колеги на театър, но не отидох. Ако е лоша пиесата, ще скучая, ако е хубава - пак неприятно. Говори се, че хубавите пиеси и книги са вредни. Защото пораждат мисли, карат те да се вълнуваш, да излизаш от умереното, от средното, от спокойствието и тишината. За миг ти се иска да станеш Наполеон, Робеспиер или Марат. И за какво? Да умреш на Света Елена, на гилотина или да те заколят в банята? Не мога ли да продължа да живея като среден човек, лишен от проблеми, крясъци, шумове... А пък лошите книги и пиеси много ме дразнят. Те са глупости. А те са за глупаците. И какво излиза? Хубавите пиеси разрушават равновесието ми на среден човек, а лошите ме карат да се чувствам глупак и пак развалят баланса ми на умерен човек. Отказвам се повече да ходя на театър. Защо ли? Защото съм среден човек.
22 април. Днес е ужасен ден. Фатален и печален! Ръководството на предприятието ме направи началник на службата ни. Бил съм олицетворение на стабилност, морал, уравновесеност, сдържаност, колегиалност... И какво ли не още. Ако откажа - ще ме сметнат за шпионин или страхливец. Ако приема - край на спокойствието. Защото освен за мен ще трябва да отговарям и за още много други хора. А аз не искам. Искам да отговарям само за себе си. И за никого другиго. Егоист съм си. Не искам да ми нарушават спокойствието. Какво лошо съм направил, че ме наказват тъй жестоко?
3 май. Явно е, че ако откажа, ще стане лошо. Ако приема - още по-лошо. Затова отиван при един голям началник на предприятието и казвам, че съм зле със здравето и няма да мога да приема толкова отговорна длъжност. А пък и не трябва да оставам в същия отдел - ще се чувствам неловко. И така, по целесъобразност ме преместват в друго, сродно предприятие. На тиха и спокойна служба. Скромна. Като за среден и умерен човек. Като мен...
Pozdravqvam te za spolu4liviq razkaz! Produljavai v tazi nasoka!
Революцията е запазена марка на човешката еволюция
шол мъст гол он
шол мъст гол он
-
Manny_Calavera
- Мнения: 199
- Регистриран на: 17 Ное 2001 10:27
- Местоположение: Велико Търново/Бл-град Occupation: Travel agent
- Обратна връзка: